О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /
Варненският окръжен съд, наказателно отделение на шестнадесети
януари две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ПЕТКОВ
ДЕЯН ДЕНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Атанасов ВЧНД № 41
по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХХII от НПК и е инициирано с частен протест от районен прокурор на ОП, гр.Варна,
срещу протоколно определение от проведено на 05.12.2018 г. разпоредително
заседание по НОХД № 5937/2019 г. по описа на Районен съд, гр. Варна, с което е
прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокуратурата, на
основание чл.249, ал.1 и ал.2 вр. чл.248, ал.1,, т.3 от НПК.
В протеста се сочи,
че така постановеното протоколно определение на първоинстанционния съд е
неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че обвинителният акт отговаря на
изискванията на чл.246, ал.2 от НПК и изтъкнатите доводи от защитата са
по-скаро по съществото на делото, а не са свързани с нарушаване на процесуални
права на някоя от страните в производството по време на ДП. Въз основа на
посочените основания се иска отмяна на обжалваното пред настоящия съд протоколно
определение на РС, гр. Варна.
В срока по НПК
възражения от страните не са постъпили.
След като се запозна
с материалите по делото, въззивната инстанция намери за установено следното:
Частният протест е
подаден от надлежна страна, в установения срок, поради което е допустим, като
разгледан по същество, настоящия съд го намери за основателен, поради следните
съображения:
Производството по
НОХД № 5937/2017 г. по описа на Районен съд, гр.Варна е започнало с внасяне на
обвинителен акт срещу К.Г.М., Й.К.Й. и А.Д.Г. са предадени на съд за
престъпление по чл.202 ал. 2 т. 1 вр. с ал. 1 т. 2 вр. чл. 201 пр. 1 и пр. 2 от НК.
С разпореждане делото е било насрочено в за разпоредително заседание на 05.12.2018 г.
В процесното
заседание съдът е дал ход на разпоредителното заседание, като след изслушване
на страните и по повод на наведени оплаквания от страна на защитата е
произнесено и определението предмет на настоящото производство. В атакуваното
определение е прието, че „на досъдебна фаза е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на
подсъдимия“…. тъй като:
„В обвинителния акт не става ясно съществува ли
наистина според обвинителната теза и в какво се състои присвояването на някакви
вещи. За да имаме такъв компонент в обвинителната теза, следва да е ясно чии са
тези вещи, от кого са присвоени. Това липсва в обвинителния акт и не е имало в
нито един момент анализ чии вещи са присвоени. Видимо това не са държавни вещи,
защото митото и данъците върху тях са изцяло платени и те са собственост на
вносителя. След като вносителя е направил изявление, че се дезинтересира от
тяхното притежание, единствения разпоредител остава маркопритежателя. В тази
съвкупност не става ясно от кого са присвоени. В ОА са описани артикули, които
следва да бъдат част от престъпното деяние, докато едновременно с това изрично
се ограничава престъпното деяние върху артикули, придобити в съвкупност по митнически
манифест 59. В митнически манифест 59 липсват артикули, каквито са описани в
ОА. Това прави въпроса не по същество, това е въпрос на самото ДП, което не е
положило достатъчно грижа да установи предмета на престъплението. На следващо
място, в постановлението за прекратяване частично се сочи, че присвоените вещи
са били фалшиви, на стр. 8 от ОА. Ако те са фалшиви, според обвинителната теза,
следва в ДП да се установи каква е цената на фалшивите артикули, а не
артикулите каквито са оценени като пълноценни оригинали. Това кореспондира и с
размерите, които са част от обвинението. Съдебно оценителната експертиза
обхваща артикули, стоки, които са иззети от склада на Е., след като е уточнено,
че изпълнителното деяние е осъществено само и единствено на 30 септември 2014
г., видимо не може на същата дата да бъдат присвоени артикули, доколкото на
самия терен тези артикули не са установени и не са били фиксирани. Самият
обвинителен акт съдържа изрази от рода „известно количество“, „на определено
място“. Това е недопустимо, когато се повдига обвинение и то свързано с точни
количествени и качествени характеристики на отнети вещи”
С оглед горното настоящия състав на ВОС
прие следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.249, ал.3 от НПК, определението на съда по чл.248, ал.1, т.3 от НПК подлежи на обжалване по реда на гл.XXII от НПК.
Предметът на инициираното по този ред въззивно производство е ограничен до
наличието, съответно-липсата на допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия
/пострадалия или неговите наследници/, като същите изрично са посочени от
законодателя в чл.249, ал.4 от НПК.
В конкретния случай ВРС
необосновано е приел, че е налице нарушение правото на защита на обвиняемия
изразяващо се в неясно обвинение. Подобен извод не намира опора и в материалите
по делото.
Обвинителният акт –обстоятелствената и
заключителната му част, съдържа всички необходими реквизити, всички необходими
обстоятелства и факти, годни да очертаят предмета на доказване в съдебното
производство.Достатъчно ясно са описани време, място, начин на извършване на престъплението
от обвиняемите, както и размера на вредите.От описанието в обстоятелствената
част на обв.акт ясно се разбират какви са съставомерните действия на обвиняемите
лица, поради което не съществува твърдяната от съда неяснота в повдигнатото му
обвинение. Обвинителният акт достатъчно и в необходимата степен е ясен и
относно обективната и субективната страна на престъплението, за което са предадени
на съд обвинените лица Същият е съобразен с разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК. Разсъжденията на съда, касаят оценката на доказателствата и в голяма
степен теоретичните постановки относно състава на престъплението по чл.201 и
сл. от НК. Едва с окончателния си
съдебен акт съдът има задължението да се произнесе по въпросите залегнали
чл.301 от НПК. Изпълнявайки тези си задължения съдът следва да съобразява и
изискванията на чл.305 НПК, в резултат на проведеното от него съдебно дирене.
Доводите, изложени от първоинстанционният съд
в атакуваното определение са по съществото на делото. Дали съда ще приеме становището
на обвинението за извършване на деянието от подсъдимите в качеството им на
дл.лица, явяват ли се инкриминираните
вещи чужди за тях и каква е тяхната стойност, каква е правната квалификация въз
основа на възприетите и доказани факти са въпроси, който следва
да бъде изясняван от съда в хода на съдебното следствие и да намери отговор в крайният
акт.
Контролната съдебна
инстанция споделя възраженията на прокуратурата, че не са допуснати
процесуалните нарушения, посочени от законодателя в атакуваното определение на
съда. Въззивната съдебна инстанция не установи в изготвения обвинителен акт
пороци, които да поставят в невъзможност подсъдимия да разбере в какво го
обвиняват и да се защитава по повдигнатите обвинения.
Предвид
гореизложеното, настоящият въззивен съд счита, че така направения от Районен
съд, Варна извод относно наличието на допуснато отстранимо съществено нарушение
на процесуални правила по чл.249, ал.4
от НПК, довело до нарушаване на правата на обвиняемите,
респективно към настоящия момент подсъдимите е неправилен. Определението
на ВРС в обжалваната част следва да бъде
отменено, а делото върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Водим от горното и на
основание чл.345, ал.1, вр. чл.249, ал.3
от НПК, Окръжен съд-Варна
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение, постановено в проведено на 05.12.2018 г. разпоредително
заседание по НОХД № 5937/2019 г. по описа на Районен съд, гр. Варна, с което е
прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокуратурата, на
основание чл.249, ал.1 и ал.2 вр. чл.248, ал.1,, т.3 от НПК.
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.