Решение по дело №274/2024 на Административен съд - Смолян

Съдебното производство е образувано по жалба на Х. К. Ч. от [населено място],., [улица],  Е. К. К. [населено място], [улица], и В. И. Р. от [населено място], [улица], чрез адв.Н. Ч., против Решение № 580/28.01.2010 г. на Общински съвет - Чепеларе, взето с Протокол № 32 от 28.01.2010 г. С оспореното решение е прието, териториите от к.к. Пампорово, попадащи в част от землище Чепеларе и землище с. Проглед да се считат населено място ІІІ-та категория – първа зона.

В жалбата се сочи, че оспореното Решение засяга правните интереси на жалбоподателите и поражда задължения за тях при бъдещи сделки за придобиване на собственост на имоти в к.к. „Пампорово“. Сочи се, че в поканата за свикване на заседанието на 28.01.2010 г. е посочен дневен ред и в същия не е предвидено обсъждане на такава докладна записка. Твърди се и че докладната записка за това, на Кмета на Община Чепеларе не е разпределена и разгледана от комисиите на Общински съвет Чепеларе, като е включена в дневния ред на самия ден. Твърди се и че няма данни, това решение да е публикувано на страницата на ОбС-Чепеларе.

Излагат се доводи, че Решението на Общински съвет Чепеларе, представлява нормативен административен акт, отнасящ се за неопределен и неограничен брои, правни субекти и има многократно правно действие и при приемането му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 77 и чл. 78, ал. 4 от АПК. В случай, че се приеме, че решението е общ административен акт, сочи за нарушени разпоредбите на чл. 66 и чл. 69 от АПК, както и чл. 77 от АПК във вр. с чл. 26, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗНА. Обръща внимание, че цялото административно производство по приемане на оспореното решение се е развило от образуването му с внасяне на предложението на кмета на общината на 28.01.2010 г. до вземане на решението на съвета на 28.01.2010 г. в рамките на 1 (един) календарен ден, като в докладната записка на кмета на общината не са изложени мотиви за приемане на нормативния административен акт по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ЗНА и същото е постановено в нарушение на принципите за законност и достъпност, публичност и прозрачност на действията и актовете на администрацията, въведени в чл. 4 и чл. 12 от АПК, както и в нарушение на ал. 3 и ал. 4 на чл. 1 от ЗМДТ. Според ал. 4 на чл. 1 от ЗМДТ не се допускат изменения в приетите от общинския съвет размер и начин на определяне на местните данъци в течение на годината.

Сочи и че Решението на общинския съвет е прието в нарушение на Приложение № 2 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за местните данъци и такси, таблица № 3. Град Чепеларе е населено място III категория, а село Проглед е населено място VIII категория, видно от Националния регистър на населените места, утвърден с Решение 695 на Министерския съвет от 29.09.2006 г. Курортен комплекс „Пампорово” е курорт от национално значение по силата на Решение на Министерски съвет № 89 от 1967 г. (ДВ, бр. 35 от 1967 г.) и Решение на Министерски съвет № 153 от 2012 г. (ДВ, бр. 18 от 2012 г.) и е селищно образувание от национално значение по силата на Решение на Министерски съвет № 45 от 2005 г. (ДВ, бр. 11 от 2005 г.), като селищните образувания могат да бъдат следните видове: 1. вилни зони; 2. промишлено-индустриални паркове или зони; 3. курорти/курортни комплекси.

Твърди се, че Общински съвет Чепеларе няма правомощия да приема територии на селищно образувание „Пампорово” за населено място и да определя граници на зони в територията на селищното образувание, идентични с населеното място от трета категория, като определя по този начин коефициент за местоположение - 11,9 съответстваш на първа зона.

Сочи се в жалбата, че неправилно и незаконосъобразно, съвета приема приложението в оспорения акт Км-коефициента за местоположение, съгласно Таблица № 3 от Приложение № 2 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за местните данъци и такси, за населеното място трета категория I (първа) зона в размер на 11,9, а не предвидения в ЗМДТ извън строителните граници за населеното място трета категория в размер на 4,3 и за населеното място осма категория в размер на 2,2, тъй като к.к. „Пампорово” е селищно образувание и е извън строителните граници на град Чепеларе и извън строителните граници на село Проглед. К.к. “Пампорово” попада в землището на две населени места - гр. Чепеларе и с. Проглед, т.е. за това селищно образувание са приложими предвидените Км в Таблица 3 от Приложение 2 съответно за частта на гр. Чепеларе - 4,3 и за частта на с. Проглед - 2,2, при определяне на границите на зоните за населените места в общината и категориите на вилните зони.

