Присъда по дело №1802/2016 на Окръжен съд - Пловдив

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

№ 92

Гр. Пловдив, 01.11.2017 година

 

 

В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на първи ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЦАНКОВА            

               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: МАРИЕЛА СТОЕВА

СИМЕОН СТАМЕНОВ

 

 

при участието на секретаря КАМЕЛИЯ СПАСОВА

и прокурора ДИЛЯН ПИНЧЕВ,

след като разгледа докладваното от Председателя  НОХД № 1802 по описа за 2016 година, след тайно съвещание

 

П Р И С Ъ Д И:

 

         ПРИЗНАВА подсъдимия Г.Д.П., роден на *** ***, обл. Пловдив, българин, български гражданин, с основно образование, разведен, работещ, неосъждан с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 31.03.2014 г. на Автомагистрала „Тракия“ километър 135, южното платно за движение в посока от запад на изток, при управление на МПС – л.а. „Мерцедес 180С“ с ДК № *** е нарушил правилата за движение – чл. 20 ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост е причинил смъртта на Л. И. К. ЕГН **********, поради което и на основание чл. 343 ал. 1 б. „в“ пр. 1 във вр. с чл. 342 ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното на подсъдимия Г.Д.П. наказание лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

         На основание чл. 343г, във  вр. чл. 343, ал. 1, б.„в“, пр. 1, вр. чл.342, ал.1 вр. с  чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК  ЛИШАВА подсъдимия Г.Д.П. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от  ДВЕ ГОДИНИ И ДЕВЕТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Г.Д.П., със снета по делото самоличност ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР – Пловдив, в полза на държавата  сумата от 2 611,15 лв., представляваща  направени разноски в хода на досъдебното производство, а по сметка на Окръжен съд – Пловдив, в полза на бюджета на Съдебната власт сумата от 5 985,18 лв., представляваща направени разноски в хода на съдебното производство.

         На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Г.Д.П. да заплати на всеки един от частните обвинители: Н.К.К., С.Н.К. и И.Н.К. сумите от по 400 лв., представляващи направените от всеки един от тях разноски в общ размер от 1200 лв. за процесуално представителство в хода на наказателното производство. 

 

         ПРИСЪДАТА подлежи  на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Апелативен съд – Пловдив.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

 

                                                                                   2.       

МОТИВИ към присъда № 92 от 01.11.2017г. по НОХД № 1802 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2016г.

 

Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо Г.Д.П. и той е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.„в“, пр.1, вр. чл.342, ал.1 от НК, за това, че  на **2014 г. на Автомагистрала „Т.“ километър 135, южното платно за движение в посока от запад на изток, при управление на МПС – л.а. „Мерцедес 180С“ с ДК № ***е нарушил правилата за движение – чл. 20 ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост е причинил смъртта на Л.И.К.ЕГН **********.

   Представителят на прокуратурата поддържа изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и моли съда да признае подсъдимия П. за виновен в извършване на процесното престъпление. По отношение реализиране наказателната отговорност на подсъдимия държавното обвинение пледира да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК при изключителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, като посочва, че справедливият размер на наказанието лишаване от свобода е такъв, съответен на предвидения в закона специален максимум. Държавното обвинение намира, че целите на индивидуалната и генералната наказателна превенция биха се постигнали единствено с реално изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Относно кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС прокурорът излага становище, че същото следва да бъде определено за срок, съответен на продължителността на наказанието „лишаване от свобода“.

По делото не бяха предявени за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански искове срещу подсъдимия от пострадалите Н.К.К., С.Н.К. и И.Н.К., в качеството им на единствени законни наследници, съответно съпруг и синове на починалата в резултат от процесното престъпление Л.И.К.. Същите, въз основа на отправени до съда по надлежния ред писмени молби, бяха конституирани в процесуалното качество на частни обвинители, представлявани от повереника им адв.О.Т..

В хода на съдебните прения частното обвинение се присъедини принципно към изложеното от представителя на Окръжна прокуратура Пловдив относно размера и начина на изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Относно кумулативно предвидената в закона санкция „лишаване от право да управлява МПС“ се застъпи позицията нейният размер да надхвърля на срока на наказанието лишаване от свобода. 

При пренията адв.А.Б., упълномощен като защитник на подс. П., изложи съображения, аргументиращи позицията, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, както и че обвинението срещу подсъдимия П. е останало недоказано. Изложиха се и твърдения, че първият сблъсък, причинил съставомерното последствие, е „иницииран“ от движещото се след автомобила на подсъдимия МПС. В този смисъл защитата поиска постановяването на оправдателна присъда, като алтернативно бе наведено искане, в случай, че съдът признае подсъдимия П. за виновен, при индивидуализация на наказанието лишаване от свобода да приложи разпоредбата на чл.55 от НК, а евентуално определеното наказание лишаване от свобода да бъде отложено на основание чл.66 от НК с определяне на минималния изпитателен срок, предвиден в закона. Подсъдимият П. се присъедини към изложеното от своя защитник, като посочи, че поддържа алтернативно направените искания, но желае най-вече съдът да го признае за невинен и оправдае по повдигнатото му обвинение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие за установено следното :

Подсъдимият Г.Д.П. е роден на ***г***, обл. П.. Той е  българин, български гражданин е. Има основно образование, разведен е, работи като шофьор. Не е осъждан, има ЕГН: **********.

 Подсъдимият П. притежава свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство, като същият е правоспособен водач категория В, BE, С, СЕ, Д, ДЕ, М. През периода от 2002г. до извършване на пътнотранспортното произшествие, предмет на настоящото наказателно производство, има издадени пет наказателни постановления за нарушения на правилата за движение по пътищата /последното, от които е от 2013г./, за които му е било наложено административно наказание.

На **2014 г. около 06 часа, свид.К.Т. управлявал тежкотоварен автомобил "Мерцедес Актрос“ с рег.№ **влекач с полуремарке в южното платно на Автомагистрала „Т.“ в дясната активна лента, като се движел от запад на изток. В района на 135-ти километър на АМ „Т.“ свид.Т. навлязъл в участък с гъста мъгла и поради намалената видимост намалил скоростта на движение на автомобила си до около 47 км/ч.

В същия времеви диапазон в южното платно за движение, посока от запад на изток в дясната активна лента на известно разстояние зад автомобила на свид.Т. се движел л.а.“Ситроен Берлинго“ с рег.№ **СВ, управляван от свидетеля М.А.. Известно време след навлизането си в участъка с мъглата, когато бил на около 27 метра след т.а. „Мерцедес Актрос“, свидетелят А. рязко задействал спирачната система на автомобила, предвид намалената видимост, като непосредствено преди задействане на спирачната му система, скоростта му на движение била около 86 км/ч. Независимо от това, около 3-4 минути след навлизането на т.а.“Мерцедес Актрос“ в участъка с мъглата л.а. “Ситроен Берлинго“, настигнал композицията, управлявана от свид.Т., като настъпил удар между двата автомобила. Ударът настъпил в задната част /напречната греда/ на полуремаркето на т.а.“Мерцедес Актрос“ и предната част на л.а “Ситроен Берлинго“. След удара л.а. „Ситроен Берлинго“ спрял на място в дясната активна лента за движение, а свидетелят Т. спрял плавно управлявания от него т.а. „Мерцедес Актрос“ влекач в аварийната лента на платното и включил аварийните светлини на автомобила си.

След спирането на управлявания от него автомобил, свидетелят Т. слязъл от кабината му и отишъл да види какво е състоянието на свидетеля А., който бил излязъл от колата си. Свидетелят Т. се обадил на телефон 112, като по време на разговора, видял как в спрелия л.а.“Ситроен Берлинго“ с рег.№ **СВ се ударил леко т.а.“Скания“ с рег.№ ****** влекач с полуремарке, управляван от полския гражданин свид.Т.С.. Съприкосновението между  задната част на л.а.“Ситроен Берлинго“ и предната част на т.а.“Скания“ било съвсем леко понеже при навлизането си в участъка с мъглата свид.С. намалил скоростта на движение на управлявания от него автомобил, който се движил в южното платно за движение в посока от запад на изток в дясната активна лента за движение. При навлизането си в мъглата свидетелят С. намалил скоростта на движение на автомобила, който управлявал, като сторил това, понеже видимостта в мъглата била около 5 метра, а и забелязал, че автомобилите, движещи се в северното платно на магистралата от изток на запад, „премигвали“ с фарове, като превключвали от къси на дълги светлини и обратно. При съприкосновението между л.а.“Ситроен Берлинго“ и т.а.“Скания“, лекият автомобил „Ситроен“ бил отместен на около 2,40 метра напред, като т.а. „Скания“ се установил на място и включил аварийни светлини.

Междувременно по същото време в дясната активна лента в южното платно за движение на Автомагистрала „Т.“, в посока от запад на изток се движил л.а.“Мерцедес С 180“ с ДК№ **, управляван от подсъдимия Г.П.. Автомобилът бил с включени къси светлини. На задната дясна седалка в л.а.“Мерцедес С180“ се возила без предпазен колан Л.И.К., чийто служебен шофьор бил подсъдимият. Управляваният от подс. П. автомобил се движил със скорост около 110 км/ч., като видимостта в участъка преди навлизане в мъглата била около 70-75 метра при движението на автомобила на къси светлини. Независимо, че подсъдимият П. имал възможността да забележи мъглата и да реагира посредством рязко намаляване на скоростта, предвид внезапно възникналото за него препятствия на пътя /въпросната гъста мъгла/, той не предприел нищо. Едва на разстояние от около 15 метра преди началото на мъглата подсъдимият П., започнал да намалява плавно скоростта на движение, като навлязъл в мъглата, в която видимостта била около 5 метра и се движил в нея около минута, намалявайки скоростта на движение на автомобила до около 70 км/ч., която обаче била технически несъобразена с видимостта в мъглата. Технически съобразената при тази видимост скорост била около 8 км/ч. Така, независимо, че от момента, в който е имал техническа възможност да забележи мъглата, подсъдимият за около 5,6 сек. е могъл да приведе движението на автомобила към технически съобразена с видимостта в мъглата скорост от около 8 км/ч. /а за около 5,9 сек. дори да спре напълно/, той избрал да предприеме плавно намаляване скоростта на движение на автомобила, и то около 15 метра преди началото на мъглата, управлявайки автомобила в участъка с мъглата около една минута със скорост многократно надхвърляща технически съобразената с видимостта в мъглата. Така, подсъдимият П., пътувайки около минута в участъка в мъглата, намалявайки скоростта на движение на управлявания от него автомобил до около 70 км/ч., забелязал аварийните светлини на спрелия т.а.“Скания“ и се опитал инстинктивно да отклони лекия автомобил наляво, за да не настъпи челен удар с товарния автомобил. В този момент обаче настъпил сблъсък между двата автомобила, при който лекият автомобил „Мерцедес С 180“ с предната си дясна част ударил задната лява част на полуремаркето на товарната композиция с влекач „Скания“. След този удар лекият автомобил „Мерцедес С 180“ се установил напред и встрани от задния ляв край на полуремаркето в лявата лента за движение, а товарната композиция останала неподвижна.   

Вследствие на този сблъсък на движещата се на задната дясна седалка на л.а “Мерцедес С 180“ Л.К.била причинена тежка, несъвместима с живота черепно-мозъчна травма, довела до разкъсване на мозъчното вещество. В резултат именно от тази травма в рамките на няколко секунди настъпила и смъртта на Л.К..

След този сблъсък подс.П. излязъл от управлявания от него автомобил.

Непосредствено след удара между т.а. „Скания“ и л.а. „Мерцедес С 180“,  участъка с мъгла приближил т.а.“Мерцедес Спринтер“ с ДК№ ***, управляван от свид.С.К.. Навлизайки в мъглата, свидетелят намалил скоростта си на движение, като първоначално се движел в дясната активна лента за движение в посока от запад на изток, но възприемайки спрелия т.а „Скания“ навлязъл в лявата лента на южното платно за движение, като в същото време забелязал пред себе си спрелия лек автомобил „Мерцедес С 180“, върху който имало поставена от подсъдимия светлоотразителна жилетка. Веднага след това К. натиснал максимално педала на спирачките, намалявайки скоростта си до около 77 км/ч, като навил волана си наляво в посока към мантинелата, за да избегне удара. Независимо от предприетите действия, последвал удар между двата автомобила – лекия автомобил „Мерцедес С 180“ и т.а.“Мерцедес Спринтер“, но преди удара Л.К.вече била починала в следствие на тежката й черепномозъчна травма, причинена й при сблъсъка между т.а. „Скания“ и л.а. „Мерцедес С 180“.

При удара между л.а. „Мерцедес С 180“ и т.а.“Мерцедес Спринтер“, който се явявал втори по ред за първия автомобил, т.а.“Мерцедес Спринтер“ с предната си дясна част ударил задната лява част на л.а. „Мерцедес С 180“. След сблъсъка т.а.“Мерцедес Спринтер“ продължил движение напред и наляво, а л.а. „Мерцедес С 180“ се насочил напред и надясно към задните леви колела на влекача „Скания“. Последвал нов трети по ред сблъсък за л.а. „Мерцедес С 180“, при който лекият автомобил се ударил в задните леви колела на влекача „Скания“. Контактът между тези автомобили възникнал между предната дясна част на л.а. „Мерцедес С 180“ и задното ляво външно колело на влекача. След този сблъсък л.а. „Мерцедес С 180“ продължил движението си напред и наляво, въртейки се около вертикална мислена ос в посока по часовниковата стрелка. Междувременно настъпил сблъсък на т.а. „Мерцедес Спринтер“ в мантинелата, последван от сблъсък между този автомобил и л.а. „Мерцедес С 180“, при който л.а. „Мерцедес С 180“ се ударил с дясната си страница в дясната страница на т.а. „Мерцедес Спринтер“.  

Веднага след последния удар, свидетелят К. включил аварийните си светлини и напуснал автомобила си, като свалил стъклото на предна лява врата, която не можела да се отвори, защото била затисната в мантинелата, а от другата страна бил лекият автомобил „Мерцедес С 180“. При излизането си свидетелят К. видял подс.П., който успял да напусне управлявания от него автомобил преди първия сблъсък с т.а. „Мерцедес Спринтер“. К. и П. отишли до лекия автомобил „Мерцедес С 180“, на задната седалка на който лежала починалата Л.К., и се опитали да отворят вратите, но не успели, тъй като същите били деформирани. След това подсъдимият П. попитал свидетеля дали има телефон, за да се обадят на телефон 112 и двамата се върнали до т.а. „Мерцедес Спринтер“, за да потърсят мобилен телефон, но в този момент вече пристигнали органите на полицията.

След кратък период от време в участъка с мъгла навлязъл т.а.“Рено Премиум“ с ДК№ ***с ремарке, управляван от свид.И.А., който се движел в южното платно, в дясната лента за движение в посока от запад на изток. В момента, в който забелязал пред себе си гъстата мъгла, свидетелят А. рязко намалил скоростта си на движение и продължил да шофира известно време в мъглата, след което възприел пред себе си в лентата му за движение т.а.“Скания“, който бил с включени аварийни светлини, както и авариралият с включени аварийни светлини в лявото платно до мантинелата т.а. „Мерцедес Спринтер“. Понеже свидетелят А. предприел своевременно намаляване скоростта на движение на автомобила си след възприемането на мъглата, той успял да спре на няколко метра преди товарната композиция “Скания“.

Непосредствено след това в участъка с мъгла навлязъл л.а.“Рено Лагуна“ с рег.№ ***, който впоследствие с предната си дясна част се ударил в задната лява част на полуремаркето на спрелия т.а.“Рено Премиум“, а малко по-късно настъпил последващ сблъсък на л.а. БМВ с рег. № ***, който се ударил едновременно в спрелите л.а.“Рено Лагуна“ и задната дясна част на ремаркето на композицията с влекач „Рено Премиум“.

С постановления на Окръжна прокуратура - Пловдив от материалите по делото са отделени в друго производство материалите, касаещи пътнотранспортното произшествие между л.а.“Мерцедес С 180“ с ДК№ ***и т.а.“Мерцедес Спринтер“ с ДК№ *** с оглед престъпление по чл.343 ал.1 б.“А“ вр.чл.342 ал.1 от НК, които са били изпратени по компетентност на Районна прокуратура-Пловдив. Отделени са по надлежния ред и материалите, касаещи последвалите произшествия след спирането на т.а.“Рено Премиум“, в които са участвали т.а.“Рено Премиум“ и другите автомобили, пристигнали  след този автомобил, понеже тези пътнотранспортни произшествия нямат отношение към произшествието, при което е била причинена смъртта на потърпевшата Л.К..

Поради нуждата от специални знания в хода на досъдебното производство са били назначени и извършени експертизи.

От заключението на назначената в хода на разследването съдебномедицинска експертиза на трупа на Л.К./т.1 л.78-81 от ДП/ се установяват следните травматични увреждания: многофрагментно счупване на черепа - черепен покрив, основа и лицев скелет, разкъсване на мозъка, наличие на кръв в лявата плеврална кухина /2 литра - хемоторакс/, разкъсване на околосърцевата торбичка и аортата, двустранно множествено счупване на ребрата, пълно прекъсване на гръбначния стълб в гръдния му отдел, разкъсно-контузни рани в областта на главата, охлузвания и кръвонасядания в областта на главата, горните и долни крайници. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят по начин и време да са възникнали в купето на лекия автомобил към момента на станалото ПТП. Причината за смъртта са тежки, несъвместими с живота травматични увреждания. Настъпването на смъртта е в пряка причинна връзка със станалото ПТП. Преценено по послесмъртните изменения, трупът отговарял на смърт от първо денонощие, съобразено с условията на съхранение на трупа.

От заключението на назначената в хода на разследването съдебномедицинска експертиза на подс. Г.Д. /т.2, л.84-85 от ДП/ се установява, че при пътното произшествие му е било причинено - контузия в областта на гръдния кош и корема. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят по начин и време да са възникнали към момента на станалото ПТП - в купето на лекия автомобил. Било е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Според заключението на назначената в хода на разследването тройна автотехническа експертиза /том.2, л.7-43 от ДП/, скоростта на движение на т.а. „Мерцедес Аткрос“ влекач с полуремарке в момента на удара му с л.а. „Ситроен Берлинго“ е била около 47 км/ч. В момента на удара с л.а. „Мерцедес С180“, т.а. „Скания“ влекач с полуремарке е бил спрял. Скоростта на движение на л.а. „Мерцедес С180“ преди втория удар не може да се определи с достатъчна точност, тъй като след това е последвал следващия удар с т.а. „Мерцедес Спринтер“, при който са настъпили допълнителни деформации върху автомобила. Непосредствено преди удара с т.а. „Мерцедес Спринтер“, л.а. „Мерцедес С180“ е бил спрял. В анализираната пътна ситуация водачът на т.а. „Скания“ влекач с полуремарке не е имал техническата възможност да избегне произшествието, понеже в момента на ударите в него е бил спрял. Водачите на л.а. „Мерцедес С180“ и т.а. „Мерцедес Спринтер“ не са имали техническа възможност да избегнат произшествието със скоростта, с която са се движели. Скоростта на движение на т.а.“Мерцедес Спринтер“ около 86 км/ч. е била технически несъобразена в конкретната пътно-климатична обстановка при движение на къси светлини и наличие на мъгла. Водачът на т.а. „Мерцедес Спринтер“ би имал техническа възможност да избегне удара с л.а „Мерцедес С180“, ако се е движел със скорост по-малка от 35 км/ч. Приемайки, че далечината на видимост в мъглата е била около 27 метра експертите, посочват, че в този случай, технически съобразената скорост с атмосферните условия и конкретните условия на видимост-движение на къси светлини и наличие на мъгла е била около 35км/ч. Тази скорост експертите извеждат, приемайки, че дължината на видимост в района на местопроизшествието е била до около 27 метра. Тази дължина на видимост е изчислена въз основа на разликата между дистанцията, на която се е  намирал л.а. „Ситроен Берлинго“  от момента на началото на реакцията на водача му до момента на удара с т.а. „Мерцедес Актрос“ и пътя, който е изминал т.а. „Мерцедес Аткрос“ за това време.       

Най-вероятен, от техническа гледна точка според експертите е следният механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие:

Водачът К.Т. е управлявал т.а.“Мерцедес Актрос“ рег.№ **влекач с полуремарке по дясната лента на южното платно за движение на автомагистрала „Т.“ в посока от запад на изток. Водачът М.А. е управлявал л.а.“Ситроен Берлинго“ рег.№ **СВ по дясната лента на южното платно за движение на автомагистрала „Т.“ в посока от запад на изток. Водачът Т.С. е управлявал т.а.“Скания“ рег.№ ***влекач с полуремарке по дясната лента на южното платно за движение на автомагистрала „Т.“ в посока от запад на изток. Водачът Г.П. е управлявал л.а.“Мерцедес С 180“ рег.№ ***по дясната лента на южното платно за движение на автомагистрала „Т.“ в посока от запад на изток. Водачът С.К. е управлявал т.а.“Мерцедес Спринтер“ рег.№ *** по лявата лента на южното платно за движение на автомагистрала „Т.“ в посока от запад на изток. В един момент т.а.“Мерцедес Актрос“ рег.№ **влекач с полуремарке е достигнал до участък с мъгла и намалена видимост, при което водачът е намалил скоростта си и е продължил да се движи по дясната лента. Така л.а.“Ситроен Берлинго“ е настигнал композицията пред него и на около 27 м. от нея водачът е реагирал, като екстрено е задействал спирачната система, но въпреки това след около 2,6сек. е настъпил удар, който е бил неизбежен. Ударът между двата автомобила е настъпил в задната част на полуремаркето на т.а.“Мерцедес Актрос“ и в предната част на л.а.“Ситроен Берлинго“. След този удар л.а.“Ситроен Берлинго“ е спрял на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието, а т.а.“Мерцедес Актрос“ влекач с полуремарке е спрял плавно в аварийната лента на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Изминало е известно време и т.а.“Скания“ влекач с полуремарке е навлязъл в участъка с мъглата, при което водачът му е намалил скоростта си, а след като е забелязал авариралия л.а “Ситроен Берлинго“ пред него е спрял зад него на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. След спирането на композицията на т.а.“Скания“ влекач с полуремарке, л.а.“Мерцедес С 180“ е навлязъл в участъка с мъглата и водачът му е намалил скоростта на движение, но въпреки това при забелязване на спрялата композиция пред него е нямал възможност да спре и така е настъпил втори удар, в задната лява част на полуремаркето на т.а.“Скания“ и в предната дясна част на л.а.“Мерцедес С 180“, след което л.а.“Мерцедес С 180“ е спрял. През това време т.а.“Мерцедес Спринтер“ е навлязъл в участъка с мъглата и след като е забелязал авариралия л.а.“Мерцедес С 180“ пред него, е задействал спирачната система, но въпреки това е настъпил неизбежен удар. Този удар е настъпил в задната част на л.а.“Мерцедес С 180“ и в предната част на т.а.“Мерцедес Спринтер“. От удара л.а.“Мерцедес С 180“ е бил изблъскан напред и надясно към полуремаркето на т.а.“Скания“, а след това завъртян на около 180 градуса. След този удар т.а.“Мерцедес Спринтер“ и л.а.“Мерцедес С 180“ са се установили на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.

Според заключението по назначената в хода на разследването комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза /т.2, л. 91-100 от ДП/, травматичните увреждания, несъвместими с живота, починалата Л.К.е получила в резултат от удара между т.а. „Мерцедес Спринтер“ и л.а. „Мерцедес С180“. В резултат от този удар задната част на л.а. „Мерцедес С180“ е била значително деформирана. От този удар л.а. „Мерцедес С180“ е бил отблъснат напред и надясно, където е последвало съприкосновение с лявата част на полуремаркето на т.а. „Скания“, при което е деформирана предната дясна част на „Мерцедес С180“ и тавана му, особено в дясната част.

Според заключението по назначената в хода на разследването тройна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза /т.2, л. 118-158 от ДП/, в резултат на удара в задна лява част на полуремарке на т.а.“Скания“ – влекач, предната дясна част на л.а.“Мерцедес Бенц С 180“ е била значително деформиране. След този удар л.а.“Мерцедес Бенц С 180“ е бил спрял. Последвал удар с т.а.“Мерцедес Бенц Спринтер“ с отблъскване напред на лекия автомобил с хоризонтална ротация по часовниковата стрелка, което е довело до съприкосновение с лявата част на т.а. „Скания“ - влекач и полуремаркето, при което отново е настъпила деформация в предната част на л.а.“Мерцедес Бенц С 180“ и тавана му, особено в дясната част. В резултат от ударите между т.а. „Мерцедес Спринтер“, т.а. „Скания“ влекач с полуремарке и л.а. „Мерцедес С 180“ Л.К.е получила множество травматични увреждания, несъвместими с живота й. При огледа и аутопсията върху трупа на Л.И.К.се е установило: многофрагментно счупване на черепа - черепен покрив, основа и лицев скелет; разкъсване на мозъка; наличие на кръв в лявата плеврална кухина /2 литра - хемоторакс/; разкъсване на околосърцевата торбичка и аортата; двустранно множествено счупване на ребрата; пълно прекъсване на гръбначния стълб в гръдния му отдел; разкъсно-контузни рани в областта на главата; охлузвания и кръвонасядания в областта на главата, горните и долни крайници. Травмите, които са възможно да се получат при удара между л.а.“Мерцедес С 180“ и полуремарке на т.а.“Скания“ са: многофрагментно счупване на черепа - черепен покрив, основа и лицев скелет; разкъсване на мозъка; разкъсно-контузни рани в областта на главата; охлузвания и кръвонасядания в областта на главата, горните и долни крайници. Според експертите, травмите, които е възможно да се получат при удара между т.а.“Мерцедес Спринтер“ и л.а.“Мерцедес С 180“ са: наличие на кръв в лявата плеврална кухина /2 литра - хемоторакс/; разкъсване на околосърцевата торбичка и аортата; двустранно множествено счупване на ребрата; пълно прекъсване на гръбначния стълб в гръдния му отдел; охлузвания и кръвонасядания в областта на главата, горните и долни крайници. Ако не е бил настъпил удара между л.а.“Мерцедес Бенц С 180“ и т.а.“Скания“, то т.а.“Мерцедес Бенц Спринтер“ би имал техническа възможност да премине покрай спрелия т.а.“Скания“ и да напусне местопроизшествието при движение със съобразена скорост. Според експертите при време на възприемане на опасността от вероятни произшествия с управлявания от него т.а. „Скания“, водачът му не е имал техническа възможност да напусне дясната пътна лента, изнасяйки т.а. „Скания“ влекач с полуремарке в лентата за принудително спиране. За да стане това, е било необходимо движение на заден ход в условията на силно намалена видимост, което е много по-опасно от спирането в дясната лента. Водачът на т.а. „Мерцедес Аткрос“ е изнесъл след удара от л.а. „Ситроен Берлинго“ управляваното от него МПС в лентата за принудително спиране. Водачът на т.а. „Ситроен Берлинго“ е нямал техническа възможност след удара с т.а. „Мерцедес Аткрос“ да премести автомобила си в лентата за принудително спиране поради настъпилите деформации по автомобила си, при което е било невъзможно неговото задвижване на собствен ход.

Според заключението на назначената в хода на разследването комплексна петорна съдебномедицинска и автотехническа експертиза /т.2, л.210-261 от ДП/, при огледа и аутопсията върху трупа на Л.И.К.се установяват следните травматични увреждания: многофрагментно счупване на черепа — черепен покрив, основа и лицев скелет; разкъсване на мозъка; наличие на кръв в лявата плеврална кухина /2 литра - хемоторакс/; разкъсване на околосърцевата торбичка и аортата; двустранно множествено счупване на ребрата; пълно прекъсване на гръбначния стълб в гръдния му отдел; разкъсно-контузни рани в областта на главата; охлузвания и кръвонасядания в областта на главата, горните и долни крайници. Травмите, които е възможно да се получат при удара между л.а. “Мерцедес С 180“ и полуремарке на т.а.“Скания“ са обусловени от няколко изключително важни фактора:

                -Л.И.К.е била пътник, возещ се на задна седалка в дясна част без поставен предпазен колан.

                -Ударът на л.а.“Мерцедес С 180“ е бил с предната му дясна част в задна лява част на полуремарке на т.а.“Скания“. При този удар основният вектор на силите /векторът на ударния импулс/ е бил напред и леко в дясно.

                -Масата на полуремарке на т.а.“Скания“ са значително надвишаващи масата на л.а.“Мерцедес Бенц С 180“.

               -Непосредствено след удара скоростта на л.а.“Мерцедес Бенц С 180“ рязко се е снижила и след неговото частично завъртане на задната му част по посока на часовниковата стрелка на движението му автомобилът е бил най- вероятно напълно спрял.

               -Тялото на пострадалата при блокиращия удар в полуремарке на т.а “Скания“ е полетяло напред и леко в дясно със скорост, равна на движението на автомобила преди удара. Настъпил е удар в гърба на предна дясна седалка и възможно хлътнали части от купето на автомобила навътре. Касае се за предмети с широка плоска повърхност. Няма данни за наранявания с предмети с остър връх и/или режещ ръб. Възможно е раната на челото да е получена отвътре навън от черепни фрагменти /счупени кости на свода на черепа - челно/.

               Според експертите, травматичните увреждания на К. от удара на л.а.“Мерцедес С 180“ в полуремаркето на т.а.“Скания“ - влекач са несъвместими с живота. Смъртта е настъпила бързо в рамките на секунди. Практически разкъсването на мозъчното вещество е обусловило настъпването на смъртта. Известната автоматия на сърдечния мускул и извършването на агонални съкращения на сърцето обясняват наличието на кръвна колекция в лявата гръдна половина. Пълното прекъсване на аортата прави възможно сформирането на тази колекция в рамките на секунди - 62 ml x/kg на индивида/, т.е. за около 20сек. – 30сек. Експертите приемат, че техническата причина за настъпване на процесното ПТП, чийто съставомерен резултат е била смъртта на Л.К., е била технически несъобразената скорост с конкретната пътно-климатична обстановка-при движение на къси светлини и наличие на мъгла. Водачът на л.а. „Мерцедес С 180“ би имал техническа възможност да избегне удара с т.а. „Скания“ влекач с полуремарке, ако се е движил със скорост по-малка от 35 км/ч. Тази скорост експертите извеждат, приемайки, че дължината на видимост в района на местопроизшествието е била до около 27 метра. Тази дължина на видимост е изчислена въз основа на разликата между дистанцията, на която се е  намирал л.а. „Ситроен Берлинго“  от момента на началото на реакцията на водача му до момента на удара и пътя, който е изминал т.а. „Мерцедес Актрос“ за това време.

 Поради наличието на две противоречиви експертизи по делото по основен въпрос от предмета на доказване, а именно относно това в резултат от кой удар е настъпила смъртта на починалата Л.К.-при сблъсъка на л.а. „Мерцедес С180“ в т.а. „Скания“ влекач с ремарке или в резултат от сблъсъка на т.а.“Мерцедес Спринтер“ и л.а. „Мерцедес С180“ /заключенията на комплексната СМЕ и АТЕ-том 2, л.91-100 от ДП и комплексанта петорна СМЕ и АТЕ-том 2, л.210-261 от ДП/, в хода на съдебното следствие бе назначена арбитражна седморна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза с поставени от съда въпроси.

В заключението на изготвената по делото седморна арбитражна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза и допълнение към нея /том 2 от л.288-312 и л.338-348 от съдебното производство/, са отграничени сблъсъците между всички превозни средства, както следва:

Първият сблъсък-настъпил между товарната композиция с влекач „Мерцедес Актрос“ и полуремарке и л.а. „Ситроен Берлинго“, при който л.а.“Ситроен“ се е блъснал в задната част на полуремаркето на композицията. Ударът е настъпил на около 48 - 49 м източно от ориентир № 2, приет в протокола за оглед, на около 4,7 - 6,5 м южно от същия ориентир.

Вторият сблъсък е настъпил между товарната композиция с влекач „Скания“ и полуремарке и л.а. „Ситроен Берлинго“ на около 43 м източно от ориентир № 2, приет в протокола за оглед, на около 4,7 - 6,5 м южно от същия ориентир. При този сблъсък „Сканията“ с предната си част е ударила задната част на л.а.“Ситроен“, като след сблъсъка товарната композиция се установила на мястото, което е описано в протокола за оглед, а л. а. „Ситроен“ бил изместен напред на описаното в огледния протокол място.

Третият сблъсък е бил между товарната композиция с влекач „Скания“ и полуремарке и л. а. „Мерцедес С180“ на около 27 м източно от ориентир № 2, приет в протокола за оглед, на около 4,5 - 4,9 м южно от същия ориентир. При този сблъсък и л. а. „Мерцедес С180“ с предната си дясна част ударил задната лява част на полуремаркето на композицията. След този удар л. а. „Мерцедес С180“ се установил напред и встрани от задния ляв край на полуремаркето. Товарната композиция останала неподвижна.

Четвъртият удар е бил между л. а. „Мерцедес С180“ и микробус „Мерцедес Спринтер“ на около 29 - 30 м източно от ориентир № 2, приет в протокола за оглед, на около 2 - 3 м южно от същия ориентир. При този удар с предната си дясна част микробусът „Мерцедес Спринтер“ ударил задната лява част на л. а. „Мерцедес С180“. След сблъсъка микробусът „Мерцедес Спринтер“ продължил движение напред и наляво, а л. а. „Мерцедес С180“ се насочил напред и надясно към задните леви колела на влекача. 

Петият по ред сблъсък е бил между предната дясна част на л. а. „Мерцедес С180“ и задно ляво външно колело на влекач „Скания“ на около 37 - 38 м източно от ориентир № 2, приет в протокола за оглед, на около 4,5 - 5 м южно от същия ориентир. След този сблъсък л.а. „Мерцедес С180“ продължил движението си, като постъпателната компонента от това движение е напред и наляво, но едновременно с това той се върти около вертикална ос в посока по часовниковата стрелка.

Шестият удар е между микробуса „Мерцедес Спринтер“ и мантинелата: на около 38 - 40 м източно от ориентир №2, приет в протокола за оглед, на около 0,8 м северно от същия ориентир.

Седмият по ред сблъсък възникнал отново между л. а. „Мерцедес С180“ и микробуса „Мерцедес Спринтер“ на около 39 - 43 м източно от ориентир № 2, приет в протокола за оглед, на линията на ориентира. При този сблъсък л.а. „Мерцедес С180“ се ударил с дясната си страница в дясната страница на микробуса „Мерцедес Спринтер“.

Осмият удар е между товарната композиция с влекач „Рено Премиум“ и ремарке и л. а. „Рено Лагуна“ на около 0-1 м западно от ориентир № 2, приет в протокола за оглед, на около 4,2 - 4,9 м южно от същия ориентир.

Деветият сблъсък е между л. а. „БМВ 530d“, л. а. „Рено Лагуна“ и товарната композиция с влекач „Рено Премиум“ и ремарке на около 0 - 1 м западно от ориентир №2, приет в протокола за оглед, на около 4,7 - 6 м южно от същия ориентир.

Вещите лица посочват, че някои от тези сблъсъци могат де се разглеждат като самостоятелни, като основание за това е липсата на каквато и да било динамична и пространствена обвързаност с другите сблъсъци-като това са първият, вторият, осмият и деветият сблъсък. За тях експертите сочат, че сблъсъкът между „Ситроена“ и композицията с влекач /първият сблъсък/ е физико-технически напълно самостоятелна. Тя не се влияе от нито един от другите сблъсъци между автомобилите и не оказва влияние върху тях. Аналогичен е и сблъсъкът между „Ситроен“-а и композицията на „Сканията“ /вторият сблъсък/. При него също липсва каквато и да е механо-физическа причинно-следствена обвързаност, както с първия сблъсък, така и с другите. Механо-физическа самостоятелсност е налице и при сблъсъка между товарната композиция с влекач „Рено“, л.а. „Рено Лагуна“ и л.а. „БМВ“. Поради това и експертите са посочили, че обект на детайлно изследване са именно сблъсъците между л.а. „Мерцедес С180“  и товарната композиция, теглена от „Скания“, както и сблъсъците между микробус „Мерцедес Спринтер“ и л.а. „Мерцедес С180“-т.е. от третия до седмия /вкл./ по ред сблъсъци. Според вещите лица именно при сблъсъците между тези три автомобила е налице механична и пространствена обвързаност, включително с мантинелата в ляво от пътното платно.

Според експертите, технически е невъзможно да се определи времето, в което са възникнали сблъсъците, както и интервалите между тях. Най-общо може да се направи качествена подредба на сблъсъците, основана на техническите условия, при които те са възникнали, както и на гласните данни в делото.

Експертите подлагат на обстоен критичен анализ обясненията на подс. П., дадени в съдебното заседание на 28.03.2017г., в които той твърди, че първият удар, в който е участвало управляваното от него МПС, е резултат от иницииращ удар в задната част на служебния му автомобил. Експертите са категорични, че този механизъм на ПТП е технически невъзможен дори и само поради това, че завъртането на л.а. „Мерцедес С180“ е последната фаза на неговото движение и заставането му в положението, описано в протокола за оглед е технически невъзможно при описания от П. механизъм на случилото се. Експертите допълват, че този механизъм на произшествието, описан от П., се опровергава и поради наличието на други технически обстоятелства, като подробно описват в тази връзка характерните деформации, които би трябвало да се получат по участващите в обсъжданите сблъсъци превозни средства, които деформации в конкретния случай лисват.

Вещите лица посочват, че скоростта на т.а. „Мерцедес Спринтер“ в момента на сблъсъка му с л.а. „Мерцедес С180“ е била около и не по-малка от 77 км/ч. Скоростта на л.а. „Мерцедес С180“ в момента на сблъсъка между тези два автомобила е била 0 км/ч. С достатъчна точност може да се приеме, че скоростта на л.а. „Мерцедес С 180“ при насочването му към сблъсъка със задното ляво колело на влекач „Скания“ е била около 45 км/ч.

Експертите са категорични, че причината за настъпването на смъртта на Л.И.К.е тежката, несъвместима с живота черепно-мозъчна травма, довела до разкъсване на мозъчното вещество, което е обусловило настъпването на смъртта, която е настъпила бързо в рамките на секунди и е била неизбежна. Смъртта е настъпила вследствие на първия удар, в който е участвал л.а. „Мерцедес С 180”- ударът на лекия автомобил „Мерцедес С 180” в полуремаркето на товарната композиция с влекач „Скания”.

