РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Златоград, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на осми юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20255420100143 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е Искова молба от Р. М. П., ЕГН **********, адрес: гр. М.,
ул. „Р.“ бл. *, ап. *, чрез адв. Е. В. от АК – С., със съдебен адрес: гр. Н., ул.
„Ал. С.“ №** срещу ОБЩИНА Н., Булстат *********, представлявана от Б.
К. – Кмет на Община Н., адрес: гр. Н., ул. „Ал. С.“ № ***, с правно основание
чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.
Ищецът, чрез адв. Е. В. твърди, че е собственик на имот с
идентификатор 51319.1.138, м. ,,Ш.‘‘, вид територия – земеделска, категория
9, НТП Нива, площ 342кв.м, стар номер 005205, съгласно Заповед за
одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021г., издадена от Изпълнителен
директор на АГКК при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори
51319.1.84; 51319.1.125; 51319.1.127; 51319.1.136; 51319.1.137.
Р. П. е наследил горепосочения поземлен имот от неговия баща, като
владее същия от 1986г. явно и необезпокоявано от никого. Ищецът ежегодно
от 1986г., а преди това и неговите родители са обработвали процесния имот
като свой, като през тези години имота е засаждан, както и към настоящия
момент продължава да го засажда с различни селскостопански култури –
тютюн, картофи, пшеница заедно със семейството си. От около 10г. имотът е
превърнат в ливада, която се коси ежегодно и се прибира сено.
1
При позоваване от страна на ищеца на изтекла в негова полза
придобивна давност, същия следва да установи осъществяването на всички
елементи от този придобивен способ, но не и липсата на пречки за
настъпването на вещноправните му последици. В този смисъл адв. Е. В.
посочва Решение №21/04.02.2011г. по гр.д. №1327/2009г., II Г.О. на ВКС. В
случая ищецът е придобил имота по давностно владение, на осн. чл. 79, ал. 1
ЗС въз основа на продължило повече от десетгодишно непрекъснато владение.
При направена справка доверителят на адв. В. установил, че процесния
имот е записан като стопанисван от Община Н. и попадащ в категорията на
земи по чл. 19 ЗСПЗЗ. Този имот с идентификатор 51319.1.138, м. ,,Ш.‘‘никога
не е бил с неустановен собственик или безстопанствен, а още по-малко
Община Н. някога го е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от
правата си по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Ищецът никога не е губил или прекъсвал
своето владение.
Ищецът, чрез адв. Е. В. моли съда, да признае за установено по
отношение на ответника Община Н., ЕИК *********, с адрес гр. Н., обл. С.,
представлявана от кмета Б. Р. К., че той - Р. М. П., ЕГН **********, адрес: гр.
М., ул. „Р.“ бл. *, ап. * е собственик, на основание давностно владение с
начало 1986г. на имот с идентификатор 51319.1.138, м. ,,Ш.‘‘, вид територия –
земеделска, категория 9, НТП Нива, площ 342кв.м, стар номер 005205,
съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021г., издадена от
Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: поземлени имоти с
идентификатори 51319.1.84; 51319.1.125; 51319.1.127; 51319.1.136;
51319.1.137.
В срока след изпращане на разпореждане по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, с който ответникът Община Н., чрез юрк. И. Д.
признава изцяло предявения иск, като основателен и доказан и моли същият
да бъде уважен. Сочи се, че общината не е дала повод за завеждане на делото,
тъй като не е упражнявала фактическа власт върху процесния имот, поради
което моли разноските по делото да не бъдат възлагани в нейна тежест.
В проведеното по делото открито съдебно заседание за ответника се
явява юрк. И. Д., която поддържа направеното признание. Сочи, че
записването на имота по чл. 19 от ЗСПЗЗ е по повод проведена кампания
преди време, при която масово имоти, които са нямали документ за
собственост са записвани като стопанисвани от общината, но практически са
2
си владени от хората, живущи в гр. Н.. Имотите са с ясни граници или синори,
имат трайни насаждения. Сочи също, че общината не е владяла процесния
имот и същият не представлява интерес за община Н..
В съдебно заседание, пълномощникът на ищеца адв. Е. В. поддържа
предявения иск и моли, да бъде уважен при условията на чл. 237, ал. 1 ГПК,
като липсват отрицателните предпоставки от разпоредбата на чл. 237, ал. 3, т.
1 и 2 от ГПК.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът
намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание
на иска.
От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице
отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на
ищеца за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.
Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г.,
първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато
предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това
решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава
възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно
изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и
евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.
В настоящия случай, представителят на ответника освен, че прави
признание на иск, в съдебно заседание изрично заявява, че процесния имот
никога не е владян от общината и същата няма интерес към имота. Освен това
пояснява, че записването на много имоти в общината по чл. 19 ЗСПЗЗ е
станало в минал момент, тъй като се е смятало, че тези имоти нямат
собственици, но всъщност такива е имало и това са хора от общината, които са
си владели имотите. Имотите имат ясни граници или синори.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно
съдът да указва на страните против волята им, да ангажират доказателства за
основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът
възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните
биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за
приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като
например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така
да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението
на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като
например чл. 318, чл. 324, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.
Законодателят е предвидил, че при признание на иск се прекратява
съдебното дирене. Тоест, то следва да е започнало и да са събрани
доказателства.
3
Настоящият случай е точно такъв, съдебното дирене е започнало,
съдът е приел писмени доказателства, след което във връзка с направеното
признание съдебно дирене е прекратено.
Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като имотът е
записан на общината въз основа на протоколно решение на комисията по чл.
19, ал.2 ЗСПЗЗ. Съгласно изр. 2-ро на ал. 1 на чл.19, след влизане в сила на
плана за земеразделяне и одобрената КВС, тези земи стават общинска
собственост. Тоест, това са действия, които дават достатъчен повод на ищеца
да предяви собственически права в настоящия процес.
Ищецът, чрез своя процесуален представител не претендира разноски,
поради което такива не следва да бъдат присъдени.
Скицата на АГКК гр. С., приложена на лист 7 и 8 по делото,
приподписана от съдия-докладчика да се счита неразделна част от решението.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77
ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на ОБЩИНА – Н., БУЛСТАТ *********,
представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, че
Р. М. П., ЕГН **********, адрес: гр. М., ул. „Р.“ бл. *, ап. * е собственик, на
основание давностно владение, с начало 1986г. на имот с идентификатор
51319.1.138, м. ,,Ш.‘‘, вид територия – земеделска, категория 9, НТП Нива,
площ 342кв.м, стар номер 005205, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-
18-75/19.11.2021г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници
и съседи: поземлени имоти с идентификатори 51319.1.84; 51319.1.125;
51319.1.127; 51319.1.136; 51319.1.137.
Скицата на АГКК гр. С., приложена на лист 7 и 8 по делото,
приподписана от съдия-докладчика да се счита неразделна част от решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ___________Д.Х.____________
4