Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 17.05.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в публично съдебно заседание на
тридесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
при участието на
секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 6618
по описа за 2016 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД.
Ищецът
„Е.” ЕООД твърди в исковата си молба, че между него и ответника „Ч.Р.Б.”
АД (наричан по-долу в решението ЧЕЗ) бил сключен договор за присъединяване на
обект на производител на електрическа енергия към електроразпределителната
мрежа от 06.06.2012 г. (Договора), по силата на който
той е следвало да изгради Фотоволтаична инсталация на
покрива на сграда - 30kW, находяща се в УПИ VII, кв.
256 по плана на гр. Гоце Делчев, а ответникът се е задължил да я присъедини към
електроразпределителната мрежа в уговорен в договора срок. Сочи, че предварително
е заплатил на ответника цената за присъединяване.
Пояснява,
че изграждането на Фотоволтаична инсталация започнало
след положително становище за присъединяване дадено от ответника, в следствие
на което между страните бил сключен предварителен договор за присъединяване от
28.12.2011 г. Твърди, че спазил поетите с предварителния договор задължения -
изготвил инвестиционен проект, предприел необходимите стъпки за одобряването му
от ЧЕЗ, който дал становище на 28.11.2011 г., видно от т. 5 на издаденото от
община Гоце Делчев разрешение за строеж на фотоволтаичната
инсталация от 07.03.2012 г. и започнал изграждането на обекта. Сочи, че на
09.05.2012 г. бил съставен и подписан акт образец 15, с който била установена
годността за приемане на инсталацията и въвеждането ѝ в експлоатация,
след което със заявление от 20.06.2012 г. ищецът уведомил ответника, че фотоволтаичната инсталация е въведена в експлоатация и е
готова да бъде поставена под напрежение, за да бъде присъединена към
електрическата мрежа, което се потвърждавало и от удостоверението, издаденото
на 08.06.2012 г. от община Гоце Делчев. Поддържа, че съгласно договореното
между страните в чл. 12 от сключения на 06.06.2012 г.
договор за присъединяване, ответникът следвало, не по-късно от 06.06.2013 г. да изгради и да въведе в експлоатация
необходимите съоръжения за присъединяване на фотоволтаичната
инсталация, но не предприел съответните действия, въпреки че признал в писмо от
09.07.2012 г., че задължението за изграждането на съответните инсталации е негово.
Ищецът
твърди още, че поради продължаващо бездействие на ответника, с писма от
15.03.2013 г. и 14.08.2013 г. отново го поканил да изпълни своите задължения и
да го обезщети за претърпените вреди, но той не е предприел никакви действия. В
тази връзка предявил иск срещу „Ч.Р.Б.“ АД за реално изпълнение, както и за
заплащане на обезщЕ.ние за пропуснати ползи, по който
било образувано гр.д. № 36130/2013 г. на 57 състав на СРС. Сочи, че прЕ.ндираното пред СРС обезщЕ.ние за претърпени вреди под формата на пропуснати
ползи било за периода от 19.07.2012 г. до 28.08.2013 г., като СРС признал, че е
налице забава, считано от 06.06.2013 г. Първоинстанционното решение било частично обжалвано от
ищеца в отхвърлителната част за периода 19.07.2012 г.
– 06.06.2013 г. и не е влязло в сила. Допълва, че в
хода на съдебното производство пред СРС фотоволтаичната
инсталация била присъединена към електроразпределителната мрежа, като на
15.01.2015 г. бил сключен договор за
изкупуване на електрическа енергия № 482 между „ЕТЕ“ ЕООД и „ЧЕЗ Е.Б.“ АД.
Счита, че за периода след 28.08.2013 г. до 15.01.2015 г. също следва да му
бъдат заплатени претърпените пропуснати ползи вследствие забавата на ответника,
които се равняват на пропуснатия приход от производството и изкупуването на
произведената електроенергия в посочения период, изчислена на база средна
стойност, като се отчЕ. средногодишната слънчева
радиация и което задължително е щяло да бъде изкупено от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД по
нормативно определени цени на КЕВР.
С
оглед на изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което ответникът ЧЕЗ
да бъде осъден да му заплати сума в размер на 36 979.44 лева (първоначално
прЕ.ндирани са 35 930 лева,
но в последното открито съдебно заседание е допуснато увеличение в размера на
главния иск по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК), представляваща пропуснати ползи за
периода от 28.08.2013 г. до 15.01.2015 г., произтичаща от неизпълнение на
задължението на ответника по договора за присъединяване от 06.06.2012 г., както и законна лихва от датата на исковата
молба до окончателното плащане и направените по делото разноски.
Ответникът
„Ч.Р.Б.“ АД е подал отговор на исковата молба с възражение, че искът е частично
недопустим, тъй като предмет на предявения пред СРС иск от ищеца, (впоследствие
въззивното производство по в.гр.д. № 5847/2016 г. на
СГС), е заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от непроизведено и
продадено количество електрическа енергия за периода от 20.12.2012 г. до
28.08.2013 г., но и за заплащане стойността на цената на неизкупената
електроенергия от 28.08.2013 г. до 09.12.2014 г., който период съвпада с този
от настоящото производство, а това води до предявяване на идентична прЕ.нция по смисъла на чл. 126,
ал. 1 ГПК за периода от 28.08.2013 - 09.12.2014 г. и производството в тази му
част следва да бъде прекратено като недопустимо.
Оспорва
предявения иск по основание и размер. Твърди, че ищецът не е представил
своевременно одобрен инвестиционен проект - част архитектурна, отнасящ се до
монтирането на съоръженията за присъединяване и подхода към тях, а според
Наредба № 6/09.06.2004 г. изготвянето на такъв проект е на възложителя.
Допълва, че макар принципно задължението за изграждане на съоръженията за
присъединяване да е негово, съществува възможност, когато производителят бърза
да въведе ФЕЦ в експлоатация, тъй като изграждането от ЧЕЗ се извършва
по-бавно, поради ограничения на ЗОП, ДКЕВР и други обстоятелства, да предложи и
да изгради сам съоръженията за присъединяване, след което стойността им се
възстановява от ЧЕЗ по взаимно признати разходи. Поддържа, че в конкретния
случай и съгласно чл. 18 от Договора, задължението за изграждане на
съоръженията за присъединяване е на присъединяваното лице, като производителят
следва да прехвърли собствеността им на ЧЕЗРБ, което дружество се е задължило единствено
да монтира ел. табло. Позовава се и на подписан във връзка с възникнал спор
относно задължението за изграждане на съоръженията за присъединяване между
страните Анекс № 1 към Договора от 19.11.2013г., в който било уговорено, че ЧЕЗ
проектира и изгражда съоръженията за присъединяване по чл. 5, ал. 1 от Договора,
било променено трасето на кабелните линии, мястото на монтиране на съоръженията
и др. Наред с другите договорки, било постигнато съгласие да се удължат сроковЕ. за присъединяване до 19.01.2014 г., поради което
не е налице забава за периода от 28.08.2013 г. до 19.01.2014 г.
Отрича
твърдението на ищеца, че фотоволтаичната инсталация е
присъединена към електроразпределителната мрежа на 15.01.2015г., като сочи, че
съоръженията за присъединяване са изградени и въведени в експлоатация на
12.08.2014 г., (на която дата счита, че е изпълнил договорните си задължения) с
Разрешение за ползване № ДК-07-Бл-44 на ДНСК гр. Благоевград и ако е налице
забавяне, то е в резултат от обективни фактори - административните процедури
във връзка с присъединяването. Налице била нужда от учредяване право на
прокарване и извършване на други действия, които не били в тяхна компетентност
и независели от тяхната воля. Дори да имало забава, то тя била само в периода
19.01.2014 г. до 12.08.2014 г. Договорът с „ЧЕЗ Е.Б.“ АД също не установявал
по-дълъг период на забава, тъй като сключването му зависело от волята на трето
лице.
На
отделно основание оспорва размера на иска, като сочи, че част от произведената
електрическа енергия би била използвана от ищеца за негови собствени нужди /за работата на ел.
централата, технологични загуби, такси достъп и пренос, разходи за заплати на
служители и др./ поддържа, че не може пропуснатите ползи да се определят по
осреднени стойности, тъй като слънчевата радиация и останалите климатични
условия през различните години са различни, можело да има неблагоприятни
климатични условия и аварии. Счита, че формулировката „приход“, заявена от
ищеца е различна по значение и размер от „печалба“ които единствено могат да
бъдат вреди под форма на пропуснати ползи. Счита още, че при оценка на
евентуална негова забава следва да бъде отчетено, че осъществява регулирана, а
не свободна търговска дейност и списъка на инвестиционни проекти се одобрява
при определяне на регулаторната финансова рамка, като ЧЕЗ се съобразява с
одобрените от ДКЕВР разходи за инвестиции в ЕРМ съобразно Наредбата за
регулиране на цените на електрическата енергия. Самият процес на проектиране и
изграждане на съоръженията за присъединяване бил свързан обективно с време за
провеждане на конкурси за избор, съгласуване на проекти и др., които нормативни
условия инвеститорът бил длъжен да знае ида предвиди при търговското си
планиране. Посочените нормативни предпоставки представляват според ответника
обективни пречки за срочно изпълнение на задължението му и на основание чл. 81,
ал. 2 ЗЗД го освобождават от отговорност.
С
оглед на изложеното, моли съда да прекрати производството в частта, предмет на
друго съдебно производство, респективно иска да бъде отхвърлен като
неоснователен и да му бъдат присъдени разноски.
В
законоустановения срок е постъпила допълнителна
искова молба. В нея ищецът заявява, че поддържа исковата молба. Оспорва
доводите на ответника за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Сочи,
че периодът, за който е претендирал обезщетение в производството пред СРС е от
20.12.2012 г. до 28.08.2014 г., а не както ищецът сочи до 09.12.2014 г. Пояснява,
че в хода на делото пред СРС е било направено процесуално искане, да бъдат
прибавени към размера на иска събрани „добиви от вещта“ след неговото
предявяване, на основание на чл. 214, ал. 2 от ГПК в размер на 33 338.03
лева, като периодът на тяхното формиране е 28.08.2013 г. до 09.12.2014 г., но
СРС не е разгледал претенцията по същество, поради което не са налице
предпоставките по чл. 126, ал. 1 ГПК. Счита възраженията на ответника по
съществото на спора за необосновани и противоречиви. Намира, че не е било
негово задължението да изготви инвестиционните проекти и да изгради
съоръженията за присъединяване, а това било задължение на ответника.
Инвеститорът можел да поеме само задължение за изграждане на съоръженията, но
не и за изготвяне на инвестиционен проект, съобразно чл. 60, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 6 от
09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. Сочи, че
договорите за присъединяване винаги били типови и присъединяваното лице не
можело да влияе на съдържанието им, поради което вината за неясните
формулировки в тях били изцяло на ответника, който, видно от писмото му от
09.07.2012 г., бил наясно със задължението си да изгради съоръженията за
присъединяване. Излага доводи, че подписването на Анекс № 1 от 19.11.2013 г. не
влияе върху забавата, в която ответникът е изпаднал, тъй като липсва изрично
волеизявление в тази насока. С подписването му ищецът не се бил отказал да
търси обезщЕ.ние за забавата в предходен период,
липсвали клаузи в анекса за опрощаване на това задължение. Продължаването на
срока било под условие, че същият ще бъде спазен. Анексът бил сключен по време
на висящността на образуваното дело пред СРС, но в
него липсвала уговорка за оттегляне или отказ от този иск. На следващо място
ищецът счита клаузата на чл. 5, ал. 3 от Анекса за продължаване на срока за
нищожна поради противоречие с императивна норма на закона и като целяща
заобикалянето му по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Позовава се на чл. 29, ал. 6
ЗЕВИ, съгласно който Договорът за присъединяване е със срок не по-дълъг от
срока за въвеждане в експлоатация на обекта на производителя и съоръженията за
присъединяването му. Страните не можели да уговарят по-дълъг срок. В случая не
било уговорено ново задължение за ответника, изискващо нов срок за изпълнение,
а само било променено мястото на присъединяване и то при намален обем на работа
(според договора мястото на присъединяване било на фасадата на сградата, а
според анекса – на границата на парцела, в който е сградата. Поддържа още, че с
анекса не се уточнявало тепърва кой е длъжен да изгради съоръженията за
присъединяване, тъй като ответникът бил наясно с това си задължение и преди,
като го признал в писмото от 09.07.2012 г.
Поддържа,
че не са налице и твърдените от ответника обективни обстоятелства, които да
доведат до освобождаването му от отговорност, тъй като не са налице елементите
на института на непреодолимата сила. Сочи, че задължението му да прилага
нормативната рамка на ЗОП, както и да спазва нормативните изисквания, приложими
към регулираната дейност, която осъществява, не е нито непредвидимо, нито
непредотвратимо, нито има извънреден характер, а още по-малко е възникнало след
сключване на договора за присъединяване.
Твърди
още, че ответникът не го е уведомил, че съоръженията за присъединяване са
въведени в експлоатация на 12.08.2014 г., а той самия е научил в края на месец
октомври 2014 г., като в кратък срок след научаването, надлежно е подал
заявление от 29.10.2014 г. за поставяне под напрежение, след осъществяването на
което е могъл да сключи договора за изкупуване на електрическа енергия № 482 с
„ЧЕЗ Е.Б.“ АД от 12.01.2015г.
Оспорва
възражението на ответника относно невъзможността да се определи размера на прЕ.ндираните от него
пропуснатите ползи.
Ответникът
е депозирал допълнителен отговор, в който заявява,
че поддържа изложеното в отговора на исковата молба. Сочи, че според чл. 60,
ал. 5 от Наредбата лицето, което сключва договор за присъединяване може да
поеме и проектни работи, като в чл. 15 от процесния
договор ищецът е поел задължение за проектиране, поради което това задължение
не е било на ответника. Излага подробни съображения за значението на Анекса от
19.11.2013 г. и поддържа, че същият представлявал договор за новация, с който се погасявало едно задължение и възниквало
ново – било договорено съществено изменение в начина на присъединяване, ново
трасе, което изисквало нов проект и разрешение за строеж, същото било изцяло в
интерес на ищеца, който преди това трябвало да учредява сервитутно
право на ответника през имота си. Оспорва довода на ищеца за нищожност на чл.
5, ал. 3 от Анекса. Счита, че ако е налице негова забава, то тя е най-късно до 12.08.2014
г. – датата на издаденото разрешение за ползване на съоръженията за
присъединяване № ДК-07-Бл-44/ от ДНСК гр. Благоевград.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представен Предварителен
договор за присъединяване на обект на Производител на електрическа енергия към
електроразпределителната мрежа на „Ч.Р.Б.“ АД от 28.12.2011 г., с който
страните – производителят „ЕТЕ“ ЕООД и „Ч.Р.Б.“ АД са се договорили да сключат
договор за присъединяване на обект „Фотоволтаична
инсталация на покрива на сграда – 30 кВт в парцел 7
от кв. 256 по плана на гр. Гоце Делчев към електроразпределителната мрежа на „Ч.Р.Б.“
АД след като производителят осигури за съгласуване инвестиционен проект, част
електро, в частта, засягаща съоръженията за присъединяване по чл. 3 от
предварителния договор. В чл. 3 е уговорено, че за целите на присъединяването
производителят проектира и изгражда, и въвежда в експлоатация в границите на
собствеността си необходимите
електрически уредби, а именно: Електрическа уредба на генераторно напрежение,
електрическа уредба за присъединяване към разпределителната мрежа, която се
изгражда в имота на производителя на границата на собствеността; кабелна линия
от електромерното табло до фотоволтаичнания
генератор; директен четириквадрантен статичен
трифазен електромер с възможност за дистанционно отчитане, като се предвиди
възможност за автоматично отпадане на фотоволтаичната
система при отпадане на външното напрежение, който се монтира в електромерното табло. В чл. 4 от предварителния договор е
посочено какво трябва да се извърши (изгради) за присъединяване на обекта: на
фасадата на сградата да се монтира ШКД и електромерно
табло тип „ТЕПО“ 1П, да се изградят кабелни линии НН с кабел САВТ 4х185 кв.мм
от съществуващата ШКД от кл. В на кабелната мрежа НН
на ТП 59 Юг-6, трафо 2 до новите ШКД и ГЕТ, монтиране
на четириквадрантен електромер, да се изгради
оразмерена ел. захранваща линия след електромера, от електромерното
табло до ел. уредба 0.38 кВ, да се предвиди
автоматично отпадане на напрежението, подавано до фотоволтаичния
генератор при отпадане напрежението на ел. табло НН на ТП. Уговорено е, че ЧЕЗ
е длъжно да съгласува работните проекти за електрическите уредби и инсталациите
на присъединявания обект, да предостави изходни данни за проектиране
съоръженията по присъединяване и да извършва контрол по изпълнение на СМР в
съответствие с одобрените от ЧЕЗ проектни разработки и технически спецификации
за съоръженията по присъединяване
Ищецът е представил Становище на ЧЕЗ
изх. № **********/28.11.2011 г., относно условията за присъединяване на процесната фотоволтаична
инсталация. В него са посочени техническите параметри на присъединявания обект,
мястото на присъединяване, съоръженията, които трябва да се изградят до
присъединяването, техните технически параметри и изискванията към тях. Посочено
е, че за осигуряване присъединяването на обекта към електроразпределителната
мрежа, производителят, в границите на своя имот проектира, изгражда и въвежда в
експлоатация необходимите електрически уредби. По отношение изграждането на
съоръжения за присъединяване е посочено, че ЧЕЗ ще монтира нов електромер след
сключване на договор за присъединяване и заплащане на цена за присъединяване, а
потребителят трябва да изгради за своя сметка електрическите съоръжения НН
(ниско напрежение), намиращи се в неговия имот след границата на собственост на
електрическите съоръжения, които остават негова собственост, съгласно чл. 117,
ал. 6 ЗЕ.
