РЕШЕНИЕ
№ 218
гр. Кърджали, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динчер Хабиб
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело №
20245140100962 по описа за 2024 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове от ДЪРЖАВЕН ФОНД
„ЗЕМЕДЕЛИЕ“, БУЛСТАТ ********* срещу „Аква Леново“ ЕООД, ЕИК ********* и М. П.
В., ЕГН ********** с правно основание чл. 216, ал. 2 вр. с чл. 216, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 от
ДОПК за обявяване на относително недействителни по отношение на ДЪРЖАВЕН ФОНД
„ЗЕМЕДЕЛИЕ“ на нотариален акт за покупко-продажба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ **** по
плана на ******, обл. Кърджали, с площ 790 кв. м., при граници: северозапад - улица; и от
всички други страни: поземлен имот **** за сумата от 2200 лв., сключен между „Аква
Леново“ ЕООД като продавач и М. П. В. като купувач.
Ищецът ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ твърди, че между ДФ Земеделие и
„Аква Леново“ ЕООД е сключен ***** от 01.11.2017 г. за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ при условията на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка
4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 - 2020 г., с общ размер на изплатената субсидия по договора от 373 962,73
лева.
Твърди, че със ****11.07.2022 г., издадена от Държавен фонд „Земеделие“ на „Аква
Леново“ ЕООД е била назначена проверка на място, за която длъжникът „Аква Леново“
ЕООД е бил уведомен надлежно на 11.07.2022 г., за което било направено отбелязване върху
Контролен лист от 11.07.2022 г. Сочи, че с уведомително ***** от 01.08.2022 г., ДФЗ е
информирал „Аква Леново“ ЕООД, че по проверявания проект са констатирани
несъответствия, като е била предоставена възможност за забележки и възражения по темата.
Посочва, че с последващо ******* от 05.10.2022 г. ДФЗ е предупредил, че ще бъде издадено
решение за налагане на финансова корекция (,,РФК’’) в размер на 599288.14 лева, което
било надлежно връчено на ползвателя по програмата на 11.10.2022 г., съгл. представена
обратна разписка. С ***** с изх. ******* от 02.12.2022г. на „Аква Леново“ ЕООД е било
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 583
988.14 лева, потвърдено при съдебно обжалване на същото. ДФЗ се легитимира като
кредитор на „Аква Леново“ ЕООД въз основа на издаденото и влязло в сила РФК, с което на
1
ответника „Аква Леново“ ЕООД е била определена финансова корекция в размер на 583
988.14 лева. Счита, че в полза на ДФЗ е възникнало действително валидно парично вземане
срещу „Аква Леново“ ЕООД, което обуславя качеството „кредитор“ на ищеца и качеството
***** на ответника „Аква Леново“ ЕООД.
Навежда се, че по отношение на ответника е налице образувано изпълнително дело
пред ТД НАП- Пловдив, офис Кърджали, задължението по което все още не е било погасено
от ответника.
Ищецът твърди, че с Нотариален акт за покупко- продажба на недвижими имоти
********* по описа на нотариус Любен Табаков с per. № 774 в НК, вписан в Служба по
вписванията - Кърджали с ******., „Аква Леново“ ЕООД чрез законния си представител М.Я
продало на М.Я собствения на дружеството ПОЗЕМЛЕН ИМОТ **** по плана на ******,
обл. Кърджали, с площ 790 кв. м., при граници: северозапад - улица; и от всички други
страни: поземлен имот **** за сумата от 2200 лева. Посочва, че разпоредителната сделка е
сключена едва няколко дни, след като на ответника „Аква Леново“ ЕООД е извършена
проверка и му е връчено уведомлението за констатирани несъответствия - 01.08.2022 г. , с
които действия счита, че длъжникът се е лишил от свое налично имущество, осуетявайки
упражняването на правата на ищеца.
Съгласно представените данни от ищеца купувач по сделката, чиято отмяна се иска е
М. П. В. с ЕГН **********. Видно от представената Справка от ТРРЮЛНЦ по партидата на
****** ЕООД, към датата на сключване на сделката, а именно 15.08.2022г. същото лице е
управител и съдружник в дружеството ****** „Аква Леново“ ЕООД. Вторият ответник е
заличен от управлението на дружеството на 19.10.2022 г.
Посочва се, че разпоредителната сделка от 2022 г. е извършена след като***** „Аква
Леново“ ЕООД е бил информиран за предстоящата проверка и от страна на ДФЗ е била
назначена проверка - м.07.2022 г., като сделката за продажба на имота от 15.08.2022 г. е била
сключена едва две седмици след връчването на уведомителното писмо за констатирани
несъответствия, която от своя страна водела до осуетяване на възможността на кредитора да
се удовлетвори.
