РЕШЕНИЕ
№ 527
гр. Добрич, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело № 20203230101944 по
описа за 2020 година
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от “БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Ф*” с рег. №********* чрез „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. КЛОН БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. ..4, представляван от Д. Т.Д., с
която против К. К. М., ЕГН ********** с постоянен адрес с** са предявени
кумулативно обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал.1 във
вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи
на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №4675/2019г. на ДРС
заповед по чл. 410 от ГПК №72317 от 30.12.2019г., а именно: 1 029,86 лева
/хиляда двадесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
дължима сума по договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № CARD-*** от 09.12.2018г., заедно със
законната лихва върху нея от 27.12.2019г. до окончателното плащане; 7,87
лева /седем лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.05.2019г. до 01.06.2019г.; 55,72 лева
/петдесет и пет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща мораторна
лихва за периода от 01.06.2019г. до 18.12.2019г.;
Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното производство.
Вземането на ищеца се основава на сключен на 09.12.2018 г. между „БНП
1
Париба Пърсънъл Файненс“ като кредитор и К. К. М. като кредитополучател
договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № CARD-******
Съгласно договора за усвояване на револвиращия кредит кредиторът издава
на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард. Кредитната карта е
електронен платежен инструмент и представлява персонализирана
пластмасова карта, върху която е записана електронна информация.
Персонализацията на платежната карта представлява изписването на
необходимите данни, свързани с оправомощения ползвател на платежната
карта, съгласно парафраф 1, т. 5 от ДР на Наредба № 3 на БНБ. Чрез картата
се извършва идентификация на кредитополучателя и се осъществява
отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя револвиращ кредитен
лимит.
Минимална месечна погасителна вноска представлява минималната месечна
сума, която картодържателят следва да направи до падежа, за да започне да
възстановява кредитния лимит. Кредитополучателят е длъжен да я внася
всеки месец, за да не изпада в просрочие и кредиторът да не блокира картата.
Револвиращата функционалност предоставя възможност на картодържателите
да заемат многократно средства от определения им кредитен лимит
посредством предоставената им карта, като изплатените суми по усвоения
кредит са отново на разположение след погасяването им. Картодържателят
разполага с възможността да погасява усвоения кредитен лимит посредством
минимална месечна вноска, а не изцяло.
Кредитният лимит представлява одобрената от издателя сума, с която се
захранва картата и до която клиентът има достъп. Максималният лимит за
всеки клиент се определя индивидуално съобразно предварително зададени
рискови правила, като в настоящия случай максималният кредитен лимит е в
размер на 1000.00 лева.
Използваният кредитен лимит е сумата, която кредитополучателят е
използвал за покупки и/или теглене на пари в брой от отпуснатия кредитен
лимит.
Разполагаемият кредитен лимит представлява сумата, която остава на
разположение по револвиращия кредит, след като картодържателят е усвоявал
суми по кредита.
2
Картата позволява чрез нея да бъде извършвано теглене в брой от банкомати
(ATM), плащания чрез терминални устройства и други услуги в страната и
чужбина (чл. 2).
Съгласно договора за използването на револвиращия кредит
кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на
кредитния лимит за времето на ползването му.
В договора е предвидена възможността кредитополучателят да се възползва
съответно от услугата „Превод на пари по сметка“ и „Покупка на изплащане в
мрежата от търговски партньори на кредитора“ (чл. 3 и чл. 4).
Кредиторът издава месечно извлечение за осъществени трансакции до 15-то
число на месеца. След издаване на месечното извлечение настъпва периодът,
в който картодържателят е длъжен да направи погашение по кредита, като
при кредитните карти от револвиращ тип са налице две възможности за
изпълнение на задължението:
- посредство пълно погасяване на усвоения кредит - това събитие
настъпва, когато картодържателят погаси цялата използвана сума.
- частично погасяване на задълженията - при внасяне на сума в размер
на минималната месечна вноска или по-голям, но не е погасена пълната сума
по задължението.
Извлечението се изпраща на адреса на електронната поща на
кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на
електронен адрес в хартиена форма на посочения от него адрес, като
неполучаването на извлечението не е основание за неплащане на погасителна
вноска (чл. 12).
Месечни погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ
издаването на извлечението.
За използването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи лихва,
начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на
ползването му (чл. 14). ГПР е изчислен при допускането, че общият размер на
кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на
равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно
условията на договора за кредит. За използването на кредитната карта
кредитополучателят заплаща и таксите предвидени в тарифата.
3
В чл. 16 от договора е предвидено, че кредиторът има право да блокира
кредитната карта по собствено решение, по искане на кредитополучателя, при
изтичането на валидността на картата и/или при неплащане на една или
повече месечни погасителни вноски.
Чрез функционалността „Покупка на изплащане в мрежата от търговски
партньори на. кредитора“ кредитополучателят изплаща избраната от него
стока или услуга посредством усвояване от кредитния лимит на
револвиращия кредит чрез предоставената му кредитна карта, без да чака за
одобрение, когато има разполагаем лимит по кредитната карта.
На 09.12.2018 г. ответникът се е възползвал от предвидената в чл. 4 от
договора възможност и е извършено усвояване чрез функционалността
покупка на изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването CREX-
**** за закупуването на стоки и услуги на изплащане на стойност в общ
размер, посочен на стр. 1 от Договора в параграф „Параметри и услуги“ за
срок от 9 месеца, обхващащ периода от сключване на договора до 01.10.2019
г., съгласно погасителен план, включваща падежните дати на месечените
погасителни вноски. Договорено е кредитът за стоки и услуги е да бъде
изплатен на 9 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 103.22 лева.
За ползването на услугата по чл. 4 от договора е договорен ГЛП и ГПР в
размер, посочен на страница 1 от процесния договор в поле „Параметри и
условия“, като е поробена и общата стойност на плащанията.
Падежът по кредита е на всяко 1-во число от месеца и тогава се дължи
фиксираната месечна вноска, определена по него.
В случай, че кредитополучателят не направи плащане на тази вноска на
съответния падеж, тя ще бъде удържана от лимита на кредитната карта и
олихвена. Лихвата се начислява от деня на падежа, когато вноската по
стоковия кредит се трансферира от разполагаемия лимит - трансакцията се
олихвява от деня на извършването й с годишен лихвен процент, както
тегленето на суми на банкомат.
След усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя
възниква задължение за заплащане на месечна погасителна вноска,
представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението.
4
К. М. е преустановил редовното обслужване на револвиращия потребителски
кредит на 01.05.2019 г., към която дата е последното плащане по заема. При
забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата.
При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички определени по договора
надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава, предвид което на
10.06.2019 г. на длъжникът е изпратена покана за доброволно изпълнение, с
която кредитът е обявен за изискуем.
Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда непогасеното задължение по револвиращия
кредит, отпуснат на К . М. е в общ размер на 1093.45 лева, като на 01.05.2019
г. кредитополучателят е преустановил обслужването на заема, поради което
кредитната карта е блокирана и от страна на кредитора е подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
в Районен съд – Добрич за следните дължими суми по договор за отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
№ CARD-16620910 както следва:
- 1029.86 лева - главница,;
- 7.87 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.05.2019 г. до
01.06.2019 година;
- 55.72 лева - мораторна лихва за периода от 01.06.2019 г. до 18.12.2019
г.
- законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за
издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
Законната лихва за забава е равна на ОЛП, обявен от Българската народна
банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%.
Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за
първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1
юли са приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се
5
изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е
равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.
Претендират се разноските по заповедното и по установителното
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от редовно уведомения
ответник чрез назначения от съда особен представител – адв. В. Г., с който се
настоява за отхвърляне на предявения иск по следните съображения : липсва
яснота как е формиран размера на претендираната главница; оспорват се
всички представени към исковата молба документи; оспорват се подписите
върху процесния договор за кредит да са положени от ответницата и се
настоява за откриване на производство по чл. 193 от ГПК; ответницата не е
била надлежно уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на
вземането.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК е образувано ч.гр.д. №4675 по описа за 2019г. на Добричкия районен
съд. С разпореждане от 30.12.2019г. е издадена заповед от същата дата, с
която заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът К. К.
М. да заплати следните суми, а именно: 1 029,86 лева /хиляда двадесет и девет
лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща дължима сума по договор
за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
№ CARD-*****от 09.12.2018г., заедно със законната лихва върху нея от
27.12.2019г. до окончателното плащане; 7,87 лева /седем лева и осемдесет и
седем стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода от
01.05.2019г. до 01.06.2019г.; 55,72 лева /петдесет и пет лева и седемдесет и
две стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 01.06.2019г. до
18.12.2019г.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С
разпореждане от 09.07.2020г. заповедният съд е указал на заявителя, че може
да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 20.07.2020г. Исковата
молба за установяване на вземането е подадена на дата 11.08.2020г., поради
6
което като допустима подлежи на преценка по основателност.
Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на чл.
79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Предявени са като
установителни в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, след надлежно подадено
възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да
установи, в условията на пълно и главно доказване, съществуване на
вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а именно:
наличие на валидно сключен договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-***
изпълнение на задълженията на кредитора по него, размера на претендираната
главница и договорна лихва, изпадане на длъжника в забава и началната дата
на същата. В тежест на ищеца е да установи, че надлежно е упражнил правото
си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявил на длъжника
предсрочната изискуемост, за които обстоятелства също не сочи
доказателства.
По иска по чл. 86 ЗЗД: в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг и изпадането на длъжниците в забава, в условията на пълно и главно
доказване.
Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи или
правопогасяващи вземането обстоятелства.
От представените по делото доказателства се установява, че страните са
сключили Договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта № CARD*** от 09.12.2018г. с кредитен лимит 1000 лева, с
краен падеж 01.10.2019 г. Съгласно заключението на изслушаната по делото
ССчЕ, която съдът приема за компетентно и обективно дадена, усвоената
сума по главницата за процесния период е 1556,04 лева с дати на теглене м.
декември 2018г – м. април 2019г. 667,04 лева, ведно с таксите, са изтеглени
от картата в брой , а 889 лева са платени на доставчик „Технополис“ за
закупени домакински електроуреди.До 25.04.2019г. са извършвани
усвоявания по кредитната карта, като последното плащане по кредита е към
01.05.2019 г ., от която дата длъжникът е изпаднал в забава. Размерът на
непогасените задължения по кредита е : : 1 029,86 лева за главница, 7,87 лева
– възнаградителна лихва.
7
Ответницата, чрез особен представител, е оспорила истинността на
представените от ищцовото дружество документи – а именно: договор за
кредит от
09.12.2018г., ведно със сертификат; Приложение № 2; условия за обработка
на лични данни; служебен бон от 09.12.2018г. и уведомително писмо от
09.12.2018г., досежно автентичността на подписите, сочени като такива на
К.М.. При това съдът е извършил проверка на документите по реда на чл.193,
ал.2 от ГПК чрез вземане на заключение от съдебно-почерков експерт по
смисъла на чл.194, ал.1 от ГПК. От изслушаната по делото съдебно-
графическа експертиза, се установява, че подписите в оспорените документи
срещу името на К.М. са изпълнени от лицето. Съдът кредитира съдебно-
графическата експертиза като обективно и безпристрастно изготвена от лице
с необходимите специални знания. Заключението е изготвяне на база
достоверен в количествено и качествено и времево отношение сравнителен
материал.
При формиране крайния извод на съда във връзка с оспорването, следва
да се изходи от това, че доказателствената тежест за установяване
неавтентичността на подписите се носи от оспорващата страна - в случая от
ответницата. След като последната носи доказателствената тежест за
опровергаване истинността по авторство /автентичността/ на оспорените от
нея документи, тя следва да проведе главно доказване на твърдяната от нея
неистинност, което за да изпълни предназначението си следва да бъде пълно,
т.е. да създаде сигурно убеждение в подлежащия на доказване факт, а не само
вероятност той да се е осъществил. След обсъждане на съвкупността от
доказателства – съдебно-почерковата и счетоводната експертиза, съдът
намира, че доказването на неистинността на оспорените документи в частта
относно подписите на лицето К.М. не е успешно проведено. Поради това
оспорените документи не следва да се изключват от доказателствения
материал по делото, а напротив съдът следва да изгради фактическите и
правните си извод въз основа на тях.
Предсрочната изискуемост по договора за кредит, на която се позовава
ищецът, не е надлежно обявена на ответника преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда. Към исковата молба е приложена
покана до ответницата /л. 37 от/, като липсват обаче доказателства същата да
8
е връчена надлежно на адресата. Следва да се отбележи обаче, че
предсрочната изискуемост по процесния кредит е настъпила в хода на
процеса с връчване на книжата по делото на особения представител на
ответника, което е осъществено на 01.02.2021 г. Този факт, настъпил в хода
на процеса, следва да бъде зачетен и съобразен от съда, съгласно чл. 235, ал. З
от ГПК. Съгласно константната съдебна практика и задължителната практика
на Върховния касационен съд - исковата молба се счита за изявление за
разваляне, прекратяване или изменение на договор между страните, а в
конкретния случай - за покана за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. В този смисъл са разрешенията, дадени в постановените по реда на
чл. 290 от ГПК решения №№ 178/12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г. по описа
на ВКС, II т. о. и 156/30.10.2012 г. по т. д. № 772/11 г. по описа на ВКС, II т. о.
Специфичното в случая е, че исковата молба не е връчена лично на
ответника, а на назначения му от съда по реда на чл. 47 от ГПК особен
представител. Особеният представител, назначен от съда на основание чл. 47,
ал. 6 ГПК, може надлежно да приема изявления от името и за сметка на
страната, която е назначен от съда да представлява /така определение №
736/2016 г. по т. д. № 2352/2015 г. по описа на ВКС, II т. о./. В тази връзка
следва да се приеме, че връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчването правни последици.
Отделно от посоченото следва да се отбележи и обстоятелството, че крайният
падеж на плащанията по договора за кредит е 01.10.2019 г., т.е. преди
подаване на процесното заявлениепоради което и на това основание съдът
приема, че в случая са дължими и изискуеми всички вземания по процесния
кредит.
По изложените съображения съдът намира, че установителните
претенции за главница и възнаградителна лихва са доказани по основание.
Относно размера на същите съдът цени заключението на вещото лице по
допуснатата и приета без възражение от страните съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно което непогасената главница по кредита възлиза на
сумата 1 029,86 лева , а възнаградителната лихва е в размер на 7,87 лева.
В този смисъл съдът приема, че предявеният иск за главницата е основателен
и следва да бъде уважен в претендирания размер от 1029,86 лева. По
9
отношение на законната лихва съдът приема, че същата е дължима от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК в съда - 27.12.2019 г. Исковата претенция относно възнаградителната
лихва следва да бъде уважена изцяло. В тази връзка следва да се отбележи, че
независимо, че предсрочната изискуемост на кредита не е надлежно обявена
на ответника, то кредиторът е спрял да начислява договорна
/възнаградителна/ лихва, доколкото е счел, че са настъпили предпоставките за
предсрочна изискуемост. Това обстоятелство в случая ползва ответникът,
доколкото сумата, която се претендира от него, е в минимален размер - след
01.06.2019 г. кредиторът не търси заплащане на възнаградителна лихва.
По отношение на иска за обезщетение за забава върху главницата за периода
от 01.06.2019г. до 18.12.2019г. същото е основателно в претендирания размер
от 55,72 лв. Тъй като предявеното парично притезание е срочно /така
погасителен план/ и за да бъде поставен ответникът в забава, не е необходимо
да бъде поканен - арг. от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищцовата страна направените от нея
съдебни разноски в заповедното производство в размер на 75 лв.
За установителното произодство ищецът има право на разноски, както следва:
125 лева - държавна такса; 300 лева - депозит за особен представител; 480,80
лева - възнаграждения за вещи лица и 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл.
25 от НЗПМ, съобразно фактическата и правна сложност на делото.
С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с
чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца “БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Франция” с рег. №********* чрез „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. КЛОН БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. С** представляван от
Д.Т.Д., и ответника К. К. М., ЕГН ********** с постоянен адрес с.С**, че
ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д.
10
№4675/2019г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №2317 от 30.12.2019г., а
именно: 1 029,86 лева /хиляда двадесет и девет лева и осемдесет и шест
стотинки/, представляваща дължима сума по договор за револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-
******от 09.12.2018г., заедно със законната лихва върху нея от 27.12.2019г.
до окончателното плащане; 7,87 лева /седем лева и осемдесет и седем
стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.05.2019г.
до 01.06.2019г.; 55,72 лева /петдесет и пет лева и седемдесет и две
стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 01.06.2019г. до
18.12.2019г.;
ОСЪЖДА К. К. М., ЕГН ********** с постоянен адрес с.***, ДА
ЗАПЛАТИ НА“БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.,
Франция” с рег. №********* чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А. КЛОН БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. С**,, представляван от Д. Т.. Д., разноски по ч. гр. дело №4675/2019г. на
ДРС в размер на 75 лв.
ОСЪЖДА К. К. М., ЕГН ********** с постоянен адрес с** ДА
ЗАПЛАТИ НА“БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.,
Франция” с рег. №********* чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А. КЛОН БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. *** представляван от Д. Т. Д., разноски по гр. дело №1944/2020 г. на ДРС,
както следва: 125 лева - държавна такса; 300 лева - депозит за особен
представител; 480,80 лева - възнаграждения за вещи лица и 100 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
11