Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, …………….
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV въззивен състав, в открито заседание на тринадесети юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Силва Абаджиева и прокурора Вихра Попхристова като разгледа
докладваното от съдия Атанас С. Атанасов ВАНД № 1637/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
313 и сл. от НПК.
С решение на СРС, НО, 17-ти
състав от 19.11.2019 г. по НАХД № 16115/19 г. обв. Л.Е.Т. е признат за виновен
в това, че на 07.06.2018 г., около 17.10 ч., в гр. София, при управление на МПС
- лек автомобил марка „Ауди А8“, с peг. № *********, по бул. „Рожен“, с посока
на движение от ул. „Петър Панайотов“ към ул. „Ген. Никола Жеков“ и в района на
бл. 41, нарушил правилата за движение по пътищата по: чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП; чл. 63, ал.2, т. 2 от ППЗДвП; чл. 20, ал. 2,
изречение последно от ЗДвП и по непредпазливост причинил на А.Б.А., с ЕГН **********,
средна телесна повреди, изразяваща се в счупване на срамната кост в дясно което
реализира медико-биологичният признак „Трайно затрудняване на движенията на
долен десен крайник и счупване на срамната кост в ляво и счупване на
седалищната кост в ляво които поотделно и в съвкупност реализират
медико-биологичният признак „Трайно затрудняване на движенията на долен ляв
крайник“ - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. Б, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр.
3 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в
размер на 3 000 лева, като на основание чл. 78А, ал. 4, вр. чл. 343Г от НК, вр.
чл. 343, ал. 1, б. Б, пр. 2, вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК на обвиняемия Л.Т. е
било наложени и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест
месеца.
Срещу така постановеното решение
е подадена въззивна жалба от защитника на обв. Л.Е.Т. срещу частта му, с която
на обв. Л.Т. е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от шест месеца“. В жалбата са изложени доводи, че в тази му част решението е
необосновано, несъответстващо на събраните по делото доказателства и
неправилно. Предлага се решението, в обжалваната му част, да бъде отменено.
В съдебно заседание на въззивната
инстанция защитникът на обв. Л.Т. поддържа така подадената жалба по изложените
в нея съображения и направеното в нея искане за отмяна на решението в
обжалваната му част.
Представителят на СГП оспорва
въззивната жалба и счита, че правилно и обосновано първоинстанционният съд е
лишил обвиняемия от право да управлява МПС, като е съобразил обстоятелствата на
причиняването на процесното произшествие.
Обв. Л.Т. моли да бъде отменено
решението в обжалваната му част, като се обосновава със семейното си и
професионално положение, които обуславяли необходимост той да не бъде лишаван
от право да управлява автомобил.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваното решение в
съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови обжалваната
присъда, Софийският районен съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Обвиняемият Л.Т. бил
правоспособен водач на МПС, притежавал СУМПС № ********* за категория „В”,
валидно до 17.07.2019 г.
На 07.06.2018 г., около 17:10
часа, в гр. София, обвиняемият Л.Т. управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Ауди”, модел „А 8” с peг. № ********* по бул.”Рожен”, с посока
на движение от ул.”Петър Панайотов” към ул.” Ген. Никола Жеков”.
Било в светлата част на
денонощието с добра видимост. Пътната настилка била покрита с асфалт, суха, без
неравности и наклон, прав участък от пътя. Бул.“Рожен“ в района на бл.41 бил
предназначен за движение на пътни превозни средства в двете посоки, като
платната били разделени от двойна непрекъсната пътна маркировка „M2“. За всяка
посока имало по две ленти за движение, разделени една от друга с прекъсната
разделителна линия - пътна маркировка „M3“.
Обвиняемият Л.Е.Т. се движел в
лявата от двете ленти в неговата посока на движение по бул.“Рожен“ от ул.”Петьр Панайотов” към ул.” Ген. Никола Жеков”. Обвиняемият Т.
се движел със скорост около 50 км./ч. Автомобилите в двете пътни ленти в
посоката на обвиняемия Т. *** спрели движението си поради образувало се
задръстване. В същото време пешеходците А.Х.на 13 г. и А.А.на
12 г., решили да пресекат булеварда в посока от дясно на ляво на посоката на
движение на обв. Т.. На това място нямало обозначение за преминаване на
пешеходци. Х.и А.започнали да пресичат бул.“Рожен“ в района на бл.41, като
преминали между спрелите коли, застанали на двойната непрекъснатата
разделителна линия и се огледали, като видели, че нямало движещи се коли в
насрещното платно. Първи започнал да пресича свид. А.Х., а след него вървял А.А..
Същевременно обвиняемият Л.Т.
решил да заобиколи спрелите пред него автомобили и на
бул.“Рожен“ в района на бл.41 навлязъл в пътната лента за насрещно движение,
пресичайки двойната непрекъсната разделителна линия. Обвиняемият Т. видял
двамата пешеходци А.Х.и А.А., които вече пресичали
насрещната пътна лента с посока от дясно на ляво спрямо неговата посока, но не
реагирал своевременно за аварийно спиране. Обвиняемият Т. ударил с управлявания
от него автомобил с предна лява зона отляво тялото на А.Х., в областта на левия
крак, а с предна дясна зона на автомобила ударил отляво тялото на пешеходеца А.А..
От удара Х.паднал на платното, след което се
изправил и сам, на собствен ход отишъл до тротоара. От удара А.А.бил качен на предния капак на автомобила, достигнал
челното стъкло, след което бил отхвърлен напред пред автомобила и паднал на
пътното платно. Непосредствено след реализираното ПТП, покрай мястото на
инцидента минала линейка, която откарала А.Б.А. в УМБАЛСМ “Пирогов“. На място
бил извършен оглед на местопроизшествие, изготвена е скица и фотоалбум.
Първоинстанционният съд се е
позовал на заключението на назначената допълнителна съдебно-медицинска
експертиза, съгласно което свид. А.Б.А. е получил следните травматични
увреждания: счупване на горното рамо на срамната кост в дясно, счупване на
долното рамо на срамната кост в ляво, счупване на лявата исшиадична
/седалищна/ кост, охлузване на двете колена, леко
мозъчно сътресение, оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око, кръвоизлив
под конюнктивата в слепоочната област. Установени
травматични увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети със
значителна кинетична енергия и могат да бъдат получени в условията на
пътнотранспортно произшествие. Счупването на срамната кост в дясно според
експертизата е реализирало медико-биологичния признак „Трайно затруднение на
движенията на долния десен крайник“, за срок повече от 30 дни. Счупването на
срамната кост в ляво и счупването на седалищната кост в ляво, по отделно и в
съвкупност според експертизата, са реализирали медико-биологичния признак
„Трайно затруднение на движенията на долния ляв крайник“, за срок повече от 30
дни. Мозъчното сътресение реализира критериите на медикобиологичния
признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а останалите
травматични увреждания - оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око с
кръвоизлив под конюнктивата и охлузванията на двете колена, по отделно и в съвкупност реализират критериите на медикобиологичния признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Първоинстанционният съд се е
позовал и на заключението на изготвената автотехническа експертиза, според
което причината за настъпилото пътнотранспортно произшествие /ПТП/ е
субективното поведение на водача на лекия автомобил, който е предприел заобикаляне
на спрелите в двете пътни ленти за посоката му на движение автомобили,
навлизайки в пътната лента за насрещно движение, пресичайки двойната
непрекъсната разделителна линия, като не е реагирал своевременно с аварийно
спиране на намиращите се на платното за движение пешеходци. Причина за
настъпилото ПТП според експерта е и субективното поведение на пешеходците,
които са навлезли на платото за движение на необозначено за целта място, без да
вземат мерки за безопасността си. Водачът на лекия автомобил - обвиняемият Л.Т.
според експерта е имал техническа възможност да предотврати произшествието,
като не предприема навлизане в пътната лента за насрещно движение, пресичайки
двойната непрекъсната разделителна линия. Също така обвиняемият Т., движейки се
със скорост 50км./ч. непосредствено преди ПТП, от момента на излизане на първия
пешеходец вляво от спрелите в лявата пътна лента колона автомобили, при
своевременно възприемане и адекватна реакция с аварийно спиране, е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара според заключението на
експертизата. Според същото, пешеходците са могли да предотвратят
произшествието, като не предприемат навлизане на платното за движение на
необозначено за целта място, без да вземат мерки за безопасността си.
