РЕШЕНИЕ
№260021
Гр.Русе, 17.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение в открито съдебно заседание на 2 февруари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ
ПАВЛОВА
При секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА като разгледа
докладваното търговско дело №294 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Исковете са по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.430 ТЗ, вр. чл.694, ал.1,
т.1 ТЗ.
Делото е образувано по
искова молба от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД гр.София, ЕИК000694959,
представлявана от С.Г.и Т.М.-изпълнителни директори, чрез юрисконсулт Р.А.против
„ПОЛИСАН”АД гр. Русе и Х.Л.В. ***. Твърди се, че на 05.04.2016г.
с ответника „Полисан“АД бил сключен договор за банков кредит №10, по силата на
който на дружеството-кредитополучател е предоставен кредитен лимит в размер до
4000000 евро под формата на акредитиви, акредитиви за продажба срещу насрещни
акредитиви и банкови гаранции. Уговорена е възможността кредитът да се усвоява
и в други валути-щатски долари и евро, като в този случай съобразно чл.2, абз.
последен, се оформя дълг в евро. В зависимост от валутата на усвояване, върху
главницата се начислява годишна лихва в размер на едномесечните индекси
Юрибор-за суми, усвоени в евро, Софибор-за суми, усвоени в лева, или Либор-за
суми, усвоени в щатски долари, увеличени с надбавка от 3.6 пункта /чл.6/. С
договор за поръчителство от същата дата вторият ответник Х.Л.В. се задължил да
отговаря за задълженията по кредита като поръчител, солидарно с
кредитополучателя. С допълнително споразумение №1/20.04.2017г. били
конкретизирани и изменени подлимитите по кредита и се удължават сроковете на
валидност на акредитивите и гаранциите, учредява се и допълнително
обезпечение-морска ипотека. С допълнително споразумение №2/4.01.2018г. се
уговаря учредяване на допълнително обезпечение-особен залог. Твърди, че кредита
е усвояван на няколко пъти под формата само на издадени акредитиви, по силата
на които банката извършвала плащания към съконтрагенти на ответното дружество.
Съгласно уговореното, всеки от откритите и платени акредитиви е следвало да
бъде възстановяван /плащан/ на банката в срок от 45 дни. На 20.02.2018г. била
усвоена сумата от 780000щд, по акредитив в полза на I.C.S. INDUSTRIAL INVEST S.R.L. Съобразно уговореното в договора, с плащането на всеки акредитив се
формира задължение за главница по кредита в същия размер, което следва да бъде
платено в 45-дневен срок. Така усвоената сума по този акредитив падежира на 06.04.2018г.,
като само по тази вноска е имало частични плащания по главница в размер на
28927.04 долара и неплатения остатък е 751072.96 долара. Съгласно договора, при
усвояване в друга валута дългът се преоформя в евро по курса в деня на
плащането, а на 20.02.2018г. курса на лева към долара на БНБ е 1.58495 лева за
долар /0.81038 евро за долар/. Твърди, че кредитополучателя престанал да
обслужва вноските по кредита и заедно с други неплатени вноски по лихва и
главница натрупал голямо задължение, постъпвали само спорадични плащания.
Последният не оспорвал вземането, нито че е в просрочие /видно от писмо от
26.04.2018г./ и обещавал плащания. Към края на м.май 2018г. дългът бил изцяло в
просрочие, като просрочената главница била 3488756.42 евро. Поради това с три
заявления поискали издаване на заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни
листи за различни части от главницата. На 1.06.2018г. с процесното заявление
потърсили част от вноската с падеж на 6.04.2018г. в размер на 102258.37 евро
/остатъкът от вноската до пълния размер 608648.55 евро е присъден по други
заявления/. За други части от дълга подали други заявления. По подаденото
заявление било образувано ч.гр.д.№3772/2018г. /погрешно е посочен №4132/18г./
на РРС и със заповед за незабавно изпълнение били присъдени сумите 102258.37
евро-главница, представляваща сбор от посочените по-горе части от две вноски по
главница, законна лихва върху нея, считано от 8.06.18г. до окончателното
изплащане, 30000лв.-разноски за държавна такса и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение. Ответниците подали възражения срещу издадената заповед.
Претендира съдът да признае
за установено, че ответниците „Полисан“АД и Х.Л.В.
дължат солидарно на „ОББ“ АД на основание договор за банков кредит №10/5.04.2016г.
сумата 102258.37 евро-част от цялата просрочена главница в размер на 3488756.42
евро и законната лихва върху претендираната част от главницата, считано от 1.06.2018г.
до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение
№2130/5.06.2018г. на РРС по ч.гр.д.№3772/2018г. Претендира направените разноски
по делото, както и тези в заповедното производство.
Ответниците са подали в срок отговори
на исковата молба. Първият ответник „Полисан“АД оспорва исковете, оспорва
подписа, положен в документ с изх.№120Т/26.04.2018г. /л.39/, твърди, че от
съдържанието на документа не може да установи какъв е размера на просрочието.
Отделно от това твърди, че искането за усвояване на акредитив е на стойност
780000щд, по делото няма доказателства, че претендираната по делото сума е
предоставена по този акредитив. Счита, че не дължи претендираната сума от 102258.37
евро-част от просрочена главница, ведно със законна лихва и разноски в това и в
заповедното производства. Претендира разноски.
Вторият ответник Х.В. оспорва
исковете по основание и размер. Твърди,
че не дължи претендираната сума, искането за усвояване на акредитив е на
стойност 780000щд, няма доказателства, че претендираната по делото сума е
предоставена по договора за кредит, не е доказано основанието на база на което
е издаден процесния акредитив. Иска банката да представи в оригинал писмото, с
което е извършена оторизация за плащането по процесния акредитив. Претендира
отхвърляне на иска и присъждане на направените разноски.
С допълнителна исковата молба
ищецът е пояснил и допълнил исковата молба. Заявил е, че ще се ползва от
представения документ-писмо изх.№120-Т/26.04.2018г., с който
дружеството-длъжник е заявило, че е допуснало просрочие по договора за кредит.
Представя заверен превод на СУИФТ съобщение от 21.02.2018г., потвърждаващо
извършен превод в размер на 780000щд в изпълнение на издадения на 19.02.2018г.
акредитив №TF********** и нареждането за
плащане от „Полисан“АД от 20.02.2018г. Сочи и че този акредитив, издаден въз
основа на договора за кредит е посочен и в заявлението по чл.417 ГПК, по което
е образувано ч.гр.д.№3771/2018г. на РРС. Твърди, че връченият му отговор на
исковата молба не изхожда от втория ответник Х.В., тъй като не е подписан от
него, което се установява при просто сравнение от документите по делото, както
и от представения образец от подписа му пред ТР, при вписването му като
представляващ първия отвтеник. Счита, че отговора не следва да се цени, като
надлежно представен, респ. не следва да се вземат предвид възраженията и
изявленията в него.
С отговора на допълнителната
искова молба „Полисан“АД твърди, че ищецът е предприел действия по принудително
изпълнение върху учредените обезпечения по кредита, като е образувал или се е
присъединил по посочени три изпълнителни дела. Твърди, че ищеца не е приложил в
цялост договора за кредит, като не са приложени всички учредени обзепечения.
Твърди, че в тежест на ищеца е да установи подписа под документ
изх.№120-Т/26.04.18г., който е оспорен от дружеството.
С отговора на
допълнителната искова молба втория ответник Х.В. заявява, че поддържа отговора
на исковата молба и потвърждава, че същия изхожда от него. Твърди, че от
приложените с допълнителната искова молба-два броя СУИФТ съобщения не се
установява, че изхождат от „Полисан“АД. Иска ищеца да представи всички
договори, с които първия ищец е учредявал обезпечения по договора за кредит,
както и всички допълнителни анекси.
Производството по делото е
било спряно до приключване на производството по т.д.№264/2018г. по описа на
РОС, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като предмет на същото е частичен
иск за вземане, друга част от което е предмет на т.д.№264/2018г. Постановеното
решение по т.д.№264/2018г. е влязло в сила на 24.06.2020г.
Междувременно, с решение
№302/09.12.2019г. по т.д.н.№225/2018г. по описа на РОС, е открито производство
по несъстоятелност на ответното дружество. Съдът е възобновил спряното
производство по настоящето дело на основание чл.637, ал.3, т.2 ТЗ, след като е
констатирал, че вземането по процесния договор, предмет на делото е предявено в
производството по несъстоятелност, включено е от синдика в списък на приетите
вземания, обявен в Търговския регистър на 12.02.2020г., срещу всички вземания
на банката длъжникът е подал възражение, а съдът е одобрил списъка без промяна
с определение, обявено в ТР на 20.07.2020г.
Синдикът на ответника
„Полисан“АД, конституиран като страна, е заявил, че претенциите на банката са
основателни.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства, доводите на страните и предприетите от тях
процесуални действия, намира за установено следното:
Не се спори по делото, че
между ищеца и първия ответник е сключен
процесния договор за банков кредит №10 от 5.06.2016г., по силата на който
банката предоставя на търговското дружество ползването на кредит в размер до
4000000 евро, при условията на договора. Според чл.2, средствата /до 4000000
евро/ се отпускат за I.Лимит за откриване на акредитиви, включващ два подлимита-1.1 Подлимит 1-до
2000000 евро-за откриване на акредитиви, 1.2 Подлимит 2-до 2000000евро-за откриване
на акредитиви за доставка срещу наличие на на открити в полза на дружеството
насрещни акредитиви за продажба; II. Лимит за издаване на банкови гаранции в размер до 2000000 евро, но не
повече от стойността на приетото материално обезпечение по чл.5, ал.1,т.1. На
5.04.2016г. между ищеца и втория ответник Х.В. е сключен договор за
поръчителство, по силата на който поръчителя се задължил да отговаря пред
банката за изпълнение на задълженията на „Полисан“АД, произтичащи от договора
за кредит №10/5.04.2016г. С допълнително споразумение №1/20.04.2017г. към
договора за кредит банката, кредитополучателя и поръчителя променили чл.2,
ал.1, като договорили, че средствата до 4000000 евро се отпускат за: 1.Лимит за
откриване на акредитиви, включващ два подлимита: Подлимит 1.1-до
4000000евро-кредитна линия с възможност за откриване на акредитиви; 1.2
Подлимит 2-до 2000000евро-за откриване на акредитиви за доставка срещу наличие
на открити в полза на дружеството насрещни акредитиви за продажба. Променен е
срока за откриване на акредитиви-до 5.04.2018г. с краен срок на валидност-6
месеца от датата на откриване, уговорени са нови обезпечения. С §7 поръчителя е
заявил и дал съгласие, че поетите от него задължения като поръчител за
кредитополучателя обезпечават вземанията на банката по договора за кредит,
така, както е изменен и допълнен с допълнителни споразумения, анекси до
окончателно погасяване на всички задължение. С§8 страните са се съгласили, че в
случай на плащане по издаден акредитив, след датата на усвояване на средства от
кредитната линия, съгласно чл.3, раздел 1 от договора, се формира незабавно
изискуем кредит, който първите 45 дни се олихвява с договорената лихва за
редовна главница в чл.4, раздел 1 от договора. С допълнително споразумение №2
от 4.01.2018г. към договора, банката и
ответниците, се съгласили да бъде учредено ново обезпечение, а вторият ответник
заявил съгласието си, че поетите от него задължения като поръчител обезпечават
вземанията на банката по договора за кредит, вкл. и за допълнителни
споразумения и анекси към него, до окончателното погасяване на задълженията на
кредитополучателя. На 19.02.2018г. по
нареждане на първият ответник „Полисан“АД /л.40/ от банката е издаден акредитив
с референция TF180501000301, сумата по който е
780000щатски долара, а бенефициент-I.C.S.
INDUSTRIAL INVEST S.R.L. Акредитивът е е издаден предвид фактура №ICS01-00038/18040/2. С писмо
/л.45/ „Полисан“АД е оторизирало банката да извърши плащане към банката на
бенефициента за сумата 780000щд., като е приложило документи за усвояване. Със SWIFT съобщение /л.86-87/ се
установява, че плащането на сумата 780000щд е извършено от ищеца на
21.02.2018г. Представено е SWIFT съобщение /л.88-90/, представляващо издаване на акредитив. Представени са и
други писмени доказателства. По делото е прието заключение на
съдебно-икономическа експертиза, по което страните не са имали възражения,
което се въприема от съда изцяло, като компетентно и обосновано. След проверка
при ищеца и първия ответник, вещото лице е констатирало, че по нареждане на
„Полисан“АД на 19.02.2018г., ищецът е издал акредитив с референция TF180501000301, сумата по
акредитива е 780000щд, а бенефициент е I.C.S. INDUSTRIAL INVEST S.R.L. Акредитивът е
издаден предвид фактура №ICS01-00038/18040/2. На 20.02.2018г. по разплащателна сметка /посочена/ с
титуляр „Полисан“АД е постъпила сума в размер на 780000щд с основание
„усвояване на кредит“ . Референцията на тази операция е LD1805110408, след нея е
извършено плащане „по внос“ с референция TF180501000301, в размер на 780000щд. Към 20.02.2018г. се формира задължение
в размер на 1236261лв. /курс продава щд-1.58495/ и 632096.40 евро/курс 0.81038
евро за долар/, съгласно чл.2, ал.3 от договора. От счетоводни справки,
представени от „Полисан“АД, вещото лице е установило, че на 20.02.2018г. е
записана счетоводна операция Дт сметка 401/2 /Доставчици „Индустриал инвест
СРЛ“; ICS01-00038/ и Кт сметка 504
със сума 780000щд и основание „плащане от акредитив“. Сумата по процесния
акредитив в размер на 780000щд е преведена по сметка сметка на I.C.S. INDUSTRIAL INVEST S.R.L. на 20.02.2018г. Процесния акредитив е осчетоводен при ищеца и е намерил
отражение в счетоводството на „Полисан“АД. По кредита по процесния акредитив са
извършени плащания в размер на главница-28927.04щд, договорна лихва-5254.04щд,
наказателна лихва-11927.44щд. Към 1.06.2018г. задължението за главница по
кредита по процесния акредитив е 608648.55 евро. Към същата датата общия размер
на задълженията по договор за кредит №10/5.04.2016г. е в размер на 3488756.42
евро.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По заявление на ищеца от 1.06.2018г. за
издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, е образувано ч.гр.д.№3772/2018г.
по описа на РРС, издадена е заповед №2130/5.05.2018г. с която двамата ответници
са осъдени солидарно да заплатят на банката сумите 102258.37 евро-част от
падежирала на 06.04.2018г. главница в размер на 608648.55 евро, която от своя
страна е част от цялата просрочена главница в размер на 3488756.42 евро,
дължима по договор за банков кредит №10/5.04.2016г., ведно със законна лихва
върху сумата, считано от 1.06.2018г. до окончателното й изплащане, както и
разноски по делото: 4000лв.-държавна такса и 50лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Двамата ответници са подали в срок възражения срещу заповедта за изпълнение,
искът, предмет на делото е предявен в срока по чл.415 ГПК, поради което е
допустим.
По същество, искът е основателен.
По делото е установено категорично
от събраните доказателства, че по силата на възникнало облигационно отношение
по Договор за банков кредит №10/5.06.2016г. и допълнителни споразумения към
него, ищецът по нареждане на първия ответник за издаване на акредитив от 19.02.2018г.
и оторизация от 20.02.2018г. от последния да извърши плащане на бенефициента, е
извършил плащане, като първо е превел сумата 780000щд по сметка на „Полисан“АД,
а след това е превел същата на бенефициента I.C.S. INDUSTRIAL INVEST S.R.L. на 20.02.2018г. Това плащане е отразено в
счетоводството на първия ответник и в това на банката. По кредита по процесния
акредитив са извършени плащания-28927.04щд за главница, 5254.04щд за договорна
лихва и 11927.44щд за наказателна лихва, през периода 6.03.-30.05.2018г. Падежа
на задължението по акредитива е 6.04.2018г. Прието е с постановеното по т.д.№264/2018г.
по описа на РОС решение №260/13.11.2019г., което е влязло в сила, че
оспорванията на ответниците, че нареждането за издаване на акредитив за сумата
780000щд и писмо от 20.02.2018г. не изхождат от изпълнителния директор на „Полисан“АД-Х.В., са недоказани. Доколкото горецитираното
решение е постановено по частичен иск по процесния акредитив за 780000щд,
какъвто е предмет и на настоящето производство, отново частичен, с оглед
постановките на ТР№3/16 от 22.04.2019г. на ОСГТК на ВКС-т.2, решението по уважен
частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в
друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на
паричното вземане, произтичащо от същото право. При това положение съдът приема
за установено, че нареждането за издаване на акредитива и това за плащане на
бенефициента са направени от първия ответник. Към датата на подаване на
заявлението на ищеца по чл.417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№3772/2018г.-1.06.2018г., задължението
за главница по кредита по процесния акредитив е 608648.55 евро, а по договора
за банков кредит №10/5.04.2016г. задължението за главница е 3488756.42 евро.
Присъдената по т.д.№265/18г. по описа на РОС сума по процесния акредитив е 353002.62евро-частично
от 780000евро. Ето защо и предявената частична претенция по настоящето дело за
сумата 102258.37 евро е основателна и доказана и следва да бъде уважена.
Отговорността на втория ответник Х.В. произтича от сключения с банката договор
за поръчителство, както и от допълнителните споразумения към договора. Двамата
ответници отговарят за задължението солидарно.
Предвид изхода на спора, в тежест на ответниците
са направените от ищеца разноски по делото в размер на 4500лв., включващи и
150лв. възнаграждение за юирсконсулт, съгласно списък по чл.80 ГПК /л.256/, както
и сумата 4050лв. за заповедното производство по ч.гр.д.№3772/2018г. по описа на
РРС. Последното е с оглед задължението на съда по иска да се произнесе по
разноските в заповедното производство-ТР№4/2013г. ОСГТК на ВКС-т.12.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА „ПОЛИСАН“АД-в
несъстоятелност, ЕИК117693631, със седалище и адрес на управление гр.Русе, бул.
„Придунавски“№18, ет.3, и Х.Л.В.,
ЕГН**********,*** че дължат на „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“АД София, ЕИК000694959, солидарно сумата 102258.37
евро-главница, част от падежирала
вноска по главница в размер на 608648.55евро, която от своя страна е част от
цялата просрочена главница в размер на 3488756.42 евро, ведно със законна лихва
от 01.06.2018г. до окончателното изплащане, за която е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК -№2130/05.06.2018г. по ч.гр.д.№3772/2018г. по описа на
РРС.
ОСЪЖДА „ПОЛИСАН“АД-в
несъстоятелност, ЕИК117693631 и Х.Л.В. , ЕГН **********
да заплатят солидарно на „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“АД София, ЕИК000694959, сумата 4500лв. разноски по делото, както и
сумата 4050лв.-разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№3772/2018г. на
РРС.
КАТО СТРАНА по делото, след възобновяването му участва синдикът на
„Полисан“АД- в несъстоятелност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд-Велико
Търново.
Окръжен съдия: