Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Шумен, 05.06.2017 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-град ШУМЕН, в публичното заседание на шести юни две хиляди и
седемнадесета година в състав:
Административен съдия: КРЕМЕНА
БОРИСОВА
при секретаря
Вилиана Русева
като
разгледа докладваното от съдия
Борисова административно дело № 80
по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК във вр. със Закона за подпомагане на земеделските производители
/ЗПЗП/, образувано по жалба вх. № 3932 от 13.02.2017г. по описа на
Административен съд-София-град, депозирана от “С.“ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.Х.И.и Б.Х.А.,чрез процесуалния
им представител-адв.А., против писмо изх. № 01-2600/2028 от 01.04.2014г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” и писмо с изх.№01-2600/2028 от 28.05.2014г. на
Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“
относно финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на винени
лозя“,заявена със Заявление за плащане№********** от 06.12.2013 год.,в частта,с
която редуцирана финансовата помощ със сумата 49 304.77лв.
В жалбата се релевират
доводи за нищожност на обжалваните административни актове,съставляващи гореупоменатите писма,поради допуснати съществени нарушения
на изисквания за формата на същите и по-специално допуснати нарушения на
изискванията на чл.59 ал.2 т.2, т.4 и т.7 от АПК,обосноваващи нищожността на
обжалваните писма.Твърди се,че оспорените писма,съставляващи индивидуални
административни актове,подлежащи на съдебен контрол не съдържат задължителните
реквизити по смисъла на цитираната по-горе правна норма на чл.59 от АПК-наименование на акта,фактически и правни основания за издаването им,както и
не е посочено пред кой орган и в какъв срок могат да бъдат обжалвани.Сочи се
още, че тези нарушения на административнопроцесуалните
норми са накърнили правото на защита на адресата на индивидуалните
административни актове,вследствие на което административният орган е постановил
нищожни административни актове,непораждащи права и задължения за техния
адресат.В тази връзка се отправя искане за обявяване нищожността на обжалваните
административни актове и връщане на преписката на административния орган ,с
указания за ново произнасяне.Претендират се и направените от страната съдебни
разноски.
Ответната страна- изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие", редовно призован, чрез процесуалния си представител-ст. юрисконсулт-В.М.оспорва
жалбата на първо място като процесуално недопустима с аргумента,че обжалваните
писма имат само уведомителен характер и не носят белезите на индивидуални
административни актове,по отношение на които е допустим съдебен контрол.В
условията на алтернативност изразява становище,че
жалбата е неоснователна и недоказана. В съдебно заседание и в представени по
делото писмени бележки от процесуалния му представител-ст.юрисконсулт М.А.твърди,
че обжалваното уведомително писмо с изх.№01-2600/2028 от 01.01.2014год.
е издадено на основание чл.20 ал.5 от Наредба№1/26.01.2009год.
и т.4.6 от договор№201145 от 06.12.2011год. за предоставяне на финансова помощ
по „Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския
сектор 2008/2009-2013/2014г.“ за мярка „Преструктуриране и конверсия на винени
лозя“,сключен между „С.“ ООД и ДФ“Земеделие“ .Твърди още,че е издаден в писмена
форма, от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия,с
посочване на адресата и основанията за издаването му,поради което не са налице
твърдените предпоставки за нищожност. Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли жалбата и да му присъди направените по делото разноски.Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли същото да бъде
определено от съда в минимален размер.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят е регистриран с Уникален регистрационен
номер /УРН/ 527467 в Интегрираната система за администриране
и контрол /ИСАК/, поддържана от ДФ „Земеделие” - Разплащателна агенция. Жалбоподателят
е подал единно заявление за подпомагане по национална програма за подпомагане
на лозаро-винарския сектор 2008/2009-2013-2014г.,
въведено в ИСАК с Уникален идентификационен номер /УИН/ 29/270511/21511/20.05.2011г.