Така изложената фактическа
обстановка първоинстанционният съд е приел за установена, като се е позовал на доказателствата,
събрани на досъдебното производство, обсъдени по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК:
показанията на свидетелите Б.А., А.А., А.А., А.Х., Г.С.; писмените доказателства и доказателствени
средства: Констативен протокол, Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно
със скица и фотоалбум към него, справка за съдимост, медицински документи за
пострадалия; както и заключенията на съдебномедицинска експертиза и
допълнителната съдебно-медицинска експертиза, на автотехническата експертиза на
КСППЕ на А.А.Въззивният
съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за
изясняването на предмета на делото доказателства и не е ограничил страните в
реализирането на правата им да правят относими доказателствени искания.
Първоинстанционният съд не е
допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на
доказателствата по делото и е формирал обосновани фактически изводи, които
напълно се споделят и от настоящата въззивна инстанция.
Първоинстанционният съд е изложил
убедителни аргументи защо е кредитирал показанията на свидетеля А.А.и еднопосочните с тях показания на свидетелите Х.С..
Обосновано районният съд е посочил и че показанията на тези свидетели напълно
съответстват на обективно документираните данни в протокола за оглед на
местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум.
Първоинстанционният съд в
съответствие със събраните по делото доказателства е приел, че механизмът на
пътно-транспортното произшествие, при което са били причинени на
инкриминираните увреждания на пострадалия свид. А.А.,
е установен по еднопосочен и непротиворечив начин, както от гласните
доказателства, приобщени в хода на разследването, така и от заключенията на
назначените по досъдебното производство експертизи и от писмените доказателства.
С оглед на изложеното, въззивният
съдебен състав не намира основания за възприемане на различна фактическа
обстановка от установената от първоинстанционния съд.
При така установената и от
настоящата инстанция фактическа обстановка, правилни се явяват и правните
изводи на районния съд, според които обвиняемият Л.Т. е осъществил от обективна
и от субективна страна престъплението по чл. 343, ал.1, б. „б“, пр. 2, вр. чл.
342, ал.1, пр. 3 от НК, за което е водено досъдебното производство.
Както е посочил
първоинстанционният съд, от обективна страна обвиняемият Л.Т., при управление
на МПС - лек автомобил марка Ауди модел А8, с peг. № *********, в гр. София, по
бул. „Рожен“, с посока на движение от ул. „Петър Панайотов“ към ул.Ген.Никола
Жеков“, в района на бл. 41, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани
в чл. чл. 20, ал. 2 и чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и чл. 63, ал.2, т. 2 от ППЗДвП, като въпреки наличие на пътна маркировка M2 я е
пресякъл и е навлязъл в лентата за насрещно движещи се автомобили, при което и
е реализирал процесното ПТП с пресичащия от дясно наляво пешеходец А., което е
в пряка причинно-следствена връзка с получените от пострадалия травматични увреждания.
И въззивният съдебен състав
счита, че обвиняемият Л.Т. е допуснал инкриминираните нарушения на 20, ал. 2 от
ЗДвП и чл. 16, ал.1, т. 3 от ЗДвП, вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗДвП, тъй като въпреки наличие на пътна маркировка M2
/двойна непрекъсната линия/ е пресякъл линията и е навлязъл в платното за
насрещно движещи се автомобили, за да изпревари автомобилите в двете ленти за
движение в неговата посока на бул. Рожен. Като движейки се в насрещното платно,
той е реализирал удар с пресичащите неправомерно малолетни пешеходци, защото не
е предприел своевременна маневра по аварийно спиране.
Навлизането в насрещната пътна лента и възприемането
на пресичащите деца, навлезли в тази пътна лента, макар и на нерегламентирано
за това място, представляват именно такава опасност, като водачът е бил длъжен
незабавно да предприеме аварийно спиране, с което да предотврати и удара с
пешеходците. Обв. Т. не е намалил съществено
скоростта си на движение, като в момента на удара автомобилът се е движил със
скорост от порядъка на 40 км./ч. От събраните доказателства се установява, че
такава спасителна маневра е била възможна в случая, доколкото опасната зона е
била по-малка от дистанцията, от която обвиняемият е могъл да възприеме
навлезлите в това платно за движение пешеходци.
Съгласно разпоредбата на чл. 6,
т. 1 от ЗДвП „ Участниците в движението съобразяват своето поведение ... и с
пътната маркировка“, като тази разпоредба е детайлизирана в чл. 16, ал. 1, т. 3
от ЗДвП, постановяваща, че „На пътно платно с двупосочно движение на водачите
на пътни превозни средства е забранено ... когато платното за движение има
четири и повече пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентите за насрещно
движение“. Въпреки поставената пътна маркировка, забраняваща пресичането й,
както и натоварения трафик и образувалите се колони от автомобили в лентите за
неговата посока на движение, обвиняемият Т. е пресякъл линията и е навлязъл в
насрещната пътна лента, с цел да изпревари другите автомобили. Именно това му
поведение е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП с пешеходеца А., като
несъмнено е установено, че и в момента на удара управляваният от Т. автомобил
се е намирал в насрещната лента за движение, като липсват данни той да е
предприел опит за аварийно спиране, с което да предотврати и удара.
Както е посочил
първоинстанционният съд, като правоспособен водач на МПС, обвиняемият Т. е
следвало да бъде запознат с правилата за движение по пътищата и да съобразява
поведението си с тези правила, като се грижи за безопасността и живота на
другите водачи и пешеходците /особено децата/, като внимателно следи пътната
обстановка и възникналите опасности за движението. Обвиняемият не е съобразил
поведението си с императивното изискване на закона в чл. 16, ал. 1 т. 3 ЗДвП,
вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 ППЗДвП и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, което е довело и до реализиране на процесното ПТП. Съгласно изготвеното
заключение на CATE, обвиняемият е имал техническата възможност да предотврати
произшествието, ако не е навлязъл в насрещната лента за движение или е реагирал
своевременно на опасността, задействайки спирачната система на автомобила.
Първоинстанционният съд правилно
е приел, че са били налице всички предпоставки, установени в чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаването на обвиняемия Л.Т. от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание за извършеното от него престъпление по чл. 343,
ал.1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 НК, с оглед на предвиденото наказание за това
престъпление и чистото съдебно минало на обвиняемия.
Въззивният съдебен състав намира,
че определяйки административно наказание "глоба" около средния предвиден
в закона размер – 3 000 лева, правилно районният съд е отчел като смекчаващи
обстоятелства добрите характеристични данни за личността на обвиняемия и опита
му да помогне на пострадалия след деянието, а като отегчаващи –
обстоятелството, че в резултат на причиненото произшествие са били нанесени
телесни увреждания на двама уязвими участници в движението – две деца, на
едното от които, освен съставомерната средна телесна
повреда са били причинени и други увреждания.
Въззивният съдебен състав счита,
че така отчетените отегчаващи административнонаказателната
отговорност на обвиняемия обстоятелства, както и характера на допуснатите от
него нарушения на правилата за движение по пътищата обуславят правилност на
приложението на разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 от НК, въз основа на която
обвиняемият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Обвиняемият е допуснал груби нарушения на правилата за движение по пътищата,
сочещи пренебрежение както към самите правила, така и към безопасността на
останалите участници в движението. Наличието и на причинени увреждания на
пострадалите в резултат на тези нарушения лица, освен съставомерните,
също сочи повишена обществена опасност на прецесното
деяние, при която е необходимо засилването както на възпитателния ефект на
административното наказание, така и на препятстването на възможността
обвиняемият да извършва такива деяния за определен срок чрез лишаването му от
право да управлява МПС. В този смисъл и се явяват неоснователни доводите,
поддържани във въззивната жалба и искането за ревизия на решението на СРС в
тази му част.
При така извършената от
въззивната инстанция проверка на обжалваното решение, доколкото не бяха
установени основания за неговото изменение и отмяна, същото следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.
334, т. 6 от НПК, СГС, НО, ІV въззивен състав
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение на СРС, НО, 17-ти състав
от 19.11.2019 г. по НАХД № 16115/19 г.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.