По делото е представен Договор за
присъединяване на обект на Производител на електрическа енергия към
електроразпределителната мрежа на „Ч.Р.Б.“ АД ДПЕРМ **********/06.06.2012 г., с който страните – производителят „ЕТЕ“ ЕООД и
„Ч.Р.Б.“ АД, са определили правата и задълженията си, както и необходимите
условия за присъединяване на обект „Фотоволтаична
инсталация на покрива на сграда – 30 кВт в парцел 7
от кв. 256 по плана на гр. Гоце Делчев към електроразпределителната мрежа на „Ч.р.Б.“
АД. Уговорено е, че присъединяването се извършва съгласно Предварителен договор
от 28.12.2011 г. и се извършва чрез монтиране на фасадата на сградата ШКД и електромерно табло „ТЕПО“ 1П; изграждане на кабелна линия
НН с кабел САВТ 4х185 кв. мм от съществуващата ШКД от клон „В“ на кабелна мрежа
НН ТП 59 „Юг-6“, трафо 2 до нови ШКД и ГЕТ. В ГЕТ е
трябвало да се монтира директен четириквадрантен
статичен трифазен електромер с възможност за дистанционно отчитане, както се
предвиди възможност за автоматично отпадане на фотоволтаичната
система при отпадане на външното напрежение (чл. 5). Страните са уговорили още,
че енергийният обект ще бъде въведен в експлоатация до 12 м. от подписване на
договора, т.е., до 06.06.2013 г., като срокът за
изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръжения за присъединяване е не
по-дълъг от посочения срок за въвеждане в експлоатация на енергийния обект (чл.
11 и чл. 12). Съгласно чл. 15 от договора, ЧЕЗ е имало задължение да съгласува
с производителя работни проекти - част електрически уредби и инсталации в
частта, засягаща монтирането на съоръженията за присъединяване и подхода към
тях. Задължение на ЧЕЗ е да монтира електромерно
табло - чл. 16. Страните са направили уговорка в чл.18, че ако производителят
изгражда съоръженията за присъединяване, то тогава ЧЕЗ е задължено да ги
постави под напрежение до границата на собственост в 7-дневен срок след
сключване на договор за прехвърляне на собствеността, ако има съоръжения,
подлежащи на изкупуване от ЧЕЗ, а ако няма такива, при представяне на различни
документи, включително сключен договор с „ЧЕЗ Е.Б.“ АД за продажба и покупка на
електрическа енергия, различни декларации, инструкции, екзекутивни чертежи.
Основно задължение на производителя е заплащането на цена за присъединяване,
която включва разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване към
съответната разпределителна мрежа, която се определя по методика на ДКЕВР.
Посочено е, че производителят е заплатил авансово 750 лева за присъединяване.
Предвидено е, че при изградени съоръжения за присъединяване, подлежащи на
изкупуване от ЧЕЗ, производителят следва да прехвърли собствеността върху
съоръженията за присъединяване в 30-дневен срок от получаване разрешение за
въвеждане в експлоатация на обекта, в който случай цената за присъединяване се
прихваща от стойността на съоръженията за присъединяване.
На 09.05.2012 г. е съставен
констативен акт Образец 15 за установяване годността на строежа по отношения процесната фотоволтаична
инсталация.
На 20.06.2012 г. ищцовото
дружество е уведомило ответника, че е завършено монтирането на съоръженията на фотоволтаичната инсталация на покрива на сградата. Общинската
администрация на община Гоце Делчев е издала удостоверение на 28.06.2012 г., в
уверение на това, че процесната фотоволтаична
инсталация може да бъде въведена в експлоатация.
Представено е писмо на ЧЕЗ до ищцовото дружество от 09.07.2012 г., в което се прави
тълкуване на чл. 18 от договора за присъединяване. Според ЧЕЗ електроразпределителното
дружество е длъжно да изгради съоръженията за присъединяване, съгласно чл. 29,
ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2, ал. 2 и 3 ЗЕВИ, а чл. 18
съществува, защото се използва типова бланка на договор и записания в чл. 18
текст дава възможност на производителя да заяви желание сам да изгради
съоръженията за присъединяване. Тъй като обаче ЕТЕ не заявили искане сами да
изградят съоръженията в искането си за присъединяване от 30.03.2012 г., то и в
„Права и задължения на производителя“ съответно липсва запис, че производителят
поема такова задължение и договорът бил изготвен с поемане на задължение от ЧЕЗ
за изпълнение на присъединяването.
На 15.03.2013 г. ищецът е отправил
покана към ЧЕЗ за изпълнение задължението за присъединяване по Договора, тъй
като е въвело в експлоатация обекта си и е заплатило дължимия аванс.
На 14.08.2013 г. ищецът е поканил
ответника да сключи с него договор за изкупуване на електрическа енергия и да
изпълни задължението си за присъединяване на обекта към електроразпределителната
мрежа. Върху поканата има резолюция с текст „Моля за отговор, че това е
задължение на ЧЕЗ Електро и да се насочи към тях“.
По делото е представен договор от
12.01.2015 г. между „ЕТЕ“ ЕООД и „ЧЕЗ Е.Б.“ АД за изкупуване на електрическа
енергия от процесната фотоволтаична
централа.
С Анекс № 1/19.11.2013 г., сключен
между „Ч.Р.Б.“ АД и „ЕТЕ“ ЕООД, във връзка с покана за доброволно изпълнение от
14.08.2013 г. за присъединяване на обект Фотоволтаична инсталация на покрива на сграда - 30kW, находяща се в УПИ VII, кв. 256 по плана на гр. Гоце Делчев и на основание приложен проект за външно захранване на
обекта, е променено разположението на главното електромерно
табло. Съответно е изменен чл. 5, ал. 1 от Договора за присъединяване, като
ШКД и електромерно
табло е предвидено да се монтират на границата на собственост. Уговорено е, че
срокът за присъединяване се удължава до два месеца след подписване на Анекс №
1, т.е., до 19.01.2014 г. Изменен е чл. 16 от Договора, като задължение за
проектиране и изграждане на съоръженията за присъединяване е поело ЧЕЗ. В чл.
22 е уточнено, че обектът е шеста категория и съобразно чл. 137, ал. 1, т. 6 и
чл. 178, ал. 2 от ЗУТ не подлежи на въвеждане в експлоатация. След изграждане
съоръженията за присъединяване производителят ЕТЕ се е задължил да поиска от
ЧЕЗ назначаване на приемателна комисия. Всички останали клаузи от Договора за
присъединяване са оставени в сила.
Представен е протокол на вътрешна
приемателна комисия, назначена със Заповед от 06.03.2014 г., която е
констатирала, че сумарната мощност на монтираните инвертори
е 32.06 квТч, което надвишава прогнозната мощност 30 квТч; съществува възможност за допълнително превишение на мощността, както и не са изградена КлНН от новомонтираното електромерно табло до комутационната
апаратура на централата; не е представен съгласуван работен проект част
„Електро“ на фотоволтаичната централа. По тези
причини приемателната комисия е отказала да подпише протокол за приемане. Такъв
е подписан на 10.07.2014 г. Ищецът е оспорил противопоставимостта
на протокола от 03.2014 г., с твърдения, че същият не му е предоставян и негов
представител не е участвал в изготвянето
му.
С разрешение за строеж № 51/04.04.2014 г. на община Гоце Делчев е разрешено на ЧЕЗ да
изгради кабелни линии НН за електрозахранване на процесната
фотоволтаична инсталация от ШКД в УПИ 1-2966 от кв.
114 до ПИ 7, кв. 256.
Със Заповед от 04.07.2014 г. на директора на дирекция
„Реализация на инвестициите“ на ЧЕЗ е назначена приемателна комисия за процесната фотоволтаична
инсталация, която да започне работа от 09.07.2014 г. и да приключи в
десетдневен срок.
Представено е Разрешение за ползване
№ ДК-07-Бл-44/12.08.2014 г., с което е разрешено ползването на обект 3-та
категория „Кабелни линии за външно електрозахранване до ГЕТ на Фотоволтаична инсталация на покрива на сграда – 30 кВ“ с трасе на кабелната линия от съществуваща ШКД в УПИ
1-2966 до ГЕТ пред УПИ-7, кв. 256 по плана на гр. Гоце Делчев.
На 29.10.2014 г. ищецът е подал
заявление до ответника за поставяне под напрежение на фотоволтаичната
инсталация.
