№ 8707
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110155589 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК 1 вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. 1 вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за признаване
за установено между страните, че ответникът Р. В. В. дължи на ищеца „П.К.Б.“ ЕООД
сумата 1325,19 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски
кредит №40001983748 от 11.11.2020 г., ведно със законна лихва от 26.11.2021 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 10.12.2021 г. по ч.гр.д. № 67798/2021 г. на СРС, 168 състав, както и осъдителен иск с
правна квалификация чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за
заплащане на сумата 650,00 лв., представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“
по Договор за потребителски кредит № 40001983748 от 11.11.2020 г., ведно със законна
лихва от 26.11.2021 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че вземанията произтичат от сключен с ответника Договор за
потребителски кредит № 40001983748 от 11.11.2020 г., по силата на който на ответника е
отпуснат кредит в размер на 2600 лв. за срок от 12 месеца, при месечна вноска от 263,34 лв.,
ГПР 48,46 %, като общото задължението по кредита е в размер на 3159,77 лв. Твърди, че по
избран и закупен пакет допълнителна услуга „Фаст“ за приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на кредит, ответникът дължи възнаграждение от 650 лв., като
размерът на вноската по закупения пакет е 54,17 лв. Поддържа, че общият размер на
месечната вноска за изплащане на главницата по кредита и сумата по пакета от
допълнителни услуги е била на стойност 317,51 лв., платима на първо число на месеца.
Твърди, че ответникът се е запознал с Общите условия на договора преди подписването му.
Посочва, че е изпълнил задълженията си по договора, като на 11.11.2020 г. е превел на
ответника сумата в размер на 2600 лв., представляваща отпуснатата сума по процесния
договор. Поддържа, че ответникът е погасил пет вноски, след което спрял да плаща сумите
по кредита съгласно погасителния план, като изискуемостта на задълженията по кредита
настъпила изцяло на 01.11.2021 г. Претендират се сторените разноски.
В срока за отговор ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва да е
сключвал процесния договор с ищеца. Оспорва да е подписвал искане за отпускане на
потребителски заем, договора или стандартен европейски формуляр. Поддържа, че е
1
упражнил правото си на отказ от договора на основание на чл. 29 ЗПК чрез писмена молба и
по имейл до ищцовото дружество, заявявайки желанието си да върне преведената му сума.
Твърди, че е правел многократни опити за извънсъдебно решаване на спора чрез връщане на
отпуснатата сума поради липсата на съгласие от страна на ответника за сключване на
процесния договор. Поддържа, че заплатената от него сума в размер на 2629,61 лв. е за
погасяване на дължимата главница и лихва към 21.12.2020 г. Моли за отхвърляне на
исковите претенции.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ
Основателността на предявения иск предпоставя установяването на следните
обстоятелства: реалното предоставяне на договорената кредитна сума, размер на
претендираните вземания, наличието в договора на валидни клаузи за възнаградителна
лихва, ГПР и такси, настъпването на условията за начисления по тези клаузи, изискуемостта
на претендираните вземания. При установяване на горните обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже положителният факт на плащане на вземанията.
Според представения договор за потребителски кредит №40001983748/11.11.2020 г.,
сключен от разстояние съобразно ЗПФУР между „П.К.Б.“ ЕООД и Р. В. Бълков на
отвтеника е предоставена сума в размер на 2600,00 лева. Усвояването на сумата се
установява от приобщеното банково извлечние от 11.11.2020 г. Видно от договора
заемателят е поел задължение да върне сумата ведно с договорна лихва в размер на 559,77
лева при срок на договора 12 месеца и при погасяване на 12 месечни вноски като падежа на
първата вноска е 01.12.2020 г., а на последната – 01.11.2021 г.. При подписване на договора
ответникът се приел да се ползва от допълнителна услуга „Фаст“ – предоставяща право на
приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, за която дължи такса в размер на 54,17
лева месечно, платима заедно с погасителната вноска, чиито размер възлиза на 317,16 лева.
Страните са договорили, че изплащането на кредита ще се извършва чрез банкови преводи, а
екземпляр от сключения договор ще бъде изпратен на предоставения от ответника
електронен адрес.
Ищецът „П.К.Б.“ ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2
от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че
дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4
ЗПК. Установява се по делото, а и предвид наведените от ответника твърдения за връщане
на сумата, отпусната заемна сума е била преведена на заемополучателя. Независимо от
възраженията на ответника, че не е подписвал искане за кредит и договор за кредит, съдът
при тези факти и съобразявайки реалния характер на договора за заем приема, че между
страните е възникнало облигационно отношение по повод сключения договор за паричен
заем със съдържанието, описано в него. По силата на договора заемодателят е предоставил
на заемателя договорената парична сума на посочена от ответника банкова сметка, с което е
изпълнил основното си задължение, регламентирано в правната норма на чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
а за заемателя е възникнало задължение да върне сумата ведно с договорената цена на
финансовата услуга (лихва). Съдът намира, че е предоставена предварително информация на
потребителя и е получено съгласието на потребителя за сключване на договора (съобразно
чл. 18 ЗПФУР).
Установява се, че договорът е сключен при общи условия, за които ответникът е
декларирал, че е запознат като същите са му предоставени на посочения електронен адрес.
Съгласно същите и в съответствие с чл. 29 от ЗПК кредитополучателят има право да се
откаже от сключения договор в срок от 14 календарни дни от датата на сключването като за
да упражни правото си на отказ от договора клиентът е длъжен да изпрати писмено
уведомление на хартиен или друг траен носител, до който кредиторът има достъп и да върне
2
получената сума заедно с лихвата, начислена за периода от усвояването на средствата до
датата на връщане на главницата. От приобщената извадка от електронна кореспонденция се
установява, че такова изявление от страна на ответника е направено на 24.11.2020 г., но в
срок не по-късно от 30 календарни дни по посочената в договора сметка на кредитора не е
била възстановена никаква сума. Предвид това съдът намира, че отвтеникът не е изпълнил
кумулативно предвидените условия, за да се счита, че е направен релевантен отказ от
договора за кредит. Според чл. 7.1.4 от ОУ на ищеца в случай, че е изпратено уведомление
за отказ, но сумата за главница и натрупаната лихва не са заплатени договорното отношение
между страните не се прекратява и кредитополучателя продължава да има задължения по
сключения договор. При тези данни съдът намира, че претендираната от ищеца сума за
главница е дължима в посочения от 1325,19 лева размер, доколкото с направеното в хода на
заповедното производство плащане кредиторът в съответствие с чл. 76, ал. 2 ЗЗД е погасил
най – напред разноските, след това лихвите и накрая част от главницата.
По иска чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже сключването на описания в
исковата молба договор за потребителски кредит, валидността на клаузата, уреждаща
закупуването на услугата за приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, както и
извършените действия от страна на кредитора по предоставяне на тази услуга, размерът на
възнаграждението и настъпване на изискуемостта му. В тежест на ответника е да докаже, че
е заплатил предоставената услуга за приоритетено отпускане на кредита.
Правоотношението между страните по спора се урежда от норми от императивен
порядък, които са установени в публичен (обществен) интерес, поради което съдът следва
служебно да следи валидността на включените в договора клаузи. Предвид това е
необходимо съдът да извърши самостоятелна преценка за валидност на сочената клауза в
съответствие с разпоредбата на чл. 5 ГПК, която вменява на съда задължение да осигури
точното прилагане на закона в хипотеза, каквато несъмнено е настоящата, когато следва да
намери приложение установена в публичен интерес материалноправна норма. Установената
съдебна практика (решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение
№ 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и др.). приема, че за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и
следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
на още по – силно основание служебното начало следва да се приложи и при преценка дали
клаузите на договора са нищожни, в какъвто смисъл са и т. 1 и т. 3 от ТР №1/09.12.2013 г.
по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Общественият интерес от осигуряване на точното
прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК).
В настоящия случай от сключения договор за потребителски кредит същественото му
съдържание е индивидуално уговорено, включително и клаузата за допълнителната
незадължителна услуга „Фаст“. Същата е определена във фиксиран за срока на договора
размер, поради което заемополучателят отнапред е знаел с колко се оскъпява дългът му.
Същевременно обаче претендираната такса увеличава размера на кредита без да е налице
яснота относно насрещната престация като договорната регламентация противоречи на
императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 ЗКП. Тази такса противоречи на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да
бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Последицата от това противоречие е предвидена изрично в чл.19, ал.5 ЗПК- клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал.4, се считат за нищожни, което обосновава извод
за липса на валидно възникнало (въз основа на нищожни договорни клаузи) задължение на
ответника за сочената такса. Също така това вземане няма характер на такса, тъй като не се
дължи заради извършени разходи. Наименованието прикрива истинската цел на клаузата,
а именно да доведе до скрито оскъпяване на кредита, респ. неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя. По тази причина тя също е в колизия с
3
императивната разпоредба на чл. 21 ЗПК и следва да се приеме за нищожна, а предявения
иск да се отхвърли като неоснователен.
По разноските
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза и на двете страни, но
такива са претендирани само от ищеца. В съответствие със задължителните тълкувателни
разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство, но
предвид погасяване на дължимите за заповедното производство разноски такива не следва
да се присъждат отново. На ищеца се дължат разноски за настоящото производство, каквито
той претендира за заплатена държавната такса 89,23 лева и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл.
25 НЗПрП в размер на 100 лева, от които съразмерно на уважената част от исковите
претенции ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата 126,96 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. В. В. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС дължи
на „П.К.Б.“ ЕООД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 1325,19 лева –
представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит №40001983748
от 11.11.2020 г., ведно със законна лихва от 26.11.2021 г. до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.12.2021 г. по ч.гр.д. №
67798/2021 г. на СРС, 168 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.К.Б.“ ЕООД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на
управление: АДРЕС против Р. В. В. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС иск с правно
основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за заплащане на
сумата 650,00 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ по Договор
за потребителски кредит № 40001983748 от 11.11.2020 г., ведно със законна лихва от
26.11.2021 г. до окончателното й изплащане като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. В. В. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД
ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 126,96 лева – разноски по делото за настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4