Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 20 13
февруари 2020 година Град
Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публичното
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесетата година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАНЯ
ДАМЯНОВА
При секретаря Пламена Михайлова
В присъствието на прокурора Ива Рангелова
Като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 287 по описа за 2019, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ.
Ищецът С. С. Г. от град И. твърди, че е претърпял вреди от незаконосъобразни актове
на администрацията- наказателни постановления №№275-07-1/2019г. и
275-07-02/2019г., издадени от директора
на ОДМВР- Разград, които са отменени от РС-Исперих с влезли в сила съдебни
решения. Сочи, че от незаконосъобразните актове е претърпял както имуществени
вреди, изразяващи се в спадане на търговския му оборот, така и неимуществени
вреди, изразяващи се в уронване на престижа и доброто му име. В с.з. заявява,
че непрекъснатите проверки, на които го подлагали полицаите, са станали причина клиентите в стопанисваното
от него заведение да намалеят, а доброто му име на търговец пострадало. Поради
това моли съда да осъди ответната страна да му заплати обезщетение в размер на 5000
лева за претърпените имуществени вреди, както и 5000 лева обезщетение за
претърпените неимуществени вреди.
Ответната страна- Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи в град Разград счита исковете за
неоснователни и недоказани. Поради това моли съда да ги отхвърли, като присъди
и съдебни разноски.
Разградска окръжна прокуратура дава заключение
относно допустимостта, но неоснователността на претенциите.
Разградският административен съд, след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Между страните по делото не се спори, че
ищецът по делото е регистриран като едноличен търговец с наименование ЕТ „Т.- С. Г.“ и стопанисва
кафе-аперитив „Ескейп“, находящ се
в град Исперих, ул.“Васил Левски“ № 67.
На 15.02.2019г. около 22,30 часа полицаи от Районното управление в град
Исперих извършили проверка в кафе-аперитива. При проверката установили, че в заведението се намират непълнолетните Ю. Х. и Е. И. без родител, настойник,
попечител или пълнолетен придружител.
Поради това Б.
Ш.- полицейски инспектор в РУ-Исперих, съставила
срещу С. Г. акт за
установяване на административно нарушение затова, че в качеството му на
управител на кафе-аперитив „Ескейп“, е допуснал посочените две непълнолетни
лица без родител, настойник, попечител
или пълнолетен придружител-
нарушение на чл.45, ал.2 от Закона за
закрила на детето (ЗЗДет).
Въз основа на съставения акт на 05.04.2019г. директорът
на ОДМВР-Разград издал наказателно постановление № 275-07-1/2019г., с което
наложил на С. Г. глоба в размер на 2000 лева на основание чл.45, ал.3, пр.2 от ЗЗДет. Наказателното
постановление е обжалвано от Г. по съдебен ред и е
отменено с решение № 52/24.07.2019г., постановено по АНД № 185/2019г. по описа
на Районен съд-Исперих. Решението е влязло в сила на 20.08.2019г.
На 02.03.2019г. в 22,30 часа полицаи от
РУ-Исперих отново извършили проверка в кафе-аперитива и установили, че там има
едно лице, което не е навършило 18 години. Поради това П. У.- полицай от РУ-Исперих,
съставил срещу Г. акт затова, че на посочената дата, в
качеството му на управител на кафе-аперитива, е допуснал в него лице, което не
е навършило 18 години, с което е нарушил чл.8, ал.3 и 4 във връзка с чл.45, ал.2 от ЗЗДет.
Въз основа на съставения акт на 05.04.2019г.
директорът на ОДМВР-Разград издал наказателно постановление № 275-07-2/2019г.,
с което наложил на Г. глоба от 2000 лева за
извършено нарушение на чл.45, ал.3, предл.2 от ЗЗДет. Наказателното
постановление е обжалвано от Г. и е отменено с решение №
67/03.10.2019г., постановено по АНД № 186/2019г. по описа на Районен
съд-Исперих, влязло в сила на
23.10.2019г.
Свидетелят Р.
сочи, че често посещавал заведението на Г. През 2019 година присъствал на три
или четири проверки в заведението, извършени от полицаите вечерта, при което те
проверявали личните карти на клиентите. Според свидетеля в резултат на тези
проверки броят на клиентите в
заведението намалял. При една от проверките валял дъжд, но полицаите въпреки
това извели хората навън до патрулния
автомобил.
Ищецът
представя съкратени отчети от фискалната памет на фискалното устройство,
въведено в експлоатация от ЕТ „Т.- С. Г.“ в кафе- аперитив
„Ескейп“, находящ се в град Исперих, ул.“Васил Левски“ № 67. Според тези отчети месечният оборот без ДДС на заведението е
както следва: януари- 2547,30 лева, февруари- 1806,40 лева, март- 1952,20 лева,
април- 2843,80 лева, май- 1799,44 лева, юни- 1687,70 лева, юли- 1782,70 лева, август- 1170,50 лева, септември- 1574,60
лева, октомври- 3631,70 лева, ноември-
1404,20 лева и декември-1427,20 лева.
Въз основа на изложеното от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Предявените искове са процесуално допустими. Разгледани
по същество, те се явяват неоснователни
и недоказани.
Съгласно чл. 1, ал.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнението на административна дейност.
Независимо, че наказателното
постановление, с което се налага глоба по ЗЗДет, не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, то представлява властнически акт, който се издава от
административен орган. Въпреки че поражда наказателноправни последици, то е
правен резултат от административна
дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
За възникване на отговорността по ЗОДОВ, следва да е налице отменен по
надлежния ред акт, респ. действия или бездействия, чиято незаконосъобразност се
установява в рамките на производството по чл.203 от АПК и реално причинени
вреди, пряко произтичащи от него.
Изложеното сочи, че правото на обезщетяване на
претърпени вреди съобразно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ възниква при наличието на
следните три предпоставки:
Незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразни
действия или бездействия на длъжностни
лица; наличие на вреди от незаконосъобразния акт или действие и пряка причинна
връзка между настъпилите вреди и незаконосъобразния административен акт или
действие. Доказателствената тежест, че тези три предпоставки са налице, лежи
върху търсещия обезвреда.
В
конкретния случай са налице актове на администрацията, издадени срещу ищеца,
чиято незаконосъобразност е установена по съответния ред- издадените
наказателни постановления са отменени като незаконосъобразни с влезли в сила
съдебни решения. Същевременно обаче
ищецът твърди, че са налице и
незаконосъобразни действия на администрацията. Като незаконни действия, от
които е претърпял имуществени и неимуществени вреди, ищецът сочи извършването на многократни проверки от полицейски служители,
които имали за цел да установят дали след 22 часа в заведението има ненавършили
пълнолетие деца без придружител. Събраните по делото доказателства установиха
по безспорен начин извършването на две такива проверки- на 15 февруари и 2
март. Чл.46 от ЗЗДет обаче изрично възлага на
полицейските органи установяването на нарушенията по чл.45, ал.1 до 4 от
закона. Ето защо следва да се приеме, че действията по извършване на проверки
дали в кафе-аперитива на жалбоподателя след 22 часа се допускат деца в
нарушение на чл.8, ал.3 и 4 от ЗЗДет, почиват на закона.
Ето защо съдът приема за недоказани
твърденията на ищеца, че са налице и незаконосъобразни действия на полицейските органи.
Втората предпоставка- настъпването на
имуществени и неимуществени вреди за
ищеца, остана недоказана в настоящия процес. Макар ищецът да претендира
имуществени вреди, които той е претърпял в качеството си на търговец, съдът
приема, че у него е налице активна материално правна легитимация по чл. 1 от ЗОДОВ. Едноличният търговец е
физическо лице. С регистрирането му не се създава нов правен субект, а на
физическото лице се признава особено качество. Макар търговското предприятие да
е обособена част от имуществото на физическото лице, носителят на правата е
физическото лице. Ето защо нанесените вреди на едноличния
търговец са и вреди за гражданина, регистриран да извършва търговска
дейност.
Въпреки
това обаче ищецът не установи да е претърпял
твърдените от него имуществени вреди в резултат на незаконосъобразните
актове, издадени от административнонаказващия орган. Ищецът твърди, че в
резултат на издадените наказателни постановления е намалял търговският му
оборот. Но представените месечни отчети не установяват, че в месеците, следващи
издаването на наказателните постановления на 05.04.2019г., оборотът му е намалял. Оборотът за
месеците май, юни и юли е съпоставим с
оборота от февруари и март. Дори и да се приеме, че има някакво намаление
на оборота, липсват каквито и да било доказателства, че това намаление на оборота е в резултат на издадените
наказателни постановления.
Недоказан остана и фактът на претърпяване на
неимуществени вреди от ищеца. Показанията на св. Рабачев не са конкретни и от
тях не може да се направи обоснован извод, че доброто име и престиж на ищеца са
били уронени.
При наличието само на една от предпоставките
по чл.1 от ЗОДОВ за ищеца не е възникнало и правото на обезщетение. Ето защо
исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Претенцията на ответната страна за заплащане
на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна съобразно чл.10, ал.4 от ЗОДОВ. Съдът намира, че следва да се определи възнаграждение в минималния
предвиден от чл.24 от НЗПП, а именно 100 лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете на С. С. Г. от град И., Р. област, ул.”******“ № ** против ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ- град Разград за заплащане на сумата 5000 (пет
хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и за
заплащане на сумата 5000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди на основание чл.1 от ЗОДОВ като НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА С. С. Г. да заплати на Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи 100 (сто) лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
Съдия:/п/