Безспорно гр. Чепеларе, с. Проглед и селищно образувание к.к. „Пампорово” са урбанизирани зони/територия, като поземлените имоти, попадащи в строителните им граници са данъчно облагаеми обекти, но формирането на данъчната основа за различните данъчни обекти-поземлени имоти, е в зависимост от корекционни коефициенти - Км - коефициент за местоположение съгласно табл. № 3; Ки - коефициент за инфраструктура; Ку - коефициент за устройствена зона; Кз - коефициент за застроеност, посочени в Приложение № 2 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за местните данъци и такси, в частност и процесният коефициент за местоположение-Км е императивно определен в Таблица № 3 и установен от законова норма, в зависимост от местонахождението на данъчния обект, а не от решение на съвета.

Коефициент за местоположение - Км е определен ясно и точно в Приложение № 2 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за местните данъци и такси и не е необходимо тълкуване за населено място III категория: Първо са дадени за населеното място два коефициента, тъй като може да се раздели на две зони населеното място, Второ - коефициент за имоти в строителни граници, и Трето - коефициент за имоти извън строителни граници; Четвърто - два коефициента за вилни зони според две категории.

Законодателят е пределно ясен в чл. 6, ал. 1, т. 1 от Приложение № 2 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за местните данъци и такси, че когато не са определени зоните в населеното място и/или категориите на вилните зони, се прилагат коефициентите от колони 7 и 10, т.е. в строителни граници без зониране и вилна зона втора категория, съответно извън строителни граници. Категорията на населеното място се определя с Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ), който се утвърждава с изрично решение на Министерския съвет, а не с решение на общински съвет, като орган на местното самоуправление.

В Приложение № 2 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за местните данъци и такси в Раздел IV. “Данъчна оценка на земите в строителни граници, застроените дворове и на земите извън строителните граници (без земеделските земи)” в разпоредбата на чл. 13, ал. 1, касаеща начина на формиране на данъчната оценка законодателят е определил четири групи поземлени имоти, а именно: земите в строителните граници, вилните зони, застроените дворове (застроени места извън строителните граници) и на земите извън строителните граници (без земеделските земи).

В Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове в Приложение № 2 в Таблица 4 “Баланс на територията към ОУП на населено място - град с неговото землище, и към ПУП на цяло населено място с неговото землище” са разграничени в два раздела два вида територии: Територия на населеното място и Извънселищната територия. В извънселищната територия е предвидено образуването и обособяване на селищни образувания, в т.ч.: вилни зони, курортни комплекси, промишленост, в т.ч. други селищни образувания.

В случая, съвета няма оперативна самостоятелност да приема в издавани от него административни актове при определяне на зоните в населените места и категории на вилни зони територии, попадащи в землището на две населени места от трета и осма категория, за населено място от трета категория, т.е. от по-високата категория, и по този начин да повишава данъчната основа, с оглед по-голям като размер коефициент за местоположение и косвено да се домогва до начисляване на по-голям размер на данък върху недвижимите имоти и такса за битовите отпадъци, дължими за имотите в границите на териториалния обхват на курорта, поради увеличаване на данъчната основа-данъчната оценка.

Редът за създаване на нови населени места или промени в тях е ясно разписан в разпоредбите на чл. 20 и чл. 32 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България, но в случая такива процедури не са провеждани.

Незаконосъобразно е въвеждането на различни коефициенти за местоположение с решението на общинския съвет, които не са установени от ЗМДТ. Не е допустима и оперативна самостоятелност при приемане на решения в настоящата хипотеза от общинския съвет, тъй като възможността за самостоятелно решаване на въпросите в сферата на данъците е обвързана с обема на предоставената от Конституцията на Република България и специалния закон (ЗМДТ) компетентност.

Според чл. 4, т. 1 от Европейската харта за местно самоуправление, основните правомощия на органите на местно самоуправление се определят от Конституцията на Република България или от закона. В чл. 138 от Конституцията на Република България е посочено, че орган на местното самоуправление в общината е общинският съвет, а съгласно чл. 141, ал. 3 от Конституцията на Република България, общинският съвет определя размера на местните данъци при условия, по ред и в границите, установени със закон. В случая специалният приложим закон е ЗМДТ, в частност Приложение № 2 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за местните данъци и такси. Изложените обстоятелства и факти, относно допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и липсата на компетентност на съвета, водят до отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен, съответно за прогласяването му за нищожен. Моли за отмяна като незаконосъобразно, съответно да прогласяване за нищожно Решение № 580/28.01.2010 г. на Общински съвет Чепеларе, взето с Протокол № 32 от 28.01.2010 г. на заседание на Общински съвет Чепеларе, проведено на 28.01.2010 г.

В съдебно заседание жалбоподателите не се явяват и не се представляват. С писмено становище на процесуален представител от 18.03.2025 г. се поддържа жалбата и излагат допълнителни съображения.

Конституираната на страната на оспорващия, страна ГПК “Пампорово“, с процесуален представител, поддържа жалбата.

Ответникът, Общински съвет – Чепеларе, чрез представляващия го адвокат, счита жалбата за неоснователна, като посочва, че следва да бъде разгледана само по отношение на искането за прогласяване на нищожност, претендира разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Смолян дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, установи следното: С покана изх. № 6 от 25.01.2010 г. е свикано заседание на Общински съвет Чепеларе на 28.01.2010 г. от 14.00 часа от Председателя на съвета. В поканата е обективиран дневния ред за провеждане на заседанието по постъпилите за разглеждане докладни записки, като в дневния ред не е предвидено разглеждане на докладна записка с проект на решение за приемане териториите от к.к. „Пампорово”, попадащи в част от землището на Чепеларе и от землището на с. Проглед за населено място ІІІ-та категория.

С докладна записка изх. № 08-00-16 от 27.01.2010 г. на община Чепеларе /вх. № 28 от 28.01.2010 г. на общински съвет Чепеларе/, кмета на общината предлага на Общински съвет Чепеларе да приеме решение в следния смисъл: “Общински съвет Чепеларе приема териториите от к.к. “Пампорово”, попадащи в част от землище Чепеларе и землище с. Проглед да се счита за населено място III-та категория - първа зона”. В Докладната записка на Кмета на община Чепеларе се сочи: “...Във връзка с определянето на местните данъци и такси за 2010 г. и на основание чл. 6, ал. 7 от Приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси и влезлия в сила нов Общ устройствен план на курорта Пампорово, предлагаме по одобреното изменение на ОУП, включващ част от землище Чепеларе и землище с. Проглед да се счита за населено място ІІІ-та категория - първа зона,...”.

Видно от Протокол № 32 от 28.01.2010 г. на заседание на Общински съвет Чепеларе, проведено на 28.01.2010 г., горепосочената докладна записка е включена на самото заседание за разглеждане в дневния ред по т. 1.2, раздел I докладни записки на кмет на общината.

При приемането на решението е станало разискване с изказвания от двама съветници в две насоки: за процедурата-поименно гласуване, и за липсата на приходи от курорт „Пампорово” - собствениците в курорта „Пампорово” трябвало да внасят някакви реални данъци, тъй като в общината не постъпвали реални средства за данъци и такси от тях - собствениците.

Решението е взето с мнозинство, като за него са гласували 10 общински съветници от общо 13. Видно от Протокол № 32 от 28.01.2010 г. от заседанието на съвета са отсъствали двама общински съветници при приемане на предходни решения, но при приемане на Решение № 580/28.01.2010 г. отсъстват трима общински съветници, без да има данни за тази промяна в числения състав на съвета по време на заседанието и начина на формиране на необходимото мнозинство.

Решението е прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 и във връзка с чл. 6, ал. 7 от Приложение № 2 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за местните данъци и такси. Решение 580/28.01.2010 г. на Общински съвет Чепеларе е публикувано и обявено на официалната интернет страница на общински съвет Чепеларе на 04.02.2010 г. в 10 ч. /л.171 и л.172 от делото/.

При така установеното, съдът направи следните изводи: На първо време намира за необходимо да уточни, че оспореното решение се явява общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, а не нормативен акт, какъвто се сочи в жалбата. Същото е с еднократно правно действие, с което се създават права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове. Определение № 7880 от 14.07.2023 г. на ВАС по административно дело № 3135/2023 г. Оспорването на тези актове се извършва по реда на чл. 179 и сл. от АПК, като същите се обжалват в едномесечен срок от издаването им или в 14-дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали в производството пред административния орган.

В процесния случай, решението е публикувано и обявено на интернет страницата на Общински съвет гр. Чепеларе на 04.02.2010 г., при което посоченото решение, противно на твърденията на жалбоподателите е доведено до знанието на населението още на тази дата, а жалбата, която е подадена на 31.07.2024 г. /след 4.03.2010 г./ е просрочена по повод дължимата проверка за законосъобразност на оспорения акт, но съгласно чл. 168, ал. 3 от АПК, съдът дължи произнасяне по искането за прогласяване на нищожност на оспорения акт. Оспореното решение е влязъл в сила ОАА и се ползва със стабилитет, при което не може да се разглежда от съда неговата материална законосъобразност, а единствено по отношение на неговата валидност. Принципно при обжалване законосъобразността на един административен акт, съдът винаги проверява дали той е валиден и ако не е обявява неговата нищожност, но в случая такава проверка не е извършвана.

В множество решения на Върховния административен съд, Първо и Осмо отделение, с които са потвърдени или отменени първоинстанционни решения по оспорване на актове за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК съдебните състави при възражения за определения размер на данъка върху недвижимите имоти от жалбоподателите за определяне зоните на населените места, където попада и съответния имот/и, са се позовавали на стабилитета на решението на съответния Общински съвет по чл. 6 от Приложение № 2 към ЗМДТ. В тази разпоредба се определя коефициентът за местоположение (Км) по таблица № 3 или 4 и съответното местонахождение на сградата с изключение на производствените и селскостопански сгради, а когато не са определени по този начин, се прилагат коефициентите по колони 7 и 8, а когато не са определени за вилните зони – по колони 7 и 10. Определянето на това зониране е от съществено значение за определяне на данъчната оценка на имотите, респ. за определяне размера на данъка върху недвижимите имоти - вж. чл. 19 във връзка с чл. 20, чл. 21 и чл. 23 ЗМДТ.

След като законодателят е приел, че данъчната оценка се определя съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ в зависимост от вида на имота и местонахождението му, както и от други компоненти, то решението на общинския съвет за зонирането на населените места и определянето на съответния коефициент за местоположение рефлектира върху правната сфера на жалбоподателите, като собственици на имоти в к.к. „Пампорово“ .

Жалбоподателят Х. К. Ч. и жалбоподателката Е. К. К. се легитимират като н-ци на К. Х. Ч., който от своя страна е наследник на праводателя Х. И. Ч., собственик на идеална част от поземлен имот с идентификатор 80371.244.109 в к.к. Пампорово, м. Пампорово в землището на Община Чепеларе /скица № 15-84941 от 29.01.2024 г., л.524 от делото изготвена съгласно Решение № 2267 от 30.11.2000 г. на ПК гр.Чепеларе, приложено по делото на л.20/.

Съгласно същата скица, жалбоподателят В. И. Р., като наследник на Т. И. Ч. е собственик на идеални части от поземлен имот с идентификатор 80371.244.109 в к.к. Пампорово /скица № 15-84941 от 29.01.2024 г. л.524 от делото съгласно решение № 2448 от 30.11.2000 г на ПК – Чепеларе/. Предвид изложеното и за тримата жалбоподатели е доказан правен интерес от оспорване.

Такъв се доказва и по отношение на новоконституираната страна ГПК “Пампорово“, за което се установява че кооперацията е съсобственик на имот с идентификатор 80.371.244.26 /л.571 от делото/ както и на 42 имоти съгласно Решение 2342/30.11.2000 г. на ПК - Чепеларе /л.594 и сл.от делото/.

Като се има предвид, че Решение № 580/28.01.2010 г. на Общински съвет Чепеларе е публикувано и обявено на официалната интернет страница на Общински съвет Чепеларе на 04.02.2010 г. в 10 ч. /л.171 и л.172 от делото и в установения срок от датата на публикуване не е оспорено, то във връзка с дължимата проверка по валидността на същото, съдът намира че Решението на Общински съвет – Чепеларе не е нищожно.

Общият административен акт е издаден от компетентен орган в упражнение на правомощията му по чл. 21 от ЗМСМА, съгласно която разпоредба общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения и приет на основание чл. 6, ал. 7 от Приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси, съгласно която норма, границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони се определят с решение на общинския съвет, поради което материалната компетентност на издателя на акта – Общински съвет Чепеларе, е обоснована.

Оспореното решение е издадено на основание чл. 6 от Приложение № 2 от ЗМДТ (относимата редакция към момента на приемане на процесното решение на Общински съвет - Чепеларе), съгласно който границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони се определят с решение на общинския съвет, като до приемане на решението се прилагат зоните и категориите, определени със заповед на кмета на общината. Взето е с мнозинство, като за него са гласували 10 общински съветници от общо 13.

Решението е обективирано в предвидената от закона писмена форма, като изложеното в докладната записка на кмета на общината по същество представлява мотивите на взетото решение за зониране на населените места в Община Чепеларе, за определяне на по-висок данък върху недвижимите имоти, респ. данъчната оценка на същите във вр. с чл. 19 от ЗМДТ. Наличието на мотиви съдът отбелязва предвид обстоятелството, че тяхната липса се приравнява на нарушение на изискването за форма, но независимо от това, следва да се отбележи, че дори пълната липса на мотиви не води до нищожност на акта, а до неговата незаконосъобразност, защото мотивите не са същинското волеизявление на органа, а само обосновават неговата воля.

Не се констатира също така и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушаването на тези правила води до нищожност на административния акт в редки и изключителни случаи – напр. ако административният орган е колективен и е взето решение без нормативноустановен кворум, което води до липсата на надлежно формирана воля. В настоящия случай съдът не констатира наличието на тежки нарушения в хода на процедурата, със степен на същественост, влияещи върху действителността на административния акт. Решението е взето с мнозинство от 10 гласа "за", при кворум от общо 13 общински съветници.

Основното възражение на жалбоподателя касае липсата на разгласяване на решението, в частност, че същото не е доведено до знанието на населението чрез средствата за масово осведомяване. По делото се представиха доказателства за публично оповестяване на взетото решение, а именно извадка от сайта на Общински съвет Чепеларе, от която, е видно, че решението е публикувано на 04.02.2010 г. Следва да се отбележи, че действията по разгласяване/публикуване на обжалваното решение по никакъв начин не влияят върху валидността на акта, тъй като те не са част от процедурата по приемането му, а я следват и са правнозначими за преценяване само относно спазването на срока за упражняване правото на жалба.

Предвид обстоятелството, че нарушението на материалния закон по дефиниция касае законосъобразността на административния акт, а не неговата валидност, то за да е налице порока нищожност на основание нарушение на материалния закон, това предполага административен акт с подобно съдържание да не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон.

Конкретният случай не е такъв, процесното решение на общинския съвет намира своето законово основание – чл. 6, ал. 7 от Приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси, във вр. с чл. 19 от с.з., което представлява годно правно основание за издаване от общинския съвет на решение по определяне на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони, т.е. приетото решение не е лишено от законова опора.

Не е налице и нетърпимо противоречие с целта на закона като друга възможна хипотеза на нищожност. Решението е взето именно за постигане целта на чл. 6, ал. 7 от Приложение № 2 към ЗМДТ и в този смисъл преследваната с акта цел не се отклонява от законоустановената.

На основание изложените мотиви, жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли, като съобразно този изход на процеса в полза на ответника следва да бъдат присадени разноски в размер на 1000 лв., поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Смолян,

 

РЕШИ:

 

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Х. К. Ч. от гр. ., [улица],  Е. К. К. [населено място] [улица]  и В. И. Р. от [населено място], [улица], чрез адв.Н. Ч. за прогласяване нищожността на Решение №580/28.01.2010 г. на Общински съвет - Чепеларе, взето с Протокол №32 от 28.01.2010 г. на Общински съвет – Чепеларе.

Оставя без разглеждане оспорването на Х. К. Ч. от [населено място],  [улица],  Е. К. К. [населено място] [улица]  В. И. Р. от [населено място], [улица], чрез адв.Н. Ч. и новоконституираната страна ГПК“Пампоров“ в частта, с която се иска отмяна на Решение №580/28.01.2010 г. на Общински съвет - Чепеларе като незаконосъобразно и прекратява производството по делото в тази част.

ОСЪЖДА на Х. К. Ч. от [населено място],  [улица],  Е. К. К. [населено място] [улица]  и В. И. Р. от [населено място], [улица], да заплатят по равно на Община Чепеларе сумата от 1000 лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, а в частта с характер на определение, с която е прекратено производството в 7 дневен срок.