Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 246
гр.Свищов, 31.10.2019г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 19.09.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА
БЪЧВАРОВА
при секретаря Петя Братанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№537 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл.422, ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Ищецът „А.Б.“ ЕАД с ЕИК ********
със седалище и адрес на управление ***, твърди, че въз основа на сключен между
„А.Б.“ ЕАД с предишно наименование „********” ЕАД и ответника Ж.Б.Ц. Договор №
М5677582 от 22.05.2017 г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги и
приложения към него, за периода от 16.05.2017 г. до 15.11.2017 г. е било
извършено изпълнение от страна на дружеството ищец. Твърди, че ответникът не е
заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете, съгласно договора и
Общите условия на „********” ЕАД и е натрупал задължения в размер на 86,26 лв.
В тази връзка, договор № М5677582 е бил прекратен по вина на ответника и
съгласно договора и Общите условия на „********” ЕАД, на 23.11.2017 г. е начислена неустойка в общ размер на 94,20
лв.
Твърди, че между страните е сключен
и друг Договор № М5677408 от 22.05.2017 г. за предоставяне на електронни
съобщителни услуги и приложения към него, като за периода от 16.05.2017 г. до
15.11.2017 г. е било извършено изпълнение от страна на дружеството ищец.
Ответникът не е заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете,
съгласно договора и Общите условия на „********” ЕАД и е натрупал задължения в
размер на 203,07 лв. В тази връзка, договор № М5677408 е бил прекратен по вина
на ответника и съгласно договора и Общите условия на „********” ЕАД, на
23.11.2017 г. била начислена неустойка в общ размер на 52,47 лв.
Твърди, че от страна на ищеца по
повод тези договори било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. №
825/2018 г. на PC - Свищов. В хода на заповедното производство, на основание
чл. 423 от ГПК, е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение от
ответника Ж.Б.Ц..Моли съда да постанови решение, с което да уважи иска срещу
ответника за сумата от 436,00 лева. Същата била сформирана като сбор от
следните суми:
1. 86,26 лв. - цената на за
месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за периода
от 16.05.2017 г. до 15.11.2017 г., начислена съгласно условията на договор №
М5677582, приложенията към него и Общите условия, и се отнасят за мобилни
телефонни номера ********.
За сумата са издадени следните
първични счетоводни документи:
• 32,20
лв., за която е издадена фактура № *********
от 20.6.2017 г.;
• 17,71
лв., за която е издадена фактура № *********
от 19.7.2017 г.;
• 11,24
лв., за която е издадена фактура № *********
от 18.8.2017 г.;
• 11,24
лв., за която е издадена фактура № *********
от 19.9.2017 г.;
• 11,24
лв., за която е издадена фактура № *********
от 19.10.2017г.;
• 11,24
лв., за която е издадена фактура № ********* от 20.11.2017 г., от които са
кредитирани 8,61 лв., останали незаплатени само 2,63 лв.
2. 203,07 лв. - цената на за месечни абонаментни такси и
ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 16.05.2017 г. до
15.11.2017 г., начислена съгласно условията на договор № М5677408, приложенията
към него и Общите условия, и се отнасят за мобилни телефонни номера **********.
За сумата са издадени следните
първични счетоводени документи:
• 101,82
лв., за която е издадена фактура № ********* от 20.6.2017 г.;
43,57 лв„ за която е издадена
фактура № ********* от 19.7.2017 г.;
• 17,84
лв„ за която е издадена фактура № *********
от 18.8.2017 г.;
• 17,84
лв., за която е издадена фактура № ********* от 19.9.2017 г.;
• 17,84
лв., за която е издадена фактура № *********
от 19.10.2017 г.;
• 17,84
лв., за която е издадена фактура № *********
от 20.11.2017 г., от които са кредитирани 13,68 лв., останали незаплатени само
4,16 лв.
3. 52,47 лв. - неустойка начислена поради предсрочно
прекратяване на договор № М5677408 на 23.11.2017 г, и приложенията към него,
поради неплащане в срок на задълженията по тях. Същата е начислена и за нея са
издадени следните първично счетоводни документи както следва:
•
52,47 лв., за която е издадена сметка № ********* от 23.11.2017 г, - същата
представлява сбор от 3 месечните абонаментни такси по отношение на номер
**********, всяка в размер на 17,49 лв. без ДДС.
4. 94,20 лв. - неустойка начислена поради предсрочно
прекратяване на договор № М5677582 на 23.11.2017 г. и приложенията към него,
поради неплащане в срок на задълженията по тях. Същата е начислена и за нея са
издадени следните първично счетоводни документи както следва:
•
37,47 лв., за която е издадена сметка № ********* от 23.11.2017 г. - същата
представлява сбор от 3 месечните абонаментни такси по отношение на номер ********,
всяка в размер на 12,49 лв. без ДДС.
•
56,73 лв., за която е издадена сметка № ********* от 23.11.2017 г. - отстъпка
от цена на услугите използвани от мобилен номер ********.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено в отношенията между страните, че ответника дължи
на дружеството ищец сума в общ размер на 436,00 лв. Претендира разноски в
заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника по иска. Заявява, че искът е допустим и вероятно
основателен. Заявява, че никога не сключвал договор с ищеца. Счита, че
подписите по договора са подправени. С допълнителна молба заявява, че положените
върху представените договори подписи са негови. Заявява, че е бил подведен да
подпише тези договори и никога не е имал нищо общо с телефонните номера по
договорите.
В проведеното съдебно заседание,
ищецът се представлява от юрк. П. П.. Поддържа исковата молба и моли да бъде
уважен предявения иск. Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание,
ответника не се явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид
ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като
прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и от правна страна:
На 02.08.2018г. ищецът в
настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 825/2018г.
по описа на СвРС, по което е издадена заповед № 494/03.08.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът
Ж.Б.Ц. с ЕГН ********** ***
да заплати на кредитора „********” ЕАД, ЕИК ******** следните суми: 289,33 лева (двеста осемдесет и девет лева и
тридесет и три стотинки) главница – незаплатена далекосъобщителна услуга,
146,67 лева (сто четиридесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки) –
неустойка предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителна услуга,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 2.08.2018 г. до изплащане на вземането.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок е
възразил, че не дължи претендираните суми. Във връзка с горното е даден срок на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. В срока по чл. 415 от ГПК заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове.
Видно от приложения по делото договор за електронни съобщителни
услуги М5677582 от 22.05.2017 г. същият
е сключен между ищеца „А.Б.“ ЕАД с предишно наименование „********“ ЕАД и
ответника Ж.Б.Ц. за срок от две години за тел. номер ********. Видно от
приложение №1 неразделна част от договора, същият е сключен за срок от 2 години
с мобилен интернет Сърф М, включващ месечен трафик на данни на максимална
скорост от 7GB и цена на трафика на данни на
максимална скорост (месечна абонаментна такса) в размер на 19,99лв.
с ДДС. Видно от т.3.1 от договора Операторът
предоставя на Абоната електронни съобщителни услуги („Услугата“ или „Услугите“)
чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи („Мрежата“ или „Мрежите“),
при условията на този договор („Договора“) и Общите успокоя за взаимоотношения
между “********" ЕАД и потребителите на съответната Услуга и/или Мрежа
(„Общите условия"), В предмета на Договора се включват и услуги на
Оператора или други доставчици, които са заявени от Абоната за ползване чрез
номер, предоставен въз основа на този Договор. Видно от т.3.1.2 на Приложение
№1 към този договор, трафикът на данни, който е реализиран след изчерпвана на
включения в месечната абонамента такса мобилен интернет на максимална скорост
не се заплаща отделно.Видно от т.3.1.3 след изразходване на посочения трафик на
максимална скорост, скоростта на връзката се намалява до 64 Kbps. ******** има
право да въведе допълнително ограничение по отношение на скоростта, в случай,
че бъде надвишено разумното потребление, като за такова се приема потребление
превишаващо с 30 или повече % включените MB на максимално достижима скорост.
Неизразходваният трафик за Мобилен интернет на максимална скорост, включен в
даден месечен ценови пакет, не се прехвърля за следващия месечен период на
фактуриране. Трафикът на данни за Мобилен интернет осигурява достъп до 4G
мрежата на Оператора. Видно от т. 5.3.1, ако
достъпът до Мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде
прекратен по инициатива или по вина на Абоната преди изтичането на Срока на
ползване, определен за този абонамент, Абонатът дължи на Оператора неустойка в
размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който
Договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане
на съответния Срок на ползване. Когато Абонатът е физическо лице, максималният
размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да
надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен
абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в
допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване Абонатът дължи на
Оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени
на лизинг/ на изплащане), съответстваща на оставащия Срок на ползване по
съответния абонамент. С договора от 22.05.2017г. ответникът декларирал, че е запознат
и е съгласен с Общите условия.
Видно от приложения по делото договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги М 5677408 от 22.05.2017г. същият е сключен между ищеца „А.Б.“ ЕАД с
предишно наименование „********“ ЕАД и ответника Ж.Б.Ц. за срок от 2 години за
телефонен номер **********. Видно от приложение №1 неразделна част от договора,
същият е с тарифен план Мтел без граници L с цена на месечен абонамент от 20,99лв. с ДДС. Видно от т.3.1 от договора Операторът
предоставя на Абоната електронни съобщителни услуги („Услугата“ или „Услугите“)
чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи („Мрежата“ или „Мрежите“),
при условията на този договор („Договора“) и Общите успокоя за взаимоотношения
между “********" ЕАД и потребителите на съответната Услуга и/или Мрежа
(„Общите условия"), В предмета на Договора се включват и услуги на
Оператора или други доставчици, които са заявени от Абоната за ползване чрез
номер, предоставен въз основа на този Договор. Видно от т.6.3 на Приложение №1
към този договор, наименувано „Отговорност“ страните са уговорили, че ако
достъпът до Мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде
прекратен по инициатива или по вина на Абоната преди изтичането на Срока на
ползване, определен за този абонамент, Абонатът дължи на Оператора неустойка в
размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който
Договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка,
(включително за допълнителния промоционален пакет, ако е активиран такъв) до
изтичане на съответния Срок на ползване. Когато Абонатът е физическо лице,
максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не
може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите
на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.В тази хипотеза, в
допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване Абонатът дължи на Оператора и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и
от пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/
на изплащане), съответстваща на оставащия Срок на ползване по съответния
абонамент. С договора от 22.05.2017г. ответникът декларирал, че е запознат и е
съгласен с Общите условия.
Приложена по делото са издадени от
ищеца фактури по договор М5677582: №********** от 20.6.2017 г. за период на
фактуриране 16.05.2017-15.06.2017г. за сумата от 32,20 лв., №********** от 19.7.2017 г. за период на
фактуриране 16.06.2017-15.07.2017г. за сумата от 17,71 лв., №********** от 18.8.2017 г. за период на
фактуриране 16.07.2017-15.08.2017г. за сумата от 11,24 лв., №********** от
19.9.2017 г. за период на фактуриране 16.08.2017-15.09.2017г. за сумата от 11,24
лв., №********** от 19.10.2017г. за период на фактуриране 16.09.2017-15.10.2017г.
за сумата от 11,24 лв., №********** от 20.11.2017 г. за период на фактуриране
16.10.2017-15.11.2017г. за сумата от 11,24 лв.
Приложена по делото са издадени
от ищеца фактури по договор М5677408:
№ ********** от 20.6.2017 г. за
период на фактуриране 16.05.2017-15.06.2017г. за сумата от 101,82 лв., № **********
от 19.7.2017 г. за период на фактуриране 16.06.2017-15.07.2017г. за сумата от 43,57
лв., № ********** от 18.8.2017 г. за период на фактуриране 16.07.2017-15.08.2017г.
за сумата от 17,84 лв. , № ********** от 19.9.2017 г. за период на фактуриране
16.08.2017-15.09.2017г. за сумата от 17,84лв., № ********** от 19.10.2017 г. за
период на фактуриране 16.09.2017-15.10.2017г. за сумата от 17,84 лв.; №**********
от 20.11.2017 г. за период на фактуриране 16.10.2017-15.11.2017г. за сумата от
17,84 лв.
Издадени от дружеството ищец са
следните сметки: № ********* от 23.11.2017 г. за сумата от 52,47 лева,
представляваща сбор от 3 месечните абонаментни такси по отношение на номер
**********, всяка в размер на 17,49 лв. без ДДС, № ********* от 23.11.2017 г. за
сумата от 37,47лв., представляваща сбор от 3 месечните абонаментни такси по
отношение на номер ********, всяка в размер на 12,49 лв. без ДДС и № *********
от 23.11.2017 г. за сумата от 56,73лв. - отстъпка от цена на услугите
използвани от мобилен номер ********.
Приложени по делото са и Общи
условия за взаимоотношенията между „********“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „********“
ЕАД. Съгласно чл. 26.4. от Общите условия заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора
******** уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде
издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно
от оператора след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на
фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите
суми.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени
следните изводи от правна страна:
Исковете с правна квалификация по
чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1, чл. 86 и чл.92 от ЗЗД са
предявени от по реда и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на
ищеца в качеството на кредитор срещу ответника, в качеството му на
длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №494/03.08.2018г.
по ч.гр.д. № 825/2018 г. на РС-Свищов. Налице е идентичност на страните и на
претенцията по заповедното и по настоящото исково производство. Предвид на това
исковете са допустими.
Договорът за услуга срещу
възнаграждение, каквито са договорите с мобилните оператори, се подчиняват на
правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. относно договора за изработка. Затова в
тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно правоотношение по
договор за предоставяне на електронни услуги, така и тяхното предоставяне на
ответника. По делото не е спорно, а и от представените договори за електронни
съобщителни услуги и приложения към тях, се установява възникналото
облигационно правоотношение между страните. Съдът приема, че представените от
ищеца фактури, макар и едностранно
съставени от него и неподписани от ответника за получател, при условие, че не
са оспорени от последния, доказват предоставените му услуги и претендираните за
тях цени. Ответникът не е представил доказателства за заплащане ползваните от
него услуги по процесните два договора, поради което съдът приема за установено
съществуването на вземането на ищеца срещу ответника в размер на 203,07 лева – неплатени суми за ползвани
услуги за периода 16.05.2017г. до 16.11.2017г. по договор за предоставяне на далекосъобщителна
услуга М5677408 от 22.05.2017г. и в размер на 82,26 лева – неплатени суми за
ползвани услуги за периода 16.01.2017г. до 16.07.2017г. по договор М5677582,
така както са претендирани от ищеца. Ето защо съдът следва да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
дружеството- ищец главница - общата сума в размер на 289,33 лв. , формирана по
издадените като сбор от изброените по горе фактури, издадени за период на
фактуриране от 16.05.2017-15.11.2017г.
Предвид на уважаване на главния
иск, то следва да се уважи и акцесорния такъв за лихва считано от датата на
подаване на заявлението в съда -02.08.2018г. до окончателното заплащане на
задължението.
В настоящото производство ищецът
претендира и неустойка в размер на 52,47 лева за предсрочно прекратяване на
договор М5677408 от дата 23.11.2017 г. и по договор М5677582 от дата 23.11.2017
г. Действително по делото се установи,
че ответникът не е бил изправна страна по договора и в продължение на шест
месеца не е заплащал дължимите суми за предоставените услуги. В този случай
съгласно чл. 54 от Общите условия ищецът има право да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя. Според
т.6.3.1 от Приложение №1 към сключения с ответника договор за
далекосъобщителни услуги М 5677408 от 22.05.2017г. в случай, че достъпът до
Мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по
инициатива или по вина на Абоната преди изтичането на Срока на ползване,
определен за този абонамент, Абонатът дължи на Оператора неустойка. Когато
Абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно
прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер
без отстъпка.В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за
предсрочно прекратяване Абонатът дължи на Оператора и възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове. Съответно в т.5.3 на
приложение №1 към договор М 5677582 от дата 22.05.2017г. страните са уговорили, че в случай достъпът
до Мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по
инициатива или по вина на Абоната преди изтичането на Срока на ползване,
определен за този абонамент, Абонатът дължи на Оператора неустойка. Когато
Абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно
прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер
без отстъпка.
Ищцовата страна не ангажира никакви
доказателства по делото относно това,
изявлението на ищеца за прекратяване на договора да е достигнало до
ответника, поради което съдът приема, че не е осъществена хипотезата на т.6.3.1,
съответно т.5.3 от Приложенията към сключените с ответника договори за електронни
услуги, поради което искът за заплащане на неустойка в претендирания размер се
явява неоснователен. Това е така, защото
не се установи основанието, обусловило възникването на претендираната неустойка
като обезщетение за неизпълнението.
Въпреки извода за недължимост на
претендираната неустойка поради липса на доказателства за прекратяване на
договора между страните, съдът намира
клаузата за неустойка в полза на мобилния оператор за нищожна, поради
противоречие с добрите нрави, поради следното: Абонатът има качеството
потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДП на ЗЗП. На ответника по делото, в
качеството му на физическо лице е предоставена далекосъобщителна услуга. Според
чл. 143 от ЗЗП,"неравноправна клауза" в договор, сключен с
потребителя е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на доставчика и потребителя. В настоящия случай процесният договор е сключен при предварително
определени условия от едната страна по правоотношението – доставчикът на
мобилни услуги. Видно е, че представените договори за мобилни услуги са
бланкови, поради което не са били предмет на предварително договаряне между
страните, респективно ответникът не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, като не се установява клаузата за неустойка да е била
индивидуално договорена, а и липсват такива твърдения и ангажирани
доказателства от ищеца. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2
от същата разпоредба е записано, че не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при
общи условия.
Според чл. 3 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, такива клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравноправност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. В случая с оглед начина на попълване на договора и
обстоятелството, че полетата се попълват от представител на мобилния оператор,
се налага изводът, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие
по отношение на клаузата за неустойка. Поради това съдът намира, че уговорката
за дължимост на всички месечни абонаментни такси до крайния срок на договора
при прекратяването му по вина на потребителя обуславя необосновано висока
неустойка, тъй като предварително дава възможност на ищеца да получи насрещната
престация по договора. Тя излиза извън допустимите законови рамки, защото
кредиторът получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше развален, без обаче да се престира от
негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по договора,
което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.
Предвид нищожността на клаузите
за неустойка, то в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение
и съобразно разпоредбите на чл. 146, ал. 1, вр. ал. 5 ЗЗП, и в тази си част
договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността на тези клаузи
е пречка за възникване на задължение за неустойка в какъвто и да било размер. С
оглед изначалната нищожност на клаузата за дължимост на неустойката, не са
налице основания за нейното намаляване чрез присъждане на трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, каквото становище взема ищеца с писмена молба
по делото. Ето защо, съдът намира, че
искът за неустойка следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
При този изход на делото,
съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно
дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.
415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 422 ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така
и в заповедното производство. Съобразно изхода от делото и съобразно уважената
част от исковете, ответника следва да бъде осъден да заплати направените от
ищеца разноски в хода на заповедното и исковото производство за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.
При общ размер на
разноските от 250 лева - от които 25,00 лева за държавна такса и 50лева за юрк.
възнаграждение в заповедното производство, след съответно изчисление, както и
25,00 лева за държавна такса, 150 лева за юрк. възнаграждение в исковото
производство (определено на основание чл.78,ал.8 от ГПК), съобразно уважената
част от предявената претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият
размер на разноски, е сумата от 165,90лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Ж.Б.Ц. с ЕГН ********** ***,
че дължи „А.Б.“ ЕАД с ЕИК ********
със седалище и адрес на управление *** сумата
от 289,33 лева ( двеста осемдесет и девет лева и 33ст.), представляваща незаплатени
услуги по договор М 5677582 от дата 22.05.2017г. и по договор М5677408 от дата 23.11.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 2.08.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № № 494/03.08.2018г. по ч.гр.дело № 825/2018
г. по описа на Районен съд Свищов, като за разликата от 289,33 лева до
претендирания размер от 436лв., представляваща начислена неустойка за
прекратените договори, отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Ж.Б.Ц. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на„А.Б.“ ЕАД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***
СУМАТА в общ размер на 165,90лв., представляваща на направени от ищеца разноски
в заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в двуседмичен срок, от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: