Определение по дело №209/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 41/10.07.2014г., постановено по гр.д. № 347/2014г., Кърджалийският районен съд е признал за установено по отношение на Р. Ж. Е. от гр. Кърджали, че дължи на кредитора «Е. Б. Е.» Е., гр. П. заплащане наследните суми: сумата от 1 731.64 лева – главница, представляваща незаплатена стойност на електрическа енергия, доставена за периода от 09.11.2012г. до 08.12.2013г., на основание Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е. Б. Е.”Е. и чл. 98а от Закона за енергетиката, като електрическата енергия е доставена по партидата на Р. Ж. Е. с клиентски № *, отнасяща се за обект на потребление: Г., ул. “С.*, автомивка, ИТН *******, по издадени фактури: фактура № *9/ 02.10.2013г. на стойност 934,20 лв. с ДДС, фактура №*/ 25.11.2013г. на стойност 351,84 лв. с ДДС, фактура №*/20.12.2013г. на стойност 445,60 лева с ДДС, както и сумата от 33.02 лева – представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 934,20 лева в размер на законната лÞхва за периода от 15.10.2013г. до 18.02.2014г., както и сумата от 10,49 лева – представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 797,44 лева в размер на законната лихва за периода от 17.12.2013г. до 18.02.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.02.2014г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед №78/19.02.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.175/2014г. по описа на КРС. С решението съдът е признал за недоказано оспорването на истинността на констативен протокол № 31261/04.02.2013г. и констативен протокол № 684/ 11.09.2013г. и ги приобщил към доказателствата по делото. Присъдени са разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Р. Ж. Е. от гр. К., чрез представител по пълномощие, който го обжалва като неправилно и необосновано. Основният довод, който се развива във въззивната жалба е, че в тежест на ответното дружество е да докаже, че електоромерът е бил манипулиран от жалбодателката, което той не сторил. В тази връзка ищецът не доказал, че при демонтирането електромерът е имал външни следи за това, както и че е бил поставен в безшевна торба, пломбирана от ел.техника. Прави се твърдение, че електромерът е манипулиран след демонтирането му, и че ответното дружество има интерес от външна манипулация на електромера във връзка с преизчисляването на дължимите суми за доставената ел.енергия съгласно чл. 54 ал.2 от Общите условия. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените в съдебните инстанции разноски. В съдебно заседание жалбодателката не се явява и не се представлява. Въззивната жалба се поддържа с постъпило по делото писмено становище.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата страна „Е. Б. Е.” Е., гр. П. чрез представител по пълномощие, в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. За съдебното заседание е постъпило писмено становище, с което се поддържа отговора на въззивната жалба с искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 354.26 лв.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, приема следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението на Кърджалийския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице предпоставки за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като недопустимо.

Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 422 ГПК, за установяване съществуване на вземането на ищеца “Е. Б. Е.” Е., гр. П., в размер на сумата от 1 731.64 лева – главница, представляващо стойността на електрическата енергия, доставена за периода 09.11.2012г. до 08.12.2013г., на основание Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е. Б. Е.” Е. и чл. 98а от Закона за енергетиката, по партидата на Р. Ж. Е. с клиентски № *, отнасяща се за обект на потребление: Г., ул. “С.*, автомивка, ИТН *******, както и сумата от 43.51 лева – представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 15.10.2013г. до 18.02.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.02.2014г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 35.50 лева – внесена държавна такса за образуване на делото и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 78/19.02.2014г. по ч.гр.д. № 175/2014г. по описа на РС-Кърджали; съответно - длъжникът е възразил в срока по чл. 414 ГПК и заявителят-ищец е предявил иска в срока по чл. 415, ал.1 ГПК.

Видно от констативен протокол №31261/04.02.2012г. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване, на обект - автомивка бил демонтиран електромер с фабричен номер 62688919 и бил монтиран електромер с фабричен № 62745935 с нулеви показания. В протоÛола е вписано, че при замерване с еталон, демонтираният електромер е показал грешка F – 42.34 %. Посочено е, че електромерът е поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба № 187 240. Протоколът е подписан от клиента – настоящ жалбоподател. В този вид, електромерът бил изпратен за метрологична експертиза, придружен със заявление от 04.02.2013 година.

От констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 684/11.09.2013г. на Български институт по метрология , ГД “Марки и измервателни уреди”, Регионален отдел Г. се установява, че при проверка на процесния електромер, който бил предоставен в платнена безшевна тора, пломбирана с пластмасова пломба на EVN № ****** , съответстващ с описаното в протокол от демонтаж от 04.02.2013г. , се констатирало наличие на механични дефекти на кутията, клемите, клемния блок на електромера - бил пробит отвор на основата. В резултат от проверката на електромера при изследване по различните показатели се правни извод, че е бил осъществяван достъп до вътрешността на електромера, като на основата на същия е бил пробит отвор срещу пластината на индикатора за отваряне на основния капак. Пластината била запоена към платката с цел нерегистриране на отварянето. Между един от изводите на бобината от токовите преобразователи и на трите фази на съпротивлението от измервателната верига, били запоени по две последователно свързани съпротивления, всяко със стойност 510 ома. В резултат на тази манипулация, електромерът отчитал по-малко от консумираната електроенергия. Крайният извод е, че електромерът не съответства на метрологичните и технически изисквания.

От заключението на вещото лице инж. Г. А. по назначената съдебно-техническа експертиза и допълнителната такава, и от разпита му в съдебно заседание се установява, че на процесния обект-автомивка е била доставяна ел. енергия през целия процесен период. Методиката за изчисляване на неотчетеното количество ел.енергия, съобразно общите условия на Е. и с оглед протокол №684/11.09.2013г. била правилно приложена. За конкретния случай не било възможно да бъде установен точно началния момент на неточното отчитане на средството за търговско измерване. Процентът на отчетената грешка, съобразно протокол № 684/11.09.2013г. възлизал на 50,03%, като това бил осреднен резултат от пофазните изпитания на процесния електромер. Изхождайки от методиката за изчисления при спазване на изискванията от Общите условия на Е. се получавало, че количеството на неотчетена ел. енергия през процесния период бил 4045 квтч.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза във връзка с представените по делото фактури се установява, че за потребената ел. енергия за обект автомивка, находяща се в Г., ул. “С. *, ищецът е издал на ответника фактура № *9/ 02.10.2013г. на стойност 934,20 лв. с ДДС, която фактура е включена в дневника за продажби и в Справка-декларация за ДДС за данъчен период м.октомври 2013г. По фактурата е начислена допълнително сума за консумирана ел. енергия в периода 09.11.2012г.-04.02.2013г. Корекцията е извършена на основание чл. 54, ал.2 от Общите условия на договорите за пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на “Е. Б. Е.” Е., като на ответника са начислени допълнително 3 317 квч дневна енергия и 728 квч нощна ел. енергия на обща стойност 934,20 лв. с ДДС; фактура №*/25.11.2013г. на стойност 351,84 лв. с ДДС, включена в дневника за продажби и в справка-декларация за ДДС за данъчен период м.ноември2013г. и фактура №*/20.12.2013г. на стойност 445,60 лева с ДДС, която е включена в дневника за продажби и в справка-декларация за ДДС за данъчен период м. декември 2013г. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява също така, че дружеството Е. “Б. Е.” Е. има одобрен сметкоплан в съответствие със Закона за енергетиката, Закона са счетоводството и счетоводната политика. Вземанията за ел.енергия по процесните фактури са осчетоводени по надлежния ред. Дружеството прилага международните стандарти за финансови отчети / МСФО/. Счетоводството на ищцовото дружество е водено правилно и редовно съгласно Закона за счетоводството и приложимия счетоводен стандарт по отношение на осчетоводяването на вземанията от длъжника за потребената ел. енергия на присъединен обект с ИТН *******, находящ се в Г., ул. “С.* за периода 02.10.2013г. до 20.12.2013г. Процесните фактури са съставени съобразно действащите цени, определени от ДКЕВР за всеки един отчетен период. Фактурираната ел. енергия като количество е правилно остойностена и осчетоводена в счетоводството на ищеца, като общото осчетоводено вземане е в размер на 1 731,64 лева с ДДС. Няма извършени плащания от ответника по издадените фактури. Обезщетението за забава е в общ размер от 43,51 лева.

При така установените факти по делото, първоинстанционният съд е направил и съответните изводи, че жалбодателката дължи заплащане на дължимата електрическа енергия за процесния период съгласно утвърдените от ДКЕВР цени и съставените от дружеството фактури, както и съответното обезщетение за забавено плащане при съответното коригиране на сметката за електроенергия съобразно чл. 54, ал.2 от Общите условия на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „Е. Б. е.” . В тази връзка настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на първинстационния съд и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

Основният довод, който се поддържа във въззивната жалба е, че не било доказано по делото процесният електромер при демонтажа му да е поставен в безшевна торба и пломбиран така, както е вписано в констативния протокол. Въз основа на този довод се твърди, че механичното увреждане на електромера е извършено след демонтиране на електромера, като ответното дружество имало интерес от това с оглед преизчисляване на дължимите суми за консумираната ел.енергия съгласно чл. 54 ал.2 от Общите условия. Тези доводи на жалбодателя са изцяло неоснователни и представляват неподкрепени от каквито и да е доказателства предположения. В тази връзка установено от разпита на св. Х. Д. е демонтирането на електромера, причината за това – отчетена грешка при замерването му с еталон -42 %, поставянето му в безшевна торба и запечатването й с пломба така, както е отразено в констативен протокол № 31261/4.02.2013г., подписан от жалбодателката. Тези показания не се опровергават както от св. А. А. и св. И. М., чиито показания са колебливи дали старият електромер е поставен в кашон, или новият, който е монтиран на мястото на демонтирания, е изваден от кашон, включително не се опровергават от други доказателства по делото. В тази връзка, неоснователно се възлага в тежест на въззиваемото дружество да докаже твърдението на жалбодателя, че манипулацията на електромера е извършена след демонтирането му, от което ответното дружество имало интерес. Тежестта да докаже такова твърдение е на страната, която го е направила – жалбодателят - ответник по иска, тъй като цели постигане на благоприятни за себе си последици. Ищецът е следвало да докаже и е доказал в проведеното производство с представените по делото доказателства – протоколи, фактури, експертизи и гласни доказателства, всички наведени в исковата молба обстоятелства за установяване на вземането си. Включително обстоятелството, че при демонтиране на електромера, в съдържанието на констативния протокол не е отбелязана установената в метрологичната лаборатория механична намеса на измервателния уред, не съставлява доказателство, че тази намеса е извършена след демонтирането му. Това е така, тъй като констативният протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване удостоверява именно такава проверка, а няма за цел извършване на оглед на това средство. Техническо измерване е извършено с еталон, отразено е в съдържанието на протокола, както е отразено и обсъденото по-горе отклонение. След демонтажа длъжностното лице е поставил електромера в безшевна торба, която пломбирал, и което представлява гаранция, че електромерът се намира в такова състояние, включително и външно, в което е демонтиран. Външен оглед и изпитване на електромера са извършени по съответния ред в специализирана лаборатория при БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди”, РО П., за което е съставен съответния констативен протокол № 684/11.09.2013г. Констатациите по протокола са потвърдени от назначената и обсъдена съдебно-техническа експертиза.

Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, Кърджалийският районен съд е постановил обосновано и правилно решение, което следва да се потвърди. При този изход на делото в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция в размер на 354.26 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По искането за допълване на обжалваното решение с присъждане на направените в заповедното производство разноски в размер на 135.50 лв., с молба вх. № 3114/30.09.2014г. по реда на чл. 248 ГПК, следва да се произнесе първоинстанционния съд след връщане на делото в този съд.

Водим от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 41/10.07.2014г., постановено от по гр.д. № 347/2014г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА Р. Ж. Е. от гр. К., ул. „С.” № *, ЕГН * да заплати на “Е. Б. Е.” Е., гр. П., с ЕИК *********, с адрес за призоваване: гр. П., ул. “Х. Д. № *, направените по делото разноски в размер на 354.26 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2 ГПК.

Председател: Членове:1. 2.