№ 626
гр. Търговище, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20233530100320 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с
чл.92 от ЗЗД, за сумата от 14 500,00 лв.
Ищецът твърди в исковата си молба, че между представляващия ЕС управител и
ответника е бил сключен договор за изработка на СМР – полагане на външна топлоизолация
на сградата, като всички дейности, които ответника следвало да извърши били посочени
подробно в договора, а срока за изпълнение бил определен до 31.10.2022 год. Твърди се в
молбата, че поетите с договора задължения ответника не изпълнил изцяло, а изпълнените
били некачествени, поради което ищеца развА.л договора, след като с нотариална покана му
предоставил срок за доброволно изпълнение, като със същата бил поканен и да заплати на
ищеца сумата от 14 500 лв., но изпълнение не последвало. Поради неизпълнение да договора
от ответника ищецът се наложило да сключи договор с друго лице, което да извърши
необходимия ремонт, което струвало допълнителни средства на собствениците. Ищецът
считайки, че е изправна страна по договора с ответника, поради това, че е извършвал
плащанията по договора по начин и в срок определен в него, а ответника е неизправна
страна, тъй като не е извършил качествено и в срок възложените му дейности твърди, че
ответника дължи неустойка за неизпълнение в размер на 14 500 лв., за което вземане се
снабдил със заповед за изпълнение, издадена по реда на чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 51 /
2023 год. на РСТ, но ответника възразил в заповедното производство, поради което и
съобразно указанията на съда ищеца предявява иск за установяване на вземането си.
Претендира и разноски в исковото производство. Претендира разноски в исковото и
заповедно производство. В съдебно заседание поддържа предявения иск, чрез пълномощник.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е упражнил правото си на отговор. В отговора
иска е оспорен, като ответника твърди, че договора, от който ищеца твърди, че е възникнало
вземането му е нищожен, като сключен от лице без представителна власт, тъй като липсвало
решение на ОС на ЕС, което да овласти Г.Г., поради което не е породил правно действие.
Ако се приеме, че договора е действителен, то иска бил неоснователен, доколкото в него
нямало клауза за неустойка при неизпълнение, съответно и за ищеца не е възниквало
вземане за неустойка. В отговора ответника навежда и твърдения, че не е изпадал в забава,
тъй като още преди крайния срок – 30.10.2022 год. ищецът е наел други работници и не му е
дал възможност да изпълни задълженията си, като с тези действия ищеца е прекратил
договора сключен между страните, въпреки, че в по-голямата част възложените дейности
вече са били извършени от ответника. Отделно от това, твърди, че в срока за изпълнение на
договора ищеца е бил в забава, като не е заплащал редовно уговореното на етапи
възнаграждение, което е водело и до забавяне в изпълнение дейностите на ответника. В
отговора са наведени и доводи за неоснователност на евентуално искане от страна на ищеца
за обезщетение от неизпълнение, като ответника счита, че такова не се дължи тъй като не
той, а ищеца е неизправна страна по договора. В отговора са изложени твърдения за
ненадлежно упражнено право за прекратяване на договора от страна на ищеца, при което
ответника считайки, че договора е в действие е предложил изпълнение. Моли съда да
отхвърли иска. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа наведените с отговора
доводи за неоснователност на иска, чрез пълномощник.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 51 / 2023 год. на РСТ ищецът е подал
заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК. Подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е издал
Заповед за изпълнение № 31 / 13.01.2023 год. за сумата от 14 500лв., представляваща
обезщетение за неизпълнение на възложената работа - външна топлоизолация на процесната
сграда по договор за изработка от 25.05.2022г. с краен срок на завършване на работата-
31.10.2022г., ведно със законната лихва от 12.01.2023г. до изплащане на задължението, като
са присъдени и разноски в заповедното производство. В срока по чл.414 от ГПК ответникът
е депозирал писмено възражение, с което е заявил, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед, без да са посочени конкретни основания. Заповедния съд, на осн. чл.415
от ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си против ответника,
което определя правния му интерес от предявяване на настоящия иск, с правно осн. чл.422
от ГПК.
Безспорно е по делото, че между страните на 26.05.2022 год. е бил сключен договор
за изработка, приложен на л.5 от делото, по силата на който ищецът – ЕС на *********,
представлявана от домоуправителя Г.Г. е възложил на ответника полагане на външна
топлоизолация на триетажната сграда, с материА. и средства на възложителя. В договора
страните са договорили възнаграждение дължимо от ищеца на ответника в размер на 35 лв. /
кв.м., дължимо на етапи, съобразно изработената квадратура, като срока на договора е бил
2
уговорен от 01.06.2022 год. до 31.10.2022 год. От приложения по делото протокол от ОС на
ЕС от 16.02.2022 год. се установи, че са били дадени пълномощия на домоуправителя Г.Г. да
представлява кооперацията при сключване на договор за изработка за саниране на сградата,
предвид което съдът приема за неоснователни възраженията на ответника за нищожност на
договора, като сключен при липса на представителна власт. Не се спори от страните, а се
установява и от събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства, че ответникът
е започнал изпълнение на задълженията си по договора, като е положил, лично и чрез
подизпълнители топлоизолация на части от северната и южната фасада, и изцяло на
източната фасада на кооперацията, като видно от приложените по делото разписки, както и
от показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че представители на ищеца
са замервА. положената от ответника топлоизолация и са заплащА. възнаграждение в
размерите, посочени в договора, като за целия период, в който ответника е изпълнявал
задълженията си от възложителя не е имало възражения за качеството на извършената
работа, а заплатеното възнаграждение е в размер на 15 200 лв. От показанията на
свидетелите се установи, че ответникът е изпълнявал задълженията си по договора до 10.10 -
11.10.2022 год., до който момент св.Н. и Х. са работили и полагА. топлоизолация. От
показанията на св.Н. и Х. се установи, че е имало съоръжения на южната и западната фасада
на сградата, които са представлявА. пречка да се изгради скеле и да се положи
топлоизолация, както и се установи, че за тези пречки е бил уведомен домоуправителя,
както и други съсобственици, като в началото на октомври 2022 год. св.Х. е уведомил, че
една седмица няма да се извършва работа по фасадите, като получил уверения, че пречките
ще бъдат премахнати, но към 20.10.2022 год. получил обаждане от св.М., от което станало
ясно, че повече няма да работят по сградата и че ще бъдат наети други майстори.
Обстоятелството, че действително на южната и западна фасада на сградата има съоръжения,
които представляват пречка изпълнителят по договора да завърши възложената му работа се
установява и от заключението на приетата по делото експертиза. От показанията на св.Н. и
Х. се установи, че от страна на ищеца е било изразено намерение за прекратяване на
договорните отношения още преди изтичане на срока на договора. С нотариална покана
ищецът е уведомил ответника, че поради неизпълнение и лошо изпълнение на работата в
уговорения срока на договора, му дължи обезщетение за неизпълнение в размер на 14 500
лв., като го е поканил в седмодневен срок да изпълни задължението си. Поканата е била
връчена на ответника на 01.12.2022 год. От заключението на съдебно-техническата
експертиза се установи, че общата фасадна площ на сградата е 494,61 кв.м., от които към
изготвяне на експертизата 480,97 кв.м. са с поставена топлоизолация. Установи се от
заключението, че ответникът е поставил топлоизолация на 288,64 кв.м. общо по всички
фасади, по които е работил, като извършената работа е задоволителна и макар да има
известно отклонение от технологията за полагане на външна топлоизолация на сгради е в
състояние да изпълнява своите функции и както беше посочено по горе от заключението се
установи, че на южната и западната фасада на сградата има монтирани съоръжения, които
възпрепятстват поставянето на строително скеле, съответно поставянето на топлоизолация,
като за да бъде извършена възложената от ищеца на ответника работа е следвало тези
3
съоръжения да бъдат премахнати.
При така установеното съдът прави следните изводи : Ищецът основава своето
вземане, за което има издадена заповед за изпълнение на договор за изработка, сключен
между страните, твърдейки, че ответника е неизправна страна по договора и не е изпълнил
възложената му работа в срок, поради което е възникнало задължение да заплати на ищеца
неустойка, като обезщетение за неизпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. От текста на цитираната
разпоредба следва, че неустойката е определена имуществена ценност, най- често парична
сума, която длъжникът се задължава да престира на своя кредитор в случай на виновно, от
негова страна, неизпълнение на поето с договора задължение. Фактическият състав на
неустойката съдържа изрична, вА.дна неустоична клауза, неизпълнение и вина, като тук
вината се презюмира оборимо. Неустойката се дължи в уговорения размер без оглед на
конкретните вреди, ако са настъпили такива, т.е. при неустойката следва да бъде доказан
фактът на неизпълнение на задължението. Видно от приложения по делото договор при
неговото сключване страните не са договорили клауза за неустойка, липсват доказателства
по делото такава да е договорена и в последствие с анекс към договора. За да възникне
задължение за заплащане на неустойка по договор следва в същия страните по него да са
постигнА. съгласие за вида и размера на неустойката и това да е отразено в договора. В
настоящия случай ищецът и ответникът не са договорили неустоична клауза и това обуславя
липса на такова вземане за ищеца, който твърди, че е изправна страна по договора. Предвид
изложеното предявения иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. За пълнота
на изложеното съдът счита, че следва да отбележи, че от събраните по делото доказателства
не се установи твърдяното от ищеца неизпълнение на договорните задължения от ответника.
Нещо повече, установи се, че ответникът не е бил в състояние да завърши възложената му
работа в срока на договора, поради пречки, които ищеца е следвало да отстрани и за които
последния е бил уведомен от ответника, както и се установи, че работата, която ответникът
е извършил по фасадите на сградата, там където е било възможно да се работи е извършена
достатъчно качествено, като ищецът е заплащал възнаграждение само при свършена работа
и не е имал възражения по отношение на качеството. Ето защо дори е да се приеме, че има
уговорена неустойка за неизпълнение, то същата няма да е дължима от ответника, който е
изправна страна по договора.
И двете страни са направили искане за присъждане на разноски в производството,
като с оглед изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 1800 лв., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с
чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от Етажна собственост по ЗУЕС, Жилищна кооперация, с
адм. адрес ******, представлявано от управителя на ЕС Г.Д.Г. против Ш. Ш. М., с ЕГН
********** от *********, установителен иск за съществуване на вземане в размер на 14 500
лв., представляващо неустойка за неизпълнение на възложена работа – поставяне на външна
топлоизолация на процесната сграда по договор за изработка от 25.05.2022г., с краен срок на
завършване на работата - 31.10.2022г., ведно със законната лихва от 12.01.2023г. до
изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
№ 31 / 13.01.2023 г. , постановена по ч.гр.д. № 51 / 2023 г. по описа на РСТ , като
неоснователен, на осн. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Етажна собственост по ЗУЕС, Жилищна кооперация, с адм. адрес ******,
представлявано от управителя на ЕС Г.Д.Г. да заплати на Ш. Ш. М., с ЕГН ********** от
*********, действащ чрез пълномощник адв.С. А. от ТАК, със съдебен адрес : *****,
направените в исковото производство разноски в размер на 1800,00 лв., на осн. чл.78, ал.3
от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5