О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№…………………………………2020 година,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXIII- ти състав, в закрито заседание на двадесет
и първи октомври 2020г., като разгледа докладваното от съдия Наталия
Дичева, адм.д.№ 2298/20г. по описа на съда, за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 158 от АПК.
Образувано
е по жалба на М.К.Т. *** срещу „отказ“ на дирекция „Местни данъци“ при община
Долен Чифлик да издаде АУЗ по ДОПК за
данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2019г. и 2020г., както
и изменение на същите данъчни задължения и лихви за забава за 2018г.
Ответната
страна – Директор на дирекция „Местни данъци“ , община Д.Чифлик с
придружаващото писмо моли съдът да остави без разглеждане жалбата на основание
чл. 159, т. 1 от АПК и да прекрати образуваното съдебно производство.
Видно
от материалите по делото се установява следното от фактическа и правна страна:
С
писмо с вх. №9400М-416/15.09.2020г., от жалбоподателя се отправят определени
искания относно данък недвижими имоти и
такса битови отпадъци за 2018-2020г. По този повод с уведомително писмо изх.№
9400-М-416/1/ 30.09.2020г. на директор на дирекция „Местни данъци“ , община
Д.Чифлик, жалбоподателят е уведомен за следното:
„
По отношение на дължимата сума в размер на 109.01лв.(сто и девет лева и една
ст.), представляваща данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци за
2018 г., дължите същата в цялост по силата на влязло в сила съдебно решение №
297 от 20.02.2019 г., постановено по адм. дело №1946/2018 г. по описа на
Административен съд Варна. Исканото от Вас преизчисляване на данъците и
нанасяне на корекции назад във времето въз основа на съдебната експертиза по
горецитираното дело би утежнило положението Ви. Този факт е отразен и в решение
№ 297 от 20.02.2019г., като съда изрично е посочил каква сума бихте дължали при
преизчисляването въз основа на данните от съдебната експертиза и прилага
разпоредбата на чл. 160, ал. 5 от ДОПК, която не позволява влошаване
положението на жалбоподателя.
По
отношение на дължимите данъци и ТБО за 2019 и 2020 г. същите са изчислени въз
основа на подадени от Вас Декларации по чл. 14 от ЗМДТ, последната от които е
постъпила в общинска администрация на 20.12.2019г Считайте това писмо за
14-дневно предизвестие за изплащане на просрочените от Вас задължения за данък
върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци за 2018 г, 2019 и за данък
върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци за първото шестмесечие на 2020
г., след което ще преминем към принудителното им събиране.“
Предмет
на оспорване в настоящото производство е уведомително писмо изх.№ 9400-М-416/1/
30.09.2020г. на директор на дирекция „Местни данъци“ , община Д.Чифлик, с което
М.Т. е уведомен, че задълженията за ДНИ и ТБО за притежавания от него недвижим
имот, са правилно определени на основание представените в дирекция "Местни
данъци и такси" документи и подлежат на заплащане. Писмото е постановено
по повод на молба на жалбоподателя , с която е поискано да бъде преразгледан
размерът на определените задължения за доплащане за ДНИ и ТБО за имота за
периода 2018г. – 2020г. въз основа на подадени от него декларации по чл. 14 от ЗМДТ.
Правото
на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени
процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на
съдебното производство. Една от тези процесуални предпоставки, за наличието на
която съдът следи служебно, е наличието на акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност.
Приложимият
ЗМДТ регламентира реда, по който се установяват задълженията за местни данъци и
такси, сроковете за плащането им и реда за издаване на актове за тяхното
установяване. Съгласно чл. 4, ал. 1
и чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци
и местните такси се извършва от служителите на общинската администрация по реда
на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
В разпоредбата на чл. 4, ал. 3
във вр. с ал. 4 от ЗМДТ
е предвидено, че служителите на общинската администрация, определени със
заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходи.
Съответно в глава ХІV от
ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъците и
задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и местните
такси са приложими два способа: предварително установяване, което се извършва с
акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал.
3 ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК.
Установяването на задължения по данни от декларация е регламентирано в чл. 107 ДОПК.
Съгласно чл. 107, ал.
2 от ДОПК задълженото лице има право при поискване да получи справка
за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото
лице, вида, основанието, общия и неплатения данък. В ал. 3 на чл.
