№ 19
гр. Смолян, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Кр. Б. Гечев
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20215400500412 по описа за 2021 година
година И за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по чл.268 от ГПК във вр. с чл.49 СК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№2187 от 15.09.2021година
от ЯГ. СТ. С., депозирана чрез пълномощника й адв.Ив. С., против Решение
№76/26.08.2021година по описа на Районен съд Девин, с което е прекратен с развод
сключения граждански брак с акт № 0021/15.05.1988г., в гр. Девин, общ. Девин, обл. Смолян
между СТ. КР. С., с ЕГН **********, от гр. Девин, общ. Девин, обл. Смолян, ул. Б. № 31 и
ЯГ. СТ. С., с ЕГН **********, от гр. Девин, общ. Девин, обл. Смолян, ул. Б. № 31, като
дълбоко и непоправимо разстроен, по взаимна вина на основание чл.49, ал.1 и ал.3 СК и е
постановено ЯГ. СТ. С. след прекратяване на брака да запази брачната си фамилия С..
Със същото съдебно решение е предоставено ползване на семейното жилище,
находящо се в гр. Девин, на ул. Б. № 31 на СТ. КР. С. на основание чл.56 СК, както и е
осъдена ответницата да заплати държавна такса в размер на 25 лева.
Недоволна от така постановеното решение в частта му относно прекратяване брака по
взаимна вина и предоставяне семейното жилище на съпруга ищец е останала ответницата
С..
Въззивната жалба е подадена в срок, видно от съобщението за връчване на
постановеното от районен съд решение на 30.08.2021година.
В срока по чл.263ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Ст. С.,
депозиран чрез пълномощника му адв.Д. Б., с който се оспорва основателността на
подадената въззивна жалба.
В съдебно заседание жалбоподателката редовно и своевременно призована се явява
лично и със пълномощника си адв.Сивинова, като поддържат подадената въззивна жалба.
1
Въззиваемият редовно и своевременно призован не се явява и се представлява от
адв.Д. Б., който поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба.
За да се произнесе Смолянският окръжен съд съобрази следното:
Въззивната жалба е против подлежащ на обжалване съдебен акт, подадена е в
срока по чл. 259 ГПК от легитимирана страна имаща интерес да обжалва. Процесуално
допустима е.
Съдът на основание чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Производството пред Девински районен съд е образувано по искова молба на С.С.
за прекратяване на сключения с ответницата Я.С. граждански брак, без произнасяне по
въпроса за вината и съдът одобри споразумение,каквото се надява да постигнат.
Твърденията в исковата молба са, че страните са сключили граждански брак на
15.052019година в гр.Пловдив, от който са родени дъщеряЗл. Ст. С. и син Кр. Ст.
С.пълнолетни понастоящем. След сключване на брака семейството заживяло в семейното
жилище в къща, находяща се в гр. Девин, ул. „Б.“№31. Твърди се, че в началото бракът им
бил добър, но впоследствие между съпрузите започнали да проявяват различие в
характерите,чести спорове по различни въпроси и се стигнало до момента през 2014
година,когато съпругът напуснал семейното жилище и заживял на друг адрес.Двамата
съпрузи охладнели един към друг и бракът им е повече формален-на хартия,отколкото
реален.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Я.С. е депозирала писмен отговор, в
който се признава дълбоко и непоправимо разстройство на брака по смисъла на чл.49ал.1
СК, а взаимоотношенията между съпрузите лишени от взаимна обич и уважение, поради
което ответницата е за прекратяване на брака с развод. Не оспорва предложението съдът да
не се произнася по въпроса за вината, като предлага споразумение, по силата на което да
запази досегашната си фамилия, семейното жилище- трети етаж от жилищната сграда да се
предостави за ползване на съпругата и навършилите пълнолетие деца и ако не се съгласи
ищеца ответницата предявява насрещно искане за прекратяване на брака по изключително
вина на съпруга, като счита,че той е станал причина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. Твърди още,че бракът не е сключен на 15.05.2019година в
гр.Пловдив, а на 15.05.1988година в гр.Девин.Ответницата не е съгласна с посочената от
ищеца причина за фактическата раздяла. Тъй като ищецът бил безработен през януари 2014
година започнал работа в София, където заживял с дъщеря им,техният брак не бил
формален, а причината –икономическа, като през 2015 година напуснал работата в София и
се установил в гр.Пловдив, от който момент съпругът престанал да се интересува за
семейството си - за нея и двете им деца, в резултат на което тя започнала да търпи
финансови и морални последици, тъй като започнали да я търсят колекторски фирми,банки
и частни съдебни изпълнители поради необслужени и просрочени задължения на нейния
съпруг,(за което представя официални документи), а през 2017година получила запорно
съобщение от ЧСИ и тъй като заплатата й е била единствения й доход се принудила да
сключи споразумение с ЧСИ. Твърди също,че от 2015 година до получаване исковата молба
изпълнявала задълженията си като съпруга,заплащала негови задължения към банки и
частни съдебни изпълнители,битови сметки и данъци за семейното жилище,партидите,за
които са на негово име. Семейното жилище-трети етаж от къща в гр. Девин е единственото
такова, в което са живели от сключване на брака,до фактическата им раздяла тя и ищеца
закупували нови мебели,техника и покъщнина съпружеска имуществена общност, а след
фактическата раздяла само тя се грижела за семейното жилище,извършвала е много ремонти
и подобрения, в момента е безработна и няма друго жилище в Девин.Оспорва твърдението
2
на ищеца,че жилището е негова лична собственост,придобито от него преди брака с дарение
от родителите му, тъй като в нотариалния акт за дарение на недвижим имот от1975 година
Кр. С. дарява на сина си С.С.,чрез пълномощник адвокат,тъй като е бил малолетен втори
етаж от жилищна сграда,който не е идентичен със семейното им жилище находящо се на
трети етаж.Твърди също така,че е финансирала ремонтите семейното жилище,като е теглила
кредит,обслужването на който е с помощта на дъщеря им Зл. С..Твърди още,че след
изготвяне исковата молба ищецът заявил на дъщеря си,че иска развод,тъй като от четири
години има приятелка, с която иска да живее спокойно,като счита,че връзката с тази жена от
четири години е допринесла за охладняване отношенията между съпрузите.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа страна:
Страните са сключили граждански брак на 15.05.1988 г., за което е съставен от
длъжностното лице по гражданско съСт.ие в гр. Девин, видно от акт за граждански брак №
0021/15.05.1988г. Няма спор между страните, че родените от брака деца Зл. Ст. С., родена
18.031989г. и Кр. Ст. С., роден 09.02.1995г. са навършили пълнолетие. Представен е
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 200, том I, Д № 390/12.03.1975г. по описа на
Районен съд – Девин, че ищецът е придобил преди сключване на брака чрез дарение втори
етаж от жилищната си сграда, построена върху парцел XVIII, в кв.33 по плана на гр. Девин,
а от представена скица на сграда № 15-518662/18.05.2021г., издадена от СГКК – Смолян за
имот с идентификатор *****.***.***.* се установява, че сградата е разположена в поземлен
имот с идентификатор *****.***.*** и представлява жилищна сграда еднофамилна с брои
етажи 3, без данни за брой самостоятелни обекти в сградата.
По искане на страните и с оглед доказване на твърденията им, са от районен съд
са разпитани свидетелите- П. Кр. С.(брат на ищеца),Зл. Ст. С.(дъщеря) и Кр. Ст. С. (син)
пълнолетни деца на съпрузите.
От показанията на св. П. С. се установява, че в началото бракът между страните
протичал нормално. През 2011г. ищецът отишъл да работи в гр. София, където ползвал едно
жилище заедно с децата си. След това се преместил при св. П. С. в гр. Пловдив и работил в
гр.Пловдив, а понастоящем работи в Германия. Според свидетеля от както отишъл да
работи в София настъпила фактическата раздяла между страните, ищецът е изпращал пари
за издръжка на децата си и за покриване на кредита. В семейното жилище са правени
ремонти, което се ползва от съпругата, в жилището живее сама, а понякога там ходят и
децата им. Ответницата е правила ремонти в етажа. Къщата се състои от приземен етаж и
два жилищни етажа.
Св. Зл. С. - дъщеря на страните установява, че къщата се състои от три жилищни
етажа, от които първият се ползва техните баба и дядо, вторият ползва техния чичо св. П. С.,
а третият етаж е жилището на нейните родители. До 2014г. страните живеели заедно в гр.
Девин, когато ищецът заминал да търси работа извън гр. Девин. Започнал работа като
шофьор и живял в апартамент под наем, който ползвали заедно, но след няколко месеца се
преместил в гр. Пловдив, където започнал нова работа. Ищецът е теглил кредит, който е
спрял да плаща през 2017г. и отнесен за принудително събиране към ЧСИ. Майка й в
последните 20 години е работила поСт.но и е имала трудови доходи, които са използвани за
ремонти на жилището. В последствие направила друг ремонт, за който изтеглила кредит.
Според свидетелката Т. Т. , работодател на ответницата от 2002г. я познава като
честен и коректен човек. Знае, че тя живее в семейното жилище на третия етаж от къщата,
който стопанисва и поддържа сама и в последните три – четири години имала финансови
затруднения по покриване на разходите за образование на децата си и за погасяване на
задължения по изтеглени кредити. Въпреки финансовите затруднения е създала уют в дома
им, в който със свои средства и изтеглени кредити е извършила ремонти.
3
Свидетелят К. С. – син на страните установява, че родителите му не живеят заедно
от 2014г., поради неразбирателство. В началото се преместили четиримата в гр. София.
Баща му работил известно време, в последствие решил да замине при брат си в гр.Пловдив
и останал да живее известно време при него. Преди фактическата раздяла семейството
живели в триетажна къща на ул. Б. № 31. Майка му е направила ремонт на етажа и няма
друго жилище в гр. Девин. Баща му споделил, че има друга жена, като след раздялата между
родителите му е идвал в гр. Девин, но е отсядал на първия етаж при баба му.
Пред окръжният съд депозираха показания свидетелите Г. Т.(първи братовчед на
жалбоподателката) и М. П. С., племенник на С.С.,син на неговия брат.
Според Г. Т. Ст. никога не е бил поСт.ен в работата,сменял много работи и се е
налагало да му помага финансово за да започне друга работа.Според свидетеля през 2014
година Ст. работил в София около половин година,след което се установил в Пловдив при
брат му, половин година бил без работа, поради което вземал кредити,които не обслужвал и
се наложило синът на страните да вземе кредит за да погаси този на баща си. Твърди,че след
установяването на въззиваемия в София и Пловдив, откогато рязко променя отношението
към съпругата си, а от както се установил в Пловдив ,създал връзка с друга
жена.Установява,че жалбоподателката е извършвала ремонти в къщата,направила вътрешна
тоалетна,изцяло се грижела за децата си. Според свидетеля причините за прекратяване на
брака е раздялата на съпрузите и установената извънбрачна връзка от ищеца. Установява,че
е виждал снимки във фейсбук и разпознал на снимката същата девойка, с която видял Кр. на
бензиностанция в Пловдив и счита,че заради нея Ст. се е установил в Пловдив. Свидетелят
установява,че къщата,в която се намира семейното жилище е построена от родителите на
ищеца, първият етаж е обитаван от тях, вторият – от брата на ищеца.
Свидетелят М. С. сочи,че чичо му,когато отишъл в София поканил Ягода да отиде
в София, но тя отказала.Установява,че понастоящем ищецът се е установил в Испания,не му
е известно да има връзка с друга жена,както и че семейното жилище е с един вход,една
баня,една тоалетна,две спални,хол и кухня, като банята е правена преди три години от
братовчедка му и жалбоподателката Твърди,че чичо му има профил във фейсбук и не го е
виждал с друга жена..
Съдът възприема показанията в частта, в която съдържат данни за ревелираните
факти, базиращи се на непосредствени впечатления и непротиворечащи на приетите за
установени факти, с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства,
както и с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК.
При така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на проверка е решението само в частта, в която съдът се е произнесъл по
вината и ползването на семейното жилище.
В частта, в която бракът между страните е прекратен, постановено е след развода
съпругата да запази брачното си фамилно име С., първоинстанционното решение не е
обжалвано и е влязло в сила.
От събраните по делото доказателства се налага извод, че са налице са елементите от
състава на разпоредбата на чл.49, ал.1 СК. Видно от доказателствата по делото този брак е
лишен от смисъла който законът и моралът влагат в него и на практика съществува само
формално. По делото е установено, че страните са в трайна фактическа раздяла от повече от
четири години, когато ответникът се преместил в гр.Пловдив, контактите помежду им са
прекъснати, като ищецът при пребиваването си в гр.Девин се установявал не в семейното
жилище, а при родителите си. Налице е ясно отчетлива тенденция към необратимост
предвид очевидната дезинтересираност най-вече на ищеца от поддържане на отношенията,
като в тази връзка съдът взе предвид, че от момента на раздялата няма данни да е проявяван
от него интерес насочен към запазване и укрепване на брачните отношения.
4
Бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, изпразнен от съдържанието, което закона
и добрите нрави влагат в понятието брак и отношения между съпрузите - взаимност,
доверие, взаимопомощ. Брачната връзка между страните съществува само формално,
семейната общност е изцяло и напълно унищожена без възможност за възстановяването
Според константната съдебната практика продължителната фактическа раздяла
между съпрузите може да предизвика дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но
отражението й върху съСт.ието на брачните отношения следва да се преценява за всеки
конкретен случай (т.3 от П 10-71-Пл. ВС). Данните по делото без съмнение сочат за
разкъсване на семейната общност, за което съдът, като съобрази наличните факти приема, че
причините да се стигне до това положение в несравнимо по-голяма степен се дължат на
поведението на ищеца, който на практика трайно се е отклонил от съвместното
съжителство с ответницата, създавайки и поддържайки включително към настоящия момент
извънбрачна връзка, без да може да посочи, камо ли да обоснове убедително конкретните
причини за това свое действие.
Съдебната практика също така приема, че докато бракът не бъде прекратен,
съпрузите са длъжни да изпълняват произтичащите от него задължения и в този смисъл
брачното нарушение на единия съпруг не освобождава другия от брачните му задължения.
Реакцията на единия от съпрузите срещу нарушенията на брачните задължения на другия
съпруг, когато не надхвърля границата на житейски допустимото реагиране обаче е
оправдана и не трябва да се оценява като брачна вина (т.7 от П 10-71-Пл. ВС). По делото се
установи тежко провинение на ищеца ( дезинтересиране от семейството, извънбрачната му
връзка) и в същото време не са налице никакви данни, от които да е видно, че ответницата
също е нарушила брачните си задължения.
Напротив от събраните гласни доказателства,включително и от показанията на
свидетелите Зл. С., Кр. С. ( пълнолетни деца на съпрузите),чиито показания съдът
преценява по чл.176 ГПК, същите имат непосредствени впечатления от взаимоотношенията
между родителите, свидетелката Т. Т. и разпитания пред окръжен съд свидетел Г. Т., които
също имат преки впечатления от семейния живот на страните, поради което съдът ги
кредитира се установява,че не финансовите причини и напускането на ищеца гр.Девин и
установяването му първоначално в гр.София,след няколко месеца в град Пловдив и
понастоящем в Германия са довели до фактическата раздяла между съпрузите, а факта, че
последният трайно се дезинтерисира от дома, от битовите потребности и издръжката на
семейството, от съпругата си, когато тя има нужда от неговата подкрепа и се е налагало
сама да взема решения за образованието на децата им, даже сама и с лични и заемни
средства да извършва ремонтите в жилището, за да създаде уют и ред в дома им, да съхрани
семейството.В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетеля С. племенник на
ищеца, предвид тяхната заинтересованост и противоречие с останалите гласни
доказателства,че жалбоподателката е отказала да се премести в София.
Като краен резултат от всичко изложено по-горе се е стигнало до дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, и това положение с оглед данните по делото очевидно
не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални съпружески отношения.
Основната причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака на страните
е поведението на ищеца, който прекъсва духовната, емоционална и физическа близост със
съпругата си, създава извънбрачна връзки и тези обстоятелства в съвкупност са довели до
дълбокото и непоправимо разстройство на брака. С оглед на това вина за прекратяването на
брака носи ищецът по делото, чието поведение а обективира вината му за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака. От доказателствата по делото не са установени брачни
провинения на ищцата, неизпълнение на съпружески и родителски задължения от нейна
страна. Поведението на ответника обективира извода за неизпълнение от негова страна на
задължения, каквито законът и добрите нрави изискват от съпрузите.
5
При това положение съдът в настоящия си състав приема, че за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство в брака на страните вина има единствено съпругът
С.С.. Съществуването на семейството в случая е станало една формалност с оглед данните
за липса на уважение и разбирателство във взаимоотношенията между съпрузите.
Формалното му съществуване е неоправдано както за тях, така и за обществото.
Изискванията на закона и морала относно съдържанието на брачния съюз в случая не са
налице, поради което искания развод и прекратяване на брака на основание чл.49 ал.1 СК-
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство следва да бъде постановено по вина
на съпруга ищец.
Съдът за прецизност следва да отбележи,че нито в исковата молба,нито в хода на
първоинстанционното и въззивно производство ищецът не навежда твърдения за брачни
провинения, нито ангажира доказателства в тази насока.
Изхождайки от наведените от ответницата брачни провинения и проведеното
доказване на същите съдът намира, че не оставането на ищеца без работа и заминаването му
в гр.София и Пловдив са довели до разстройството на брака, а дезинтересирането му от
съпругата, от дома и битовите потребности за поддържането му, невнасяне средства в
семейния бюджет и приятелката, с която споделя живота си почти четири години са довели
до дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Предвид различните изводи, до които достигна настоящия състав с тези на
първоинстанционния съд, решението в тази му част следва да бъде отменено, като се
постави ново в изложения смисъл.
По претенцията с правно основание чл. 56 СК.
Предявеният е иск с правно основание чл. 56, ал. 1 СК, съобразно разпоредбата на
който, при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно
от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единият от тях, ако той е поискал
това и има жилищна нужда. Възраженията във въззивната жалба за допуснати от
първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада по делото по този небрачен иск са
основателни. Действително, съдът не е извършил доклад на иска и не е разпределил
доказателствената тежест. Независимо от това, по делото са били изследвани всички
релевантни по него факти.
Ответницата е поискала предоставяне ползването на семейното жилище.
От събраните по делото доказателства обаче не се установява семейното жилище
да е съсобствено между страните. Установено е безспорно в хода на делото ,че семейното
жилище, процесния трети, а не втори жилищен етаж от жилищната сграда в
гр.Девин,ул.“Б.“№31, (каквито твърдения са релевирани от ответницата) е придобит от
ищеца през 1975 година на основание дарение от родителите му, чрез пълномощник, тъй
като е бил непълнолетен, преди брака и не в режим на СИО. Обстоятелството, че
ответницата е извършила със свои лични средства и на децата си ремонти на значителна
стойност предполага нейните облигационни претенции в друго производство и не е
основание съдът да приеме, че семейното жилище е съсобствено.
Несъмнено и безспорно е и че страните нямат ненавършили пълнолетие деца. При
това положение ответницата няма предвидено в закона субективно право за предоставянето
й на ползването на семейното жилище след прекратяването на брака.
Следователно на основание чл.56, ал.1, изр.първо СК ползването на семейното
жилище следва да се предостави на съпруга собственик, без Я.С. да има право на
собственост или на ползване върху жилището. Според задължителната съдебна практика по
чл.56 от новия СК обективирана в Решение № 540 от 17.12.2012 г. по гр. д. № 220/2012 г., IV
г. о., Решение № 247/25.06.2010 г. по гр. дело № 239/09 г. на IV г. о., двете на ВКС, на
6
съпруга-несобственик, който не притежава вещно право на ползване, при липса на
непълнолетни деца, както е в настоящия случай е изключено да се предостави за ползване
семейното жилище.
Съвпадането на изводи на настоящия състав с тези на ДРС, налага потвърждаване
на решението като правилно в тази му част.
С оглед на обстоятелството, че в производството пред районен съд е прието,че за
прекратяване брака имат вина двамата съпрузи и предвид даденото с настоящето решение
обратно разрешение, ще следва да се отмени решението на районен съд в частта, с която е
осъдена Я.С. да заплати окончателна държавна такса в размер на 25 лева и ще следва да
бъде осъден С.С. да заплати окончателна държавна такса по сметка на Окръжен съд още
двадесет и пет лева по предявеният иск за развод.
С оглед изхода на спора пред районен съд и даденото разрешение на спора от
въззивния съд, тъй като са своевременно поискани и надлежно документирани ще следва да
бъде осъден въззиваемия да заплати на жалбоподателката направените разноски съразмерно
уважената част от иска в производството пред районен съд 200 лева за ползвана от нея
адвокатска помощ от ответницата и в настоящето производство съразмерно уважаване
жалбата деловодни разноски в общ размер 288 лева, от които 13 лева – половината от
заплатената държавна такса за въззивната жалба и 275лева половината от заплатеното
адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора се дължат и направени разноски от въззиваемата страна,
но такива не са поискани,нито са представени доказателства за направени такива.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №76/26.08.2021година,постановено по гр.д.№376/2020година по описа
на Девински районен съд в частта, с която е прието,че се прекратява с развод сключения
граждански брак с акт № 0021/15.05.1988г., в гр. Девин, общ. Девин, обл. Смолян между СТ.
КР. С., с ЕГН **********, от гр. Девин, общ. Девин, обл. Смолян, ул. Б. № 31 и ЯГ. СТ. С., с
ЕГН **********, от гр. Девин, общ. Девин, обл. Смолян, ул. Б. № 31, като дълбоко и
непоправимо разстроен, по взаимна вина и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има СТ. КР.
С..
ОТМЕНЯ решение №76/26.08.2021година,постановено по гр.д.№376/2020година по
описа на Девински районен съд в частта, с която е осъдена ЯГ. СТ. С. да заплати
окончателна държавна такса за прекратяване брака в размер на 25(двадесет и пет)лева.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която е постановено ЯГ. СТ. С. след прекратяване на брака
да запази брачната си фамилия С. не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ПОТВЪРЖДАВА решение №76/26.08.2021година,постановено по гр.д.
№376/2020година по описа на Девински районен съд в частта, с която е предоставяно
ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Девин, на ул. Б. № 31 на СТ. КР. С., с
ЕГН **********, от гр. Девин, общ. Девин, обл. Смолян, ул. Б. № 31, на основание чл.56 СК
като законосъобразно постановено.
ОСЪЖДА СТ. КР. С., с ЕГН ********** да заплати окончателна държавна такса по
сметка на Смолянски окръжен съд в размер на сумата 25(двадесет ипет)лева.
ОСЪЖДА СТ. КР. С., с ЕГН ********** да заплати на ЯГ. СТ. С. направените
7
разноски съразмерно иска в районен съд за ползвана от нея адвокатска помощ в размер
200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА СТ. КР. С., с ЕГН ********** да заплати на ЯГ. СТ. С. направените
деловодни разноски съразмерно уважаване на жалбата в общ размер 288 (двеста осемдесет
и осем) лева, от които 13 лева – половината от заплатената държавна такса за въззивната
жалба и 275лева половината от заплатеното адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280
ал.3т.2 пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8