РЕШЕНИЕ
№
23.07.2021 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Добрич, гражданско отделение, IV-ти състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Христина
Христова, като разгледа докладваното
от
съдия Георги Пашалиев гражданско дело № 1316 по описа на Районен съд Добрич за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124
и сл. от ГПК.
Образувано е след постановено отделяне на искова молба
с вх. № 10361 от 23.06.2020 г. на „Стар пост” ООД, със седалище и адрес на управление:
град София, бул. „Черни връх” № 73, ЕИК *********, против С.Р.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 3 730, 00 лева, представляваща нанесена вреда на работодателя,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск –
23.06.2020г., до окончателното изплащане.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът
е материално-отговорно лице със задължения да събира, съхранява, разходва и
отчита парични и материални ценности. За нуждите на офиса е даден за ползване
фирмен автомобил марка „***”, модел „***”, с рег. № СВ ***ВХ. На 17.10.2019г.
лекият автомобил, управляван от ответника, е претърпял ПТП, за което е съставен
протокол № 1715716 от 17.10.2019г. Сочи се, че произшествието е било причинено
по негова вина. Твърди се, че за ремонта на автомобила му е била предадена сума
в размер на 3 730, 00 лева, преведена на два пъти – съответно 2 550,
00 лева и 1 180, 00 лева. Ремонт не е бил извършен. Сумата също не е била
отчетена и върната обратно. Така със заповед № 195 от 06.03.2020г. трудовото
правоотношение между ответника и ищцовото дружество е било прекратено на
основание чл. 326, ал. 1 от КТ. Сочи се, че са му били изплатени всички дължими
суми, като е бил предупреден да възстанови неотчетените материални ценности.
В съдебно заседание не се явява законен или
процесуален представител на дружеството.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
исковата молба с вх.№ 260080 от 10.08.2020г. Ответникът намира искането за
допустимо, но неоснователно. Не отрича получаването на претендираната сума, но
изтъква, че същата му е била преведена за изплащане на трудови възнаграждения
на служителите в офиса. Двата превода са във връзка с проверка от Дирекция „Инспекция
по труда” - град Добрич по подадени жалби за незаплатени възнаграждения. Отделно
сочи, че застрахователят не е бил уведомяван, че процесното МПС ще бъде
възстановявано.
Едновременно с писмения отговор е предявен насрещен
иск вх.№ 260081 от 10.08.2020г. от С.Р.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, с
който се иска първоначалният ищец - „Стар пост” ООД, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Черни връх” № 73, ЕИК *********, да бъде осъден да
му заплати следните суми:
- 566, 72 лева, представляваща неизплатено трудово
обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, поради прекратяване на трудовия договор на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, ведно със законната лихва от датата на
подаване на насрещния иск – 10.08.2020 г., до окончателното изплащане;
- 515, 20 лева, представляваща неизплатено трудово
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за
2018г. в размер на 20 дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на
насрещния иск – 10.08.2020 г., до окончателното изплащане;
- 515, 20 лева, представляваща неизплатено трудово
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019г. в размер на 20 дни,
ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещния иск – 10.08.2020
г., до окончателното изплащане;
- 51, 52 лева, представляваща неизплатено трудово
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020г. в размер на 2 дни,
ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещния иск – 10.08.2020
г., до окончателното изплащане.
В исковата молба се навеждат твърдения, че въз основа
на заповед № 195 от 06.03.2020г. трудовото правоотношение между страните е било
прекратено. Сочи се, че това правоотношение вече е било прекратено с подаване
на заявление по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради което се дължи обезщетение
на работника за срока на предизвестие, както и неползвания платен годишен
отпуск.
В законоустановения срок първоначалният ищец по делото
не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание С.Р. не се явява лично.
Представлява се от адвокат М.Г., която поддържа отговора и насрещния иск. В
хода на устните състезания заявява, че счита иска на „Стар Пост“ ООД за
неоснователен. Иска претенциите на С.Р. да бъдат уважени, съобразно
признаването им от насрещната страна. Претендира и разноски.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Ищецът „Стар пост“ ООД е предявил
иск с правно основание по чл. 203, ал.
2, предл. първо от КТ вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Иска да бъде реализирана имуществената отговорност на
работника или служителя, която може да бъде определена като отговорност за
причинени на работодателя от последния вреди при или по повод на неговите
трудови задължения.
По този иск в тежест на ищеца е да докаже, наличието
на трудово правоотношение между страните; противоправно неизпълнение на трудови
задължения от страна на ответника; вреда; причинно-следствена връзка между
противоправното неизпълнение на трудовите задължения и настъпилата вреда;
виновно поведение на служителя.
От представения трудов договор се установи, че на
25.05.2016 г. между „Стар пост“ ООД и С.Р.Г. е възникнало трудово
правоотношение, по силата на което последният е бил назначен на длъжността
„мениджър“. От длъжностната характеристика на ответника е видно, че едно от
задълженията му е било да „дава в счетоводството заявка за служебен аванс за
текущи плащания (наеми, ел. енергия, вода и др.); за всякакви други нужди (офис
консумативи, ремонт и части за компютърна техника, ремонт на служебни
автомобили); предварително съгласува предлагания разход с управителя или
ресорния главен мениджър и изпраща писмена заявка; след получаване на сумата
извършва веднага съответните плащания в брой и своевременно, в рамките на два
работни дни се отчита в счетоводството с документи (фактури и касови бонове),
придружени от попълнен финансов отчет.
Представен е протокол от ПТП, от който става ясно, че
в района на град Търговище е настъпило ПТП на 17.10.2019 г. Транспортното
произшествие е било причинено от Р.П.– „шофьор-куриер“ в „Стар пост“ ООД, при
управление на автомобил „*** ***“, с рег. № СВ****ВХ, собственост на ищцовото
дружество. Вследствие на сблъсъка с другия участник в ПТП-то лекият автомобил е
бил увреден.
От представените документи от трето неучастващо по
делото лице - „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, се установи, че за обезщетяване на
настъпилите имуществени вреди при застрахователя е била образувана претенция с
№ 44012511908552/25.10.2019 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че във връзка
с ремонта на автомобила на С.Р. е била предоставена сумата от 3730, 00 лв. За
доказване на твърдението са приети като писмени доказателствени средства две
разписки на „Изипей“ АД от 25.11.2019 г. и от 09.12.2019 г. Първата доказва
получаването на 2250, 00 лева от ответника, а втората получаването на 1180, 00
лева. Като основание за превода на първата сума е посочено „аванс ремонт на
кола“, а за превода на втората „аванс автомобил 332“. Ответникът не отрича
получаването на сумите, но оспорва основанията, отразени в двете разписки.
Твърди, че сумите са му били преведени за изплащане на заплатите на служителите
в офиса, а не за ремонт на процесния автомобил. В подкрепа на твърдението на
ответника са показанията на свидетелката И.М.. Същата заявява, че докато е
работила в дружеството в края на 2019 г., си спомня за случай, в който управителят
е наредил на последния да вземе някакви пари от каса на „изипей“. Обяснил също,
че бързо трябва да се предадат документи на Дирекция „Инспекция по труда“. След
като взел парите са се върнали в офиса на дружеството и с тях е платил
заплатите на служителите. Свидетелката твърди също, че ответникът е занесъл в
Дирекция „Инспекция по труда“ подписаните ведомости. При предявяване на
разписките от „Изипей“ АД свидетелката заявява, че и в двата случая с
получените суми са изплащани заплати на служителите на ищцовото дружество. Съдът
възприема показанията на свидетелката в цялост, тъй като същите са ясни и
логични. На тази основа следва да бъде изтъкнато, че ищцовото дружество от своя
страна не е проявило активност за опровергаване показанията на свидетелката. Не
само това, но е създало и пречки пред изготвяне на заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, като не е представило на вещото лице:
ведомости за заплати на персонала на дружеството за периода – месец ноември
2019 г. до месец декември 2020 г.; всички РКО за платени възнаграждения на
персонала за периода. Съдът счита, че в случая непредставянето на исканите
документи следва да бъде разглеждано като създаване на пречки за събиране на
доказателства относно релевантните факти – чл. 161 от ГПК. Последиците от
подобно процесуално поведение се изразяват във възможността съдът да приеме за
доказани тези релевантни факти, за установяването на които страната е създала
пречки. Създаването на пречки пред събиране на определено доказателство обаче,
не е единствената предпоставка за приложение на нормата на чл. 161 от ГПК.
Първо съдът трябва да прецени в съвкупност наличния доказателствен материал и
едва когато се убеди, че не са налични категорични и убедителни доказателства в
противоположен смисъл, да приеме за доказани фактите, за установяването на
които са били създадени пречки. В настоящата хипотеза няма събрани
доказателства, от които по несъмнен начин да се установява, че преведените суми
от 2250, 00 лева и 1180, 00 лева са били предоставени на ответника за плащане
на ремонт на процесния автомобил. Напротив, от показанията на свидетелката се
установи, че парите са му били предоставени за плащане на заплати на
служителите на ищцовото дружество. Установи се и че същите в действителност са
били платени на служителите. В подкрепа на извода за липса на доказателства,
установяващи основното твърдение на ищеца е и заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, където експертът е посочил, че търговските
книги на дружеството не са водени редовно. Съгласно чл. 55, ал. 2 от ТЗ „Търговските
книги, водени в нарушение на изискванията на този закон и на Закона за
счетоводството, не могат да служат като доказателство в полза на тези, които са
задължени да ги водят“. Заключението
е обективно и е изготвено от лице с необходимата квалификация, поради което
съдът го възприема в цялост.
Всичко изложено навежда на извода, че възражението на
ответника е основателно – с получените суми по двата парични превода е изплатил
дължими трудови възнаграждения на служителите на ищеца. При това положение с
положителност може да бъде направен извод, че чрез действията си ответникът не
е нарушил трудовите си задължения. Не е причинил и вреда на дружеството, тъй
като разходът от 3430, 00 лева за заплати в случая е оправдан и необходим.
Ето защо претенцията на „Стар пост” ООД срещу С.Р.Г. за осъждането му да заплати сумата
от 3 730, 00 лева, представляваща нанесена вреда на работодателя, следва да
бъде отхвърлена като неоснователна, тъй като ищецът не проведе успешно пълно и
главно доказване на елементите от фактическия състав на чл. 203, ал. 2, предл.
първо от КТ вр. с чл. 45 от ЗЗД.
По делото са събрани и други писмени доказателствени
средства, но същите не следва да бъдат коментирани обстойно доколкото не са
относими към релевантните факти от предмета на доказване.
Насрещните искове на С.Г. срещу
„Стар пост“ ООД са с правно основание по чл. 221, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ.
Иска дружеството да бъде осъдено да
му заплати следните суми:
- 566, 72 лева, представляваща
неизплатено трудово обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, поради прекратяване на
трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, ведно със законната
лихва от датата на подаване на насрещния иск – 10.08.2020 г., до окончателното
изплащане;
- 515, 20 лева, представляваща
неизплатено трудово обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен
годишен отпуск за 2018г. в размер на 20 дни, ведно със законната лихва от
датата на подаване на насрещния иск – 10.08.2020 г., до окончателното
изплащане;
- 515, 20 лева, представляваща
неизплатено трудово обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019г. в
размер на 20 дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещния
иск – 10.08.2020 г., до окончателното изплащане;
- 51, 52 лева, представляваща
неизплатено трудово обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020г. в
размер на 2 дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещния
иск – 10.08.2020 г., до окончателното изплащане.
В първото по делото открито съдебно
заседание пълномощникът на ответника по насрещните искове е направил изявление
по чл. 237, ал. 1 от ГПК. От приложената по делото упълномощителна сделка е
видно, че процесуалният представител разполага с представителна власт да
извършва действия, представляващи разпореждане с предмета на делото. След като
е признал исковете на С.Г. по основание и размер, съдът следва да постанови
решението си по насрещните искове въз основа на направеното признание – чл.
237, ал.2 от ГПК.
Оттук се извежда, че предявените
искове на С.Г. срещу „Стар пост“ ООД с правно основание по чл. 221, ал. 1 и чл.
224, ал. 1 от КТ са основателни и трябва да бъдат уважени.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на
С.Г. се поражда правото да му бъдат заплатени направените разноски в
производството.
Представен е договор за правна
защита и съдействие, от който се установява, че С.Г. е платил адвокатско
възнаграждение от 1050, 00 лева.
В съответствие с правилото на чл.
78, ал. 1 от ГПК в тежест на „Стар пост“ ООД следва да бъде възложена за
плащане сумата от 1050, 00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по делото.
Дружеството следва да бъде осъдено
да заплати по сметка на Районен съд Добрич сумата от 200, 00 лева,
представляваща дължима държавна такса за насрещните искове – чл. 78, ал. 6 вр.
с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Стар пост” ООД, със седалище и адрес
на управление: град София, бул. „Черни връх” № 73, ЕИК *********, срещу С.Р.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание по чл. 203, ал. 2, предл.
първо от КТ вр. с чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 3 730, 00 лева, представляваща умишлено причинена вреда на работодателя при изпълнението на трудовите задължения
от служителя.
ОСЪЖДА
„Стар пост” ООД, със седалище и адрес на управление:
град София, бул. „Черни връх” № 73, ЕИК *********, да заплати на С.Р.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 566, 72 лева, представляваща неизплатено трудово
обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, дължимо поради прекратяване на трудовия
договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, ведно със законната лихва от
датата на подаване на насрещния иск – 10.08.2020 г., до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА
„Стар пост” ООД, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Черни
връх” № 73, ЕИК *********, да заплати на С.Р.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 515, 20 лева, представляваща неизплатено трудово обезщетение по чл.
224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2018 г. в размер на 20
дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещния иск –
10.08.2020 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
„Стар пост” ООД, със седалище и адрес на управление:
град София, бул. „Черни връх” № 73, ЕИК *********, да заплати на С.Р.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 515, 20 лева, представляваща неизплатено трудово
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019 г. в размер на 20 дни,
ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещния иск – 10.08.2020
г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
„Стар пост” ООД, със седалище и адрес на управление:
град София, бул. „Черни връх” № 73, ЕИК *********, да заплати на С.Р.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 51, 52 лева, представляваща неизплатено трудово
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020 г. в размер на 2 дни,
ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещния иск – 10.08.2020
г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
„Стар пост” ООД, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Черни
връх” № 73, ЕИК *********, да заплати на С.Р.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 1050, 00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по гр.д. № 1316 по описа на Районен съд Добрич за 2020 г.
ОСЪЖДА
„Стар пост” ООД, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Черни
връх” № 73, ЕИК *********, да заплати по сметка на Районен съд Добрич сумата от
200, 00 лева, представляваща дължима държавна такса за насрещни искове,
предявени по гр.д. № 1316 по описа на Районен съд Добрич за 2020 г.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Районен
съдия: