Р Е Ш Е Н И Е
Номер 817 03.07.2020 година
град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в
открито заседание на десети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от съдия Д.Гальов адм.
дело № 877 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и следващите АПК, вр. с чл.65, ал.4, вр. с ал.1 от Закона за общинската
собственост (ЗОС).
Образувано е по жалба на „АННО ДОМИНИ“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр.Обзор, *, представлявано от управителя Е.К.И. чрез
упълномощен процесуален представител- адвокат В.В. ***, със съдебен адрес ***,
против Заповед № 329 от 18.03.2020г. на Кмета на Община Несебър. Освен
оспорване на този адм.акт е направено и искане за спиране на допуснатото по
закон предварително изпълнение на атакуваната пред съда заповед, с която на
основание чл.65, ал.1 от Закона за общинската собственост /за краткост ЗОС/ е
постановено изземване на държания без правно основание недвижим имот- общинска
собственост, представляващ ПИ ***по КК и КР на гр.Обзор, с площ от 504 кв.м, с
начин на трайно ползване „Обект за култура и изкуство“, за който е съставен Акт
за общинска собственост № 5449 от 03.09.2013г.
Сочи се, че кметът няма самостоятелна
компетентност да се разпорежда с общински имоти, ако не бъде упълномощен за
това от Общинския съвет. В този смисъл, всеки акт постановен във връзка с
такова разпореждане, за което липсвало изрично решение на Общинския съвет
обуславял постановяването на акт при липса на компетентност. Освен това кметът
не можел да разпорежда унищожаване на публично имущество- общинска собственост,
каквото било сторено в случая, също без санкцията на органа на местното
самоуправление. Освен липсата на решение на Общ съвет, кметът издал заповедта,
въпреки наличието на своя лична заинтересованост от изхода на производството.
Твърди се, че е налице пристрастност на ответния орган, предвид висящото
досъдебно производство в Специализираната прокуратура/ за краткост СП/, по което дело били разпитани като свидетели
множество лица, сред които и управителят на фирмата Елка Илиева. Били
извършвани проверки и от страна на АДФИ, а наред с това е висяща и проверка на
КПКОНПИ. Твърди се наличието на преюдициалност на тези производства по
отношение на настоящото дело, за което е направено и особено искане за спиране
на настоящото съдебно производство до приключване на процедурите пред СП и
КПКОНПИ. Според жалбоподателя, частният интерес на кмета на общината „се изразява в облага от нематериален
характер за лицето или по-точно в избягване на загуба, отговорност, санкция или
друго неблагоприятно събитие.“ /стр.8,
абзац 2 от жалбата/. Изложени са съображения и за противоречие на заповедта
с материалния закон, като се оспорват обстоятелствата, че обективираните в
трите констативни акта строежи са незакони, поради което се заявява, че не
подлежат на принудително премахване. Описва се, изложеното в тези три
констативни акта, в които се твърди извършването на незаконни строежи. Изразява
се несъгласие с описаното в съответните констативни актове, като се сочи липса
на уведомяване на дружеството, което да изпрати представител по време на
проверката, както и евентуално да приложи документи. Сочи се, че и трите
констативни акта са оспорени по административен ред пред общинската
администрация. Дружеството обосновава правния си интерес от атакуване на
заповедта с негативните последици свързани с принудителното събиране на
разходите по премахване на твърдените незаконни строежи.
Иска се цялостна отмяна на заповедта и
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател се
представлява от упълномощен процесуален представител, поддържа жалбата и
пледира за цялостна отмяна на обжалваният административен акт. Представя
разпечатка от сведение до КПКОНПИ, подадено от лице, легитимиращо се като
търговски пълномощник на оспорващото дружество. Представят се и писмени бележки
по съществото на спора.
Ответникът – Кмет на Община Несебър, чрез процесуалния
си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна.
