РЕШЕНИЕ

№ 02.03.2022 г. Град Пазарджик

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав

На четвърти февруари, две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.

СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова

Като разгледа докладваното от Районен съдия Г.

Гражданско дело №882 по описа за 2020 година.

В подадената искова молба, ищецът твърди, че на 30.07.2013 г., около 15:50 часа, на републикански път Ш-803, км. 57 + 550 м. МПС марка „ВАЗ”, модел „2107“, с per. № РА ****АН, управлявано от Б. А. Ч. е самокатастрофирало. Вследствие на пътния инцидент е пострадал А.Г.М., който е бил пасажер в лекия автомобил.

Твърди се, че за пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с вх. № КАТ-12405/28.08.2013 г. По случая е образувано ДП № ЗМ 1001/30.07.2013 г„ по описа на РУ на МВР - Пазарджик. Наказателното производство е приключило с Решение, постановено по НОХД № 2048/2013 г., по описа на PC - Пазарджик, с което обвиняемият Б. А. Ч. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за причиняване на ПТП, като същият е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 28.12.2013 г.

Твърди се, че непосредствено след инцидента ищецът е откаран по спешност в „МБАЛ- Пазарджик” АД, където е хоспитализиран за периода от 30.07.2013 г. до 05.08.2013 г. След извършените прегледи и изследвания, на пострадалия е поставена окончателна диагноза, която по своя медико-биологичен характер се изразява в следното: мозъчно сътресение със загуба на съзнание; закрито счупване на черепа; разкъсна рана на десен слухов проход; фрактура на тибия и фибула на дясна подбедрица; фрактура на бедрената шийка на дясна тазобедрена става; фрактура на срамна кост; фрактура на дясна слепоочна кост; фрактура на десен и ляв максиларен синус; фрактура на носа.

Сочи се, че видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с вх. № КАТ- 12405/28.08.2013 г., виновният за процесното ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със „ЗК Лев Ине” АД.

Сочи се, че ищецът е предявил съдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени, вследствие на процесното ПТП. Образувано е гр. д. № 11978/2013 г., по описа на СГС, 1-2 състав. По същото дело е постановено Решение от 14.01.2015 г., с което „ЗК Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на ищеца сумата от 100 000 лева. Решението на СГС е обжалвано и е потвърдено с Решение по гр. д. № 2633/2016 г., по описа на САС, 7 състав - недопуснато до касационно обжалване с Определение № 235/11.04.2017 г., постановено по т. д. № 65/2017 г., по описа на ВКС, II ТО.

Твърди се, че на 27.09.2017 г. ищецът постъпил в Отделение по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Пълмед“ ООД - клон „МС Здраве“ - гр. Пазарджик, с оплаквания от болки и ограничени до невъзможни движения в областта на дясна тазобедрена става, които били, вследствие от получената при процесното ПТП фрактура на шийката на дясно бедро. След провеждане на необходимите прегледи и изследвания било установено, че при ищеца са налице образни данни за артрозни изменения на тазобедрена става, с оглед на което му била поставена следната диагноза: „посттравматична коксартроза“. На 28.09.2017 г. ищецът претърпял оперативна интервенция, при която е извършена тотална смяна на дясна тазобедрена става, посредством ендопротезиране чрез метални импланти. На 09.10.2017 г. ищецът бил изписан с предписания за провеждане на медикаментозна и антикоагулантна терапия.

Твърди се, че ищецът е направил разходи за лечението си в размер на 3200 лв. (три хиляди и двеста лева), за които разполага с Фактура №**********/28.09.2017 г., издадена от УМБАЛ „Пълмед“ ООД - МС „Здраве“ - гр. Пазарджик.

Цитира се Решение № 161 от 17.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1040/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Проданова, където съда приема следното „С ал. 1 на чл. 51 ЗЗД законодателят е регламентирал пълното обезщетяване на понесените при непозволено увреждане неблагоприятни последици за пострадалия. На обезщетяване подлежат както вредите, които са настъпили, така и вредите, които ще настъпят, стига те да са пряка и непосредствена последица от деликта - т. 1 на ППВС № 4/1968 г. С т. 10 на ПП № 4/1975 г. ВС на НРБ в съответствие с принципа на пълното обезщетяване е разгледана хипотезата, когато по-късно настъпилите вреди съставляват влошаване на състоянието на пострадалия, комуто в предходен момент вече е било присъдено обезщетение. Това не следва да се тълкува в смисъл, че по-късно настъпилите вреди подлежат на обезщетяване само ако могат да бъдат квалифицирани като влошаване, и не подлежат на обезщетяване и когато са настъпили при етап от лечението/възстановяването на пострадалия с цел подобряване на състоянието му. По отношение на неимуществените вреди, последващото обезщетяване би било неоснователно, само ако настъпването им е било взето предвид в предходното производство и е формирало размера на присъденото обезщетение. Това изрично е посочено в т. 10 на ППВС № 4/1975 г. Предходното обезщетение за претърпени имуществени вреди, обаче, не може да обхваща и новопостъпилите, освен присъдените при условията на бъдеща периодичност такива. Пред такава хипотеза в случая не сме изправени и произнасянето по правния въпрос не я обхваща. Т. е. при новопостъпили имуществени вреди, дори те да не се настъпили в резултат от влошаване на състоянието, обезщетяване се дължи, стига те да са пряка и непосредствена последица от увреждането. “

Твърди се, че с молба с вх. № 16256/06.12.2019 г., ищецът е оправил претенция до „ЗК Лев Инс“ АД за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществените вреди, в размер на 3200 лв. - разходи за лечение. Независимо от горното, към настоящия момент застрахователят не се е произнесъл по искането на ищеца.

Сочи се, че тъй като направените разходи не са взети предвид при постановяване на съдебния акт по предходното гражданско производство, в процесния случай е налице правно основание ищецът да предяви настоящата искова претенция за обезщетение за претърпените от него имуществени вреди.

Оформен е петитум, с който се иска от съда да осъди „ЗК Лев Ине“ АД да заплати на А.Г.М. обезщетение за имуществени вреди в размер на 3200 лв. - направени разходи за лечението на уврежданията от ПТП, настъпило на 30.07.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до датата на окончателно плащане. Посочена е банкова сметка ***.

Претендират се разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва изцяло всички изложени обстоятелства в исковата молба и предявените искове по основание и размер.

Счита, че претендираните неимуществени вреди от ищеца вече са репарирани от присъденото му обезщетение по ГД № 11978/2013 г. по описа на Софийски градски съд. По настоящето дело се претендират репариране на имуществени вреди, причинени в резултат на претърпяна от ищеца операция на дясна тазобедрена става.

Твърди се, че както първоинстанционният, така и въззивният съд при разглеждане на предходното водено между страните дело са взели предвид, като едно от обстоятелството, определящо справедливия размер на присъдени неимуществени вреди е „последиците за здравето на ищеца и прогнозите за бъдещото му здравословно състояние - дефицит на движение на дясната тазобедрена става от 40 градуса с неблагоприятна прогноза за възстановяване, накуцваща походка; белези на външната страна на бедрото и над външния глезен“. Съдът при решаването на въпросното дело е съобразил с решението си всички негативни последици, болки и страдания, търпени от ищеца към този момент, както и бъдещите такива проявления, които са включвали и претендираните по настоящето дело. Отчетено е обстоятелството, че прогнозите за здравето на ищеца включват въпросната операция за подмяна на тазобедрената става, тъй като движението й е ограничено и има неблагоприятна прогноза за възстановяване й и възстановяването на подвижността и походката на ищеца. Ето защо както процесната операция, така и претърпените във връзка с нея вреди са били предвидими, следвало е и са отчетени са в предходното дело.

Алтернативно се оспорва процесната операция да е в пряка и непосредствена връзка с процесното ПТП. Счита се, че при обичайно стечение на обстоятелствата не би се стигнало до твърдяната операция, а и тя би била ненужна, ако на ищеца е проведено адекватно лечение и рехабилитация и той е спазвал всички лекарски предписания в този смисъл. Счита се и че процесната операция се е наложила поради заболявания на ищеца, предхождащи процесното ПТП, които са благоприятствали това му увреждане.

