Решение по дело №138/2017 на Районен съд - Харманли

 РЕШЕНИЕ

 

гр.Харманли,  21.06.2017 год.

Харманлийски районен съд в открито  съдебно заседание на осми юни  две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

 

 

Производството е образувано по обективно съединени искове от  „Първа Инвестиционна банка"  АД гр.София, с ЕИК ****   с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу М.М.С. с ЕГН **********,***, пл.****.

Ищецът твърди, че на 28.02.2012 г. в гр. Харманли между „МКБ Юнионбанк" АД, ЕИК **** и М.М.С. бил сключен договор за потребителски кредит № 360-164/28.02.2012 г., по силата на който банката бил предоставила на кредитополучателя М.М.С. потребителски кредит в размер на 4500 лв. за задоволяване на текущи потребителски нужди. Крайният срок за издължаване на кредита бил 1.03.2016 г., съгласно т. 10 от раздел I на договора за банков кредит. Възнаградителната лихва за първата година от датата на първото усвояване на средства от кредита била фиксиран лихвен процент в размер на 14,95%, а след изтичане на посочения срок била в размер на действащия тримесечен sofibor плюс фиксирана надбавка от 1080 базисни точки, но не по-малко от 14,95%, като към деня на сключване на договора за банков кредит стойността на тримесечния sofibor бил в размер на 3,67% (т. 4 от раздел I на договора за банков кредит). Обезщетението за забава било в размер на наказателна надбавка от 1000 базисни точки към възнаградителната лихва по т. 4 (т. 6 от раздел I от договора за байков кредит). Една базисна точка била равна на 1/100 от един процентен пункт или 0,01 процентен пункт (т. 6.1 от раздел I на договора за банков кредит).Ha 29.02.2012 г. банковият кредит от 4500 лв. бил усвоен по разплащателна сметка на кредитополучателя М.М.С. в „МКБ Юнионбанк" АД с IBAN *** (понастоящем в „Първа Инвестиционна банка"  АД с IBAN ***).

На 17.10.2013 г. в търговския регистър била вписана промяна на фирмата на „МКБ ЮНионбанк" АД, ЕИК **** от „МКБ Юнионбанк" АД на „Юнионбанк" ЕАД. На 4.03.2014 г. в търговския регистър било вписано вливане на „Юнионбанк" ЕАД в „Първа Инвестиционна банка"  АД и от тази дата „Първа Инвестиционна банка"  АД е универсален правоприемник на „Юнионбанк" ЕАД (с предходна фирма „МКБ Юнионбанк" АД). Съгласно чл. 262, ал. 1 от Търговския закон ТЗ) при вливане цялото имущество на преобразуващото се дружество преминава към приемащото дружество, което става негов правоприемник, като преобразуващото се дружество се прекратява без ликвидация. По силата на чл. 263и, ал. 2 ТЗ с вписване на вливането правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминават върху приемащото дружество. Поради така настъпилото универсално правоприемство върху „Първа Инвестиционна банка"  АД са преминали правата на „МКБ Юнионбанк" АД по договора за банков кредит. От 1.04.2014 г. кредитополучателят М.М.С. бил в забава на плащанията по договора за банков кредит, поради което не били издължени 24 броя погасителни вноски по главницата и възнаградителната лихва със следните падежи: 1.04.2014 г., 1.05.2014 г., 1.06.2014 г., 1.07.2014 г., 1.08.2014 г., 1.09.2014 г., 1.10.2014 г.,1.11.2014г., 1.12.2014 г., 1.01.2015 г., 1.02.2015 г., 1.03.2015 г., 1.04.2015 г., 1.05.2015 г.,1.06.2014г., 1.07.2015 г., 1.08.2015 г., 1.09.2015 г., 1.10.2015 г., 1.11.2015 г., 1.12.2015 г.,1.01.2016г., 1.02.2016 г. и 1.03.2016 г., като към 18.11.2016 г. общият размер на просрочената и непогасена сума по договора за банков кредит възлизали на 4247,26 лв., от които: 2622,59 лв. - главница; 465,54 лв. - възнаградителна лихва, начислена за периода от 1.03.2014 г. до падежа на кредита на 1.03.2016 г. и 1159,13 лв. - обезщетение за забава, начислено за периода от 1.04.2014 г. до 17.11.2016 г. Посочените суми не били погасени и  понастоящем. Съгласно т. 10 от раздел I на договора за банков кредит крайният срок за издължаване на кредита бил 1.03.2016 г., като кредитополучателят М.М.С. не бил погасил всички свои задължения по договора за банков кредит. Следователно вземанията на „Първа Инвестиционна банка" АД от кредитополучателя М.М.С. по договора за банков кредит са изцяло изискуеми от 1.03.2016 г., когато съгласно т. 10 от договора за банков кредит е изтекъл крайният срок за издължаване на кредита.

На 18.11.2016 г. „Първа Инвестиционна банка"  АД  подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу кредитополучателя М.М.С. въз основа на извлечение от счетоводните книги за вземанията на банката по договора за банков кредит. По заявлението на банката е образувано ч.гр.д. № 853/2016 г. по описа на Харманлийския районен съд и е издадена заповед № 477/24.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която длъжникът М.М.С. е осъден да заплати на „Първа Инвестиционна банка"  АД следните суми: 2622,59 лв. - главница,  465,54 лв. - възнаградителна лихва от 1.03.2014 г. до 1.03.2016 г.,  1159,13 лв. - обезщетение за забава от 1.04.2014 г. до 17.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.11.2016 г. до изплащане на вземането,  84,95 лв. - държавна такса и  378 лв. - юрисконсултско възнаграждение. За „Първа Инвестиционна банка"  АД бил наличен правен интерес да предяви срещу кредитополучателя М.М.С. иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземанията на банката, за които е издадена заповед № 477/24.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 853/2016 г. по описа на Харманлийския районен съд. Моли съда да се постанови решение за установяване на вземанията на ищеца „Първа Инвестиционна банка"  АД със седалище и адрес на управление гр. София, **** бул. ****, ЕИК ***** по отношение на ответника М.М.С. с постоянен адрес ***, пл. „Възраждане" № 19, ЕГН ********** в качеството му на кредитополучател по договор за потребителски кредит № 360-164/28.02.2012 г. за следните суми: 2622,59 лв. - главница, 465,54 лв. -възнаградителна лихва от 1.03.2014 г. до 1.03.2016 г., и 1159,13 лв. - обезщетение за забава от 1.04.2014 г. до 17.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.11.2016 г. до нейното изплащане, за които вземания е издадена заповед № 477/24.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 853/2016 г. по описа на Харманлийския районен съд. Ищецът претендира направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 853/2016 г. по описа на Харманлийския районен съд: 84,95 лв. - държавна такса и 378 лв. - юрисконсултеко възнаграждение и разноските в настоящото исково производство, за които ще се представи списък по чл. 80 ГПК.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК  е постъпил писмен отговор от страна на ответника, в който се оспорва вземането на ищеца изцяло.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:

От заверено копие на договор за предоставяне на потребителски кредит № 360-164/28.02.2012 г. от 27.12.2005 г. се установява, че между страните по делото е било постигнато съгласие, по силата на което „Първа Инвестиционна банка"  АД е универсален правоприемник на „ЮНионбанк" ЕАД, с ЕИК ****е предоставило на М.М.С., кредитополучател потребителски кредит в размер на 4500 лв. за задоволяване на текущи потребителски нужди. Крайният срок за издължаване на кредита е с падеж  1.03.2016 г., съгласно т. 10 от раздел I на договора за банков кредит. Възнаградителната лихва за първата година от датата на първото усвояване на средства от кредита била с фиксиран лихвен процент в размер на 14,95%, а след изтичане на посочения срок била в размер на действащия тримесечен sofibor плюс фиксирана надбавка от 1080 базисни точки, но не по-малко от 14,95%, като към деня на сключване на договора за банков кредит стойността на тримесечния sofibor бил в размер на 3,67% (т. 4 от раздел I на договора за банков кредит). Обезщетението за забава е в размер на наказателна надбавка от 1000 базисни точки към възнаградителната лихва по т. 4 (т. 6 от раздел I от договора за байков кредит). Една базисна точка е равна на 1/100 от един процентен пункт или 0,01 процентен пункт (т. 6.1 от раздел I на договора за банков кредит). Ha 29.02.2012 г. банковият кредит от 4500 лв. бил усвоен по разплащателна сметка на кредитополучателя М.М.С. в „МКБ ЮНИОНБАНК" АД с IBAN *** (понастоящем в „Първа Инвестиционна банка"  АД с IBAN ***).

От материалите, съдържащи се в ч.гр.д. № 853/2016 г. по описа на РС-Харманли, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление от 21.11.2016 г., към което е приложен гореописания договор и извлечение от счетоводните книги на „Първа Инвестиционна банка"  АД гр.София, с ЕИК ****, ищецът се е снабдил със заповед № 477/24.11.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК въз основа на документ и изпълнителен лист за следните суми: следните суми: 2622,59 лв. – главница;465,54 лв. - възнаградителна лихва от 1.03.2014 г. до 1.03.2016 г.;1159,13 лв. - обезщетение за забава от 1.04.2014 г. до 17.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.11.2016 г. до изплащане на вземането, 84,95 лв. - държавна такса и 378 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

 В предвидения от закона срок е подадено възражение от ответника и с разпореждане от 09.01.2017 г., получено от ищеца на 17.01.2017г., му е било указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, което е сторено.

От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно, обективно и обосновано, се установява, че уговореният кредит бил отпуснат на ответника чрез заверяване на неговата сметката в „МКБ Юнионбанк“АД, ФЦ“Харманли“ – IBAN ***, в която сметка  се  предоставят и отчитат средствата по разрешения кредит, съгласно чл.2 от Договора. Общата сума на неиздължената главница е в размер на 2622,59 лева; на наказателна лихва/обезщетение за забава/ е в размер на 1159.13 лева за периода от 01.04.2014 г. до 17.11.2016г и неиздължената възнаградителна лихва е в общ размер е 465,54 лева за периода 01.03.2014 г. до 01.03.2016 г.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжник в едномесечния срок от уведомяването му за своевременно депозирано от страна на последния възражение.

По съществото на спора съображенията на съда са следните:

Няма спор между страните, а и от приетите по делото и неоспорени писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че между „Първа Инвестиционна банка"  АД гр.София с ЕИК ****  и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по силата на сключен договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 360-164/28.02.2012 г.  с описаното в исковата молба съдържание. То е породило уговорените с него правни последици, а именно дружеството му е отпуснало кредит в размер на 4500 лв. /вж. кредитираното заключението на допуснатата съдебно - счетоводна експертиза и устния доклад на вещото лице в с.з. на 08.06.2017г./, който е трябвало да погаси чрез изплащането на определени вноски в предвидените срокове и размери. От същото заключение на вещото лице С.Д. се установява, че по процесния договор са погасени само част от дължимите вноски, както и размерът на непогасения остатък за главница и лихви. На следващо място, от кредитираното заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора, с падеж 01.03.2016г. и са останали дължими: главница , в размер на 2622,59 лева;  наказателна лихва/обезщетение за забава/  в размер на 1159.13 лева за периода от 01.04.2014 г. до 17.11.2016. и  възнаградителна лихва  в общ размер е 465,54 лева за периода 01.03.2014 г. до 01.03.2016 г. За пълнота на изложението, следва да се отбележи и че уговорената в договора за банков кредит лихва по чл. 4, ал. 1 има характер на възнаграждение, което кредитополучателят дължи на банката за ползването на предоставените му парични средства. Макар и да има известно сходство с наказателна лихвата по чл. 6 от договора, те не са идентични. Последната освен обезщетителна функция, има и обезпечителна функция, сходна на гаранционно-обезпечителната функция на неустойката - да стимулира кредитополучателя към изпълнение. В този смисъл е Определение № 591 от 18.07.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 47/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е. В.. Поради това настоящият съдебен състав счита, че е допустимо да се уговаря, претендира и евентуално да се присъжда възнаградителна и наказателна лихви, уговорени в договора за кредит, стига те да бъдат изискуеми, определени по период и размер, с оглед техния характер и функции. В конкретния случай тези предпоставки са налице, доколкото по отношение на вземанията за възнаградителна и наказателна лихви между страните е налице валидна облигационна връзка, като след 01.04.2014г. ответникът е преустановил плащанията по кредита, а падежът на договора е настъпил на 01.03.2016г.,  поради което основателно ищецът му е начислил наказателната лихва, предвидена в чл. 6 от договора. От кредитираното заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимата наказателна лихва/ обезщетение за забава/ е в размер на 1159.13 лева за периода от 01.04.2014 г. до 17.11.2016. и  възнаградителна лихва  в общ размер на 465,54 лева за периода 01.03.2014 г. до 01.03.2016 г. До тези размери претенциите са основателни и доказани и следва да се уважат изцяло.

При този изход на делото и че ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на същия следва да се присъдят такива съразмерно на уважените исковете, а именно сумата от  300 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП, 119,95 лв.  за държавна такса и 150,00 лева за възнаграждение за вещо лице.

Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени направени разноски в заповедното производство в размер на 84,95 лв.  за държавна такса и 378 лв. за юрисконсултско възнаграждение, които са била основателни към датата на подаване на заявлението и за които е предявена претенция по чл. 422 от ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на М.М.С. с ЕГН **********с постоянен адрес ***, пл. ****, съществуването на вземания на „Първа Инвестиционна банка"  АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, *** бул****,  спрямо него по договор за предоставяне на потребителски кредит № 360-164/28.02.2012 г. за сумите от 2622,59 лв. за главница, 465,54 лв. за възнаградителна лихва за периода от 1.03.2014 г. до 1.03.2016 г.,  1159,13 лв. за обезщетение за забава от 1.04.2014 г. до 17.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.11.2016 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА М.М.С. с ЕГН **********с постоянен адрес ***, пл. ****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК  да заплати на „Първа Инвестиционна банка"  АД, с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр. София, район****,  сумата от 1032,90 лева, от която  569,95 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и  462,95 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 853/2016 г. по описа на РС – Харманли.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                             

СЪДИЯ :