В писмени бележки сочи, че при издаване на заповедта не са налице отклонения от
изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. Твърди се, наличие на всички
материалноправни предпоставки за постановяване на такъв акт, по реда на чл.65
от ЗОС. Връчена е нотариална покана на дружеството, указан бил срок за
доброволно освобождаване на имота, който е изтекъл, като било пратено и отделно
писмо от 02.03.2020г., с което също се приканвало дружеството да освободи
доброволно общинската собственост, но указанията не били изпълнени, поради
което е било необходимо издаването на процесната заповед. Изрично се сочи, че
разпореденото с процесната заповед премахване на незаконните строежи не
представлява финализиране на процедурата разписана от законодателя в чл.225а от ЗУТ за прпемахване на строежи от 4-та до 6-та категория, незаконни по смисъла
на чл.225, ал.2 от ЗУТ, тъй като липсвали съответните фактически и правни
основания в този смисъл, които да са посочени в заповедта. Въпреки това, се
твърди, че в диспозитивната част на заповедта не е налице противоречие с
посоченото правно основание. С указаното премахване на незаконните строежи,
ответният орган само определял начина, по който да се извърши принудителното
изземване на имота. Последователно се поддържа становището, че инкорпорираното
в диспозитива на акта премахване на незаконно построени строежи не
инкорпорирало заповед, с правно основание чл.225а от ЗУТ, за издаването на
която е необходима специална процедура. Изтъква, че по делото са приложени
писмени доказателства, установяващи наличието на основания за издаване на
заповедта за изземване. Пледира се за отхвърляне на жалбата изцяло.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна
намира следното:
С
оспореният административен акт- Заповед
№ 329 от 18.03.2020г. Кметът на Община Несебър изземва от дружеството-жалбоподател,
държания без правно основание имот- общинска собственост, представля-ващ ПИ ***по
КК и КР на гр.Обзор, с площ от 504 кв.м, с начин на трайно ползване „Обект за култура и изкуство“, за който е
съставен Акт за общинска собственост № 5449 от 03.09.2013г.
Със заповедта е указано, че предоставения 7-дневен срок за доброволно
освобождаване и предаване на имота е изтекъл, след което нарочна комисия
назначена със заповед от 11.03.2020г. извършила оглед на място на 12.03.2020г.
и установила, че не са предприети действия по освобождаване на общинската
собственост, поради което е наредено „изземване на държания без правно
основание имот, като се премахнат
обектите, които са построени без разрешение за строеж и същият да се освободи
от движими вещи.“ Съгласно т.2 от заповедта е посочена дата за изпълнение
на административния акт, а именно „на
14-тия ден от отмяна на извънредното положение на страната“. Указано е, че
ако този ден е неработен, изпълнението следва да се извърши на първия работен
ден, следващ 14-тия ден от отмяната на извънредното положение. Допълнително е
регламентиран и началният час – от 10.30 часа, при спазване на надлежно
изготвен План за безопасност и здраве, съответно е посочено, че следва да се
изпълни със съдействие на полицията, да се информират доставчиците на
електрическа енергия и вода, с оглед прекъсване на съответното захранване в
района на обекта и в самия обект. В т.7 от заповедта се указва, че след
изпълнение на заповедта за изземване, имотът следва да се огради и обезопаси,
за да се възпрепятства достъпа на трети лица, до привеждането му в състояние
годно за общо ползване от населението. В т.8 на заповедта е посочено, че вещите
намиращи се в имота следва да бъдат извозени до общинска складова база за
съхранението им, съгласно чл.88-89 от ЗС.
По делото е безспорно чия е собствеността на процесният недвижим имот, а
от представените към преписката писмени доказателства се установява, че
недвижимият имот е именно общинска собственост.
С Договор № 230 от 19.05.2017г. сключен между Община Несебър и
жалбоподателя, е предоставен безпрепятствен, неограничен и постоянен достъп до
имот, с идентификатор ***по КК и КР на гр.Обзор, с площ от 504 кв.м, с начин на
трайно ползване „комплекс за култура и изкуство“. Съгласно чл.1 от
съглашението, Общината възлага, а Дружеството се задължава изцяло за своя
сметка да извърши ремонт и да поддържа реализираното през 2008г. „Вертикална планировка, благоустрояване и
озеленяване“ в имота. Описаното в чл.2, ал.6 от договора съдържа задължение
на общинската администрация „ежегодно, за срок от 5 години от завършване на
обекта, удостоверено със съответен акт, да снабдява дружеството с необходимите
за това разрешения за поставяне в обекта на преместваеми обекти, по реда на
Наредба № 2 и Наредба № 10 на ОбщС- Несебър. Според чл.3, ал.9 дружеството се
задължава да заплаща на общината всички дължими такси за разполагане на
преместваеми обекти върху територията на имота, при снабдяване с необходимите
разрешителни за провеждане на търговска дейност на открито. Възможностите за
прекратяване на споразумението са упоменати в раздел V и са посочени в
хипотезите на чл.7 от договора. Предвидено е и правото на едностранно
прекратяване на договора, с едномесечно писмено предизвестие до неизправната
страна, при виновно неизпълнение на някои от задълженията по този договор.
По делото не се спори и относно факта, че дружеството е уведомено за
започналото производство, с правно основание чл.65, ал.1 от ЗОС, респективно с
указания седмодневен срок за доброволно предаване на имота, като не се и твърди
такива действия да са предприети. Спорно е обстоятелството дали договорът от
2017г. между Община Несебър и дружеството-жалбоподател е прекратен или не.
Според тезата на жалбоподателя, нотариалната покана не е връчено редовно на
фирмата и не може да произведе целените последици, с изтичане на едномесечното
предизвестие, а оттам и за обосноваване на извода, че имотът се държи без
правно основание /след прекратяване на договора/. Според ответната страна- Кмет
на Община Несебър, поканата е връчена според изискванията на закона и
удостоверява, че договорът е прекратен преди датата на издаване процесната
заповед.
Предвид
приобщеното по делото заверено копие на официален удостоверителен документ,
изготвен от нотариус, в кръга на неговите правомощия, а именно, че на
27.01.2020г. е връчена надлежно нотариалната покана с упоменатото в нея
едномесечно предизвестие за разваляне на договора, което връчване се основава
на посоченото в чл.47 от ГПК, съдът намира, че позоваването на този
доказателствен източник от ответната страна е законосъобразно. След
прекратяване на договора, след което жалбоподателят следва да предаде държания
от него имот и без да е налице друго законово основание за държане, имотът се
държи без правно основание. Нещо повече, предоставен е срок и
обективна възможност на държателя за доброволно изпълнение на заповедта и
освобождаване на общинския недвижим имот.
На 20.02.2020г. е съставен
Констативен акт № 1 от работна група на общинската администрация, съгласно посочения
в документа състав. Отразено е, че КА е съставен във връзка с извършена по-рано
проверка- на 10.02.2020г. Посетен е търговски обект за обществено обслужване с
търговско наименование Коктейл бар „Бедрок“, разположен в имот с идентификатор ***по
КК и КР на гр.Обзор- публична общинска собственост. Сочи се, че в
североизточната част на този имот, на границата с други два имота е изграден
въпросният търговски обект, който е с площ от около 45 кв.м. с неправилна
форма, изграден върху бетонова настилка, изпълнен от смесена метална и дървена
конструкция, замонолитена към бетоновата настилка, покрита с дървена обшивка и
изпълнена покривна хидроизолация от ондулин. Около конструкцията е изпълнена
декоративна армирана мазилка върху метална скара, с рабицова мрежа, за
придаване на различни декоративни форми по фасадата на строежа. Уточнено е, че
търговският обект е с неправилна форма и приблизителни размери 8.00/ 8.00 /
4.00 метра и средна височина от нивото на прилежащия терен 3.40 метра, като е
водоснабден и електрифициран. Посочено е, че към момента на проверката-
10.02.2020г. строежът не се използва. Строежът е квалифициран, като такъв от
V-та категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ. Сочи се, че този
строеж е изграден без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж.
На 24.02.2020г. е съставен
Констативен акт № 3 от работна група на общинската администрация, съгласно
посочения в документа състав. Отразено е, че КА е съставен във връзка с
извършена по-рано проверка- на 10.02.2020г., когато е посетен търговски обект
за обществено обслужване с търговско наименование Коктейл бар „Бедрок“,
разположен в имот с идентификатор ***по КК и КР на гр.Обзор- публична общинска
собственост. Описано е, че в централната част на процесния имот е изграден
фонтан /шадраван/ с площ от около 8 кв.м и височина от 4.00 м, от декоративна
армирана мазилка върху метална скара, с рабицова мрежа за придаване на различни
декоративни форми. Шадраванът е водоснабден от стоманобетонова шахта с размер
0.90/ 0.90 м и дълбочина 2.30 м. под нивото на терена, покрита с метален капак,
изпълнена в рамките на посочения търговски обект. Строежът е квалифициран, като
такъв от V-та категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“в“ от ЗУТ. Сочи се, че
този строеж е изграден без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж.
На 24.02.2020г. е съставен Констативен акт № 4 от работна група на
общинската администрация, съгласно посочения в документа състав. Отразено е, че
КА е съставен във връзка с извършена по-рано проверка- на 10.02.2020г., когато
е посетен търговски обект за обществено обслужване с търговско наименование
Коктейл бар „Бедрок“, разположен в имот с идентификатор ***по КК и КР на
гр.Обзор- публична общинска собственост. Описано е, че строежът е „Ограда
/ограждение/“, изградена по границите на процесния имот. Изпълнен е от
декоративна армирана мазилка върху метална скара, с рабицова мрежа, с
приблизителна дължина 80.00 м и плътна част със средна височина- 0.90 м от
нивото на терена. Строежът е квалифициран, като такъв от VІ-та категория,
съгласно чл.137, ал.1, т.6, вр. с чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ. Сочи се, че този
строеж е изграден без разрешение за строеж.
От страна на дружеството- жалбоподател са подадени са възражения по
изготвените и връчени констативни актове.
Видно от съдържанието на трите констативни акта, описаните в тях строежи
са незаконни, по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и подлежат на премахване
по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Към преписката е приложена нотариална покана от Община Несебър до
дружеството- жалбоподател, съгласно която и поради описаните в поканата
неизпълнения на задълженията на този субект, съгласно чл.1, като и чл.3, ал.10
от Договор № 230 от 19.05.2017г. общината разваля този договор и в едномесечен
срок от получаване на настоящата покана следва да се предаде недвижимия имот на
собственика на вещта, с изготвяне на съответен приемо- предавателен протокол.
Указано е, че при неизпълнение ще бъдат предприети действия по Закона за
общинската собственост. Приложено е официално удостоверяване от нотариус Мария
Бакърджиева, с рег.№ 110 на НК, според което на 27.01.2020г. е удостоверено
връчването на описаната покана, като се сочи, че същото е въз основа на
предвидената в чл.47 от ГПК възможност за такова връчване, предвид трикратното
посещение на адреса на фирмата на различни дати и изтичането на 14-дневен срок
от последното посещение на 13.01.2020г. Описано е и обстоятелството, че е
залепено уведомление на входната врата.
Със Заповед № 329 от 18.03.2020г. на Кмета на Община Несебър е наредено
изземването на процесния имот- публична общинска собственост, който е държан от
дружеството- жалбоподател без правно основание, като се премахнат обектите,
които са построени без разрешение за строеж в имота и същият следва да се
освободи от движимите вещи.
Заповедта е издадена, на основание чл.65, ал.1 от ЗОС и чл.44, ал.2 от ЗМСМА. Съгласно първия посочен законов текст „Общински имот, който се владее или държи без
основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е
отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината“. За
разлика от описаното правни
основания, в обстоятелствената част на административния акт са описани и други
фактически основания, а именно наличието на строежи, за които няма съответни
разрешения, т.е. посочените поотделно търговски обект Коктейл бар „Бедрок“,
фонтан /шадраван/ и ограда /ограждение/.
Сочи се, че отправеното едномесечно предизвестие, считано от връчване на
нотариалната покана е изтекло на 27.02.2020г., но имотът не е предаден.
Допълнително е предоставен 7-дневен срок от уведомяването с нарочно писмо от
02.03.2020г. за доброволно освобождаване и предаване на имота, като при
извършен на 12.03.2020г. оглед от назначената комисия е констатирана липсата на
предприети действия по освобождаване на имота.
В настоящото производство е безспорен и доказан по категоричен начин
фактът, че недвижимият имот е общинска собственост, връчена е нотариалната
покана с известие за прекратяване на съществуващия между страните договор
относно ползването на този имот, като е изтекъл и указания срок за доброволното
му освобождаване, очевидно изтекъл преди издаване на заповедта. Несъмнено, при
тези констатации са налице кумулативно изискуемите предпоставки за
постановяване на изземването по реда на чл.65, ал.1 от ЗОС. Заповедта е
получена от адресата си и е оспорена с изрично искане за спиране на
изпълнението й, предвид възможността по чл.166 от АПК.
Заповедта за изземването на имота подлежи на обжалване по реда на АПК.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго
/чл.65, ал.4 от ЗОС/. Посочената
нормативна уредба обосновава извод за допуснато по силата на закона
предварително изпълнение на административния акт. По
отношение искането за спиране предварителното изпълнение на заповедта, с правно
основание чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК, съдът се произнесе с Определение № 794
от 18.05.2020г. /л.111-115 от делото/.
Искането е уважено частично, а в останалата част е отхвърлено.
С протоколно определение на съда от проведеното открито заседание на
10.06.2020г. бе оставено без уважение искането на оспорващата страна за спиране
на съдебното производство, поради наличие на преюдициално производство по
отношение изхода от настоящото дело, а именно висяща процедура пред КПКОНПИ, за
което е подадено сведение от търговски пълномощник на фирмата- жалбоподател.
При
така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законния 14-дневен срок от
субект, за когото административният акт е неблагоприятен, а заповедта подлежи
на съдебен контрол.Следователно, оспорването е процесуално ДОПУСТИМО.
Относно
компетентността на издателя, формата на
акта, спазване на административнопроизводствените правила, изискванията на
материалния закон и съответствието с целта на закона, съдът съобрази
следното:
Въпреки
изложеното в жалбата, оспореният акт е издаден от компетентен орган. Това е
така, защото нормата на чл.65, ал.1 от ЗОС предвижда подобно правомощие
единствено на Кмета на общината, в случаят, издателят е Кмета на Община Несебър,
който несъмнено има компетентност да постанови изземване на имоти, собственост
на Община Несебър. В случаят, само този орган може да постанови изземване на
имот- общинска собственост, а по делото фактът чия е собствеността е безспорен.
Не намира опора в закона заявеното от оспорващата страна, че подобно изземване
следва да се основава на решение на общинския съвет. Законодателят е предвидил
подобна хипотеза, само когато издател на заповедта с посоченото правно
основание е „кметът на район“,
каквито хипотези са възможни в Столична община, както и в градовете с районно
деление, съгласно чл.65, ал.2 от ЗОС. Обаче, разпоредбата на чл.65, ал.1 от ЗОС
не съдържа подобни условия, като част от фактическият състав по издаване на
такава заповед и аргументите на жалбоподателя, за изискуемо решение на
общинския съвет, предпоставящо издаването на такава заповед са неоснователни.
Висящността
на производства от компетентността на други органи във връзка с евентуално
правонарушения не може да бъде основание за незаконосъобразност на издадената
заповед, както сочи жалбоподателя. Евентуалното реализиране на
административнонаказателна, наказателна или имуществена отговорност по
отношение на ответника не може да бъде обсъждано в настоящото производство, тъй
като не е относимо към предмета на делото.
Обжалваната заповед била издадена в предвидената от
закона писмена форма.
Кметът на община Несебър, е постановил оспорената по
делото заповед, а като правно основание в същата се сочи единствено чл.65, ал.1
от ЗОС. Въпреки това, в несъответствие с описаното правно основание, е наредено
изземване на общинския имот в гр.Обзор, който се държи от дружеството „АННО
ДОМИНИ“ЕООД, без правно основание, „като
се премахнат обектите, които са построени без разрешение за строеж…“.
Посоченото действие очевидно не съответства на приложимата и цитирана от
издателя на заповедта норма на чл.65, ал.1 от ЗОС. Никъде в този текст на
закона, не се сочи възможността за премахването на незаконни строежи, като
начин за изпълнение на заповед с такова правно основание. Това е така, защото
както и ответната страна в писмените си бележки сочи, производството по
установяване изграждането на незаконен строеж от неговата компетентност /ІV-та-
VІ-та категория/, както и евентуалното му премахване е съвсем различна процедура,
съгласно чл.225а от ЗУТ и въпреки наличието на компетентност на кмета на
общината да издава подобна заповед, указания от такова естество не могат да
бъдат давани в настоящото производство, с правно основание чл.65, ал.1 от ЗОС.
Именно в производството по установяване наличието на незаконни строежи следва
да се отговори на въпроса дали същите подлежат на премахване, ако не са налице хипотезите
на търпимост, чието наличие би било отрицателна предпоставка за издаване на
заповед, с правно основание чл.225а от ЗУТ. В настоящото административно
производство тези факти не могат да се установяват и съображенията на страните
във връзка със съставени и описани по-горе в изложението констативни актове са
извън предмета на това дело, поради което няма и да се обсъждат. Обаче, фактът,
че основавайки се на нормата на чл.65, ал.1 от ЗОС, издателят е дал подобни
указания „за премахване на обектите,
построени без разрешение за строеж“ обосновава извода, че в тази част
заповедта е незаконосъобразна, поради противоречие с материалния закон и
несъответствие с целта на закона, която е единствено да се изземе имота от лице
държащо го без правно основание, като се възстановят правата на собственика-
съответната община.
В случаят, с подобни указания са нарушени съществено и
производствените правила, тъй като в един административен акт, ответникът
фактически е обединил тези две производства, каквато възможност законодателят
не допуска. Вярно е, че не е посочено правно основание по чл.225а от ЗУТ, но указаното
премахване на строежи, построени без разрешение за строеж, по своята същност
съставлява именно такова компилиране на двете отделни и несъвместими процедури,
регламентирани в различни закони, като в единият случай законодателят е включил предварително изпълнение /по чл.65 от ЗОС/, а в другият случай / по чл.225а от ЗУТ/, законът не съдържа подобни
указания.
В останалата си част, доколкото се изземва имот от
юридическо лице, което го държи без правно основание, с оглед контекста на
изложеното относно прекратяване на договора и удостовереното връчване на
нотариална покана, заповедта е законосъобразна. Това е така, защото както вече
бе отбелязано в настоящия съдебен акт, не се спори за факта, че имотът е
общинска собственост, а при така ангажираните в процеса писмени доказателства обсъдени
в решението се установява и наличието на останалите кумулативно изискуеми
предпоставки за издаване на тази заповед, държане на имота от друго лице
/жалбоподателя/, вече без правно основание, както и фактът, че в указания
времеви интервал не са предприети действия за неговото освобождаване, каквито
не се и твърдят от оспорващата страна. Освобождаването на иззетия имот от
движими вещи и тяхното надлежно съхранение, указано в заповедта също е
законосъобразно и не противоречи на целите на издадената заповед. Обаче, всякакво
премахване на изградени строежи не може да се основава на приложимата в случая
законова норма, докато не бъде постановена заповед, с правно основание по
чл.225а от ЗУТ, която да влезе в сила и да бъде основание за подобно премахване.
Всички други въпроси свързани с уреждане на
взаимоотношенията между фирмата и общината по повод общинския имот в гр.Обзор
могат да бъдат предмет на съответни искови производства пред гражданския съд,
поради което тези въпроси не следва да се обсъждат понастоящем.
Обобщено, издадената заповед е частично
незаконосъобразна, В ЧАСТТА, в която инкорпорира указания „като се премахнат обектите,
които са построени без разрешение за строеж в имота“, поради което следва
да бъде отменена в съответната част. В останалата част, заповедта е
законосъобразен административен акт и оспорване на самото изземване, е
НЕОСНОВАТЕЛНО, респективно следва да бъде отхвърлено, в тази част.
При този изход на делото, изричното и своевременно искане на
оспорващата страна да се присъдят направените в процеса разноски, следва да
бъде уважено. Платени са 50 лева за дължимата държавна такса за образуване на
дело и 600 лева – адвокатско възнаграждение за един адвокат, общо 650 лева, които
Община Несебър следва да заплати на оспорващото дружество.
По изложените съображения, на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд – Бургас, първи състав
ОТМЕНЯ Заповед № 329 от 18.03.2020г., издадена от Кмета на Община Несебър, с която на
основание чл.65, ал.1 от ЗОС се изземва от „АННО ДОМИНИ“ ЕООД, държания без
правно основание имот- общинска собственост, представляващ ПИ ***по КК и КР на
гр.Обзор, с площ от 504 кв.м, с начин на трайно ползване „Обект за култура и изкуство“, за който е съставен Акт за общинска
собственост № 5449 от 03.09.2013г., В
ЧАСТТА, в която е указано „като се премахнат обектите, които са
построени без разрешение за строеж“, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА в тази
част.
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „АННО
ДОМИНИ“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес: гр.Обзор, *, представлявано от
управителя Е.К.И. чрез упълномощен процесуален представител- адвокат В.В. ***,
със съдебен адрес:***, против Заповед № 329 от 18.03.2020г. на Кмета на Община
Несебър, в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, като НЕОСНОВАТЕЛНО в съответната част.
ОСЪЖДА Община Несебър да заплати на „АННО ДОМИНИ“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес:
гр.Обзор, *, представлявано от управителя Е.К.И. разноски по делото в размер на 650 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, в 14-дневен срок от съобщението, пред
Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: