Р Е
Ш Е
Н И
Е № 260001
гр. Враца, 25.01.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, гражданско отделение в публичното заседание на 02 декември 2020 год. в състав:
Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.съдия КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Мария К.Ценова, като разгледа докладваното от съдия Досов въззивно
гр.дело № 518/2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
С Решение №74/17.03.2020 год., постановено по гр. дело
№1113/2019 год. по описа на РС-Козлодуй, състав на съда се е произнесъл по
предявените пред него искове с правно основание чл.124,ал.1 вр. с чл.422,ал.1 и
чл.415 ,ал.1 от ГПК, като е:
1/ Признал за установено по отношение на ищеца "ЕОС
МАТРИКС" ЕООД - гр.София, ЕИК *********, че ответникът Г.С.К. *** -
солидарен длъжник и поръчител, дължи на ищеца вземането, присъдено в заповедно
производство по частно гражданско дело №821/2019 год. по описа на Районен съд -
Козлодуй, за главница 3000.00 лева - частично дължима от цялата главница в
размер на 9106.17 лева по Договор за потребителски кредит без поръчители от
17.05.2008 год. и Договор за поръчителство към него от 01.04.2010 год. ведно с
Анекс № 1 от 01.04.2010 год. към Договор за потребителски кредит от 17.05.2008
год., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението на
02.07.2019 год. до окончателното изплащане;
2/ Отхвърлил като неоснователен иска на "ЕОС
МАТРИКС" ЕООД -гр.София , ЕИК *********, против ответника и длъжник С.К.И.
*** за признаване за установена дължимост на вземането, присъдено в заповедно
производство по частно гражданско дело № 821/2019 год. по описа на Районен съд
- Козлодуй за главница 3000.00 лева - частично дължима от цялата главница в
размер на 9106.17 лева по Договор за потребителски кредит без поръчители от
17.05.2008 год. и Договор за поръчителство към него от 01.04.2010 год. ведно с Анекс № 1 от 01.04.2010 год. към
Договор за потребителски кредит от 17.05.2008 год., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението на 02.07.2019 год. до окончателното
изплащане.
На основание чл.78,ал.1 ГПК съдът е осъдил ответника Г.С.К.
*** да заплати на ищеца "ЕОС МАТРИКС" ЕООД - гр. София разноски по делото в размер на 160.00 лева.
На основание чл.78,ал.3 ГПК съдът е осъдил ищеца
"ЕОС МАТРИКС" ЕООД - гр.София да заплати на ответника С.К.И. ***
разноски в размер на 500.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Решение №74/17.03.2020 год. е обжалвано от ищеца
"ЕОС МАТРИКС" ЕООД - гр.София и от ответника Г.С.К. ***.
"ЕОС МАТРИКС" ЕООД - гр.София обжалва решение
№74/17.03.2020 год. в частта, с която предявеният от дружеството против
ответника С.К.И. установителен иск е отхвърлен. Този жалбоподател поддържа, че
решението в обжалваната му от него част е неправилно, като постановено в
противоречие с материално правните разпоредби и утвърдената съдебно практика.
Сочи, че при постановяването му съдът е пренебрегнал постановките на
тълкувателно решение №8/2017 год. от 02.04.2019 год. / по тълкувателно дело №8/2017 год. на ОСГТК
на ВКС/, според което при липса на валидно уведомяване на длъжника за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, съдът не следва да отхвърля целия иск като неоснователен, а следва да
уважи иска за вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на пресъдено нещо. Конкретният случай
е именно такъв и искът за сумата от 3000.00 лева, представляваща част от
дължима и изискуема главница в размер на 9106.17 лева, е основателен.
Жалбоподателят-ищец иска решението да бъде отменено в
обжалваната от него част, като бъде признато за установено, че ответникът С.К.И.
дължи на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД сумата от 3000.00 лева, представляваща
част от дължима и изискуема главница в размер на 9106.17 лева, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Претендира и
присъждане на разноски за заповедното, първоинстанционното и въззивното
производство. Не сочи и не представя нови доказателства.
В срока по чл. 263,ал. 1 ГПК ответникът по жалбата С.К.И.
е депозирал отговор, в който подробно мотивира становище за нейната неоснователност.
Претендира разноски за въззивното производство. Не сочи и не представя
доказателства.
Г.С.К. *** обжалва решение №74/17.03.2020 год. в частта, с която предявеният против него
установителен иск е уважен. Жалбоподателят-ответник оспорва извода на съда, че
кредиторът "ЕОС МАТРИКС" ЕООД
му е обявил предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на
заявлението /за издаване на заповед по чл.410 от ГПК/ в съда, като твърди, че е
узнал за представените за установяване на това обстоятелство писмени
доказателства едва от решението на съда.
