№ 185/12.3.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на дванадесети февруари, две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Паун Савов |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.адм. дело № 78 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Делото е образувано е по касационна жалба на Т.Т.К. ***, подадена чрез адв.
С. *** против решение № 686/12.11.2018 г., постановено по адм. дело № 394/2018
г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.
С подадената от Т.Т.К. жалба се обжалва решението в частта му, с която е
отхвърлен предявеният от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, за
разликата над присъдения размер до претендирания такъв, като от касационната
жалба се извеждат основания за неговата неправилност като постановено в
нарушение на материалния закон. Иска отмяната му в оспорената част, като се
постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск
в претендирания размер.
Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията",
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Чолаков, счита оспореното решение
за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Представя писмен
отговор.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на
подадената касационна жалба. Счита оспореното решение за правилно и
законосъобразно, поради което моли да се остави в сила.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен в обжалваната му част, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Административен съд - Пазарджик се е развило по
исковата молба на Т.Т.К. *** против ГД „ИН“, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в посочения в исковата молба
период, в които изтърпявал наказание в Затвора - Пазарджик, за сума в размер на
250 000 евро. Претърпените неимуществени вреди е основавал на поставянето
му в неблагоприятни условия (липса на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп
до санитарен възел, естествено осветление, лоша хигиена и медицинско
обслужване) при изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" в този
затвор.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията
на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът
е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им
решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на
установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил
своите правни изводи.
С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения
иск за сума в размер на 300 лева и го е отхвърлил в останалата му част до
претендирания размер от 250 000 евро като неоснователен. За да постанови
този резултат, съдът е приел, че в периодите на изтърпяване на наказание в
Затвора – Пазарджик за дата 17.02.2016 г. и от 23.02.2018 г. – 31.05.2018 г.
ищецът е претърпял неимуществени вреди, в резултат на преживяно нечовешко и
унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, произтичащо от условията
за изтърпяване на наказание, като при съобразяване изискването на чл. 284, ал.
2 ЗИНЗС за определяне на кумулативния ефект върху лицето на установените в
случая условия, е определил размера на дължимото се обезщетение при
приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД). Съдът на
основание чл. 159, т. 7 от АПК е оставил без разглеждане исковата молба за
периода от 18.02.2016 г. до 22.02.2018 г., като е счел същата за недопустима
предвид на образуваното в Административен съд – Пазарджик адм. дело № 774/2017
г. между същите страни на същото правно основание.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите
за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал.
3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата
на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от
настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал.
2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба
на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по
делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки,
обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени
вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание
лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на исковата молба.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и
унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна,
условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към
човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на
наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над
неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има
предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо
състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на
законови задължения – липса на достатъчно жилищна площ, на течаща вода и
тоалетна в помещенията, в които ищецът е изтърпявал наказание, достатъчно
проветряване, в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението.
Неоснователни са доводите на ответната страна за недоказаност на
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото
доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е
изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието
върху ищеца на условията в Затвора - Пазарджик, където е изтърпявал наказание
ищеца. Тези условия са несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и
стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията
задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед
недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото
достойнство. Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на
служители на ответника не водят до неоснователност на предявения иск, при
установените условия на живот, които не покриват минималните изисквания,
позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Установената от
доказателствата по делото липса на хигиенно-битови условия несъмнено
предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както
правилно е прието в обжалваното решение.
Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на
обжалваното решение в частта му, с която е определен размерът на дължимото се
обезщетение за причинени неимуществени вреди.
От установеното по делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване
на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от
този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане.
Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не
само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена
вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението
следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда
при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение
съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от което се
претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца.
Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на условията, при които е
пребивавал в Затвора - Пазарджик. Преценката на кумулативното въздействие на
тези условия в част от исковия период, съобразено с установената по делото обща
продължителност и в съответствие с изведената от закона и дължима се
справедливост правилно с обжалваното решение е определена сумата, с която
следва да бъдат възмездени причинените вреди.
Правилно и законосъобразно съдът е оставил без разглеждане исковата молба за
периода от 18.02.2016 г. до 22.02.2018 г. на основание чл. 159, т. 7 от АПК, като
е счел същата за недопустима предвид на образуваното в Административен съд – Пазарджик
адм. дело № 774/2017 г. между същите страни на същото правно основание.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Административен съд - Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната
жалба като неоснователна - без уважение.
От страна на ответника не е направено искане за присъждане на разноски, поради
което настоящата касационна инстанция не следва да се произнася в тази част.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд гр. Пазарджик, XI – състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 686/12.11.2018 г., постановено по адм. дело №
394/2018 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/