Р
Е Ш Е Н И Е
№
град
София, …………2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание, проведено на двадесет и шести май през две хиляди двадесет
и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА
При секретаря
Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 7162/2020 г. по описа на СГС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 13.01.2020г., постановено по гр.д. № 34374/2013 г. по описа на СРС съдът осъжда А.Т.М., ЕГН ********** да заплати на З. „Б.И.“
АД, с ЕИК ********, по предявения иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от КЗ /отм./ сумата от 15 125.88 лв., представляваща сбор от изплатено
от ищеца на правоимащите лица застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на И.Т.З., настъпила в резултат от предизвикано
от ответника на 27.08.2008г. в с. Церово, община Своге, област Софийска, на
пътя, свързващ с. Церово с квартал „Долни Желен“ пътнотранспортно произшествие
при управление на МПС, „ВАЗ“, с peг. №********в нарушение на правилата за
движение по пътищата и с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по
закон норма, вреди в размер на 10 000 лв., както и сумата от 5 125.88 лв.,
представляваща платена мораторна лихва, ведно със законната лихва върху сборната
главница от 15 125.88 лв., считано от датата на подаване на исковата молба /15.08.2013г./
до окончателното й изплащане като отхвърля
иска за разликата от 15 125.88 лв. до пълния предявен размер от 15 127.91
лв., като неоснователен. С оглед изхода на правния спор съдът е разпределил
разноските между страните по правилата на чл. 78 ГПК.
Недоволен от съдебното решение в неговата осъдителна част
е останал ответникът А.Т.М., ЕГН **********, който в законоустановения срок е
подал настоящата въззивна жалба, с която твърди неправилност на изводите на
първоинстанционния съд за дължимост на регресната претенция, тъй като по делото
не е установено застрахователят да го е уведомил за изплатеното обезщетение.
Съответно намира, че доколкото не е бил
поканен да изпълни задължението си, то регресното право на застрахователя не е възникнало.
Моли съда да отмени съдебното решение в обжалваната част и вместо това да
отхвърли предявения иск.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца - З.
„Б.И.“ АД, с ЕИК ********, с който се излага становище за правилност и
законосъобразност на съдебното решение в обжалвана част, съответно се иска
неговото потвърждаване.
Страните не са представили доказателства и направили
доказателствени искания, които да са допустими съобразно правилото на чл. 266 ГПК.
Софийски
градски съд, като
обсъди събраните по
делото доказателства, становищата
и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в
обжалваната част, а по отношение на нейната правилност съдът намира подадената
въззивна жалба за неоснователна, поради следните съображения:
Пред въззивната инстанция не е спорно, че 27.08.2008 г.
около 15.30 часа в с. Церово, община Своге, област Софийска, на пътя, свързващ
с. Церово и квартал „Долни Желен“, в района между железопътния прелез и моста
на р. Искър, при управление на МПС, „ВАЗ“, с peг. № ********А.Т.М. е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“, като по непредпазливост е причинил смъртта на И.Т.З., като същият
е управлявал МПС в пияно състояние със съдържание на алкохол в кръвта 1,4 на
хиляда, които обстоятелства са установени и с влязла в сила осъдителна присъда.
Няма спор пред въззивната инстанция, че към момента на
настъпване на ПТП за увреждащото МПС е бил налице валиден застрахователен
договор за риска „Гражданска отговорност“ при въззиваемото застрахователно дружество.
Безспорно е, че между въззиваемият и близките на
починалата при ПТП е било налице
гражданско дело, завършило с влязло в сила съдебно решение, с което първият е
осъден да заплати на правоимащите лица застрахователно обезщетение за
причинените им от смъртта неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 27.08.2008 г., за което е издаден
изпълнителен лист и е образувано И.Д. № 20127900401483 по описа на ЧСИ Р.М.. Съдебното
решение е постановено при участието на трето лице помагач на застрахователното
дружество, а именно настоящия въззивник.
Страните не спорят и за това, че в рамките на посоченото
изпълнително дело, на 25.06.2012 г. З. „Б.и.” АД е превел по банковата сметка
на ЧСИ Р.М., сума в общ размер на 18 087.74 лв. с основание „превод по изп. д.
№ 20127900401483“, като с преведената сума на 28.06.2012 г. ЧСИ Р.М. е превела
към взискателите сума в общ размер на 16 525.88 лв., от които 10 000 лв.
главница, 5 125.88 лв. законна лихва, 1400 лв. разноски по изпълнителното дело.
Спорен между страните пред въззивната инстанция е единствено въпросът дали неотправянето на
покана от страна на застрахователя до прекия причинител на вредите за връщане
на сумата за заплатеното обезщетение води до отпадане на регресното му право,
предвидено в чл. 274, ал.1, т.1 КЗ (отм.) или има значение само за поставянето
на същия в забава. По така повдигнатия въпрос, въззивната инстанция намира
следното:
Фактическият състав, обуславящ възникването на регресното
право на застрахователя включва следните елементи: вредите да са причинени от
делинквента чрез негово виновно и противоправно поведение; валидно възникнало
договорно правоотношение между делинквента и ищеца по договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ и заплащане от страна на
застрахователя на застрахователното обезщетение на увреденото лице или на
встъпилото в неговите права лице и при настъпване на застрахователното събитие
делинквентът да е управлявал моторното превозно средство след употреба на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
От събраните по делото доказателства е видно, че всички
посочени горе елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 274, ал.1,
т.1 КЗ( отм.) са налице, като в тази връзка не е повдиган и спор пред
въззивната инстанция. Изпращането на покана за плащане от страна на
застрахователя до деликвента е въпрос, който касае изпадането в забава на
последния и съответно е релевантен за основателността на претенция за
присъждане на законна лихва за период, предхождащ подаването на исковата молба,
каквато претенция обаче не е предмет на настоящето производство.
С оглед изложеното съдът намира, че следва да потвърди
съдебното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно, като в
тази връзка препраща и към подробно изложените от Софийски районен съд мотиви
на основание чл. 272 ГПК.
По разноските:
Въззиваемият не е отправил претенция за присъждане на
разноски за въззивното производство, предвид което такива не следва да му се
присъждат.
Въззивникът е представляван от особен представил на
основание чл. 47, ал.6 ГПК, предвид което към момента не е заплатена дължимата
държавна такса за разглеждане на въззивната жалба. С оглед изхода на спора
дължимата държавна такса в размер на 302,51 лв. следва да се присъди в тежест на въззивника.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от
13.01.2020г., постановено по гр.д. № 34374/2013 г. по описа на СРС, в частта, с която съдът осъжда А.Т.М., ЕГН **********
да заплати на З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ********, по предявения иск с правно
основание чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 от КЗ /отм./ сумата от 15 125.88 лв.,
представляваща сбор от изплатено от ищеца на правоимащите лица застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на И.Т.З., настъпила в
резултат от предизвикано от ответника на 27.08.2008г. в с. Церово, община
Своге, област Софийска, на пътя, свързващ с. Церово с квартал „Долни Желен“
пътнотранспортно произшествие при управление на МПС, „ВАЗ“, с peг. № ********в нарушение на правилата за движение по
пътищата и с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма,
вреди в размер на 10 000 лв., както и сумата от 5 125.88 лв., представляваща
платена мораторна лихва, ведно със законната лихва върху сборната главница от
15 125.88 лв., считано от датата на подаване на исковата молба /15.08.2013г./
до окончателното й изплащане.
В останалата част съдебното решение не е обжалвано и е
влязло в сила.
ОСЪЖДА А.Т.М., ЕГН **********,***, секция 023, настоящ адрес:*** и със съдебен адрес:*** чрез
адвокат Е.С. от САК да заплати по сметка на СГС сумата от 302,51 лв. държавна такса за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
съобщаването пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.