На 27.11.2014 г. е издадена Заповед
на директора на дирекция „Развитие на мрежата“ при ЧЕЗ, за поставяне под
напрежение на нов ГЕТ, монтиран на имотната граница на обект „Фотоволтаична инсталация на покрива на сграда 30 кВт в парцел 7 от кв. 256 по плана на гр. Гоце Делчев. В
заповедта е посочено, че съоръжението е собственост на ЧЕЗ.
Представено е заявление на ищеца от
21.11.2014 г. за поставяне обекта под напрежение, като под тази дата е
задраскана датата 29.10.2014 г. и е променен вх. № на заявлението.
Представени са техническа
документация на фотоволтаичната инсталация и
кореспонденция по електронна поща на различни служители на ЧЕЗ.
С решение от 12.02.2016 г. по гр.д.
№ 26130/2013 г. на СРС, 57 състав „Ч.Р.Б.“ АД е осъдено да заплати на „ЕТЕ“
ЕООД обезщетение за пропуснати ползи от непроизведено и продадено количество
електроенергия поради неизпълнение на договорно задължение за изграждане на
съоръжения за присъединяване на енергиен обект по договор от 06.06.2012 г. за периода 06.06.2013
г. до 28.08.2013 г. в размер на 5 974.65 лева, ведно със законната лихва
от 28.08.2013 г. до окончателното погасяване на задължението. Искът е отхвърлен
за периода 20.12.2012 г. до 06.06.2013 г. Отхвърлена
е и претенция на основание чл. 214, ал. 2 ГПК за присъждане стойността на
добиви от вещта за периода 28.08.2013 г. до 09.12.2014 г., като е прието, че
всъщност ищецът се домогва да предяви нов иск за нов период. Това решение не е
влязло в сила към приключване на съдебното дирене по настоящото дело.
По делото е представена исковата
молба, въз основа на която е образувано посоченото дело пред СРС, като видно от
поставения правоъгълен печат на съда от входяща регистратура, същата е
депозирана на 28.08.2013 г. Представена е и молба на „ЕТЕ“ ЕООД, с която е
увеличен размера на предявения пред СРС иск и е направено искане за присъждане
на добиви от вещта за периода от 28.08.2013 г. до 09.12.2014 г. по реда на чл.
214, ал. 2 ГПК.
По делото е изслушано заключение на
СТЕ, изготвено от вещото лице инж. К.Б., което е оспорено от ответника само
относно доказателственото значение на изчисленията за
пропуснат приход, основани на прогнозни данни. Той е посочил, че работното
проектиране и изменение на съществуващ работен проект, ако е имало такъв на процесната кабелна линия, е възложено на „ЧЕЗ“ след
24.04.2014 г., тъй като на тази дата е влязло в сила разрешението за строеж, като
проектът е изготвен в периода между тази дата и 07.07.2014
г. Проектната работа се изразява в адаптиране на проекта към конкретните
обстоятелства, съобразно законовите и технически изисквания, като най-вероятно
трасето на кабелната линия е изменено спрямо първоначално замисленото с процесния договор за присъединяване. Последният извод е
базиран най-вече на обстоятелството, че с Анекс № 1 към договора страните са
променили мястото на монтаж на новите ШКД и ГЕТ, която промяна вероятно води и
до промяна на трасето на кабелната линия. Според вещото лице, с Анекс № 1 ЧЕЗ
не е поел задължение за извършване на допълнителни СМР, а на принципно
еднородни, но вероятно различни по обем СМР спрямо тези по договора, като е
декларирал извършването им във връзка с промяната на мястото на монтаж на ШКД и
ГЕТ. В строителните актове е посочено, че срокът на строителство на кабелни
линии НН за външно електрозахранване до ГЕТ на фотоволтаичната
инсталация е 10 дни, а от началото на строителството до получаване на разрешение
за строеж са изминали 35 дни, при договорен срок два месеца. Вещото лице не е установил
да има възлагане на ЧЕЗ на работно проектиране на строежа на кабелната
присъединителна линия НН от ШКД и ГЕТ и ФЕЦ до ЕРМ.
По отношение прихода, който ищецът
би получил в периода 28.08.2013 г. до 15.01.2015 г., ако ФЕЦ беше присъединена
към електроразпределителната мрежа, при съобразяване фактори като слънчевото
греене, фабричните технически характеристики на ФЕЦ, метеорологичните условия в
района на гр. Гоце Делчев, изложението на инсталацията, околната среда и
експлоатационни особености, и при съобразяване приложимата преференциална цена,
определена от ДКЕВР към датата на заявлението за извършено монтиране на
инсталацията за производство на ел. енергия съгласно чл. 31 ЗЕВИ (20.06.2012
г.), е посочил, че оценка на непродадената ЕЕ може да бъде определена по два
начина: на база годишната ангажираност на ФЕЦ, определена от ДКЕВР и на база
действително продадена ел. енергия от ФЕЦ за други периоди. В първия вариант
определената от него оценка е 29 807.18 лева без ДДС, а във втория вариант
– 30 816.20 лева без ДДС. При оценката е взето предвид, че ФЕЦ разходва за
собствени нужди 0.7% от произвежданата променливотокова
ел. енергия и това количество е извадено от оценката.
По делото са разпитани двама свидетели:
Свидетелят
П.е посочил, че работи във фирма „БКС“
ЕООД от 2003 г. до днес и има висше образование - техническо и информационни
технологии. Запознат ес изграждането на фотоволтаичната
централа и с процеса на присъединяване в гр. Гоце Делчев, кв. 256 и с целия
процес от идеята за построяване на инсталацията, през проектирането й,
изграждането й и присъединяването й от „ЧЕЗ“ към системата на ел.инсталациите
на „ЧЕЗ“. Инсталацията била изградена в първите месеци на 2012 г. и била
въведена в експлоатация през м. май 2012 г. Веднага след въвеждането в
експлоатация отправили писмо до „ЧЕЗ“, че е въведена в експлоатация. Не
констатирали действия от „ЧЕЗ“ по присъединяване на фотоволтаичната
инсталация, което следвало да стане по договор някъде около 1 година след
изграждането й.Получили отговор от „ЧЕЗ“, с което те уведомявали, че изцяло е
тяхна отговорността да се изгради съоръжението за присъединяване на фотоволтаика към инсталацията им. Присъединяването на фотоволтаика било предвидено да стане към главно електромерно табло на фасадата на сградата, която се намира
в имота. След като изминал срока за присъединяване и констатирали, че „ЧЕЗ“ не
са изпълнили своите задължения, завели съдебно дело срещу тях през 2013 г. за
пропуснати ползи. През сента на 2013 г. „ЧЕЗ“ се
свързали с тях и ги поканили да подпишат анекс, в който да променят мястото на
присъединяване на фотоволтаика и срока за
присъединяване. Мястото се променило от границата на фасадата, на границата на
имота, което е някъде около 120 м по-напред, на оградата на имота и се добавяли
от датата на подписване на анекса още месец или два за изграждане на
съоръжението, което е кабелна линия. Тъй като вече една година имало забава, трябвало
да се съгласят с този анекс, което включвало и задължение на ищеца да изгради кабелна линия
от фотоволтаичната инсталация до главното ел. табло
на границата на имота, оградата, с което щели да подпомогнат „ЧЕЗ“ да извършат
по-бързо изграждане на съоръжението за присъединяване. Ищецът изградил кабела
от фасадата до границата на имота в рамките на двата месеца. Това се случило
някъде есента на 2014 г. При разговор с ръководителките на консултантска фирма
от Благоевград, инж. Ганева, тя уведомила свидетеля, че преди няколко месеца е
участвала като строителен надзор във въвеждане в експлоатация на кабелна линия
за присъединяване на фотоволтаична инсталация. След това
пристъпилие към отправяне на заявление към „ЧЕЗ“ да
постави под напрежение новоизградената кабелна линия,
с което да се установи, че тя работи и след това да се извърши самото включване
на фотоволтаичната инсталация към системата на „ЧЕЗ“.
Свидетелят пояснява, че процедурата след това е да се изчака от страна на ЧЕЗ да
се пусне заповед за поставяне под напрежение, с която новото съоръжение се
включва към енергийната система на „ЧЕЗ“ и съответно съоръжението се вижда, че
е изградено и работи и няма опасност от това. След това се изготвя протокол, с
който всичко това се констатира и този протокол ни се предоставя и заедно с
друг комплект документи се пуска заявлението, с което искаме да се сключи
договора за изкупуване на ел. енергия от фотоволтаика
към „ЧЕЗ“ и след това се поставя под напрежение фотоволтаика.
Свидетелят
Я., служител на ЧЕЗ, е посочил, че разбрал за проблема през есента на 2013 г.,
след подаване на жалба от клиента за неизпълнен договор за присъединяване на фотоволтаик. След тази жалба сектор „Договорни отношения“
разгледали внимателно договора и установили някакви пропуски, че нещата не са
конкретизирани по отношение на изграждането от дружеството. Конкретизирано било
мястото на таблото и монтажа на електромера. Не било конкретизирано проектирането
и изграждането на съоръжението за присъединяване на самата фотоволтаична
централа чие задължение е. Това наложило сключването на анекс, където било записано,
че задължение на ЧЕЗ е изграждането и въвеждането в експлоатация. Свидетелят на
място се запознал с обекта като трасе, обем и т.н. Установил, че там е изграден
тръбен колектор, с известен брой шахти и били положени гофрирани тръби, който
после се използвали от тях, съответно положили кабел. Той свързвал пресичането
на улицата и по тротоара. Този тръбен колектор бил изграден от ЕТЕ. Имало
изградени шахти, но те поставили рамки и капаци. Променило се в условията на
договора мястото на монтаж на касетката и таблото. В договора мястото на монтаж
било на фасадата, а след сключването на анекса отишло на имотната граница,
където се монтирал фундамент, на който била поставена разпределителна касетка и
главно ел. табло. След подписването на анекса изграждането било фиксирано в
рамките на два месеца. През м. април 2014 г. колегите от развитие на мрежата и
мерене на средно напрежение установили леко превишаване на броя на панелите над
предвидените и не била изградена линията от ел. таблото, което монтирали до
самата централа. Изграждането на тази кабелна линия е задължение на клиента.
Когато констатирали на място какво е извършено, нямало представител на „ЕТЕ“.
Уведомили ги по телефона, те знаели, защото забележките били отстранени
по-късно.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на предявения иск.
Настоящият
съдебен състав намира, че искът е процесуално допустим и не е налице соченото
от ответника основание по чл. 126 ГПК за прекратяването му. Предмет на
заведеното по-рано гр.д. №
36130/2013 г. на 57 състав на СРС е обезщетение за пропуснати ползи от забавено изпълнение на
задължението на ответника ЧЕЗ за изграждане на съоръженията за присъединяване
по процесния договор с ищеца ЕТЕ, но същото се
установи, че е за предходен период. Вредите, предмет на иска, се
индивидуализират освен чрез юридическия факт, от който настъпват и техния
размер, и с периода, в който са настъпили. Съответно, претенците
по двете дела са не само различни по размер, но и по период, съответно – няма
обективен идентитет в предмета на двете дела.
Обстоятелството, че ЕТЕ е претендирал добиви от фотоволтаичната
инсталация за периода 28.08.2013 г. до 09.12.2014 г., който период е частично
идентичен със заявения в настоящото производство период, не е достатъчно да
обоснове такъв идентитет. Добивите от вещта не са
идентични с пропуснатите ползи от късното й присъединяване, на първо място. На
следващо място, претенцията пред СРС е била заявена при условията на чл. 214,
ал. 2 ГПК, като СРС в мотивите си е приел, че всъщност не е налице тази
хипотеза, а ищецът се опитва да предяви нов иск за обезщетение за нов период.
Макар в несъответствие с така приетото искането по чл. 214, ал. 2 ГПК да е
отхвърлено, а не е оставено без разглеждане, то очевидна е волята на съда да не
разглежда това искане, като отхвърлителният диспозитив е резултат на очевидна фактическа грешка.
Настоящият състав не може да инициира производство по чл. 247 ГПК, поради което
подлага действителната воля на съда по решението на собствено тълкуване
(относно тази възможност и задължение Решение N 24/19.04.2017 г. по т.д. № 50147/2016
г. на І-во г.о.)
По
съществото на предявения иск.
Съгласно чл. 116 от Закона за енергетиката (ЗЕ) операторът на електроразпределителна мрежа е длъжен да присъедини всеки
обект на производител на електрическа енергия, разположен на съответната територия,
за който производителят е сключил писмен договор за присъединяване по цена за
присъединяване, определена съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3 и е изпълнил своите задължения по
договора по т. 1 и нормативните изисквания за присъединяване към
електроразпределителната мрежа, има изградени електрически уредби в границите
на собствения си имот или на имота, в който има право да строи, отговарящи на
техническите норми и на изискванията за безопасна работа, и е сключил договор за достъп по чл. 84, ал. 2 ЗЕ. Операторът на електроразпределителна
мрежа е длъжен да определи технически възможното място на присъединяване при
съобразяване с критериите за сигурно функциониране на електроенергийната
система и в съответствие с утвърдените планове за развитие на електрическите
мрежи. Операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да извършва
разширението и реконструкцията на електроразпределителната мрежа, свързани с
присъединяването на обекти на производители, до мястото на присъединяването. Условията
и редът за присъединяване към съответната мрежа, за преустановяване на
присъединяването или снабдяването с електрическа енергия и границата на
собственост между електрическите съоръжения се определят с наредба, приета от
комисията.
Според
чл. 49 и сл. от Наредба № 6 от 9 юни 2004 г. за присъединяване на производители
и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи (отм.), лицето, което изгражда електроцентрала подава до
съответното преносно или електроразпределително предприятие заявление за
присъединяване, след което се извършва проучване на условията и начина на
присъединяване. Според чл. 52 от Наредбата разпределителното предприятие
определя условията за присъединяване на електрическата централа към
електрическата мрежа, като определя и съответните технически изисквания към
присъединяването.Според чл. 56 от Наредбата лицето, получило становище за
присъединяване по чл. 55, ал. 1,
подава в преносното или съответното разпределително предприятие искане за
изготвяне на предварителен договор за присъединяване на електрическата
централа, към което прилага копие на виза за проектиране или одобрен ПУП,
когато издаването им е задължително съгласно разпоредбите на ЗУТ. Преносното или съответното разпределително предприятие
изготвя и предлага проект на предварителен договор за присъединяване на
електрическа централа, включващ техническите изисквания. Съгласно чл. 57 от
Наредбата След одобряване на инвестиционния проект възложителят на
електрическата централа в случаите по чл. 48 и 49 подава
в преносното или съответното разпределително предприятие писмено искане за
сключване на договор за присъединяване, към което прилага различни документи,
сред които и одобрен инвестиционен проект - част архитектурна, отнасящ се до
монтирането на съоръженията за присъединяване и подхода към тях и работни
проекти - част електрически уредби и инсталации в обем, достатъчен за доказване
изпълнението на техническите изисквания по чл. 74,
като електропреносното предприятие ги съгласува, след
което изготвя договор и го изпраща на възложителя. Срокът за изпълнение на
договор за присъединяване на електрическа централа за производство на
електрическа енергия от ВЕИ се договаря съобразно заявения по чл. 51, ал.
1, т. 2 срок (срок за въвеждане на
електроцентралата в експлоатация). Според чл. 60, ал. 1 и 4 от Наредбата, след
сключване на договор за присъединяване преносното или съответното
разпределително предприятие изготвя и съгласува работните проекти за изграждане
на съоръженията за присъединяване за своя сметка и ги изгражда за своя сметка и
осигурява тяхното въвеждане в експлоатация. Според алинея пета обаче лицето, с
което се сключва договор за присъединяване, може да поеме задължение за
изпълнение на определен вид проектни строителни и монтажни работи по
присъединяването, по работния проект по ал. 1 и изграждане на съоръженията за
присъединяване със съгласието на преносното или съответното разпределително
предприятие.
Според
чл. 61 от Наредбата възложителят на електрическата централа проектира и
изгражда електрическите уредби и съоръжения за своя сметка, когато
съгласно чл. 71 са
собственост на производителя и да заплати за присъединяването на електрическата
централа към електрическата мрежа възложителят заплаща на преносното или
съответното разпределително предприятие цена за присъединяване съгласно
Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия по начин и в
срокове, определени в договора за присъединяване. В случаите, когато
съоръженията за присъединяване се изграждат по реда на чл. 60, ал. 5,
цената за присъединяване и направените взаимно признати разходи за тези
съоръжения се компенсират при условия, определени в договора за присъединяване.
Присъединяването
към електропреносната мрежа става на три етапа според
чл. 63, като според чл. 64 поставянето под напрежение на електрическите
съоръжения, изграждани от възложителя, се осъществява, след като представи
посочени в нормата документи, включително договор за договор за продажба на
електрическа енергия и сделка(и) за пренос на потребената
електрическа енергия от съответната мрежа, за ползване на мрежата и за достъп
до нея, съгласно чл. 104 ЗЕ.
