ПРОТОКОЛ
№ 271
гр. Пловдив, 20.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско
дело № 20215001000840 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Жалбоподателите-ищци ЮЛ. ИЛ. Т., Т. Д. Т. и ИЛ. ЮЛ. ИЛ. редовно
призовани, не се явяват. За всички тях се явява адв. Ц., преупълномощена от
днес.
Жалбоподателят-ответник ЗАД Д.Б.:Ж.З. АД редовно уведомен, не
изпраща представител.
Адв. Ц.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Ц.: Водим допуснатите ни трима свидетели. Мога да ги
конкретизирам, а именно С.Б.Д., А.Т.О. и Д.Т.С.. Същите са извън залата и
моля да ги допуснете да свидетелстват в днешното съдебно заседание.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит поименно посочените свидетели С.Б.Д., А.Т.О. и
1
Д.Т.С..
ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетеля Д.Т.С..
Сне се самоличността на свидетеля:
Д.Т.С. на 29 г., българка, българска гражданка, неосъждана, без родство
със страните.
На свидетеля се разясни наказателната отговорност по чл.290 НК.
СВ. С.: Обещавам да говоря истината.
Аз съм съседка на Ю.. От с. Я. сме съседи. Тя беше омъжена в с. С.. Аз
съм от с. Я.. Преди да се омъжи бяхме съседки. Тя е от моето село, но е
омъжена в с. С.. Омъжена е за починалия Д.. До смъртта на Д. те живееха
заедно. Тя сега живее в с.Я., в родното си село. След като почина съпругът й
Д., тя се върна. Знам, че Д. почина при катастрофа. Това беше горе долу
преди 2 години и нещо. Доколкото си спомням 2019 г. Много се разбираха
докато живееха заедно с Ю.. Селата С. и Я. не са много далече като
разстояние. От едното до другото село с кола се пътува около 40 мин.- 60
мин. Докато беше жив Д. поддържахме контакти. Имам представа какви бяха
техните отношения. Бяхме на „здравей, здрасти“, на кафе отивах, тя идваше
вкъщи. Към децата Д. се отнасяше много добре. Наричаше ги „моите
синчета“„моите сладури“, „моите агънца“. Д. много се грижеше за децата,
не правеше разлика между двете деца. Доколкото знам Д. не е припознал по-
малкото си дете – И.. Причината да не припознае детето е, за да изкарат
повече пари. Майката беше домакиня вкъщи. Той работеше. Заради помощите
не си припозна едното дете. И. е негово дете. По времето когато Ю. забременя
с по-малкото дете, те живееха заедно с Д.. Д. беше много щастлив, че Ю. е
бременна, защото щеше да е момче. Когато И. се роди ни почерпиха.
Почерпиха ни Д. и Ю. като идваха на гости при майка й и баща й, те са ни
комшии. Те често идваха в с. Я., по празници, през ваканциите на децата.
Всичко за децата го купуваше Д.. И. се обръщаше към Д. с „татко“,
„татенце“. И. възприемаше Д. много радостно. Към друг не се е обръщал с
думите „татко“. Не е знаел да има друг баща. Видях И. една или две
седмици, след като стана инцидентът с Д.. Поведението на Ю., Т. и И. след
инцидента с Д. беше много странно. Бяха все намръщени, все натъжени, не
поздравяваха както преди. Казаха, че им липсва много Д.. Тъжно им е, че
2
нямат баща. Казват, че ако беше баща им тук щеше да ги научи да карат
колело, да им помага. И. го казва това, защото той е повече в селото.
Постоянно се виждаме, защото сме комшии. След инцидента има голяма
промяна в поведението и на Ю. и на Т. и на И.. Не са както преди усмихнати,
постоянно са натъжени.
Адв. Ц.: Нямам повече въпроси.
Свидетелят остана в залата.
ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетеля С.Д..
Сне се самоличността му:
С.Б.Д. на 44 г., българин, български гражданин, осъждан, без родство
със страните.
На свидетеля се напомни наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. Д.: Обещавам да говоря истината.
Познаваме се от бая време с Ю. и с мъжа й. Мъжът й е Д.. Били сме
приятели от доста години с Д.. Аз живея в с. Я.. Д. и Ю. живеят в с. С.. Преди
да почине Д. живееха непрекъснато заедно. Имат две деца. И.чо и Т. са
техните деца. И. е дете на Д., но не е признат. Те си знаят защо не е признат.
Ние бяхме в много добри отношения с тях. Сега сме комшии и сме редовно
заедно с Ю.. Бях на погребението на Д.. И Ю. и Т. и И. бяха там. И дори Т.
вика „до края баща ми ще стане“. Д. се отнасяше много добре с И.. Считаше
го за свое дете. Д., момчето си работеше много. Изкарваше парите за
семейството, Ю. беше идеална домакиня. Тя си гледаше децата. Д. имаше
много добри отношение с децата. Идвали са ни вкъщи на гости и аз съм
ходил. Не съм чувал да им се кара. Нямам думи за Д.. Той толкова галено им
викаше, как да го обясня. Казваше им „моите дечица“, „пиленца“, такива
работи. Постоянно си беше с тях. И. и Д. бяха много привързани един към
друг. Сега и на И. и на големия Т. им е много тежко. Дори някой път, има
някои деца, които го обиждат за баща му и той започва да реве. Например му
казват, че го няма баща му. Казват му „ти си ей така“, „няма кой да те
гледа“, много е гадно. Аз даже им се карам понякога на тези деца. Нямам
конкретни спомени как беше Т. на погребението на Д., защото и ние тогава
бяхме в заблуда. Нямаше и 10 дни откакто и баба беше починала и ние бяхме
в траур. Минаха се няма и 10 дни и Д. почина. И Ю. и децата още жадуват за
3
Д.. Ю. казва, че добре са си живели с Д.. Още преживяват смъртта му. Т.
