Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № ...г. по г.д. №1813/2010 г. на ВТРС е прието за установено по отношение на Е. Б. П. - гр.В., че „М. М” Е.- В.Т. не дължи на Е. Б. П. - гр.В., сумата над ... лв. до 2914.10 лв., начислена по партидата му с клиентски номер * на основание чл. 38 ал.3 т.2 от ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия като корекция на потребена ел. енергия за периода 12.9.2009 г.- 10.3.2010 г. съгласно Справки за корекция от 11.3.2010 г. във връзка с които е издадено дебитно известие № */15.3.2010 г. С решението е отхвърлен предявения от „М. М” Е.- В.Т. против Е. Б. П. - гр.В. иск, за приемане за установено, че не дължи на Е. Б. П. - гр.В., сумата 1400.37 лв. до 2914.10 лв., представляваща част от начислена по партидата му с клиентски номер * на основание чл. 38 ал.3 т.2 от ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия като корекция на потребена ел. енергия за периода 12.9.2009 г.- 10.3.2010 г. съгласно Справки за корекция от 11.3.2010 г. във връзка с които е издадено дебитно известие № */15.3.2010 г. и която сума включва начислени ДДС, като неоснователен в тази му част. С решението е осъдено „Е. Б. П.” - гр.В. да заплати на „М. М” Е.- В.Т. сумата 490.91 лв.направени разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска. Осъдено е „М. М” Е.- В.Т. да заплати на Е. Б. П. - гр.В. сумата 358.42 лв. направени разноски по делото за адвокатсÛо възнаграждение и възнаграждение на вещо лице съразмерно на отхвърлената част от иска. Недоволно от решението в частта за отхвърляне на искането за недължимост на сума в размер на 1400.37 лв. е останало „М. М” Е.- В.Т.. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно, моли да бъде отменено, като се постанови друго решение, с което се уважи изцяло предявения иск, като се претендират разноски пред двете инстанции. В жалбата се твърди, че енергийното предприятие монополист, съгласно §1 т.24 от ДР към ЗЕ е ЮЛ, което осъществява снабдяване на крайните потребители с ел. енергия и с оглед равнопоставеността на страните е недопустимо една от тях едностранно да претендира и задължава другата страна да заплаща суми без да е извършила еквивалентна престация и без да има вземане. Твърди се ,че съдията не е взел предвид разпоредбата на чл. 10 ал.2 от ОУ на „Е. Б. М.” , тъй като няма сключен договор за присъединяване на потребителя и не е подавано искане за присъединяване. Сочи се, че твърдяното присъединяване от ответното дружество е извършено в нарушение на чл.12 от ОУ и на чл. 178 от ЗУТ. Относно приложената справка, издадена от ответника има характер на частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 от ГПК и е в тежест на монополиста да установи истинността на отразените в нея факти. Твърди се също, че издаването на справката не е неоспоримо доказателство за дължимост на процесните фактури и че следва ответникът да докаже безспорно, че е извършен реален отчет на потребление чрез годно и редовно сертифицирано СТИ, да бъдат издадени първични счетоводни документи и след това да бъдат издадени фактури за плащане на суми. Твърди се ,че според вещото лице по изслушаната СТЕ, за да бъде осъществена твърдяната от ответника манипулация на СТИ е задължително да бъдат нарушени пломбите на капака на клемния блок също така и пломбите на таблото. В тази връзка се сочи ,че пломбите на таблото и на капака на клемния блок не са нарушени, поради което твърдяната от ответника манипулация не е могла да бъде осъществена. Твърди се ,че според вещото лице при отваряне на капака на клемния блок това се записва в паметта на електромера и това позволява извличане на данни от паметта за настъпили събития в минал период. Твърди се ,че ответника не е доказал периода на грешно отчитане, поради което претенцията е недоказана. Излагат се подробни съображения в представена писмена защита. По въззивната жалба е постъпил отговор от „Е. Б. П.” - гр.В., в който се твърди ,че жалбата е неоснователна. Твърди се ,че съдът правилно е приел ,че има неправомерно въздействие върху средство за търговско измерване; че ищецът има задължение да плати процесната сума, че от КП безспорно се установява; че СТИ не е измервало доставеното и използвано количество ел. енергия поради външно въздействие върху него; че е спазено изискването на чл. 34 ал.2 от ОУ, съставен е КП, който е годно доказателствено средство за установяване на отразените в него факти; че използваната при извършването на корекцията методика на чл. 38 ал.3 т.2 от ОУ е правилна. Моли да се потвърди решението в обжалваната част. Претендират се разноски в настоящото производството -адвокатско възнаграждение. Великотърновският окръжен съд като са запозна с оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: За да постанови обжалваното решение съдът е приел в мотивите си, че искът е допустим и частично основателен, както е отразено по-горе в изложението. Съдията правилно и мотивирано е приел ,че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на §1 т.42 ЗЕ и има открита партида открита на негово име на посочения адрес и посочения клиентски номер. Това е твърдението на ищеца и в исковата молба. В тази насока са анализирани както заявлението от 27.11.2008 г. до ответника, така и разпечатката на програмния продукт на Е. Б. М., карнетите на инкасатора за процесния период, констатациите в КП 024480, както и становището на управителя Кънев в съдебно заседание и показанията на св.С.. Съдията е изложил подробни съображения във връзка с твърденията на ищеца/направени не в исковата молба ,а в края на производството пред районния съд/ ,че не е абонат за процесния период, правилно е анализирана разпоредбата на чл. 12 ал.1 т.1 от ОУ на Е. Б. М., които изводи ВТОС напълно споделя и на основание чл. 272 ¯т ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Съдията е приел правилно и мотивирано, че са влезли в сила ОУ, утвърдени за двете дружества -Е. Б. М., и Е. Б. П., ,, че първото на основание чл. 37 от съответните ОУ е извършило законосъобразно процесната корекция и че съответно не е нарушена равнопоставеността на енергийното предприятие и крайния потребител, както и не е нарушена Директива 2006/32/ ЕО от 5.4.2006 г. Съдията задълбочено е изложил подробни съображения във връзка с това ,че не приема становището на ищеца по въпроса, анализирани са Правилата от 2007 г. , както и съдебната практика, на което се позовава ищцовото дружество. ВТОС напълно споделя тези изводи на съдията и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Съдията мотивирано е направил и извода, че по делото е безспорно установено ,че СТИ, обслужващо имота на ищеца не е измервало доставеното и използвано количество ел. енергия поради външно вмешателство върху него, че са спазени изискванията на чл. 34 ал.2 и чл. 61 ал.2 ОУ на Е. Б. Мрежи, както и чл.38 т.2 от същите. Подробно е мотивирано и становището на съдията за това защо не приема за основателно твърдението на ищеца, че се касае до санкциониране без основание на същия. Районният съд правилно и законосъобразно, ползвайки представената СТЕ е направил и преизчисляването стойността на доставената ел. енергия, като такава за битови нужди на стойност 1400.37 лв. ВТОС напълно споделя това становище на съдията и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Въззивният съд констатира ,че последния подробно и задълбочено е обсъдил всички доводи на страните по делото , като е направил и законосъобразни изводи , отразени в диспозитива на обжалваното решение. С оглед изложеното ВТОС намира за неоснователни оплакванията в жалбата, като обжалваното решение се явява правилно, законосъобразно и мотивирано и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото право на разноски има ответната страна по жалбата- „Е. Б. П.”-В. . В случая по делото е постъпила молба от пълномощник на „Е. Б. Мрежи”- гр.В. като се претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 540 лв. Към молбата е приложена фактура № 242/1.3.2011 г. и извлечение от банкова сметка за периода 1.8.2010 г.- 16.12.2010 г. Съдът констатира ,че дружеството, подало молбата не е страна по делото, освен това приложените фактура и справка не удостоверяват извършено плащане на претендираните разноски. Във връзка с това на „Е. Б. П.”-В. не се присъждат разноски, тъй като не се установява такива да са направени от дружеството по настоящото производство. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 1127/21.12.2010г. по г.д. №1813/2010 г. на ВТРС. Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |