Р
Е Ш Е
Н И Е
(неприсъствено)
№…………………
гр. Карлово,
06.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на двадесет и
девети септември две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА
ПОПОВА
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1053 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВО по чл. 4 от ЗЗДН.
СЪДЪТ е сезиран с молба от В.И.Н., ЕГН ******* *** за издаване на заповед
за защита от домашно насилие от Г.П.Н., ЕГН ********** ***.
МОЛИТЕЛКАТА твърди, че с ответникът е неин син. Още докато бил жив втория
й съпруг, който починал преди година, синът й ги тормозел психически и
физически. Тези му действия били вследствие от употребата на алкохол. Но все
пак докато мъжът й бил жив, ответникът не смеел да ги тормози чак толкова. Но
след смъртта на съпруга й синът й започнал да употребява още повече алкохол и
ставал много агресивен. Почти всеки ден се напивал и я тормозел както
психически, така и физически. Ответникът искал пари от молителката по няколко
пъти на ден за да си купува алкохол. Като се напиел, викал, говорел без да
спира, обиждал я с всякакви цинични думи, псувал я. Наричал я „****“, псувал я „****“ и всякакви такива. Псувал я по няколко минути без да спира. Карал я да
му готви, да му прави салати, после ги вземал и ги изхвърлял. Друг път вземал
буркани и ги чупел пред вратата, като обвинявал молителката, че не били хубави.
Това му поведение вече било ежедневие. От няколко месеца тормозът към
молителката преминал във физически. Хващал я за ръцете, дърпал я да излиза
извън двора, за да я изхвърли на улицата. Веднъж, преди около месец на улицата
пред дома им я хванал и започнал да й къса дрехите, щял да я съблече гола, ако
едни съседи не се намесили и я спасили. Питали го какво иска от молителката, а
ответникът отговарял, че ще я пребие. Когато молителката отказвала пари за
алкохол, ответникът започвал да крещи срещу нея, заканвал се, че ще я пребие,
обвинявал я, че ще го умори. Когато молителката видела сина си пиян, се
прибирала в стаята си и се заключвала, а той започвал да тропа и да я кара да
излезе, за да я пребие. Много пъти бягала на улицата и обикаляла с часове, за
да заспи ответника и да се прибере едва тогава. Също много пъти ходила в
домовете на съседи и познати, когато започнел да я напада, като дори нощувала у
хората.
Последно, на 27.08.2020г. ответникът, след като пил още от рано сутринта,
се напил и легнал да спи в стаята на майка си, докато тя била на двора. Като се
качила на етажа той се събудил и поискал пари да си купил уиски. молителката
отговорила, че няма пари и няма от къде да му даде. Тогава той скочил, взе една
найлонова торба и я сложил на главата й, като я покрил цялата, чак до шията.
Молителката много се уплашила да не я задуши, дръпнала се много силно и го
избутала. Махнала торбата от главата си и той в това време я ударил в областта
на гърдите и по дясната буза. Молителката побягнала извън къщата и извън двора и
отишла на пътя. Ответникът излязъл и тръгнал на някъде, а молителката отишла у
съседи и им се оплакала. Там стояла до късно вечерта, след което отишла пред
дома си и седнала на един камък до входната врата. Там стояла до около 00 часа,
след което влязла вътре без ответникът да я усети и прибрала в стаята си. Много
пъти не се решавала да отиде до тоалетна дори, защото ответникът бил отвън и се
страхувала от нападение. На другия етаж от къщата живеели етърва й с децата си.
Те редовно ставали свидетели на тези му сцени и на тормоза, който осъществявал
ежедневно към нея. Много пъти дори племенникът й му правил забележки да не вика
така и да не я тормози. Много пъти викала кметицата на селото за помощ.
Изнесеното горе било само една малка част от ежедневния тормоз, който
ответникът упражнявал над молителката през последната една година.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да постанови мерки на защита от
ответника.
В първото по делото открито съдебно заседание ответникът не се явява, не
е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и не е депозирал
отговор на молбата, а молителката е поискала постановяване на неприсъствено
решение, на основание чл. 238, ал.1 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки
по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника: същият е бил редовно призована за съдебно заседание, не се е явил и
не е бил представляван. Редовно му е връчено съобщението за писмен отговор, но
не е подала такъв, а са указани надлежно последиците от това. С оглед събраните
писмени доказателства искът е вероятно основателен. Предвид установеното следва
срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение, с което молбата за
защита по ЗЗДН да бъде уважена съобразно ангажираните доказателства, без
съдебният акт да се мотивира по същество, по аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК
При постановяване на мерките за защита срещу домашно насилие, съдът не е
длъжен да се съобразява с поисканите от молителката такива в молбата, като в
случая за нейната защита се явяват подходящи следните мерки: да бъде забранено
на ответника да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителката, да се отстрани ответника от
съвместно обитаваното жилище и да му се забрани да доближава молителката, до
жилището, местоработата й и местата за социални контакти и отдих, като за
последните две мерки съдът следва да определи максималния предвиден в закона
срок от 18 месеца.
Разпоредбата на чл.5 ал.4 от ЗЗДН, която е императивна, предвижда
кумулативно налагане на глоба в размер от 200 до 1000 лева. Съдът намира, че на
ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 200.00 лева, като на
основание чл.11, ал.2 ЗЗДН в негова тежест следва да бъде възложена и дължимата
държавна такса за производството, която съдът определя в размер на 50.00 лева.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден на основание
чл.78, ал.1 ГПК да заплати на молителката направените по делото разноски – 300
лева за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.5, ал.2 ЗЗДН следва да бъде издадена заповед за защита от
домашно насилие, която на основание чл. 20 от Закона подлежи на незабавно
изпълнение. В заповедта следва да се впише предупреждението по чл.21, ал.3 от ЗЗДН.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.15, във вр. с чл. 5, ал.1,
т.1, т.2 и т.3, във вр. с чл.16, ал.1 от ЗЗДН, съдът
Р Е Ш И:
ВЗЕМА, на основание чл.5, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН по отношение на В.И.Н. с
ЕГН ********** *** следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА Г.П.Н. с ЕГН ********** *** да се
въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН –
всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие спрямо В.И.Н. с ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА Г.П.Н. с ЕГН **********, от жилището, находящо се на адрес:
село К., област П., улица *** № **, съвместно
обитавано с В.И.Н. за срок от 18 (осемнадесет) месеца.
ЗАБРАНЯВА на Г.П.Н. с ЕГН ********** да приближава до В.И.Н., до жилището ѝ, находящо се в село К., област П., улица ** № **, както и
местата за социални контакти и отдих за
срок от 18 (осемнадесет) месеца.
ОСЪЖДА Г.П.Н. с ЕГН ********** ***, да заплати глоба в размер на 200.00
(двеста) лева в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС.
ОСЪЖДА Г.П.Н. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна такса
в размер на 50 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА Г.П.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на В.И.Н. с ЕГН ********** *** сумата от 300.00 (триста) лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, в която да се впише предупреждението по
чл.21, ал.3 от ЗЗДН.
ДА СЕ ВРЪЧИ решението и заповедта на страните и на РУ на МВР Карлово.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: