Р
Е Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2022г., гр.Варна.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на девети юни 2022г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР МИХОВ
ВАСИЛ
ПЕЛОВСКИ
при участието на секретаря Румела Михайлова
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното
от с-я Желязкова КАНД № 998/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 от АПК вр.с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано по касационна жалба от
Р.Г.Б., ЕГН **********,***, против Решение № 13/18.02.2022г., постановено по
АНД № 20213120200330 по описа за
2021 г. на Районен съд гр. Девня, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 03-013549/02.06.2021г., издадено от и.д. Директор Дирекция
„Инспекция по труда“ - Варна, с което за нарушение на чл.11, ал.5, вр. чл.14
ал.2 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
В жалбата се твърди
незаконосъобразност на решението поради допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно се сочи, че
съдът не е разгледал и обсъдил наведените с въззивната жалба възражения, в
тяхната цялост; не е съобразил всички доказателствени искания; не е указал
доказателствената тежест на страните и не е изяснил спора от фактическа страна.
Твърди се, че въззивният съд не е взел предвид обстоятелството, че ежедневният
инструктаж на работника Й. К., предвид неговата длъжност /осъществява курсове и
извън територията на РБ/, се съвместява с периодичния му такъв, който се
провежда преди тръгване на път и се документира в Книгата за ежедневен инструктаж.
На изложените основания претендира отмяна на въззивното решение и за
постановяване на друго, с което да се отмени НП. В съдебно заседание и по
съществото на спора, чрез пълномощник – адв.Г., поддържа жалбата и моли същата
да се уважи. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, съобразно списък
по чл.80 от ГПК.
Ответникът -
Дирекция „Инспекция по труда” гр.Варна, чрез процесуален представител – ст.ю.к.Н.,
оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна. Счита въззивното решение за правилно и законосъобразно, доколкото нарушението, за
което е ангажирана отговорността на лицето е доказано с приложените по
преписката и станали част от делото писмени доказателства. Претендира присъждане на
ю.к.възнаграждение.
Представителят
на ВОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че въззивното решение, като правилно, съобразено с процесуалните
правила и закона, следва да се потвърди.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния
съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна,
по следните съображения:
Производството пред ДРС е
образувано по жалба
на Р.Г.Б., против гореописаното НП. За да се
произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че при
проверка на книгата за периодичен и извънреден инструктаж на работното място,
водена в складова база на „Транс – Цимент Е“ ЕООД, находяща се в промишлената
зона на гр.Девня е установено, че за лицето Йордан Димов К., на длъжност
„шофьор товарен автомобил над 12 тона“ на 10.03.2021г. не е документирано
провеждането на периодичен инструктаж, който задължително се провежда веднъж на
три месеца. При проверката било констатирано, че Б. е определен със заповед на
представляващия дружеството, за отговорно длъжностно лице, което да извършва
инструктаж по безопасност и здраве. Във връзка с установеното, като е прието,
че Б. е извършил нарушение на чл.11, ал.5, вр. чл.14 ал.2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г., му бил
съставен /в негово присъствие/ АУАН. Срещу същия не постъпили възражения,
поради което административнонаказващия орган /АНО/ издал процесното НП, с което
предвид констатациите за отстраняване на нарушението от виновното лице след
установяването му, наложил глоба в размер на 100 лв., на осн. чл.415в от КТ.
Въззивният съд е счел
горната фактическа обстановка за безспорна въз основа представените писмени
доказателства и депозираните свидетелски показания. Изложил е мотиви, че АУАН и
НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове, както
и при спазване изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН; АНО е обсъдил всички представени по делото доказателства и
законосъобразно е приел нарушението за извършено, като е дал и правилна
квалификация на деянието.
ДРС е приел, че е доказан фактическият състав на вмененото
нарушение, тъй като Р.Б., определен от работодателя /съобразно притежаваната от
него квалификация/ за лице отговорно за провеждане на съответните инструктажи,
не е провел такъв на служителя Й. К. в установения тримесечен срок - до
09.03.2021г., доколкото първоначалният му такъв е бил на 09.12.2020г., а видно
от представените доказателства последващия е документиран едва на 01.05.2021г.
/след проверка на контролните органи на ДИТ/.
Обсъдил е, като е приел за
неоснователни възраженията на наказаното лице: 1. За неяснота на повдигнатото
обвинение, като е счел, че в АУАН и в НП
фигурират всички необходими реквизити, които гарантират правото на защита на
нарушителя и възможността да разбере в
какво точно е обвинен; 2.За неправилна квалификация
на нарушението и несъставомерност на деянието, като е изложил мотиви от
една страна за липса на доказателства К. да е изпълнявал международен превоз на
опасни товари, а от друга за липса на документирано провеждане на периодичен
инструктаж на същия в законоустановения срок, на какъвто лицето безспорно
подлежи, предвид необходимостта да поддържа и допълва знанията си по
безопасност и здраве при работа.
Съдът е счел наложената с НП
санкция за правилна. Изложил е съображения, че случаят не е маловажен,
доколкото подобен род нарушения засягат здравословните и безопасни условия на
труд.
Обжалваното решение
настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно,
допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. При постановяването
му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по
чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН.
Противно на
твърденията в касационната жалба, въззивният съд не е нарушил процесуалните правила и относно
събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Разгледал е подробно наличните
такива и е ценил всички относими и релевантни за спора факти,
обективирани в документите.
Подробно е обсъдил доводите на страните.
В мотивите към решението е
направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически
обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият
съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби.
Изложените от ДРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което
не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2
от АПК.
Наведените в касационната
жалба възражения, съдът намира за неоснователни. Освен това, голяма част от
същите са идентични с тези от въззивната жалба и вече са били разгледани и
обсъдени от ДРС, чиито мотиви настоящия състав, както посочи по-горе, споделя
изцяло. Допълнително, намира за необходимо да изложи следното:
-Правилни са изводите
на ДРС за спазване разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗАНН. Наведените възражения в
тази насока са бланкетни и общи, но съдът правилно е констатирал наличието на
всички изискуеми от закона реквизити в процесното НП.
-Съответен на
събраните по делото доказателства е изводът на съда за допуснато нарушение по чл.11, ал.5, вр. чл.14 ал.2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. Същият не се променя и
от представените с касационната жалба писмени доказателства. Последните
единствено установяват, че на 18.04.2021г. К. е започнал курс до Република
Полша, по превоз на товари, без да е ясно дали се касае за опасни такива. Дори
обаче да имаше данни и за вида на товара, то това не е от значение за
квалификицаята на нарушението. Повдигнатото обвинение не е за непроведен
ежедневен инструктаж, а за периодичен такъв и същият се дължи на всеки три
месеца именно на лицата осъществяващи международен превоз на опасни товари съобразно
посоченото в чл.15 ал.1 от Наредбата, към която изрично препраща чл.14 ал.2 от
същата – цитирана в НП и указваща срока за изпълнение на това задължение.
Освен това, дори да
се приеме тезата на касатора, представените от него доказателства допълнително
потвърждават извършването на нарушението, доколкото както в пътния лист, така и
в Книгата за инструктажи липсват данни за проведен на К. инструктаж и към
18.04.2021г.
Мотивиран
от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се
установиха наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ДРС е валидно, допустимо и
постановено при спазване правилата на
процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да
се остави в сила.
С оглед изхода
на спора и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, основателно се явява искането на
ответника за присъждане на ю.к.възнаграждение. Същото следва да
бъде присъдено в размер на 80 лв., определен от съда по чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е от НЗПП
Водим от горните
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 13/18.02.2022г.,
постановено по АНД № 20213120200330
по описа за 2021 г. на Районен съд гр. Девня, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 03-013549/02.06.2021г., издадено от и.д. Директор Дирекция
„Инспекция по труда“ - Варна, с което на Р.Г.Б., ЕГН **********,***, за
нарушение на чл.11, ал.5, вр. чл.14 ал.2 от Наредба № РД-07-2 за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, на
осн.чл.415в ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА Р.Г.Б., ЕГН **********,***, да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда” Варна сумата
от 80 /осемдесет/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.