Счита, че така извършената сделка попада в приложното поле на правните основания
по чл. 216, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 от ДОПК, подробно описани поотделно от страна на ищеца.
Според декларираните в нотариалните актове данни, продажната цена по сделката е
2200 лева, което е приблизително почти колкото данъчната оценка на имотите - 2199,40 лева,
определяна от ищеца като далеч под пазарните стойности на подобни имоти към периода на
сделката, поради което счита, че същата следва да бъде отменена като недействителна по
отношение на ДФЗ на основание чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК.
Според ищеца значимият факт, с който законодателят свързва началния момент,
считано от който една сделка може да попадне в приложното поле на чл. 216 ДОПК, е
фактът на узнаването от страна на длъжника, че спрямо него е започнало производство по
установяване на публично вземане, като приема, че в настоящия случай, съгласно
отразяването на контролния лист за проверката, това информиране се е случило на
11.07.2022 г. Също така, ищецът посочва, че две седмици след уведомителното писмо с дата
01.08.2022 г. „Аква Леново“ ЕООД е сключила сделката за продажба на имота от 15.08.2022
г., поради което я определя като недействителна по отношение на ДФЗ на основание чл. 216,
ал. 1, т. 4 от ДОПК.
В тази връзка набляга на обстоятелството, че в хода на производството по издаването
на РФК длъжникът се разпорежда с един от малкото си недвижими имоти, с които разполага.
Посочва, че съдебната практика е единодушна във виждането си, че не е от значение дали
третото лице - приобретател (т.е. купувачът М.Я.) е знаел, че длъжникът „Аква Леново“
ЕООД е имал публични задължения и е увреждал държавата (за разлика от общия Павлов
2
иск по чл. 135 от ЗЗД).
С оглед изложеното счита за безспорно установено, че е налице намерението на
отчуждителя „Аква Леново“ ЕООД да увреди публичния взискател, съдейки по цялостното
развитие на отношенията между страните и момента, в който е продал имотите си, а именно
по-малко от месец след извършената проверка и подписването на контролния лист и 2
седмици след получаване на уведомлението за констатирани несъответствия, като имотът се
„връщал“ в първоначалния си собственик, за който твърди, че е свързано с длъжника лице и
от който е бил закупен през 2018 г.
Приема, че са налице всички изискуеми предпоставки за уважаването на иска и на
основание на чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК за сделка, извършена във вреда на публичните
взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице, доколкото длъжникът се е
разпоредил с имуществото си, след като е бил информиран за проверката (ревизия по см. на
чл. 216, ал. 1 от ДОПК), след уведомлението за констатирани несъответствия, допуснати от
него и получаване на писмото за предстоящото издаване на РФК. Намира, че в резултат на
сделката е настъпил именно целения от длъжника правен ефект - имотите да излязат от
патримониума на длъжника и да се върнат на първоначалния им собственик от 2018 - М.Я. -
управител и съдружник в „Аква Леново“ ЕООД към датата на сделката.
Твърди, че в резултат на сделката се е стигнало до намаляване на имуществения
патримониум на длъжника, който е следвало да служи за удовлетворение на кредитора, като
по такъв начин увреждал публичния взискател.
В обобщение на всичко изложено дотук, проследявайки хронологията на събитията
по случая, периода на сключване на увреждащата сделка, свързаността на страните по
сделката и други особености по случая, които имат отношение към недобросъвестността на
длъжника, счита, че са налице всички законоустановени предпоставки и елементи от
фактическия състав на чл. 216 ДОПК, доколкото с разпоредителната сделка намира, че
целенасочено и преднамерено са увредени кредиторовите интереси на ДФЗ, поради което
счита, че тази сделка следва да бъде обявена за недействителна по отношение на кредитора -
ищец в настоящото производство.
В законоустановения срок ответницата М. П. В. е депозирала отговор на исковата
молба, с който прави възражение за недопустимост на заведените искове, поради липса на
активна процесуална легитимация на ищеца. Счита, че Държавен фонд земеделие няма
процесуалната компетентност и представителната власт да представлява държавата в
гражданският процес, поради което намира исковата молба за недопустима и иска
производството по делото да бъде прекратено на това основание.
