Определение по дело №699/2017 на Окръжен съд - Перник

 О  П   Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

№       / 20.05.2019год.   град  Перник

 

     В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Пернишкият окръжен съд , в закрито заседание на 20.05.2019 год. / двадесети май през  две хиляди и деветнадесета година / в следния състав:

 

                                                                                         Председател: Рени Ковачка

 

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Ковачка  гр.дело  № 699 по описа за 2017год.  , за да се произнесе, взе предвид следното:

                       Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана  от С.Г.Н. против И.П., М.К., С.П. ***. Ищцата моли съда за следното:

                       1.Да осъди  И.П., М.К., С.П. и „ Бетон-99“ АД да й заплатят солидарно сумата от 115 124 евра, равняващи се на 225 162.97лв., представляваща неустойка по т.16 от Договор от 18.08.2006год.за учредяване право на строеж върху чужда земя срещу задължение за построяване на жилищна сграда, обективиран в Нотариален акт № 77, том- VI, рег.№ 4215 дело от 2006г. за периода от 12.03.2009год. до 22.01.2013год. ,съставляваща горница над частичен иск в размер на 51 000лева ,предявен по гр.дело № 252/2013год. на ПОС и уважен с Решение № 2451/30.12.2014год. на САС,ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване на иска до датата на окончателното изплащане на сумата

                      2. Да осъди И.П., М.К., С.П. и „ Бетон-99“ АД да й заплатят солидарно сумата от 66 500 евра, равняващи се на 130 062.70лв. , представляваща неустойка по т.16 от Договор от 18.08.2006год.за учредяване право на строеж върху чужда земя срещу задължение за построяване на жилищна сграда, обективиран в Нотариален акт № 77, том- VI, рег.№ 4215 дело от 2006г. за периода от 22.01.2013год. до 17.11.2014год., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до датата на окончателното изплащане на сумата

                     3.Да осъди И.П., М.К., С.П. и „ Бетон-99“ АД да й заплатят солидарно сумата от 113 000 евра, равняващи се на 221 008.79лв., представляваща неустойка по т.16 от Договор от 18.08.2006год.за учредяване право на строеж върху чужда земя срещу задължение за построяване на жилищна сграда, обективиран в Нотариален акт № 77, том- VI, рег.№ 4215 дело от 2006г. за периода от 18.11.2014год. до 21.12.2017год., ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване на иска до датата на окончателното изплащане на сумата.

                    С Определение № 117/19.02.2018год.,  производството по настоящото дело е прекратено , В ЧАСТТА МУ , по предявения от С.Н. против И.П., М.К., С.П. и „ Бетон-99“ АД иск с правно основание чл.92 от ЗЗД-за неустойка по т.16 от Договор от 18.08.2006год., обективиран в Нотариален акт № 77, том-VI,рег.№ 4215,дело № 4146/2006год. за периода от 12.03.2009год. до 03.04.2010год. включително.

                  Определението на съда е обжалвано от ищцата С.Н. ,в ЧАСТТА МУ , с която е прекратено частично производството по делото по отношение на ответника „ Бетон-99“ АД  и същото е потвърдено с  Определение № 2784/04.09.2018год., постановено по ч. във. гр.дело 3534/2018год. по описа на САС.

             Срещу въззивното определение е подадена касационна жалба, като с Определение № 449/06.12.2018год., постановено по дело № 4346/2018год. на ВКС е обезсилил  Определение № 2784/04.09.2018год. на САС и Определение № 117/19.02.2018год. като недопустими.

             Предвид на гореизложеното, с  Определение № 226/15.03.2019год. , производството по делото е оставено без движение в частта относно пункт I на исковата молба до конкретизиране  на размера на претендираната за заплащане от  „ Бетон-99“ АД  неустойка по т.16 от договора за периода от 12.03.2009год. до 03.04.2010год., както и до конкретизиране на размера на претендираната за солидарно заплащане от И.П.,М.К., С.П. и „ Бетон-99“ АД  неустойка  по т.16 от договора от 18.08.2006год.  за периода  от 03.04.2010год. до 22.01.2013год. ,както и за формулиране на петитум съобразен с тази конкретизация.

             Съобщението за без движение е получено от ищцата на  21.03.2019год. , която в срок е падала  молба вх.№ 1785/01.04.2019год. / п.к.28.03.2019год. и е посочила ,че съобразно мотивите ,изложени в Определение № 449/06.12.2018год.  по ч.гр.дело № 4346/2018год. на ВКС ,претенцията против „ Бетон-99“ АД не е част от предмета на настоящото дело,поради което не е необходимо да се уточнява исковата претенция спрямо него за периода от 12.03.2009год. до 22.01.2013год. Със същата молба, ищцата е посочила ,че претенцията й  по  пункт I на исковата молба е спрямо ответниците И.П., М.К. и С.П. и претендира от тях солидарно заплащане на сумата от 76 224.11 евро, представляваща неустойка по т.16 от Договор от 18.08.2006год. /горница над предявения частичен иск от 51 000 лева/ , ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

             Настоящият състав намира ,че в случая е налице хипотезата на чл. 129, ал.3 от ГПК и производството по делото, образувано въз основа на исковата претенция по пункт I от исковата молба,  следва да се прекрати. Съображенията на съда за това са следните:

            Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на които съдът дължи произнасяне, се очертават от ищеца в исковата молба. Спорното материално право ,предмет на искова защита, се индивидуализира чрез обстоятелствената част  и петитума на иска. Белезите , които очертават иска са основанието, петитума и страните. Допустимо е  ищецът да внесе последваща промяна в предмета на спора , съответно промяна в ответника по първаначално предявения иск, но само при спазване на процесуалните правила за това. Ответникът по първоначално предявения иск или един от първоначалните ответници по първаночално предявения иск престава да бъде такъв при осъществен фактически състав на отказ от иск спрямо този ответник . Само в тази хипотеза  искът спрямо този ответник престава да бъде предмет на делото, а тя в настоящия случай не е налице.

             В случая  ищцата е предявила иска по пункт I от исковата молба и по отношение на ответника „ Бетон-99“ ООД гр.Перник ,като не е направила отказ от иска по отношение на него. Предвид на това и в контекста на казаното по-горе , първоначално предявеният  с искова молба  вх.№ 7178/22.12.2017год. иск против „ Бетон-99“ ООД гр.Перник не е изменен  и същият продължава да бъде предмет на делото. И след като исковата претенция, така както е предявена, не е била уточнена в указания с Определение № 226/15.03.2019год. смисъл и в законоустановения срок, то образуваното въз основа на нея производство подлежи на прекратяване.

             Водим от горното и на основание чл.129, ал.3 от ГПК, Пернишкият окръжен съд

 

             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

             ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 699/2017год. ,В ЧАСТТА МУ по предявения от С.Г.Н.  иск за солидарно осъждане на И.П. , М. Караилева, С.  П.  и „ Бетон -99“ ООД да й заплатят неустойка по т.16 от договор от 18.08.2006год. за периода от 03.04.2010год. до 22.01.2013год.,както и за осъждане на „ Бетон-99“ ООД да й заплати на същото основание неустойка за периода от 12.03.2009год. до 03.04.2010год. –претенцията по пункт I от искова молба вх.№ 7178/22.12.2017год.

                   ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок  от съобщаването му на страните.

                  

 

                                                                        Съдия: