Р Е Ш
Е Н И Е
№.280
гр. Пловдив, 20.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV- ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря:
Тихомира Калчева
като разгледа АНД № 7457/ 2019 г., по описа на
Районен съд Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от „Джилош“ ООД, ЕИК: *********, срещу Наказателно постановление № 464135-F497986
от 18.09.2019 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив
в ЦУ на НАП, с което за нарушаване състава на чл. 3, ал. 9 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 ЗДДС, на
основание чл. 185 ал. 2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/, на „Джилош“ ООД, ЕИК: ********* е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
В жалбата се излагат съображения в
насока незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, предвид
допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Поддържа
се, че в търговския обект, стопанисван от дружеството- жалбоподател е налице
функциониращо и въведено в експлоатация ФУВАС. При извършване на покупка,
същото визуализира фискален бон в дигитален вид, като информацията от
продажбата се отразява своевременно в системата на приходната администрация.
Акцентира се върху факта, че на българския пазар не се предлага ФУВАС, който би
могъл да оперира и издава фискални бонове на хартиен носител в среда, която
предполага наличието на вода и влага. Съоръжението „автомивка на
самообслужване“ е позиционирано и се експлоатира на открито, при почти
постоянна влага и предвид това не би могло да бъде инсталирано устройство,
което да отпечатва фискални бонове на хартиен носител. Излагат се съображения в
насока маловажност на процесния случай. Моли се, атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено в своята цялост.
В проведеното открито съдебно
заседание, дружеството- жалбоподател, редовно призовано, изпраща процесуален представител в лицето на
адв. Х.. Поддържа се така депозираната жалба. Излага се становище по същество
на спора, като се акцентира върху факта, че след издаването на атакуваното НП е
последвала законова промяна, като вече изрично е отпаднало задължението да се издава
фискален бон от ФУВАС, при наличие на дигитален такъв.
В проведеното открито съдебно
заседание, въззиваемата страна, редовно призована, изпраща процесуален
представител в лицето на юрк. А.. Оспорва се депозираната срещу наказателното
постановление жалба. Излага се становище по същество на спора. Поддържа се, че
процесните АУАН и НП са издадени при спазване на всички законови изисквания,
като ясно и конкретно са посочени, както фактическите, така и правните аспекти
на нарушението. Моли се, атакуваното НП да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в разписания в чл. 59 ал. 2 ЗАНН преклузивен
срок ( препис от атакуваното НП е получен на 08.11.2019г., а жалбата е
входирана на 15.11.2019г.), произтича от легитимирана страна и е насочена срещу
акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност
на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП. При съставянето на
АУАН и при издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по ангажиране
административнонаказателната отговорност на дружеството- жалбоподател. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и
не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Наказващият орган е отразил всички съставомерни белези на нарушението и не се
създава каквато и да било неяснота досежно естеството на същото.
Спазени са и давностните срокове,
разписани в чл. 34 от ЗАНН- посочено е,
че нарушението е извършено на 18.06.2019г.( когато е осъществена контролната
покупка), като на същата дата е установен и нарушителят. АУАН е съставен на
04.07.2019г., а атакуваното НП е издадено на 18.09.2019г.
Съдът счита за нужно да маркира
обстоятелството, че в самия АУАН, в неговата обстоятелствена част не е записан
часът и датата на извършване на проверката. Този пропуск обаче, е саниран,
доколкото в АУАН е посочено, че за проверката е съставен протокол № 0023786 от
18.06.2019г. Тоест, напълно ясно е за дружеството- жалбоподател, че процесната
проверка е извършена на дата 18.06.2019г. Следва да се посочи и че в конкретния
случай, между страните не съществува спор, че именно на тази дата е инициирана
проверка от органите на приходната администрация.
От фактическа страна, съдът прие за установено следното:
Съдът
приема за установена следната фактическа обстановка: на 18.06.2019г.,
проверяващ екип към ЦУ на НАП е посетил обект – автомивка на самообслужване,
находяща се в гр. Пловдив, ул. „Даме Груев“ № 64, стопанисвана от „Джилош“ ООД,
ЕИК *********. По време на проверката, търговският обект е бил в работен режим,
като до същия имало свободен достъп и се предоставяли на клиенти присъщите му стоки
и услуги. Проверяващите служители към НАП решили да извършат контролна покупка
на услуга- почистване на автомобил. За тази цел, те отишли до единия от
монтираните в обекта автомати на самообслужване за почистване на автомобили.
Проверяващите заплатили сумата от 1/ един/ лв., като монетата пуснали в
обособеното за това място в автомата. След пускането на монетата, устройството
се задействало, като на вградения в него дигитален дисплей били изписани всички
изискуеми реквизити на фискален бон. Предвид това, извършената продажба била
отчетена в системата на НАП. Инсталираното и функциониращо в обекта ФУВАС
обаче, не издало фискален бон на хартиен носител, доколкото не разполагало с
подобна техническа възможност. Проверяващите установили, че наличното и вградено
ФУВАС било с инд. № ZK 120365 и ИН на ФП 30147585. Впоследствие, на
04.07.2019г., в присъствието на Г. И. Р., управител на „Джилош“ ООД, бил
съставен АУАН бл. № F497986. Същият бил предявен на Р., той се запознал със
съдържанието му и го подписал лично.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните и надлежно приобщени по делото писмени доказателства- АУАН № F497986
от 04.07.2019г., Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0023786 от
18.06.2019г., Декларация за стопанисвани обекти от задължено лице, Свидетелство
за регистрация на фискално устройство от 09.07.2019г. / л. 4 от съд. произв./,
Договор № Д4123 ОД 04-00-05 от 11.06.2019г. / л. 16 от съд. произв./. Своите
изводи досежно фактическите аспекти на казуса, съдът базира и на показанията на
св. А. ( л. 17 гръб от съд. произв.), който в съдебно заседание изрично
заявява, че поддържа в цялост констатациите си, обективирани в АУАН. Съдът цени
и изложеното от св. С.( л. 20 от съд. произв.) досежно техническите възможности
на поставеното и функциониращо в проверявания обект ФУВАС. Съдът кредитира
изцяло изложеното от свидетелите, като счита, че показанията им са обективни,
логически последователни и безпротиворечиви.
Съдът счита
следното по правните аспекти на казуса:
Съобразно нормата
на чл. 3, ал. 9 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ ( ред. към ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от
01.01.2014 г.- действала към датата на извършване на деянието), лице, което
извършва продажби на услуги чрез автомат на самообслужване, с изключение на
услугите с развлекателен характер, е длъжно да регистрира и отчита всяка
продажба чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 1 или 2, което се вгражда
в автомата, и се издава фискална касова бележка на хартиен носител.
Същевременно обаче, с ДВ, бр. 8 от 28.01.2020 г., нормата на чл. 3, ал. 9
от Наредбата е изменена, като гласи следното: лице, което извършва продажби на
услуги по обмяна на валута чрез автомат на самообслужване, е длъжно да регистрира
и отчита всяка продажба чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 1 или 2,
което се вгражда в автомата, и се издава фискална касова бележка на хартиен
носител. Тоест, нормата на чл. 3, ал. 9 от Наредбата вече адресира дружества,
чийто предмет на дейност е единствено продажба на услуга по обмяна на валута (
каквато дейност „Джилош“ ООД безспорно не извършва). Относима към предмета на
дейност на „Джилош“ ООД, е вече нормата на чл. 3, ал. 8, т. 1 от Наредбата (
ред. ДВ, бр. 8 от 28.01.2020 г), която задължава лице, което извършва продажби
на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с
изключение на услуги по обмяна на валута, да регистрира и отчита всяка
продажба: 1. чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се
визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ. Сходно е и
съдържанието на чл. 118, ал. 3, изр. „2-ро“ от ЗДДС, съобразно който „в
случаите на продажби на стоки или услуги, които се предоставят от автомати на
самообслужване с електрическо захранване и които се регистрират и отчитат чрез
фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, с изключение на
услуги по обмяна на валута, фискалният бон, регистриращ продажбата, може да
се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ..“.
Прочитът на цитираните норми налага разбирането, че към настоящия момент
поведението, реализирано от дружеството- жалбоподател, не е съставомерно-
отпаднало е задължението му да осигури и инсталира в търговския обект ФУВАС,
който да издава фискални бонове на хартиен носител. Напълно достатъчно е
функциониращият в обекта ФУВАС да визуализира съдържанието на фискалния бон в
дигитален вид на вградения за тази цел дисплей. Тоест, след като в търговския
обект безспорно е налице функциониращо ФУВАС, регистриращо продажбите чрез
визуализацията на фискалния бон на дигитален дисплей, то за дружеството-
жалбоподател липсва задължение да отпечатва фискален бон и на хартиен носител.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 8 от Наредбата и на чл. 118, ал. 3 ЗДДС, в
редакциите си към настоящия момент, безспорно се явяват по- благоприятната
норма за дружеството- жалбоподател, предвид което следва да се приложи
разписаният в чл. 3, ал. 2 ЗАНН институт. Съобразно изложеното, след като
впоследствие е прието изменение в нормативната база, с което поведението на
дружеството- жалбоподател вече не се третира като административно нарушение, то
липсва и основание да се ангажира административнонаказателната му отговорност.
Доколкото гореизложеното се явява самостоятелно основание за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, то настоящият съдебен състав не счита за
необходимо да обсъжда въпроса, дали процесното нарушение разкрива белези,
определящи го като маловажно.
Съобразно гореизложеното, обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено в своята цялост. Процесуалният представител на въззиваемата
страна претендира присъждане на разноски, но предвид изхода по делото, такива
не се следват на въззиваемата страна. Разноски не са поискани от въззивника.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №
464135-F497986 от 18.09.2019 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което за нарушаване състава на чл. 3 ал. 9
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, вр. чл. 118, ал. 4, т.
4 ЗДДС, на основание чл. 185 ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/, на „Джилош“ ООД, ЕИК: ********* е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/
лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд- Пловдив, на касационните основания, разписани в НПК,
и по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П.
Вярно с оригинала.
Т.К.