№ 449
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Мария Малоселска
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20211100508786 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С протоколно решение от 31.03.2021г., гр.д. 43911/20г., СРС, 62 с-в
приема за установено, че Г. Л.Х. дължи на А.ЗА С.НА В.“ ЕАД сумата 2
244,68 лв., ведно със законната лихва считано от 14.10.2019 год. до датата на
изплащане; сумата 237,58 лв. - договорна лихва за периода от 13.09.2017 год.
до 11.04.2018 год.; неустойка в размер на 1 575,30 лв. за периода от
27.09.2017 год. до 11.04.2018 год. и сумата 404,25 лв. - обезщетение за
периода от 14.09.2017 год. до 14.10.2019 год., като осъжда ответника да
заплати на ищеца разноски по заповедното производство 139,24 лв. и 189,24
лв. по исковото производство.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по иска Г.
Л.Х.. Счита, че цесията не е съобщена на длъжника. Не е доказано
предоставянето на кредита от цедента. Първоинстанционният съд не обсъжда
възраженията по отговора на исковата молба за нищожност на договора, като
сключен при неравноправни клаузи и поради неспазени форма и съдържание
съгласно чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.11 и чл.22 ЗПК. Иска се отмяна на
1
решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят
исковете.
Въззиваемият – ищецът „Р. (Бългания)“ ЕАД оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ.
По силата на договор за паричен заем № 2825217 от 05.06.2017г., трето
за спора лице „И.А.М.“ АД предоставя на ответника Г. Л.Х. потребителски
заем от 3 000 лв. Уговорено е връщане на обща сума от 3 486.12 лв., при
фиксиран лихвен процент от 35 % на 22 броя равни двуседмични вноски от по
158,46 лв. Датите на всички седмични падежи са посочени в договора, с краен
срок на последната вноска – 11.04.2018г. Годишният процент на разходите по
заема възлиза на 41.08 %.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010г. и Приложение 1 към договора от 01.05.2019г., вземанията по
кредита са прехвърлени в полза на ищеца „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД.
В Общите условия към договора за кредит е предвидена възможност за
прехвърляне на вземанията по него. Последващото им цедиране в полза на
ищеца е извършено при спазване на чл.26, ал.1 ЗПК.
Цесионният договор съдържа клауза за овластяване на цесионера и нов
кредитор да уведоми длъжника за прехвърлянето и промяната на кредитора,
като отделно е издадено пълномощно в този смисъл от цедента.
Съобразно чл.99, ал.4 вр. ал.3 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня на съобщаването му на длъжника от
предишните кредитори и цеденти. В случая, съобщение за цесията не се
2
установява да е връчено на длъжника преди иницииране на съдебното
производство, т.к. не е намерен на адреса, където е изпратено уведомление
чрез обратна разписка. Въпреки това, фактът за цесията достига до знанието
на ответника с връчения препис от исковата молба, която обективира
волеизявление за нотификация на цесионера. Връченият препис от исковата
молба с доказателства, включително преписи от изходящо уведомление за
прехвърлянето от цесионера, обвързват ответника с последиците на
прехвърлянето.
Не се доказва настъпване на последиците от предсрочна изискуемост на
целия кредит поради неплащане в срок. Съгласно разясненията на т.18 от ТР
№ 4/18.06.2014г., ОСГТК на ВКС, във всички случаи волята на кредитора за
позоваване на предсрочна изискуемост трябва да бъде обявена по смисъла на
чл.60, ал.2 ЗКИ и доведена до знанието на длъжника и съдлъжниците в
момент, предхождащ заявлението. Самото заявление не материализира волята
на банката да направи задължението предсрочно изискуемо. В случая, не са
представени доказателства за извършено редовно уведомяване на ответника
преди съдебния процес, чието начало поставя заповедното производство,
продължило в исково.
Независимо от това, следва да се съобразят постановките на т.1 от ТР №
8/02.04.2019г., ОСГТК на ВКС, според които допустимо е предявеният по
реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен
само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК.
В тази връзка, няма пречка спрямо непогасената и падежирала част от
усвоения кредит да намери приложение чл.23 ЗПК. Разпоредбата предвижда,
че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по него.
Процесният договор за кредит е потребителски по смисъла на чл.9 ЗПК.
Съобразно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
3
по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по
един за всяка от страните по договора. В случая, съществените елементи от
съдържанието на договора за погасителен план и годишен процент на
разходите, не са достатъчно ясно уговорени по смисъла на чл.10, ал.1 ЗПК.
Не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, а именно:
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Към процесния
договор отсъства достатъчно изчерпателна информация доколко
погасителните вноски включват възнаградителна лихва или още други
компоненти, както и в какъв размер и съотношение.
В тази връзка, клаузите на договора не внасят достатъчно яснота кои
точно са компонентите, които формират годишния процент на разходите,
включително доколко касаят и възнаградителната лихва. Според чл.19, ал.1
ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Не е спазена и следващата т.12 относно информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният
процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно,
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
4
договора за кредит.
Съобразно чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП, нищожна е като неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално. Презумпцията на
чл.146, ал.4 ЗЗП не е оборена. Не се доказва, потребителят при договарянето
да е разполагал с възможност да изрази становище и повлияе върху
съдържанието на договора и конкретните клаузи. Обсъдените клаузи са
нищожни, като неравноправни поради противоречие със закона и добрите
нрави – чл.26, ал.2 ЗЗД, изключване и ограничаване правата на потребителя –
чл.20, ал.1 ЗПК, имащи за цел и резултат заобикаляне на закона – чл.21, ал.1
ЗПК и с оглед неспазено изискуемо съдържание – чл.22 ЗПК вр. чл.10, ал.1 и
чл.11, ал.1, т.11 и т.12 ЗПК.
Предвид изложеното и предвид условията на чл.23 ЗПК, според които
потребителят по обявен за недействителен договор за кредит, дължи само
чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита, следва
да се установи доколко кредитът е усвоен.
С отговора на исковата молба се оспорва предоставянето на заема от
първоначалния кредитор и цедент на ответника. Последният не провежда
успешно доказване на този правнорелевантен факт. В договора за кредит не е
изрично вписано, че заемната сума е усвоена към момента на подписването.
Ищецът не представя писмени доказателства за фактическото й предаване на
ответника по смисъла на чл.240, ал.1 ЗЗД, включително липсва искане за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза със задача в тази насока и
съответно такава не е назначавана. След като договорът за паричен заем е
реален, същият не поражда обвързващо действие между първоначалните
страни по него при липсата на действително предоставяне на заема в полза на
длъжника. В резултат, последващото прехвърляне на вземанията по кредита
не е годно да обвърже страните по делото. Затова независимо от недоказаното
изплащане на задължения по кредита, исковете по чл.422, ал.1 ГПК за
признаване на тяхната дължимост следва да се отхвърлят като неоснователни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, предл. 2 ГПК
5
следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което исковете се
отхвърлят.
Ответникът по исковете в заповедното производство в исковото пред
първа инстанция не установява разноски, а пред въззивна – 90 лв. за д.т.,
които се дължат.
В договорите за правна защита и съдействие на въззивника са вписани
уговорки за осъществяване на безплатно представителството на конкретно
основание - чл.38, ал.1, т.2 ЗА (материално затруднено лице), съответно за
адв. К.Б. в заповедното производство и в това по чл.423 ГПК, за адв. М.Л.
пред първа инстанция и за адв. Н.И. пред въззивна. Съгласно чл.78, ал.1 ГПК
вр. чл.7, ал.2, т.2, чл.7, ал.2, т.1 вр. ал.7 и чл.11 от Наредба № 1/2004г. МРАВ,
пълномощниците имат право на възнаграждение за безплатно
представителство както следва: сумата 386.16 лв. за адв. К.Б. в заповедното
производство, сумата 200 лв. за адв. К.Б. в производството по чл.423 ГПК,
сумата 542.33 лв. за адв. М.Л. пред първа инстанция и сумата 542.33 лв. за
адв. Н.И. пред въззивна.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протоколно решение от 31.03.2021г., гр.д. 43911/20г., СРС,
62 с-в и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.ЗА С.НА В.“ ЕАД, със седалище: гр.
София, бул. „*******, офис-сграда „******* срещу Г. Л.Х., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ул. „****** искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ за признаване за установено, че
Г. Л.Х. дължи на А.ЗА С.НА В.“ ЕАД сумата 2 244,68 лв. – главница по
договор за паричен заем № 2825217 от 05.06.2017г., сключен между „И.А.М.“
АД и Г. Л.Х., задълженията, по който са цедирани в полза на „А.ЗА С.НА В.“
ЕАД с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г.
и Приложение 1 към договора от 01.05.2019г.; сумата 237,58 лв. - договорна
възнаградителна лихва през периода 13.09.2017г. - 11.04.2018г.; сумата
1 575,30 лв. – неустойка за забава през периода 27.09.2017г. -
11.04.2018г. и сумата 404,25 лв. - обезщетение за забава през периода
6
14.09.2017г. - 14.10.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, ч.гр.д. 58428/19г., СРС, 62 с-в.
ОСЪЖДА А.ЗА С.НА В.“ ЕАД, със седалище: гр. София, бул.
„*******, офис-сграда „******* да заплати на адв. К.И.Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. „*******, офис-партер сумата 386.16 лв. -
възнаграждение за безплатно представителство в заповедното производство и
сумата 200 лв. - възнаграждение за безплатно представителство в
производството по чл.423 ГПК.
ОСЪЖДА А.ЗА С.НА В.“ ЕАД, със седалище: гр. София, бул.
„*******, офис-сграда „******* да заплати на адв. М.Л. Л., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ул. „*******, офис-партер сумата 542.33 лв. -
възнаграждение за безплатно представителство за исково производство пред
първа инстанция.
ОСЪЖДА А.ЗА С.НА В.“ ЕАД, със седалище: гр. София, бул.
„*******, офис-сграда „******* да заплати на адв. Н.И. И., ЕГН , с адрес: гр.
София, ул. „*******, офис-партер сумата 542.33 лв. - възнаграждение за
безплатно представителство пред въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7