Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна, ….03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ВТОРИ състав, в
публично заседание на единадесети
декември , през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка
Долчинкова и в
присъствието на прокурора …………, като разгледа докладваното от съдията
Веселина Чолакова адм.дело N 2655 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по подадена жалба от И.М.И., действащ
като ЕТ „Лес-комерс- И.И.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Търговище , ул. „Антим І“, № 17, вх. А, ет.3, ап.9 против Ревизионен акт №
03002516007653-091-001/31.05.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на
НАП-Варна, в частта потвърден с Решение
№ 273/18.08.2017 г. от директора на
Дирекция ОДОП-гр. Варна, с който са установени задължения по ЗДДФЛ за д.п.
2015г. за размера над 11 001,93 лв. до определения с РА размер главница
18 488,00 и съответните лихви, както и задължения за ДДС за д.п. м.
06.2012г. главница – 4203.00лв., и лихва -2086,64лв.; д.п.м. 07.2012г. главница
– 12517.15лв., и лихва -6076.54лв.; д.п. м. 07.2012г. главница – 15194.00 лв.,
и лихва – 7276.73лв.; д.п. м. 10.2012г. главница – 3350.00лв., и лихва –
1546.87 лв.; д.п. м. 01.2013г. главница – 1760.00 лв., и лихва - 767.27 лв.;
д.п. м. 10.2013г. главница – 6116.63 лв., и лихва -2201.59 д.п. м. 11.2013г.
главница – 1154.09 лв. и лихва – 405.76 лв.; д.п. м. 12.2013г. главница –
11817.97 лв., и лихва – 4053.08 лв.; д.п. м. 04.2014г. главница – 10350.46 лв.,
и лихва -3204.12 лв.; д.п. м. 05.2014г. главница – 23668.40лв. и лихва –
7122.62 лв.; д.п. м. 06.2014г. главница – 5383.30лв. и лихва – 1575.06 лв.; д.п.
м. 07.2014г. главница – 11165.55лв. и
лихва – 3170.41лв.; д.п. м. 08.2014 г.
главница – 4497.48 лв. и лихва – 1238.20
лв.; д.п. м. 09.2014г. главница –
4784.15 лв. и лихва – 1277.14 лв.; д.п.
м. 10.2014г. главница – 9571.83 лв. и лихва – 2472.55 лв.; д.п. м. 11.2014г. главница – 6054 лв. и лихва –
1513.32лв.; д.п. м. 01.2015 г. главница
– 8962.08 лв. и лихва – 2085.53 лв.; д.п. м.
04.2015г. главница – 23525.59 лв.
и лихва – 4892.26 лв.; д.п. м. 05.2015 г. главница – 2000.00 лв. и лихва – 398.67 лв.; д.п. м. 08.2015 г. главница – 4269.52 лв. и лихва – 741.76 лв.; д.п. м. 09.2015 г. главница – 12899.84 лв. и лихва – 2133.43 лв.; д.п. м. 10.2015 г. главница – 4180.64 лв. и лихва –
655.35 лв.; д.п. м. 11.2015 г. главница
– 1270.64 лв. и лихва – 203.93 лв.; д.п. м.
.201 г. главница – лв. и лихва - лв.; д.п. м. 12.2015 г. главница – 5552.81 лв. и лихва – 776.20 лв.; д.п. м. 09.2016 г. главница – 0 и лихва – 249.46лв.
всичко 194249.47 лв. и лихви 57124.49
лв. Жалбоподателят
навежда твърдения за нарушения на
материалния закон, процесуалния закон и необоснованост. Излага подробни
съображения. Счита, че са налице достатъчно доказателства, от които да се
приеме, че доставките по фактурите , по които е отказано правото на данъчен
кредит са реално осъществени. Счита, че неоснователно е отказано правато на
приспадане на данъчен кредит, както и направените констатации са недоказани и
необосновани. В частта по ЗДДФЛ не излага
съображения. Моли РА в обжалваната част да бъде отменен. В съдебно
заседание редовно уведомен не се явява, представлява се от адв.Р., който
поддържа жалбата, представя доказателства и моли за присъждане на сторените по
делото разноски. Представя писмено становище.
Ответникът по жалбата – директор на Дирекция ОДОП
гр.Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Н –П.
оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Представя писмено становище.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
легитимирано лице, след предприето оспорване на РА по административен ред и при наличие на интерес от обжалване, поради
което е допустима.
По основателността
на жалбата:
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата,
доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, Административният съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.156 от ДОПК, РА в частта, която не е отменена с решението по чл.155 от ДОПК, може да се
обжалва чрез решаващия орган пред
Административния съд по местонахождението му, в 14-дневен срок от получаване на
решението. Съобразно петитума на жалбата предмет на настоящето
производство е РА в частта потвърдена с Решение
№ 273/18.08.2017 г. от директора на
Дирекция ОДОП-гр. Варна, с който са установени задължения по ЗДДФЛ за д.п.
2015г. за размера над 11 001,93 лв. до определения с РА размер главница
18 488,00 и съответните лихви, както и задължения за ДДС за д.п. м.
06.2012г. главница – 4203.00лв., и лихва -2086,64лв.; д.п.м. 07.2012г. главница
– 12517.15лв., и лихва -6076.54лв.; д.п. м. 07.2012г. главница – 15194.00 лв.,
и лихва – 7276.73лв.; д.п. м. 10.2012г. главница – 3350.00лв., и лихва –
1546.87 лв.; д.п. м. 01.2013г. главница – 1760.00 лв., и лихва - 767.27 лв.;
д.п. м. 10.2013г. главница – 6116.63 лв., и лихва -2201.59 д.п. м. 11.2013г.
главница – 1154.09 лв. и лихва – 405.76 лв.; д.п. м. 12.2013г. главница –
11817.97 лв., и лихва – 4053.08 лв.; д.п. м. 04.2014г. главница – 10350.46 лв.,
и лихва -3204.12 лв.; д.п. м. 05.2014г. главница – 23668.40лв. и лихва –
7122.62 лв.; д.п. м. 06.2014г. главница – 5383.30лв. и лихва – 1575.06 лв.;
д.п. м. 07.2014г. главница – 11165.55лв.
и лихва – 3170.41лв.; д.п. м. 08.2014 г.
главница – 4497.48 лв. и лихва – 1238.20
лв.; д.п. м. 09.2014г. главница –
4784.15 лв. и лихва – 1277.14 лв.; д.п.
м. 10.2014г. главница – 9571.83 лв. и лихва – 2472.55 лв.; д.п. м. 11.2014г. главница – 6054 лв. и лихва –
1513.32лв.; д.п. м. 01.2015 г. главница
– 8962.08 лв. и лихва – 2085.53 лв.; д.п. м.
04.2015г. главница – 23525.59 лв.
и лихва – 4892.26 лв.; д.п. м. 05.2015 г. главница – 2000.00 лв. и лихва – 398.67 лв.; д.п. м. 08.2015 г. главница – 4269.52 лв. и лихва – 741.76 лв.; д.п. м. 09.2015 г. главница – 12899.84 лв. и лихва – 2133.43 лв.; д.п. м. 10.2015 г. главница – 4180.64 лв. и лихва –
655.35 лв.; д.п. м. 11.2015 г. главница
– 1270.64 лв. и лихва – 203.93 лв.; д.п. м.
.201 г. главница – лв. и лихва - лв.; д.п. м. 12.2015 г. главница – 5552.81 лв. и лихва – 776.20 лв.; д.п. м. 09.2016 г. главница – 0 и лихва – 249.46лв.
всичко 194249.47 лв. и лихви 57124.49
лв.
По валидността на РА:
Ревизионното производство е възложено със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-03002516007653-020-001 / 04.11.2016, изменяна със Заповеди Р- 03002516007653-020-002
/ 13.02.2017, от екип от ревизори:1.Р. М. М. - Главен инспектор по
приходите(ръководител на ревизията).2.К. Н. П. - Инспектор по приходите.
Ревизията е с обхват установяване на задължения за публични държавни вземания
за данък върху добавената стойност за периода от 01.06.2012г. до 30.09.2016 и годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
периодите 01.01.2014г. и 31.12.2015г.
За резултатите от ревизията е изготвен Ревизионен
доклад № Р-03002516007653-092-001 /
27.04.2017 г., с предложения за установяване на задължения за публични държавни
вземания. Въз основа на РД е издаден оспореният Ревизионен акт № 03002516007653-091-001/31.05.2017
г. от органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията. При оспорване на
акта по административен ред с Решение № 273/18.08.2017 г. директорът на Дирекция ОДОП-гр. Варна го е
потвърдил.
Представените като административна преписка
документи ЗВР, РД и РА са във вид на разпечатки на електронни
документи. При запознаване със съдържанието на електронен диск и при изрично
изявление на жалбоподателя, че не оспорва валидността на подписите се установи
, че подписите във всички посочени документи са в срока на валидност на
сертификатите по чл.24 от Закона за електронния подпис и електронния документ.
По определението на чл.13,ал.1 от Закона за
електронния подпис и електронния документ, електронен подпис е всяка информация
в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление ,
за установяване на неговото авторство. Квалифициран електронен подпис съгласно
чл.13,ал.3 и ал.4 от ЗЕДЕП е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря
на изискването на чл.16 от Закона и той има значение на саморъчен подпис. За
установяване на наличието на квалифициран електронен подпис е необходимо
съгласно изискването на чл.16,ал.1 от ЗЕДЕП да е придружен от издадено от
доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен
подпис, отговарящо на изискванията на чл.24 удостоверяващо връзката между
автора и публичния ключ за проверка на подписа, и да е създаден посредством
устройство за сигурно създаване на подписа. Удостоверението за електронен
подпис е средство за електронна идентификация и потвърждаване на самоличността
на лицето, подписващо даден документ /файл/ . Удостоверението за електронен
подпис е законово признато за еквивалент на саморъчен подпис за лицата, които
притежават такова удостоверение. В общата информация на доставчика за
удостоверението за електронен подпис, което е достъпно на интернет адрес: https//help.superhosting.bg/digital-signature.html са посочени схемите на подписване. Едната е т.н. „Attached Signature“, при който тип подписване са създава нов файл, в
който се съдържат два файла- оригиналния документ и цифровия подпис и „Detached Signature“ , при който документът и подписът не са пакетират в
един файл, а документът са запазва в оригиналния си вид, като се създава нов
файл, в който се съдържа само подписа. За последващата верификация на подписа е
необходимо получателят да разполага и с двата файла- оригиналния документ и
подписа. Посочената втора схема на подписване е приложена и в съставените
ЗВР, РД и РА. От представените
удостоверения , като прикачен файл към актовете е видно, че подписите са
положени от съответните лица, в периода на срока на действие на
удостоверението. В тази връзка се установи, че РА и РД и ЗВР създадени като електронни документи са
подписани с електронен подпис от лицата посочени като техни издатели , с КЕП и
в периода на действие на удостоверението.
При извършване на задължителната проверка по чл.160,
ал.2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е
приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни
органи и определя данъчни задължения за
периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен
акт не страда от пороци влечащи неговата нищожност.
По
процесуалната и материална законосъобразност на акта.
В частта по
ЗДДС:
В хода на проведеното ревизионно
производство са направени следните относими към предмета на делото фактически
констатации:
І. По фактури от “Леско” ЕООД:
Жалбоподателят е упражнил право на
приспадане на данъчен кредит в размер на 185 287,39 лева през
данъчни периоди м.01.06.2012 г. – 30.12.2015 г. по фактури издадени от „ Леско“
ЕООД, които са подробно описани на стр.23-26 от РД / л.2086-2087 от адм.
преписка/. Фактурите са приложени на л.150-1836 от адм. преписка. Основният
предмет на доставката описан във фактурите е „дървесина“, като част от тях са
за извършена „транспортна услуга“.
За установяване на правомерното упражняване на правото на приспадане на
данъчен кредит за извършени процесуални действия за събиране на доказателства.
Искания са били изпратени до жалбоподателя, до неговия доставчик и до трети
лица.
Относно доставчика е извършена насрещна проверка, която е приключила
със съставянето на ПИНП № П-03002517019995-141-001/16.03.2017 г. / стр.180/.
Съобщенията до доставчика са били връчени по реда на чл.32 от ДОПК. Същият не е
представил изисканите документи. При направена служебна справка в
информационната система на НАП е установено, че дружеството е регистрирано по
ЗДДС на 18.02.2005 г. и дерегистрирано на 28.03.2016 г. по инициатива на
органите по приходите. Установено е, че неговата основна дейност е търговия на
едро с дървен материал и материал за строителството.
От страна на ревизираното лице са представени четири броя договори за
доставка и изкупуване на дървесина / приложени на л.1599,1718 и 1810 от адм.
преписка/ със следното съдържание и предмет:
-Договор за доставка и изкупуване на дървесина сключен на 03.01.2012г.
Съгласно т. 1.1 Доставчикът ще продаде и предаде, а Купувача ще закупи и приеме
през 2012г. контролирани количества твърда широколистна технологична дървесина
/бук, цер, дъб и др./ както и мека широколистна и иглолистна дървесина /липа,
трепетлика, топола, бор и др./в т.1.2. Количеството за периода от 2012г. е до
5.000 тона. Региони – Омуртаг и Търговище. В срок до 25-то число на текущия
месец, доставчикът се задължава да информира Купувача за количеството на
доставките през следващия месец. Съгласно т. 3.1. от Договора - Доставките се
извършват с авто транспорт. Съгласно т.3.2. Доставчикът е длъжен да осигури
прилагането към всяка доставка на оригинален екземпляр на превозни билети за
всяко транспортно средство и всички други изискващи се документи. В т. 3.3. от
договора е посочено, че крайни потребители на закупената дървесина са
дърводобивните предприятие: „Кроношпан Б-я" ЕООД гр. В. Търново,
„Кастамону България" АД, „Свилоцел" ЕАД гр. Свищов, „Пристанище Варна
– Запад" гр. Варна. Съгласно т.4.1. от договора цената на доставената
дървесина е франко ТИР станция. В т.4.2. е записано, че разплащането между
Доставчика и Купувача се извършва регулярно за доставеното количество.
Фактуриране се осъществява след извършена доставка. При наличието на изискуеми
насрещни вземания Купувача може да прихване същите като писмено уведоми
Доставчика за извършените прихващания.
-Договор за доставка и изкупуване на дървесина сключен на
03.01.2013г. Договорът е идентичен с
този от 2012г. Разликата е в т. 1.1
Доставчикът ще продаде и предаде, а Купувача ще закупи и приеме през 2013г.
контролирани количества твърда широколистна технологична дървесина /бук, цер,
дъб и др./както и мека широколистна и иглолистна дървесина /липа, трепетлика,
топола, бор и др./ В т.1.2. Количеството за периода от 2013г. е до 5.000 тона.
В т.1.3. Региони – Омуртаг и Търговище.
-Договор за доставка и изкупуване на дървесина сключен на 03.01.2014г.
Договорът е идентичен с този от 2012г.,
разликата е в т. 1.1 Доставчикът ще продаде и предаде, а Купувача ще закупи и
приеме през 2014г. контролирани количества твърда широколистна технологична дървесина
/бук, цер, дъб и др./както и мека широколистна и иглолистна дървесина /липа,
трепетлика, топола, бор и др./ В т.1.2. Количеството за периода от 2014г. е до 10.000 тона. В т.1.3.
Региони – Омуртаг и Търговище.
-Заверено копие на първа страница на Договор за доставка и изкупуване
на дървесина сключен на 03.01.2015г. Договорено в т. 1.1 Доставчикът ще продаде
и предаде, а Купувача ще закупи и приеме през 2015г. контролирани количества
твърда широколистна технологична дървесина /бук, цер, дъб и др./както и мека
широколистна и иглолистна дървесина /липа, трепетлика, топола, бор и др./ В
т.1.2. Количеството за периода от 2015г. е до 10.000 тона. В т.1.3. Региони –
Омуртаг и Търговище. В т. 2 от Договора е „Качество", т. 3 от Договора е
„Транспорт", като в 3.1. е записано Доставките се извършват с авто
транспорт. Втора страница от договора е заверено копие на първата страница
включваща от т. 1 до т. 3.1.
Ведно с посочените договори са представени и процесните фактури, в
които като предмет на доставката е вписано само „дървесина“ или „технологична
дървесина“. Ведно с фактурите са представени уведомителни бюлетини за
издадените превозни билети за транспортиране на дървесината с приложени към тях
копия на превозните билети, както следва:
-Уведомителен бюлетин за издадени превозни билети за транспортиране на
дървесина по позволително за сеч № 0228601, с продавач „Леско“ ЕООД с приложени пет броя превозни билети , в
които като получател само в един е
вписан жалбоподателя /л.1805-л.1808/.
-Уведомителен бюлетин за издадените превозни билети за транспортиране
на дървесина по позволително за сеч № 0228603 с приложени 24 броя превозни
билети , от които 2 броя са издадени на жалбоподателя и 16 бр. са с вписан
купувач „Леско“ ЕООД и липса на данни за продавач /л.1792-л.1803/.
-Уведомителен бюлетин за издадените превозни билети за транспортиране
на дървесина по позволително за сеч № 0228603 с приложени 30 бр. превозни
билети, от които само в 11 жалбоподателят е вписан като купувач /л.1771-л.1791/.
-Уведомителен бюлетин за издадените превозни билети за транспортиране
на дървесина по позволително за сеч № 0228641 с приложени 30 броя превозни
билети , от които само в един брой като купувач е вписан жалбоподателя
/л.1560-л.1575/.
-Уведомителен бюлетин за издадените превозни билети за транспортиране
на дървесина по позволително за сеч № 0228639 с приложени 30 броя превозни
билети , от които само в два броя като купувач е вписан жалбоподателя /л.1771-
л.1775/.
-Уведомителен бюлетин за издадените превозни билети за транспортиране
на дървесина по позволително за сеч № 0228639 с приложени 30 броя превозни
билети , от които само в четири броя като купувач е вписан жалбоподателя
/л.17701- л.1755/.
Видно от съдържанието на превозните документи, стоката се превозва от
временен склад находящ се в с. Лиляк и с. Момино, област Търговище. Превозните
билети са издадени от лицето И.И..
В описа за представените документи с вх. Хе 1782/09.03.2017г.
/стр.1884/, изготвен от ревизираното лице, са описани уведомителен бюлетин №
0228642 с З0бр. превозни билети и
уведомителен бюлетин № 0228642 с 12бр. превозни билети. Тези документи обаче не
са представени.
Освен превозните билети, които са описани в цитираните по-горе
уведомителни бюлетини ревизираното, лице е представило други превозни билети,
които са издадени от Исмаил Акифов.
Относно доставчикът „Леско“ ЕООД е установено, че е получил
удостоверение № 684/20.12.2011 г., издадено от Изпълнителна агенция по горите,
за вписване в публичния регистър на търговци за извършване на следните дейности
в горски територии - стопанисване на горски територии и добив на дървесина
/стр. 168/. Дружеството е сключило трудов договор с Л. А. П.- лесовъд, считано
от 22.11.2011г. Л. А. П.е физическо лице. вписано в регистъра за упражняване на
лесовъдска практика с № 2715/20.12.2011г. /стр. 166/. Трудовият договор на Л.
А. П.е прекратен на 24.04.2014г. /стр. 171/. След тази дата 24.04.2014г.
„Леско" ЕООД няма регистриран трудов договор с лице, което да е назначено
като лесовъд. При проверка в програмен продукт СУП на НАП не са установени
данни за лица И.И. и И. А.. които да имат сключен трудов договор с „Леско“
ЕООД. Данните сочат, че съгласно изискванията на Закона за горите само лицето Л.
П. има право до 24.04.2014г. да издава превозни билети от името на търговеца
„Леско“ ЕООД. Направен е извод, че след тази дата за „Леско“ ЕООД не възниква право да
упражнява дейност по чл.241 от Закона за горите и съответно да издава превозни
билети.
В хода на ревизията са предприети действия за събиране на доказателства
от компетентните органи и институции отговорни за опазването, стопанисването и
ползването на горските територии в Република България. В хода на ревизионното
производство с ИПДПОЗЛ изх. № Р-03002516007653-041-003/20.03.2017г. /стр.329/
от Регионална дирекция по горите - Шумен са изискани документи конкретно
описани в искането, касаещи издадените позволителни за сеч и издадените
превозни билети. С писмо вх. № ВхК- 2544/30.03.2017г. /стр.319/ от Регионална
Дирекция по горите - Шумен са получени заверени копия на посочените в искането
превозни билети, като са представени копие 3 (за кочана) и са със същото
съдържание, като предоставените от ЕТ „Лес Комерс - И.И.“. В някои от
превозните билети е посочен купувач „Леско“ ЕООД, а в други полето купувач е празно.
За купувачи са посочени „Трейдком 2013“ ЕООД. Д. И. М. Б., Б. И., Н. К. , И. И.,
ЕТ „Лес Комерс- И.И.“ / описани на стр.2079 от РД и приложени на стр.316 и сл.
от адм. преписка/. В част от превозните билети не е посочен продавач , а за
купувач е посочен „Леско“ ЕООД. Издател на документите е лицето И.И..
С вх. № ВхК-2730/05.04.2017г. /стр.325-323/ от Регионална дирекция по
горите - Шумен е дадена справка за номерата на кочаните с превозни билети по
чл. 206 от Закона за горите, които са
закупени от „Леско“ ЕООД. Видно от справката „Леско“ ЕООД е закупило 12 бр.
кочани с превозни билети за периода от м.04.2012г. до 10.01.2014г.. т.е. след
тази дата последният кочан е от № 01071152 до №01007184 от 2014г. „Леско“ ЕООД
не е издавало превозни билети като собственик и ползвател на обекти, в които
постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина. Във връзка с
исканите позволителни за сеч и освидетелстване на сечища е дадена информация,
че съгласно чл. 108, ал. 1 от Закона за горите тази информация следва да се
изисква от съответното териториално поделение на ТП ДГС/ДЛС, община или частен лесовъд.
Отделно от това, в хода на ревизионното производство на Регионална
дирекция по горите - Шумен е връчено ИПДПОТЛ № Р-03002516007653-041
-005/10.04.2017г. /стр.252/, с което са изискани конкретни данни за превозните
билети издадени на Л. А. П.- лесовъд, на С. В. С. - лесовъд с удостоверение №
2240- 1/23.03.2012г. (с когото ЕТ „Лес Комерс - И.И." е сключил трудов
договор съгласно чл.242,ал.1, т.1 от Закона за горите), на И. Ш. А. - лесовъд с
удостоверение № 9015/05.03.2013г., който е издават превозни билети с продавач
„Леско“ ЕООД. С писмо вх. № ВхК-3230/21.04.2017г. /стр.249/ от Регионална
дирекция по горите - Шумен е получен отговор, като са изпратени заверени копия
на изисканите 47 броя превозни билети, които са идентични с тези представени от
РЛ. Номерата на превозните билети съвпадат с номера от превозните билети, които
е закупил И. А. Представен е списък на закупените превозни билети от И. А. от
който се установява, че лицето е закупило 58 броя кочани с превозни билети
серия АА за периода от 03.07.2013г. до 08.09.2015г. Представен е списък на
закупените превозни билети от С. С., от който се установява, че лицето е
закупило 130 броя кочани с превозни билети серия АА за периода от 19.01.2012г.
до 24.06.2016г. Закупените превозни билети серия АА регистрираните лесовъди
издават при транспорт на дървесина от временен склад в гората. За Л. П. е
отговорено, че не е закупувала превозни билети от РДГ - Шумен. Относно
изисканите копия на всички издадени превозни билети от И. А. с данни за
продавач „Леско“ ЕООД и данни за купувач ЕТ „Лес Комерс - И.И.“ за периода
01.06.2012г. до 30.09.2016г. не е даден никакъв отговор и не са представени
никакви документи.
При установеното в хода на ревизионното производство, е прието, че на
основание чл.70,ал.5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит, поради
неправомерното начисляване на данъка по процесните фактури.
ІІ. По фактура от „Вут Експорт“ ЕООД:
С РА за данъчен период м.01/2015г. не е признат ДК в размер на 8962.08лв.
по фактура № 1 ...032/30.04.2014г.. издадена от „Вут Експорт“ ЕООД. В
подадената жалба лицето не е изложило възражения относно непризнатия данъчен
кредит за този данъчен период. Доколкото обаче в жалбата е посочено, че РА се
обжалва изцяло в частта по ЗДДС, следва да се има предвид, че по отношение на
тази фактура е установено, че е включена два пъти в дневниците за покупките -
през м. април 2014г. и през м. януари 2015г.
По делото е работила ССчЕ / л.69-77/. Съобразно поставените задачи
вещото лице е установило следното:
1. За 2012г.:Дървесината,
продадена от „Леско“ ЕООД на ЕТ ”Лес Комерс” е придобита от СЦДП ДП-ТП ДГС
Търговище и Тузлушка гора ЕООД ООД; 2013г.: Дървесината, продадена от „Леско“
ЕООД на ЕТ ”Лес Комерс” е придобита от СЦДП ДП-ТП ДГС Търговище;2014г.:
Дървесината, продадена от „Леско“ ЕООД на ЕТ ”Лес Комерс” е придобита от СЦДП
ДП-ТП ДГС Търговище и Основно училище - "Христо Ботев"
с.Лиляк;2015г.: Дървесината, продадена от „Леско“ ЕООД на ЕТ ”Лес Комерс” е
придобита от „Тузлушка гора ЕООД“ ООД и Основно училище "Христо
Ботев" с.Лиляк.
2. Въз
основа на анализираните данни може да бъде направен извод за идентичност между
стоките по горната т. 1, придобити от „ЛЕСКО” ЕООД, спрямо стоките, фактурирани
на ЕТ „Лес Комерс”. Количествата са съпоставени в обобщен вид в табл.2-1.
3. „Леско“ ЕООД е получило ефективни плащания по
процесиите фактури: в брой (представени са копия на касови бонове) и по
банкова сметка (***кови извлечения). Датата и начина, по който е
разплатена всяка една фактура, са посочени в табл.3-1.
4. Жалбоподателят е извършвал търговия с дърва. Дървата
са родово определение вещи, т.е. част от стоковия поток. Поради това е
изследван стоковия поток на „Лес Комерс-И.И.“ ЕТ. Въз основа на съвкупния анали
ССЕ счита, че стоките по процесиите фактури са станали обект на последващи
продажби. Продажбите на дървесина са отчетени в счетоводството на дружеството
по сметка 702 и за тях е начислен дължимият ДДС. По фактурите са отчетени
плащания.
5. „Леско“ ЕООД е добило дървесина чрез сеч. За доказване
на доставките по процесиите фактури са представени договори за извършване на
сечта, разрешителни за сеч, приемо- предавателни протоколи и описи, съдържащи
подробна информация за превозните билети и количествата дървесина по видове.
Превозните билети са непълно комплектовани. Количествата по доставките, за
които са представени всички приемо-предавателни протоколи и превозни билети,
надвишават продадените на „Лес Комерс“ ЕТ.
За доставките от „Леско“ ЕООД до ЕТ „Лес Комерс“ са представени
превозни билети - непълно комплектовани. По данни на жалбоподателя „Леско“ ЕООД
е извозвал дървесина директно от сечищата до базата на ЕТ „Лес Комерс“ ,
ползвайки превозните билети, с които дървесината е изнесена от временния склад
(сечище), /т.е. превозните билети за продажби от „Леско“ ЕООД към ЕТ „Лес
Комерс“ с идентични с превозните билети, с които „Леско“ ЕООД придобива
дървесината.
ЕТ „Лес Комерс“ извършва търговия с дървесина. Стоката е родово
определена, поради което извод дали количествата, добити от „Леско“ ЕООД са
реализирани може да бъде направен след анализ на стоковите потоци. В
счетоводството на търговеца са отчетени приходи от продажба на дървесина.
Списък на клиентите е представен в прил.4-1; в прил.4.
6. Непризнатият данъчен кредит по фактури от доставчика „Леско“ ЕООД е
в размер на 194 249.47лв.
10.Приложените в преписката към досието издавани от ДГС-Търговище
„позволителни за сеч“, както и „протоколи за освидетелстване на сечищата“ са
коректно изписани, като посочената дървесина е по вид и категория в плътни
кубически метра.
Превозните билети, изготвени от ДГС Търговище, като доставчик за
продадената на „Леско“ ЕООД дървесина на корен по дървесен вид и категория в
мерки пространствени кубически метри и в плътни кубически метри при коефициент
на плътност за строителната дървесина 0.55, за технологична преработка в
диапазона 0.49-0.69 и за категория дърва за огрев - от 0.50 до 0.59.
Превозните билети, изготвени от „Леско“ ЕООД, вече като собственик на
дървесината и като лице-доставчик, предава на „Лес Комерс - И.И.“ ЕТ дървесина
по асортимент и вид, по мерки пространствени или плътни кубични метри, при
коефициент на плътност 0.46-0.59 за категория дърва за огрев, а за дърва за
технологична преработка - коеф. 0.50 и 0.55.
По делото е работила комплексна съдебно-счетоводна и лесотехническа експертиза
/л.1530-1575 от делото/. Съобразно поставените задачи вещите лица са установили
следното: При съпоставка на количествата на дървесината по процесните фактури , превозните билети към
тях , както и всички други съпътстващи документи като приемо-предавателни
протоколи, кантарни бележки и други се е установено следното:
-
Количествата
дървесина по процесните фактури е реализирана чрез продажба на трети лица за
дейността на жалбоподателя;
-
По делото са
налични първични документи доказващи превоз на дървесината, доставена до базата
на жалбоподателя /превозни билети/;
-
При продажба на
трети лица дървесината е извозвана директно от сечището до крайния клиент.
Издавани са фактури от ДГС на „Леско“ ЕООД, от „Леско“ ЕООД на ЕТ „Лес комерс“
и от ЕТ „Лес комерс „ на крайните потребители.
-
В приложенията
към експертизата са представени данни за реализицията на дървесината и връзката
между количествата по процесните фактури и последващите продажби, като са
проследени и съпътстващите документи. Разликите между получените и продадените
количества са представени в проценти.
-
Допустимото
отклонение е около 10% и може да се дължи на обективни фактори. Отклоненията
между количествата по процесните фактури и реализираните количества са в
рамките на допустимите отклонения. Установено разлики по години 2013 г.- 1%,
2014 г. – 3%, 2015 г. 3%.
В експертизата като приложения
са представени описания на документи за реализация на количествата по
процесните фактури и документи съпътстващи продажбите за 2013 г., 2014 г. и
2015 г.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
За законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит за
доставки на стоки и/или услуги е необходимо по безспорен начин ревизираният
субект да докаже, че доставките са реално осъществени предвид разпоредбите на
чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1 във връзка с чл. 6, ал.1, респ. чл. 9, ал.1 и
чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Наличието на фактури без да са налице доказателства за
осъществяването на доставките – че стоката е предадена, а услугата – извършена,
не може да доведе до законосъобразно приспадане на ДДС от получателя като
данъчен кредит. Предвид, че се касае за материално право, което се упражнява от
получателя на доставките, негова е тежестта да докаже всички положителни факти,
които той твърди относно реалността на фактурираните доставки.
Спорът е формиран по въпроса относно реалното изпълнение на доставките
на дървесина и дали представените в хода на ревизията и допълнителни
доказателства в съдебното производство установяват факта на прехвърляне на
собствеността на стоката /дървесина/ между страните по фактурите. В случая се
касае за особен вид стока – дървесина , която се добива, съхранява и извозва по
специален ред предвиден в Закона за горите и Правилника за приложение на закона
за горите. Въвеждането на превозен билет е част от мерките, предприети от МЗГ и
Националното управление по горите за ограничаване на нарушенията в горите и
пресичане на търговията с незаконно добита дървесина. Съгласно чл.59,ал.16 от
Закона за горите превозният билет
удостоверява произхода и качеството на асортиментите дървесина и се издава за
всяко отделно транспортно средство. Представените от жалбоподателя множество
доказателства, включително и заключението на работилите по делото ССчЕ и
комплексна експертиза не установяват реалното изпълнение на процесните
доставки. На първо място е необходимо съдържанието на фактурата да бъде достатъчно
ясно в посочване на предмета на доставките, за да може да се провери дали
документира реална стопанска операция. Предметът на доставка, вписан в
процесните фактури е „дървесина“ или „технологична дървесина“. В превозните
билети има посочване на видове дървесина, но тази информация не може да се
съпостави с предмета на фактурите. За да се отнесе конкретен превозен билет, към конкретна доставка или фактура,
посочените асортименти дървесина следва да са идентични. За да бъде призната
като данъчен документ фактурата следва да съдържа информацията, необходима за
определяне на сделката и ставката на данъка.
В решенията си СЕС многократно е подчертавал, че не се допуска
национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на
данъчно задълженото лице право да приспадне на данъчен кредит за предоставените
му стоки, поради това, че издателят на фактурите за тези стоки или някой от
неговите доставчици са извършили нарушения, липсва материална и персонална
обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, разходите за услугата в
счетоводната им документация са неоправдавани или в някои документи липсват
подписи на посочените като доставчици лица, без да се доказва въз основа на
обективни данни, че това право е упражнено с измамна цел или цел злоупотреба. /
С - 80/11 и С- 142–11, С- 324/11 и С – 18/13/. Тези разяснения обаче са
предпоставени от наличието на фактури, които съдържат цялата изискуема
информация по чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО, който предвижда като
задължителен реквизит на фактурата вписването на количеството и естеството на
доставените стоки/услуги или степента и естеството на предоставените услуги.
Нормата на чл.178 от Директивата изрично сочи, че притежаването на фактура,
съставена в съответствие с чл. 220 - 236, е условие за упражняване на правото
на приспадане. Това е изрично подчертано от СЕС и в Решението по дело
С-271/2012, постановено при сходен фактически състав, в който белгийската
данъчна администрация е отказала право на приспадане с мотива, че разглежданите
в главното производство фактури не са достатъчно точни и пълни /т. 32/. В този
контекст СЕС разяснява, че по смисъла на член 22, параграф 3, буква в)
държавите членки имат право да определят критериите, по които даден документ
може да бъде считан за фактура. Освен това член 22, параграф 8 позволява на
държавите членки да налагат други задължения, които сметнат за необходими за
правилното събиране на данъка и за предотвратяване на данъчните измами. Etat
belge е използвала възможността, предвидена в член 22, параграф 8 от Шеста
директива, тъй като съгласно член 5, параграф 1, шеста алинея от Кралски указ №
1 фактурата трябва да съдържа информацията, необходима за определяне на
сделката, и ставката на дължимия данък, по-специално обичайното название на
доставените стоки и услуги, тяхното количество и предмет. В резултат на това СЕС
посочва, че разпоредбите на Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че
допускат национална правна уредба, като разглежданата в главното производство,
по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на
данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни
фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за
отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване,
естеството и стойността на фактурираните сделки. В съответствие с визираното
тълкуване разпоредбата на чл.71, т.1 от ЗДДС предвижда, че едно от условията за
упражняване на правото на приспадане е наличието на данъчен документ, отговарящ
на изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС.
В случая анализът на фактурите, издадени от „Леско“ ЕООД сочи, че
начинът, по който е формулиран предметът на доставките, не позволява да се
определи техния вид. Общото посочване на "дървесина" или
„технологична дървесина“ не индивидуализира фактурираните стоки, поради което
следва да се приеме, че в тях не се съдържа задължителен реквизит по чл. 114, ал.
1, т. 9 от ЗДДС. Поради това те не могат да се квалифицират като
данъчни документи по смисъла на чл. 71, т. 1 ЗДДС, а при липсата на едно от кумулативно изискуемите се условия за
упражняване на правото на данъчен кредит следва да се приеме, че с РА
законосъобразно е отказано неговото признаване. Отделно от това този пропуск
води до невъзможност за извършване на съпоставка между фактурираните количества
и останалите документи, които доказват доставката, тъй като не е ясно, какъв е
видът на продадената дървесина. Поради това заключението на комплексната
експертиза не следва да се кредитира. Липсата на яснота в предмета на
доставката създаде затруднение и при вещите лица, които в един значителен срок
не можаха да извършат експертизата. Заключението не следва да се кредитира, тъй
като са изследвани представените доказателства и е направен анализ за движението
на стоките по фактурите, без да е ясен вида на стоката по първичния счетоводен
документ. Липсата на индивидуализиране на стоките представлява допълнително
основание за отказа за приспадане на правото на данъчен кредит, което може да
се приложи съобразно даденото тълкуване в т.4 от Тълкувателно решение № 5/2004
г. на ВАС.
С РА за данъчен период м.01/2015г. не е признат ДК в размер на
8962.08лв. по фактура № 1 ...032/30.04.2014г.. издадена от „Вут Експорт“ ЕООД.
В подадената жалба лицето не е изложило възражения относно непризнатия данъчен
кредит за този данъчен период. Доколкото обаче в жалбата е посочено, че РА се
обжалва изцяло в частта по ЗДДС , следва да се има предвид, че по отношение на
тази фактура е установено, че е включена два пъти в дневниците за покупките -
през м. април 2014г. и през м. януари 2015г. В случая действията на
ревизиращите органи са законосъобразни, тъй като търговецът е упражнил право на
ползване на ДК по един и същ документ два пъти, което законът не допуска като
възможност.
В частта по ЗДДФЛ:
За данъчен период 2015 г.:
По отношение на облагаемия доход за 2015г. данните сочат, че между
размера на декларираните разходи и тези, фактически осчетоводени от
предприятието няма разлика. Установена е разлика само в стойността на декларираните
и отчетени приходи - конкретно по перото „Приходи от продажба на стоки”. От
представените доказателства /стр.621,620/ и от дадените писмени обяснения се
установява, че разликата е в резултат на погрешно отразяване на фактура №
20000000165/30.12.2015г. на стойност 122396.00лв., издадена на ..Форест груп“
ЕООД на 30.12.2015г. като аванс вместо като приход от продажби. Тъй като в
случая се касае за допусната грешка само по едно от перата на ОПР за 2015г.,
изразяваща се в неотчетен приход, ревизиращите органи са извършили облагането
по реда, предвиден в специалния материален данъчен закон. Предвид това, за да
определят годишната данъчна основа по чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ за 2015г.
ревизиращите органи на основание чл.78 от ЗКПО са преобразували финансовия резултат
със сумата 122396.00лв., представляваща стойността на горепосочената фактура,
издадена на „Форест груп“ ЕООД. В резултат на това е установен данъчен финансов
резултат - данъчна печалба 467981.32 лв. Определеният от ревизията облагаем
доход за 2015 г. е намален с осигурителните вноски, които жалбоподателят в
качеството му на самоосигуряващо лице е задължен да прави по реда на КСО и 330,
които възлизат на 8049.60лв. и е определена годишна данъчна основа по чл. 28, ал.
1 от ЗДДФЛ в р-р на 459931.72 лв. Установен е дължим данък в размер на
68989.00лв.. от който е внесен 50501.00лв. и разлика за довнасяне 18488.00лв.
Въпреки, че в конкретния случай ревизираното лице е уведомено за извършване на
ревизията по особения ред, но за периода 2015 г. не са установени основания за
определяне на данъчната основа по реда на чл.122,ал.2 от ДОПК , същата е
определена по реда на ЗДДФЛ.
От работилата по делото ССчЕ приложена на л.69-77, т.8 от заключението
се установява, че при преобразуване на ФР по чл.78 от ЗКПО е било извършено увеличение със сумата 122396.00лв., представляваща
стойността на фактурата, издадена на „Форест груп“ ЕООД, като ФР не е намален с отчетната стойност на продадената дървесина ,
която е 49 049,83 лв. Определена е
данъчна основа в размер на 73 346,17 лв. след коригиране на ФР в посока
намаление с отчетната стойност на продадената стока / 122 396,00 лв.-
49 049,83 лв. = 73 346,17 лв./ и е определен данък в размер на
11 001,93 лв.
Предвид установеното от фактическа страна , съдът намира от правна страна
следното:
Облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е
формираната по реда на Закона за корпоративното
подоходно облагане данъчна печалба, включваща и финансовия резултат
от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на
едноличния търговец от търговския регистър, регламентирано с разпоредбата на
чл.26,ал.1 от ЗДДФЛ. С нормата на чл.78 от ЗКПО е регламентирано, че при
определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се
коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат
отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са
отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска
операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи,
последните не се признават за данъчни цели.
От заключението на вещото лице не става ясно от кой документ –
счетоводен регистър е установена отчетната стойност на продадената дървесина в
сочения размер от 49 049,83 лв. След като е установено, че тази стойност е
изписана счетоводно, както сочи вещото лице, липсва обяснение защо повторно е
прието, че следва да бъде извършено намаление на ФР . Заключението на ССчЕ е в
противоречие със събраните по делото доказателства. Видно от счетоводен
регистър „Салда и обороти за 702“- Приходи от продажби на стоки за периода от
01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. / стр.1903/, жалбоподателят е отразил по кредите
на тази сметка на 30.12.2015 г. сума в размер на 122 396,00 лв. по фактура
№ 20000000165/30.12.2015г., издадена на ..Форест груп“ ЕООД и по дебита на
същата сметка сума в размер на 50 212,84 лв. в кореспонденция със
счетоводна сметка 304-Стоки. От това следва, че разходите са намалени с
отчетната стойност на продадената дървесина по тази фактура – 50 212,84
лв. Впоследствие при деклариране на данните в ГДД са посочени разходи в размер
на осчетоводените, т.е. с включени 50 212,84 лв., без да се декларират
приходите в размер на 122 396,00 лв. Да се възприеме подхода на вещото
лице означава ,че разхода по фактурата ще се признае два пъти. Предвид
изложеното жалбата и в тази част на РА е неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл.161, ал.1 ДОПК, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателно. Възнаграждението следва да бъде определено по
реда на чл.8, ал.1,т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Поради това и предвид обстоятелството, че
ответната страна е представлявана в процеса от юрисконсулт, възнаграждението е
дължимо и следва да бъде присъдено в размер на 5128,60 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.М.И., действащ като ЕТ „Лес-комерс- И.И.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище , ул. „Антим І“,
№ 17, вх. А, ет.3, ап.9 против Ревизионен акт №
03002516007653-091-001/31.05.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на
НАП-Варна, в частта потвърден с Решение
№ 273/18.08.2017 г. от директора на
Дирекция ОДОП-гр. Варна, с който са установени задължения по ЗДДФЛ за д.п.
2015г. за размера над 11 001,93 лв. до определения с РА размер главница
18 488,00 и съответните лихви, както и задължения за ДДС за д.п. м. 06.2012г.
главница – 4203.00лв., и лихва -2086,64лв.; д.п.м. 07.2012г. главница –
12517.15лв., и лихва -6076.54лв.; д.п. м. 07.2012г. главница – 15194.00 лв., и
лихва – 7276.73лв.; д.п. м. 10.2012г. главница – 3350.00лв., и лихва – 1546.87
лв.; д.п. м. 01.2013г. главница – 1760.00 лв., и лихва - 767.27 лв.; д.п. м.
10.2013г. главница – 6116.63 лв., и лихва -2201.59 д.п. м. 11.2013г. главница –
1154.09 лв. и лихва – 405.76 лв.; д.п. м. 12.2013г. главница – 11817.97 лв., и
лихва – 4053.08 лв.; д.п. м. 04.2014г. главница – 10350.46 лв., и лихва
-3204.12 лв.; д.п. м. 05.2014г. главница – 23668.40лв. и лихва – 7122.62 лв.;
д.п. м. 06.2014г. главница – 5383.30лв. и лихва – 1575.06 лв.; д.п. м.
07.2014г. главница – 11165.55лв. и лихва
– 3170.41лв.; д.п. м. 08.2014 г.
главница – 4497.48 лв. и лихва – 1238.20
лв.; д.п. м. 09.2014г. главница –
4784.15 лв. и лихва – 1277.14 лв.; д.п.
м. 10.2014г. главница – 9571.83 лв. и лихва – 2472.55 лв.; д.п. м. 11.2014г. главница – 6054 лв. и лихва –
1513.32лв.; д.п. м. 01.2015 г. главница
– 8962.08 лв. и лихва – 2085.53 лв.; д.п. м.
04.2015г. главница – 23525.59 лв.
и лихва – 4892.26 лв.; д.п. м. 05.2015 г. главница – 2000.00 лв. и лихва – 398.67 лв.; д.п. м. 08.2015 г. главница – 4269.52 лв. и лихва – 741.76 лв.; д.п. м. 09.2015 г. главница – 12899.84 лв. и лихва – 2133.43 лв.; д.п. м. 10.2015 г. главница – 4180.64 лв. и лихва –
655.35 лв.; д.п. м. 11.2015 г. главница
– 1270.64 лв. и лихва – 203.93 лв..; д.п. м.
12.2015 г. главница – 5552.81 лв.
и лихва – 776.20 лв.; д.п. м.
09.2016 г. главница – 0 и лихва – 249.46лв.
ОСЪЖДА И.М.И., действащ като ЕТ „Лес-комерс- И.И.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище , ул. „Антим І“, №
17, вх. А, ет.3, ап.9 да заплати на
Дирекция ОДОП гр.Варна при ЦУ на НАП, юрисконсултско възнаграждение в размер на
5128,60 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд, в 14 – дневен срок от съобщението до страните.
Административен
съдия:
.