Мотиви към Присъда № 36, постановена по НОХД № 4 по
описа на БРС за 2020 г.
Производството в Районен
съд-Бургас е образувано по повод внесен в БРС обвинителен акт, с който срещу С.Г.Н.,
с ЕГН ********** *** е повдигнато обвинение по чл.343 ал.3 предложение
последно, б.“а“ предложение второ вр.ал.1 б.“б“ предложение второ вр. чл.342
ал.1 от НК вр. чл.116 и чл.120 ал.1 т.2 от ЗДвП за това, че на 27.09.2018
година, в град Бургас, на кръстовище на улиците „С.“ и „С. С.“, на пешеходна
пътека, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Хонда“
модел „Сивик“ с рег. № ..., нарушил правилата за движение по пътищата визирани
в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а именно:
Чл.116 ЗДвП: “Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците и
към престарелите хора“;
Чл.120 ал.1 ЗДвП: “Когато
преминаването на пешеходци през пешеходна пътека се регулира със пътен
светофар, водачът на пътно превозно средство е длъжен:
т.2 след подаване на сигнал, който му разрешава
преминаването да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната
пътека“;
като не пропуснал пресичащия
по пешеходната пътека пешеходец Х.С.Д., роден на *** година и по непредпазливост
причинил на Х.С.Д. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
латералния кондил на левия голям пищял на ляв долен крайник, довело до трайно
затруднение на движението не левия долен крайник за срок от около 4-5 месеца
при обичайно протичане на оздравителния процес, като деянието е извършено на
пешеходна пътека.
По искане на подсъдимия и на
неговия защитник производството по делото се разви по реда на глава ХХVІІ в
частност процедурата по чл.371 т.1 НПК. Подсъдимият не пожела да се разпитват
както свидетелите, така и вещите лица. Пожела при постановяване на присъдата да
се ползват изцяло протоколите за разпити на свидетелите и експертните
заключения на вещите лица. Заяви, че експертните заключения не се оспорват и
няма допълнителни въпроси към вещите лица.
Прокурорът изрази съгласие
производство по делото да премине по тази процедура като заяви, че няма въпроси
към вещите лица.
Прокурорът моли съда да признае подсъдимия Н. за
виновен в повдигнатото му обвинение и да му наложи наказанието лишаване от свобода
за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което да отложи за срок от
три години на основание чл.66 ал.1 от НК. Моли на основание чл.343г вр.чл.37
ал.1 т.7 от НК да му бъде наложено и кумулативното наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от десет месеца като и негова тежест да бъдат
възложени направените в хода но досъдебното и съдебното производство
съдебно-деловодни разноски.
Защитата на подсъдимия пледира за оправдаване
на подсъдимия по обвинението по чл. 343 ал.3 предложение последно от НК като
счита, че след отпадането на тази квалификация, деянието следва да бъде
преквалифицирано като такова по чл.343 ал.1 б.“б“ от НК, което от своя страна
предполага наличието на условията за приложение на чл.78а ал.1 от НК-
освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание глоба, като предлага размерът на глобата да е в
минимален размер. Предлага на съда да прецени дали следва да наложи и
наказанието лишаване от право да управлява МПС по аргумент на ал.4 на чл.78а НК. Ако съдът реши да наложи това наказание, моли то да бъде в размер не по-голям
от три месеца.
Подсъдимият се признава за
виновен. Не дава обяснения. Моли съдът да уважи изложената от защитата теза и
предложените наказания.
След
съвкупна преценка на събраните в производството доказателства, съдът намира за
установена следната:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият С.Г.Н. с ЕГН ********** *** е български гражданин, с висше образование,
работи като администратор във фирма „К. Т. 91“ ЕООД със седалище в гр.Б., неженен,
неосъждан.
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС от 2013
година притежава свидетелство за
управление на МПС № ********* категории „В“, „АМ“ и „М“. В информационната
система на сектор „ПП“ при ОДМВР-Бургас се води на отчет и се съдържат данни за
налагани спрямо него наказания по ЗДвП и ПП ЗДвП – по два броя фишове, от които
единият е за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП (лист 47 от том І-ви на ДП).
На 27.09.2018 г., около 17,50 часа, подсъдимият С.Н.
управлявал лек автомобил марка „Хонда“ модел „Сивик“ с рег. № ..., като се
движил в гр.Б., по ул.“С. С.“ в посока от бул. „Д.“ към Б. с. У. (БСУ).
Движението по ул.“С. С.“, в този участък било двупосочно, с по две ленти за
движение във всяко платно, разделено с двойна непрекъсната осева линия. Пътното
платно било без неравности. Времето било сухо, ясно, по залез слънце.
Около 18,00 часа подсъдимият приближил кръстовището
на ул.“С. С.“ и ул.“С.“ в гр.Б., което било регулирано със работеща светофарна
уредба със секция за пешеходци, с пътни знаци и пътна маркировка. Преди кръстовището,
по посока на движението на неговия автомобил, на ул.“С. С.“, срещу светофарната
уредба била положена хоризонтална маркировка „стоп линия“, а непосредствено
след улица „С.“ в кръстовището с улица „С. С.“ била положена маркировка М8.1
(червена на цвят) и отгоре върху нея била положена допълнително и маркировка М8.1 (бяла на цвят)
(лист 8 том І-ви фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествието). Вдясно
по посока на движението на автомобила на подсъдимия се намирало училище „В. А.“,
а в ляво се намирал хотел „А.“. Улица „С.” била затворена за движение вдясно в
кръстовището, а за излизащите от ул.“С.“, от страната на хотела било разрешено
движението само наляво или само надясно. Преди кръстовището, дясната лента на
улица „С. С.“ била с положена пътна маркировка М10 „стрелка за указване на
посоката на движение направо, а лявата лента била с положена маркировка М10
стрелка за указвано на движението направо и наляво. Лекият автомобил марка „Хонда“
модел „Сивик“ с рег. № ... се движел направо, но в лявата лента.
По това време на деня движението било интензивно и
лекият автомобил „Хонда“ модел „Сивик“ с рег. № ... се движел бавно, причина,
поради която при движението си водачът Н. не успял да се изтегли с автомобила на
зелен за него сигнал на светофара и останал в кръстовището в лявата лента на
пътното платно, през която автомобилите
идващи от улица „С.“ следвало да преминат при предприемане на ляв завой.
Автомобилът на Н. бил спрял непосредствено пред пешеходната пътека, тъй като
светофарната уредба светнала червен сигнал за него и зелен за пешеходците. Спирането
на автомобила по този начин очевидно затруднявало напречното движение за автомобилите
идващи от ул.“С.“ и завиващи наляво. По този начин и в нарушение на
разпоредбата на чл.50а от ЗДвП водачът Н. навлязъл в кръстовището на разрешен
сигнал на светофара и спрял така, че да препятства напречното движение в
кръстовището. Светнал зелен сигнал на светофара за пешеходците, а така също и
за автомобилите излизащи от ул.“С.“ и завиващи наляво.
Тогава стоящият на тротоара Х.С.Д. (на 89 години),
подпирайки се на бастун и държейки в другата си ръка торбичка с дрехи и буркан
с храна, предприел преминаване през кръстовището заедно с други пешеходци,
между които и свидетелката В. К.–И. отдясно наляво пред автомобила, в който
водач бил подсъдимият. Свидетелите Д. и К.-И. предприели пресичане при разрешен
зелен сигнал на светофарната уредба в секцията за пешеходци.
Времетраенето на зеленият сигнал за пешеходците
било 10 секунди съгласно изпратената с писмо от О. Б. информация относно режима
на работа на светофарната уредба (лист 136 и 137 от том ІІ-ри на ДП). Пешеходката
К.-И. по време на пресичането си видяла до очертанията на пешеходната пътека
автомобила на подсъдимия и до него перпендикулярно от лявата му страна черен джип
с чужда регистрация управляван от жена водач. Няколко пъти с клаксона водачът на джипа подал сигнал към подсъдимия,
тъй като автомобилът на последния бил пречка да премине на ляв завой при още
светещ зелен сигнал на светофара. В сравнение с другите пешеходци свидетелят Д.
се движел с помощта на бастун и по-бавно, предвид възрастта си и когато свидетелят
К.–И. преминала на отсрещния тротоар, до края на времетраенето на зеления
сигнал оставали (според нея) 3-4 секунди. Подсъдимият погледнал наляво за да
разбере причината за сигнала с клаксона и не видял, че още свети
забранения за него червен сигнал на
светофара. Не забелязал пешеходеца Д., който се намирал до предната дясна
страна на неговия автомобил, при което потеглил. Подсъдимият имал
непосредствена видимост и обективна възможност да възприеме пресичащия
възрастен човек, който се намирал вдясно пред автомобила, не го видял, при
което при потегляне го блъснал в левия крак. Когато стъпила на тротоара свидетеля
К.–И. чула викове. Обърнала се и видяла пешеходеца Д. да лежи на асфалта.
Вследствие
на удара, пострадалият се завъртял около предния десен калник на автомобила и
паднал на дясната си страна, вдясно от автомобила управляван от С. Ударът
настъпил около средата на пътното платно в лявата част за движение на ул.“С. С.“
в посока БСУ на 1 метър след потеглянето на лекия автомобил марка Хонда модел
Сивик с рег. № ... и скоростта на същия в момента на удара била 7 км/ч.
Случилото се бил възприето от намиращите се по
това време на кръстовището свидетели В. Д., който вървял със свидетеля М. Р. Те
извикали към подсъдимия, който не възприел съприкосновението на автомобила с
пострадалия. Чувайки виковете им подсъдимият спрял и веднага отишъл при
пострадалия пешеходец за да му помогне да се изправи.
За случилото се, чрез ЕЕН 112, св.Д. сигнализирал органите на МВР и на
местопроизшествието бил извършен оглед от служител на ІІ-ро РУ-Бургас, по повод
на който било образувано настоящото наказателно производство. На водача С.била
извършена проверка за алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен №ARBB 0076, което отчело нулеви
показания в издишвания въздух. Пострадалият Д. бил откаран от екип на спешна
помощ на ЦСМП при УМБАЛ –Б. АД и след му била оказана неотложна медицинска
помощ в отделението по ортопедия и травматология.
На местопроизшествие пристигнал и свидетелят Д. В.
на длъжност младши автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОДМВР-Бургас. В този ден
бил на работа за времето от 07,00 до 19,00 часа съвместно с колегата си К. М. При
пристигането си видял, че на място имало
линейка и пострадалият Д. вече бил в нея. Автомобилът на подсъдимия се намирал
в средата на пътното платно в лявата лента за движение. При разговор с
подсъдимия и намиращите се на място свидетели М. Р., В. К.-И. и В. Д. установил
фактическата обстановка, която отразил в съставената от него докладна записка
(лист 10 от том І-ви на ДП) и констативен протокол за ПТП с пострадал (лист 11
и 12 от том І-ви на ДП). От констативния протокол за ПТП става ясно, че
преминаването на червен за неговия автомобил сигнал на светофара подсъдимият
допуснал ПТП с пресичащия Д. При разговор с подсъдимия последният признал, че
минал на забраняващия червен сигнал на светофара, тъй като се разсеял, видял в
последния момент пешеходеца и с предната дясна част на автомобила и със
страничното огледало го ударил.
Показанията на този свидетел, както и съставения
от него констативен протокол не били взети под внимание нито от първата единична,
нито от втората тройна авто-техническа експертиза. Взети са под внимание
показанията на подсъдимия в качеството му на свидетел. Според единичната
експертиза било възможно подсъдимият да е потеглил и на зелен сигнал на светофара,
и на жълт. Поради липсата на категоричност била назначена и извършена тройна
авто-техническа експертиза. В заключението си вещите лица твърдят, че подсъдимият
потеглил на зелен сигнал на светофара и че е имал обективна възможност да
предотврати удара, ако е изчакал пешеходецът да премине, т.е подсъдимият е бил
длъжен да пропусне пешеходците независимо, че сигналът за светофара за тях бил
червен. Като източник за тези изводи се сочат свидетелските показания на свидетелите
К.-И., М. Р., пострадалия Д. и показанията на подсъдимия в качеството му на
свидетел, както и огледа на местопроизшествието.
В хода на досъдебното производство била назначена
и била извършена съдебно-медицинска експертиза, от заключенията на която (СМЕ
№586/2018 г. по описа на отделението по
съдебна медицина в УМБАЛ Бургас АД) бил установен характерът на получените от
пострадалия телесно увреждане –счупен латерален кондил на левия голям пищял на
ляв долен крайник, довело до трайно затруднение на движението на левия крайник
за срок от около 4-5 месеца, при обичайно протичане на оздравителния процес квалифициращо
се като средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. От заключението
е видно, че описаното телесно увреждане е в резултат на пряк удар от страни от
твърд тъп предмет с ограничена повърхност (предната част от автомобил), с
последващо падане на дясната страна на пострадалия отговаряли по време и по
начин да са причинени при настъпилото ПТП.
Горната фактическа обстановка се потвърди от показанията
на свидетелите В. К.–И., Х.Д., Д. В., В. Д. и частично от показанията на М. Р.,
частично от изготвените експертизи: съдебно-медицинска, единична и тройна авто-техническа,
писмените доказателства: справка съдимост на подсъдимия, справката за нарушител
/водач от сектор ПП при ОДМВР-Бургас касаеща подсъдимия, протокола за оглед на
местопроизшествието и фотоалбум към него, писмо от Дирекция „Национална система
112“ РЦ Бургас, епикриза, писмо от О. Б. и плана на фазите на движение на
кръстовището, графика на циклограмите, констативен протокол за ПТП.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. и В.
К.–И., тъй като и двамата са преки очевидци на случилото се ПТП. От показанията
им явства, че пострадалият Д. е предприел пресичането на зелен сигнал на
светофара. Според К.-И. тя преминала през
кръстовището за около 6-7 секунди и когато стъпила на отсрещния тротоар още 3-4
секунди светела зелена светлина и тогава чула зад себе си викове на хора,
обърнала се и видяла пострадалия да лежи на асфалта. Според показанията на Д.
същият започнал пресича на кръстовището на зелен сигнал на светофара за
пешеходци. Когато стигнал до осевата линия на пътното платно усетил удар в
подбедрицата на левия си крак под капачката. Вследствие на този удар паднал на
дясната си страна. Да се изправи му помогнал млад мъж, който избърсал кръвта от
главата му и след това бил настанен в линейка. Свидетелските показания на тези
свидетели са категорични в едно, че пострадалият Д. е предприел пресичане на
кръстовище на разрешения за пешеходци зелен сигнала на светофарната уредба и
тъй като се движел по-бавно заради това, че бил стар и се подпирал на бастун,
успял да стигне единствено началото на лявата лента на пътното платно за
времето от около 6-7 секунди, според отговора на задача 11 от тройната
авто-техническа експертиза.
Съдът кредитира и свидетелските показания на
свидетеля В. Д. Този свидетел не е видял
механизма на станалото ПТП, тъй като вече бил подминал кръстовището и се
намирал в близост до аптека „Ф.“ когато чул зад гърба си звук от падане на
нещо. Обърнал се и видял как пострадалият Д. лежи на асфалта. Обадил се веднага на ЕЕН
112 и съобщил за случилото се. Този свидетел твърди, че вървял с неговия
приятел М. Р. От показанията на последния явства, че при приближаването към
кръстовището, видял лек автомобил Хонда спрял точно пред пешеходната пътека.
Видял, че възрастен човек е започнал да пресича на червен сигнал на светофара и
в този момент чул клаксон. Водачът на Хондата потеглил като с дясната част на
автомобила си бутнал носената от възрастния пешеходец торбичка и човекът паднал
на една страна. Съдът кредитира показанията му само в частта, в която твърди,
че лекият автомобил марка Хонда бил спрял непосредствено до пешеходната пътека.
Не кредитира показанията в частта, в която твърди, че възрастният пешеходец
започнал да пресича на червен сигнал на светофарната уредба. В тази част
показанията му вътрешно си противоречат както и противоречат на тези дадени от
свидетелите Д. и К.-И. и на свидетеля Д. В.
Съдът кредитира изготвената тройна авто-техническа
експертиза в частите съдържащи отговорите на задачите № №1,2,3,4,5,6,10,11,12. Не
кредитира дадените в отговора на задача №7 механизъм на ПТП. Никой от
свидетелите не е твърдял, че пешеходецът Д. е тръгнал по-късно след подаване на
зеления сигнал на светофарната уредба. Единствено само свидетелят М. Р. твърди, че за пешеходеца
Д. бил светел вече червен сигнал на светофара когато пресичал.
Съдът кредитира съдебно-медицинската експертиза
както писмените доказателства приети по делото.
С оглед изложената фактология съдът направи следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
От приетите по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства съдът изгради категорично
убеждение, че подсъдимият С.Г.Н. с ЕГН ********** *** е осъществил от обективна
и от субективна страна престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ предложение второ вр.
чл.342 ал.1 от НК вр. чл.116 и чл.6 ал.1 т.1 от ЗДвП за това, че на 27.09.2018
година, в град Б., на кръстовище на улиците „С.“ и „С. С.“, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Хонда“ модел „Сивик“ с рег. № ...,
нарушил правилата за движение по пътищата визирани в Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), а именно:
Чл.116 ЗДвП :“Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците и
към престарелите хора“;
Чл.6 ал.1 т.1 предложение
второ ЗДвП :“Участниците в движението съобразяват своето положение със
светлинните сигнали..“
Като минавайки на непозволения
червен сигнал на светофарната уредба допуска ПТП с пешеходеца Х.С.Д. роден на ***
година и по непредпазливост причинил на Д. средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на латералния кондил на левия голям пищял на ляв долен крайник,
довело до трайно затруднение на движението не левия долен крайник за срок от
около 4-5 месеца при обичайно протичане на оздравителния процес.
Съдът счита, че не е осъществено нарушение на
правилата посочени от обвинението по чл.343 ал.3 предложение последно б.“а“
предложение второ от НК, както и това по чл.120 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Квалификацията на обвинението във връзка с
квалифициращия признак на чл.343 ал.3 предложение последно НК, а имено деянието
е извършено на „пешеходна пътека“ по мнение на съда не е налично по следните
съображения:
Пешеходната пътека по същество е участък от пътя,
на който при определени предпоставки се създава предимство на пешеходците пред
водачите на МПС, като създава задължение на водачите да се съобразяват с
пешеходците. Именно обстоятелството, че пешеходците са много по-уязвими от
водачите на МПС, е мотивирало законодателят да възведе този признак като
квалифициращ в цитираната разпоредба. Иначе казано, по-тежката наказуемост е обусловена
от това, че не просто е допуснато ПТП, а защото водачът не се е съобразил с
предимството, дадено на пешеходеца от
пешеходната пътека, която предпоставка следва да бъде съзнавана от водача. С
оглед на този извод, по мнение на съда, този квалифициращ признак ще е налице в
случаите, когато в конкретната ситуация действително пешеходната пътека е
давала предимство на пешеходеца, с което водачът е следвало да се съобрази, а
не винаги когато има настъпило ПТП върху фактически намираща се на място
пешеходна пътека. Разпоредбата на чл.7 от ЗДвП определя поредността, която
следва да се съобразява, като светлинните сигнали имат предимство пред пътната
маркировка. Това е посочено изрично и в ТР 2/16г на ОСНК, според което
:“Пресичането на пешеходците на места, регулирани със светофарни уредби,
включително и на такива, предназначени специално за пешеходци, следва да става
съобразно вида на светлинните сигнали. В тези случаи пешеходците не се ползват
от предимство за преминаване, тъй като имат забрана за това свое действие при
липса на разрешаващ сигнал. Преминаването им следва да се определя не от
наличието на пешеходна пътека, а от вида на светлинните сигнали, които имат
приоритет съобразно установената градация на задължителност в чл.7 от ЗДвП.“ В настоящия случай, в обвинението словесно е
посочено, че подсъдимият е преминал през пешеходната пътека, която се регулира
от пътен светофар и водачът е длъжен след подаване на сигнала, който му
позволява преминаването –да пропусне пешеходците, които все още се намират на
пешеходната пътека –чл.120 ал.т2 от ЗДвП. В настоящия казус предимството на
пешеходеца е обусловено от светлинната сигнализация, а не от пешеходната пътека
(последната единствено определя границата на спиране на водачите съгласно чл.31
т.7 от ППЗДвП). Водачът следва да се съобразява единствено със забранителния сигнал на светофарната
уредба, като няма задължение към този момент да съобразява наличието на
пешеходна пътека, тъй като същата не поражда правно действие, респективно
нейното фактическо наличие остава извън съзнанието му. В настоящото деяние водачът
е съзнавал единствено, че нарушава правилата изискващи от него да се съобразява
със светлинната сигнализация и да пропуска останалите участници, които могат да преминат именно по силата
на тази сигнализация, като не е съзнавал, че нарушава правото на пешеходеца да
премине по силата на намиращата се там пешеходна пътека. За водача тя би имала
правно значение, когато ситуацията премине в хипотезата на чл.120 ал.1 т.2 от ЗДвП, която не е налична. В настоящия казус водачът С.преминал през кръстовището
на забранителен за него червен сигнал на светофар и с това си действие
предизвиква ПТП с пешеходеца Д.. Нарушението на правилата за движение на
подсъдимия е в хипотезата на чл.6 ал.1 т.1 предложение второ от ЗДвП, а именно
участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица упълномощени да регулират или контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и пътната маркировка. Изброяването по
този низходящ начин на съобразяване в тази разпоредба е корелативно и с изискването
на чл.7 от ЗДвП. При колизия предимство имат първо сигналите на длъжностните
лица, после светлинните сигнали, вертикалната и най-накрая хоризонталната пътна
маркировка.
Водачът С. не е извършил нарушение на чл.120 ал.1
т.1 от ЗДвП, съгласно която норма когато преминаването на пешеходци през
пешеходната пътека се регулира с пътен светофар, водачът на ППС е длъжен след
подаване на сигнал, който му разрешава преминаването да пропусне пешеходците,
които все още се намират на пешеходната пътека. От изложеното в част „фактическа
обстановка“ вече стана ясно, че водачът С. не е предприемал потегляне с
автомобил при разрешен за него зелен светофар. Това обстоятелство се твърди от
него в разпита му като свидетел. Това обстоятелство се твърди от Д. и неговия спътник
свидетеля Р. и двамата пешеходци, от които първият не е видял самото ПТП, тъй като бил в гръб
(подминал е кръстовището и бил до аптека Ф.) и чак когато се обърнал видял, че
светофара за пешеходци светел в червено. Не така се представя обстановката от Р.,
който вървял заедно с Д. Според показанията на Р., същият видял как автомобилът
на подсъдимия спрял пред пешеходната пътека и в този момент от страната на
училището тръгнал да пресича възрастен човек с бастун и при тръгването му
светофарната секция за пешеходци светела в червено. Чул клаксон, но не разбрал
от коя кола идвал и Хондата тръгнала като с предната дясна част бутнала
пешеходеца. Показанията на този свидетел са вътрешно противоречиви, а от тях експертите
участващи в тройната авто-техническа експертиза са ползвали избирателно само
част (подчертаните), без да бъдат
анализирани противоречията. Затова първоначалното
обвинение па подсъдимия било във връзка са нарушението на чл.119 ал.1 и чл.120
т.1 от ЗДвП. Първата норма регулира поведението на водача в хипотезата, когато
кръстовището не е регулирано със светофарна уредба, а само с пешеходна пътека, а
втората в хипотезата когато е кръстовището е регулирано със светофарна уредба
при подаване на сигнал, който забранява преминаването. И в двете хипотези
подсъдимият бил обвинен в това, че не
спрял пред пешеходната пътека. Настоящият случай обаче въобще не е такъв. Водачът
С.бил вече спрял пред пешеходната пътека (в нарушение на чл.50а ЗДвП, което
обаче не в причинно-следствена връзка с престъпния резултат) и като не изчакал
разрешения за него зелен сигнал на светофара предприел преминаване през
кръстовището и не е забелязал пешеходеца Д. стоящ от дясната страна на автомобила
му (а е бил длъжен и е имал обективна възможност за това). Преминаването
предприел с цел да освободи място на завиващия вляво джип и така причинил ПТТ с
нанасяне на телесна повреда. Но тъй като нормите на чл.119 и чл.120 се намират
в условията на алтернативност, поради което няма как в едно и също деяние да
бъдат нарушени едновременно. Текстът на чл.120 ЗДвП е специален по отношение на
този по чл.119 ал.1 ЗДвП. Обвинението е било променено като нарушена била приета
нормата на чл.120 т.2 от ЗДвП, съгласно която водачът на ППС след подаване на
сигнал, който му разрешава преминаване когато е пред пешеходна пътека
регулирана с пътен светофар, да пропусне пешеходците, които все още се намират
на пешеходната пътека. Тази хипотеза се ползва тогава когато и за водача на ППС,
и за пешеходеца е наличен разрешителен зелен сигнал на светофарната уредба и
автомобилът предприема завиване и преминаване през пешеходната пътека. Само и
единствено тогава е налице условието на чл.120 т.2 от ЗДвП. Настоящият случай
въобще не такъв. Тук подсъдимият не прави завой, а траекторията му е напред
(въпреки, че неправилно е спрял автомобила си в лента за ляв завой) и за него и
за пешеходците разрешителният сигнал не може да е еднакъв за преминаване.
Предвид изложените изводи настоящият състав счита, че не е налице нарушение на чл.120
т.2 от ЗДвП.
Водачът С.е нарушил правилото визирано в чл.6 ал.1
т.1 от ЗДвП, съгласно което следва да съобразява своето поведение със светлинните
сигнали и при забранителен червен сигнал на светофара да не предприема
преминаване.
Водачът С.е нарушил и чл.116 от ЗДвП, тъй като пешеходецът
отговоря на критерия „престарели хора“. Д. към момента на ПТП е бил почти на 90
години, ходел е с помощта на бастун и бавно. Трудно би могъл да се справи с
дадените от светофарната уредба 10 секунди за преминаване през цялото
кръстовище, което съгласно отговора на задача 11 от тройната съдебна авто-техническа
експертиза е могъл да премине за 15,1 секунди.
От субективна страна деянието
е извършено от подсъдимия виновно при форма на вината непредпазливост по
смисъла на чл. 11 ал.3 предложение първо–небрежност. Подсъдимият се е намирал
непосредствено пред пешеходната пътека в кръстовище, където е пречел на перпендикулярно
идващите МПС да направят ляв завой. Съзнавайки и установявайки, че в тази си позиция
е пречка, и предизвикан от сигналите с клаксон на пристроения до него
перпендикулярно джип, без да обърне внимание, че пешеходецът Д. не е преминал
още пешеходната пътека, на забранен за него сигнал на светофарната уредба е
решил да се изнесе за да не пречи, и с това си действие с предната дясна част
на автомобила си е осъществил съприкосновение с левия крак в областта на
подберицата на Д. и предизвикал ПТП. Този удар и възрастта на Д. били причината
за счупване на латералния кондил на левия голям пищял на ляв долен крайник,
което довело до трайно затруднение на горния ляв крайник за срок от 4-5 месеца
при обичаен ход на оздравителния процес-представляващо средна телесна повреда
по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Бидейки
водач с 5 годишен стаж, е бил длъжен да бъде внимателен докато се приближавал към
пешеходната пътека и е следвало да съобрази поведението си със сигналите на
светофарната уредба.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЯТА:
Наказателната
отговорност за престъплението по чл.343 ал.1 б.“б“ предложение второ вр. чл.342 ал.1 от НК е до три години или пробация. Обществената опасност
на конкретното деяние е обичайната, но не и по-ниска в сравнение с обществената
опасност на деянията от този вид. Обществената опасност на дееца е ниска с
оглед чистото му съдебно минало. Съдът счита, че са налице в кумулативна даденост
предпоставките на чл.78а ал.1 НК, а именно, за това престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до три години и
деянието е непредпазливо, деецът не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност. От престъплението няма причинени имуществени вреди.
Предвид
изложеното настоящият състав освободи подсъдимия от наказателна отговорност. За
да определи размера на административното наказание глоба, съдът прецени обществената опасност
на дееца и счита, че същият е с ниска обществена опасност. До извършване на
деянието, предмет на настоящото наказателно производство подсъдимият е бил с 5
годишен стаж като водач на МПС и е имал наложени само две наказания за нарушения
нормите на ЗДвП, едното от които е за нарушение
на чл.6 т.1 от ЗДвП. Обществената опасност на деянието е обичайната за този вид
престъпления, но не и по-ниска в сравнение с обществената опасност на деянията
от този вид. Подсъдимият е трудово ангажиран, неженен, и съдът счита, че размерът
на глобата следва да бъде към минималния предвиден в закона, а именно 1000
лева. Следва да бъде наложено и предвиденото в чл.343г вр. чл.343 НК наказание
временно лишаване от право да се управлява МПС. Съдът счита, че размерът на
същото следва да бъде също в минималния размер, а именно три месеца.
С определените
наказания съдът счита, че могат да бъдат постигнати целите на закона визирани в
чл.12 от ЗАНН.
ОТНОСНО
НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ :
Осъди на основание чл.189
ал.3 от НПК подсъдимия С.Г.Н. с ЕГН ********** *** за заплати в полза на
бюджета на ОДМВР-Бургас направените в хода на досъдебното производство разноски
в размер на 2 054,38 (две хиляди петдесет и четири лева и 38 стотинки) лева за изготвените експертизи.
Осъди на основание
чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия С.Г.Н. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на
бюджета съдебната власт по сметка на Районен съд-Бургас направените по делото в
хода на съдебното производство съдебно-деловодни разноски в размер на 5 (пет) лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.