№ 156
гр. Козлодуй, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Адриана Г. Добрева
при участието на секретаря Стела Б. Бочева
като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело №
20211440101030 по описа за 2021 година
Съдебното производство е образувано по искова молба на „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, с която е предявен против АН. М. С. с ЕГН
********** с адрес в с.Гложене, общ.Козлодуй, ул.”Ленин”, бл.97, вх.Б, ет.3,
ап.9 обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, вр.
чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, във
вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че дължи
сумите присъдени в заповедно производство по частно гражданско дело №
521/2021г. по описа на Районен съд Козлодуй - сумата 8 056,71 лева
главница по договор за потребителски кредит PLUS-13778948 от
30.08.2016г.; сумата от 8 312,41 лева договорна лихва за периода от
20.05.2017 г. до 20.12.2019 г.; сумата от 4 296,61 лева лихва за забава по
договор за кредит за периода от 20.05.2017 г. до 20.12.2019 г.; законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението на 28.04.2021г.
до изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство
разноски за образуване на делото в размер на 413.32 лева, платена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.
В исковата молба се твърди, че на 30.08.2016 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като кредитор и АН. М. С. като кредитополучател е
сключен Договор за потребителски кредит PLUS-13778948, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при
които кредиторът е отпуснал кредит на кредитополучателя са уредени в
договора за потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор
кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно
25 000,00 лв.. Сочи се, че страните са постигнали съгласие да бъде сключена
1
застраховка на плащанията, при която застраховката да бъде платена
директно на застрахователния агент, като застрахователната премия, която е в
размер на 7 875.00лв. е разделена на равен брой вноски, съответстващи на
посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“, част е от всяка
месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“ и
съгласно погасителния план на договора за заем е включена в размера на
договорната лихва.
Твърди се, че предоставянето на посочената по-горе сума съставлява
изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и създава
задължение за кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни
вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле
„брой погасителни вноски“. Погасителните вноски по предходното изречение
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и
определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, като лихвения
процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което
общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на
42 520.80 лв. Така, размерът на договорната лихва по кредита е 9 645.80 лв.
Излагат се доводи, че на основание сключения между страните договор,
кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до
20.08.2023г., на 84 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по
506.20 лв., при първа погасителна вноска на 20.09.2016 г., съгласно
погасителен план посочен в договора за кредит, в който е посочен падежа на
всяка отделна погасителна вноска.
Сочи се, че съгласно условия към договора за потребителски кредит,
при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски,
кредитополучателят дължи обещетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника е начислена лихва
за забава за периода от 20.05.2017 г. (датата на която е станала изискуема
първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до 20.12.2019г. Общият
размер на начислената лихва е 4 296.61 лв., който е съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна
вноска.
Сочи се, че на 14.09.2018г. е подписан договор за продажба и
прехвърляне на вземания, на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на
вземания“ ООД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо
от Договор за потребителски кредит PLUS-13778948 от 30.08.2016г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и АН. М. С. е прехвърлено в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *********, изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. От
своя страна „Агенция за събиране на вземания“ ООД (после ЕООД), ЕИК
********* прехвърля процесното вземане в полза на „Агенция за събиране на
вземания„ ЕАД, ЕИК ********* по силата на Договор за продажба и
прехвърлян на вземания от 03.05.2019г., като „Агенция за събиране на
вземания„ ЕАД, ЕИК ********* е преупълномощена да уведомява длъжника
2
за станалата продажба на вземането.
Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към
дружеството, поради което кредитора се е снабдил по реда на заповедното
производство със Заповед по чл.410 ГПК издадена по ч.гр.д. № 521/2021г. по
описа на Районен съд Козлодуй за сумите: 8 056,71 лева главница по
договор за потребителски кредит PLUS-13778948 от 30.08.2016г.; 8 312,41
лева договорна лихва за периода от 20.05.2017г. до 20.12.2019г.; 4 296,61
лева лихва за забава за периода от 20.05.2017г. до 20.12.2019г.; законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението на 28.04.2021г.
до изплащане на вземането и направените в заповедното производство
разноски за образуване на делото в размер на 413.32 лева, платена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. По повод
възражение на длъжника и след указание на съда, моли да уважи предявените
искове като признае процесните суми за дължими от ответника и да присъди
направените в исковото и заповедното производство разноски.
