Решение по дело №408/2014 на Районен съд - Павликени

Номер на акта: 6
Дата: 26 януари 2015 г. (в сила от 17 февруари 2015 г.)
Съдия: Евелина Петкова Карагенова
Дело: 20144140200408
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

Гр..Павликени...26.01.2015г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Павликенският районен съд наказателна колегия в публичното заседание на двадесет и първи януари  през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                        Районен съдия: ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА

 

 При секретаря  В.М. и  в присъствието на прокурора.........................................,като разгледа докладваното от съдията НАХД № ..408. по описа за ......2014...............год ,за да се произнесе съдът взе предвид следното:

 

Жалба по реда на чл.59 от ЗАНН

  Жалбоподателят е обжалвал НП №  ******* / *******2014г. на началника на РУП ******* ,с което на основание чл.178д от ЗДвП му е наложена глоба от 200лв. за нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП. Твърди,че  НП е незаконосъобразно и моли съда да го отмени.В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с преводач от ****** език и упълномощен представител адв. Б. М. от *****.

   Ответникът ,редовно призован,не изпраща представител,не изразява становище.

   След като взе предвид събраните по делото доказателства,съдът установи следното:

     Съгласно акт №****/*****2014г. на ******г. жалбоподателят-******* гражданин, около *****часа в гр.******, на ул.“*******“ на паркинг на магазин „******“ паркира на място, определено  за хора с трайни увреждания, като нарушава пътен знак Д-21 с лек автомобил „*******“ с рег № ******,лична собственост и е нарушил чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП.АУАН е подписано от жалбоподателя без възражения и е получил препис от него същия ден. Не е направил в законовия срок писмени възражения.Въз основа на АУАН е издадено процесното НП,в което е отразено дословно написаното в АУАН и е посочено, че е нарушил разпоредбата на чл. чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП. И му е наложено наказание по чл. 178Д от ЗДвП глоба от 200лв.

   В съдебно заседание са събрани гласни доказателства.

   Св.М. Й.- ****** „ПП“ при РУП ******* - актосъставител, дава показания, че зад магазин „*****“ в гр.****** има паркинг и днак за паркиране на инвалиди на тротоара на метален стълб, обърнат към  мястото за паркиране от лявата страна. Не знае дали на земята има обозначен знак за паркиране на инвалиди. Съставил АУАН в присъствието на жалбоподателя като  нямало преводач. Жалбоподателят не бил в ******, а идвал със жена си  с чанти от магазина. Колегата му говорел на ****** език с жалбоподателя. Той лично не знаел ***** език. Не помни дали е имало на знака друга табела с цифри за броя на местата за паркиране на инвалиди.

     Св. Т.Д.-*** е свидетел по установяване на нарушението и на съставяне на АУАН твърди, че владее ***** език, има документ. Говорил с жалбоподателя, който му обяснил, че не е видял знака. Колегата му бил казал, че  бил предупреждавал преди жалбопадетля да не спира на това място като му бил посочил знака. Разпоредили му да премести автомобила и да си донесе документите до патрулния автомобил. Знае,че жалбоподателят не говори български език. Твърди,че на паркинга има около **** паркоместа и товарна рампа, която прекъсва паркинга и продължава също с паркомеска. Има едно място за паркиране на ******със знак от лявата страна на паркомястото, но не е сигурен за маркировка на земята.

        При тази фактическа обстановка съдът намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице. Съдът намира, че същата е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.

АУАН е съставен при съществени нарушения.

Нарушението, описано в АУАН  не е описано пълно с всички релевантни признаци, което обуславя извода за допуснато съществено процесуално нарушение - в случая нарушителят е лишен от възможността да разбере какво е нарушението, което се твърди, че е извършил, което ограничава правото му на защита и препятства предоставената на административно-наказаното лице от закона възможност да го упражни, чрез оборване на фактическите констатации в наказателното. Нормата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП предвижда забрана за водачите на пътно превозно средство да паркира на места, предназначени за хора с трайни увреждания. За да бъде нарушена тази норма, следва да е налице деяние, изразяващо се в паркиране на такова място, без съответното право за това. Съответно санкцията за неизпълнение на това задължение е тази, предвидена в чл.178д от ЗДвП, която санкционира лицата, които, без да имат това право, паркират на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. Местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д21 "Инвалид" и с пътна маркировка с международния символ за достъпност. В случая обаче за да се счете, че е извършено такова нарушение, следва изрично да е отразено, че е паркирано точно на място със съответната маркировка и че лицето е нямало право на това.В административно-наказателното производство не е установено дали мястото, на което е бил паркиран лекият автомобил е било обозначено кумулативно с пътен знак Д21 и с пътна маркировка с международния символ за достъпност, за да се прецени, дали действително същият е паркирал на място, определено за паркиране на превозни средства, обслужващи хора с увреждания - инвалиди, с което да е извършено и твърдяното нарушение. Освен това в НП е добавено и следното „ е извършил лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за пс, обслужващо хора с трайни увреждания, или за пс, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания с което виновно е нарушил чл. 98, ал. 2 , т. 4 от ЗДвП." Не става ясно какво точно нарушение се твърди, че е извършено в НП. Цитираното по горе не съставлява нарушение, а представлява санкционна правна норма която е предвидена в чл. 178Д от ЗДвП при нарушение на разпоредбите на чл. 98, ал.2, т. 4 от ЗДвП. Описанието  на нарушението както в АУАН, така и в НП е непълно и не дава възможност да се направи преценка дали действително е нарушена разпоредбата на ЗДвП-  нито в АУАН, нито в НП е посочено, че жалбоподателят няма право да паркира на място, определено за хора с трайни увреждания. Липсва какъвто и да било снимков материал или фотоалбум със снимки от мястото на нарушението, установяващи и доказващи нарушението, липсва схема на пътните знаци. Това се явява съществено процесуално нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, поради невъзможността на нарушителя да разбере какво нарушение му е вменено и да организира защитата си.

   От събраните по делото доказателства по безспорен начин е установено, че жалбоподателят е гражданин на ****** и не владеел български език. Тъй като Законът за административните нарушения и наказания не урежда случаите в които нарушителят не владее български език, съобразно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, която препраща за неуредените случаи към НПК, то следва субсидиарно да бъдат приложени правилата на този кодекс. Чл.21, ал.2 от НПК регламентира, че лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език, като в тези случаи се назначава преводач. От горепосоченото следва извода, че в тежест на административния орган е да осигури преводач и да се убеди, че нарушителят е разбрал съдържанието на предявения му акт, както и правата, произтичащи от образуваното по този начин срещу него административнонаказателно производство. В настоящия случай е ирелевантно обстоятелството, че разпитания свидетел служител от РУП ****** е „превел” на жалбоподателя какво нарушение е извършил. Предявяването на акта е, за да се запознае нарушителя с него. Запознаването със съдържанието му е предпоставка за упражняване на правото за защита. Нарушителят следва да разбере за какво е привлечен да отговаря. Неспособността на нарушителя да разбере за какво е привлечен да отговаря засяга правото му на защита, поради което допуснатото процесуално нарушение е съществено. Същото е от категорията на неотстранимите, опорочава цялата административно-наказателна процедура и е основание за отмяна на наказателното постановление.  Следва да се има предвид, че Съдът приема за недопустимо преводът да се извърши от случайно лице с непроверена компетентност, както и от лице, което участва в производството в друго качество в производството –   актосъставител, връчител, свидетел, административно-наказващ орган. Предвид гореизложеното, с оглед осигуряване прилагането на принципа за обективност в производството и осигуряване правото на защита на лицата, при връчване на АУАН на чужденец, невладеещ български език, към момента на връчване на АУАН, контролния орган е следвало да назначи с нарочен акт заклет преводач на родния език или на друг език, разбираем за лицето, срещу което е издаден АУАН. В акта лицето следвало да запише, че е бил осъществен превод и че е разбрало в какво нарушение е обвинено, след което да положи подписа си.  По същия начин, с превод, осигурен от заклет преводач, назначен от Наказващия орган, следва да се връчи и Наказателното постановление, като лицето отново преди подписа си следва да запише, че му е осигурен превод и е разбрало за извършването на какво нарушение се наказва. 

    Изложените процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя, като ограничили възможността му пълноценно да организира защитата си още в началната фаза на административното производство, и са опорочили изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. На основание събраните и приложени по делото доказателства съдът обоснова своето заключение за нарушение на процесуалните правила както при съставянето на АУАН така и при издаването на НП. Актосъставителят и АНО са съставили и издали административни актове в нарушение на разпоредбата на чл.84 от ЗАНН връзка с разпоредбата на чл.21, ал.2 от НПК срещу лице чужд гражданин, за когото няма никакви доказателства, че владее говоримо и писмено български език. Съгласно посочените правни норми актосъставителят и АНО е следвало да осигурят присъствието на преводач. В тежест на административния орган е да осигури преводач и да се убеди, че нарушителят е разбрал съдържанието на предявения му акт, респективно и НП. 

     За констатираните пропуски счита, че е невъзможно допълване и поправяне в съдебната фаза на процеса и с оглед характеристиката им съществени процесуални нарушения приема, че са основание за отмяна на НП.

 

 Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш   И    :

     ОТМЕНЯ  наказателно  постановление   ******* / ******2014г. на началника на РУП ****** ,с което на основание чл.178д от ЗДвП  на Н.Д. Д. Д. с ЛНЧ ********** с адрес с.**** № **** е наложена глоба от 200лв. за нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП. , КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

  Решението подлежи на касационно обжалване пред  ВТАдм.С в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

            Вярно с оригинала!

            И.И.

 

.