Сочи се, че вредата е пряка и непосредствена последица от деликта, когато той е „необходимо" и „достатъчно" условие за настъпването й „в обичайна среда". Деликтът е необходимо условие, когато без него в конкретния случай вредата не би настъпила (теорията за равноценността). То е достатъчно условие, когато само то би причинило вредата при обичайно стечение на обстоятелства (адекватна теория ). Косвени са вредите, които са нетипичен резултат на неизпълнението - в конкретния случай са настъпили, но при обичайно стечение на обстоятелствата не настъпват. Прекъсване на причинната връзка е налице, когато вредата е следствие от поведението на кредитора, на трети лица (които не са действали съгласувано с длъжника) или на непреодолима сила.

Алтернативно се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, дължащ се на описаните предходни заболявания и неспазване на указанията на лекарите от страна на ищеца, които са допринесли в голяма степен за претендираните от него неимуществени вреди, тъй като в резултат на тях той е търпял болки и неудобства, по-големи от нормалните, а същите са забавили значително процеса на възстановяването му.

Счита се, че предявените искове за изцяло неоснователни, съответно частично неоснователни, поради което моли съдът да ги отхвърли изцяло/частично и да присъди на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* съразмерно направените по производството разноски.

Моли се производството по настоящето дело да бъде спряно до влизане в сила на съдебен акт по ТД № 89/2019 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд, което в момента е висящо пред Пловдивски апелативен съд. Делото е заведено по искова молба на ищеца за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на претендираната оперативна интервенция - смяна на дясна тазобедрена става. Счита, че решението по ТД № 89/2019 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд има значение за правилно решаване на настоящето дело, доколкото с него със сила на пресъдено нещо ще се установи дали искът и направеното възражение за съпричиняване са доказани по основание.

Не се възразява да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства.

Не се възразява по направените доказателствени искания от ищеца.

Сочат се доказателства. Направени са доказателствени искания.

С Определение № 1665/23.07.2020 г. РС - Пазарджик е спрял производството по гр.д. № 882/2020 г. по описа на РС - Пазарджик до приключване с влязла в сила съдебно решение на т. д № 89/2019 г. по описа на ОС – Пазарджик.

С Определение № 260340/15.12.2021 г. производството по гр.д.№882/2020 г. по описа на РС – Пазарджик е било възобновено.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетите по делото доказателства се установява по несъмнен начин изложената в исковата молба фактическа обстановка.

Претенциите на ищеца произтичат от настъпил на 30.07.2013 г., около 15:50 часа, на републикански път III-803, км. 57 + 550 м. пътен инцидент /катастрофа/ с участието на моторно превозно средство марка „ВАЗ”, модел „2107“, с per. № РА ****АН, управлявано от Б. А. Ч.. Вследствие на пътния инцидент е пострадал А.Г.М. /ищец в настоящото производство/, който е бил пасажер в посочения лек автомобил. За пътния инцидент е бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с вх. № КАТ-12405/28.08.2013 г.

Във връзка с процесният пътен инцидент е било образувано и водено ДП № ЗМ 1001/30.07.2013 г„ по описа на РУ на МВР - Пазарджик. С Решение, постановено по НОХД № 2048/2013 г., по описа на PC - Пазарджик, обвиняемият Б. А. Ч. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение за причиняване на ПТП, като същият е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 28.12.2013 г.

Видно от материалите по гр. дело №11978/2013г. по описа на Софийски градски съд, с Решение №257 от 14.01.2015г., съдът е осъдил ответното дружество да заплати на А.Г.М., ЕГН-********** *** обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 100 000.00 лева на основание чл.226,ал.1 от КЗ. Решението на СГС е обжалвано и е потвърдено с Решение по гр. д. № 2633/2016 г., по описа на САС, 7 състав - недопуснато до касационно обжалване с Определение № 235/11.04.2017 г., постановено по т. д. № 65/2017 г., по описа на ВКС, II ТО.

В посоченото решение на СГС, постановено по гр. дело №11978/2013г. по описа на съда, подробно е описана възприетата от СГС фактическа обстановка, както и травматичните увреждания, причинени на ищеца от причиненото от Ч.пътнотранспортно произшествие.Установено е по несъмнен начин, че именно Ч.е причинил ПТП, от което е бил увреден ищецът А.М. .

