№ 10
гр. Тутракан, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на пети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Спас М. С.
при участието на секретаря Людмила Цв. П.
като разгледа докладваното от Спас М. С. Административно наказателно
дело № 20243430200288 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 24-0362-000670 от 25.09.2024 г. на
началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, на Д. М. П., с ЕГН:
**********, от ***************** за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, са
наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца.
НедоВ. от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Д. П., който го обжалва в срок чрез надлежно упълномощения
да го защитава адв. С. С. от АК – Русе. В жалбата НП се оспорва като
незаконосъобразно, а наложеното наказание – като явно несправедливо,
поради което се иска отмяната му, алтернативно – неговото изменение със
свеждане на наложените наказания до предвидения в ЗДвП минимум. В хода
на съдебните прения процесуалният представител поддържа изложеното в
жалбата, като развива и доводи за маловажност на деянието и прилагане на чл.
28 от ЗАНН. Претендира присъждане на сторените по делото разноски в
размер на 300 лв.
Въззиваемата страна – началник група в ОДМВР – Силистра, РУ –
1
Тутракан, редовно призован, не се явява, представлява се от надлежно
упълномощената В. А. – главен юрисконсулт в ОДМВР – Силистра.
Приложено е писмено становище от същата, в което се навеждат бланкетни
доводи за законосъобразността и правилността на атакуваното НП. Прави се
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразява за
прекомерност на адвокатското такова.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан,
редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 05.09.2024 г. актосъставителят Т. Ф. и свидетелите В. В. и И. И. –
полицейски служители в РУ – Тутракан, изпълнявали служебните си
задължения, като били назначени в съвместен наряд за времето от 07:00 ч. до
19:00 ч. Около 13:15 ч. те се намирали в гр, Тутракан, като по ул. „Олтеница“,
до кръстовището, образувано с ул. „Георги Бенковски“, спрели за проверка
МПС марка „Фолксваген“ с рег. № *********** чийто водач бил
жалбоподателят Д. П.. В хода на проверката се установило, че предната
регистрационна табела на автомобила не била поставена на определеното за
това място, а вътре в неговото купе – на предното табло, като била покрита с
разни предмети. В резултат на същата проверка били установени и други
нарушения на ЗДвП, за които на жалбоподателя били наложени наказания с
фишове.
Актосъставителят Ф. съставил АУАН серия GA № 1398759/05.09.2024 г.,
с който повдигнал на жалбоподателя обвинение за извършено нарушение по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
На 25.09.2024 г. било издадено Наказателно постановление № 24-0362-
000670, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, били
наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца.
На 11.10.2024 г. жалбоподателят получил екземпляр от НП.
2
Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите;
заверени копия на: НП № 24-0362-000670/25.09.2024 г.; АУАН серия GA №
1398759/05.09.2024 г.; сведение от Д. П.; справка относно връчено НП;
декларация по чл. 160, ал. 1 от ЗДвП; справка нарушител/водач на Д. П.;
справка по история на регистрация на МПС; справка за служебна промяна на
регистрация на МПС; справка за собственост на МПС; справка за ПС
настояща собственост; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи; служебна бележка от „ЧР“ при ОДМВР – Силистра;
писмо УРИ 362000-8/02.08.2025 г.
Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в
производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН серия GA № 1398759/05.09.2024 г. Актосъставителят е
надлежен полицейски орган, заемащ длъжността младши автоконтрольор в
РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра. АУАН не страда от пороци, тъй като
притежава изискуемите законови реквизити по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН и е
съставен в рамките на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Наказателно постановление № 24-0362-000670/25.09.2024 г. е издадено
от началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, който е родово и
местно компетентен АНО. НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и
притежава законово изискуемите реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. АНО е
възприел фактическата обстановка, описана в АУАН, като с НП е наложил
предвидените в санкционната норма кумулативни наказания.
Жалбоподателят е административнонаказателно отговорно лице и
представлява надлежен субект на административно нарушение по чл. 175, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, тъй като свои качеството водач на МПС. Изпълнителното
деяние на извършеното нарушение се състои в управлението на МПС, на което
3
табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това
места. Следва да се има предвид, че деянието е съставомерно и когато само
една от табелите (както в настоящия случай) не е поставена на определеното
за това място, което следва да се счете единствено като смекчаващо
отговорността обстоятелство при индивидуализиране на наказанието.
Жалбоподателят е осъществил обективните белези на нарушението,
доколкото управляваният от него автомобил е бил без поставена в предната
част, на определеното за това място регистрационна табела. Изводът следва
от разпоредбите на т. 2.3 от Част 2 от Приложение III към Регламент за
изпълнение (ЕС) 2021/535 на Комисията от 31.03.2021 г., в които като място за
поставяне на регистрационна табела не е посочено предното табло в купето на
автомобила (както в настоящия случай). Предвид формалния характер на
нарушението, осъществяването на изпълнителното деяние изпълва неговата
обективна страна.
Деянието е осъществено от жалбоподателя и от субективна страна с
небрежна форма на вината, доколкото обективно е бил длъжен да управлява
МПС с поставена предна регистрационна табела (в това число и да се убеди,
че тя е на мястото си) и субективно, при полагане на дължимата грижа, е бил в
състояние (т.е. е могъл) да избегне извършването на административното
нарушение (напр. като постави табелата или пък като не управлява
автомобила).
Поради изложеното дотук съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна административно нарушение
по чл. 175, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Искането на защитата случаят да бъде квалифициран като маловажен не
следва да се уважава поради следните съображения. На първо място, съгласно
чл. 189з от ЗДвП институтът на маловажния случай по ЗАНН не се прилага за
нарушения по ЗДвП. Следва да се има предвид, че законодателят не е
предвидил стесняване приложното поле на разпоредбата единствено до
досъдебната фаза на процеса (в противовес на довода на защитата в обратната
насока). На второ място, дори и да беше допустимо прилагането на чл. 28 от
ЗАНН, съдът счита, че настоящият случай разкрива белезите на стандартно
нарушение от този вид (дори и при наличието на смекчаващото отговорността
обстоятелства, посочено по-горе), поради което би било необосновано
4
прилагането на коментирания институт.
За извършеното нарушение АНО е наложил предвидените от закона
наказания в максимален размер, като не е посочил мотиви в тази насока. Това,
от една страна, води до необоснованост на тежестта на
административнонаказателната репресия, на която е подложен
жалбоподателят. От друга страна, липсата на аргументация лишава съда от
възможността да прецени дали същата е адекватна или не. Поради изложения
недостатък (на собствено основание), наложените наказания следва да се
сведат до предвидения в закона минимум. Въпреки това настоящият съдебен
състав намира за необходимо да изложи собствени мотиви защо счита, че
наказанията следва да се редуцират до съответните минимуми.
Преценката при индивидуализацията на административното наказание
следва да се върши въз основа разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН, като най-
общо следва да се прецени обществената опасност на деянието и на дееца.
По отношение обществената опасност на дееца. Представителят на АНО
сочи, че жалбоподателят е „многократен нарушител на ЗДвП и често го
нарушава“. Безспорно, на пръв поглед справката нарушител/водач води
механично на този извод, доколкото са налице 15 НП, 19 фиша и 1
присъда/решение/споразумение. Според съда обаче такава сумарна преценка е
неудачен подход за определяне обществената опасност на дееца, доколкото, от
една страна, не се преценява каква е тежестта на нарушенията, за които са
наложени наказания, а от друга – не се преценява кога са наложени и
изтърпени тези други наказания. Въпреки че в административнонаказателното
право липсва уредба на въпроса за реабилитацията по отношение наложените
административни наказания, настоящият състав на съда намира, че в процеса
на определяне обществената опасност на процесното деяние (най-вече от
гледа точка наличието или не на минали наказвания) следва да се обърне към
този наказателноправен институт (какъвто впрочем е и подходът в ТР №
2/2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСНК ВКС по отношение „реабилитацията“ за
наказване по чл. 78а от НК). Логиката на това приложение „по аналогия“ се
корени в безспорното положение, че е недопустимо извършителите на
административни нарушения да се третират по-тежко от извършителите на
престъпни деяния (които по дефиниция са със значително по-висока степен на
5
обществена опасност). Оттук, на основание чл. 88а, ал. 1 във връзка с чл. 82,
ал. 1, т. 5 от НК, нарушителят следва да се „реабилитира“ в 2-годишен срок от
изпълнението на наказанието, а ако последното не е изпълнено – от
изтичането на давностния срок за изпълнението му по чл. 82 от ЗАНН (по
отношение на глобата абсолютната давност се равнява на 3 години – чл. 82, ал.
3 вр. ал. 1, т. 1 от ЗАНН). По този начин, при най-неблагоприятния за дееца
вариант, срокът за „реабилитация“ при неизпълнено наказание глоба се
равнява на 5 години. Оттук, според съда, жалбоподателят следва да се третира
като наказван единствено въз основа на НП № 21-1882-000134/01.04.2021 г.
(т. 14 от графа „НП“ в справката картон на водача) за нарушение на чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП, наказуемо с 50 лв. глоба, и на фишовете от т. 5 до т. 14 вкл. от
графа „Фишове“ ( т.е. 10 бр. фиша, 9 от които за нарушение на чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвП, наказуемо с глоба 10 лв., а другият – за нарушение на чл. 70, ал. 3
от ЗДвП, наказуемо с глоба 20 лв.). Настрани следва да се остави наказването,
отразено в графа „Присъди и решения“, датиращо 8 години преди извършване
на процесното нарушение, по отношение на което очевидно е настъпила
„същинска“ реабилитация. Съставените 5 бр. фиша при извършването на
процесната проверка също не следва да се вземат предвид при определяне на
наказанието, тъй като нарушенията по тях са извършени едновременно с
процесното такова (т.е. липсвало е „наказване“ по тях към момента на
извършването му). Изводът от изложеното е, че съдът намира жалбоподателя
за лице със сравнително ниска обществена опасност, доколкото включените в
преценката наказания са за нарушения с изключително ниска степен на
обществена опасност.
По отношение обществената опасност на деянието. Вземайки предвид
посоченото по-горе смекчаващо отговорността обстоятелство (само една от
двете табели не е била поставена), съдът намира, не само че процесното
деяние не се откроява от типичните за този вид нарушения, а нещо повече –
неговата обществена опасност е дори по-ниска от тях.
Въз основа на горния анализ, настоящият съдебен състав счита, че са
налице основанията наказателното постановление да бъде изменено по реда
на чл. 63, ал. 7, т. 2, предл. 1 от ЗАНН, като се намали размерът на наложените
наказания до минимално предвидения в такъв – 50 лв. глоба и 1 месец
лишаване от право да управлява МПС.
6
В с. з. процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане
за присъждане на сторените в производството разноски. По делото е
представено единствено пълномощно, от което адвокатът черпи
представителна власт, но липсва както договор за правна помощ, така и
списък с разноски, от които съдът евентуално би могъл да се информира каква
е стойността на претендираните от жалбоподателя разходи, подлежащи на
възстановяване. Поради това съдът следва да отхвърли направеното искане
като неоснователно и недоказано.
Процесуалният представител на АНО също е направил искане за
присъждане на разноски в размер на 150 лв., същевременно с което е посочил,
че фактическата и правна сложност на казуса е ниска, обосновавайки
възражението си за прекомерност на адвокатския хонорар. В действителност
съдът намира, че делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност. Същевременно обаче представителят на АНО е участвал в
провеждането на две о. с. з., като е изложил бланкетно становище по спора.
Поради това съдът намира, че възнаграждението му следва да се определи в
размер около средния такъв, предвиден в чл. 27е от НЗПП – т.е. 120 лв.
Предвид изхода на делото, този размер следва да се редуцира пропорционално
на потвърдената част от наложената с НП глоба (1/4), определяйки
окончателния такъв на 30 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0362-000670 от 25.09.2024
г. на началник група в ОДМВ – Силистра, РУ – Тутракан, с което на Д. М. П., с
ЕГН: **********, от ***************** за извършено нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, са
наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца, като НАМАЛЯВА размера на наложените с него наказания на:
„Глоба“ в размер на 50 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 1 месец.
7
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0362-000670 от
25.09.2024 г. на началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, в
останалата му част, като законосъобразно.
ОСЪЖДА Д. М. П., с ЕГН: **********, от ***************** да
заплати на ОДМВР – Силистра, представлявана от директора М. Н., сторените
разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в
размер на 30 /тридесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
8