№ 1132
гр. София, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Георгиев
при участието на секретаря СТАНИМИРА П. ДЕЛИЙСКА
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Административно
наказателно дело № 20211110208362 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „*****” АД срещу наказателно постановление
(НП) № К-040545 от 05.03.2021 г., издадено от директора на Регионална
дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград
със седалище в гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара” при
Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на основание чл. 210а от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 5 000 лева за нарушение на чл. 68г, ал. 1 вр.
чл. 68в ЗЗП.
С жалбата се твърди, че в констативния протокол не е отразено, че
банката е възстановила на клиента удържаните суми. Посочва се, че НП е
било издадено след повече от един месец от съставяне на акта. Оспорва се
становището на наказващия орган, че банката извършва нелоялна търговска
практика, тъй като се касае за единичен проблем, който е бил поправен.
Изтъква се, че клиентът е била уведомена по телефон за проблема и е била
поканена да подпише коригирано допълнително споразумение, но тя е
отказала да се яви. Излага се доводи за маловажност. Моли НП да бъде
1
отменено или изменено, като се намали размера на санкцията.
Процесуалният представител на жалбоподателя, излагайки кратко
съображенията в нея. Моли НП да бъде отменено или изменено и претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Административнонаказващия орган /АНО/ чрез своя представител
оспорва жалбата. не изразява становище по същество. и моли НП да се
потвърди.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 28.03.2018 г. „С.Ж.Е.” АД и св. К. сключили договор за кредит №
424085172430, по силата на който банката отпуснала кредит на свидетеля в
размер на 16 900 лева, който следвало да бъде погасен до 15.4.2025 г. Предвид
въведеното през 2020 г. в България извънредно положение във връзка с
пандемията от разпространение на вируса Covid 19, на 26.06.2020 г. „*****”
АД /правоприемник на „С.Ж.Е.” АД/ и св. К. сключили допълнително
споразумение, с което договорили гратисен период за заплащане на лихва и
главница по кредита за срок от 6 месеца и удължаване на срока за погасяване
с 6 месеца. В допълнителното споразумение била допусната грешка относно
остатъка на дълга, като било посочено, че е бил 12 713, 81 лева, вместо 12
578, 22 лева, тъй като не била взета предвид от банката погасителна вноска от
15.06.2020 г. Поради това, кредитът не бил отсрочен за предвидените в
споразумението 6 месеца и от сметка на св. К. в банката били удържани
месечни вноски. Свидетелят К. научила това и отишла в офис на банката,
където след проверка установили, че е станала грешка. Впоследствие от
банката й се обадили по телефон, за да я поканят да отиде в техен офис, за да
сключат коригирано споразумение, но тя отказала. На 02.10.2020 г. тя подала
жалба до КЗП, по повод на която св. Ц. – главен инспектор започнала
проверка, като изискала информация от банката. Междувременно, през
2
декември 2020 г. от банката възстановили на св. К. удържаните вноски през
гратисния период. Св. Ц. приела, че дружеството-жалбоподател прилага
нелоялна търговска практика, тъй като въпреки допусната грешка в
допълнителното споразумение не е уведомило потребителя за грешката и, че
споразумението няма да се спазва, с което е извършило нарушение на чл. 68г,
ал. 1 вр. чл. 68в ЗЗП. На 16.12.2020 г. съставила срещу дружеството-
жалбоподател акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
К-040545 от 11.01.2017 г.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП. Словесното описание
на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и
наказателното постановление съвпадат по признаци.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на свидетелите Ц. и К., както и въз основа на писмените доказателства
приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 НПК,
които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята
цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Налице е съответствие между показанията на свидетелите и писмените
доказателства по делото. От показанията на св. К. се установи, че за грешката
в споразумението е била установена едва при нейно отиване в офиса на
банката, за да изясни защо се удържат вноски в този 6-месечен период и
впоследствие е била канена от банката да отиде за подписване на ново
споразумение, но не е сторила това.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради
което по-подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл.
305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма следва да намери приложение съгласно чл.
84 ЗАНН.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, спазена е формата за съставяне на
3
АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити съгласно чл. 42 и
57 ЗАНН.
НП и АУАН са издадени от компетентен административен орган. Със
заповед № 319 ЛС/22.04.2015 г. председателят на КЗП е определил св. Ц. да
съставя АУАН за нарушения по ЗЗП.
Едномесечният срок за издаване на НП е инструктивен. Преклузивен е
срокът по чл. чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
По същество:
Раздел IV от ЗЗП урежда материята за защита на потребителите срещу
нелоялни търговски практики.
Забраната за нелоялни търговски практика е предвидена в чл. 68в ЗЗП. В
чл. 68г, ал. 1 от закона се сочи, какво се разбира под нелоялни търговски
практика – търговска практика, от страна на търговец към потребител,
която противоречи на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено
икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към
когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато
търговската практика е насочена към определена група потребители.
Следващите разпоредби уреждат различни хипотези на такива практики.
Административнонаказателната разпоредба на чл. 210а ЗЗП, предвижда
за нарушения на чл. 68в и чл. 68г, за юридическите лица - имуществена
санкция в размер от 1 000 до 30 000 лева.
Несъмнено дружеството – жалбоподател е осъществявало търговска
практика по смисъла на § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП. Съдът намира, обаче, че то
не извършило деянието, за което е ангажирана отговорността му. Съгласно
акта и НП, в случая то е приложило нелоялна търговска практика, тъй като
въпреки допусната грешка в допълнителното споразумение не е уведомило
потребителя за грешката и, че споразумението няма да се спазва. Следва да се
посочи, че за да е налице това деяние, трябва от дружеството-жалбоподател
да са били наясно, че в споразумението е била допусната грешка, която е била
пречка за изпълнение на условията по него и въпреки това, да не са
уведомили св. К. за нея. Доказва се обаче, че в банката са установили, че е
била допусната грешка в споразумението едва когато св. К. е отишла в офис,
4
за да провери защо се удържат вноски. Именно тогава и това е й било казано.
Ето защо, няма как от банката да уведомят св. К. за грешка, която не се е
знаело, че съществува. След установяването на това обстоятелство, от банката
са предприели действия за отстраняване на грешката чрез коригиране на
споразумението и са поканили св. К. да се яви, за да го подпише, но тя не е
отишла. Предвид това, установява се, че дружеството-жалбоподател не е
извършило деянието, за което е санкционирано и, което е квалифицирано
като нелоялна търговска практика. Поради това е безпредметно и
обсъждането на това дали такава е налице в случая.
С оглед това, НП се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, основателна е претенцията за присъждане в
полза на жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение. Размерът на
същото следва да се определи по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ
вр. чл. 15, т. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ – в границите от
80 до 120 лева. Съдът намира, че следва да е среден – 100 лева, с оглед броя
на заседанията по делото, като във всяко се за жалбоподателя се явяваше
юрисконсулт.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № К-040545 от 05.03.2021 г., издадено от директора на
Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград със седалище в гр. София към Главна дирекция „Контрол на
пазара” при Комисия за защита на потребителите.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите на основание 63, ал. 5
5
ЗАНН да заплати на „*****” АД сумата от 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение по делото, както и в случай, че не изпълни доброволно в срок
задължението за заплащане на присъденото възнаграждение, на основание чл.
190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой
изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София - град в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6