Предвид
спицификата на процесната фотоволтаична инсталация, приложим в случая е и Законът за
енергията от възобноваяеми източници (ЗЕВИ), който
съдържа някои специални правила по отношение Закона за енергетиката. Така, относима към процесния спор е
нормата на чл. 29 ЗЕВИ, според която при сключване на предварителен договор за
присъединяване производителят на електрическа енергия от възобновяеми
източници дължи на преносното или съответното разпределително предприятие,
което го присъединява, авансово плащане в размер на: 50 000 лв. за всеки
мегават (MW) инсталирана мощност на бъдещия енергиен обект, когато
инсталираната мощност е по-голяма от 5 MW. Авансът по ал. 1 е част от цената за
присъединяване и остава в полза на енергийното предприятие - собственик на преносната
или на разпределителната електрическа мрежа, в случаите, когато енергийният
обект на производителя на електрическа енергия от възобновяеми
източници не бъде изграден в сроковете, определени в договора за
присъединяване, когато неизпълнението е по причина, за която производителят
отговаря. Производителят на електрическа енергия от възобновяеми
източници внася аванса по ал. 1 по сметка на собственика на преносната или на
разпределителна електрическа мрежа. Договорът за присъединяване регламентира
плащането на оставащата част от определената в него цена за присъединяване, в
случаите когато тази цена е по-висока от стойността на авансовото плащане по
ал. 1. Средствата по ал. 1 и 3 служат за покриване на разходите за изграждане
на съоръженията за присъединяване и за планираното развитие, включително
реконструкцията, модернизацията и управлението на електрическите мрежи, във
връзка с присъединяването на конкретния енергиен обект за производство на
електрическа енергия от възобновяеми източници. Предварителният
договор за присъединяване е със срок не по-дълъг от една година, като преди
изтичането на този срок производителят подава писмено искане за сключване на
договор за присъединяване. Договорът за присъединяване е със срок не по-дълъг
от срока за въвеждане в експлоатация на обекта на производителя и съоръженията
за присъединяването му, но не повече от три години, когато въвеждането в
експлоатация е предвидено да се извърши на един етап. При поетапно въвеждане в
експлоатация срокът за въвеждане в експлоатация на първия етап е не повече от
три години от сключването на договора. Отговорността на страните при неспазване
на условията и сроковете по предварителния договор за присъединяване и по
договора за присъединяване се уреждат в съответния договор. Процедурата за
присъединяване се прекратява при неизпълнение на някое от изискванията по ал. 1
и 5. В тези случаи становището по чл. 23, ал. 5 за условията и начина за
присъединяване се смята за невалидно, съответно предварителният договор се
смята за прекратен.
При
съобразяване на така цитираната приложима специална нормативна уредба, както и относимия общ материален закон ЗЗД, съобразно събраните по
делото доказателства, настоящият състав намира следното:
За да бъде
основателен иска за присъждане на обезщетение за понесени вреди от договорно
неизпълнение под формата на пропуснати ползи – нереализирани приходи от
непроизведена и непродадена електрическа енергия (иск с правно основание чл.79
ал.1, предл. второ от ЗЗД във вр.
чл. 82 ЗЗД), ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване кумулативното наличие на следните елементи от сложен фактически
състав: 1. Наличие на валидно облигационно правоотношение между страните; 2.
Поведение на ответника, съставляващо неточно
изпълнение във формата на забавено изпълнение от страна на ответника на негово задължение
по договора да изгради и въведе в експлоатация съоръжения за присъединяване; 3.
Конкретна и сигурна невъзможност за ищеца да увеличи своето имущество в
причинна връзка с неизпълнението; 4. Размера на пропуснатата полза, и 5. Предвидимост на вредите при възникване задължението на
ответника.
Страните по
делото не спорят, че между тях е възникнало валидно договорно правоотношение
въз основа на договор за присъединяване на обект на производител на
електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на «Ч.Р.Б. –ДПЕРМ
**********/06.06.2012г. SAP № IB-32-12-40204, а и
това се установява от представения договор. Не се спори и относно това, че по
инициатива на ищеца първоначално е подписан предварителен договор, извършено е
проектиране и изграждане на фотоволтаичната
инсталация при съобразяване становището на ответника от 28.11.2011 г. по
техническите й характеристики, свързани с електрозахранването (наличието на
такова становище е отразено и в т. 5 на издаденото разрешение за строеж), заплатен
е дължимия аванс за присъединяване, обектът е въведен в експлоатация, както и
че в посочения в предварителния договор срок – една година, е подписан
посочения окончателен договор за присъединяване на фотоволтаичната
инсталация. Не е спорно и че към датата на завеждане на исковата молба фотоволтаичната инсталация на ищеца е присъединена към
електроразпределителната мрежа.
Между страните е спорно чие е било задължението за
изграждане на съоръженията за присъединяване, в какъв срок е следвало да стане
това и налице ли е забава в изпълнение задължение на ответника да изгради
присъединителните съоръжения и в какъв период, съответно – пропуснал ли е ищеца
да увеличи своето имущество през този период в причинна връзка със забавата на
ответника, като не е могъл да произведе и продаден електроенергия на стойност,
равна на исковата претенция.
В
представените по делото предварителен договор и окончателен договор за
присъединяване, който препраща и към предварителния договор, липсва ясен запис
относно това коя от страните дължи да изгради съоръженията за присъединяване.
Макар дейността по присъединяване на обекти към електроразпределителната мрежа
да е нормативно регулирана, цитираната па-горе нормативна уредба не съдържа еднозначен
отговор на този въпрос. Съгласно чл. 60, ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г.
(отм.), преносното или съответното разпределително предприятие изгражда
съоръженията за присъединяване в договорените срокове и етапи за своя сметка и
осигурява тяхното въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ. В алинеи 5 до 7 обаче е предвидена и възможност лицето, с
което се сключва договор за присъединяване, може да поеме задължение за изпълнение
на определен вид проектни строителни и монтажни работи по присъединяването, по
работния проект по ал. 1 и за изграждане
на съоръженията за присъединяване със съгласието на преносното или съответното
разпределително предприятие, в който случай преносното или съответното
разпределително предприятие съгласува проектните работи и извършва контрол по
изпълнението на строителните и монтажните работи в съответствие с проектните
разработки и техническите спецификации по ред, установен в договора за
присъединяване. Може да се направи извод, че по принцип задължението за
проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация тежи върху
електроразпределителното предприятие (в случая ЧЕЗ), но при желание на
присъединяваното лице и съгласие на ЧЕЗ, това задължение може да бъде поето от присъединяваното
лице.
От
предварителния договор между страните става ясно, че ищецът се е задължил да
проектира, изгради и въведе в експлоатация електрическите уредби, необходими за
присъединяването, които са в границите на неговия имот – чл. 3, като в чл. 3-1
е уточнено, че това са електрическа уредба на генераторно напрежение и електрическа уредба 0.38 кВт, която
се изгражда на границата на собствеността, кабелна линия от електромерното
табло до фотоволтаичния генератор и в електромерното табло да се монтира четириквадрантен
статичен трифазен многотарифен електромер. Такова
задължение на ищеца е предвидено и в становището на ЧЕЗ по присъединяването от
28.11.2011 г. В чл. 4 от предварителния договор обаче отново се сочи какво
следва да се извърши за присъединяване на обекта към електроразпределителната
мрежа, като някои от посочените действия са дублирани с посочените в чл. 3 (монтиране
на електромер и изграждане на захранваща линия след електромера от електромерното табло до елекрическата
уредба 0.38 кВт), но е предвидено изграждане и на
допълнителни съоръжения – монтаж на ШКД и електромерно
табло на фасадата на сградата, изграждане на кабелни линии НН от съществуваща
ШКД от кл. В на кабелна мрежа НН на ТП 59 „Юг-6“, трафо 2 до новите ШКД и ГЕТ, да се предвиди автоматично
отпадане на напрежението, подавано от фотоволтаичния
генератор при отпадане на напрежението на ел. табло НН на ТП. Относно тези
допълнителни съоръжения и действия не е изрично уговорено кой ще ги извърши. В
окончателния договор е налице още по-голяма неяснота относно разпределението на
задълженията на страните във връзка с изграждането на съоръженията за
присъединяване – от една страна се сочи само, че ЧЕЗ има задължение да монтира
електромер, но от друга не е посочено, че ищецът поема задължение да изгражда
съоръженията. Неяснотата в отношенията между страните се установява и от някои
клаузи в Договора, които касаят хипотеза, при която присъединяваното лице
изгражда съоръженията за присъединяване – напр., задължението му да прехвърли
собствеността върху изградените съоръжения, както и прихващането на платената
такса за присъединяване от цената на съоръженията. Доколкото чл. 3 от окончателния
договор препраща към уговорките на предварителния договор, би могло да се
приеме, че страните са се съгласили ищецът да изгради необходимите електрически
уредби в границите на своя имот, а ответникът – всички останали съоръжения за
присъединяване, както и да монтира електромер, по аргумент от принципното
задължение на ЧЕЗ да изгради съоръженията, за които ищецът не е поел задължение,
което негово задължение съответства и на задължението му по чл. 116, ал. 3 ЗЕ и
чл. 27, ал. 3 ЗЕВИ да извършва разширението и реконструкцията на електропреносната или съответната електроразпределителна
мрежа, свързани с присъединяването на обекти на производители, до мястото на
присъединяването. Този извод се потвърждава и от изявлението на
ответника до ищеца, изразено с писмо от 09.07.2012 г., в което същият е заявил,
че след като ищецът не е изразил желание да изгради съоръженията за
присъединяване, то това задължение, съгласно нормативната уредба, е на
ответника и именно така е направен договора за присъединяване, а относно
наличието в него на клаузи, съдържащи уговорки за някакви задължения на ищеца
по изграждането, то те са вписани само като възможност, предвид използването на
типов договор за присъединяване. Използването на типов договор, който е
съставен с предвиждане на уговорки, които съответно ще се прилагат в зависимост
от това, в коя от двете хипотези на чл. 60 от Наредба № 6/2004 г. (отм.) се
изграждат съоръженията, обяснява наличието на клаузи в договора, касаещи всяка
от двете хипотези. Обстоятелството, че е използван типов договор се установява
и предвид изискването за въвеждане на присъединявания обект в експлоатация, а в
случая същият е от шеста категория и не се изисква въвеждане в експлоатация,
съобразно посоченото по-долу. Посоченото от една страна (и най-вече признанието
на ответника, че неговата воля е била да изгради съоръженията), а от друга -
липсата на клауза, ясно и категорично вменяваща задължение на ищеца да
проектира и изгради съоръженията за присъединяване, не оставят съмнение, че
именно ЧЕЗ е имал задължение да проектира, изгради и въведе съоръженията за
присъединяване по договора с ЕТЕ.
Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът е
бил длъжен да проектира съоръженията за присъединяване, но не го е сторил. В
цитирания от ответника чл. 15 от договора за присъединяване ищецът се е
задължил да представи за съгласуване на ЧЕЗ работни проекти – част електрически
уредби и инсталации на обекта, засягаща монтирането на съоръженията и подхода
за тях, в съотвествие със задълженията му по чл. от
Наредбата. Това са проектите на електрическите уредби на енергийния обект, а не
на съоръженията за присъединяването му към електроразпределителната мрежа. Тези
работни проекти са представени, тъй като са един от изискуемите се за сключване
на окончателен договор за присъединяване, съгласно чл. 57, ал. 1 от Наредбата,
а такъв е сключен. Именно по тях е дадено и становището на ЧЕЗ от 28.11.2011
г.,т.е., още преди сключване на окончателния договор от 06.06.2012
г. От друга страна, съобразно чл. 60, ал. 1 от Наредбата именно
електроразпределителното дружество е задължено да извърши за своя сметка
проектирането на съоръженията за присъединяване.
По отношение
срока, в който е следвало да стане изграждането и въвеждането в експлоатация на
съоръженията за присъединяване, съдът намира следното: В чл. 11 от Договора е
предвидено, че срокът за въвеждане в експлоатация на енергийния обект е 12
месеца от подписване на Договора, т.е., до 06.06.2013
г. В чл. 12 пък е посочено, че срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация
на съоръженията за присъединяване е не по-дълъг от този по чл. 11.
Следователно, след като не е посочен по-ранен срок, то следва да се приеме, че
страните са уговорили срокът за
изграждане и въвеждане на съоръженията за присъединяване в експлоатация да бъде
най-късно до 06.06.2013 г.
Ищецът е
възразил, че срокът следва да се тълкува по начин, указващ, че въвеждането в
експлоатация на енергийния обект и съоръженията за присъединяване следва
задължително да съвпада. Позовавал се е на съдебна практика на Варненски апелативен
съд, според която изграждането на съоръженията за присъединяване е условие за
въвеждане в експлоатация на енергийния обект, като се е позовал на чл. 177, ал.
1 ЗУТ. Настоящият съдебен състав не споделя това виждане, като намира, че то не
следва от закона. В чл. 177, ал. 1 ЗУТ са посочени документите, които са
необходими за издаване разрешение за ползване на строеж, между които са и
договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите
на техническата инфраструктура. В чл. 177, ал. 3 ЗУТ пък е посочено кога
строежите не се въвеждат в експлоатация и между посочените хипотези не е
такава, в която не е осъществено присъединяване към мрежите на техническата
инфраструктура. Необходимо условие за
въвеждане на енергийния обект в експлоатация е наличието на сключен договор за
присъединяване, като фактическото присъединяване обаче може да стане и след
издаване разрешение за ползване, както и става най-често в практиката. Друг е
въпросът, че в случая енергийният обект изобщо не подлежи на въвеждане в
експлоатация по смисъла на чл. 177, ал. 1 ЗУТ, тъй като е обект шеста категория
(което не е спорно между страните) и на основание чл. 177, ал. 2 ЗУТ.вр. чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, вр.
чл. 147, ал. 1, т. 14 ЗУТ.
Редакцията на чл. 12 от договора установява срок на
изпълнение, уговорен в полза на длъжника – до определена дата, без възможност
възложителят да иска по-ранно изпълнение, т.е., ответникът може да изпълни и
по-рано, но от него не може да се иска да изпълни по-рано. Следователно, той ще
изпадне в забава след крайната дата за изпълнение 06.06.2013
г.
Страните не спорят, че към 06.06.2013
г. не е имало изградени съоръжения за присъединяване от вида, за който
ответникът се е задължил – съоръженията, извън имота на ищеца, включващи основно
кабелна линия НН. Спор относно точното изпълнение на задълженията на ищеца да
изгради електрическите уредби в границите на имота си по делото не е повдиган.
Ответникът поддържа, че е изградил съоръженията за присъединяване на 12.08.2014
г., както и че ако има забава в изграждането им, такава има допусната от
19.01.2014 г. до 12.08.2014 г., предвид
уговорения с Анекс № 1 нов срок за изпълнение.
По отношение уговорките в Анекс № 1 съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че с него е извършена новация – липсва както субективна, така и обективна новация. За да е налице субективна новация,
следва да е заменена някоя от страните в правоотношението. Както бе посочено
по-горе, изначално задължението за проектиране, изграждане и въвеждане в
експлоатация на фотоволтаичната инсталация е било на
ответника и е останало такова и съгласно Анекс № 1. Няма и обективна новация, тъй като не е отпаднало вече поетото задължение на
ответника, а само са изменени някои негови елементи – мястото на присъединяване
е изменено от фасадата на сградата, върху оградата на поземления имот, като по
делото не се събраха категорични доказателства, че е изменено и трасето на
кабелните линии, които ответникът е трябвало да положи извън присъединявания
имот (според вещото лице е вероятно да има такова изменение, но не се събраха
доказателства за наличието му, а и липсва логическо обяснение за обективна
необходимост от такова изменение). Предвидени са нови два месеца за изпълнение
на съоръженията за присъединяване. Трайна и непротиворечива е съдебната
практика като приема, че разсрочването или отсрочването на задължението (макар
и парично) не представлява новация на задължението.
За да има новация по чл. 107 ЗЗД следва страните ясно
и категорично да са изявили воля за това (така напр. Решение №
138/22.08.13г. по т.д.№ 27/12г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 110/17.07.2015
г. на ВКС, 1-во т.о. по т.д. № 15.68/2015 г.) Следователно, с Анекс № 1
ответникът не е поел ново задължение и различно задължение, а страните са постигнали
съгласие за изменение в някои от несъществените елементи на вече съществуващите
задължения.
Съдът намира обаче, че с Анекс № 1 страните са се съгласили
валидно, че срокът за изпълнение за задължението ще бъде удължен до два месеца
след сключване на анекса – да 19.01.2014 г. Това следва от граматическото
тълкуване на изменението в чл. 5, ал. 3 от договора, направено с Анекса –
изразът „удължават договорените срокове“ означава, че първоначално уговореният
срок се изменя, като се удължава. Не може да бъде споделено виждането на ищеца,
че това удължаване е направено под условие, че удълженият срок ще бъде спазен и
след като не е спазен, то следва да се смята, че не е удължен. Подобен смисъл
не се открива в никоя от уговорките в анекса. Съдът не споделя и възражението
на ищеца за нищожност на клаузата за продължаване на срока при позоваване на
разпоредбата на чл. 29, ал. 6 ЗЕВИ. Изискването срокът за изграждане на
съоръженията за присъединяване да не надхвърля срокът за въвеждане в
експлоатация на присъединявания обект следва житейската логика, че след като
един обект е въведен в експлоатация и е
разрешено ползването му, това ползване не може да се осъществява адекватно, без
обектът да е присъединен към мрежите на енергийната инфраструктура (ток, вода,
отопление). Целта на закона е да бъде осигурено пълно и ефективно ползване на
строежа от една страна, а от друга – да създаде предпоставки за ефективно
планиране и съобразяване възможностите за присъединяване с особеностите на
електроразпределителната мрежа и въобще енергийната система на страната.