Установено е също така по безспорен начин, че управляваният от Ч.лек автомобил, марка „ВАЗ”, модел „2107“, с per. № РА ****АН към момента на настъпване на ПТП е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество „Застрахователна компания Лев Инс“АД, ЕИК-*********.

Причинените на ищеца травматични увреждания от процесното ПТП се доказват от приетите по делото писмени доказателства, съгласно които, непосредствено след инцидента ищецът е откаран по спешност в „МБАЛ- Пазарджик” АД, където е хоспитализиран за периода от 30.07.2013 г. до 05.08.2013 г. След извършените прегледи и изследвания, на пострадалия е поставена окончателна диагноза, която по своя медико-биологичен характер се изразява в следното: мозъчно сътресение със загуба на съзнание; закрито счупване на черепа; разкъсна рана на десен слухов проход; фрактура на тибия и фибула на дясна подбедрица; фрактура на бедрената шийка на дясна тазобедрена става; фрактура на срамна кост; фрактура на дясна слепоочна кост; фрактура на десен и ляв максиларен синус; фрактура на носа.

На 27.09.2017г. ищецът е постъпил в Отделение по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Пълмед“ ООД - клон „МС Здраве“ - гр. Пазарджик, с оплаквания от болки и ограничени до невъзможни движения в областта на дясна тазобедрена става, които били, вследствие от получената при процесното ПТП фрактура на шийката на дясно бедро. След провеждане на необходимите прегледи и изследвания било установено, че при ищеца са налице образни данни за артрозни изменения на тазобедрена става, с оглед на което му била поставена следната диагноза: „посттравматична коксартроза“. На 28.09.2017 г. ищецът претърпял оперативна интервенция, при която е извършена тотална смяна на дясна тазобедрена става, посредством ендопротезиране чрез метални импланти. На 09.10.2017 г. ищецът бил изписан с предписания за провеждане на медикаментозна и антикоагулантна терапия.

Впоследствие, ищецът М. *** за репариране на нововъзникнали вреди след провеждане на производството, по което са били разгледани вредите, възникнали резултат от процесното ПТП. По образуваното търговско дело №89/2019г. по описа на ОС- Пазарджик съдът се е произнесъл с Решение №171 от 28.11.2019г. , с което е приел, че е налице „ексцес“- влошаване здравословното състояние на ищеца М., което не е било взето предвид от съда при първоначалното разглеждане на спора. По цитираното дело на ОС- Пазарджик са били претендирани от ищеца новонастъпили вреди- „посттравматична коксартроза“, в резултат на която, на 28.09.2017г. е била извършена оперативна интервенция на пострадалия , при която е била сменена дясната тазобедрена става , посредством ендопротезиране чрез метални импланти , проведена рехабилитация и физиотерапия , като на 02.03.2018г. е било установено наличието на преднокоренчева увреда на ниво Л5 и ЕС1. В мотивите на цитираното съдебно решение, ОС- Пазарджик е приел, че причинената на пострадалия „посттравматична коксартроза“ се намира в причинна връзка с процесното ПТП получената травматична увреда на дясната тазобедрена става. Според заключението на вещото по приетата СМЕ, заболяването е било излекувано дефинитивно, била е отстранена повредената тазобедрена става и е била поставена изкуствена такава, а извършената операция е била необходима на ищеца. От заключението на вещото лице по приетата СМЕ се установява категорично,че причинената на пострадалия увреда се намира в причинна връзка с посттравматичната артроза на ДТБС, последващото скъсяване на крайника и компенсаторното изкривяване на гръбначния стълб в поясната област. С постановеното Решение №171 от 28.11.2019г. по търговско дело №89/2019г. по описа на ОС- Пазарджик, ответното дружество е било осъдено да заплати на ищеца сумата от 25 000.00лв. – обезщетение при ексцес неимуществени вреди. Решението на ОС- Пазарджик е било отменено частично с Решение №224 от 29.07.2002г., постановено по в.търг.дело №200/2020г. по описа на Апелативен съд- Пловдив /влязло в сила/ единствено по отношение размера на присъденото обезщетение, като в останалата обжалвана част решението на ОС- Пазарджик е било потвърдено.

От представените към исковата молба по настоящето дело писмени доказателства /епикризи, направления и анамнеза, история на заболяването/ се установява здравословното състояние на пострадалия и причинените му в резултат от ПТП травматични увреждания. От същите би могло да се направи категоричен извод, че причинената на пострадалия „посттравматична коксартроза“ се намира в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП и получената травматична увреда на дясната тазобедрена става, до какъвто извод е достигнал и ОС – Пазарджик, а извършената смяна на тазобедрената става се намира в причинна връзка с лечението на травмите и последиците от ПТП.

Приета по делото е и Фактура №********* от 28.09.2017г. , издадена от УМБАЛ „Пълмед“ ООД- МС „Здраве“-гр. Пазарджик на стойност от 3200.00лв.- направени от ищеца разходи за лечение /доплащане за тазобедрена ендопротеза/.

Въпреки подадената молба с вх.№16256 от 06.02.2019г. /приложена по делото/ от ищеца към ответното дружество, не са налице данни на пострадалия да е било изплатено претендираното от него обезщетение за претърпени имуществени вреди.

В хода на производството по настоящото дело, с Молба вх.№260073 от 12.01.2022г., подадена от ответника, са признати обстоятелствата, свързани с влошаване здравословното състояние на ищеца и които са били предмет на допусната СМЕ, поради което РС- Пазарджик е отменил определението си по допускане на съдебната експертиза. В подадената молба се сочи, че тези въпроси са били решени по т.д. №89/2019г. по описа на ОС- Пазарджик, водено между същите страни, поради което се ползват със сила на пресъдено нещо и не могат да бъдат пререшавани.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приетите по делото писмени доказателства, по делото не са били разпитвани свидетели.

Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

Предявена е искова молба от А.Г.М., ЕГН-********** ***, против „Застрахователна компания Лев Инс“АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- гр. София, район Лозенец, бул. „Черни връх“№51 Д, представлявано от М. С.М.- Г. и Г.Н.Г.- изпълнителни директори , с правно основание чл.226,ал 1 от КЗ /отм/ във вр. с чл.51 вр. с чл.45 от ЗЗД, с която се цели обезвреда на причинените на ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на 30.07.2013г. пътнотранспортно произшествие, за което вина носи Б. А. Ч.. От друга страна, управляваният от Ч.лек автомобил, марка „ВАЗ”, модел „2107“, с per. № РА ****АН към момента на настъпване на ПТП е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество „Застрахователна компания Лев Инс“АД, ЕИК-*********, което обстоятелство не е спорно между страните по делото.

Предявеният осъдителен иск е допустим, тъй като е налице правен интерес за ищеца от воденето на настоящото производство.

По отношение основателността на предявеният иск - Предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК от постановения по НОХД № 2048/2013 г., по описа на PC – Пазарджик съдебен акт се установява несъмнено извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата противоправност и вината на водача на МПС. С пълно и пряко доказване ищецът доказва и наличието на останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – настъпилите за него вреди, техния характер, както и пряката им причинна връзка с деянието.

Налице е и хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ (отм). Доказва се наличието на валиден договор за застраховка „ГО” към датата на реализиране на ПТП между собственика на причинилия увреждането автомобил и ответника като застраховател по риска.

От изложената фактическа обстановка и приетите по делото доказателства се установява, че на ищеца М. са били причинени определени травматични увреждания, който се намират в пряка-причинно следствена връзка с процесното ПТП. Непосредствено след инцидента ищецът е откаран по спешност в „МБАЛ- Пазарджик” АД, където е хоспитализиран за периода от 30.07.2013 г. до 05.08.2013 г. След извършените прегледи и изследвания, на пострадалия е поставена окончателна диагноза, която по своя медико-биологичен характер се изразява в следното: мозъчно сътресение със загуба на съзнание; закрито счупване на черепа; разкъсна рана на десен слухов проход; фрактура на тибия и фибула на дясна подбедрица; фрактура на бедрената шийка на дясна тазобедрена става; фрактура на срамна кост; фрактура на дясна слепоочна кост; фрактура на десен и ляв максиларен синус; фрактура на носа.

Тези обективни състояния на влошеното здраве на ищеца М. са били изследвани и от ОС- Пазарджик по търговско дело №89/2019г. по описа на ОС- Пазарджик, по което съдът се е произнесъл с влязло в законна сила Решение №171 от 28.11.2019г. , с което е приел, че е налице „ексцес“- влошаване здравословното състояние на ищеца М., което не е било взето предвид от съда при първоначалното разглеждане на спора. Установени са и новонастъпили вреди за здравословното състояние на ищеца , изразяващи се в „посттравматична коксартроза“, в резултат на която, на 28.09.2017г. е била извършена оперативна интервенция на пострадалия , при която е била сменена дясната тазобедрена става , посредством ендопротезиране чрез метални импланти , проведена рехабилитация и физиотерапия , като на 02.03.2018г. е било установено наличието на преднокоренчева увреда на ниво Л5 и ЕС1. В мотивите на цитираното съдебно решение, ОС- Пазарджик е приел, че причинената на пострадалия „посттравматична коксартроза“ се намира в причинна връзка с процесното ПТП получената травматична увреда на дясната тазобедрена става. От заключението на вещото лице по приетата СМЕ се установява категорично,че причинената на пострадалия увреда се намира в причинна връзка с посттравматичната артроза на ДТБС, последващото скъсяване на крайника и компенсаторното изкривяване на гръбначния стълб в поясната област.

От изложеното би могло да се направи категоричен извод, че причинената на пострадалия „посттравматична коксартроза“ се намира в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП и получената травматична увреда на дясната тазобедрена става, до какъвто извод е достигнал и ОС – Пазарджик,а извършената смяна на тазобедрената става се намира в причинна връзка с лечението на травмите и последиците от ПТП. Именно във връзка с извършената на 28.09.2017г. оперативна интервенция на пострадалия,на последният му се е наложило да доплати за поставената му протеза, което се установява от приетата по делото Фактура №********* от 28.09.2017г. , издадена от УМБАЛ „Пълмед“ ООД- МС „Здраве“-гр. Пазарджик на стойност от 3200.00лв.- направени от ищеца разходи за лечение /доплащане тазобедрена ендопротеза/. Не са налице данни на пострадалия да е било изплатено претендираното от него обезщетение за претърпените от имуществени вреди в размер на 3200.00лв. от страна на ответника.

От друга страна, в хода на производството по настоящото дело, с Молба вх.№260073 от 12.01.2022г., подадена от ответника, са признати обстоятелствата, свързани с влошаване здравословното състояние на ищеца и които са били предмет на допусната СМЕ, поради което РС- Пазарджик е отменил определението си по допускане на съдебната експертиза. В подадената молба се сочи, че тези въпроси са били решени по т.д. №89/2019г. по описа на ОС- Пазарджик, водено между същите страни, поради което се ползват със сила на пресъдено нещо и не могат да бъдат пререшавани, като настоящият съдебен състав се солидализира изцяло с този извод.

Направените от ответника с отговора на исковата молба възражения се явяват неоснователни, същите останаха недоказани в хода на настоящото производство и не кореспондират със събрания от съда доказателствен материал, а твърденията на ответната страна се опровергават от същия.

Неправилен е изводът на ответната страна, съгласно който както първоинстанционният, така и въззивният съд при разглеждане на гр. д. № 11978/2013 г., по описа на СГС са взели предвид, като едно от обстоятелството, определящо справедливия размер на присъдени неимуществени вреди „последиците за здравето на ищеца и прогнозите за бъдещото му здравословно състояние. Съдът при решаването на въпросното дело, не е имал обективна възможност да оцени всички негативни последици, вкл. и бъдещите такива, както се твърди от ответната страна. Въпреки ,че процесната операция, така и претърпените във връзка с нея вреди са били предвидими, същите на се били отчетени в предходните водени между същите страни дела. Както по гр. д. № 11978/2013 г., по описа на СГС, така и по търговско дело №89/2019г. по описа на ОС- Пазарджик, предмет на разглеждане са били причинените на ищеца в резултат от настъпилото ПТП неимуществени вреди, но не и имуществените такива.

Неоснователно и в противоречие на приетите доказателства се явява и второто инвокирано от ответника възражение, с което се оспорва наличието на пряка причинно- следствена връзка между извършената на ищеца оперативна интервенция и ПТП. Извършената на М. операция е била необходима за ищеца, до какъвто извод е достигнало и вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебномедицинска експертиза , изслушана по търговско дело №89/2019г. по описа на ОС- Пазарджик. Операцията за артроза на ТБС е показана само при трета степен на заболяването /какъвто е бил случаят на ищеца, като вече не е било възможно да се елиминира болката , а хрущялът на ставата почти е липсвал /от заключението на ВЛ/.От същото експертно заключение категорично се установява, че увредата се намира в причинна връзка с постравматичната артроза, последващо скъсяване на крайника и изкривяване на гръбначния стълб.

Както бе посочено, обстоятелствата, свързани с влошаване здравословното състояние на ищеца и които са били предмет на допусната СМЕ не могат да бъдат пререшавани, същите са били признати от ответната страна.

Неоснователно и недоказано е и направеното възражение за съпричиняване, като неоснователно ответникът твърди с поведението си ищецът да е допринесъл за влошаване на здравословното му състояние. В хода на настоящото производство не бяха ангажирани каквито и да е доказателства в подкрепа на твърденията за наличието на предходни заболявания и неспазване на указанията на лекарите от страна на ищеца М.,поради което да е бил забавен възстановителния процес. Тези твърдения на ответника останаха недоказани в хода на производството, същите не бяха подкрепени с писмени или гласни доказателства. Следва да се има предвид, че направеното възражение за съпричиняване е било разгледано и отхвърлено и от ОС- Пазарджик в постановеното по търговско дело №89/2019г. по описа на ОС- Пазарджик решение.

Съгласно чл. 51, изр. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По делото се установи, че ищецът е направил парични разходи в общ размер от 3200.00 лева, представляващи пряка и непосредствена последица от увреждането, поради което дължимото обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди е основателно. Във връзка с причинените му травматични увреждания и последващо влошаване на здравословното му състояние, което се намира в пряка причинна връзка с процесното ПТП, ищецът е направил разходи за закупуването и поставянето на тазобедрена протеза. Общият размер на средствата, изразяващи се в разходи, които е направил ищецът във връзка с извършената му оперативна интервенция е 3200.00лв., като направените разходи са свързани с влошеното му състояние от получените травми. Спазвайки принципа за пълното обезщетяване на понесените при непозволено увреждане неблагоприятни последици за пострадалия, на обезщетяване подлежат както вредите, които са настъпили, така и вредите, които ще настъпят, стига те да са пряка и непосредствена последица от деликта, което беше доказано от ищеца. Несъмнено, подлежат на обезщетяване и тези вреди, които са настъпили при етап от лечението/възстановяването на пострадалия с цел подобряване на състоянието му, какъвто е настоящият случай.

При това положение, предявеният иск за обезвреда на причинените на ищеца имуществени вреди се явява основателен и доказан и следва да се уважи изцяло като такъв.

Върху уважените искове следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда /15.04.2020г./ до окончателното изплащане на обезщетението.

По отношение на разноските:

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. Видно от материалите по делото, ищецът е направил разноски във връзка с образуването и воденото на гр.дело №882/2020г. по описа на РС- Пазарджик в размер на 128.00лв. – платена държавна такса.

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- гр. София, район Лозенец, бул. „Черни връх“№51 Д, представлявано от М. С.М.- Г. и Г.Н.Г.- изпълнителни директори ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.М., ЕГН-********** ***, на основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./, сумата от 3200.00 лв. /три хиляди и двеста лева /, съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди /доплащане поставянето на тазобедрена ендопротеза/, претърпени от А.Г.М., ЕГН-********** в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 30.07.2013г. на републикански път III-803, км. 57 + 550 м., ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на предявяване на исковата молба в съда /15.04.2020г./ до окончателното й изплащане

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Пазарджик

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	260008
Дата:	2 март 2022 г.
Съдия:	Христо Ленков Георгиев

Дело:	20205220100882
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	21 април 2020 г.

Решение по дело №882/2020 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А