преди една седмица си беше в село, идва си понякога и си приказваме с него.
Ю. и И. са си в с. Я., а Т. е в с. С.. Т. живее при на Д. родителите в с. С.. Не
знам защо Ю. живее в с. Я., а Т. и в с. С.. Явно родителите на Д. имат някакви
права, пък нали И.чо не е признат. Докато Ю. беше бременна с И., те си
живееха с Д.. След като се роди И. те го заведоха в с. С.. Дори ние с моя
приятел отидохме на свиждане на Ю. в с. С.. Докато беше малко детето го
гледаха в с. С.. Ю. и И. се преместиха в с. Я. след смъртта на Д.. Д. почина на
10-ти или 11-ти декември 2019 г.
Адв. Ц.: Нямам повече въпроси.
Свидетелят остана в залата.
ПРИСТЪПИ се към разпит на св. А.О..
Сне се самоличността му:
А.Т.О. на 47 г., българин, български гражданин, неосъждан, чичо на
жалбоподателката Ю.Т..
На свидетеля се разясни наказателната отговорност по чл. 290 от НК,
както и правата по чл. 119 - чл. 121 НК.
СВ.О.: Желая да свидетелствам. Обещавам да говоря истината.
Чичо съм на Ю.. Аз живея в с. Я.. Детето Т. живее при дядо си, при
бащата на Д., но през лятната ваканция идва в село. Ю. и Д. по някой път се
караха. Идваше си в село по 2-3 дни. Д. идваше да я прибира. Когато Д.
почина същият момент бяха скарани с Ю.. Тя си беше при родителите в с. Я..
Временно бяха скарани. Скарваха се и пак се прибираха. Караха се някъде
около 4-5 дни, една седмица, не знам точно, но за кратко е било. Той идваше
да я прибира. Като цяло бяха в добри отношения, но няма как в семейството
да няма караници. И двете деца са на Д.. И. не носи името на Д., заради
социални помощи. По тази причина не е писан на него, защото Д. самичък
работеше, поддържаше къщата, а тя си гледаше децата. Децата бяха
постоянно при Д.. Идваше и взимаше малкия. Тя с малкия идваше, защото
голямото седеше при бащата на Д., но малкия редовно отиваше, и Д. идваше.
Като 3-4 дни не се виждаха, Д. идваше и го взимаше, докато се сдобрят, но
децата са негови. Когато са се разделяли той идваше и вземаше И. да го
вижда. Докато Д. беше жив Т. живееше при баба си и дядо си, там учеше.
4
През ваканциите си идваше. Докато Д. беше жив Ю. беше в С.. Седеше с
месеци там, идваше по 3-4 дни в с. Я. и така. Преди катастрофата Ю. и Д.
бяха заедно като семейство. Тя седеше по 7-8 дни в с. Я., през другото време
отиваше в с.С.. Когато тя идваше в с.Я., Д. също е идвал и той е оставал там
да пренощува. Идвали са на гости на родителите на Ю., даже и на Д. баща му
идваше. Много ми е жал за децата след смъртта на Д.. Т. е много стресиран.
Преди беше весел, играеше, сега не му се излиза и оценките му са ниски в
момента и все с наведена глава ходи и покрай него, малкият и той. Ю. и тя
същата. Унили са след смъртта му. Не знам дали преди инцидента Д. е имал
друга жена, мисля че не. Други деца не е имал, друго семейство не е имал.
Нито Д., нито Ю. са имали такива работи. Към днешна дата Ю. е в с. Я.,
малкият и той. Тя дойде за постоянно в селото след като почина съпруга й,
тогава се върна за постоянно. Т. живее в момента при дядо си, там учи, там
има много приятели, свикнал си е там и си стои при тях. Т. е при бащата на
Д., защото е свикнал да живее там, учи там и съучениците му са там. Цяло
лято изкарва при майка си в с. Я.. И. ходеше при родителите на Д., когато
беше жив баща му. След като почина баща му, малкото няма кой да дойде да
го вземе. Ю. отива взима Т., когато почива събота неделя и идва в село. Не
знам каква е причината родителите на Д. да обръщат внимание само на Т., а
на И. не. Мисля, че от 2006 г. Ю. все е била с Д.. Друг не е имала в живота й.
Когато се роди И., майката и бащата на Д. го приеха, то е тяхно дете. Все е
било при тях след като се е родило и с на Д. фамилията е живял до последно.
Адв. Ц.: Нямам повече въпроси.
Свидетелите се освободиха от залата.
Докладва се постъпила молба по и-мейл от вещото лице д-р А.Д., в
която сочи причините за неизготвяне на заключение в срок, а именно
продължителен отпуск. Моли да й се даде възможност да изготви
заключение.
Адв. Ц.: Моля да се даде възможност на вещото лице Д. да изготви
заключение по назначената СПЕ.
Съдът намира, че делото следва да се отложи за събиране на
допуснатите доказателства, а именно да се изготви заключение по
назначената съдебно-психологична експертиза. Ето защо
5
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 15.06.2022 г. от 14.30 часа.
Адв. Ц.: Не мога на 15.06.2022 г. от 14.30 часа, тъй като имам друго
дело в Окръжен съд Пловдив.
С оглед изявлението на адв. Ц., съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 22.06.2022 г. от 14.15 часа, за която
дата страните уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице д-р А.Д..
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 14.33 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6