Нейното развитие и функциониране изисква внимателно планиране, съобразяване с
възможностите за отделяне на мощност, съотв. –
необходимостта от изграждане на допълнителни съоръжения, което изисква
присъединяването на обектите при определени условия да се извърши в определен
срок, след изтичане на който да може да се съобразят възможностите за
присъединяване на други обекти. Ето защо в чл. 29, ал. 8 ЗЕВИ е предвидено, че
процедурата по присъединяване се прекратява при неизпълнение на условията по
чл. 29, ал. 1 и ал. 5 ЗЕВИ. Не е предвидено такова прекратяване при просрочие. Предвидено е обаче, последиците от просрочието да се уговарят между страните в подписания
между тях договор – чл. 29, ал. 7 ЗЕВИ. Следователно, разпоредбата на чл. 29,
ал. 6 ЗЕВИ е диспозитивна, нарушението й не води до
прекратяване на договора за присъединяване, а евентуално до санкции за
неизправната страна. Уговорката за срок на присъединяване по-дълъг от посочения
в закона не може да доведе до нищожност на същата, тъй като не се нарушава
императивна норма, а се договаря нещо
различно в рамките на диспозитивна норма и без да се
излиза извън императивната тригодишна рамка.
По отношение срока на забава и предвид постигнатото съгласие
за удължаване срока за изпълнение задължението на ответника за изграждане на
съоръженията за присъединяване, следва да се приеме, че удължавайки срока,
страните са се съгласили да приемат, че същият изначално е такъв, какъвто е
посочен в Анекс № 1 – до 19.01.2014 г., поради което преди изтичане на
удължения срок ответникът не изпада в забава. Липсва ясна воля на страните по
анекса, че последиците на първоначалната забава се запазват, а само се уговаря
допълнителен срок за изпълнение. Следователно, забава на ответника се установява
за периода 20.01.2014 г. до 12.08.2014 г., когато съоръженията за
присъединяване са били изградени от ответника. Тази дата се признава от ищеца в
допълнителната искова молба, а и се установява от представеното разрешение за
ползване на кабелната линия НН. Съдът намира обаче, че макар страните да не са
уговорили задължение на ответника да уведоми ищеца за въвеждането на
съоръженията за присъединяване в експлоатация, доколкото това е сторено след
уговорения срок, добросъвестността е изисквала ответникът да уведоми ищеца за
момента на изпълнението, което не е сторил. Ищецът обаче признава, че е разбрал
за въвеждането на съоръженията в експлоатация през м. октомври 2014 г. и на
29.10.2014 г. е подал молба до „ЧЕЗ Е.Б.“ АД за сключване на договор за продажба
на електрическа енергия. Съдът намира, че след като към тази дата ищецът е
знаел за въвеждането на съоръженията в експлоатация, то след нея причинната
връзка с поведението на ответника се прекъсва от действията на третото лице
„ЧЕЗ Електро“ по сключване на договор за продажба на ел. енергия, поради което
обезщетение за пропуснати ползи от забавата на ответника ищецът може да търси
само за периода 20.01.2014 г. до 29.10.2014 г.
По отношение наличието на претърпени вреди: Константната практика на ВКС,
формирана по реда на чл. 290 ГПК (напр. - решение №
67/22.04.2013 г. по т. д. № 28/2012 г., II т. о. и решение №
282/27.10.2015 г. по гр. д. № 1506/2015 г., IV г. о. на ВКС), приема, че за да
се приеме наличието на вреди под формата на пропуснати ползи трябва да
съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се
предполага, освен при установена по нормативен ред презумпция за настъпването
й. За да бъде присъдено обезщетение за пропуснати ползи, следва да е доказано
тяхното настъпване. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не
хипотетична вреда, предположението за причиняването й трябва винаги да се
изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може
да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.
Сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база
доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки
особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован
извод, че в патримониума на ищеца действително е
могла да настъпи положителна промяна. В този същия смисъл са и разясненията,
дадени с ТР № 3/12.12.2012 г. по тълк.д.
№ 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В случая пропуснатите
ползи представляват това, с което не се е увеличило имуществото на ищеца поради
неизпълнението на ответника. Такова увеличение би настъпило с разликата между
направените разходи за производство на ел. енергия и получените приходи от
продажбата й, т.е., печалбата, която би била реализирана от производството и
продажбата на ел. енергия, а не всички приходи (цената) от продажбата, както
твърди ищеца. Освен това, при определяне пропуснатите ползи не следва да се
взема предвид начисляваното ДДС, тъй като същото се плаща в полза на бюджета, а
не в полза на страната по договора и неговият размер не би увеличил имуществото
й. По делото не са събрани доказателства за печалбата, която ищецът би
реализирал, но може да се приеме, че тя би била в размер на 9%, съобразно
решение на ДКЕВР
№ Ц-18 от 20.06.2011 г., което би било приложимото решение при определяне
цената на изкупуване на ел. енергия към 20.06.2012 г., датата, на която ищецът
е заявил въвеждане в експлоатация на фотоволтаичната
инсталация, съобразно чл. 31 ЗЕВИ. Решението не е представено по делото, но
същото е публично достъпно на електронната страница на КЕВР, а страните не са
спорили относно неговата приложимост. В това решение е определена
преференциалната цена за изкупуване ел. енергия от възобновяеми
източници за процесния период при спазване
изискванията на чл. 32, ал. 2 ЗЕВИ, като подробно са посочени при какви
параметри на приходи, разходи и норма на възвращаемост на капитала (9%) се
определя цената. Настоящият състав намира, че при липса на други данни,
размерът на пропуснатите ползи на ищеца следва да се съизмери с нормата на възращаемост на капитала, приета при определяне на цената
на ел. енергията от възобновяеми източници, като
несъмнено при пораждане задължението на ответника да изгради съоръженията за
присъединяване на енергийния обект е можело да се предвиди, че при неточно
изпълнение ищецът ще пропусне да реализира тази печалба. Следва да се приеме
също, че такова увеличение в имуществото на ищеца е било сигурно от една страна,
поради демонстрираното от него намерение незабавно за започне производство
(веднага след въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване е
сключил договор за покупко-продажба на ел енергия с Чез
Електро), а от друга, поради нормативно установеното задължение за обществения
доставчик, съотв. – крайните снабдители, да изкупуват
ел. енергията, произведена от производителите от възобновяеми
източници (чл. 93а ЗЕ и чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ) по цена, определена от КЕВР.
На следващо място, съдът намира, че средното количество
непроизведена ел. енергия за процесния период,
печалбата от която представлява пропусната полза, следва да се определи според предвижданията на
ДКЕВР, а не според производството на фотоволтаичната
инсталация през следващи години, когато условията е възможно да бъдат различни.
Това количество, според изслушаната СТЕ е 29 807.18 лева без ДДС за
периода 28.08.2013 г. до 15.01.2015 г. За приетия от съда период 20.01.2014 г.
– 29.10.2014 г. стойността на непроизведената ел. енергия без ДДС,според
изнесените от вещото лице по СТЕ данни, е 19 992.22 лева, а 9% от нея,
представляваща печалба, е равна на 1 799.30 лева. Това е и размера на
пропуснатата полза за периода на забава на ответника, претърпяна в причинна
връзка с нея, до който размер искът се явява основателен, а до пълния претендиран размер от 36 979.44 лева ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва
върху присъденото обезщетение от датата на исковата молба до окончателното му
изплащане, като законна последица от уважаване на иска в посочената част.
По разноските:
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се следват разноски,
съобразно уважената част от иска. Ищецът е доказал разноски в размер на
4 049.18 лева, от които му се дължат 197.20 лева.
Ответникът
също има право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно
отхвърлената част от иска. Той е направил такива за вещо лице – 300 лева, от
които ищецът следва да му заплати 285.39 лева. Претендира и юрисконсултско
възнаграждение, което се определя от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК на 200
лева.
Воден от
горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "Ч.Р.Б." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на „ЕТЕ“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***: 1. Сумата 1799. 30 лева (хиляда седемстотин
деветдесет и девет лева и тридесет стотинки)
- обезщетение за пропуснати ползи от забава в изпълнение задължението на
„Ч.Р.Б.“ АД за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръжения за
присъединяване по Договор за присъединяане на обект
на производител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „Ч.Р.Б.“
АД с № ДПЕРМ **********/06.06.2012 г. за периода
20.01.2014 г. до 29.10.2014 г., на основание чл. 79, ал. 1, предл.
2 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата от 24.08.2016 г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ главния
иск за разликата над присъдените 1799.30 лева до пълния претендиран
размер от 36 979.44 лева и за периода от 28.08.2013 г. до 19.01.2014 г.
включително и за периода 30.10.2014 г. – 15.01.2015 г., като неоснователен и 2. Сумата от 197.20 лева (сто
деветдесет и седем лева и двадесет стотинки) - съдебни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, пропорционално на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ЕТЕ“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на"Ч.Р.Б."
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сумата 485.39 лева (четиристотин
осемдесет и пет лева и тридесет и девет стотинки) – разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК, пропорционално на отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: