№ 386
гр. Велико Търново , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20204110102179 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на "Теленор България"
ЕАД - град София, чрез адв. В. Г. - САК, срещу В. Н. Т.. Процесуалният представител
на дружеството развива съображения, че между страните е сключен Договор за
мобилни услуги от 13.03.2018 година, с което ответникът В. Н. Т. се явява абонат, а
дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр
по предпочетения мобилен номер +359********* с избрана абонаментна програма
Тотал 30.99 лева, с уговорен срок на действие 24 месеца - до 13.03.2020 година, като
при възползване от преференциални условия на оператора абонатът е взел мобилно
устройство на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 1.99
лева. Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от
дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентски номер
на абоната № *********. Твърди, че за потребените от абоната услуги за периода от
25.05.2018 година до 24.08.2018 година ищцовото дружество е издало: фактура №
********** от 25.06.2018г. за отчетния период на потребление 25.05.2018 година -
24.06.2018 година, с начислена за отчетния период сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 95.94 лева, платима в срок до 10.07.2018 година; фактура №
********** от 25.07.2018г. за отчетния период на потребление 25.06.2018 година -
24.07.2018 година, с начислена за отчетния период сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 35.95 лева, платима в срок до 09.08.2018 година; фактура №
********** от 25.08.2018г. за отчетния период на потребление 25.07.2018 година -
1
24.08.2018 година, с начислена за отчетния период сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 32.97 лева, платима в срок до 09.09.2018 година. С Кредитно
известие № ********** от 25.09.2018 година е сторнирана сумата в размер на - 10.19
лева, начислена е и дължимата лизингова вноска в размер на 1.99 лева и е отразен
незаплатения баланс в размер на 164.86 лева за предходните три отчетни периода, при
което задължението за плащане възлиза в размер на 155.86 лева. Посочва, че поради
неизпълнение на задължението операторът е прекратил едностранно индивидуалния
договор на ответника за ползваните абонаменти и е издал за абонатен номер №
********* крайна фактура № ********** от 25.10.2018 година с начислена обща сума
за плащане в размер на 449.03 лева, като в настоящото производство не се претендира
сумата в размер на 259.34 лева, представляваща неустойка за прекратяване на договора
и която сума е включена във фактурата. Поради неизпълнението на абоната да заплати
дължимите суми, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на
индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл. 12, ал. 2
от Общите условия към договора за лизинг, са обявени за предсрочно изискуеми
лизинговите вноски, дължими след месец 10.2018 година, когато е издадена крайната
фактура № ********** от 25.10.2018 година, съгласно уговорения погасителен план,
като за устройство марка MOTOROLA Moto C Plus Dual Black се дължи цената в
размер на 33.83 лева. Направено е искане да бъде прието за установено по отношение
на В. Н. Т., че дължи на "Теленор България" ЕАД - град София сумата в размер на
155.86 лева - представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №
********* за периода от 25.05.2018 година до 24.08.2018 година, както и сумата в
размер на 33.83 лева, представляваща лизингови вноски, ведно със законната лихва
върху сумите, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на задължението, за които сума е издадена Заповед № 382 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.06.2020 година по Ч.гр.д. №
1080/2020 година на ВТРС. Претендира да бъдат присъдени направените от
дружеството разноски по делото както в исковото, така и в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Назначения на
ответника по делото особен представител развива са подробни съображения в подкрепа
на твърдението, че предявеният по делото иск е неоснователен и недоказан. Направено
е искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложения по делото Договор от 13.03.2018 година /л. 9-11/ се установява,
че на посочената дата между страните е сключен Договор за мобилни услуги за срок от
24 месеца с месечна абонаментна такса в размер на 30.99 лева на месец за предпочетен
2
номер +359*********. По делото е приложено и Заявление за пренасяне на номер в
мрежата на "Теленор" от 13.03.2018 година /л. 11/. По делото е приложена декларация -
съгласие от 13.03.2018 година /л. 14/, с която В.Т. е декларирал, че е получил подписан
от оператора екземпляр от Общите условия и е съгласен с тях.
Наред с договора за мобилни услуги и във връзка с него, страните са сключили и
Договор за лизинг от 13.03.2018 година /л. 12/, по силата на който на В. Н. Т. е
предоставено за временно и възмездно ползване устройство MOTOROLA, модел Moto
C Plus Dual Black, с номер +359*********, а последният се е задължил да заплати обща
лизингова цена в размер на 58.27 лева на 23 лизингови вноски по 1.99 лева като има
право да придобие собствеността върху същото при заплащане на допълнителна сума
от 1.99 лева, като при подписване на договора лизингополучателя заплаща
първоначална лизингова вноска в размер на 12.50 лева. В Чл. 4 от договора е посочено,
че лизингополучателят декларира и потвърждава, че е получил устройството. В чл. 12
от Общите условия към договора за лизинг, които са част от него и са подписани от
лизингополучателя, е предвидено, че месечните вноски стават предсрочно изискуеми в
случай на прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен с лизингополучателя,
както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно този договор плащания.
По делото са приложени и фактурите, с които са начислени претендираните
суми, както и ОУ на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги /л. 16-28/.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 1080 по описа на Районен съд - Велико
Търново за 2020 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 02.06.2020 година е издадена Заповед №
382 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. Н. Т. за
сумата в размер на 189.69 лева - главница, представляваща неизпълнени парични
задължения /неизпълнени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги в размер на 155.86 лева и незаплатени лизингови вноски в размер на 33.83 лева/,
произтичащи от Договор за мобилни услуги от 13.03.2018 година и Договор за лизинг
от 13.03.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението - 29.05.2020 година до окончателното изплащане на
задължението, както и направените в заповедното производство разноски общо в
размер на 205.00 лева, от които 25.00 лева - платена държавна такса и 180.00 лева -
адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на
заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
3
Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество към
ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415,
ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение и която е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в
заповедта за изпълнение вземания.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея
основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо
в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по приложените договор за мобилни
услуги и договор за лизинг, и двата от 13.03.2018 година, че е изправна страна по тях,
т.е. че е осигурил достъп на абоната до договорените мобилни услуги, съответно - че
му ги е предоставил, както и че е предоставил ползването на лизинговата вещ, както и
размера на претендираните вземания.
Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства се
установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
делото по сключен между тях Договор за мобилни услуги от 13.03.2018 година за
предпочетен номер +359*********, по който ответникът има качеството абонат и
потребител на мобилни услуги по смисъла на § 1, т. 1 и т. 49 от ДР на ЗЕС. Видно от
приложения договор, операторът е предоставил на абоната услуги по тарифен план с
месечна абонаментна такса в размер на 30.99 лева, срещу задължението за заплащането
й, ведно с цените на ползваните услуги, когато те не са включени в съответния тарифен
план. В договора изрично са посочени услугите по избрания абонаментен план,
ценовите условия, съответно задълженията на потребителя и последиците от
неизпълнението им. Видно от приложена декларация - съгласие от 13.03.2018 година
В.Т. е декларирал, че е получил подписан екземпляр от ОУ, запознат е със
съдържанието им и е съгласен с условията по тях. На следващо място, видно от самия
договор за мобилни услуги операторът е предоставил на ответника СИМ карта с №
89359050000524737874, с което е изпълнил задължението си да осигури достъп на
последния до своята мобилна мрежа и до договорените далекосъобщителни услуги -
чл. 23 б. "б" от ОУ. Предоставянето на уговорените с договора мобилни услуги се
установява и от приложените фактури, които представляват извлечение от
автоматизираната система на оператора за ползваните услуги. Осигуряването на
достъп до мобилната мрежа и до договорените услуги от страна на ищеца е породило
насрещното задължението на ответника да заплати дължимите за това месечни такси
по тарифния план, както и цената на допълнително използваните услуги, които не са
включени в него. В този смисъл, независимо дали ответникът реално е използвал
предоставените му услуги по сключения договор, той дължи на оператора месечна
4
абонаментна такса в размер 30.99 лева за използване на предпочетения от него номер
+359*********. Видно от приложените по делото по делото фактури за ползваните от
ответника услуги за периода от 25.05.2018 година до 24.08.2018 година е начислена
сумата в общ размер на 155.86 лева, от която сумата в размер на 92.97 лева - за
абонаментни такси, а за ползваните извън тарифния план услуги - сумата в размер на
62.89 лева /след приспадане на сумата в размер на 10.19 лева за върнати на абоната
пропорционално начислени при сключване на абонамента такси/. В случая по делото
приложените фактури не са нарочно създадени от ищеца за нуждите на процеса, а
приложенията към тях отразяват данните за използваните услуги според
автоматизираната система на доставчика, поради което съдът намира, че счетоводно
отразените стопански операции са извършени, т.е. услугите, посочени в тях са
предоставени, което от своя страна е породило задължение за заплащане на стойността
им. По делото липсват както твърдения, така и каквито и да е доказателства ответникът
да е изпълнил задължението си за плащане на посочените в тях суми, поради което за
отчетния период 25.05.2018г. - 24.08.2018г. дължи на ищеца за абонаментни такси и
използвани далекосъобщителни услуги сумата общо в размер на 155.86 лева.
На следващо място от събраните по делото доказателства безспорно се
установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
делото и по Договор за лизинг от 13.03.2018г., по силата на който лизингодателят се е
задължил да предостави на лизингополучателя за ползване вещ срещу възнаграждение
- чл. 342 ал. 1 ТЗ /договор за оперативен лизинг/. Видно от съдържанието на самия
договор ищцовото дружество е изпълнило задължението си да предостави за ползване
на ответника лизинговата вещ - MOTOROLA, модел Moto C Plus Dual Black, което
обстоятелство е удостоверено с полагането на подпис от В.Т. - чл. 4 от договора. Това
от своя страна е породило задължението на последния да заплаща дължимото от него
възнаграждение под формата на лизингови вноски в сроковете и размерите, уговорени
между страните. С оглед неизпълнението на сключения между страните договор за
мобилни услуги и прекратяването на същия от страна на оператора и на основание чл.
12, ал. 2 от договора за лизинг ищецът се е възползвал от възможността да обяви
месечните вноски за предсрочно изискуеми. В случая по делото ответникът не е
ангажирал доказателства нито за връщане на предоставеното му устройство, нито за
заплащане на лизинговите вноски до края на договора. В този смисъл поради
преустановяване плащанията по договора за мобилни услуги от страна на ответника и
на основание чл. 75, във връзка с чл. 19б от ОУ мобилният оператор е прекратил
едностранно същия и е издал крайна фактура № ********** от 25.10.2018 година, като
по делото не се претендира сумата, начислена с фактурата като неустойка за
прекратяване на договора. Поради това и на основание чл. 12, ал. 2 ОУ към договора за
лизинг дължимите лизингови вноски за предоставеното мобилно устройство са
обявени за предсрочно изискуеми.
5
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявените по делото
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК се явяват основателни и
доказани за сумата от 155.86 лева, представляваща неизпълнено задължение за месечни
абонаментни такси и за предоставени далекосъобщителни услуги по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 13.03.2018 година за периода от
25.05.2018 година до 24.08.2018 година, както и за сумата в размер на 33.83 лева -
неизпълнено задължение за лизингови вноски по Договор за лизинг от 13.03.2018
година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 29.05.2020 година до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед № 382 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
02.06.2020 година по Ч.гр.д. № 1080/2020г. по описа на Районен съд - Велико Търново.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на деловодни разноски, които следва да
бъдат възложени на ответника общо в размер на в размер на 555.00 лева, от които
75.00 лева - внесена държавна такса, 180.00 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение и 300.00 лева - внесен депозит за особен представител, респективно -
за заповедното производство дължи заплащането на разноски в общо в размер на
205.00 лева, от които 25.00 лева - внесена държавна такса и 180.00 лева - адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Н. Т. от ***, с ЕГН
**********, че дължи на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на
управление град София, район Младост, ж.к. "Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда
6, с ЕИК ********* сумата в размер на 155.86 лева /сто петдесет и пет лева и
осемдесет и шест стотинки/, представляваща задължение за месечни абонаментни
такси и за предоставени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 13.03.2018 година за периода от 25.05.2018 година
до 24.08.2018 година, както и сумата в размер на 33.83 лева /тридесет и три лева и
осемдесет и три стотинки/ - неизпълнено задължение за лизингови вноски по Договор
за лизинг от 13.03.2018, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 29.05.2020 година до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена Заповед № 382 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 02.06.2020 година по Ч.гр.д. № 1080/2020г. по описа на Районен съд - Велико
6
Търново.
ОСЪЖДА В. Н. Т. от ***, с ЕГН ********** да заплати на "ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, район Младост,
ж.к. "Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6, с ЕИК ********* сумата в размер на
555.00 лева /петстотин петдесет и пет лева/, представляваща направените от
дружеството в исковото производство съдебни разноски, както и сумата в размер на
205.00 лева /двеста и пет лева/, представляваща направените от дружеството в
заповедното производство съдебни разноски.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 1080 по описа на Районен съд - Велико Търново за 2020 година.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7