и ИН **********.Към заявлението за
подпомагане е приложено удостоверение за право на участие по мярка
„Преструктуриране и конверсия на винени лозя“№9 от 11.02.2011год.,издадено от
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното /ИАЛВ/ и
изискуемите документи за предоставяне на финансовата помощ по мярка „Преструктуриране
и конверсия на винени лозя“ .След отстраняване на установени нередности на
представените документи към единното заявление за подпомагане с ИН
**********,същото е одобрено за подпомагане от Изпълнителния директор на
ДФ“Земеделие“ .С уведомително писмо изх.№01-2600/22.11.2011год. РА е уведомила
кандидата-„С.“ООД за одобрението ,като
посочила конкретните условия и
параметри,при които е одобрено заявлението за подпомагане и поканила същия в
14-дневен срок да се яви в ЦУ на РА за подписване на договор за отпускане на
финансова помощ по „Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския
сектор 2008/2009-2013-2014г.“ или да подаде възражение при несъгласие.На 06.12.2011год.
между ДФ“Земеделие“-РА и „С.“ООД е подписан договор№201145 за предоставяне на
финансова помощ по „Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския
сектор 2008/2009-2013-2014г.“ за мярка „Преструктуриране и конверсия на винени
лозя“ при първоначално одобрен общ размер на помощта-137 957.33лв. и срок
за извършване на дейностите по мярката-не по-късно от
30.06.2012год.Впоследствие,по молба на дружеството-ползвател ,с допълнително споразумение№1
от 20.02.2012год. срокът за извършване на дейностите по мярката е удължен до
30.06.2013год.На 06.12.2013год. във връзка със сключения договор за
предоставяне на финансова помощ№201145/06.12.2011год. “С.“ООД подало заявление
за плащане по мярка „Преструктуриране и конверсия на винени лозя“ от Националната
програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор
2008/2009-2013/2014г. с ИН **********.С писмо с
изх.№01-2600/2028/01.04.2014год. на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“
дружеството е уведомено,че окончателно одобрения размер на финансовата
помощ,подлежащ на изплащане възлиза на 88 625.56лв.,като първоначално
одобрения размер на помощта на стойност 137 957.33лв. е редуциран с
49 304.77лв.Като мотив за редуциране на отпусната финансова помощ органът
е посочил,че засаждането на площ от 1.720ха,констатирано върху
Акт№161/19.11.2013год. за права за засаждане от Национален резерв,а съгласно
чл.2 ал3 т.4 от Наредба№1/26.01.2009год. /изм. и доп.бр.76 на ДВ от
28.09.2010год./,действаща към момента на сключване на договора,не се
допуска подпомагане за засаждане на лозя
с права от националния резерв. В писмото е указано,че при несъгласие с
одобрения размер на финансова помощ дружеството може да подаде възражение в ЦУ
на РА в 14-дневен срок от получаването му.На 15.04.2014год. дружеството се
възползвало от правото си и възразило срещу редуцирането на помощта с писмено
възражение с вх.№01-2600/2028 от с.д.По повод
подаденото възражение срещу редуцирането на предоставената финансова
помощ,с писмо изх.№01-2600/2028 от 28.05.2015год. Изпълнителният директор на
ДФ“Земеделие“ отхвърлил възражението и потвърдил недопустимостта за подпомагане
в редуцирания размер със същия мотив.
С определение№1472/10.02.2015год. на
Върховния административен съд,постановено по а.д.№14994/2014год. по описа на с.с. е отменен мълчаливия отказ на Министъра на земеделието и
храните за възобновяване на административното производство по издаване на
уведомително писмо№01-2600/2018 от 01.04.2014г. на Изпълнителния директор на
ДФ“Земеделие“ за редуциране на финансова
помощ и е върната преписката на министъра на земеделието и храните за
произнасяне по искането на „С.“ООД за възобновяване на административното
производство.Със Заповед№РД-20-384/14.10.2015год. Министърът на земеделието и
храните отказал да възобнови административното производство по издаване на
уведомително писмо за одобрение по заявление за плащане с ИН ********** от
06.12.2013год. с изх.№01-2600/2028 от 01.04.2014год. и на писмо с изх.№01-2600/2018
от 28.05.2014год. на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“,поради
неоснователност на искането за възобновяване.Заповедта е обжалвана пред ВАС от
дружеството.С определение№2139/24.02.2016год. на Върховния административен
съд,постановено по
а.д.№13075/2015год.,потвърдено с определение№6263/26.05.2016год. по
а.д.№3756/2016г. на с.с жалбата на „С.“ООД срещу заповед№РД
20-384/14.10.2015год. на Министъра на земеделието и храните е отхвърлена.
Недоволен от гореупоменатите
писмо с изх.№ 01-2600/2028 от 01.04.2014год. и писмо с изх.№01-2600/2028 от
28.05.2014год. на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ за редуциране на
финансовата помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на винени лозя“
заявена със заявление за плащане№********** от 06.12.2013год.,жалбоподателят-„С.“ООД
ги е оспорил пред Административен съд –
София град с жалба с вх.№3932/13.02.2017год., по повод на което е образувано и
настоящото административно дело № 80/2017г. по описа на ШАдмС.С
определение№1423 от 02.03.2017год.,постановено по а.д.№2013/2017г. на
Административен съд-София-град, производството по делото е било прекратено и
делото е изпратено по подсъдност на Административен съд-Шумен.
По делото е приложена цялата
административна преписка по издаване на оспорваните Уведомителни писма, в т.ч. и
сключените договор№201145 от 06.12.2011год. за предоставяне на финансова помощ
по „Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския
сектор 2008/2009-2013/2014г.“ за мярка „Преструктуриране и конверсия на винени
лозя“,сключен между ДФ“Земеделие“ и търговското дружество-жалбоподател и
допълнително споразумение към договора№1 от 20.02.2013год.,заявлението за
плащане с ИН№********** от 06.12.2013год. по повод на което са издадени
обжалваните писма и преписката към него.
При
така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване са индивидуални
административни актове от техния адресат - надлежна страна с право и интерес от
обжалване. В тази връзка съдът намира, че с оспорените писма в обжалваната им част се засягат законни
права и интереси на техния адресат и жалбоподател по делото, което обосновава
извод, че същите представляват индивидуални административни актове по смисъла
на чл. 21 от АПК. Доколкото в жалбата се релевират
доводи само досежно нищожността на обжалваните актове
,а съгласно разпоредбата на чл.149 ал.5 от АПК административните актове могат
да се оспорват с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във
времето,жалбата е процесуално
допустима.
В тази връзка и
при преценка допустимостта на жалбата с оглед наведените от ответната страна доводи
за недопустимост ,тъй като обжалваните писма имат само уведомителен характер и
не съставляват индивидуални административни актове,подлежащи на съдебен
контрол,съдът,в настоящия съдебен състав намира същите за неоснователни ,поради
следните съображения:
С предявената жалба „С.“ ООД отправя
претенция за обявяване нищожността на писмо с изх. № 01-2600/2028 от
01.04.2014г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ и писмо с изх. №
01-2600/2028 от 28.05.2014г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“,
относно финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на винени лозя“.
Жалбоподателят релевира доводи за нищожност на
обжалваните административни актове, поради допуснати съществени нарушения на
изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 2, 4 и 7 от АПК, а именно, че те не са
индивидуализирани със съответното наименование, не съдържат фактическите и
правни основания за издаването им и не указват пред кой орган и в какъв срок
могат да се обжалват.
Така предявената жалба е депозирана от
лице с правен интерес, техен адресат и е насочена спрямо актове, притежаващи
белезите на административни актове, спрямо които съдебният контрол в рамките на
настоящото производство е допустим. В тази връзка следва да се посочи, че с
Наредба № 1 от 26.01.2009 г. за условията и реда за предоставяне на финансова
помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския
сектор 2008/2009 г. - 2013/2014г. , изрично е предвидена обжалваемост
на отказите по чл. 15, ал. 2 и чл. 20, ал. 5, като с оглед разпоредителния
характер на волеизявлението на административния орган, възложено по силата на
закона, с което се засягат права и интереси на заявителя на финансовата помощ,
следва извода, че процесните писма представляват
индивидуални административни актове, по отношение на които е допустим съдебен
контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 от АПК.
С Раздел VI от Наредба № 1 е регламентиран
реда за изплащане на финансовата помощ след извършване на дейности, за които е
сключен договорът по чл. 15, като по отношение изпълнението и неизпълнението са
приложими съответните клаузи от договора.Съгласно разпоредбата на чл.4.6 от
сключения между страните договор№201145/06.12.2011год. за предоставяне на
финансова помощ ,фондът се задължава да уведоми писмено ползвателя за
окончателния размер на финансовата помощ или отказа същата да му бъде
изплатена. След изпълнението на дейностите по договор с Наредба № 1 е
предвидено отделно /вторично/ административно производство по заявление от
ползвателя на финансовата помощ /чл. 19/, в което се извършват проверки и
приключва с акт на изпълнителния директор за одобряване или отхвърляне на
искането, което няма гражданско правен характер по изпълнението на договора, а
се установява наличие на нормативно предвидени предпоставки, въз основа на
които се разпорежда плащането или се отказва. Волеизявлението на изпълнителния
директор по чл. 20, ал. 5 от Наредба № 1 няма граждански характер на равнопоставени страни по договор, а има административноправен
характер при упражняване на възложени по закон властнически правомощия на
държавен орган по повод заявление за изплащане на финансова помощ. Следователно
е налице индивидуален административен акт и твърденията на административния
орган в противен смисъл не следва да се кредитират.В този смисъл е и
релевантната съдебна практика на ВАС.Предвид гореизложеното,обжалваните писма,обективиращи волеизявлението на административния
орган-изпълнителния директор на ДФЗ по смисъла на чл.20 ал.5 от Наредба№1 за
частично отхвърляне на заявлението за плащане на финансовата помощ съставляват
индивидуални административни актове,подлежащи на съдебен контрол,поради което
жалбата е допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
Депозираната жалба се явява неоснователна, тъй като не могат да
бъдат споделени изложените в нея съображения, чрез които се обосновава
становище за нищожност на административните актове. За да достигне до този
извод настоящият съдебен състав приема следното:
Нормативна уредба за недействителността на
административните актове липсва, като за нищожни или унищожаеми
административни актове няма законови определения. Те са установени в административноправната теория и в съдебната практика
понятия, които допринасят за изясняване на понятията „нищожност“ и „унищожаемост“ и за изграждане на критерия за разграничаване
на нищожните от унищожаемите административни актове.
Задълбоченият
прочит на относимата практика и доктрина налага
извод, че за „нищожен“ може да бъде определен административен акт при констатирано
наличие на особено значим порок - неспазване на изрично изисквани от закона
условия за валидността на административния акт или поради нарушаване на някое
от нормативно установените изисквания за законност на административните актове
- изброени съответно пет порока в чл. 146 АПК. Нарушението на законовите
изисквания за валидност на административния акт трябва да е съществено,
изразяващо се в обективно несъответствие между издадения административен акт,
изискванията и предписанията на закона.
При незаконосъобразните /унищожаемите/ административни актове степента и тежестта на
допуснатата незаконосъобразност при издаване на акта не са радикални нарушения
на законността, като административното решение не страда от важен, силен, тежък
или съществен порок. Категорични критерии не са възможни, като преценката е с
оглед на конкретни обстоятелства за допусната нередовност на акта, допуснатото
нарушение не е съществено и не е повлияло върху съдържанието на постановеното
административно решение.
Липсата на компетентност на
органа,постановил административния акт е особено тежък съществен
порок,неподлежащ на саниране.Същността на некомпетентността като правосубектност на органа предопределя и правните последици на
некомпетентността.Издаденият от некомпетентен орган индивидуален
административен акт,съобразно правната доктрина и практика е винаги нищожен,тъй
като държавата не е предоставила валидно власт
на органа да я ангажира,да създава валидни права и задължения за
частните правни субекти относно въпроса-предмет на издадения акт,независимо коя
от видовете компетентност е нарушена.
В
случая оспорваните административни актове са
издадени от изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие”. В §1, т.13 от ДР на ЗПЗП е дефинирано, че ”Разплащателна
агенция” е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления,
проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски
фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно
разпоредбите на чл. 20а, ал.1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на
ДФ „Земеделие” е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който
представлява същата, а разпоредбата на чл. 10, ал.1, т.7 от Устройствения
правилник на ДФ „Земеделие” установява правомощие на изпълнителния директор да взема
решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на
Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. Разпоредбата на чл.20 ал5 от Наредба№1
за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма
за подпомагане на лозаро-винарския сектор
2008/2009-201302014г. оправомощава именно
изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ да одобрява или отхвърля заявлението за
изплащане на финансовата помощ и да уведоми писмено заявителя за това . С оглед
на това и доколкото оспорваните писма са издадени от изпълнителния директор на
ДФ"Земеделие", оспорваните административни актове се явяват издадени
от компетентния за това административен орган.
На следващо място, оспорваното Уведомително писмо е издадено в изискуемата
от чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава посочените в чл. 59, ал. 2 от с.к. реквизити .
С настоящата жалба се аргументира тезата, че липсата на
конкретното наименование на процесните актове,
непосочването на фактическите и правните основания за издаването им и
неотразяването на съответния ред, по който могат да бъдат обжалвани
представляват особено съществени техни пороци, годни да бъдат възприети за
достатъчно основание, което да продиктува прогласяването на нищожността им. На
първо място, отсъствието на конкретно посочено наименование на обжалваните
актове не би могло да бъде квалифицирано като съществено нарушение на чл. 59 от АПК. Макар и формално да не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 2 от
кодекса, то по никакъв начин не рефлектира върху формираната властническа воля,
още по-малко върху правата на субекта. Трудно мислима би била дори хипотеза, в
която коментираното опущение само по себе си ще обоснове извод за отмяна на
административния акт поради неговата незаконосъобразност. По аргумент за
по-силното основание, коментираният пропуск не налага извод за нищожност на
актовете.
Не се споделят и твърденията на
жалбоподателя за тяхната нищожност поради немотивирането им. Задълбоченият им
прочит мотивира съда да приеме, че в противоречие с тезата на инициатора на
настоящото производство, същите съдържат конкретни фактически и правни доводи,
чрез които се удовлетворява изискването на закона. И в двете писма органът е
обсъдил спецификите на конкретната проблематика, излагайки своите фактически и
правни съображения, поради които финансовата помощ следва да бъде редуцирана.
Дори обаче да се приеме, че тази му мотивировка не покрива изискването на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК, то този недостатък би имал определящо значение при
преценка законосъобразността на акта с оглед евентуалната му отмяна, но не и спрямо претендираното
прогласяване на нищожност. Нарушаването на формата на акта по чл. 59, ал. 2, т.
4 АПК, част от която е изискването той да съдържа фактическите и правните
основания за издаването си, е основание за унищожаемостта
на административния акт, а не за нищожността му, освен когато не е спазено
изискването за писмена форма, липсва разпореждане или то е толкова неясно, че
не може да бъде изведено чрез тълкуване, или актът не е подписан, в каквато
хипотеза коментираните писма не попадат. Липсата на фактически основания е
нарушение на чл. 59, ал. 1 АПК относно изискването за мотивираност на
административния акт. Неизлагането на мотиви е основание за незаконосъобразност
на административния акт, т. к. мотивирането на административните актове е
изискване за тяхната законосъобразност и необходимо условие за осъществявания
контрол от страна на съда върху дейността на административния орган по
издаването на акта /аргумент : чл. 145, ал. 1 АПК/. Липсата на мотиви, като
фактически или правни основания за издаване на акта, във всички случаи води до унищожаемост на административния акт, а не до неговата
нищожност. Това е така, защото мотивите не са същинското волеизявление на
административния орган, а обосновка по издаването на административния акт. В
конкретния казус обсъдените пороци на административния акт не биха водили до
неговата нищожност, а са основания за унищожаемост,
по отношение на които съдът не дължи произнасяне поради преклудиране
на възможността за съдебна защита. По същество е налице волеизявление на
органа, съдържащо се в разпоредителната част на акта. При наличието на такова
волеизявление липсата на мотиви не е основание за нищожност на административния
акт, а за неговата унищожаемост.
Непосочването на срок и орган, пред който
може да бъдат обжалвани актовете също не представляват основание за
прогласяване на нищожността им. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК е
въведена за първи път с приемането на АПК и е насочена към защита на адресатите
на индивидуални административни актове спрямо администрацията, като предвижда,
че издаденият в писмена форма административен акт следва да съдържа указание
„пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва“. Значението, което правото
на жалба има при регулиране на административните правоотношения, несъмнено е
особено съществено, поради което и законодателят е обвързал неизпълнението на
задължението по чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК в акта да бъде посочено пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва с удължаване на срока за оспорване - със
своеобразната санкция по чл. 140 от АПК. Нормата предписва, че когато в
административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред
кой орган или в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за
обжалване по този дял се удължава на два месеца. Разпоредбата е създадена да
гарантира в максимална степен правата на гражданите и организациите да оспорят
административните актове, които ги засягат, като налага на административните
органи да посочат точно всички правни възможности за обжалване на
административните актове както по административен, така и по съдебен ред. От
изложеното следва, че както липсата на указания, така и непълните указания по
чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК - с посочване само на един от способите за обжалване,
са предпоставка за удължаване на два месеца на срока за оспорване на
индивидуалния административен акт по смисъла на чл. 140, ал. 1 АПК /в този
смисъл и Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. на ВАС по т. д. № 4/2013 г.,
ОСС, І и ІІ колегия/. Констатираното нарушение не е от категорията на
съществените и не засяга възможността на страната да вземе участие в
производството и да се защити по него. Именно поради това, непосочването в
административния акт на горните изисквания по сега действащата уредба в АПК
води като последица до приложението на чл. 140, ал. 1 АПК, т. е. удължаване на
срока за обжалване на акта от 14 дни на два месеца и не би могло да доведе до
търсената от жалбоподателя защита, а именно до прогласяване нищожността на
атакуваните писма.
Предвид
гореизложеното съдът приема, че в хода на валидно проведено административно
производство компетентният административен орган е постановил обжалваните
административни актове в законоустановената писмена форма, като не е допуснал
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и на материалния закон ,обуславящи тяхната нищожност .Следователно
подадената жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
При
този изход на правния спор и на основание чл.143 ал.4 от АПК, оспорващият следва да заплати на
ответната страна направените по делото разноски в размер на 200.00 лв. юрисконсултско възнаграждение,съгласно представения
списък на разноските.
Водим от горното, съдът,на
основание чл.172 ал2 от АПК,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “С.“ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.Х.И.и Б.Х.А.,чрез
процесуалния им представител-адв.А., против
писмо изх. № 01-2600/2028 от
01.04.2014г. на Изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие” и писмо с
изх.№01-2600/2028 от 28.05.2014г. на Изпълнителния директор на
ДФ“Земеделие“ относно финансова помощ по
мярка „Преструктуриране и конверсия на винени лозя“,заявена със Заявление за
плащане№********** от 06.12.2013 год.,в частта,с която редуцирана финансовата
помощ със сумата 49 304.77лв.
ОСЪЖДА “С.“ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от И.Х.И.с ЕГН ********** и Б.Х.А. с ЕГН **********,да заплати
на Държавен Фонд „Земеделие” град София, бул. Цар Борис ІІ №136 направените по
делото разноски в размер на 200.00 / двеста лева / лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния
Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: