№ 756
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Васил В.
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000546 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.707а ТЗ и е образувано по жалба на «Ватия
Хординг»АД, в качеството му на кредитор с прието вземане и вносител на плана за
оздравяване на «Ватия Трейдинг»ЕООД /н/ насочена против Решение № 260246/07.04.2022
г. /погрешно посочено 2021 г./, постановено по т.д. № 193/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-8
състав, с което е отказано утвърждаване на плана за оздравяване на длъжника „Ватия
трейдинг“ЕООД , предложен от „Ватия холдинг“АД – едноличен собственик на капитала на
дружеството длъжник, приложен със съответните уточнения към молба с вх.№
368401/08.12.2021 г. и приет на събранието на кредиторите, проведено на 25.01.2022 г.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакуваното решение, основани на
противоречието му с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и за
необоснованост.
Твърди се във връзка с тях, че предвиденото в плана за оздравяване условие, че за
неприетите необезпечени вземания на кредитора „Булгар минерали Стрелча“АД /н/ ще се
извърши заделяне на парични суми по особена сметка, открита в „Общинска банка“АД,
разсрочено при същите условия, както за останалите кредитори от четвърти клас, като
първата вноска от 81 876,88 лв. /равняваща се на 6%/ ще бъде направена в едномесечен срок
от датата на събранието на кредиторите, на което е приет плана за оздравяване не било
изпълнено, т.к. срокът за изпълнението му изтекъл едва два дни преди изтичане на срока за
внасяне на сумата от 7 500 лв. за разноски за издръжка на производството по
несъстоятелност, която съдът по несъстоятелността указал на кредиторите да предплатят,
под страх от постановяване на решение по чл.635, ал.5, във вр. с ал.1 ТЗ.
Твърди се, че и към настоящия момент това разноски не били предплатени, но съдът
не постановил акт по реда на чл.632, ал.5 ТЗ и не спрял производството по несъстоятелност
1
с последиците от това.
В този смисъл и не било налице изначално неизпълнение на плана за оздравяване
така, както приел първоинстанционния съд, защото при спряно производство по
несъстоятелност настъпвала временна забрана за извършване на правни действия от
органите по несъстоятелността и от другите участници в производството и неизпълнението
на задълженията на съда да се произнесе по реда на чл.632, ал.5, във вр. с ал.1 ТЗ не можело
да се вмени във вина на длъжника, респ. на вносителя на плана, т.к. към крайния срок за
внасяне на първата вноска – 01.02.2022 г. производството по несъстоятелност е трябвало да
бъде спряно и техните действия биха били недопустими.
В случая след 30.01.2022 г. производството по несъстоятелност е трябвало да бъде
спряно, а извършените до този момент материалноправни и процесуалноправни действия,
вкл. действията по оздравителния план да запазят своята важимост и след възобновяване на
производството то да започне от онова действие, при което е било спряно – т.е. тогава да
изтече срокът за внасяне на предвидената в плана за оздравяване първа вноска от 81 876,88
лв.
Отделно от изложеното се поддържа, че производството по чл.703, ал.5 ТЗ било
преждевременно проведено, съответно – обжалваното решение било преждевременно
постановено, а разглеждането на възраженията срещу приетия оздравителен план да бъде
отложено до окончателното произнасяне на ВКС относно откриването на производство по
несъстоятелност спрямо „Ватия Трейдинг“ЕООД.
Основание за това било обстоятелството, че с Решение № 784/17.12.2021 г. ,
постановено по т.д. № 81/2021 г. по описа на АС София било отменено Решение №
260480/03.12.2020 г. по т.д. № 193/2020 г. по описа на СГС, ТО, с което е открито
производство по несъстоятелност спрямо „Ватия Трейдинг“ЕООД и молбата на „Булгар
минерали Трейдинг“ЕООД по чл.625 ТЗ била оставена без уважение.
В отговора по въззивната жалба на „Булгар Минерали Стрелча“АД /н/ - кредитор с
прието вземане в производството по несъстоятелност спрямо „Ватия Трейдинг“ЕООД
поддържа неоснователност на същата и правилност на обжалваното решение, по подробно
изложени доводи. Поддържа се, че освен изтъкнатия от първоинстанционния съд аргумент за
отказ да бъде утвърден планът за оздравяване на дружеството длъжник били налице и други,
а именно – планът за оздравяване не бил приет от всеки клас кредитори отделно на
проведеното събрание на кредиторите на 25.01.2022 г. /кредиторите от клас 3 не приели
плана/; не били налице и задължителните изисквания по чл.705, ал.1, т.3 ТЗ – кредиторите
от клас четвърти, сред които и „Булгар минерали СТрелча“АД не били поставени при равни
условия. За този клас кредитори било предвидено да се удовлетворят на 100%, но за срок
от 7 години, докато за кредиторът „Фърст майнинг инвестмънт груп“ било предвидено
удовлетворяване веднага, чрез прихващане. Никой от ощетените кредитори от този клас не е
дал писмено съгласие кредиторът „Фърсг майнинг инвестмънт груп“ да бъде в поставен
привилегировано положение спрямо останалите кредитори от класа.
Отделно в плана за оздравяване следвало да бъдат заделени резерви за неприето
вземане, предмет на установителен иск по чл.694 ТЗ, а в процесния нямало заделени такива
за неприетото вземане на „Булгар Минерали Стрелча“АД /н/.
Освен това планът за оздравяване не съдържал конкретни гаранции както за
неоспорените, така и за оспорените вземания – съгласието на управителя на дружеството
длъжник да наложи възбрана върху посочен негов единствен недвижим имот не
представлявало гаранция, от една страна, а от друга – възбрана на имота не можело да бъде
наложена от собственика му. Той можел да предостави друга гаранция – договорна ипотека,
особен залог и т.н. Освен това в полза на кредитора „Минерал груп България“ЕООД бил
вписан особен залог върху имуществото на длъжника, поради което и следващи възбранили
или залог върху същия недвижим имот не можели да се противопоставят на заложния
2
кредитор с първо по ред обезпечение.
Вън от изложеното „Булгар Минерали Стрелча“АД /н/ имало и прието вземане в размер
на 7 000 лв. за предплатени разноски за издръжка на производството по несъстоятелност,
което било включено в плана като такова, възникнало преди откриването на производството
по несъстоятелност, а не след него. Чл.688, ал.3 ТЗ изисква вземанията, възникнали след
откриване на производството по несъстоятелност и включени в допълнителния списък по
този ред да се заплатят незабавно с утвърждаване на плана за оздравяване. Процесният план
не предвиждат такова плащане. Вземания за разноски за издръжка на производството по
несъстоятелност имали и други кредитори.
Включването на сумите за същите в плана за оздравяване, които да се плащат
разсрочено, противоречало на закона, а в специалната сметка следвало да останат поне
14 000 лв. за тези вземания.
На отделно основание планът не съдържал реални гаранции за неговото изпълнение.
В отговора на въззивната жалба от „Минерал Индустриали България“ООД, чрез адв.К.,
наведените в нея доводи за неправилност на обжалваното решение се оспорват и се
поддържа правилност на същото като краен резултат.
Наведени са и допълнителни съображения за несъответствие на плана за оздравяване с
изискванията на ТЗ към него, приповтарящи възражението на този кредитор срещу плана,
направено пред първоинстанционния съд.
Поддържа се, че в случая планът за оздравяване на съдържа реални и достатъчно
гаранции за изпълнението му, вкл. такива не са налице към момента на провеждане на
събранието за приемането на плана, вкл. не се дават в един последващ момент.
На отделно основание били нарушени императивните разпоредби на чл.705, ал.1, т.1 и
чл.703, ал.4 ТЗ планът да бъде утвърден от отделните класове кредитори.
Вън от изложеното и в класа на този кредитор не било предвидено приетите вземания
да се удовлетворят на 100%, вкл. същият не е дал съгласие да бъде частично удовлетворен,
при това – разсрочено, въпреки че друг кредитор от същия клас – „Фърст майнинг
инвестмънтгруп“ се удовлетворявал на 100%, при това – веднага, чрез прихващане, а не
разсрочено.
Този кредитор също възразява, че планът не е съобразен с обстоятелството, че има
прието вземане за предплатените от него разноски за издръжка на производството по
несъстоятелност в размер на 4 000 лв., за които не е предвидено в плана плащане веднага, а
са отнесени към вземанията, възникнали преди датата на несъстоятелността и съответно –
удовлетворили разсрочено.
В отговор по въззивната жалба длъжникът „Ватия трейдинг“ЕООД, чрез управителя
Люба Кожухарова поддържа основателност на въззивната жалба.
Синдикът Е. Т. не е взела становище по жалбата.
Софийският апелативен съд в настоящия състав намира, че жалбата, инициирала
настоящето производство, е подадена в срока по чл.707а, ал.1 ТЗ, срещу подлежащ на
последващ въззивен контрол съдебен акт, от надлежно процесуално легитимирано лице, с
правен интерес от атакуване на постановеното решение от първоинстанционния съд –
„Ватия холдинг“АД е едноличен собственик на капитала на дружеството длъжник, респ. –
вносител на плана за оздравяване, чрез органния му представител.
Предвид особения характер на настоящето производство, което има своеобразен
охранителен характер и в рамките на което съдът дължи извършването на служебна
проверка за изпълнение условията на чл. 705, ал. 1 ТЗ, вкл. на императивните изисквания
към съдържанието на плана, установени от чл. 704, ал. 1 вр. с чл. 700, ал. 1 ТЗ, решаващият
състав приема в случая, че за разлика от класическото въззивно производство, развиващо се
3
по реда на чл.258 и сл. ГПК, не е обвързан от оплакванията в жалбата на „Ватия
холдинг“АД за неправилност на обжалваното решение, вкл. от доводите на останалите
участници в производството в обратната насока /така Решение № 158 от 30.11.2012 г. на
ВКС по т. д. № 42/2012 г., II т. о., ТК, Решение №177 от 20.01.2014 г. на ВКС по т. д. №
1389/2013 г., I т. о., ТК/.
При извършване на дължимата служебна проверка в горния смисъл, касаеща и
правилността на обжалваното решение, въззивната инстанция приема следното:
Конкретният оздравителен план е предложен в срока по чл. 698, ал. 1 ТЗ от дружество
- едноличен собственик на капитала на длъжника „Ватия трейдинг“ЕООД, имащо и
качеството на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност и
следователно попадащ в кръга от лица, определен от чл. 697, ал.1, т.5 ТЗ, на които законът е
признал легитимация да предложат план за оздравяване на предприятието на търговец, по
отношение на който е постановено решение за откриване на производство по
несъстоятелност.
В случая в първоначално предложения план са били направени последващи уточнения,
във връзка с дадени указания в нарочно разпореждане на съда по несъстоятелността, като
съобразеният с тези указания план /молба с вх.№ 368401/08.12.2021 г./ е бил приет на
проведено събрание на кредиторите на 25.01.2022 г.
Постъпилите срещу него възражения от кредиторите „Булгар минерали Стрелча“АД
/н/ и „Минерали индустриали България“ООД са били разгледани по реда на чл.704, ал.3 ТЗ.
След запознаване с предложения план решаващият състав констатира, че формално
същият изпълва изискванията по чл.700, ал.1 ТЗ. С него е предвидено пълно изплащане на
вземанията на кредиторите за главници и лихви, начислени до датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност, вкл. главниците, дължими след тази дата,
съобразно одобрените списъци с приети вземания към датата на внасяне на плана, както и
осигуряване плащане на несъгласен кредитор, каквото би получил при разпределение на
имуществото по предвидения в закона ред.
За целите на плана на името на длъжника е предвидено откриването на специална
доверителна сметка с посочен IBAN, с наличност към датата на депозиране на плана на сума
от 135 000 лв., достатъчна за плащане /удовлетворяване/ на вземанията, представляващи
100% от нетните трудови възнаграждения, произтичащи от трудови правоотношения с
длъжника; 100% от приетите публични задължения, възникнали до датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност; 6% от приетите необезпечени вземания
по одобрените към датата на внасяне на плана списъци и разсрочване на плащанията на
остатъка от 94% от задълженията до пълния предявен, приет и одобрен размер, в рамките на
шест годишен период, до пълното удовлетворяване на кредиторите.
Посочено е, че в класа на кредиторите с необезпечени вземания по чл.703, ал.2, т.4 се
включват тези, чийто приети вземания по одобрените към внасянето на плана списъци са
необезпечени, индивидуализирани, както следва – вземания за предплатени по реда на
чл.629б ТЗ разноски по несъстоятелността от кредитори на длъжника; необезпечени
вземания за главници, възникнали след датата на решението за откриване на производство
по несъстоятелност; необезпечените вземания за главници и лихви, възникнали до датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Изрично е конкретизирано, че с плана за оздравяване е предвидено удовлетворяване
чрез плащане и на вземания, възникнали след датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност и неплатени на падежа, които са предявени, включени
са в допълнителните списъци по чл.688, ал.1 и ал.3 ТЗ и приети по смисъла на чл.693 ТЗ.
Видно е от съдържанието на плана, че тези вземания, съответно в размер на 4 000 лв. в
полза на „Минерали индустриали България“ООД, 3 000 лв. в полза на „Сайлест“ЕООД и
7 000 лв. в полза на „Булгар минерали Стрелча“АД /н/, са включени в общия размер на
приетите необезпечени вземания за всеки един от посочените кредитори, наред с
вземанията, възникнали преди датата на решението за откриване производство по
несъстоятелност и съответно – за тях е предвидено удовлетворяване при провеждане на
фазата по оздравяване съразмерно удовлетворяване на 6% от общия размер на вземанията
4
чрез плащане в срок незабавно при влизане в сила на решението за утвърждаване на плана и
разсрочване на плащанията на остатъка от 95% от задълженията до пълния предявен, приет
и одобрен размер, в рамките на шест годишен период.
Според решаващият състав това условие на плана е в категорично несъответствие с
нормите на чл.706, ал.1 и ал.3 ТЗ, съобразно които оздравителният план е задължителен за
онези кредитор, чийто вземания са възникнали преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност и само тези вземания подлежат на преобразуване,
съобразно предвиденото с плана.
За вземанията, възникнали след датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност материалният закон – ТЗ, урежда друг, специален режим за
удовлетворяване – чл.639 ТЗ сочи, че те получават плащане на падежа, а когато плащане не
е получено на падежа или до датата на решението за обявяване на длъжника в
несъстоятелност, те се удовлетворяват по реда на чл. 722, ал. 1 ТЗ.
Съответно на изложеното правило нормата на чл. 707, ал. 4, във вр. с ал.1 ТЗ
предвижда за тези вземания, че с решението за одобряване на плана за оздравяване съдът по
несъстоятелността осъжда длъжника да заплати на кредиторите по чл.688, ал.3 ТЗ
вземанията, включени в допълнителния списък, ако в плана по чл.705 не е предвидено
друго.
По тълкуването на обсъдените правни норми както теорията, така и съдебната
практика възприемат последователно и безпротиворечиво, че вземанията по чл.639 ТЗ,
каквито са и вземанията за предплатени разноски за обезпечаване развитието на
производството по несъстоятелност, не могат да бъдат предмет на плана за оздравяване и
поради това по отношение на тях същият няма нито задължително, нито преобразуващо
действие /Решение № 39 от 11.03.2004 г. на ВКС по гр. д. № 497/2003 г., ТК Решение № 79
от 17.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 398/2012 г., IV г. о., ГК/.
Ето защо и като ги е включил в съдържанието си, третирайки ти като необезпечени
вземания на кредитори в реда по чл.703, ал.2, т.4 ТЗ от една страна, а от друга -
предвиждайки удовлетворяването им именно като на необезпечени вземания, възникнали
преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и поради това
погасими разсрочено, за период от шест години, процесния оздравителен план не е
съобразен с обсъдените императивни материално-правни норми, респ. - в разрез с
изискванията на чл.700, ал.1 ТЗ.
Последното е довело и до нарушаване принципа на равнопоставеност на кредиторите
от един клас по смисъла на чл.705, ал.1, т.3 ТЗ, доколкото в класа на кредиторите с
необезпечени вземания са включени и такива, които нямат придаденото им качество /те са
кредитори с вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производство
по несъстоятелност, вкл. за част от вземанията им/ и съответно – разчетите за плащанията са
направени в нарушение на императивни материално-правни норми /чл.639 ТЗ, чл.707, ал.4
ТЗ/.
Ето защо и по арг. от чл.704, ал.1 ТЗ е налице пречка за одобряване на процесния план
за оздравяване от съда, поради отсъствие на императивно въведените от ТЗ предпоставки за
това.
На отделно и самостоятелно основание настоящата инстанция споделя изцяло
доводите на първоинстанционният съд, че такава пречка се явява и неустановяване
наличието на учредяване в срок на предвидената от плана гаранция за изпълнение на
оспорените неприети вземания на един от кредиторите – „Булгар минерали Стрелча“АД /н/.
Според условията на плана същата е следвало да бъде учредена чрез парично
обезпечение по особена сметка за обслужване на оздравителния прав, покриващо пълния
размер на неприетите вземания – главници и лихви, като обезпечението и усвояването на
сумите за изплащане вземанията на кредитора, се осигурява при ясно разписани условия,
едно от които е първата вноска по паричното обезпечение да бъде направена за сумата от
81 876,88 лв., представляваща 6 % от цялото задължение, в едноседмичен срок от датата на
събранието на кредиторите, на което е приет плана за оздравяване.
Не е спорно по делото, че така определената гаранция не е учредена, като посочената
5
първа вноска не е внесена по особената сметка нито в посочения едноседмичен срок от
датата на събранието на кредиторите, на което е приет плана, нито към настоящия момент.
Решаващият състав намира правнонесъстоятелни изтъкнатите доводи от жалбоподателя
– едноличен собственик на капитала на дължника, че последното се дължало на
обстоятелството, че нито един от кредиторите на несъстоятелността не предплатил
определените от съда по несъстоятелността разноски по реда на чл. 632, ал.5 и чл.629б ТЗ,
поради което и настъпили последиците от спиране на производството по несъстоятелност.
Както внимателното запознаване с настоящето дело, така и извършената служебна
справка от настоящия състав по партидата на „Ватия трейдинг“ЕООД /н/ в ТР не установи
съдът по несъстоятелността да е постановявал решение по реда на чл.632, ал.5, във вр. с ал.1
ТЗ, в която хипотеза единствено в случая биха настъпили последиците на спирането на
производството по несъстоятелност.
На отделно основание и по арг. от т.2 от ТР № 2 от 13.07.2020 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2018 г., ОСТК, след като спирането на основание чл. 632, ал. 5 от ТЗ на производството по
несъстоятелност не е пречка за предявяване на нови искове по чл. 649, ал. 1 от ТЗ и чл. 694,
ал. 1 - ал. 3 от ТЗ, нито е основание за спиране на заварените искови производства по чл.
649, ал. 1 и чл. 694, ал. 1 – ал. 3 от ТЗ, то не може да се приеме, че същото би било пречка и
за изпълнение на условията на приет по реда на чл.703 ТЗ план за оздравяване.
Несъстоятелни са и доводите, че постановеното от въззивната инстанция решение, с
което е отменено решението на СГС за откриване на производство по несъстоятелност
спрямо „Ватия трейдинг“ЕООД /н/, следва да се разглежда като основание за освобождаване
от поетите с предложения план за оздравяване задължения за учредяване на гаранции
спрямо кредиторите в производството.
На същите следва да се отговори, че решението по чл.630, ал.1 ТЗ проявява действието
си преди да стане необжалваемо, вкл. в хипотези, в която е обжалвано и е отменено от
въззивната инстанция даже и да е било обжалвано.
По арг. от чл.634, във вр. с чл.630 ТЗ това решение подлежи на незабавно изпълнение
по силата на самия закон и проявява придаденото му от материалния закон правно действие
преди настъпване ефекта на силата на присъдено нещо.
Ето защо и т.к. предвидените в закона материалноправни последици настъпват преди
необжалваемостта на това решение обстоятелството, че в случая същото е било обжалвано
пред въззивната инстанция, респ. отменено от нея, не оказват никакво влияние върху тези
последици, поради особения характер на производството по несъстоятелност и целите, към
които е насочено.
Горният извод изцяло се споделя както от теорията, така и от съдебната практика /
Определение от 12.01.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1869/2003 г., ТК, I т. о., Определение №
584/04.11.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2461/2015 г., I т. о., ТК Решение № 27/22.05.2019 г. на
ВКС по т. д. № 1595/2018 г., II т. о., ТК и др./, според които до влизане в сила на съдебното
решение, с което се отменя решението по чл.630, ал.1 ТЗ правните последици, настъпили
вследствие на незабавното им изпълнение, запазват действието си, доколкото в закона не е
предвидено незабавно изпълнение на въззивните решения, с които се отменят
първоинстанционни решения за откриване на производство по несъстоятелност и за
обявяване в несъстоятелност. Предвиденото вписване на отменителното решение на
въззивния съд е от значение единствено за началния момент, от който започва да тече срокът
за обжалване на това решение.
Според виждането на настоящия състав е налице и друго, самостоятелно основание за
отказ от утвърждаване на процесния оздравителен план е и обстоятелството, че същият не
съдържа гаранции, които реално да гарантират обезпечаване изпълнението на задълженията
към всеки един от кредиторите.
Така изявлението, че гаранциите се състоят в отговорността на дружеството длъжник
за изпълнение на задълженията му към кредиторите с цялото му имущество, е декларативно
по своя характер и повтаря нормата на чл.133 ЗЗД, като по никакъв начин не задължава това
дружество.
Отделно от това конкретните гаранции, предвидени за всеки клас кредитори във
6
връзка с изпълнението на плана се изчерпват с предвидена възможност за учредяване на
особени залози върху вземанията на „Ватия трейдинг“ЕООД /н/ по сключени със
съконтрагенти договори – посочени са два договора, единият от които сключен с
дружеството, едноличен собственик на капитала на длъжника, като общия размер на
вземанията към 2022 г. на дължника по тях е посочен като такъв в размер на 1 140 000 лв.
В този смисъл и посочената обезпечителна мярка от една страна не може да гарантира
надлежно вземанията по размер на всички кредитори, а от друга – ако се приеме, че е
индивидуализирана, е предоставена в неефективна за кредиторите форма, т.к. се нуждае от
последващи действия и волеизявление на длъжника и съответния кредитор.
Решаващият състав изцяло се присъединява към разбирането, възприето в практиката
на касационната инстанция /Решение № 83 от 27.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 940/2012 г., I т.
о., ТК/, че за се възприеме като "гаранция" по смисъла на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ не е
достатъчно залогът, като бъдещо действие, да е предвиден в оздравителния план, а следва да
е надлежно учреден /сключен договор за залог - в писмена форма за доказване, при
обикновения залог и в писмена форма с нотариална заверка на подписите - за
действителност и вписване в ЦРОЗ, с оглед противопоставимост на трети лица - за особения
залог/ към момента на приемане на оздравителния план, под отлагателно условие -
влизането му в сила. Учредяването му по начин да ползва само някой /някои/ кредитори от
съответен клас /класове/, предпоставя "писмено съгласие" на останалите от същия клас, в
съответствие с чл. 705, ал. 1, т. 3 ТЗ, в качеството му на допустим отказ от предоставяне на
гаранции, освен ако за същите кредитори не са предвидени други равностойни гаранции.
Годността му на гаранция, по смисъла на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ, се преценява във всеки
конкретен случай, с оглед съдържанието на конкретния оздравителен план в цялост.
При съобразяване на тези разяснения във връзка с установените по делото факти
следва, че предвидените „гаранции“ чрез учредяване на особени залози така, както са
определени в процесния оздравителен план, са негодни да изпълни директно, на основание
само оздравителния план, функциите на гаранция по чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ.
По изложените съображения и поради съвпадение на крайните изводи на въззивната
инстанция и тези на първоинстанционния съд, като краен резултат, първоинстанционното
решение следва да се потвърди.
Само за пълнота е необходимо да се допълни, че настоящата инстанция намира
несъстоятелни доводите на кредиторите „Булгар минерали Стрелча“АД /н/ и „Минерали
индустриали България“ООД, развити в становищата им по съществото на спора, касаещи
незаконосъобразността на действията по приемане на плана при проведеното събрание по
смисъла на чл.703, ал.4 ТЗ, като се присъединява към изложените мотиви на
първоинстанционния съд в отговор на същите и препраща към тях по реда на чл.272 ГПК,
за избягване на приповтарянето им.
Намира за необходимо да добави още, че съдебната практика е дала отговор на спорния
въпрос и той е, че оздравителният план се счита за приет и подлежи на утвърждаване от
съда, ако за него са гласували кредитори във всички класове по чл. 703, ал. 2, т. 1 - т. 5 ТЗ
/чл. 703, ал. 4 ТЗ/ и ако дадените положителни гласове формират предвиденото в чл. 703, ал.
4 ТЗ и чл. 705, ал. 1, т. 2 ТЗ мнозинство /Решение № 158/30.11.2012 г. по т.д. № 42/2012 г. по
описа на ВКС, II т.о./. В случая такова е било формирано.
По отношение оплакванията, че предвиденото удовлетворяване на вземанията на
кредиторите с необезпечени вземания ги поставя в неравни условия, т.к. един от
кредиторите – First mining investment Group LLC ще получи плащане чрез прихващане преди
останалите, настоящата инстанция също изцяло споделя развитите доводи от
първоинстанционния съд, че това тълкуване на плана е несъответно на съдържанието и
целите му. Предвиденото плащане чрез прихващане е поставено под две условия, едното от
които е приключването с влязло в сила решение по т.д. № 1995/2021 г., с предмет – предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл.694, ал.3, т.2 ТЗ от друг кредитор с
прието вземане – „Сайлест“ЕООД, при това – с оглед изхода от спора. Доколкото
приключването на самия спор, респ. – резултатът от него е бъдещо несигурно събитие, този
кредитор не е поставен при по-добри условия от останалите, за които е предвидено със
сигурност, че ще получат частично плащане веднага, вкл. – плащане на останалата част от
7
вземанията им при ясни условия в обозрим срок.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260246/07.04.2022 г. /погрешно посочено 2021 г./ ,
постановено по т.д. № 193/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-8 състав.
На основание чл. 622 ТЗ препис от настоящото решение незабавно да се изпрати за
вписване в Търговския регистър.
На СГС, ТО, да се изпрати служебно екземпляр от решението – за вписване в книгата
по чл. 634в ТЗ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8