Ответникът, чрез пълномощник адвокат Д.М. от АК-Пловдив оспорва
предявения иск по чл.422 ГПК като недопустим и по същество като
неоснователен и недоказан по основание.
Твърди, че кредитора в друго заповедно производство по ч.гр. дело №
1727/2018 г. по описа на Районен съд Козлодуй се е снабдил със заповед по
чл.410 ГПК за същите вземания, длъжника е възразил и след дадени указания
от съда заявителя не е предявил иск за установяване на оспореното вземане,
поради което съда е обезсилил първата заповед. Определението по ч.гр.д.
№1727/2018г., на PC Козлодуй, с което е обезсилил така издадената Заповед
за изпълнение на същото парично задължение не е обжалвано от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД и е влязло в сила, поради което
счита, че веднъж същият правен спор е бил разрешаван между страните.
Поддържа, че вече е преградена възможността за предявяване на нова Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и иск по чл.422 от
ГПК, доколкото би се стигнало до пререшаване на правния спор на основание
чл.299 ГПК.
По съществото на спора поддържа, че ищецът не е доказал основанието
на претендиралото вземане, тъй като договорите за цесия имат действие във
вътрешните отношения между кредиторите, по които длъжника не е страна и
поради това не биха могли да й бъдат противопоставени. Освен това
представените извлеченията от договорите за цесия не съдържат конкретика
относно индивидуализиращите белези на договора за кредит, задълженията
по който се твърди да са прехвърлени (не са посочени дори дати на
сключването им), поради което не би могъл да бъде направен извод, че с
договорите за цесия към имуществената сфера на ищеца, а преди това към
тази на праводателя му, са преминали именно исковите вземания,
произтичащи от процесния договор за кредит с ответника.
На следващо място, твърди, че ищецът се позовава на предсрочна
изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ, което предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
3
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които
към момента на изявлението не са били изискуеми. Твърди, че началният
момент на изискуемостга на вземане по договор за потребителски кредит,
съдържащ договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при
неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост
на кредита като се позовава на Решение №123/09.11.2015 по дело
№2561/2014 на ВКС, ТК, II т.о. и според ответника от доказателствата по
делото, не може да се заключи, че изявлението на ищеца за настъпването на
предсрочната изискуемост е достигнало до ответника преди подаване на
заявлението, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на
кредита, тъй като не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда
заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед
за изпълнение на длъжника според ответника също няма характер на
уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не
се съдържа волеизявление в посочения смисъл – цитира съдебна практика -
решение №114/07.09.2016г. по т. дело №362/2015г. на ВКС, II т.о., решение
№77/10.05.2016 по дело №3247/2014 на ВКС, ТК, II т.о. и поддържа, че към
момента на депозиране на заповедта за изпълнение пред съда, предсрочната
изискуемост по кредита не е настъпила.
Поддържа и, че за сключеният между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД и ответника договор за потребителски паричен кредит PLUS-13778948, е
приложима общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в
сила от 10.06.2006г. (§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и
нормите на Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
за които съдът следи служебно и иска съда да се произнесе и в този смисъл.
По делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение на
съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и доводите
и твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното по делото ч.гр.дело № 521/2021 г. по описа на Районен
съд Козлодуй, се установява, че по подадено от ищеца „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, с ЕИК: ********* заявление против АН. М. С. с ЕГН
********** с адрес в с.Гложене, общ.Козлодуй, ул.”Ленин”, бл.97, вх.Б, ет.3,
ап.9 е издадена заповед № 14 от 10.05.2021 г. за изпълнение на процесното
парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът да
заплати на кредитора следните суми: сумата 8 056,71 лева главница; сумата
от 8 312,41 лева договорна лихва за периода от 20.05.2017 г. до 20.12.2019
г.; сумата от 4 296,61 лева лихва за забава за периода от 20.05.2017 г. до
20.12.2019 г.; законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението на 29.04.2021г. до изплащане на вземането, както и направените в
4
заповедното производство разноски 413.32 лева, платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. Посочено е, че
вземането произтича от договор за потребителски кредит PLUS-13778948 от
30.08.2016г.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и в законовия
срок от последния е получено редовно възражение, като е указано на
заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да
предяви установителния иск по чл.422 от ГПК.
Съдът извърши служебна справка в търговския регистър по партидата на
ищеца и установи, че на 31.01.2018 г. е осъществено презгранично сливане на
основаниие чл.13 от Директива 2005/56/ЕО на Европейския парламент и
Съвета от 26.10.2005г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“,
регистрирано във Франция акционерно дружество, със седалище гр.Париж и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ЕАД – българско еднолично
акционерно дружество със седалище гр.София, като от 01.02.2018г. по силата
на настъпило универсално правоприемство „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“ упражнява дейността си чрез регистрирания в търговския регистър клон
на чуждестранния търговец – „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон
България.
От представения по делото Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-13778948 от 30.08.2016 г., сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.София и АН. М. С. се установява, че кредиторът е отпуснал на ответника
кредит в размер на 25 000 лева, при годишен процент на разходите 11.63% и
лихвен процент 9.88% с такса ангажимент 875 лева.
Прието по делото като доказателство е и Приложение №2 към чл.5, ал.2
от ЗПК, представляващо Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, в което подробно са описани
характеристиките на съответния кредит; разходите по кредита, както и други
важни условия по договора за кредит.
Представен е сертификат № PLUS-13778948 (на л.10 ), от който е видно,
че срещу заплащане на застрахователна премия от 7 875 лева, застрахователят
се е съгласил да застрахова кредитополучателя на потребителски паричен
кредит, предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, съобразно
„Общи условия за застраховка „Защита на плащанията“ на
кредитополучателите по договор за потребителски паричен кредит“.
По делото е приет договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 14.09.2018г. (л.16 и сл.), сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД с ЕИК:********* и “Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, с ЕИК:*********, както и приложение № 1 към него
(л.25 на обратната страна), от които са установява обстоятелството, че
вземанията по процесния Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-13778948 от 30.08.2016г. срещу ответника А.С. са
цедирани на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с
5
ЕИК:*********. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се
прехвърля по основание, размер и задължено лице. В договора за цесия е
посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна част от него.
Представено е и е прието писмено потвърждение на л.23, видно от което
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК:********* потвърждава
извършената продажба на „Агенция за контрол на просрочени задължения “
ЕООД на всички вземания, индивидуализирани в договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 14.09.2018г. и Приложение № 1.
По делото е приет договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 03.05.2019г. (на л.27 и сл.), сключен между “Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК:********* и ищеца „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК: *********, от който са установява
обстоятелството, че вземанията по процесния Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-13778948 от 30.08.2016 г. срещу ответника
А.С. са цедирани на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с
ЕИК:*********. Както съдът посочи по-горе, в приложение № 1 към първия
цитиран договор за цесия е индивидуализирано вземането, което се
прехвърля по основание, размер и задължено лице. Представено е и е прието
писмено потвърждение от 03.05.2019г., видно от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД потвърждава извършената продажба на
„Агенция на събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:********* на всички
вземания, индивидуализирани в договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) и Приложение №1 от 3.05.2019 г. към него, в което е
описано и индивидуализирано вземането срещу ответника (на л.33).
С изрично пълномощно законният представител на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД е упълномощил “Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД в качеството си на цесионер по Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания, да уведоми длъжниците за извършената
цесия от името на цедента, а впоследствие и с изрично пълномощно
законният представител на “Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД е упълномощил ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, да
уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, е изпратено
писмо съдържащо Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-АКПЗ-БНП/ PLUS-
13778948 от 14.05.2019 г. за извършената продажба на вземането, изпратено
чрез Български пощи до адреса на длъжника. Писмото е връчено на бащата на
длъжника (известие за доставяне на л.41).
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД
е чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, е изпратено писмо
съдържащо Уведомително писмо с изх. № ЛД-С-АКПЗ-БНП/ PLUS-13778948
от 07.01.2020г. за извършената продажба на вземането, изпратено чрез
Български пощи до адреса на длъжника. Писмото е връчено лично на
длъжника на 17.01.2020г. (известие за доставяне на л.44).
6
Длъжникът е изпаднал в забава на 20.05.2017г., два месеца след
последното плащане по договора сторено на 20.03.2017г., както е уговорено в
договора за кредит.
Приета по делото е и съдебно-счетоводна експертиза, от заключението
на която се установява, че с подписването на договор за потребителски
кредит PLUS-13778948, „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“ ЕАД е
предоставило сумата от 25 000 лв. в заем на ответника, който се задължил да я
върне на 84 месечни вноски, всяка по 506.20 лв.. Срока за погасяване на
кредита е уговорен до 20.08.2023г. По кредита са внесени седем вноски,
както следва: на 20.09.2016г. е внесена 137.14 лева главница, 137.14 лева е
погасена лихва и 93.75 лева е погасена застраховка по кредита; на
20.10.2016г. е внесена 208.73 лева главница, 203.72 лева е погасена лихва и
93.75 лева е погасена застраховка по кредита; на 20.11.2016 г. е внесена
сумата от 210.45 лева главница; 202.00 лева е погасила лихва и 93.75 лева е
погасила застраховка по кредита; на 20.12.2016г. е внесена сумата от 212.18
лева за главница; 200.27 лева е погасена главница и 93.75 лева е погасена
застраховка по кредита; на 20.01.2017г. е внесена сумата от 213.93 лева
главница, 200.27 лева е погасена лихва и 93.75 лева е погасена застраховка по
кредита; на 20.02.2017г. е внесена сумата от 215.69 лева за главница, 196.76
лева е погасена лихва и 93.75 лева е погасена застраховка по кредита и на
20.03.2017г. е погасена 217.47 лева главница, 194.98 лева лихва и 93.75 лева е
погасена застраховка по кредита. Или общо длъжника е погасила по договора
за кредит с платените 7 броя вноски, от които за лихва 1262.14лв. и
застраховка по кредита 656.25лв.
Размерът на неплатената главница от датата на забава на плащанията до
20.12.2019г. е 8 056.71 лева и включва и застраховка по кредита. Размерът на
неплатената възнаградителна лихва за периода от 20.05.2017 г. до 20.12.2019
г. е 8 312.41 лева. Размерът на обезщетението за забава за периода от
21.05.2017 г. до 20.12.2019 г. е 4 296.61 лева. Според вещото лице размерът на
реалния ГПР е 11.63 ℅ и включва и таксата от 875 лева – такса ангажимент
(3.5% от кредита).
Прието е и допълнително заключение на вещото лице, от която се
установява, че претендираната главница от 8 056.71 лева включва и 6 вноски
от застраховка по кредита, всяка по 93.75лв, което е общо 562.50 и извадено
от сумата за претендираната главница, такава остава чиста в размер на
7494.21лв.
Съдът приема експертизата, като компетентно изготвена и
кореспондираща с останалите писмени доказателства по делото и крадитира
същата като вярна и обективна.
Съдът приема от правна страна следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.
С тези искове ищецът претендира правото си да получи от ответника
цитираните суми, поради което в тежест на ищцовото дружество е при
7
условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на това
право.
Между страните е налице спор относно наличието на облигационно
правоотношение между тях, по силата на което ищецът като кредитор на
вземане по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-13778948 от 30.08.2016 г., прехвърлено с Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.09.2018г., неразделна част от който е
Приложение №1, в което е индивидуализирано вземането от договора, има
право да иска от ответника изпълнение на задълженията му по договорите.
В тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. Наличие на
облигационно правоотношение между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД и ответника по силата на валидно сключен Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-13778948 от 30.08.2016г.; 2. Реално
предоставяне на заемната сума в твърдения размер от 25000 лв.; 3.
Настъпване на падежа на вземанията; 4. Размера на претенцията за главница и
лихви; 5. Настъпило универсално правоприемство между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД.
На следващо място е налице спор относно уведомяването на
длъжника за прехвърлянето на вземането на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД и в
тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване е да докаже,
че е изпълнено изискването на чл.99 ал.3 от ЗЗД.
Ответникът от своя страна е длъжен да установи онези свои твърдения и
правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни
последици, като в конкретния случай при евентуално доказване твърденията
на ищеца носи тежестта да докаже, че е изпълнил задължението си за
заплащане на претендираните суми по Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта PLUS-13778948 от 30.08.2016г., както и че го е изпълнил
точно.
След служебна справка в търговския регистър бе установено, че от
01.02.2018г. по силата на настъпило универсално правоприемство „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ упражнява дейността си чрез регистрирания
в търговския регистър клон на чуждестранния търговец – „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ ЕАД клон България с ЕИК:*********.
При извършена справка и в публичния регистър на БНБ се установи, че
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ ЕАД е регистрирано като финансова
институция по реда на чл.3а от ЗКИ с регистрационен номер „BGU00413“.
Съгласно чл.3, ал.1, т.3 от ЗКИ, финансовите институции могат да извършват
дейности по отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.
На следващо място, както беше посочено по-горе от представения по
делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
8
14.09.2018г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с
ЕИК:********* и “Агенция за събиране на вземания“ ЕООД, с
ЕИК:*********, както и приложение № 1/14.09.2018г. към него, вземанията
по процесния Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-13778948 от 30.08.2016 г. срещу ответника А.С. са цедирани на
„Агенция на събиране на вземания“ ЕООД. В приложение № 1 е
индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание, размер
и задължено лице. В договора за цесия е посочено, че приложение № 1 от
договора е неразделна част от него /пар. 1, т.1 от договора/. Представено е и е
прието писмено потвърждение от 17.11.2017г., видно от което „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК:********* потвърждава извършената
продажба на „„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД на
всички вземания, индивидуализирани в Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017 г. и Приложение
№1/17.11.2017г. към него.
Аналогично по отношение валидния договор за цесия сключен
03.05.2019г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и
ищеца Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и Приложение № 1 от
03.05.2019г. към договора, както и писмено потвърждение за извършената
продажба, от които съда приема за безспорно доказано по делото, че
ищеца е носител на спорното материално право и се явява като кредитор
на вземане по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-13778948 от 30.08.2016 г. с длъжник ответника.
С изрично пълномощно законният представител на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД е упълномощил „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, която от своя страна чрез законен представител също с
изрично пълномощно е упълномощила ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, в качеството си на цесионер по Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания, да уведоми длъжниците за извършената цесия от
името на цедента.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД
и чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, е изпратено писмо
съдържащо Уведомително писмо с изх. № ЛД-С-АКПЗ-БНП/PLUS-13778948
от 07.01.2020г. за извършената продажба на вземането, изпратено чрез
Български пощи до адреса на длъжника. Писмото е връчено лично на
длъжника А.С. на 17.01.2020г..
Съдът намира, че е изпълнено условието на чл.99, ал.3 от ЗЗД, като
ответникът е уведомен за извършената цесия. Това е, така, тъй като дори
и ответника да не е получил уведомлението, то същото се счита за връчено
на последния, с получаването на препис от исковата молба и приложенията
към нея – в какъвто смисъл е и Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т.
д. № 193/2018 г., I т. о., ТК, което се споделя от настоящия състав.
9
От представения по делото Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-13778948 от 30.08.2016г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София и
А.С. се установява, че кредиторът е отпуснал на ответника револвиращ
кредит в размер на 25000 лева, при годишна лихва и такси за ползването му,
посочени в договора. Съдът приема, че по силата на този договор е
възникнало облигационно правоотношение „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и ответника. Това е така, тъй като е изпълнено
изискването на чл.240, ал.1 от ЗЗД, да се предадат в собственост на
заемателя пари, а той от своя страна да се задължи да ги върне.
Доколкото ответника не оспорва, че е получила дадената й в заем сума, съдът
приема, че това обстоятелство е доказано. Видно от договора ответникът се е
задължил да върне заетата сума, със съответната възнаградителна /договорна/
лихва. В договора е предвидено, че ответникът се задължава да заплати и
сумата от 875 лв. – такса ангажимент )която се заплаща при усвояването на
кредита и съда приема, че е удържана както е записано в договора) и сумата
от 7875 лв. – застрахователна премия.
Срокът на договора изтича на 20.02.2023 г., но неговата предсрочна
изискуемост е настъпила така както е уговорено между страните на
21.05.2017г. съгласно чл.5 от договора – с неплащането на две погасителни
вноски, автоматично и изцяло без да е необходимо да бъде изрично обявен на
длъжника за предсрочно изискуем.
Изхождайки от предмета на Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-13778948 от 30.08.2016 г. и страните по него –
физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на
своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на
чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредити в рамките на своята търговска
дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на
договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в
действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за
форма и съдържание, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11, от което следва и,
че ищецът „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК: ********* има
качеството кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК, а ответникът има
качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК.
С измененията на ГПК с ДВ бр. 100 от 20.12.2019г., където в чл.7, ал.3
е предвидено, че съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. В този смисъл е и съдебната
практика - Решение №23/07.07.2016 год., постановено по т.д. № 3686/2014
год. по реда на чл.290 от ГПК, ВКС е приел, че първоинстанционният и
въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или
правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор. В мотивите си ВКС е приел, че нормите на ЗЗП,
уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в
потребителски договор, са повелителни. В параграф 13а, т.9 ДР на ЗЗП,
10
изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в националното ни
законодателство разпоредбите на Директива 93(13) ЕИО на Съвета
относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Националният съд /дори и без възражения/ е длъжен да разгледа служебно
неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице
необходимите за това правни или фактически обстоятелства.
Националният съд, който констатира неравноправния характер на
договорна клауза, е длъжен от една страна, без да чака потребителят да
направи искане в този смисъл, да изведе всички последици, произтичащи
според националното право от това заключение, за да се увери, че
потребителят не е обвързан от тази клауза.
В чл.22 от ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от закона,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
С оглед изложеното в писмения отговор на ответника и при преглед на
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13778948
от 30.08.2016 г., съда намира, че последният е недействителен, като
противоречащ на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
На първо място, според съда не е спазено изискването на чл.10, ал.1
ЗПК, досежно минималния размер на шрифта в договора за потребителски
кредит, който трябва да е не по-малък от 12. В случая клаузите на договора са
отпечатани с шрифт, който очевидно и видимо е по-малък от 12. За
извършване на подобно визуално сравнение на два текста, видимо
различаващи се по размера на ползваните от тях шрифтове, не са необходими
специални знания по смисъла на чл.195, ал.1 ГПК. В настоящия случай
използвания в договора за потребителски кредит шрифт е с по-малък размер
от законоустановения, което е в нарушение на изискването на чл.10, ал.1 ЗПК
и дори да се приеме, че е налице възможна грешка при извършване на
сравнението, то нарушение на изискването относно размера на шрифта
категорично е налице по отношение на приложения към договора сертификат,
който е съставен в почти нечетлив размер шрифт. В случая сертификатът е
подписан от кредитора и ответника и в него се съдържат уговорки относно
сключената застраховка (която договорът урежда), поради което съда намира,
че същият съставлява елемент от договора, по отношение на който трябва да
са спазени посочените законови изисквания. Посоченото по-горе води до
недействителност на договора.
На следващо място, основателно се явява и възражението на
ответника, че в договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР), но
единствено като абсолютна стойност, като липсва посочване на взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение №1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Според чл.19 ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
11
общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация
относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР (11.63%), което
води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя
страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен
и разбираем начин - чл.10 ал.1 ЗПК. И след като договореният ГПР не е
конкретизиран, кредиторът към главницата е прибавил застрахователната
премия (7875 лв.), което прави явно факта, че по този начин ГПР нараства над
договорения и посочен в договора размер и значително оскъпява кредита.
Всичко това не е позволило на ответника да прецени икономическите
последици от сключването на договора, поради което съдът намира, че той
е недействителен.
В чл.23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, като не дължи лихви или други разходи по кредита.
Поради това ответникът, следва да бъде осъден да заплати на ищеца
само претендираното главно вземане, но не и претендираните лихви, такса
ангажимент и застрахователна премия. Това е така, тъй като не се доказа по
делото ответникът да е изпълнил задължението си и да е заплатил на
ищцовото дружество в цялост дължимата сума за главница.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че
ответникът е внесъл по кредита сумата от 650 лева. С тази сума са погасени:
главница в размер на 371,69 лева; лихва в размер на 1362.14 лева и
застрахователна премия в размер на 656.25 лева.
Ето защо сумата от 2018.39 лева (1362.14 лева-лихва + 656.25 лева –
застраховка), следва да погаси част от задължението за главница. Според
съдебно-счетоводната експертиза размерът на непогасената главница е в
размер на 7494.21 лева (при действителен договор). След приспадането на
посечената сума от 2018.39 лева, както и на сумата от 875 лева – такса
ангажимент, удържана при отпускането на кредита, остава дължима сумата от
4600.82 лева, представляваща неизплатено задължение по Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13778948 от 30.08.2016
г., която сума ответникът АН. М. С., следва да заплати на ищеца.
По отношение възражението на ответника за недопустимост на иска по
съображения, че за същото вземане в полза на ищеца е била издадена срещу
ответника Заповед по чл.410 ГПК, която е обезсилена с влязло в сила
определение, то съда счита, че от една страна доколкото спора не е разрешен
в исково производство и определението не се ползва със сила на пресъдено
нещо, а от друга с оглед характера на заповедното производство, то не е
налице повторно заведено дело за същия спор между същите страни и иска е
допустим.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът
има право на разноски, съобразно уважената част от иска.
Съразмерно на уважения иск в полза на ищеца следва да се определят
12
разноски по съразмерност в заповедното и исковото производство, както
следва: сумата от 463.32 лв. - разноски в заповедното производство
съразмерно на уважения размер на исковете (която е 103.19лв.) и разноските в
исковото производство – платена държавна такса 413.30лв., платен депозит за
вещото лице в размер на 200лв. и юрисконсулско възнаграждение съгласно
чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПрП и вр. Наредба за заплащането на правната
помощ – чл.25, ал.1 в размер на 360лв., или общо направени те от ищеца
разноски в исковото производство са 973.30лв, като съобразно уважената част
на иска му се дължат 216.77лв..
И ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК има право на разноски
съразмерно отхвърлената част от иска.
Разноските на ответника са за адвокатско възнаграждение определено в
хипотезата на чл.38, ал.1 т.2 ЗА в минимален размер съгласно Наредба №
4/2009г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение и с оглед
цената на иска изчислено по реда на чл.7, ал.2 т.4 е в размер на 1149.97лв.,
така съразмерно на отхвърлената част на иска, на пълномощника на ответника
се следва адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на
891.45лв..
Ответника претендира още и адвокатско възнаграждение от 500 лв. за
подаване възражение в заповедното производство по приложеното ч.гр.д. №
251/2021г. по описа на КРС. Видно от делото, действително се съдържа
договор за правна помощ с уговорено адвокатско възнаграждение от 500лв.,
но е записано, че е платимо по посочена банкова сметка или чрез Изипей,
като са представени доказателства да е платено реално само сумата от 400 лв.,
от която по съразмерност се дължи 310.08лв..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че против АН. М. С. с ЕГН
********** с адрес в с.Гложене, общ.Козлодуй, ул.”Ленин”, бл.97, вх.Б, ет.3,
ап.9 дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 4600.82 лева,
представляваща част от претендираната главница, дължима по Договор за
потребителски кредит PLUS-13778948 от 30.08.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението на 28.04.2021г..
до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение
№14 от 10.05.2021г. по ч.гр.д.№521/2021г. на Районен съд-Козлодуй, като до
претендирания размер на главница от 8056.71 лева, отхвърля иска като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове с правно основание чл.
422 вр. чл. 415, ал. 2 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против АН. М. С.
13
с ЕГН ********** с адрес в с.Гложене, общ.Козлодуй, ул.”Ленин”, бл.97,
вх.Б, ет.3, ап.9 на сумите присъдени в заповедно производство Заповед за
изпълнение №14 от 10.05.2021г. по ч.гр.д.№521/2021г. на Районен съд-
Козлодуй - 8 312,41 лева договорна лихва за периода от 20.05.2017 г. до
20.12.2019 г. по договор за потребителски кредит PLUS-13778948 от
30.08.2016г. и 4 296,61 лева лихва за забава по договор за кредит за
периода от 20.05.2017 г. до 20.12.2019 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК АН. М. С. с ЕГН **********
с адрес в с.Гложене, общ.Козлодуй, ул.”Ленин”, бл.97, вх.Б, ет.3, ап.9 да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, направените пред настоящата инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 216.77 лв. и в заповедното
производство по ч. гр.д. №521/2021 г. на Районен съд - Козлодуй в размер на
103.19лв., съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис
4 да заплати на АН. М. С. с ЕГН ********** с адрес в с.Гложене,
общ.Козлодуй, ул.”Ленин”, бл.97, вх.Б, ет.3, ап.9, направените в заповедното
производство по ч. гр.д. №521/2021 г. на Районен съд - Козлодуй разноски в
размер на 310.08лв., съобразно отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.1 т.2 ЗА „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис
4 да заплати на адвоката оказал безплатна помощ на ответника, адвокат Д. В.
М. от АК-Пловдив адвокатско възнаграждение в размер на 891.45лв.,
съобразно отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от
връчването му пред ОС-Враца.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
14