№ 131551
гр. София, 17.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Частно
гражданско дело № 20241110151300 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на /фирма/ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу Б. П. М. за сумите, както следва: сумата 728,54 лева, представляваща главница
по договор за потребителски кредит № *******/28.06.2022 г., ведно със законна лихва за
периода от 26.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 200 лева –неустойка за забава,
начислена на 01.08.2023 г., както и разноски в заповедното производство: държавна такса в
размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение по
отношение на претенцията за договорна неустойка в размер на 200 лева следва да бъде
оставено без уважение, като съображенията за това са следните:
По отношение на заявените вземания за неустойка съдът намира следното:
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на
проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от
ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и
разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на
представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорените неустойки е
налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с
добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
Настоящият състав на съда приема също, че искането за издаване на заповед за
изпълнение по отношение на претенцията за неустойка за забава в размер на 200 лв. също
следва да бъде оставено без уважение. От изложеното е видно, че всъщност неустойката се
начислявала, за да обезпечи разходите, който кредиторът прави относно извънсъдебното
събиране на вземането, а именно изпращане на съобщения, покани уведомления,
периодично информиране на длъжника за допуснатите забави и възможностите за
изпълнение и др. Макар да се претендира като неустойка за забава, по своя характер
претендираното вземане по т.6 от Тарифата за таксите за допълнителни услуги,
1
предоставяни от /фирма/, за разходи за събиране на просрочено вземане противоречи на
нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая
дължимостта на вземането е изключена и от забраната на императивната норма на чл.
33,ал.1 от ЗПК, предвид обстоятелството, че с договора е установена отделно и изрично
дължимостта на законната лихва за времето на забавата, която лихва е претендирана със
заявлението.
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или за сумата над
20,23 лв. до пълния претендиран размер от 25 лв. за платена държавна такса и над сумата от
40,47 лв. до пълния размер от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение /определено от съда по
реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК/.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде
издадена заповед за изпълнение.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 271847/26.08.2024 г., подадено от /фирма/ срещу Б. П.
М., ЕГН **********, в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 200 лева –неустойка за забава, начислена
на 01.08.2023 г., както и за сумата над 20,23 лв. до пълния дължим размер от 25 лева за
платена държавна такса и за сумата над 40,47 лв. до пълния размер от 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2