Определение по дело №511/2017 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 585
Дата: 10 октомври 2017 г.
Съдия: Николина Петрова Дамянова
Дело: 20173001000511
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 28 септември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 585

 

10.10.2017г., гр. Варна,

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и седемнадесета година, проведено в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ

                                                                                НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. т. д. № 511

по описа на ВнАпС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ“ ЕООД – гр. София, ЕИК *********, София, чрез адв. Г. А., против решение № 471/07.07.2017г., постановено по т. д. № 409/2016г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивника конститутивен иск срещу „БЪЛГАРИЯ – КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ“ ООД, ЕИК *********, с. Тополи, Област Варна, за отмяна на решение на Общото събрание на съдружниците на ответното дружество, обективирано в протокол № 2127/2016г., том първи, рег. №71 на нотариус Ж. Тикова, рег. № 214 в НК, проведено на 15.03.2016г. в гр. Варна, след 15 часа, за изключване на съдружника „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ“ ЕООД, като незаконосъобразно, на основание чл.74 ТЗ.

В жалбата са инвокирани конкретни оплаквания за неправилност на решение поради противоречие с материалния закон. Основното оплакване е за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че решение на ОСС, прието от лице, което няма качеството на съдружник, е нищожно. Жалбоподателят се позовава на липса на подобна хипотеза в разясненията по ТР № 1/06.12.2002г. по тълк. дело № 1/2002г. на ОСГК на ВКС. Изложените са доводи и съображения по същество относно наличието на предпоставките на чл. 74 ТЗ. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението и уважаване на иска изцяло, с присъждане на съдебно – деловодни разноски за две инстанции.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и отговаря на изискванията на чл. 262 ГПК, поради което се преценява като процесуално допустима и редовна.

Въззиваемата страна „БЪЛГАРИЯ – КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ“ ООД депозира писмен отговор по реда и в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, с подробно изложени доводи и съображения.

 

Предмет на настоящото производство е и въззивна частна жалба на „БЪЛГАРИЯ – КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ“ ООД, ЕИК *********, подадена чрез адв. М. С. от ВАК, срещу постановеното по същото дело определение № 2497/09.08.2017г., с което е отхвърлена молба на частния жалбоподател с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение в частта за разноските на решение № 31/11.01.2017г. Твърди се, че определението е неправилно, тъй като окончателното възнаграждение на вещите лица, изготвили тричленната съдебно – счетоводна експертиза, следва да бъде намален наполовина, съобразно действително отработените часове.

Частната жалба подлежи на разглеждане по реда на чл. 278 във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК. Същата е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и се преценява като процесуално допустима и отговаряща на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 във вр. чл. 275, ал. 2 ГПК.

Направеното в жалбата искане за събиране на гласни доказателства във въззивното производство е неоснователно, тъй като не се установяват допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които да обосноват извод за наличие на предвиденото в чл. 266, ал. 3 ГПК изключение от приложението на разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК във вр. чл. 275, ал. 2 ГПК. В подадената пред първоинстанционния съд молба по чл. 248 ГПК, по която е постановен обжалвания съдебен акт, не е направено своевременно искане за разпит на свидетели.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК представителят на насрещната страна изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Съдът намира, че е целесъобразно съвместно разглеждане на жалбите в рамките на образуваното въззивно производство и произнасянето по тях в общ съдебен акт. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на страните, на основание чл. 267, ал. 1 ГПК.

Воден от горното, съставът на ВнАпС

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ“ ЕООД – гр. София, ЕИК *********, София, чрез адв. Г. А., против решение № 471/07.07.2017г., постановено по т. д. № 409/2016г. по описа на Варненски окръжен съд.

ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство въззивна частна жалба на „БЪЛГАРИЯ – КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ“ ООД, ЕИК *********, подадена чрез адв. М. С., срещу постановеното по същото дело определение № 2497/09.08.2017г. по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, и ОБЯВЯВА, че ще се произнесе по двете жалби с общ съдебен акт.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 15.11.2017г. от 14.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.

На въззивника да се връчи препис от отговора на насрещната страна.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.