О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 20.02.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на двадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 289 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба на М.И.Н. срещу Решение № 5371 от 21.12.2018г. по гр.д. № 8416/2018г. по
описа на ВРС, ХХ-ти състав, с което на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл.
240, ал. 1 от ЗЗД въззивницата е осъдена да заплати на Т.Г.Н. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 5 900.00 /пет хиляди и деветстотин/ лева,
представляваща дължима главница по неформален договор за паричен заем сключен
през месец ноември 2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 31.05.2018г. до окончателното погасяване на
задължението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания
за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в противоречие
с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, както и неправилно възприета фактическа обстановка по спора. ВРС не е
отчел, че показанията на свидетелите на ищцата са непреки и са противоречиви.
Между страните не е сключен договор за заем и въззивницата никога не е
получавала исковата сума. Тя е разполагала с финансови средства, необходими за
плащане на предоставените й стоматологични услуги. Така, на 03.11.2014г. е
сключила договор за потребителски кредит с „Юробанк България“ АД, по който й е
предоставен кредит в размер на 5 200 лв. Заедно с лични средства в размер
на 700 лв., предала общата сума от 5 900 лв. на Т.Н., за да я преведе от
нейно име по банковата сметка на Дентален център „Абаджиеви“, доколкото е била
ангажирана. Този факт се установява по категоричен начин от показанията на
свидетеля Иван Гоцев. Неправилно последните не са били кредитирани от съда като
вътрешно противоречиви. Свидетелят и след 2014г. продължил да помага на
Фондация „Вяра, надежда и любов“, в която страните работили, като шофирал
автомобила и присъствал на срещите между страните. Не е съобразен също факта,
че Т.Н. е била „счетоводител“, а въззивницата управител на фондацията. Моли в
тази връзка, с констатация за неправилност на решението, същото да се отмени и
се постанови друго, с което предявеният иск като неоснователен се отхвърли.
В отговор на жалбата Т.Н. оспорва
доводите в нея и излага други, с които обосновава правилност на решението.
Твърди, че не е доказано възражението за наличие на лични средства у
въззивницата към момента на сключване на договора за заем, доколкото договорът
за потребителски кредит е сключен през м. ноември 2014г., а според показанията
на ангажирания от нея свидетел – по време на Великденските празници. Изтъква,
че буди съмнение и неразбиране въпроса защо въззивницата не е превела сама
сумата по банковата сметка на Денталния център, а е изтеглила същата, за да я
предаде на ищцата. Правилен е извода на ВРС, че поради вътрешна хронологична
противоречивост в показанията на свидетеля Гоцев, не може да цени същите и да
гради изводи по същество на спора, а по делото липсват доказателства в
подкрепата на възражението, че преведените средства са били лични на М.Н.. Моли
обжалваното решение да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима.
Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от
обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съдържателните
изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са
обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Във въззивната жалба, както и в
отговора по нея не са обективирани искания за събиране на нови доказателства. Искането
на въззивницата е за допускане на очна ставка между двете групи свидетели,
както и между свидетелите на ищцата и нея. За да се произнесе по това искане,
съдебният състав съобрази, че в конкретния случай не са налице процесуалните
предпоставки за поставяне на свидетелите от една страна, и свидетелите на
ищцата и ответницата, от друга, в очна ставка. Такава не е необходима, доколкото всеки от свидетелите,
разпитани пред първата инстанция е изразил
впечатления от различни факти и обстоятелства, възникнали в отношенията между
страните, доколкото са имали преки и непреки такива. Преценката на всички тях
през призмата на всички други данни по делото е въпрос по същество на спора. Искането
в същото време е и преклудирано на основание чл. 266, ал. 1 от ГПК, поради
което следва да се остави без уважение.
Доказателственото искане
обективирано в отговора на жалбата е за ангажиране на специални знания
посредством допускане на експертиза със задача на коя дата и час е преведена от
банковата сметка на Т.Н. по банкова сметка *** „Дентален център Арабаджиев“
сумата от 5 900 лв. Искането е процесуално допустимо и относимо към спорен
факт, релевантен за правилното решаване на делото. Доколкото при наличие на
информация, съхранена в архивите на банката, същата може да предостави
необходимата информация на титуляра на сметката, то съдът намира, че по
искането следва да се издаде съдебно удостоверение на Т.Н. за снабдяване с
исканите данни.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
11.03.2019г. от 10:00 часа, за
която дата и час да се призоват страните по делото.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 174 от ГПК доказателственото искане обективирано във въззивната
жалба на М.И.Н. за допускане на очна ставка между двете групи свидетели, както
и между свидетелите на ищцата и нея.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 186, пр.
II
от ГПК на Т.Г.Н.
съдебно удостоверение, което да послужи пред „Юробанк България“ АД за издаване
на друго, съдържащо информация за часа, в който е прието в банката платежно
нареждане № 1848926 /484 от 06.11.2015г., както и кога е преведена от банкова
сметка *** *** Т.Н.
по банкова сметка, *** „Дентален център Арабаджиев“ сумата по нареждането в
размер на 5 900 лева, след представяне на доказателство за внесена по
сметка на ВОС държавна такса в размер на 5.00
/пет/ лева.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.
3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание
чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.