Р
Е Ш Е
Н И Е №
260071
гр. Пловдив, 18.01.2022 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
Председател: Димитрина
Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 14514 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по иск по чл. 26, ал. 1, предл. І от ЗЗД от Н.Р.Н. с ЕГН ********** с
адрес *** чрез адв. Ф. срещу „Неткредит” ООД, ЕИК *********, гр.София, ул. „Лъчезар
Станчев” № 3, ет. 10 представлявано от И. Х.-С. за прогласяване нищожността на договор за потребителстки кредит ********** от 12.02.2020 г. евентуално клауза
за неустойка. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между
страните е сключен договор за кредит на 12.02.2020 г. за сума от 500 лв. със срок от 1 година. Получени са
300 лв. ГЛП е 40,60 %, а ГПР-49,09 %. Общата сума за погасяване е 703,04 лв.
Съдържа се клауза за неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне
на банкова гаранция. Изплатената на кредитора сума е 415 лв. Договора е нищожен
поради нарушение на добрите нрави и ЗПК. Предвидено е на обезпечение.
Предвидената неустойка излиза извън допустимите функции. Същата представлява
допълнително възнаграждение.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Липсват нарушения
на законовите разпоредби.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства-договор за заем № **********от 12.02.2020
г. е видно, че на същата дата на ищеца е предоставена
от ответника в заем сума получавана на траншове и дължима
в 29 срок от получаване на всеки от тях. В чл. 4, ал. 3 от договора е
предвидено предоставяне на банкова гаранция. При неизпълнение на задължението
следва неустойка в размер от 4 лв. + 0,89 % от сумата на усвоения транш на ден.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Няма спор по
делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заета сума. Ответникът е
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има
правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо
лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на
кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон-
ЗПК.
Изследвайки съдържанието на договора за кредит,
съдът намира, че не са спазени изискванията към него,
предвидени в императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
чл. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал.
1, т. 7-9 ЗПК. Не е посочен е фиксиран годишен
лихвен процент по заема. Друг разход в договора не е
посочен, въпреки, че се съдържа задължение за плащане на неустойка.
По отношение ГПР съдът намира, че не е ясно дали посочения размер от 49,09
% отговаря
на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и това неможе да бъде определено, доколкото липсва
посочване на ГЛП и разходите по кредита.
Изложеното налага извод за липса на част от задължителните реквизити
по т. 10 и съставлява нарушение на ЗПК, което на основание чл. 22 от ЗПК води до недействителност на договора. Тази норма от една страна е насочена към
осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на
добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на
двете страни.
Предвид изложеното съдът намира, че иска за прогласяване нищожността на договор за потребителстки кредит ********** от 12.02.2020 г. е основателен и
следва да се уважи.
С оглед уважаването на главния иск съдът намира , че не се дължи
произнасяне по обективносъединения с него евентуален такъв за прогласяване
нищожност на клаузата за неустойка.
С оглед
изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски за държавна такса-50
лв. Тъй като същия е представляван
от пълномощник, чието
възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. Ф. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба
№ 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 300 лв.
На ответника разноски не се дължат.
Поради
изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА за нищожен сключения между Н.Р.Н. с ЕГН ********** с
адрес *** и „Неткредит” ООД, ЕИК *********, гр.София, ул. „Лъчезар Станчев” № 3, ет. 10
представлявано от И. Х.-С. договор за кредит **********
от 12.02.2020 г. на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Неткредит” ООД, ЕИК *********,
гр.София, ул. „Лъчезар Станчев” № 3, ет. 10 представлявано от И. Х.-С. да
заплати на Н.Р.Н. с ЕГН ********** с
адрес ***, сумата от 50 лв.( петдесет
лева) за разноски за производството.
ОСЪЖДА „Неткредит”
ООД, ЕИК *********, гр.София, ул. „Лъчезар Станчев” № 3, ет. 10 представлявано
от И. Х.-С.
да
заплати на адвокат Д.Л.Ф., с личен номер ********** по регистъра на САК с адрес на кантора: гр. ****, ул. ***** № ***, ет. *** ап.
*** сумата от 300 (триста) лева за адвокатско
възнаграждение,
определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