Изразява несъгласие с твърдението на ищеца относно изповядване на прехвърлителни
сделки с имуществото на задълженото лице „Аква Лсново“ ЕООД след връчването на
заповед за ревизия – основание за недействителност по чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Счита,
че законодателят е предвидил възможност за обявяване на относително недействителни по
отношение на държавата на сделки с имуществото на задълженото лице, извършени след
започване на ревизионно производство по реда на ДОПК, т.е. смята, че се имат предвид
публичните държавни вземания възникнали само и единствено в резултат на ревизионно
производство по реда па ДОПК, но не и на други производства.
В случая приема, че вземането, от което се претендира, че черпи права ищецът по
настоящото дело произтича от извършена проверка от органите на ДФЗ, което производство
счита, че се е развило в рамките па разпоредбите па ЗПЗП, а не при прилагане на
разпоредбите на ДОПК за провеждането на ревизии. Поради това счита, че ищецът не
разполага с възможността да търси недействителност на атакуваните сделки на основание
чл. 216, ал.1 от ДОПК.
На следващо място приема, че ДФЗ има валидно и изискуемо вземане по отношение
3
па първият ответник „Аква Леново“ ЕООД, гр. Кърджали едва от 09.07.2024 г. – датата на
влизане в сила на Решение *****/09.07.2024 г. по адм. дело ****/2024г. на ВАС за
отхвърляне на жалбата на дружеството срещу Решение ***** за налагане на финансова
корекция, с изх. ******/02.12.2022г. на Изпълнителния директор на ДФЗ и съответно от тази
дата счита, че ищецът има качеството на кредитор и публичен взискател и може да
противопоставя тези си права на трети лица, сключили сделки с предмет имуществото на
неговият длъжник. Респективно счита, че до този момент няма съществуващо в правни мир
вземане на ДФЗ към първият ответник и съответно той не може да се ползва със защитата
по чл. 216 от ДОПK.
По отношение па предявената претенция по чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК счита, че
същата се явява очевидно недопустима, тъй като не е налице една от двете кумулативно
свързани предпоставки, а именно сделката да е сключена с цел да се увреди публичният
взискател, тъй като не било ясно с какво именно сделката уврежда публичният взискател.
Поради това приема, че ищецът не разполага с правото да предявява иск и да търси
недействителност на процесната сделка на това основание.
Въз основа на изложеното иска предявените искове да бъдат отхвърлени като
недопустими.
При положение, че съдът приеме, че исковете са допустими, в такъв случай моли да
бъдат отхвърлени като неоснователни на следните основания. На първо място в тази връзка
определя като неоснователно и невярно твърдението па ищеца, че същият има качество на
кредитор по отношение на първият ответник „Аква Леново“ ООД, гр. Кърджали от
11.07.2022 г. - момента на уведомяването на дружеството за започването на проверка
относно изпълнението на ***** от 01.11.2017 г. и анекси към него. Съображенията за това на
този ответник са, че актът, от който ищецът претендира, че черпи правата си на публичен
взискател е влязъл в сила на 09.07.2024 г., на която дата с Решение *****09.07.2024 г. по адм.
дело *****/2024 г. на ВАС е отхвърлена жалбата на „Аква Леново“ ЕООД срещу
Решение******** за налагане на финансова корекция, *******/02.12.2022г. на
Изпълнителния директор на ДФЗ. Т.е. приема, че ДФЗ има валидно и изискуемо вземане по
отношение на първият ответник „Аква Леново“ ЕООД, гр. Кърджали считано от 09.07.2024
г.
На следващо място определя като неоснователно и невярно твърдението в исковата
молба, че с извършената сделка описана в нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот ****, ******, по описа на нотариус Любен Табаков, с peг. № 774, първият
ответник е лишил от свое имущество и съответно осуетил упражняването па правата на
кредитора, тъй като ответника към 15.08.2022 г. е разполагал и с други недвижими имоти от
които ищецът е могъл да се удовлетвори. Още повече предвид обстоятелството, че според
ответника ищецът е придобил качеството на кредитор, едва след 09.07.2024 г., когато вече е
разполагал с влязъл в сила акт за налагане на финансова корекция. Все в тази връзка приема
за неоснователно и невярно твърдението, че сделката е била сключена няколко дни след като
на първия ответник на 01.08.2022 г. е било връчено уведомление за констатирани
несъответствия.
Намира за неоснователно и невярно твърдението, че атакуваната сделка има за цел
увреждането на ищеца, което счита, че почива на предположение, без да е подкрепено с
никакви факти или конкретни доказателства. Смята за недопустимо на базата на
предположения да се дава възможност за атакуването, а още повече развалянето на сделки,
само защото една от страните впоследствие е придобила качеството на длъжник по
публично вземане, представляващо финансова корекция по договор с ДФЗ.
По нататък счита за неоснователно и невярно твърдението, че даденото по първата
атакувана сделка значително надхвърля по стойност полученото.
Също така определя като неоснователно и невярно твърдението, че атакуваната
4
сделка има за цел да бъде увреден публичният взискател, тъй като е изповядана след като
продавачът е узнал за започнала проверка от ДФЗ. Релевира, че липсва връзка между
започналата проверка и прехвърлянето на собствеността, тъй като една такава проверка не
означавала непременно установяване на задължение на проверявания, каквато неправилна
интерпретация се правела от ищеца. Нещо повече, дори твърди, че към момента на сделката
първият ответник не е бил уведомен надлежно за извършването на проверка и констатации
по нея.
Приема като неоснователно и невярно твърдението, че с атакуваната сделка първият
ответник се е разпоредил с един от малкото си недвижими имоти, и че извършвайки близо
година по късно, поредна сделка, макар и с друг свой недвижим имот, същият изцяло се е
лишил от своето налично имущество с цел да бъде увреден публичният взискател. Вторият
ответник дефинира това твърдение като абсурдно, поради липсата на фигурата кредитор по
отношение на ищеца към момента на сделките и неяснотата, че изобщо ще придобие това
качество. Напротив, посочва, че затрудненията на първия ответник се дължат на спирането
на изплащаните субсидии, което го е принудило да прибегне към друг източник на средства
за да продължи отглеждането на закупените животни.
Посочва, че неправилно ищецът тълкува разпоредбата на чл. 216 от ДОПК относно
знанието на ответника М. В. за публичните задължения на длъжника „Аква Леново“, за
което ищецът посочва, че не е задължително да е налице. За ответника подобно прилагане на
закона влиза в пряко противоречие с принципа за равенство, заложен в чл. 6., ал. 2 от
Конституцията на Република България.
Вторият ответник приема, че неправилно ищецът тълкува съдебната практика
касателно вредата в случая, посочвайки, че тя е налице винаги, когато длъжникът по
публично задължение отчужди свое имущество. Според този ответник се имат предвид само
случаите, в които отчуждителят има качество на длъжник, което счита, че се придобива, след
като задължението е установено с влязъл в сила административен или друг акт, само с
изключение на задълженията установявани в резултат на ревизионно производство по реда
на ДОПK от органите па НАП.
Твърди, че започването на проверка не дава основание на ищеца да се позовава на чл.
216 от ДОПК, като посочва, че ревизионно производство не е провеждано, нито пък счита,
че сделката има за цел да увреди кредитора, които изводи възприема като недопустимо
разширително тълкуване на закона.
Вторият ответник отрича обобщаващите изводи на ищеца, като релевира, че нито към
момента на изповядването на сделката ДФЗ е бил кредитор, нито чл. 216 от ДОПК въвежда
предварителна изискуемост на вземането на фонда, нито някой е целял да увреди интересите
на ДФЗ, тъй като приема, че не е съществувало изискуемо вземане, съответно и кредитор.
Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати производството по делото,
като недопустимо, алтернативно да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира
разноски.
В съдебно заседание ищецът ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си представител
поддържа иска. В представена писмена защита моли съда да уважи иска на основание чл.
135 ЗЗД, тъй като от събраните доказателства е установено вземането на ищеца ДФ
"Земеделие" срещу „Аква Леново“ ООД, гр. Кърджали, поради което сключеният договор
между първия и втория ответник има за последица намаляване на имуществото на
длъжника.
Ответникът М. П. В., чрез процесуален представител оспорва иска като недопустим и
неоснователен, по съображения изложени в отговора на исковата молба, поддържани и в
представена писмена защита по делото. Прави възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение.
5
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Аква Леново“ ООД, гр. Кърджали не е подал
отговор по исковата молба. В съдебно заседание този ответник не се представлява и не
взема становище по исковете.
Няма спор по делото, че със ****11.07.2022 г., издадена от началник отдел РТИ при
ОД-Кърджали на ДФ "Земеделие" е разпоредена проверка на място за период 11.07.2022 г. -
20.07.2022 г. на кандидат с *****, относно заявление ******* - "Аква Леново" ООД, гр.
Кърджали, въз основа на която е съставен Доклад от проверка на място – последващ (ex-
post) контрол по изпълнението на ***** от 01.11.2017 г. по подмярка 4.1 „Инвестиции в
земеделски стопанства“ от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г., с предмет
"Изграждане и оборудване на ***** за 1 000 *** в*******, ***** обл. Кърджали, като
ползвателят "Аква Леново" ООД, гр. Кърджали е уведомен за предстоящата проверка на
11.07.2022 г., чрез управителя на дружеството М. П. В., представляваща същото към онзи
момент и подписала на дата 21.07.2022 г. саморъчно доклада от проверката на място, което
се установява от положения от нея саморъчен подпис, като авторството на подписа е
потвърдено и след приетото по делото заключение по съдебно-почеркова експертиза.
С влязло в сила на 09.07.2024 г. ******. по*****/2024 г. по описа на ВАС за открито
производство по налагане на финансови корекции поради нарушения на „Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ
при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от програмата за
развитие на селските райони 2014-2020 г.“ е оставено в сила *****/25.01.2024 г.,
постановено по адм. д. ****** г. по описа на Административен съд – Кърджали, с което е
отхвърлена жалбата на "Аква Леново" ООД против наложената с Решение *******на
Държавен фонд „Земеделие“ финансова корекция в общ размер на 583988,14 лв., което
вземане представлява окончателно подлежащо на възстановяване публично вземане,
съгласно таблица 4 от същото.
На 15.08.2022 г. с нотариален акт за продажба на недвижими имоти *******. по
описа на нотариус Любен Табаков с рег. № 774 но НК и с район на действие РС – Кърджали,
с *******по описа на СВ – Кърджали първия ответник "АКВА ЛЕНОВО" ООД, с управител
М. П. В., е прехвърлил чрез продажба на М. П. В., като физическо лице, за сумата от 2200
лв., собствеността върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ********, обл. Кърджали, целият с площ 790
кв. м., при граници: северозапад – улица; и от всички други страни: Поземлен имот ****
От заключението на вещото лице И. К. Н. се установи, че пазарната цена на
недвижимия имот, определена към датата на сделката е 5289.00 лева.
При така описаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Искът по чл. 216 ДОПК, уреждащ правото на държавата и общините при
разпореждане от страна на техен длъжник на публични вземания със свое имущество с цел
да ги увреди, да атакуват тези негови действия, е по своята правна природа вид отменителен
иск, което следва и от чл. 216, ал. 3 ДОПК. С оглед спецификата на правните субекти,
имащи качеството на кредитор (държавата или община), както и вида на вземанията
(публични), чиято събираемост е в обществен интерес, законодателят е дал принципно по-
силна защита на тези кредитори в сравнение с кредиторите по общия отменителен иск по чл.
135, ал. 1 ЗЗД.
На първо място следва да се посочи, че ищецът Държавен фонд "Земеделие" по
аргумент от чл. 216, ал. 2 от ДОПК притежава активната процесуална легитимация за
предявяване на иска по ал. 1 на същата разпоредба. Качеството публичен взискател по
смисъла на ДОПК има орган на държавна власт, който със свои актове установява публични
държавни вземания. По делото е представено Решение *******за налагане на финансова
корекция на Държавен фонд „Земеделие“ – индивидуален административен акт, с който
безспорно се установяват публични държавни вземания на основание чл. 27, ал. 5 от Закона
за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), които се събират по реда на ДОПК.
6
Разпоредбата на ал. 1 на чл. 216 от ДОПК регламентира няколко отделни фактически
състава, пораждащи едно и също по вид материално преобразуващо право. В настоящия
случай са заявени в евентуалност три от тези общо шест фактически състава: по т. 2 -
възмездна сделка с имуществени права на длъжника, при която даденото значително
надхвърля по стойност полученото, по т. 4 - сделка или действия с намерение да се увреди
ищеца и по т. 6 - сделка извършена във вреда на ищеца, по които страна е свързано с
длъжника лице. Допълнителен общ елемент и към шестте фактически състава е сделката да е
сключена след датата на установяване на публичното задължение, съответно след
уведомяване за издадената заповед за извършване на проверка на място, ако в резултат на
проверката са установени публични задължения.
С оглед установеното диспозитивно начало в ГПК (чл. 6 от ГПК) не е недопустимо
предявяването на отменителен иск по чл. 216, ал. 1 ДОПК при посочени от ищеца няколко
основания - по т. 2, т. 4 и т. 6. В случай, че ищецът не е уточнил кое от тях е главно, следва
всички основания да се разгледат от съда, като за всяко се изложат мотиви за наличието или
липсата му.
В тежест на ищеца е да докаже реализирането на елементите на фактическия състав
на чл. 216, ал. 1 - наличие на уведомяване за издадената заповед за извършване на проверка
на място, ако в резултат на проверката са установени публични задължения, след датата на
уведомяването му длъжникът да е извършил разпоредителни сделки със свое имущество,
както и съответните елементи, посочени от законодателя в т. 2, т. 4 и т. 6 от същата
разпоредба - извършената сделка да е възмездна и даденото по нея значително надхвърля
стойността на полученото; намерение у длъжника да увреди публичния взискател с тези си
действия; причинени вреди на публичния взискател при тези действия, като сделката да е
сключена между свързани лица.