107 от ДОПК е предвидено, че по искане на задълженото лице органът
по приходите издава акт за установяване
на задължението в 30-дневен срок от искането, като актът може да се издаде
и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и
данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по
чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено
в срок и не е извършена ревизия. Актът за установяване на задължение по
декларация може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред
директора на териториалната дирекция (чл. 107, ал.
4 от ДОПК). Установяването на задължения с ревизионен акт е
предвидено в чл. 108 от ДОПК, като в разпоредбите на глава ХV подробно са разписани
процесуалните правила за извършване на проверки и ревизии и за издаването на
ревизионни актове. В чл. 152 и сл.
от ДОПК са регламентирани реда и сроковете за обжалване на
ревизионните актове, който ред съгласно чл. 144 от ДОПК е приложим и за обжалването на другите актове, издавани от
органите по приходите (вкл. АУЗД), доколкото не е предвидено друго.
Въз
основа на приложимата регламентация по ДОПК следва извода, че задълженията за
ДНИ и ТБО могат да се установяват или чрез акт за установяване на задължение по
декларация по чл. 107, ал.
3 ДОПК, или чрез ревизионен акт по чл. 108 ДОПК,
като и в двата случая актът подлежи на задължителен административен контрол
чрез обжалването му пред ръководителя на звеното за местни приходи на
съответната община. На обжалване пред съда подлежи АУЗД, респ. ревизионният акт
в частта, която е обжалвана по административен ред и не е отменена с решението
по чл. 155 от ДОПК – така чл. 156 от ДОПК.
В
съответствие с посочената нормативна уредба съдът приема, че обжалваното писмо
по естеството си представлява съобщение за начина, по който е определен
размерът на дължимите от лицето местни данъци и такси на основание подадените
от него декларации, в т. ч. коригиращи декларации по чл. 14 от ЗМДТ. Т. е. касае се за акт с уведомителен характер, който не
съдържа властническо волеизявление и не е годен предмет на обжалване както по
административен, така и по съдебен ред, тъй като с него не се установяват
задължения за местни данъци и такси – съобщението обективира единствено
действията на общинската администрация по определяне на приложимия ред и начин
за изчисляване размера на задълженията и уведомяването на данъчно задълженото
лице за това. Доколкото размерът на задълженията за ДНИ и ТБО се определя въз
основа на подадена от задълженото лице декларация, процесното писмо има
качеството на съобщение по чл. 107, ал.
3, изр. първо от ДОПК.
Актът,
който би подлежал на оспорване по административен и съответно по съдебен ред,
би бил акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал.
3 ДОПК, какъвто акт може да се издаде и по искане на задълженото
лице. Именно в производството по издаване, респ. по оспорване на АУЗД,
жалбоподателят би могъл да реализира правата си, в случай че счита, че
незаконосъобразно е определен размерът на дължимите от него данък върху
недвижимите имоти и такса за битови отпадъци.
На
следващо място следва да се посочи, че жалбата срещу размерът на дължимите
данъци е недопустима за 2018г, на осн. чл. 159, т.6 АПК, поради влязло в сила
решение по адм.д.№ 1946/18г. на АС Варна.
За
2019-2020г. липсва произнасяне на административния орган по чл.107 ал.2 ,а при необходимост и по ал.3
от ДОПК, предвид исканията в заявление на М.Т. от 15.09.20г.
С
оглед на изложеното следва да се приеме, че жалбата е процесуално недопустима
като подадена срещу акт, неподлежащ на съдебен контрол за законосъобразност,
поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото – прекратено.
Водим
от горното и на основание чл. 159, т. 1
и т.6 от АПК, във вр. § 2 от ДР на
ДОПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.К.Т. *** срещу уведомително писмо изх.№
9400-М-416/1/ 30.09.2020г. на директор на дирекция „Местни данъци“ , община
Д.Чифлик.
ИЗПРАЩА по компетентност до Директор на
дирекция „МД“ при община Д.Чифлик за произнасяне по заявлението на М.К.Т. ***
да му се издаде справка по чл.107 ал.2 , а при необходимост и акт по чл.107 ал.3
от ДОПК за периода 2019-2020г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 2298/2020 г. по описа на Административен съд - Варна.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от неговото съобщаване.
Административен съдия: