№ 11660
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110144711 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. П. Н., за заплащане на следните
суми: сумата от 989,86 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода
от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Банишора“, бл. 24, вх.
А, ет. 2, ап. 8, аб. № 7689, ведно със законната лихва считано от 09.08.2023г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 240,60 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2020 г. до 12.07.2023 г.; 9,12 лева, представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от м.11.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва считано от 09.08.2023г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от
2,15 лева представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 12.07.2023 г.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди,
че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил
правата си по чл. 150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно
действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера,
посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на
интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди,
че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
релевира възражение за изтекла погасителна давност. Сочи, че процесният имот е продаден
през м. август 2023 г., като твърди, че преди продажбата са платени всички дължими суми
към ищеца. Моли съда да отхвърли предявените искове.
С молба от 13.02.2024г. третото лице –помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сочи, че дяловото разпределение за процесния период и
имот е извършено законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е
да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК че през
процесния по делото период ответницата е била собственик на процесния имот; че имотът е
бил топлоснабден и ищецът е доставил през процесния период топлинна енергия до имота в
претендираното количество и на посочената в исковата молба стойност. Освен безспорния
му характер, наличието на облигационно правоотношение се установява от приетия
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 17.05.1995г., от който е видно, че
Р. Г. Т. и Е. В. Т. са придобили правото на собственост върху процесния имот - апартамент
№ 8, находящ се в гр. София, ж.к. „Банишора“, бл. 24, вх. А, ет. 2, а от приетите
удостоверения за наследници се установява, че Р. Г. Т. е починал на 29.01.2001г., а Е. В. Т. е
починала на 27.01.2011г., като към настоящия момент единствен техен наследник е
ответницата Р. П. Н. и последната е приела наследството, видно от извършените плащания и
твърденията, че е продала процесния имот през 2023г. Следователно през процесния по
делото период от м.05.2019г. до м.04.2021г. легитимирана да отговаря за задълженията по
неформалния договор за доставка на топлинна енергия, възникнал на основание чл. 153, ал.
1 ЗЕ е ответницата. Доставката на топлинна енергия и нейната стойност пък се
потвърждават от представените от третото лице-помагач отчетни документи, както и от
експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза. От последното се установява,
че дължимата стойност на доставената топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до
2
м.04.2021г. е 989,86 лева.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение, както и от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Техем Сървисис“ ООД,
като видно от представените от третото лице-помагач отчетни документи и индивидуални
изравнителни сметки, услугата е предоставена през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от
приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат
стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи
условия, същите са публикувани във в. Монитор, а съгласно чл. 150, ал. 3, изр. 2 ЗЕ, общите
условия влизат в сила в 30-дневен срок след първото им публикуване. От приетото
експертно заключение по ССчЕ се установява, че за периода от м.11.2020г. до м.04.2021г.
стойността на услугата дялово разпределение е в размер на 9,12 лева.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума
по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., мораторната
лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след
отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки.
Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен
падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1
ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо
ответникът е изпаднал в забава за плащане на главниците по общите фактури, поради което
дължи мораторна лихва за процесния период. Видно от експертното заключение по ССчЕ,
размерът на лихвата за периода от 15.09.2020г. до 12.07.2023г. е в размер на 240,60 лева.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
3
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за сумата от 2,15 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 15.09.2020 г. до 12.07.2023 г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
По релевираното от ответника възражение за плащане съдът намира следното.
От представените с отговора на исковата молба платежни документи се установява, че
ответницата е заплатила на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 959,49 лева, като видно
от съдържанието документа са платени месечни задължения по фактури за периода от
м.05.2021г. до м.07.2022г. Вторият представен с отговора на исковата молба платежен
документ – разписка за извършено плащане от 06.10.2023г. удостоверява плащането на
сумата от 73,80 лева по фактура за месец 08.2023г. От представената в проведеното на
19.03.2024г. открито съдебно заседание разписка за плащане от 16.08.2023г. се установява, че
ответницата е заплатила сумата от 1445,31 лева, представляваща задължения по месечни
фактури за периода от м.02.2023г. до м.07.2023г. Следователно нито един от представените
от ответника платежни документи не удостоверява плащане на дължимите суми за периода
от м.05.2019г. до м.04.2021г., който е предмет на иска. От експертното заключение по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по процесните задължения е
осчетоводено плащане в размер на 419,49 лева, извършено преди предявяването на иска.
Това плащане е отчетено от ищцовото дружество и вследствие на него задължението за цена
на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. е намалено от
1409,32 лева на 989,86 лева, какъвто е размерът на претендираната сума. След извършена
справка в счетоводството на ищцовото дружество вещото лице е установило, че други
плащания по задълженията за процесния по делото период не са постъпвали. След като
вещото лице не е установило наличието на такива плащания в счетоводните записи и те не
се установяват от представените от ответника доказателства се налага изводът, че
претендираната главница за цена на топлинна енергия от 989,86 лева не е платена. Същото
се отнася и до главницата за дялово разпределение от 9,12 лева, по която няма данни за
плащания.
На последно място, по релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност съдът намира следното. При действието на общите условия от 27.06.2016г.
давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за
плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно
решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия
имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата исковата молба
/09.08.2023г./ са погасени по давност вземанията за цена на топлинна енергия по месечни
сметки за периода от м.05.2019г. до м.05.2020г. включително. Вземането за м.05.2020г. е
станало изискуемо на 15.07.2020г. с изтичане на 45-дневния срок считано от 01.06.2020г. и
давността за него е изтекла на 15.07.2023г. – преди датата на исковата молба. Ето защо
4
вземанията за периода от м.05.2019г. до м.05.2020г. са погасени по давност. Вземането за
следващия месец 06.2020г. е станало изискуемо на 14.08.2020г., поради което давността за
него изтича на 14.08.2023г. – след подаване на исковата молба, поради което вземанията за
периода от м.06.2020г. до м.04.2021г. не са погасени по давност.
Тъй като давността е започнала да тече след 20.05.2020г. /т.е. след края на извънредното
положение/, в случая не намира приложение нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците.
Видно от експертното заключение по ССчЕ, давността обхваща целия отоплитенлен
сезон от м.05.2019г. до м.04.2020г., за който е издадена общата фактура от 31.07.2020г., по
която е останала неплатена сумата от 508,03 лева. Освен това за м.05.2020г. дължимата сума
е 2,51 лева, която също е погасена по давност. Следователно за непогасения по давност
период от м.06.2020г. до 04.2021г. се дължи сумата от 479,32 лева /989,86 – 508,03 – 2,51/. До
този размер и за този период искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния
претендиран размер от 989,86 лева и за периода от м.05.2019г. до м.05.2020г. искът следва да
бъде отхвърлен.
На следващо място съдът констатира, че към датата исковата молба /09.08.2023г./ няма
погасени по давност вземания за мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 12.07.2023г.
Съгласно чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по давност на главницата води до погасяване и на
произтичащото от него вземане за мораторна лихва, независимо дали давността за лихвата е
изтекла. Въз основа на данните от експертното заключение по ССчЕ, се установява, че върху
главницата от 508,03 лева за отоплителния сезон от м.05.2019г. до м.04.2020г. се дължи
мораторна лихва в размер на 146,35 лева. С оглед погасяването по давност на главницата за
този период, лихвата също е недължима. Върху главницата от 481,83 лева за отоплителния
сезон от м.05.2020г. до м.04.2021г. се дължи лихва в размер на 94,25 лева. При приспадане
на погасената по давност сума за м.05.2020г. от 2,51 лева, главницата остава в размер на
479,32 лева, а лихвата върху нея – в размер на 93,76 лева. Следователно искът за мораторна
лихва следва да бъде уважен до размера от 93,76 лева, а за разликата до пълния претендиран
размер от 240,60 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
На последно място съдът установи, че към датата на исковата молба /09.08.2023г./ няма
погасени по давност вземания за цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.11.2020г. до м.04.2021г.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
разноски в размер на 100 лева за държавна такса, 10 лева за издаване на съдебни
удостоверения, 300 лева за депозит за възнаграждение на вещо лице и претендира
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева съгласно чл. 25,
ал. 1 НЗПП или общо 510 лева. С оглед уважената част от исковете, на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 239,12 лева. Ответникът е сторил разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 420 лева, платено изцяло в брой, което не е
5
прекомерно с оглед материалния интерес по делото. С оглед отхвърлената част от исковете,
на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 223,08 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. П. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 70, вх. А,
ет. 3, ап. 7, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ******* с адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 479,32 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от м.06.2020 г. до м.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Банишора“, бл. 24, вх. А, ет. 2, ап. 8, аб. № 7689, ведно със законната лихва считано от
09.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 93,76 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 12.07.2023 г., и сумата от
9,12 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
м.11.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва считано от 09.08.2023г. до окончателно
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на топлинна енергия за
разликата над 479,32 лева до пълния претендиран размер от 989,86 лева и за периода от
м.05.2019г. до м.05.2020г.; предявения иск за мораторна лихва върху тази главница за
разликата над 93,76 лева до пълния претендиран размер от 240,60 лева и предявения иск за
сумата от 2,15 лева представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 12.07.2023 г.
ОСЪЖДА Р. П. Н. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 239,12 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на Р. П. Н. на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 223,08 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД, на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6