Вещите лица посочват, че в материалите на делото не се съдържат никакви обективни технически обстоятелства, които да свидетелстват за употреба на спирачки от страна на подсъдимия П., като допълват, че данни за намаляване скоростта на л. а. „Мерцедес С180“ се съдържат единствено в разказа на П., даден в хода на съдебното следствие, като поясняват, че този разказ не позволява никакво техническо тълкуване. Скоростта на движение на л. а. „Мерцедес С180“ след навлизането му в мъглата е неизвестна и не може да се установи обективно точно с технически м.. Експертите допълват, че по делото липсват обективни технически данни за определянето на скоростта на л. а. „Мерцедес С180“ след навлизането му в мъглата, липсват и технически данни за далечината на видимост, която е съществувала в условията на тази мъгла. В този ред на мисли, експертите при определяне далечината на видимост в мъглата, а оттам и на технически съобразената в участъка с мъглата скорост, обсъждат наличните по делото гласни доказателствени средства, като разграничават  в изследването си хипотезата, в която автомобилът се движи в участъка преди мъглата и движението в участъка с мъглата.

Така вещите лица посочват, че в участъка, в който няма мъгла, видимостта пред автомобила не следва да се приема по-голяма от 75 метра при управление на автомобила на къси светлини. Далечината на видимост пред автомобила, постигана чрез осветяване от късите светлини, е около 70-75 метра. Вещите лица поясняват, че далечина на видимост пред автомобила от около 70 - 75 метра се отнася за видимостта на водача към елементите на хоризонталната пътна маркировка и за препятствия, които не излъчват собствена светлина или не са оборудвани със светлоотразяващи елементи. Такива препятствия биха могли да бъдат хора с неконтрастни дрехи, животни, каруци без светлоотразители, автомобили и велосипеди с тъмен цвят, без блясък на боята и без блясък на декоративни елементи (хромирани детайли), на които не са включени светлините и светлоотразяващите елементи са силно замърсени, както и др. В случай, че препятствията имат собствени светлинни източници или изправни и подходящо ориентирани светлоотразяващи елементи, то видимостта би била по-голяма от 75 метра.

При определяне на съответните параметри на далечината на видимост в участъка с мъглата, експертите посочват таблично вероятни стойности, отчитайки поради липсата на технически критерии в конкретния случай, различните гласни доказателствени средства, съдържащи информация в тази насока.

Въз основа на направения обстоен анализ на всички доказателствени материали по делото, експертите приемат по отношение на участъка от пътя преди мъглата, че скоростта около 110 км/час (съгласно обясненията на подсъдимия), е била технически несъобразена с видимостта пред автомобила по отношение на препятствия, които не излъчват собствена светлина или не са оборудвани с подходящи светлоотразяващи елементи. Технически предвидимата скорост на л. а. „Мерцедес С180“ по отношение на препятствия, които не излъчват собствена светлина или не са оборудвани с подходящи светлоотразяващи елементи при видимост около 75 метра пред автомобила, осигурявана от късите светлини на фаровете е била около 79 км/час. Експертите уточняват, че ако се приемат за непредвидими, препятствия, които не излъчват собствена светлина или не са оборудвани с подходящи светлоотразяващи елементи /вкл. и въпросната мъгла/, то скоростта от 110 км/час на л. а. „Мерцедес Ц180“ в участъка, в който не е имало мъгла, е била технически предвидима.

По-нататък експертите посочват, че ако се приеме, че видимостта в зоната на мъглата е била близка до тази, която съобщават свидетелите и подсъдимия - от около 5 до около 20 метра, то технически съобразената скорост на автомобила е в диапазона от скорости от около 8 до около 29 км/час, като таблично посочват съответните варианти. В тази връзка експертите си задават въпроса: колко време или какво разстояние са били необходими на водача, за да постигне намаление на скоростта на автомобила до технически съобразената в мъглата скорост, от момента, в който е могъл да забележи мъглата при движение на къси светлини /т.е. от около 70-75м/. Така експертите изчисляват, че ако се приеме видимост в мъглата около 20 метра /в каквато насока има свидетелски показания/, необходимото разстояние за привеждане на автомобила към технически съобразена с тази далечина на видимост скорост е общо 116,54 метра, а времето за привеждане към технически съобразена с тази видимост в мъглата скорост е 4,88сек.

Експертите разглеждат и хипотезата, в която видимостта в мъглата е била около 5 метра /както твърди подс.П./ и посочват, че в този случай необходимото разстояние за привеждане на автомобила към технически съобразена с тази далечина на видимост скорост е общо 120,25метра, а времето за привеждане към технически съобразена с тази видимост в мъглата скорост е 5,6 сек.

Като разглеждат видимостта в мъглата, твърдяна от подс.П. /около 5 метра/, експертите посочват, че от необходимото разстояние за привеждане на автомобила към технически съобразена с тази далечина на видимост скорост =120,25 метра следва да се извади разстоянието на видимост преди мъглата /70-75 метра/, като се получава на какво разстояние след началото на мъглата водачът на л.а. „Мерцедес С180“ е имал техническа възможност да приведе скоростта си към технически съобразена с видимостта в мъглата. Отговорът е - на около 45 - 50 метра след началото на мъглата. Към този отговор се добавя и резултатът от пресмятането на времето, необходимо за привеждане на автомобила към технически съобразена с видимостта в мъглата скорост. Това време е не повече от 5,6 секунди от момента, в който подс.П. е могъл да възприеме мъглата при движение на автомобила на къси светлини. Въз основа на тези пресмятания вещите лица формулират следния експертен извод: ако видимостта преди мъглата е била около 70 метра, а видимостта в мъглата е била около 5 метра, то водачът на л. а. „Мерцедес Ц180“ би имал техническа възможност да приведе скоростта на автомобила към такава, която е съобразена с видимостта в мъглата на около 50 метра след началото на мъглата или около 5,6 секунди след първоначалното виждане на мъглата, още когато автомобилът не е бил навлязъл в мъглата. Времето, което е било необходимо за привеждане на автомобила към технически съобразена с видимостта в мъглата скорост, независимо каква е била видимостта в нея, не може да надвишава времето, необходимо за пълно спиране - около 5,9 секунди.

Така, анализирайки допълнителните обяснения на подсъдимия, дадени в съдебното заседание на 10.10.2017г. /както и показанията на свид.К.Т. от 28.03.2017г.-л.227, том 1 от СП/, в които подсъдимият посочва, че от навлизането му в мъглата до удара са минали минути, не секунди, експертите приемат, че времето от момента на първоначална видимост на водача към мъглата (още преди да навлезе в нея) до момента на сблъсъка е било значително по-голямо от минималното технически необходимо време за намаляване на скоростта на автомобила до технически съобразената скорост или дори до пълното спиране на автомобила (около 5,9 секунди). Това дава основание на експертите да приемат въз основа на всички направени пресмятания и анализът на известните обстоятелства, че преди сблъсъка с полуремаркето на товарната композиция „Скания“, водачът на л.а. „Мерцедес С180“ е имал техническа възможност да приведе скоростта на управлявания от него автомобил до технически съобразената с видимостта в мъглата, както и че при своевременна реакция е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП.

Вещите лица посочват, че в материалите по делото не се съдържат данни за обективни, технически значими и технически коректни обстоятелства, които да позволяват да се определи скоростта на л.а. „Мерцедес С180“ в момента на сблъсъка му с товарната композиция, като в разпита в съдебното заседание от 10.10.2017г. посочват, че според деформациите на автомобила „Мерцедес С 180“ в челната му част, предизвикани от този удар, скоростта му значително в пъти е превишавала технически съобразената. В допълнението си към експертното заключение /л.348, том 2 от СП/, експертите посочват, че най-общо, на базата на професионален опит могат да приемат вероятен диапазон от скорости на л.а. „Мерцедес С180“ в момента на първия му удар в полуремаркето и той е между 70 и 90 км/час.

          В заключение експертите обобщават в допълнението към експертизата си /л.348, том 2 от СП/ причините за настъпилото ПТП, причинило смъртта на Л.К.. Експертите посочват, че л.а. „Мерцедес С180“ е навлязъл в мъглата с технически несъобразена с видимостта в нея скорост. Това обстоятелство обаче не се е явило непосредствена техническа причина за настъпване на произшествието. Произшествието е настъпило поради това, че водачът на л. а. „Мерцедес С180“ е продължил движението в мъглата със скорост, която е била технически несъобразена с видимостта, въпреки, че е имал техническа възможност да постигне необходимото намаляване на скоростта до технически съобразената такава.

Съдът кредитира заключенията на назначените по делото съдебномедицинска експертиза на трупа на Л.К./т.1 л.78-81 от ДП/, съдебномедицинска експертиза на подс. Г.Д. /т.2, л.84-85 от ДП/, назначената от съда седморна арбитражна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, ведно с допълнението към нея /том 2, л.288-312 и л.338-348 от съдебното производство/, както и заключенията на назначените в хода на досъдебното производство тройна автотехническа експертиза /том.2, л.7-43 от ДП/, тройна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза /т.2, л. 118-158 от ДП/, комплексна петорна съдебномедицинска и автотехническа експертиза /т.2, л.210-261 от ДП/, като изготвени обективно, професионално и аргументирано, с необходимите знания и опит в изследваните материи. Нещо повече, тези експертни заключения принципно си кореспондират по основните въпроси от предмета на доказване.

При преценката на експертните заключения, които съдът възприе, бе отчетено, че най-пълноценен анализ на случилото се на процесната дата от техническа и съдебномедицинска гледна точка се съдържа в назначената от съда седморна арбитражна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, ведно с допълнението към нея /том 2, л.288-312 и л.338-348 от съдебното производство/. При тази експертиза са обсъдени всички, събрани и проверени в хода на съдебното следствие материали /вкл. и обясненията на подс.П., дадени след приемането на назначените в хода на досъдебното производство експертизи/, изследвани са всички релевантни за делото обстоятелства и въпроси от гледна точка на специалните познания на инженерно-техническата и съдебномедицинската наука, като при изграждането на експертните изводи е отразено изрично в кои случаи не са налице категорични технически данни и причините за това и са посочени в тези случаи вариращи стойности, изчислени на базата на съответните гласни доказателствени средства. В този смисъл коректно е предоставено на съда, след извършване анализ на гласните доказателствени средства по делото, да възприеме коя от таблично посочените стойности на далечината на видимост и технически съобразената скорост ще възприеме.       

Съдът кредитира и заключенията на назначените в хода на досъдебното производство тройна автотехническа експертиза /том.2, л.7-43 от ДП/ и комплексната петорна съдебномедицинска и автотехническа експертиза /т.2, л.210-261 от ДП/, като отчете, че при определяне параметрите на технически съобразената в участъка с мъглата скорост и далечината на видимост в същия участък, същите са приели като определящ момента, в който водачът на л.а. „Ситроен Берлинго“ е предприел спиране /преди да се блъсне в движещия се пред него т.а. „Мерцедес Актрос“/, движейки се в участъка в мъглата. Така експертите са приели, че дължина на видимост в мъглата /около 27 метра/ е равна на разликата между дистанцията, на която се е  намирал л.а. „Ситроен Берлинго“ от момента на началото на реакцията на водача му до момента на удара и пътя, който е изминал движещия се пред него т.а. „Мерцедес Актрос“ за същото време. Въз основа на тази далечина на видимост е изведена и технически съобразената скорост-а именно по-малка от около 35 км/ч. Тези параметри принципно също фигурират в таблично посочените стойности на арбитражната експертиза /л.341 от СП, том 2/, поради което не е налице противоречие между експертните заключения, но съдът не възприе въпросните стойности /далечина на видимост в мъглата около 27 метра и технически съобразена скорост около 35 км/ч/, отчитайки всички събрани по делото доказателствени средства, обосноваващи друг извод относно далечината на видимост в мъглата и съответната й технически съобразена скорост. От правна гледна точка, некоректно е, само въз основа на обстоятелството, че водачът на л.а. „Ситроен Берлинго“ е предприел спиране, движейки се в мъглата, да се приеме еднозначно и категорично, че от този момент той обективно е могъл да възприеме движещото се пред него препятствие. Нещо повече, според показанията на свидетеля А. /л.106-108, том 1 от СП/-водач на л.а. „Ситроен Берлинго“, той се е опитал известно време след навлизането в мъглата да намали скоростта си, предвид изключително затруднената видимост в нея, като според показанията му, този момент е предхождал в темпорално отношение момента, в който свидетелят е възприел, находящото се пред него препятствие /движещия се пред него т.а. „Мерцедес Актрос“/. С други думи, при липса на точни технически данни, въз основа на които да бъде изведена далечината на видимост в мъглата, показанията на свидетеля А., обуславят извод, че далечината на видимост в мъглата е била много по-малка от 27 метра, което кореспондира и с останалите гласни доказателствени средства /в които се говори за далечина на видимост в мъглата съответно около 5 и по-малко от 20 метра/, които ще бъдат коментирани на съответното систематическо място. Тези уточнения не се отразяват на принципната коректност на заключенията на двете коментирани експертизи от досъдебното производство, доколкото същите касаят интерпретация и оценка на доказателствения материал /а не се дължат на неточен или погрешен инженерно-технически анализ/, което е задача на съда в преценката по същество на делото.      

Що се отнася до разминаването между броя на ударите между всички автомобили, възприето от коментираните две експертизи от досъдебното производство и назначената от съда седморна експертиза, то същото не се дължи на някакво непреодолимо противоречие между експертните становища по основните въпроси от предмета на доказване, а на различния подход, възприет от вещите лица. Така в заключението на седморната експертиза е обсъден като отделен сблъсък и съвсем лекия удар на т.а. „Скания“ в л.а. „Ситроен Берлинго“, описан подробно в показанията на свид. К.Т. /л.227-228, том 1 от СП/, който няма отношение върху причинно-следствения процес, довел до смъртта на Л.К., което ще бъде обсъдено по-долу. На следващо място, вещите лица, изготвили седморната експертиза, са обсъдили като отделни удари детайлно и подробно развилия се динамично процес след сблъсъка на т.а. „Мерцедес Спринтер“ в спрелия л.а. „Мерцедес С180“, в който са участвали тези автомобили.

В контекста на изложеното, съдът отчете, че между заключенията на назначените в хода на досъдебното производство тройна автотехническа експертиза /том.2, л.7-43 от ДП/ и комплексната петорна съдебномедицинска и автотехническа експертиза /т.2, л.210-261 от ДП/ и заключението на назначената от съда седморна експертиза не са налице принципни противоречия по основните въпроси от предмета на доказване, отразяващи се върху коректността на някоя от тези експертизи.

Съдът не кредитира заключението по назначената в хода на разследването комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза /т.2, л. 91-100 от ДП/, според което травматичните увреждания, несъвместими с живота, починалата Л.К.е получила в резултат от удара между т.а. „Мерцедес Спринтер“ и л.а. „Мерцедес С180“. Този експертен извод е категорично отречен от петорната комплексна СМЕ и АТЕ /в състава на която са участвали и вещите лица, изготвили коментираната експертиза/ и седморната арбитражна комплексна СМЕ и АТЕ, които са категорични, че смъртта на починалата Л.К.е настъпила в рамките на секунди, вследствие на първия удар-ударът на лекия автомобил „Мерцедес С180“ в полуремаркето на товарната композиция с влекач „Скания“.

Що се отнася до заключението на назначената в хода на разследването тройна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза /т.2, л. 118-158 от ДП/, което съдът също кредитира /тази експертиза е назначена след въпросната комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза и преди петорната такава/, то при изготвянето на същото експертите не са посочили в резултат от кое травматично увреждане е настъпила смъртта на починалата Л.К., не са посочили и от кой удар, между кои автомобили е причинено въпросното увреждане. Вещите лица единствено са разграничили видовете травматични увреждания, причинени при сблъсъка на л.а. „Мерцедес С180“ и т.а. „Скания“ и тези, причинени при сблъсъка между л.а. „Мерцедес С180“ и т.а. „Мерцедес Спринтер“. В разпита си в хода на съдебното следствие експертите посочват /том 1, л.240-гръб/, че черепномозъчната травма на Л.К.е получена при първия удар между л.а. „Мерцедес С180“ и т.а. „Скания“, като тя е несъвместима с живота. 

*

Описаната фактическа обстановка се установява от следните доказателствени материали – отчасти от обясненията на подсъдимия Г.П. в кредитираните от съда части, както и изцяло от показанията на свидетелите К.Т., М.А., И.А., И.К., С.К., Н.К., С.Д., П.Б., И.И., Г.В., С.К., Т.С. и Е.Г.; от заключенията на назначените по делото съдебномедицинска експертиза на трупа на Л.К./т.1 л.78-81 от ДП/, съдебномедицинска експертиза на подс. Г.Д. /т.2, л.84-85 от ДП/, назначената от съда седморна арбитражна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, ведно с допълнение към нея /том 2 от л.288-312 и л.338-348 от съдебното производство/, от заключенията на назначените в хода на досъдебното производство тройна автотехническа експертиза /том.2, л.7-43 от ДП/, тройна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза /т.2, л. 118-158 от ДП/, комплексна петорна съдебномедицинска и автотехническа експертиза /т.2, л.210-261 от ДП/ и направените от експертите разяснения и уточнения при проведените им разпити по чл.282 от НПК; от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум /л.8-11 и л.24-39, том 1 от досъдебното производство/, писмо от Многопрофилна болница за активно лечение „Пловдив“ АД  /т.2, л.63/, метеорологична справка от Националния институт по метеорология и хидрология - филиал Пловдив /т.1, л.139 от ДП/, справка от Областно управление „Пожарна безопасност и защита на населението“ Пловдив /т.1, л. 131-132 от ДП/, справка от Дирекция „Национална система 112“ /л.135-136, том 1 от ДП/, справка от ОДМВР-Стара Загора за издадени документи за управление на МПС на Г.П. /л.48, том 2 от ДП/, справка за нарушител-водач на Г.П. /л.49-50, том 2 от ДП/, справка съдимост на подс.П. /л.36, том 3 от ДП, л.22, том 3 от СП/, справка НБДН за близки родственици на починалата Л.И.К./л.14, том 1 от СП/, удостоверение за наследници на починалата Л.К./л.34, том 1 от СП/, трудова характеристика на подс.П., издадена от Директора на ИРЕМК /л.99, том 1 от СП/ и др.

В хода на разследването е направено запитване до Многопрофилна болница за активно лечение „Пловдив“ АД, от отговор на което /т.2, л.63 от ДП/ се установява, че в „Специализираната химическа лаборатория“ при МБАЛ „Пловдив“ АД няма регистрирана кръвна проба на лицето Г.Д.П. ЕГН:**********, взета на **2014 г.

Според изисканата в хода на разследването метеорологична справка за района на автомагистрала „Т.“ около 135-ти километър на **2014 г. от Националния институт по метеорология и хидрология - филиал Пловдив /т.1, л.139 от ДП/ се установява, че най-близката метеорологична станция до местопроизшествието се явява Синоптична станция Пловдив, според данните на която около 6,25 часа на **2014 г. в района на станцията няма данни за мъгла. Посочено е обаче, че в този ареал е било възможно локално образуване на мъгла в сутрешните часове на деня, поради радиационното охлаждане на земната повърхност и наличието на воден басейн в близост до споменатия район.

От изисканата в хода на разследването справка от Областно управление „Пожарна безопасност и защита на населението“ Пловдив /т.1, л. 131-132 от ДП/ се установява, че на **2014 г. около 6,30 часа в района на 134-135 км. на автомагистрала „Т.“ не е бил регистриран пожар.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите К.Т., М.А., И.А., И.К., С.К., Н.К., С.Д., П.Б., И.И., Г.В. и С.К., разпитани в хода на съдебното следствие. Относно обстоятелствата, за които се наложи прочитане на показанията на тези свидетели от досъдебното производство на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и 2 от НПК, съдът кредитира изложеното от тях в първата процесуална фаза /с изключение на свидетеля К./, като отчете, че същите във времево отношение са много по-близки до процесните събития, случили се преди около три години. Единствено относно свидетеля К. съдът кредитира именно показанията му, дадени пред настоящия съдебен състав при условията на устност и непосредственост, като отчете обстоятелството, че известните различия с показанията му от досъдебното производство се дължат на направените подробни уточнения и допълнения, дадени в съдебната процесуална фаза.       

Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетелите Т.С. и Е.Г. /полски граждани/, дадени пред съдия на досъдебното производство, прочетени на основание чл.281, ал.1 т.3 от НПК.

При преценката си относно показанията на К.Т., М.А., И.А., С.Д., П.Б., И.И., Г.В., С.К., Т.С. и Е.Г., съдът отчете, че свидетелите добросъвестно и безпристрастно пресъздават собствените си възприятия на процесните събития, като изложеното от всеки един от тях относно основните въпроси от предмета на доказване съответства с показанията на останалите свидетели, а също и с онази част от обясненията на подсъдимия П., която съдът възприе,  кореспондира и с кредитираните от съда експертни заключения. Взе се под внимание и обстоятелството, че част от тези свидетели, пристигнали впоследствие на местопроизшествието в изпълнение на служебните си задължения /полицейски служители и представители на пожарно-аварийна безопасност/ са възприели динамичната пътна и метеорологична обстановка в един малко по-късен момент. Що се отнася до показанията на свидетелите И.К., С.К. и Н.К., които се явяват синове и съпруг на починалата Л.К., то не са налице основания, препятстващи кредитирането им от съда изцяло, макар същите да не допринасят за изясняване на основните факти от предмета на доказване, доколкото съдържат единствено информация относно отношенията в семейството на починалата Л.К.. Тази информация би имала отношение към евентуалната гражданска деликтна отговорност, каквато обаче не се претендира в настоящото производство. 

Съдът  кредитира само частично обясненията на подсъдимия П., отчитайки двойнствената им правна природа-от една страна- средство за защита, а от друга доказателствено средство, поради което съдът ги подложи на критичен анализ, съпоставяйки ги с останалия доказателствен материал. В тази връзка съдът не възприе онази част от обясненията на подс.П., в която същият говори за механизма на настъпилото произшествие с участието на управлявания от него автомобил. Този механизъм е категорично оборен от кредитираните от съда експертни заключения, като най-аргументирано и обстойно това е сторено от назначената от съда седморна комплексна експертиза. Наистина експертните становища не са доказателствено средство, а само способ за проверка на доказателствения материал, но същите са изготвени въз основа на коментираните по-горе доказателствени материали /вкл. протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум/, съдържащи ценна информация относно положенията на превозните средства на пътното платно, траекторията им на движение, както и настъпилите по автомобилите деформации, респ. липсата на определени характерни деформации. Съдът не възприе и онази част от обясненията на подсъдимия, в която твърди, че е излязъл от лекия автомобил едва след удара, получен в задната част, на превозното средство. Тази част от обясненията на подсъдимия се опровергава от показанията на свид.К. /л.117-119, том 1 от СП/, които съдържат ценна информация относно факта, че в момента на сблъсъка на микробуса „Мерцедес Спринтер“ в л.а. „Мерцедес С180“ водачът на втория автомобил-подсъдимият П. вече е бил извън превозното средство, а върху л.а. „Мерцедес С180“ е била поставена светлоотразителна жилетка.

От фактическа страна се очертават следните спорни въпроси по делото: каква е била далечината на видимост в мъглата, каква е била технически съобразената в участъка с мъглата скорост, в колко сблъсъка е участвал управлявания от подс. П. л.а. „Мерцедес С180“, респективно какъв е техният механизъм и поредност, колко време се е движил подсъдимият П. в участъка с мъглата, могъл ли е за това време да приведе скоростта на движение на автомобила към технически съобразената с видимостта в мъглата скорост и да избегне произшествието, каква е била скоростта на движение на л.а. „Мерцедес С 180“ в момента на първия удар с товарната композиция „Скания“ и била ли е тази скорост технически съобразена с далечината на видимост в участъка с мъглата, от кое /кои/ травматични увреждания е настъпила смъртта на Л.К., в резултат от кой сблъсък, респ. между кои автомобили е настъпила смъртта на К., какви са техническите причини за настъпилото ПТП, в резултат от което е настъпила смъртта на К..

Съдът прие, че далечината на видимост в участъка с мъглата е била около 5 метра, като отчете в тази връзка най-вече обясненията на подс.П., както и показанията на свид. Е.Г., дадени в хода на досъдебното производство пред съдия, приобщени от съда по реда на чл.281, ал.1, т.3 от НПК /том 1 от ДП, л.46-гърба, абз.посл./. Изложената от подс.П. и свид.Г. информация относно далечината на видимост в мъглата не противоречи на показанията на свид.И. /л.114-гръб, том 1 от СП/ и свид. Б. /том 1, л.111 от СП/, доколкото последните двама са пристигнали на местопроизшествието в малко по-късен етап от развитието на метеорологичната обстановка с оглед съответните им служебни качества. Така свид.И. заявява, че „фаровете на автомобила са осигурявали видимост на не повече от 20 метра“, а свидетелят Б. от своя страна сочи, че видимостта в мъглата била не повече от 10 метра. Дори и при тези далечини на видимост, експертите, изготвили седморната комплексна арбитражна експертиза, посочват, че крайните им изводи досежно останалите, относими към предмета на доказване въпроси, не се променят. При тези по-високи /от възприетата от съда стойност от 5 метра/ параметри на далечината на видимост, които също фигурират в таблично представените варианти от седморната комплексна експертиза /л.341, том 2 от СП/, крайният извод относно възможността на подс.П. да намали скоростта си до технически съобразена в участъка с мъглата и дори да осъществи безопасно екстрено спиране, с което да предотврати сблъсъка с т.а. „Скания“, не се променя. Нещо повече, дори времето, за което е могъл да стори това е по-малко. Съдът не прие наличие на по-голяма далечина на видимост в участъка с мъглата /напр. 27 метра/, доколкото при липса на категорични обективни данни, както е в конкретния случай, тази информация е изводима единствено от гласните доказателствени средства, които не сочат по-голяма видимост от 20 метра. Наистина, както бе посочено по-горе, вещите лица, изготвили част от коментираните  експертизи, назначени в хода на досъдебното производство, базират извода си за видимост в мъглата около 27 метра въз основа на оставените от л.а. „Ситроен Берлинго“ спирачни следи.  Оттам те изчисляват тази далечина на видимост въз основа на разликата между дистанцията, на която се е  намирал л.а. „Ситроен Берлинго  от момента на началото на реакцията на водача му до момента на удара и пътя, който е изминал т.а. „Мерцедес Аткрос“ за това време. Макар и при тази далечина на видимост, разгледана също от вещите лица, изготвили седморната комплексна експертиза, крайните изводи относно техническите причини за настъпилото ПТП, в резултат от което е настъпила смъртта на К., да не се променят, то както бе вече отбелязано, тази стойност е изведена въз основа на хипотетични умозаключения на вещите лица. Така те са приели, че водачът А. е предприел спиране в момента, в който е забелязал движещия се пред него т.а. „Мерцедес Актрос“ и на тази база определят далечината на видимост в мъглата /разглеждайки оставените от автомобила му спирачни следи/, но в показанията си свид. А. /л.106 от СП, том 1/ сочи, че първо е предприел намаляване скоростта на движение, поради намалената видимост в мъглата, а едва известно време след това забелязал светлините на камиона. От това може да се направи извод, че видимостта в мъглата е била по-малка от 27 метра, което пък кореспондира напълно с коментираните по-горе гласни доказателствени средства.  

С оглед приетата от съда далечина на видимост в мъглата около 5 метра, съдът намира, че технически съобразена е съответстващата й стойност на скоростта, а именно около 8 км/ч., каквито изчисления са направени от експертите, изготвили назначената от съда седморна комплексна експертиза. Както бе посочено по-горе, макар две от коментираните експертизи от досъдебното производство, да са възприели като технически съобразена скорост около 35 км/ч. /поради вече обсъдената различна далечина на видимост приета от тези експертизи/, това не променя крайните експертни изводи относно техническите причини за настъпилото ПТП, причинило съставомерното последствие. 

  Както бе вече посочено, най-подробен анализ на механизма и поредността на сблъсъците, в които е участвал управлявания от подс.П. л.а. „Мерцедес С180“ се съдържа в коментираното по-горе експертно заключение на седморната комплексна експертиза, което съдът възприема напълно. Вещите лица с категоричност изключват твърдяния от подсъдимия механизъм, според който първият удар за управляваното от него МПС  бил е иницииращ удар в задната част на автомобила. Както бе вече посочено, експертите са категорични, че този механизъм е невъзможен, аргументирайки се със съдържащата се в протокола за оглед информация относно траекторията и местоположението на превозните средства, както и с оглед липсата на определени характерни деформации по превозните средства в конкретния случай.

Съдът прие, че подсъдимият П. се е движил около минута в участъка с мъглата, отчитайки, както собствените му обяснения /л.328, том 2 от СП/, така и показанията на водача на автомобила „Мерцедес Актрос“-свид.К.Т. /л.227, том 1 от СП/. Това време е било напълно достатъчно за подсъдимия П. да приведе скоростта на движение на автомобила си към технически съобразената с далечината на видимост в мъглата скорост /и дори да спре напълно/, с което да избегне произшествието, както посочват в изчисленията си вещите лица, изготвили седморната комплексна експертиза. Това подсъдимият е могъл да стори след около 50 метра от началото на мъглата. Нещо повече, само за 5,9 сек. от момента, в който е могъл да възприеме мъглата, той е могъл да осъществи пълно спиране на автомобила. Многобройни са гласните доказателства относно обстоятелството, че подс.П. е изминал в мъглата разстояние, далеч надхвърлящо тези 50 метра. Така свид. К.Т. /л.227, том 1 от СП/ сочи, че се е движил около 3-4 мин. в мъглата, изминавайки около 1 км. в нея. Свид. И. /л.114-гръб, том 1 от СП/, който е дошъл на местопроизшествието в един последващ момент, сочи, че „от началото на мъглата до „Мерцедес“-а с починалата жена разстоянието било около 150-200 метра“. А самият подсъдим двукратно заявява в повторния си разпит пред съда /л.328, том 2 от СП/, че се е движил в мъглата до удара минути, а не секунди. Макар да има на пръв поглед известни разминавания в тези гласни доказателствени средства, то съдът отчете, на първо място, че показанията на свид. Т. и тези на подс.П. си кореспондират напълно, а възприятията на свид. И. са в един последващ момент спрямо конкретната пътно-метеорологична обстановка. Основният категоричен извод, обаче, който може да се направи от тези гласни доказателствени средства е, че подсъдимият П. се е движил поне минута в мъглата, изминавайки разстояние, надхвърлящо 150-200 метра, които стойности, макар явяващи се най-благоприятни за подсъдимия, многократно надхвърлят времето и разстоянието, необходимо му да приведе автомобила си към технически съобразена с далечината на видимост в мъглата скорост.

Относно скоростта, с която управляваният от подсъдимия П. л.а.“Мерцедес С 180“ е навлязъл в първия удар с товарната композиция „Скания“, експертите са единодушни, че същата не може да се определи с техническа точност, поради наслагването на удари в една и съща зона, което не позволява да се определят точните геометрични параметри на деформацията от всеки удар. Категорични са обаче, че скоростта, с която л.а. „Мерцедес С180“ е навлязъл в първия за него удар /този с товарната композиция „Скания“/, е била технически несъобразена с далечината на видимост в участъка с мъглата. Вещите лица, изготвили седморната комплексна експертиза, са посочили и вероятен диапазон от скорости между 70 и 90 км/ч., базирайки се най-общо на наблюденията, придобити от много изследвани произшествия /л.348, том 2 от СП/. Съдът възприе, че тази скорост е била около 70 км/ч. и същата многократно е надхвърляла технически съобразената с далечината на видимост в мъглата скорост /която е била около 8 км/ч/. Този извод се основава на експертното становище, инкорпорирано в допълнението към седморната експертиза /л.348, том 2 от СП/, както и на допълнителните пояснения, направени от експертите пред съда /л.331, том 2 от СП/. Така вещото лице проф.К. посочва, че характера на деформациите на автомобила „Мерцедес С 180“ в челната му част, предизвикани от първия удар и последващата динамика на целия процес на движение, дават основание да се приеме, че скоростта на движение на този автомобил при първия удар, значително в пъти превишава технически съобразената скорост. От друга страна тази стойност от около 70 км/ч. се явява и най-благоприятна за дееца, бидейки най-малка от посочените от вещите лица приблизителни параметри.

Вещите лица, изготвили кредитираните от съда експертизи, са категорични, че смъртта на Л.К.е настъпила в резултат от тежката, несъвместима с живота черепно-мозъчна травма, довела до разкъсване на мозъчното вещество, което е обусловило неизбежното настъпване на смъртта й бързо в рамките на секунди. Смъртта е настъпила вследствие на първия удар, в който е участвал л.а. „Мерцедес С 180”- ударът на лекия автомобил „Мерцедес С 180” в полуремаркето на товарната композиция с влекач „Скания”.

 Техническата причина за настъпилото ПТП между лек автомобил „Мерцедес С 180” с полуремаркето на товарната композиция с влекач „Скания”,  в резултат от което е причинен съставомерният резултат-смъртта на Л.К., е обстоятелството, че водачът на подс.П. е продължил движението на управлявания от него автомобил в мъглата със скорост, която е била технически несъобразена с видимимостта в мъглата, въпреки, че е имал техническа възможност да постигне необходимото намаляване на скоростта до технически съобразената такава. Този експертен извод, най-подробно аргументиран в заключението на седморната експертиза, съответства и с изложеното от подсъдимия П., който не сочи рязко намаляне на скоростта си от първоначалната от 110 км/ч., която намалил едва около 15 метра преди навлизането в участъка с мъглата, а и е категоричен, че не се е разсейвал и е следял пътното платно.

*

  При така установените по делото факти съдът прие, че с действията си подсъдимият П. е осъществил елементите от обективната и субективната страна на престъплението по чл. 343, ал. 1, б.„в“, пр.1, вр. чл.342, ал.1 от НК, за това, че на **2014 г. на Автомагистрала „Т.“ километър 135, южното платно за движение в посока от запад на изток, при управление на МПС – л.а. „Мерцедес 180С“ с ДК № ***е нарушил правилата за движение – чл. 20 ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост е причинил смъртта на Л.И.К.ЕГН **********.

От обективна страна – засегнати са обществените отношения, осигуряващи безопасността на транспорта. Изпълнителното деяние е извършено чрез действие - чрез него подсъдимият е нарушил инкриминираните правила за движение, регламентирани от разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП от Закона за движение по пътищата.

Налице са всички обективни съставомерни признаци на престъплението, а именно - противоправно поведение, изразяващо се в нарушаване правилата за движение, тези нарушения са в пряка причинна връзка с ПТП и увреждането на пострадалата, която е починал в резултат на тежката травма, която е получила при първия сблъсък, в който е участвал л.а. „Мерцедес С180“, а именно с полуремаркето на товарната композиция с влекач „Скания“.

Престъплението е резултатно – причинена е смъртта на Л.К., която е настъпила на местопроизшествието, като е налице пряка причинно – следствена връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия резултат, установена и от заключенията на изготвените по делото и кредитирани от съда експертизи.

В конкретния случай причинно-следствената връзка между поведението на подсъдимия и престъпния резултат се обяснява с нарушаването на правилата за движение от водача П., което е предпоставило настъпилото съставомерно последствие, което пък от своя страна не би било осъществено без реализирането на тази причина.

Доколкото от страна на защитата бе подложено на обсъждане  и поведението на другите водачи на МПС, то следва да се изясни тяхното влияние върху развитието на причинно-следствената връзка.

Конкретните факти по делото, установени от събраните и проверени доказателствени източници, не обосновават извода за съществуваща причинно-следствена връзка между поведението на останалите водачи, участващи в сблъсъците, реализирани на процесната дата и поведението на водача П. за настъпването на съставомерната последица.

Според установените по делото фактически данни за поведението на водачите на автомобилите, участвали в сблъсъците, предхождащи инкриминирания сблъсък на л.а. „Мерцедес С180“ в товарната композиция „Скания“, и на подс.П., крайният резултат – смъртта на Л.К., не е настъпила от гледна точка на развитие и протичане на непрекъсната причинно-следствена фактическата връзка между поведението на водача П. и противоправно поведение на водачите на спрелите преди него МПС. Както правилно са приели и вещите лица, изготвили комплексната седморна експертиза, тези сблъсъци могат да се разглеждат като самостоятелни, като основание за това е липсата на каквато и да било динамична и пространствена обвързаност с другите сблъсъци. Така вещите лица посочват, че сблъсъкът между „Ситроен“-а и композицията с влекач /първият сблъсък/ е физико-технически напълно самостоятелна. Тя не се влияе от нито един от другите сблъсъци между автомобилите и не оказва влияние върху тях. Аналогично е и лекото съприкосновение между „Ситроен“-а и композицията на „Сканията“ /вторият сблъсък/. При него също липсва каквато и да е механо-физическа причинно-следствена обвързаност, както с първия сблъсък, така и с другите. Видно от установената по делото фактология, независимо от спирането на товарната композиция „Скания“ на пътното платно, сблъсъкът с нея е бил предотвратим за всеки следващ водач, вкл. и за подс. П., ако той е шофирал с технически съобразена за съответния участък от пътя скорост. В този смисъл, спирането на товарната композиция „Скания“ на пътното платно, предхождано от спирането на л.а. „Ситроен Берлинго“, не е закономерна предпоставка за настъпилата смърт на починалата Лилия Пенчева. Механо-физическа самостоятелност е налице и при последващите спрямо инкриминирания сблъсък произшествия между товарната композиция с влекач „Рено Премиум“, л.а. „Рено Лагуна“ и л.а. „БМВ“. Тук следва да се отбележи, че понеже сблъсъците, в които е участвал управлявания от свид.К. микробус „Мерцедес Спринтер“, както и автомобилите „Рено Премиум“, л.а. „Рено Лагуна“ и л.а. „БМВ“, са последващи спрямо настъпването на инкриминираната последица-смъртта на Л.К., то и поведението на водачите на тези автомобили не би могло да има отношение към причинно-следствения процес, довел до смъртта на К.. Изложеното кореспондира в пълна степен с категоричните заключения на кредитираните от съда експертизи, както и с допълнителните пояснения, направени от вещите лица в съдебно заседание.

 Съдът прие, че при така установените факти поведението на подс.П. субсумира реализирани нарушения на правилата за движение, съгласно разпоредбата на чл. чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, съдържаща основните правила за скоростта на движение по пътищата. Повдигнато обвинение спрямо подс.П. се базира на нарушения на чл. 20 ал.2 изр. първо и второ от ЗДвП. Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП съдържа две предложения – в изр. първо регламентира съобразяване на скоростта с примерно изброените обстоятелства, за да бъде в състояние водачът да спре пред всяко предвидимо препятствие, а в изр. второ се съдържа задължение, адресирано също към водачите на МПС-да намалят и при необходимост да спрат при възникване на опасност на пътя. Първата хипотеза предвижда предвидимо препятствие, втората визира опасност, възникнала внезапно на пътя. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 28 от 28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г., ОСНК, според което „разпоредбата на чл.20, ал.2 съдържа две отделни хипотези, а именно : а) задължение за движение със скорост, съобразена с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, характера и интензивността на движението, маркировката, състояние на водача и други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Това е примерно изобразяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението.“; „б) другото задължение е за намаляване на скоростта или за спиране на пътното превозно средство в случаите, когато възникне опасност за движението.“

Хипотезата на чл.20, ал.2, изр. 1 от ЗДвП създава за водача на МПС задължение за движение със скорост, съобразена с примерното изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. От това следва, че водачите са  информирани предварително и се предполага възможността водачите да преценят скоростта на движение, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП пък създава задължение за водачите да намалят скоростта си или дори да спрат в случаите на внезапно възникнало препятствие на пътя, каквото в конкретния случай е участъкът с мъглата. Според съдебната практика принципно опасността от тази категория може да е същата по произход и по характер като опасността от първата категория /регламентирана от разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП/, но тя винаги е внезапна и непредвидима за водача. Поради посочената разлика, във втората хипотеза на чл.20, ал.2 от ЗДвП мястото за преценка на водачите е сведена до минимум. Както е посочено в Решение №493 от 31.01.2000г. по н.д. №364/1999г., 1 н.о., „тази разлика именно прави възможно до момента на възникване на опасност от втората категория скоростта да бъде съобразена с всички „обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението“/чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП/, но въпреки това на самата внезапно възникнала опасност водачът да реагира неправомерно. Такова ще бъде всяко поведение на водача, различно от намаляване на скоростта или спиране на моторното превозно средство.“

В конкретния случай, въз основа на установената по делото фактология, съдът прие, че са нарушени и двете хипотези на чл.20, ал.2 от ЗДвП, доколкото поведението на водача П. може да се разглежда двуетапно.

Първоначално, движейки се в участъка от магистралата, в който не е имало мъгла, той е имал възможност от разстояние около 70-75 м.  да я възприеме. Имайки възможност да възприеме възникналата внезапно на пътя гъста мъгла от посоченото разстояние, водачът П. е следвало да предприеме от този момент действията, указани в хипотезата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, което обаче той не е сторил. Видно от обясненията на самия подсъдим, той е възприел мъглата от около 15 метра и от този момент е започна да намалява скоростта  на движение плавно /л.328, том 2 от  СП и л.243-244, том 1 от СП /. С това подс.П. е нарушил задължението си, регламентирано в разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП. Както се приема и в практиката на върховната съдебна инстанция, „при възникване на опасност за движението, водачите на пътно превозно средство са длъжни незабавно да намалят скоростта и да спрат. Моментът на възникване на опасността е обективен факт, който трябва да бъде възприет своевременно от водачите и да ги мотивира към бързо задействане на спирачния механизъм за възможното предотвратяване на произшествие. Късното възприемане на опасността при обективната възможност да бъде възприета своевременно, ангажира отговорността на дееца при настъпване на вредни последици“ /Решение №71 от 22.02.1983г. по н.д. №344/83г., 3 н.о./.

Нещо повече, навлизайки в участъка в мъглата с технически несъобразена с видимостта в нея скорост, водачът П., който твърди, че не се е разсейвал по време на шофирането и е следил пътя, е продължил движението си в мъглата със скорост, която е била технически несъобразена с видимостта, въпреки че е имал техническа възможност да постигне необходимото намаляване на скоростта до технически съобразената такава с видимостта в мъглата и да предотврати настъпилия сблъсък, с което е осъществил и нарушение на правилото за движение, регламентирано от разпоредбата на чл. 20 ал.2 изр.1 ЗДвП.

Нарушенията на посочените правила за движение са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат-смъртта на Л.К..

Макар експертите, изготвили заключението на седморната комплексна експертиза, да посочват /том 2, л.307 от СП/ като принципна възможност възникналото ПТП, довело до смъртта на К., да е могло да бъде резултат и от закъсняла реакция поради субективни причини на водача, свързани с отклоняване на вниманието му /разсейване, отклоняване на вниманието и пр./, то при допълнителните пояснения в съдебно заседание /том 2, л.331 от СП/ и в допълнението към експертното заключение /том 2, л.348 от СП/, експертите поясниха, че в конкретния случай тази принципна възможност е изключена, като в случая е налице единствено нарушаване режима на скорстта. Аргументацията относно управлението с технически несъобразена скорост, която посочват експертите, се базира и на деформациите на автомобила „Мерцедес С 180“ в челната му част и динамиката на целия процес на движение, като в тази връзка вещите лица извеждат и приблизителен диапазон на скоростта,  с която автомобилът е навлязъл в първия сблъсък, а именно между 70 и 90 км/ч. Този извод кореспондира и с изложеното от подсъдимия П. в дадените пред съда обяснения, вкл. и допълнителните такива, в които сам посочва, че не се е разсейвал, както и и че е започнал да намалява скоростта си плавно от около 110 км/ч. едва на около 15 км преди мъглата. В този смисъл е категорична и съдебната практика, според която отсъствието на постоянно упражняван контрол върху автомобила по смисъла на чл.20, ал.1 от ЗДвП /каквото нарушение не е вменено на подсъдимия, не е възприето и от съда/ е самостоятелно и може да бъде осъществено, само доколкото не е налице нарушение на режима на скоростта. Изгубването на контрола върху превозното средство като самостоятелно нарушение на правилата за движение, може да се държи на заспиване на водача, отклоняване на вниманието, разсейването му и др. Когато загубата на контрол е в резултат на допуснато нарушение на режима на скоростта, както е в конкретния случай, извършеното нарушение е по чл. 20, ал. 2 /Решение № 5 от 1.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 2900/2011 г., II н. о./.

Изложеното е изводимо от обстоятелствата по делото – липсата на предприето своевременно намаляване на скоростта, независимо от възможността да бъде възприета внезапно възникналата гъста мъгла от разстояние около 70-75м, както и продължилото управление на лекия автомобил „Мерцедес С180“ от подс.П. в участък с мъгла с технически несъобразена скорост с далечината на видимост при конкретните метеорологични условия. Негативно въздействащият фактор-крайно намалената видимост, е  останал неоценен от водача при избора му на скорост, като съобразена в конкретния случай била величина от около 8 км/ч /при далечина на видимост в мъглата около 5 м/, при която процесното ПТП, при което е настъпила смъртта на Л.К.е било предотвратимо.

В конкретния случай не е налице хипотезата на „случайно деяние“ по смисъл на чл.15 от НК. Съдът отчете, че спрялата на пътното платно товарна композиция „Скания“ с включени аварийни светлини при влошена пътна обстановка /изключително намалена видимост в участъка с мъглата/ се явява предвидимо препятствие. Изложеното е в съответствие с т.37 на пар. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, в която е дадена легална дефиниция на "Препятствие на пътя", според която това е „нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението”. Отнесено към релевантните по настоящото д. факти, следва да се обобщи, че подс. П. е бил длъжен, интелектуалните му качества са позволявали да допусне в субективните си представи, че в този пътен участък и при установените значими фактори за пътната обстановка /внезапно появила се мъгла с крайно намалена видимост в нея/, е възможно да се появи опасност на пътя – в това число аварирал автомобил. Поради това и спрялата товарна композиция „Скания“ се явява предвидима опасност за движението, поради което в конкретния случай не е налице „случайно деяние” по смисъла на чл.15 НК.

Така според Решение №318/1988 г.- ІІІ н.о. ВС „за да се приеме, че водач на МПС не действа виновно при настъпили общественоопасни последици е необходимо: а/ деецът да се е съобразил с предписанията на правнорегламентираната дейност, която осъществява при управлението на МПС; б/ да са налице условия, при който той да е поставен в положение на невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредните последици.”

Първото условие не е налице в конкретния случай, защото, както бе посочено по-горе, подсъдимият е имал възможност да избегне автопроизшествието, ако бе предприел намаляване скоростта на движение от момента, в който е могъл да възприеме мъглата, а впоследствие след навлизането в участъка с мъглата, е управлявал с технически съобразена с видимостта скорост. С оглед на горното, подсъдимият е имал задължението като водач на МПС да има поведение съобразено с правилата за движение. Нарушавайки нормативно установените си задължения, съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП, сам се е поставил в положение да не може да предотврати резултата, поради което не е налице и второто основание за невиновно поведение на подсъдимия. Подсъдимият П. не е бил поставен в положение на невъзможност да изпълни задълженията си. Казано и по друг начин, именно нарушението на нормативно установените му задължения, е довело до настъпването на процесното ПТП. След като подсъдимият сам е създал предпоставките за настъпването на престъпния резултат, то следва да бъде ангажирана наказателната му отговорност за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, пр.1 , вр. чл.342, ал.1 от НК.

Затова и в редица решения ВКС е посочил, че възможността на подсъдимия да се възползва от нормата на чл.15 съществува само в случаи, когато той е управлявал правомерно своя автомобил. След като подсъдимият сам се е поставил в състояние на управление на МПС в нарушение на нормативни разпоредби, както бе посочено по-горе, не би могъл да претендира, че нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици /Р. 232/2009 г. на ВКС-ІІІ н. о., Р. №318/1988 год.- ІІІ н.о., Р.408/2011 год.-ІІ н.о. и др./.

От субективна страна процесното престъпление е реализирано от подсъдимия П. при форма на вината непредпазливост във вида небрежност. Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпилите в резултат от поведението му общественоопасни последици, респективно бил е длъжен да има поведение, съобразено с правилата за движение по пътищата. Нарушавайки съответната разпоредба на ЗДвП, сам се е поставил в положение да не може да предотврати престъпния резултат. В този смисъл налице са и двата признака на небрежността: обективен – подс.П. е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици и субективен - деецът е могъл да предвиди последиците.

Обективният признак на небрежността очертава рамките на дължимото, т.е. това, което деецът е бил длъжен да предвиди. За да се прецени дали деецът е бил длъжен да предвиди престъпния резултат, трябва да се отговори на два въпроса. Първо, какво поведение дължи субектът в дадения случай. Дължимото поведение се определя от правилата, които регламентират съответната дейност. Тези правила са изработени от обществената практика, науката, техниката и най-често са изрично закрепени в нормативен акт, в конкретния случай това е ЗДвП. Правилата очертават границите на грижата, която деецът трябва да прояви, за да избегне общественоопасния резултат. Спазването на всички правила изключва небрежността и изобщо вината. Обратно - нарушаването на правилата за изпълнение на съответната дейност означава, че деецът не е проявил дължимата грижа. Вторият въпрос е, отклонил ли се е деецът от дължимото поведение и в какво се е изразило това отклонение. При небрежността деецът нарушава правилата за изпълнение на съответната дейност и от това за него възниква задължението да предвиди общественоопасните последици на своето деяние.

Субективният признак на небрежността е възможността на дееца да предвиди настъпването на престъпния резултат. Тази възможност се преценява не изобщо, а конкретно за случая, и то в рамките на дължимото- на онова поведение, което се изисква в подобни случаи. Едва след като се установи какво е дължимото поведение, следва да се постави въпросът, дали конкретният деец (спазвайки правилата) е могъл в конкретните условия да предвиди престъпния резултат. Възможността за предвиждане и предотвратяване на резултата зависи: от конкретните обективни условия за извършване на деянието и от индивидуалните особености на личността на дееца. Задължение на съда е във всеки отделен случай да установи какви обективни условия са били необходими, за да се предотврати резултатът и след това да изследва дали всички необходими условия са съществували. Ако липсва само едно от необходимите условия, налице е обективна невъзможност за предотвратяване на общественоопасния резултат, т.е. случайно деяние. От това, че съществува задължение за предвиждане на общественоопасните последици не следва, че съществува и възможност за това. Съдът винаги трябва да констатира наличието на някакво обективно обстоятелство, което насочва съзнанието на дееца към опасността при нарушаване на правилата. Такова обективно обстоятелство съставляват и самите специални правила за извършване на съответната дейност, каквато в конкретния случай е нарушената разпоредба на ЗДвП.

Що се отнася до индивидуалната възможност на дееца да предвиди престъпния резултат, тя зависи от способностите, знанията, опита, съобразителността, физическото и психическото състояние на конкретната личност (телесен недъг, състояние на афект, внезапно смущение и др.). Наличието на съответни качества позволява на дееца чрез мобилизиране на своя психически капацитет да изведе в съзнанието си представата за общественоопасните последици. Тази възможност, заедно с проявената недостатъчна грижа от страна на дееца (и при съответна волева насоченост), съставлява основанието за отрицателна оценка на психическото отношение на дееца към престъпния резултат. Обратното - липсата на такава възможност означава липса на вина, т.е. наличие на случайно деяние (чл. 15 НК).

При небрежността липсват конкретни представи за престъпния резултат. Но това не означава обаче, че деецът няма някакви най-общи представи за това, което върши, за обстановката, в която действа и за възможните опасности.

В разглеждания случай е безспорно установено, че подсъдимият П. е причинил престъпния резултат – смъртта на Л.К., без да е предвиждал същия. Следващият въпрос, на който следва да отговори съдът, е, налице ли са останалите два белега на небрежността: подсъдимият бил ли е длъжен и ако е бил длъжен, дали е имал възможност да предвиди престъпния резултат.

В конкретния случай съществуват юридически правила, които да регламентират конкретната ситуация, и това е разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, нарушена от подсъдимия, като тези нарушения са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат. Реализираното от П. отклонение от дължимото поведение неминуемо поражда за него задължението да предвиди настъпването на престъпния резултат. Поставя се въпросът, а имал ли е подсъдимият възможността, ако действаше в рамките на дължимото поведение, да предвиди престъпния резултат. Отговорът и на този въпрос е положителен. Подсъдимият, който е пълнолетно лице, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, предвид, както липсата на изключваща вменяемостта му душевна болест, така и индивидуалното му достигане на възрастта за психическа и социална зрелост. Налице са били всички субективни предпоставки, за да може подсъдимият да предвиди настъпването на престъпния резултат. Ако беше проявил дължимата грижа и взискателност, ако беше подложил на внимателна преценка всички обстоятелства, подсъдимият можеше да изведе в съзнанието си представата за общественоопасните последици от своето деяние.

Съдът не прие, че в конкретния случай са налице основания за квалификация на деянието на подс. П. по привилегирования състав на престъплението, поради което не приложи разпоредбата на чл. 343а, ал. 1, б. б, във вр.  чл. 343, ал. 1, б. в, пр.1, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Според категоричната съдебна практика по приложението на привилегированата норма, същата е предвидена с цел да се осигури бързото придвижване на пострадалите до компетентна помощ, за да се използва всякаква възможност за своевременно лекуване или за спасяване на живота им. Въпросът дали деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, се преценява конкретно с оглед на обстановката, характера на действията, които е извършил сам или чрез другиго водачът, конкретните възможности на виновния /така в ППВС №6/07.10.1969г. са очертани примерно действията, обуславящи приложението на привилегированата норма/. Необходимо е обаче, на следващо място, действията на виновния обективно да са насочени към спасяване живота на пострадалия, а това означава увреденият да е бил още жив. Когато пострадалият не е жив или предстои да умре, помощта се явява безпредметна. Така според Решение №140/07.02.80г. по н.д. №22/80г., 3 н.о. „за основа на обективната преценка на извършените действия от виновното лице следва да се вземе предвид заключението на медицинската експертиза за смъртта на пострадалия, и по-специално, дали тя е настъпила непосредствено след нараняването или тя е била неминуема кратко време след това, в какъвто случай отпада привилегированият състав“. В конкретния случай, експертните становища са категорични, че смъртта на К., в резултат от сблъсъка между л.а. „Мерцедес С 180“ и полуремаркето на товарната композиция с влекач „Скания“ /първият сблъсък с участието на л.а. „Мерцедес С 180“/, е била неизбежна и същата е настъпила почти мигновено.

*

При индивидуализация наказанието на подсъдимия П. съдът изходи от общите разпоредби на закона / чл.54 от НК/, принципите за определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от предвидения в съответната специална разпоредба на закона конкретен вид и размер наказание.

За престъплението по чл. 343, ал. 1, б.„в“, пр.1, вр. чл.342, ал.1 от НК към момента на извършването му законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от 2 до 6 години.

При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази същото със специфичните особености на конкретния случай, вземайки предвид обстоятелствата, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и онези, характеризиращи личността на дееца. Съдът отчете, че принципно тези обстоятелства биха могли да обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на генералната и специалната превенции.

В случая съдът взе предвид като смекчаващи отговорността на подс.П. обстоятелства чистото съдебно минало и липсата на данни за други противообществени прояви на подсъдимия, които обстоятелства в контекста на около 56-годишната му възраст към момента на извършване на престъплението го характеризират като личност, принципно спазваща установения в страната ни правов ред. Смекчаващи отговорността му обстоятелства са и неговата трудова ангажираност и дадената положителна атестация от настоящия му работодател.

Като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство бе отчетен и конкретният вид на проявената непредпазлива форма на вина, а именно небрежност. Изложеното не представлява нарушение на чл.56 от НК, доколкото законодателят е поставил под един знаменател извършваните при форма на вината непредпазливост транспортни престъпления по чл.343 от НК, което дава възможност при индивидуализация на наказанието, да се релевира съответният й вид, като нейният по-смекчен вариант относно субективната страна на деянието се явява несъзнаваната непредпазливост или небрежността. В подобен смисъл е и практиката на върховната съдебна инстанция /напр. Р. № 159/68г., на ІІІ н.о. на ВС/, според която видът на непредпазливост при транспортните престъпления /съзнателна или несъзнателна/ е едно от обстоятелствата, които съдът е длъжен да обсъжда съгласно чл.54 и чл.55 от НК при определяне вида и размера на наказанията, без това да съставлява нарушение на чл.56 от НК. Изложеното е изводимо и от ТР№2/22.12.2016г. на ВКС.

Не е смекчаващо отговорността обстоятелство, фактът, че на въпросната дата са станали и други транспортни произшествия /по делото разбира се има доказателства, че е имало водачи, които са осъществили своевременно спиране, съобразявайки се с особеностите на пътната обстановка-напр.водачът на т.а. „Рено Премиум“/. Противоправното поведение и на други участници в пътното движение, в никакъв случай не е нито извинително основание, нито такова, намаляващо отговорността на конкретния водач. Нещо повече, налице е отегчаващо отговорността на подс.П. обстоятелство, а именно особено тежката пътна обстановка в онази ранна утрин, която е изисквала особена осторожност при прилагане на правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Утежняващо отговорността на подсъдимия е и обстоятелството, че той нееднократно е санкциониран по административен ред за допуснати нарушения на правилата за движение. Обстоятелствата, свързани с профила на подсъдимия като водач, сочат, че той нееднократно през годините е пренебрегвал правилата за движение и не се е повлиял от прилаганите спрямо него административноправни механизми за превъзпитателно въздействие. 

          Съдът не окачестви като отегчаващо обстоятелство претърпените психически страдания от близките на починалия, доколкото се касае за посткриминални и независещи от дееца обстоятелства. Общ принцип при индивидуализацията на наказателната отговорност е, че като отегчаващи обстоятелства е допустимо да се третират само осъзнатите фактически особености на проявата, тоест тези, към които виновният има съответното психическо отношение.  

Съдът прие, че по делото не се установява наличие на изключително или многобройни смекчаващи отговорността на подс. П. обстоятелства, поради които и най-лекото, предвидено в закона наказание, да се явява несъразмерно тежко, което да обусловя приложение разпоредбата на чл.55 от НК. Поради това и при санкционирането на подс.П. съдът приложи разпоредбата на чл.54 от НК.

При определяне на наказанието съдът отчете принципната теза, застъпвана и в практиката на ВКС, че „при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца” / Решение № 300/21.03.16 г. на ІІІ н.о. по н.д. №671/2015 г./.

При съвкупната преценка на противоположните по насоченост индивидуализиращи отговорността обстоятелства, налични по делото, съдът намира, че смекчаващите са преобладаващи, поради което справедливо се явява наказание „лишаване от свобода“, в размер, близък до специалния минимум, а именно ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА. Съдът прие, че този размер съответства напълно на целите на чл.36, ал.1 от НК, които не биха могли да бъдат постигнати по друг начин.

В конкретния случай са налице всички предпоставки, визирани в чл. 66 ал.1 от НК, от които да може да се направи изводът, че за поправянето и превъзпитанието на подс. П. не е необходимо той ефективно да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода”. Тези изводи са напълно съобразени с изискването на нормата на закона и с предпоставките, съдържащи се в нея. Наложеното наказание „лишаване от свобода” е до три години, подсъдимият не е осъждан до момента на наказание „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, както и за постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца не се налага изтърпяване на наказанието.

Докато първите две предпоставки са обективни такива, то третата е свързана с всеки конкретен случай и с особеностите на дееца. Затова и законодателят поставя акцент върху индивидуалната превенция на наказанието при обсъждането на възможността за отлагане на неговото изпълнение. Това от своя страна предполага констатиране на съответни индивидуални особености и характеристика на конкретния деец, които в своята съвкупност да предпоставят възможност за негово поправяне и превъзпитание без ефективно изтърпяване на наложеното наказание. Независимо обаче, че съгласно константната съдебна практика за приложението института на условното осъждане е водеща преди всичко индивидуалната превенция, съдът е длъжен да не игнорира и нуждите на генералната превенция. За това следва да се преценят не само личните качества на подсъдимия, но и конкретната обществена опасност на деянието. За да бъде същата завишена, трябва да са налице конкретни данни, които да характеризират дееца и деянието с по-висока степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от този вид, тъй като принципно за всяко по вид престъпление законодателно е заложена съответна степен на обществена опасност на деянието, намерила израз в предвидената санкция.

По отношение на подсъдимия П., съдът, въз основа направената преценка, намира, че и третата предпоставка е налице, за да се приложи чл. 66, ал.1 от НК по отношение на наказанието „лишаване от свобода”. В конкретния случай подсъдимият е с много добри характеристични данни, същият е с чисто съдебно минало, разглежданият случай е небрежно проявление на вината.

С оглед изложеното, съдът намира, че по отношение на подсъдимия П. ефектът на наказателното въздействие може да бъде обезпечен с отлагане изтърпяването на определеното наказание „лишаване от свобода” с определянето на ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила. Именно изпитателният срок ще постави на проверка волята на подсъдимия за в бъдеще да се въздържа от престъпна дейност, доколкото в случай на осъществяване на ново престъпление, ще следва да изтърпи и отложеното наказание. Въздържанието от престъпно поведение, както и коригиране на поведението към стриктно спазване на закона, са конкретните проявления, чрез които подсъдимият би демонстрирал своето поправяне и превъзпитание. При определяне продължителността на изпитателния срок съдът взе предвид, че смекчаващите отговорността обстоятелства са преобладаващи, поради което не е правилно определянето на максималния изпитателен срок от пет години. В този смисъл съдът отчете, че П. не е вършил каквито и да било общественоопасни посегателства в миналото, а настоящото престъпление е непредпазливо като форма на вина, при това във вида небрежност. Не е правилно понасяне и на минималния срок (три години), доколкото са налични и отегчаващи обстоятелства, обосноваващи нужда от по-дълъг срок за изпитание на дееца. Справедлив се явява именно средният законоустановен размер от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

Що се отнася до кумулативното наказание по чл. 37, ал.1, т.7 от НК „лишаване от право да управлява МПС”, при определянето на срока му -  ДВЕ ГОДИНИ И ДЕВЕТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в законна сила, съдът отчете горевизираните индивидуализиращи отговорността на подсъдимия П. обстоятелства. Бяха отчетени едновременно фактът, че деецът в миналото е имал и други нарушения на правилата за движение /видно от справката за нарушител-водач/ и обстоятелството, че посредством управление на МПС упражнява занятието, с което осигурява прехраната си.

Съдът намира, че така определените на подсъдимия П. кумулативни санкции са съобразени с правилото, залегнало в ал. 2 на чл. 57 НК, според което, когато в особената част на НК е предвидена възможност за дадено престъпление да бъдат наложени едновременно две или повече наказания, съдът, като се ръководи от правилата на предходните членове, определя размера на всяко едно от тях, така, че те в своята съвкупност да отговарят на целите, посочени в чл. 36 от НК.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият П. бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив, в полза на държавата  сумата от 2 611,15 лв., представляваща  направени разноски в хода на досъдебното производство, а по сметка на Окръжен съд – Пловдив, в полза на бюджета на Съдебната власт сумата от 5 985,18 лв., представляваща направени разноски в хода на съдебното производство.

С оглед така постановената осъдителна присъда подсъдимият П. бе осъден и да заплати на всеки един от частните обвинители: Н.К.К., С.Н.К. и И.Н.К. сумите от по 400 лв., представляващи направените от всеки един от тях разноски в общ размер от 1200 лв. за процесуално представителство в хода на наказателното производство. 

         

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :