№ 269
гр. Кюстендил, 28.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно
гражданско дело № 20221500500145 по описа за 2022 година
Производство по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на
определенията“, чл.274 ал.1 т.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба, подадена от ********“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.„Малинова долина“, ул.„Рачо Петков
Казанджията“ № 4-6, ет. 6, чрез пълномощника адв.DK=U=, срещу определение №129 от
04.02.2022г. по ч.гр.д. №38/2022г. по описа на Районен съд-Кюстендил.
С обжалваното определение заповедния съд, сезиран със заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от заявител ********“
ЕООД, е приел наличие на хипотезата на чл.411 ал.2 т.1 от ГПК – неизпълнени в срок
указания за отстраняване на нередовности на заявлението, при което е отказал да издаде
заповед за изпълнение на парично задължение и е прекратил производството по делото.
С жалбата се възразява срещу правилността на акта на заповедния съд. Без да се
оспорва, че дружеството – заявител попада в категорията субекти, визирани в нормата на
чл.50 ал.5 от ГПК и без да се оспорва правилността на дадените от съда указания с
разпореждане с №149/01.02.2022г., се възразява, че в рамките на дадения с този акт срок
заявителят е изпълнил указанията на съда. Изтъква се, че дружеството е регистрирано в
Системата за сигурно електронно връчване на ДА „Електронно управление“, чрез която
редица съдилища вече осъществявали връчвания, както и, че същото има пълномощник,
чрез който това може да бъде сторено. По същество се цели отмяна на обжалваното
определение.
Настоящият състав, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
РС-Кюстендил е бил сезиран от ********“ ЕООД със заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист (след
изпращане по подсъдност на подаденото заявление от СРС) против длъжника Н.Г.КР за
сума в общ размер на 2 936.44 лева, дължима по договор за потребителски паричен кредит
PLUS-14623419 от 09.03.2017г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
вземането по който е било прехвърлено на заявителя с договор за цесия от 13.07.2020г.,
1
ведно с претенция за лихва и разноски. Заявлението е било подадено от дружеството, чрез
пълномощник адв.Анита Колева.
РС-Кюстендил с разпореждане №150/13.01.2022г. е оставил заявлението без
движение и е дал указания на заявителя да отстрани констатиран пропуск по последното
като посочи електронен адрес за връчване на книжа, с оглед осъществяване на предвидения
за връчване в разпоредбата на чл.38 ал.2 от ГПК процесуален ред.
Преди по делото да са постъпили данни за датата на съобщаване на заявителя на
указанието на съда, в молба от 01.02.2022г. дружеството – заявител е посочило, че
доколкото същото е упълномощило адвокат, то чрез последния следва да му бъдат връчвани
книжата по делото, а в случай, че това не бъде споделено и се извършва електронно
връчване е посочило електронен адрес, на който това да бъде сторено.
В деня на постъпване на молбата съдът е постановил разпореждане с
№419/01.02.2022г., с което отново е оставил без движение подаденото заявление и е
предоставил на заявителя 3-дневен срок от получаване на съобщението, в рамките на който
същият изрично да посочи, че има регистриран профил в Системата за сигурно електронно
връчване (съответно да направи такъв), чрез която платформа да се осъществява връчването,
като го е предупредил, че при неотстраняване на нередовностите в срок, производството ще
бъде прекратено.
Видно от намиращото се на л.11 от делото съобщение, е обстоятелството, че
същото, съдържащо така дадените указания от съда, е получено от адресата, чрез
пълномощника адв.А.Колова на 09.02.2022г.
Междувременно, с обжалваното определение с №129, постановено на 04.02.2022г.,
съдът, след като е приел, че заявителят не се е възползвал от допълнително дадената му
възможност да приведе заявлението си в съответствие с изискванията за редовност, е счел,
че е налице хипотезата на чл.411 ал.2 т.1 от ГПК във вр. с чл.410 ал.2 от ГПК във вр. с чл.127
ал.1 т.2 във вр. с чл.50 ал.5 от ГПК и е отказал да издаде заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, както и е прекратил производството по делото.
Като взе предвид гореизложеното, въззивният съд счита, че обжалваното
определение е валидно и допустимо, но неправилно и като такова следва да бъде отменено, а
делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, поради следното:
Съгласно нормата на чл.410 ал.2 от ГПК заявлението за издаване на заповед за
изпълнение следва да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и ал.3 от ГПК, а според
чл.127 ал.1 т.2 от ГПК в заявлението следва да е посочен електронен адрес за връчване при
условията на чл.38 и чл.38а от ГПК. Доколкото заявителят е дружество, занимаващо се с
събиране на вземания, то приложение спрямо него намира нормата на чл.50 ал.5 от ГПК,
която предвижда връчването на кредитни и финансови институци, включително тези,
извършващи събиране на вземания срещу потребители (каквото е дружеството-заявител) да
се извършва само по реда на чл.38 ал.2 от ГПК на посочен от тях електронен адрес чрез
ЕПЕП или квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща, съгласно Регламент
910/2014г.
Според въззивния съд, правилни са били указанията на заповедния съд за посочване
на електронен адрес за връчване на книжа. Такъв е бил посочен в молбата от 01.02.2022г., но
съдът е счел, че следва да даде допълнителни указания, което е сторил с разпореждането с
№419/01.02.2022г. Неправилна обаче е преценката на районния съд, че в рамките на дадения
срок не са били изпълнени указанията, дадени с последното разпореждане, тъй като същите
са били съобщени на заявителя на 09.02.2022г., а определението на съда, прилагащо
последиците на чл.411 ал.2 т.1 от ГПК, т.е. последиците от неизпълнение на дадените
указания, е постановено на 04.02.2022г., т.е. преди срокът за изпълнение на указанията да е
започнал да тече. При това положение, заявителят неоснователно е санкциониран за
2
процесуално бездействие, каквото не е допуснал. Следва да се посочи, че след като на
09.02.2022г. на дружеството е било съобщено подлежащото на изпълнение указание, а
именно да посочи, че има регистриран профил в ССЕВ, с молба, изпратена по пощата на
11.02.2022г., т.е. в срок, заявителят е посочил, че има регистриран такъв.
Предвид изложеното, неправилно се явява определението на съда, с което е
отказано издаването на заповед за изпълнение и на изпълнителен лист и производството по
делото е прекратено. Обжалваното определение на КнРС следва да бъде отменено. Делото
следва да бъде върнато на заповедния съд за произнасяне по същество по искането на
заявителя за издаване на заповед за изпълнение и издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №129 от 04.02.2022г. по ч.гр.д. №38/2022г. по описа на
Районен съд-Кюстендил, с което по заявление на ********“ ЕООД против Н.Г.КР е
отказано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и е прекратено
производството по делото.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Кюстендил за продължаване на
съдопроизводствените действия по разглеждане и произнасяне по същество по подаденото
заявление.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3