В конкретния случай категорично се установява наличието на всички елементи на
иска по чл. 216, ал. 1, т. 2. С Решение ****** за налагане на финансова корекция на
Държавен фонд „Земеделие“, се определя на "АКВА ЛЕНОВО" ООД задължение в размер
на 583988,14 лв., представляващо публично държавно вземане по аргумент от 27, ал. 5 от
ЗПЗП. На 15.08.2022 г. "АКВА ЛЕНОВО" ООД с управител М. П. В., продава на М. П. В.
притежавания от дружеството, недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ********, обл.
Кърджали, целият с площ 790 кв. м., при граници: северозапад – улица; и от всички други
страни: Поземлен имот ****, срещу уговорена продажна цена в размер на сумата от 2 200
лв. Съгласно трайната практика на ВКС, не може да бъде въведен единен критерий относно
това, кое е "значително" несъответствие между разменените насрещни престации по
сделката по смисъла на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК – нито като абсолютна стойност, нито като
процент или обикновена дроб. Дали неравностойността на престациите е значителна и оттук
– дали тя обуславя недействителност на сделката, се преценява във всеки конкретен случай.
Така /Решение *******. на ВКС, ТК, I т. о./. В процесният случай длъжникът по Решението
за налагане на финансова корекция "АКВА ЛЕНОВО" ООД, в качеството на продавач, се е
разпоредил в полза на купувача - М. П. В. със собствения си процесен недвижим имот -
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ******* обл. Кърджали, целият с площ 790 кв. м. за сумата от 2 200 лв.,
която продажна цена е 2,5 пъти по – ниска от установената от писменото заключение на ВЛ
по изслушаната в настоящото производство СТОЕ действителна пазарна стойност на
продаденото имущество към датата на сделката в размер на 5 289 лв., поради което даденото
по атакуваната от ищеца покупко – продажбена сделка от 15.08.2022 г. значително
надхвърля по стойност полученото по смисъла на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, поради което и
атакуваната сделка, предвид наличието и на общата материалноправна предпоставка по чл.
216, ал. 1 ДОПК следва да бъде обявена за недействителна спрямо Държавата по смисъла на
чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, с което предявеният от ищеца конститутивен иск с правно
основание чл. 216, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ДОПК се уважи, като основателен и доказан..
7
Атакуваната от ищеца сделка от 15.08.2022 г. следва да бъде обявена за
недействителна спрямо Държавата и на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, доколкото
отговаря на общата материално-правна предпоставка по чл. 216, ал. 1 ДОПК и е сключена
от длъжника по Решението за налагане на финансова корекция и продавач "АКВА ЛЕНОВО"
ООД с намерение да се увреди публичния взискател – Държавата, с което предявеният иск с
правно основание чл. 216, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4 ДОПК се явява основателен и доказан и следва
да бъде уважен. За да е осъществен фактическият състав по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК не се
изисква такова намерение за увреждане и у лицето, с което длъжникът е договарял, като
Законът не изисква сделката да е довела до увреждане /да има за резултат реално
увреждане/, а само намерение за такова. Следователно е необходимо да се установи мотива
за сключване на сделката, като тежестта на доказване на намерението за увреждане у
длъжника по Решението за налагане на финансова корекция и продавач по сделката е на
публичния взискател, която доказателствена тежест в случая, противно на оплакванията в
отговора на исковата молба, е успешно изпълнена от ищеца. Събраните по делото
доказателства установяват, че по силата на заповед за извършване на проверка на място от
11.07.2022 г., за която, както се посочи по-горе "Аква Леново" ООД, гр. Кърджали е
уведомен, чрез управителя на дружеството М. П. В., представляваща същото към онзи
момент и подписала на дата 21.07.2022 г. саморъчно доклада от проверката на място, което
се установява от положения от нея саморъчен подпис, е извършена такава на ответното
дружество прехвърлител. Проверката е завършила с влязло в сила Решение ******** за
налагане на финансова корекция на Държавен фонд „Земеделие“, установило публично
вземане в размер на 583988,14 лв. Решение ********* е издадено на 02.12.2022 г. и е било
връчено на 12.01.2023 г. на проверяваното дружество.
Договорът за продажба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ******** обл. Кърджали, целият с
площ 790 кв. м. за сумата от 2 200 лв. е сключен на 15.08.2022 г., т.е. след датата на
връчването на заповедта за възлагане на проверка и след запознаване на дружеството с
доклада от проверка на място, в резултат на която са установени публични вземания, по
причина, че договорът е сключен с намерение да се увреди публичния взискател.
Приложените по делото доказателства установяват кумулативното наличие на всички
предпоставки, които обосновават основателността на иска на посоченото основание по чл.
216, ал. 1, т. 4 ДОПК, тъй като договорът за покупко-продажба е сключен след връчването на
заповедта за възлагане на проверка и по-малко от четири месеца преди връчването на
Решение***** за налагане на финансова корекция на Държавен фонд „Земеделие“, с който
са установени публични вземания, а освен това договорът е сключен с намерение на
данъчно задълженото лице да увреди публичния взискател. Намерението за увреждане, като
елемент от фактическия състав по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, не включва такова намерение и у
лицето, с което длъжникът е договарял, когато разпоредителната сделка е сключена след
връчването на заповедта за възлагане на проверка, ако в резултат на проверката са
установени публични задължения - решение****9/22.06.2012 г. на ВКС по т. д. *****г., I т.
о., какъвто е и процесния случай.
По делото е установена и последната предпоставка за уважаване на иска–
атакуваният договор е сключен между длъжника и свързано с него по смисъла на § 1, т. 3 от
ДР на ДОПК лице, т. е. лице, в чийто управителен или контролен орган участва едно и също
юридическо или физическо лице, включително когато физическото лице представлява друго
лице. В случая едно и също физическо лице е управител на дружеството продавач,
едновременно с това и купувач по сделката а именно ответникът М. П. В.. Това
обстоятелство се установява както от справка в Търговския регистър, така и от
съдържанието на самия нотариален акт. Предвид изложеното съдът намира, че и искът по
чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. .
Без значение за основателността на претенцията е дали към датата на
разпоредителната сделка, длъжникът "Аква Леново" ООД е разполагал с друго имущество,
8
от което да се удовлетвори взискателя, тъй като по смисъла на чл. 133 от ЗЗД, цялото
длъжниково имущество служи за удовлетворение на кредитора, който има право да избере
начина, по който да се удовлетвори, без значение дали ще насочи изпълнение върху
обезпечено имущество или върху друго налично такова. Длъжникът не разполага с
възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи
принудителното изпълнение.
Като се е лишил от собственост върху недвижимия имот, ответникът "Аква Леново"
ООД е намалил имуществото си, от което може да бъде събрано вземането на кредитора и
по този начин е увредил неговите интереси. Целта на Павловия иск е да бъдат обявени за
недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда.
Увреждащата сделка остава действителна за страните по нея /прехвърлител и приобретател/,
но се счита за недействителна по отношение на кредитора-ищец и той може да насочи
изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество,
независимо, че то е преминало в патримониума на приобретателя. ( Решение № 100 от
15.06.2009 г. по т. д. № 808/2008 г., ІІ т. о.; Решение № 187 от 3.11.2009 г. по т. д. № 135/2009
г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 93 от 10.07.2014 г. по т. д. № 2907/2013 г. на ВКС, ІІ т. о.)
В рамките на откритото производство по чл. 193 ГПК относно истинността на
положения подпис върху контролен лист/доклад от проверка на място/ с дата на подписване
21.07.2022 г. с посочен получател з М. П. В. (за ползвател), както и обратна разписка с
баркод ИД ********* ********, с дата на подписване 11.10.2022 г., също с посочен
получател М. П. В. се доказва, че именно последната е положила подписа си. Така
направеното от страна на ответника М. П. В. оспорване не е доказано. Налице е валидно
подписване. Не бе проведено успешно обратно доказване, че то е невалидно.
Предвид изложеното, съдът приема, че в случая са налице всички кумулативни
предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск и като такъв следва да бъде
уважен, а като последица - атакуваната сделка да се обяви за относително недействителна по
отношение на Държавен фонд "Земеделие" за прехвърления от първия ответник "АКВА
ЛЕНОВО" ООД на втория ответник – М. П. В., недвижим имот, както следва: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ *******, обл. Кърджали, целият с площ 790 кв. м., при граници: северозапад – улица;
и от всички други страни: Поземлен имот ****, предмет на нотариален акт за продажба на
недвижими имоти *********. по описа на нотариус Любен Табаков с рег. № 774 но НК и с
район на действие РС – Кърджали, с *********. по описа на СВ – Кърджали.
Съобразно изхода от спора и направеното искане, в полза на ищеца следва да се
присъдят съдебни разноски.
При този изход на делото, предвид заявената от ищеца претенция за присъждане на
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците следва да се възложат
направените от ищеца разноски по представен списък по чл. 80 ГПК, в размер 70 лева,
представляващи заплатени от ищеца държавни такси, от които 50 лева за образуване на
делото, 10 лв. за съдебни удостоверения и 10 лв. за вписване на исковата молба; депозит за
вещи лица в размер на 500 лева; възнаграждение за адвокат в размер на 1200 лева с ДДС,
определено съгласно чл. 7, ал. 6 Наредба № 1/09.07.2004 г. за адвокатските възнаграждения,
загл. изм. ДВ бр. 14/2025 г., при уважено възражение за прекомерност, като не следва да се
присъждат останалите разноски за снабдяване със скици, за съставяне на преписи от
документи и комисиони на банки, тъй като те не са свързани с процеса на събиране на
доказателства и не попадат в необходимите за водене на делото, включващи такива за
призоваване на свидетели, вещи лица и за изготвяне на експертизи (арг. от чл. 75 ГПК),
както и възнаграждение за един адвокат (чл. 78, ал. 1 ГПК). Поради това тези разноски не
следва да бъдат заплащани от ответната страна.
При определяне на размера на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде
заплатено от ответниците, съдът съобрази задължителния характер на тълкуването на чл.
9
101, § 1 ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съответно
приетите с § 1а. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) критерии определяне размера на
възнаграждението за адвокатска работа: материалния интерес по иска, съгласно чл. 7, ал. 6
Наредба № 1/09.07.2004 г. е пазарната цена на имотите, определена в нотариалния акт, тъй
като възнаграждението се определя на база пазарната цена на имотите, а ако имотите нямат
пазарна цена – на база данъчната оценка. Конкретната "фактическа и правна сложност",
според коефициента за вида дело в ПОНС (§ 1а, т. 2), видът и обема на проверяваните
документи и книжа и необходимото време за проучване на случая от фактическа страна,
включително необходимото време за провеждане на срещи с клиента. Съгласно § 2а Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г)
за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на
възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за
регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка
върху добавената стойност. Предвид приетите критерии с § 1а Наредба № 1/09.07.2004 г. за
ВАР за осъщественото процесуално представителство, според конкретната фактическа и
правна сложност на делото, исканото адв. възнагражадение следва да се редуцира до 1200.00
лева, което е съответно на критерииете по § 1а Наредба № 1/09.07.2004 г.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО проведеното от ответника М. П. В., с ЕГН
********** оспорване на истинността по отношение на авторството на подписа на
посочения за получател М. П. В. в представените по делото контролен лист /доклад от
проверка на място/ с дата на подписване 21.07.2022 г. с посочен получател М. П. В. (за
ползвател), както и обратна разписка с баркод *********, с дата на подписване ********г.
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по предявен иск от Държавен
фонд "Земеделие", с Булстат: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
„Овча Купел“, бул. „Цар Борис III“ № 136, представлявано от изпълнителен директор – И.И.,
против 1. "АКВА ЛЕНОВО" ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Кърджали, п. к. 6600, ул. „Драва“ № 6, представлявано от управителя К.К. и 2. М. П. В., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Кърджали, ******спрямо Държавен фонд
"Земеделие" – на разпоредителната сделка - покупко - продажба, сключена на 15.08.2022 г.,
обективирана в нотариален акт за продажба на недвижими имоти *******по описа на
нотариус Любен Табаков с рег. № 774 но НК и с район на действие РС – Кърджали, ******
г., акт ****** г. по описа на СВ – Кърджали, с която "АКВА ЛЕНОВО" ООД, с ЕИК:
*********, продава на М. П. В., с ЕГН ********** следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ *******, обл. Кърджали, целият с площ 790 кв. м., при граници: северозапад – улица;
и от всички други страни: Поземлен имот ****.
ОСЪЖДА "АКВА ЛЕНОВО" ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Кърджали, п. к. 6600, ул. „Драва“ № 6, представлявано от управителя К.К. и
М. П. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Кърджали, п. к. 6600, ул. „Драва“ № 6 да
заплатят на Държавен фонд "Земеделие", с Булстат: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Овча Купел“, бул. „Цар Борис III“ № 136, представлявано от
изпълнителен директор – И.И. разноски по делото в размер в размер 70 лева,
представляващи заплатени от ищеца държавни такси; депозит за вещо лице в размер на 500
лева; възнаграждение за адвокат в размер на 1200.00 лева, с ДДС, определено съгласно чл. 7,
ал. 6 Наредба № 1/09.07.2004 г. за адвокатските възнаграждения, загл. изм. ДВ бр. 14/2025 г.
10
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд - Кърджали в
двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
11