Твърдението на жалбоподателя Г.К. е, че в получените от
него и от С.К. преписи от приложенията към исковата молба не са се съдържали
доказателства относно изпратено до него и връчено му уведомление за предсрочна
изискуемост на кредита, като след постановяване на решението той /чрез пълномощника си/ е установил, че такова
е било представено като приложение, но само към исковата молба, която се намира
в кориците на делото. Счита, че това несъответствие не се дължи на техническа
грешка на съда, а на неизпълнение на задължението на ищеца да окомплектова
екземплярите от исковата молба за ответниците с всички приложения. Изхождайки от това си твърдение
поддържа, че приложената по делото обратна разписка /л. 9
от делото на РС-Козлодуй/ е
новооткрито доказателство и формулира
искане за откриване на производство по чл. 193 ГПК по оспорването й. Пак във
връзка с оспорването на обратната разписка, прави искане за събиране на информация
и разпит като свидетели на служители на куриерската фирма, доставила
уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита и удостоверила връчването му на Г.К. чрез
обратната разписка.
Жалбоподателят-ответник иска решението да бъде отменено в
обжалваната част, а предявеният против него установителен иск отхвърлен. Претендира
и присъждане на разноски за първоинстанционното и въззивното производство.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК ответникът по жалбата
"ЕОС МАТРИКС" ЕООД е депозирал отговор, в който мотивира становище за
нейната неоснователност. Не сочи и не представя доказателства. Оспорва
исканията на жалбоподателя Г.К. за събиране на доказателства, като
преклудирани.
В редовно съдебно заседание въззивникът-ищец "ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, редовно призован, се представлява от адв.А.К. ***, която поддържа
въззивната жалба по подробно изложените в нея съображения. Прави искане да се
постанови на акт, с който да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната
му част, така и да се присъдят направените разноски, представляващи заплатени
държавни такси в заповедното, исковото и настоящото производство, както и
внесения депозит за изготвяне на заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза в първоинстанционното производство. В условията на евентуалност се
прави възражение за прекомерност на хонорарите с оглед фактическата и правна
сложност на производството, като на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК иска да
се посочи банкова сметка ***е.
В своята съдебна реч процесуалния представител на
С.К.И. и Г.С.К. - адв.М.С., оспорва жалбата и моли да се
постанови решение, с което да се отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част по отношение на Г.С.К., и да потвърдите съответно в частта за С.К.И..
По отношение изложените съображения за изтекла погасителна давност е приложена
съдебна практика. Прави искане за присъждане на направените разноски съгласно
приложения списък и възражение за прекомерност на възнаграждението за ответната
страна.
Пред въззивния съд с определението по чл.267 ГПК не са допуснати
исканите от жалбоподателя-ответник доказателства с мотива, че същите е могло да
бъдат събрани, респ. оспорени, още пред първоинстанционния съд.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Районният съд е бил сезиран със заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК
*********, в качеството му на цесионер съгласно договори за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.02.2013 г. и приложенията към тях,
сключени между него и "Стопанска инвестиционна банка" АД /по-надолу
за краткост "СИБАНК" АД/, против С.К.И. в качеството му на длъжник по
договор за потребителски кредит без поръчители от 17.05.2008 г., ведно с Анекс
№ 1/01.04.2010 г. към него, сключени между него и "СИБАНК" АД, и Г.С.К.
като поръчител по договор за поръчителство от 01.04.2010 г. към договор за потребителски
кредит без поръчители от 17.05.2008 г. и анекс към него, сключени между него и "СИБАНК"
АД, за дължимо от двамата солидарно парично вземане в размер на 3000,00 лева
главница – частично дължима по договорите от общо дължима и изискуема главница
в размер на 9106,17 лева. Поискано е да бъдат присъдени и направените в
заповедното производство разноски в размер на 60,00 лева.
В точка 12 от заявлението заявителят е посочил, че
вземането му произтича от сключен между С.К.И. като кредитополучател и "СИБАНК"
АД като кредитодател договор за потребителски кредит без поръчители, по силата
на който последният е отпуснал на С.К.И. кредит в общ размер на 10000,00 лева с
краен срок на издължаване 120 месеца от датата на усвояването му. Посочено е,
че на 01.04.2010 г. е сключен договор за поръчителство към този договор за
кредит между "СИБАНК" АД и Г.С.К., по силата на който последният като
поръчител се е задължил спрямо кредитора да отговаря при условията на солидарна
отговорност за изпълнение на задължението на длъжника С.К.И. по отпуснатия
кредит. Изложено е, че на същата дата – 01.04.2010 г., между "СИБАНК"
АД – от една страна, и С.К.И. и Г.С.К. – от друга, е сключен анекс № 1 към
договора за потребителски кредит без поръчители, съгласно който анекс страните
са констатирали, че към датата на сключването му остатъкът от главницата е в
размер на 9118,13 лева, като банката е отпуснала на длъжника допълнителна сума
в размер на 881,87 лева, с която следва да бъде погасено просрочието по
кредита. В резултат на това общият размер на задължението е 10000,00 лева, а
крайният срок за издължаване е 30.03.2020 г. Релевирано е, че след подписването
на анекса длъжниците са извършвали погасявания на дължимите месечни вноски,
след което са преустановили плащанията си, като в резултат на извършените
плащания е останала непогасена главница в размер на 9106,17 лева. В тази точка
заявителят е обосновал качеството си на кредитор, посочвайки, че между него и "Стопанска
инвестиционна банка" АД на 27.02.2013 г. са сключени договори за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/, ведно с приложенията към тях, по силата на
които първият е придобил вземанията на банката срещу тези длъжници, произтичащи
от цитираните договори и анекса към тях.
По подаденото заявление е образувано ч. гр. д. № 821/2019г.
по описа на Районен съд - Козлодуй, като съдът е издал заповед № 520 от
03.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредил длъжниците С.И. и Г.К. да заплатят на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, сумата
от 3000,00 лева – главница, частично дължима по Договор за потребителски кредит
без поръчители от 17.05.2008г. и Договор за поръчителство към него от
01.04.2010 г., ведно с Анекс №1 от 01.04.2010 г. към Договор за потребителски
кредит от 17.05.2008 г. от общо дължимата изискуема главница в размер на
9106,17 лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
02.07.2019г. до изплащане на вземането и направените в заповедното производство
разноски. Издадената заповед е изпратена за връчване на С.И. и Г.К. и получена
от тях лично съответно на 04.08.2019 г. и на 02.08.2019 г. Против издадената
заповед в законния срок са подадени възражения от С.К.И. и Г.С.К., за които на
16.08.2019 г. е уведомен заявителят "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с указание,
че може да предяви иск за установяване на вземането си. В указания законен срок
заявителят е представил доказателства за подадена искова молба срещу
длъжниците, с искане да бъде признато за установено вземането му спрямо двамата
длъжници в размер на 3000,00 лева, представляващо част от непогасена и
изискуема главница в общ размер на 9106,17 лева по Договор за потребителски
кредит без поръчители от 17.05.2008г. и Договор за поръчителство към него от
01.04.2010 г., ведно с Анекс №1 от 01.04.2010 г. към Договор за потребителски
кредит от 17.05.2008 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението 02.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е
обосновал правният си интерес да предяви иска с подадените от всеки един от
длъжниците възражения. Обосновал е произхода на вземането си, описвайки
сключените договори за кредит, както и качеството си на кредитор по силата на
сключения договор за цесия, така, както го е направил в заявлението си по чл.
410 ГПК. Допълнително в исковата молба е посочено, че ищецът, по силата на
изрично овластяване в договора за цесия, е уведомил двамата длъжници за
извършеното прехвърляне на задължението им. Изложил е довод, че длъжниците
неоснователно оспорват задължението си, тъй като след прехвърляне на вземането
са извършвали плащания към ищеца, които възлизат в общ размер на 1454,50 лева,
и след които е останала непогасена главница в размер на 9106,17 лева.
Препис от исковата молба е бил връчен на всеки от
ответниците, които, чрез адв. М.С., в срок са подали писмен отговор, с който
заявяват, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и незаконосъобразен,
поради което оспорват същия и молят съда да го отхвърли. Признават
обстоятелството, че съществува каузално правоотношение между тях и ищеца по
силата на Договор за потребителски кредит от 17.05.2008г. и Анекс №1 от
01.04.2010г. към договора, сключен между тях и "СИБАНК"ЕАД. Въпреки
това са направили възражение за нищожност на договора за кредит и анекса към
него и всички клаузи от тях на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.
22 и чл. 21 ЗПК поради противоречие и заобикаляне на императивни правни норми. Релевиран
е довод, че претендираната сума не е дължима и поради нищожност на клаузите за
възнаградителна лихва от договора за потребителски кредит поради противоречие с
добрите нрави. Възражението за нищожност на всички клаузи от договора е
обосновано с това, че отпуснатият на ответника като физическо лице заем
представлява предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на пар. 13,
т. 12 от ДР на ЗЗП и ответника има
качеството потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на този закон, тъй като и
по смисъла на този параграф е ползва услуги, които не са предназначени за
извършването на търговска или професионална дейност. В продължение е посочено,
че като потребители ответниците се ползват от предоставената им защита при
неравноправни клаузи в потребителските договори съгласно практиката на Съда на
ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.08.1993г. относно
неравноправни клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в
българското законодателство съгласно пар.13, т. 9 от ДР на ЗЗП. Изтъкнато е
задължението на националния съд служебно да преценява неравноправния характер
на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.08.1993г. относно неравноправни клаузи в потребителските договори
и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между
потребителя и продавача или доставчика. Релевирано е, че след като договорът за
кредит е бил сключен при общи условия, които са предварително определени от
ищеца, същият не е предварително договорен между страните, от което следва, че
ответниците не са имали възможност да влияят върху съдържанието му.
Прави се възражение, че в договора са посочени абсолютни
стойности на лихвения процент на отпуснатия заем, годишен процент на разходите
/ГПР/ и годишно оскъпяване, срок на договора, размер на вноската и общото
задължение, но не е ясно разписана методика на формиране на годишния процент на
разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 16,42%, в който не са включени разходите по чл. 21,
ал. 1 ЗПК /чл.3, ал.4 от договора/, тъй като ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на
разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо.
По-конкретно като неравноправни клаузи от процесния
договор се посочват чл. 3, ал. 1, ал. 2, чл. 3.3., чл. 7, ал. 2 и ал. 3 и чл.
8, ал. 1, каквито аналогични клаузи се съдържали и в анекса към него и договора
за поръчителство. С оглед на това се иска, ако претенцията бъде приета за
основателна, съдът съобразно разпоредбата на чл. 23 ЗЗП да присъди чистата
стойност на кредита, без дължимите по него лихви и други разходи.
Като съществено нарушение е изтъкнато и неподписването от
длъжника на погасителния план към договора, което е довело до незнанието за
размер и падеж на месечната вноска.
Заявява се и възражение, че цялото вземане на ищцовото дружество
е погасено по давност. То е обоснова с довода, че само предсрочно изискуемо
вземане може да бъде цедирано и тъй като от представените по делото
доказателства не е ясна датата, на която банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем, то като най-късна такава, респ. като начална дата на
давностния срок, следва да се приеме датата на сключване на договора за цесия -
27.02.2013 г. Според ответниците, считано от този момент, давностния срок е
изтекъл на 27.02.2018 г., а заявлението по чл. 410 ГПК е подадено едва на
03.07.2019 г., поради което то не прекъсва давността. При условията на
евентуалност – ако не бъде прието възражението за погасяване по давност на
цялото вземане, се твърди, че с общата петгодишна давност е погасено вземането
за главница по онези погасителни вноски с настъпил падеж, доколкото от този
момент спрямо всяка от тях започва да тече отделен давностен срок, поради което
всички вноски с настъпил падеж преди 03.07.2014 г. са погасени.
В отговора е оспорена легитимацията на ищеца като
кредитор с доводите, че няма представени доказателства за уведомяване на
ответниците за настъпилото прехвърляне и въобще за възможността цесионера да
стори това по силата на упълномощаването.
Наведен е довод, че не е ясно какво се включва в
претендирата сума от 3000,00 лева, както и колко и в какъв размер са
извършените от ответниците плащания. Изложено е, че по делото не са представени
доказателства за настъпила и обявена предсрочна изискуемост на кредита на
двамата ответници.
При тези съображения ответниците са поискали предявения
срещу тях иск да бъде отхвърлен.
Районният съд е приел, че предявените пред него искове са
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК. Доклад по делото е изготвен и обявен за
окончателен, а доказателствената тежест по исковете е разпределена между
страните, като страните не са възразили нито пред районния, нито пред въззивния
съд за нарушения в тази дейност на съда.
След анализ на събраните по делото доказателства,
решаващият състав е заключил от фактическа страна, че между ответниците и
"СИБАНК" има сключени договори от 17.05.2008 г. и от 01.04.2010 г.,
ведно с анекс от 01.04.2010 г., по силата на които съответно на С.К.И. е
предоставен потребителски кредит в общ размер на 10000,00 лева с краен срок на
издължаване 120 месеца от датата на усвояването му, а Г.С.К. се е задължил
спрямо кредитора да отговаря при условията на солидарна отговорност за
изпълнение на задължението на длъжника С.К.И. по отпуснатия кредит. Приел е, че
със сключения между тези лица анекс № 1/01.04.2010 г. страните са констатирали,
че към датата на сключването му остатъкът от главницата е в размер на 9118,13
лева, като банката е отпуснала на длъжника допълнителна сума в размер на 881,87
лева, с която следва да бъде погасено просрочието по кредита. В резултат на
това общият размер на задължението е 10000,00 лева, а крайният срок за издължаване
е 30.03.2020 г. Позовавайки се на представения договор за цесия, включително
клаузите му и приложението към него, е приел, че ищецът е придобил вземането на
"СИБАНК" АД към ответниците и е имал правото да ги уведоми за
извършеното прехвърляне. Зачитайки заключението на вещото лице, съдът е приел,
че от направените от ответниците плащания преди датата на прехвърляне на
вземането погасената главница е в размер 1374,91 лева, а погасените лихви в
размер на 7027,73 лева; към датата на цесията задължението е прехвърлено в общ
размер на 10882,00 лева, от които главница в размер на 9507,09лева и лихви в
размер на 1054,00лева; при цедента са направени плащания в общо размер на
1454,50 лева, с които е погасена главница в размер на 400,50 лева и лихви в
размер на 1054,00 лева, след което оставащата към датата на заключението
главница е в размер на 9106,17 лева. При тези установени факти, съдът е
заключил от правна страна, че е между ответниците и "СИБАНК" АД е
налице валидно обигационно правоотношение, което не се оспорва от страните, по
силата на което банката е изпълнила изяло задължението си и е предоставила заем
в размер на 10000,00 лева, по който заем има валидно сключен договор за
поръчителство и към 01.04.2010 г. задължението за главница възлиза в размер на
9118,13 лева с краен срок на погасяване 30.03.2020 г. Приел е, че ответниците
са изпълнили частично задължението си чрез извършени от тях плащания към стария
кредитор и новия кредитор /цесионера ищец/, след които последни плащания към
цесионера и с оглед размера на цедираното му вземане е останала непогасена
главница в размер на 9106,17 лева. По силата на сключените договори съдът е
извел наличието на солидарна отговорност между ответниците за процесното
вземане. Относно направените възражения за недължимост на вземането заради
наличието на неравноправни клаузи в договорите и анекса, съдът е приел, че
същото е неотносимо, тъй като тези клаузи касаят лихва по кредита, а не
главница, каквато е само предмет на спора, поради което не го е обсъждал.
Решаващият състав е счел за неонователни направените възражения за
неуведомяване на ответниците за извършената цесия, с довода, че същата е
съобщена лично на длъжника Г.К., видно от представените по делото
доказателства, а също е съобщена и на длъжника С.И. с връчване на исковата
молба и приложенията към нея, част от която е това уведомление. Съдът е счел,
че предсрочната изискуемост на кредита е обявена на длъжника Г.К. преди датата
на подаване на заявлението, от цесионера, който има това право въпреки липсата
на упълномощаване, след като придобива всички права и задължения, произтичащи
от договора за вземането, предмет на прехвърлянето. При тези мотиви е счел за
основателен предявения срещу него иск. За да отхвърли иска против другия
ответник-длъжник С.И., съдът е заключил, че същият не е бил уведомен за
предсрочната изискуемост преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК,
нито следва да се счита за уведомен за нея с връчването му на препис от
исковата молба, тъй като подобно уведомяване няма обратно действие. С оглед
изхода на делото и съобразно уважената, респ. отхвърлената част от иска,
районният съд е възложил разноските по делото.
С искане по чл. 248 ГПК, инкорпорирано във въззивната
жалба дружеството-ищец е поискало изменение на решението в частта за разноски с
довод, че присъдените в полза на Г.К. разноски за адвокатско възнаграждение са
прекомерни. След връщане на делото от въззивния на районния съд с определение №
566 от 27.08.2020 г. по гр.д. № 1113/2019 г. решаващият състав е оставил
искането без разглеждане като недопустимо. Срещу това определение на съд няма
постъпили частни жалби от страните.
Настоящият съдебен състав, като съобрази наведените
оплаквания в жалбите, становището на страните по тях и събраните по делото
доказателства, основавайки се на своето вътрешно убеждение, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 17.05.2008 г. е сключен Договор за потребителски
кредит без поръчителство между "СИБАНК" АД в качеството му на кредитор
и С.К.И. в качеството му на кредитополучател, по силата на който банката е предоставила
на С.К.И. потребителски кредит в общ размер на 10000,00 лева с краен срок на
издължаване 120 месеца от датата на усвояването му. В чл. 8 от договора е
посочено, че банката има право едностранно, без да дължи уведомление до
длъжника да обяви кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително
събиране на целия дълг, ако длъжникът не издължи частично или напълно която и да
е от анюитетните погасителни вноски, както и при неизпълнение на което и да е
от задълженията или условията на договора; длъжникът предостави неверни
сведения или документи с невярно съдържание; спрямо длъжника бъде насочено
принудително изпълнение от страна на трети лица; длъжникът не връща други
кредити към банката. В тези случаи е регламентирано, че банката изпраща до
длъжника писмено съобщение за датата, на която кредитът е обявен за предсрочно
изискуем и за размера на остатъка от кредита на посочения в договора постоянен
или настоящ адрес на длъжника. В чл. 16 от договора е посочено, че при промяна
на посочения в договора постоянен и/или настоящ адрес, длъжникът е задължен
незабавно да уведоми банката за промяната, в противен случай всички съобщения,
изпратени на посочените в договора адреси се считат за получени.
На 01.04.2010 г. е сключен Договор за поръчителство към
Договор за потребителски кредит без поръчителство от 17.05.2008 г. между ""СИБАНК"
АД в качеството й на кредитор и Г.С.К. - в качеството му на поръчител, съгласно
чл. 1.1 от който поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговора при
условията на солидарна отговорност за изпълнение на задължението на длъжника С.К.И.
по Договора за потребителски кредит без поръчители от 17.05.2008г. и в размер
на дълга по главница - 9118,13 лева, с краен срок на издължаване 30.03.2020 г.
На същата дата /01.04.2010г./ е сключен Анекс № 1 към
Договор за поръчителство и Договор за потребителски кредит без поръчителство от
17.05.2008 г. между "СИБАНК" АД в качеството му на кредитор и С.К.И. - длъжник. Съгласно чл. 1 от Анекса длъжникът
осигурява поръчителство на Г.С.К., като между поръчителя и банката за целта е
подписан договор за поръчителство. На основание чл. 2 от Анекса страните
констатират, че към датата на подписване на Анекса остатъкът по главницата е в
размер на 9118,13 лева. Съгласно чл. 3 от Анекса банката е отпуснала на
длъжника допълнителна сума в размер на 881,87 лева, с която да бъде погасено
просрочие по Договора за потребителски кредит от 17.05.2008 г. В резултат на
отпусната сума се формира общо задължение по главница в размер на 10000,00 лева
с краен срок за издължаване до 30.03.2020 г.
На основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 27.02.2013г. и приложенията към него между "СИБАНК"
АД и "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, задължението на С.К.И. и Г.С.К., произтичащо
от Договор за потребителски кредит без поръчителство от 17.05.2008г., Договор
за поръчителство от 01.04.2010 г. и Анекс № 1 от 01.04.2010 г. към Договор за
потребителски кредит от 17.05.2008г., е изкупено от "ЕОС МАТРИКС"
ЕООД, ведно с привилегиите и обезпеченията. Съгласно пар. 5.4 от договора за
цесия банката е упълномощила цесионера да уведоми длъжниците за извършеното
прехвърляне, за което упълномощаване е представено по делото и пълномощно с
тези права.
Видно от представеното по делото известие за доставка /л.
74, 78/ цесионерът е изпратил до С.И. уведомление за цесия, получено от него
лично на 21.03.2013 г. По делото е представено и друго известие за доставка /л.
6-8 от делото/, от което е видно, че на 10.05.2019 г. цесионерът е изпратил до С.И.
уведомление за цесия и уведомление за предсрочна изискуемост, които не са
получени от лицето, като в съобщението е отбелязано, че има "сменен
адрес".
Представено по делото е и известие за доставяне на
уведомление за цесия и уведомление за предсрочна изискуемост, изпратено от
цесионера до Г.К. на 10.05.2019 г. /л. 9-11 от делото/, от което е видно, че
лицето лично е получило книжата на 18.05.2019 г.
В приложените към тези известия уведомления за предсрочна
изискуемост е посочено, че от датата на връчване на това уведомление кредитът е
обявен за предсрочно изискуем поради неизпълнение на задълженията по него, като
е даден срок за доброволно изпълнение.
От допуснатата и изслушана пред районния съд съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че с подписване на договора за кредит от 17.05.2008 г.
ответникът С.К.И. е имал ангажимент към банката ежемесечно да прави вноски от по
158,29 лева до 17-то число на месеца за 120 месеца, като в експертното
заключение в табличен вид е представено какви суми са постъпвали и какво е
погасявано с тях по дати, от което е видно, че ответникът е правил плащания, но
не редовно, които възлизат в общ размер на 8402,64 лева, като с тях са погасени
главница в размер на 1374,91 лева и лихви в размер на 7027,73 лева. Установява
се, че ответникът не е погасявал редовно кредита като последното плащане е направено
на 20.12.2012 г. Вещото лице е отразило, че към датата на прехвърляне на
вземането – 27.02.2013 г. задължението по главница е в общ размер на 10882,00
лева, като остава непогасена главница в размер на 9507,09 лева и непогасени
лихви от 1054,00 лева, или общо 10561,00 лева, в който размер е прехвърлено
задължението от банката на "ЕОС Матрикс" ЕООД. Отразено е в табличен
вид, че след датата на прехвърляне на вземането към цесионера са извършени
плащания, последното от които на 19.06.2014 г., възлизащи в общ размер на
1454,50 лева, като с тях е погасена главница в размер на 400,50 лева и лихви в
размер на 1054,00 лева. След тези изчисления вещото лице е дало заключение, че
оставащата дължима главница е в размер на 9106,17 лева.
На 28.06.2019 г. "ЕОС Матрикс" ЕООД е подало
заявление за част от тази сума - за 3000.00 лева, а исковата молба е подадена
на 16.09.2019 г.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните
фактически и правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите
по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното
искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и
решението са допустими.
По делото има подадени две въззивни жалби, поради което и
за по-голяма яснота същите ще бъдат разгледани поотделно.
I.
По въззивната жалба на Г.К. срещу посоченото по-горе
решение в установителната му част:
Съобразно
обхвата на проверката по чл. 269, ал. 1 ГПК обжалваното решение в тази му част е
правилно, а въззивната жалба - неоснователна, по следните съображения:
Единственото оплакване в жалбата, касаещо изхода на спора
в тази му част, е свързано с липсата на доказателства за надлежно обявена
предсрочна изискуемост на длъжника-поръчител Г.К..
Както поддържа съдебната пактика, част от която са Решение № 139 от
05.11.2014 год. по т.д.№ 57/2012 год. на І т.о. на ВКС, Решение № 114 от
07.09.2016 год. по т.д.№ 362/2015 год. на II т.о. на ВКС и Решение № 198 от 18.01.2019
год. по т.д.№ 193/2018 год. на І т.о., предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Волеизявлението може да
е обективирано не само в нарочно писмо/уведомление, нотариална покана или в
исковата молба. Съдебната практика е последователна досежно липсата на строги
изисквания към документа в който обявяването по чл.60 ал.2 ЗКИ се съдържа, т.е. дали
уведомлението до длъжника изхожда пряко от банката-кредитор или то е
възпроизведено от трето лице. Настоящият съдебен състав приема, че в случай, че
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, но уведомлението на банката не е
достигнало до длъжника, няма пречка уведомяването да настъпи, ако в друг,
връчен на длъжника документ обявяването по чл. 60 ал. 2 ЗКИ е възпроизведено.
Този документ може да бъде преписът от исковата молба, но възможността не се
изчерпва с него. Уведомяването
на длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за
банков кредит може да бъде инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение до
него или в уведомлението по чл. 99, ал.3 ЗЗД, стига
волеизявлението на кредитора (банката) да е възпроизведено недвусмислено и
конкретно спрямо вземането и задълженото лице, в който смисъл е и решение № 6 от 04.04.2019 г. по т.д. № 917/2018 г. на І
т.о. при ВКС.
В конкретния случай, цесионерът преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е
отправил до главния длъжник – С.И., уведомление за цесия, получено лично от
него на 21.03.2013 г., видно от представените по делото доказателства /известие
за доставяне и уведомление към него на л. 74-78 от делото/. Това уведомление,
макар да е възможно, както се посочи по-горе, да съдържа изявление на кредитора
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, то в случая същото не се ползва
с изискуемото съдържание по чл. 60, ал. 2. Представеното и връчено до длъжника
уведомление съдържа само известяване за извършеното прехвърляне на вземането,
без да съдържа каквито и да било други данни за неговата предсрочна изискуемост
/не съдържа данни за непогасени вноски, техния размер и изрично волеизявление
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем/.
Преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /28.06.2019
г./ цесионерът е изпратил съобщения, ведно с приложени към тях документи, до
двамата длъжници. Видно от представените доказателства на л. 6-11 от делото, Г.К.
е получил лично на 18.05.2019 г. изпратените му документи – уведомление за предсрочна
изискуемост и уведомление за цесия. С достигането до длъжника Г.К. на
уведомлението за предсрочна изискуемост, съдържащо волеизявление за това
обстоятелство, е изпълнено изискването на закона, поради което спрямо него
вземането за главница е изцяло дължимо. Същото уведомление е приложено към
исковата молба, препис от която, ведно с приложенията към нея, е връчен на
длъжника Г.К. на 28.10.2019 г., поради което не могат да бъдат съобразени
направените в тази връзка оплаквания.
Разгледаното по-горе съобщение, изпратено до главния
длъжник С.И., има значение за началния момент на срока по чл. 147 , ал. 1 ЗЗД,
съгласно задължението на съда да следи служебно за него съгласно разясненията
по т. 4-б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед направената констатация, че това съобщение
не е съдържало волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, и
предвид дадено тълкуване с Тълкувателно решение от 21.01.2022 г. по тълк.д. №
5/2019 г. на ОСГТК на ВКС относно началният момент на срока по тази разпоредба
в хипотеза на уговорено погасяване на
главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, то следва
да се приеме, че отговорността на поръчителя не е погасена.
За неоснователно следва да бъде
направено оплакването за избор на лице, което да връчи книжата, след като
законово изискване за това няма. Видно от отбелязването в съобщението същото е
изпратено до адреса на лицето, посочени са неговите имена и дата и подпис на
получател.
С оглед обхвата на проверка по
чл. 269, ал. 1 ГПК и направеното единствено оплакване в жалбата, съдът не дължи
проверка на акта в тази му част на други основания.
При тези съображения и при съвпадение на изводите на
въззивния съд с тези на районния, обжалваното решение в тази част следва да
бъде потвърдено.
II.
По въззивната жалба на 'ЕОС
Матрикс" ЕООД срещу посоченото по-горе решение в отхвърлителната му част:
Съобразно обхвата на проверката по чл. 269,
ал. 1 ГПК обжалваното решение в тази му част е неправилно, а въззивната жалба -
основателна, по следните съображения:
Спорът и единственото оплакване в тази въззивна жалба
касае въпроса следва ли искът по чл. 422 ГПК да бъде уважен, ако предсрочната
изискуемост е обявена на длъжника с връчване на препис от исковата молба.
Както бе посочено по-горе изявлението за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем може да стане както с изрично уведомление с това
нужното съдържание, изпратено до длъжника, така и с всеки друг документ, съдържащ
подобно изявление, включително с връчване на препис от исковата молба.
В конкретния случай заявлението за издаване на заповед за
изпълнение срещу двамата длъжници е подадено на 28.06.2019 г., исковата молба е
подадена на 16.09.2019 г. Преди този момент цесионерът е направил опит да връчи
на длъжника С.И. изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но видно
от доказателствата на л. 6-8 и в частност съобщение за доставяне е отбелязано,
че лицето е със "сменен адрес" /отбелязано на 17.05.2019 г./. Според
настоящия съдебен състав, връчването може да бъде счетено за редовно на
основание клауза от договора за потребителски кредит - чл. 8 и чл. 16, след
като съобщението е изпратено именно на посочения в договора адрес на длъжника,
а по данни от съобщението същият е променен, без това да е съобщено на
кредитора.
Независимо от това предсрочната изискуемост следва да се
счита надлежно обявена на длъжника С.И. с връчването му на препис от исковата
молба и приложенията към нея, сред които и самостоятелно уведомление, съдържащо
изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем с даване на срок за
доброволно изпълнение. Препис от исковата молба и приложенията към нея е
получен на 28.10.2019 г. от процесуалния представител на длъжника. Макар това
обявяване да е извършено след подаване на заявлението, не може да се отрече
правото на кредитора за уважаване на предявения от него иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит само за вноските с настъпил
падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ /в този смисъл е тълкувателно решение от 02.04.2019 г. по тълк. дело №
8/2017 г. на ОСГТК на ВКС/.
В допълнение, при съобразяване на т. 2 от цитираното
тълкувателно решение, по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъдат
съобразени и фактите, настъпили след предявяване на
иска, които са от значение за спорното право
/до края на съдебното дирене пред въззивния съд/. В настоящия случай
такъв факт е настъпване на крайния срок за погасяване на кредита – 30.03.2020
г.
Настоящият съдебен състав не споделя направеното
възражение за изтекла погасителна давност на вземането. Дългът по договора за
банков кредит е неделим и не се касае за периодични плащания, поради което
давността за него започва да тече от изискуемостта на цялото задължение за
главница. Съобразно тази дата срокът на погасителната давност към датата на
продаване на заявлението не е изтекъл /в този смисъл решение
38/26.03.2019г. по т.д. № 1157/2018г. на ІI т.о. на ВКС/.
По изложените мотиви предявеният иск следва да бъде
уважен и то за целия претендиран размер на главница от 3000,00 лева, представляваща
частично дължима от цялата главница в размер на 9106.17 лева по Договор за
потребителски кредит без поръчители от 17.05.2008 год. и Договор за
поръчителство към него от 01.04.2010
год. ведно с Анекс № 1 от 01.04.2010 год. към Договор за потребителски
кредит от 17.05.2008 год., ведно със законна лихва от датата на получаване на
исковата молба - 28.10.2019 год., до окончателното изплащане.
След като изводите на настоящата съдебна инстанция не
съвпадат с тези на контролираната, решението в тази му обжалвана част следва да
бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск
да бъде уважен.
По
разноските:
Изхода на спора дава основание за присъждане на разноски
пред въззивния съд само на въззивника-ищец "ЕОС Матрикс" ЕООД. Разноски
от него своевременно са претендирани – поискано са разноски за държавна такса
пред въззивния съд в размер на 60,00 лева, разноските, направени пред районния
съд за държавна такса в размер на 60,00 лева и депозит за вещо лице в размер на
200,00 лева, и тези в заповедното производство за държавна такса в размер на
60,00 лева. Своевременно направеното искане и наличието на доказателства за
реалното извършване на исканите разноски обуславя на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на "ЕОС Матрикс" ЕООД бъдат присъдени направените от него
разноски пред въззинвия съда за държавна такса в размер на 60,00 лева; за
разноските, направени пред районния съд и входа на заповедното производство,
претенцията следва да бъде изцяло уважена, като на дружеството следва
допълнително да се присъди сумата, представляваща разликата от пълния размер и присъдената
с решението на районния съд, възлизаща в размер на 160,00 лева. В частта, с
която дружеството е осъдено да заплати на въззивника-ответник С.И. разноски в
размер на 500,00 лева, решението следва да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното по-горе, Окръжен съд-Враца, в
настоящия съдебен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №74/17.03.2020 год., постановено по гр. дело
№1113/2019 год. по описа на РС-Козлодуй, в ЧАСТТА,
в която в отхвърлен като неоснователен иска на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД
-гр.София, ЕИК *********, против ответника и длъжник С.К.И. *** за признаване
за установена дължимост на вземането, присъдено в заповедно производство по
частно гражданско дело № 821/2019 год. по описа на Районен съд - Козлодуй за
главница 3000.00 лева - частично дължима от цялата главница в размер на 9106.17
лева по Договор за потребителски кредит без поръчители от 17.05.2008 год. и
Договор за поръчителство към него от 01.04.2010
год. ведно с Анекс № 1 от 01.04.2010 год. към Договор за потребителски
кредит от 17.05.2008 год., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението на 02.07.2019 год. до окончателното изплащане, и вместо това ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК по отношение на ищеца "ЕОС МАТРИКС" ЕООД - гр.София, ЕИК
*********, с адрес гр. София, р-н "Витоша", ж.к. "Малинова
долина", ул. ***, представлявано от управителя Р. И. М.-Т., че С.К.И. ***,
му дължи вземането, присъдено в заповедно производство по частно гражданско
дело № 821/2019 год. по описа на Районен съд - Козлодуй, за главница от 3000,00
лева - частично дължима от цялата главница в размер на 9106.17 лева, по Договор
за потребителски кредит без поръчители от 17.05.2008 год. и Договор за
поръчителство към него от 01.04.2010 год. ведно с Анекс № 1 от 01.04.2010 год.
към Договор за потребителски кредит от 17.05.2008 год., ведно със законна лихва
от датата на получаване на исковата молба – 28.10.2019 год. до окончателното
изплащане.
ОТМЕНЯ решение №74/17.03.2020 год., постановено по гр. дело
№1113/2019 год. по описа на РС-Козлодуй, в ЧАСТТА,
в която "ЕОС МАТРИКС" ЕООД - гр.София е осъдено да заплати на С.К.И. ***
разноски в размер на 500,00 лева.
ПОТВЪРДЖАВА решение №74/17.03.2020 год., постановено по гр. дело
№1113/2019 год. по описа на РС-Козлодуй, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА С.К.И., ЕГН **********,***, да заплати на "ЕОС
МАТРИКС" ЕООД - гр.София, ЕИК *********, с адрес гр. София, р-н
"Витоша", ж.к. "Малинова долина", ***, направените в
настоящото производство разноски за държавна такса в размер на 60,00 лева.
ОСЪЖДА С.К.И., ЕГН **********,***, да заплати допълнително на "ЕОС МАТРИКС"
ЕООД - гр.София, ЕИК *********, с адрес гр. София, р-н "Витоша", ж.к.
"Малинова долина", ул***, представлявано от управителя Р.И.М-Т,
сумата от 160,00 лева , представляваща направени пред районния съд разноски за
държавна такса и депозит за вещо лице и разноски за държавна такса в хода на
заповедното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........... ЧЛЕНОВЕ:1.......... 2..........