Определение по дело №189/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

Година

19.7.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

07.19

Година

2010

Председател:

Секретар:

Производство по чл.243, ал.7 от НПК.

С Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 16.04.2010 г. Районна прокуратура – гр. С. е прекратила Досъдебно производство, водено като бързо производство ЗМ № 545/06 по описа на РУ на МВР гр. С. поради промяна на основанието за преследване на престъплението от общ частен характер.

Това постановление е обжалвано от П. П. Т. в качеството му на председател на О. "З" с. Д..

Жалбата е уважена и с Определение № 15/19.05.2010 г. по ЧНД № 175/2010 г. Свищовски районен съд отменя постановлението за прекратяване на наказателното производство и връща делото на Районна прокуратура гр. С. с дадените указания за приложение на закона.

Против това определение е постъпил протест от Л.М. – районен прокурор в Районна прокуратура гр. С.. Същата твърди, че следва да бъде отменено Определение 15.19.05.2010 г. на Свищовски районен съд като неправилно и необосновано и да се потвърди постановление от 16.04.2010 г. на Районна прокуратура гр. С. за прекратяване на досъдебно производство по Дознание № 545/06 г. на РУ „Полиция” гр. С..

Като разгледа направените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото доказателства Великотърновски окръжен съд приема за установено следното:

Определение № 15/19.05.2010 г., постановено по ЧНД 175/2010 г. на Свищовски районен съд е обявено на Районна прокуратура гр. С. на 30.05.2010 г. – видно от приложената разписка /л. 24 от делото/. Протестът против това определение е постъпил в Районен съд гр. С. с вх. № 2432/02.06.2010 г., т. е. същият е подаден в срок, допустим за разглеждане от състав на ВТОС, а по своята същност е неоснователен.

Видно от материалите по делото на 16.05.2007 г. с Постановление е образувано досъдебно производство срещу виновно лице за това, че за времето от месец ноември 2004 г. до месец януари 2005 г., в с. Д., общ. С., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение в работници и представители на ОППЗК "З" с. Д., че следва да бъдат нарязани и предадени за скраб транспортирани моторни превозни средства и метални конструкции на сграда, собственост на кооперацията, за да се погасят задълженията на същата към АДВ гр. Р., като с това е причинил имотна вреда на кооперацията в неустановена стойност – престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, като при разглеждане на делото са събрани множество доказателства – разпит на свидетели, писмени доказателства за извършване на действия от публичния съдебен изпълнител със собствеността на движимите вещи и недвижими имоти на кооперацията, изслушана е съдебно-икономическа експертиза за установяване на стойността на отнетите вещи. От тези доказателства се установява, че в последствие това постановление за образуване на досъдебно производство е прекратено на 10.04.2008 г., но на 30.07.2008 е отменено от Окръжна прокуратура гр. В. Т.. С постановление от 16.09.2008 г. в Районна прокуратура С. спира разследването, тъй като заподозреният по делото – бивш публичен изпълнител Г. е с неизвестно местожителство. След като Г. лично се явява в РУ на МВР С. на 16.09.2009 г. разследването е възобновено, като с Постановление от 10.03.2010 г. Л. Г. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 217, ал. 1 НК. Установено е от събраните по делото доказателства, че ОППЗК "З" с. Д. е вписана с Решение на ВТОС в регистъра на кооперациите, след регистрацията й по ФД № 1100/1994 г. Неин председател тогава е било лицето Р.С.А., но същото лице почива на 19.06.1999 г. До 2005 г. на негово място не е бил избиран нов председател. И тъй като след смъртта на А. икономическите показатели на кооперацията се влошили и някои от членовете на същата останали недоволни от това било проведено събрание на 17.11.1999 г., като било взето решение всички активи да минат във владение на Сдружение на Частни земеделски производители. Това сдружение се представлявало от лицата Х.Ф. и М.П., които са разпитани по делото в качеството на свидетели. Предаването на активите следвало да бъде извършено по опис, но такъв не бил съставен.

Тъй като ЗК "З" с. Д. била задлъжняла, в РД на АДВ гр. Русе било образувано Изпълнително дело № 368/2000 г., в което кооперацията била посочена като длъжник. Към датата на образуване на изпълнителното производство 13.12.2005 г. се установило, че възлизат на 14 076.76 лева. Лицето Л. Г. със Заповед № 2157/31.10.2003 г. на Изпълнителен директор на Дирекция за държавни вземания гр. София е бил назначен на длъжност Младши публичен изпълнител. Това дело през 2003 г. е било разпределено на обвиняемия Л. Г., който насрочва опис на движими вещи и недвижими имоти на 15.10.2004 г. Съобщението, което той е изпратил за този опис било получено от свидетеля Х.Ф., който бил представител на Сдружението на частните земеделски производители. В с. Д. обвиняемият пристигнал на 15.10.2004 г., за да извърши описа, като със себе си водел и свидетеля Буюклиев, който бил лицензиран оценител към АДВ. При пристигането си обвиняемият Г. обяснил на намиращите се там свидетели, че кооперацията има задължения в големи размери и следва да й бъде описано имуществото, като обяснил задълженията на Буюклиев, че следва да заснеме всички движими и недвижими имоти. След една седмица представил за подпис протоколи за опис на движимите вещи. Видно от тези описи за движими вещи, макар и подписани от свидетеля Флорев, те не отговарят на изискванията на чл. 195, ал. 1 ДПК, тъй като същите не са индивидуализирани по вид, а е записано например само трактор, но има различни видове трактори, още повече че МПС независимо от какъв вид са се индивидуализират с номер на двигател и рама, както и допълнително следва да бъде посочен регистрационния им номер, като се има в предвид, че се касае за имущество на кооперация, тое следвало същите да бъдат проверени и в счетоводните отчети и баланса на кооперацията към датата на извършване на описа, тъй като са част от актива на същата. И тъй като се касае за опис извършен от длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения, какъвто е публичният изпълнител, той е следвало да определи кой ще пази тези вещи и ако длъжностните лица от кооперацията откажат да ги пазят следва да им бъдат назначени пазач или да бъдат оставени на съхранение в определено от публичния изпълнител място. Вещите не само не са индивидуализирани съобразно изискванията на закона, същите не са с определен пазач, поради което е видно, че мл. Публичния изпълнител – обвиняемият Г. не е изпълнил задълженията си, които са му вменени от чл. 195 ГПК и за които е получавал трудово възнаграждение. Въпреки неправилното описване на същите, друг бил въпроса с описването на недвижимите имоти, което е извършил на 18.10.2004 г. и наложил възбрана върху техническа работилница, гаражи от 6 до 12 клетка, сграда – оксиженно помещение, Краварник за 100 крави и склад, които недвижими имоти в последствие били продадени на търг през май 2005 г.

На 12.11.2004 г. обвиняемият Г. пристигнал в с. Д. заедно със свидетеля И. И. от гр.Д., обл. В. Т., който в последствие у установено, че добре познава от съвместна тяхна работа. В последствие се оказало, че същият е собственик на фирма за изкупуване и продажба на вторични суровини. Свидетелят И. заедно със себе си водел шофьори на товарни автомобили и обвиняемият Г., в присъствието на свидетелите М.П. и Б.П. обяснил, че МПС и другата техника, която той описал било необходимо да бъде нарязана и продадена за скраб за погасяване на задълженията на кооперацията. Бригадата на свидетеля И. И. започнала да реже МПС и други съоръжения, а нарязаното количество метали се транспортирало до кантар на кооперацията, където свидетелката Варанчак ги отразявала счетоводно, след което служителите на свидетеля И. – шофьори работещи при него – Манев, Атанасов, Енгьозов, И., Сорайков и Йовчев транспортирали нарязаните метали до пункт за изкупуване на черни и цветни отпадъци в гр.Д., собственост на И. И.. Тези свидетели били нарязали и отнесли от двора на кооперацията описаните движими вещи – моторни превозни средства, както и металите от зърносушилнята. В материалите по делото подробно са описани МПС, които са унищожени, както и тези МПС, с които металите са били откарани до пункта в гр.Д.. На 16.05.2005 г. обвиняемият Г. извършил опис на други движими вещи, като на 08.06.2005 г. постановил, че следва като оценител за същите отново да бъде свидетелят Буюклиев. По-късно от АДВ гр. Русе получили писмо в кооперацията, че парични средства от продадените вещи за скраб не били постъпили. Едва на 22.11.2005 г. кооперацията вече имала вписан председател в лицето на свидетеля П. П. Т., който се заел да установи къде са отишли парите от унищожаването на МПС и предаването им за скраб. На първото нещо, което установил е, че на 09.06.2005 г. обвиняемият Г. е бил освободен от длъжността публичен изпълнител. В образуваното от Районна прокуратура С., обвинението което било повдигнато срещу обвиняемия Г. било за престъпление по чл. 217, ал. 1 НК, което в последствие прекратява, тъй като с изменението на закона това престъпление се преследва по тъжба от пострадалия. Тази фактическа и правна обстановка е установена, както от прокуратурата, така и от съда разглеждащ като първа инстанция постановлението за прекратяване на производството. В конкретния случай основният въпрос, на който следва да отговори прокуратурата е първо Обвиняемият Л. Г. в какво качество е действал и видно от доказателствата по делото той е бил назначен в този период като публичен изпълнител и на него е било разпределено изпълнителното дело, на което е отговаряла ОППЗК "З" с. Д., т. е. по смисъла на чл. 93 от НК той е „длъжностно лице”. След като е длъжностно лице и е изпълнявал задълженията си като такъв, като е извършил действия по опис на недвижимите имоти и движими вещи на кооперацията, макар и последните да не отговарят на изискванията на чл. 195 ДПК, както и че той се е разпоредил без да има опис за брак и протокол за брак на моторните превозни средства, същите да бъдат предадени и нарязани за скраб, то същият следва да отговаря не по чл. 217, ал. 1 НК, а следва да отговаря и да му бъде повдигнато обвинение като длъжностно лице, което е нарушило и неизпълнило служебните си задължения – Ч. превишаване на права с цел да набави облага. В дадения случай няма доказателства, че той е набавил облага за себе си, но има доказателства, че тази скраб е закарана в изкупвателния пункт в гр.Д., който е собственост на свидетеля И. И.. Последният твърди, че не знае кой Õ получил парите от металите. След като той не може да докаже кой е получил парите от металите, то това означава, че той се е облагодетелствал и тъй като в случая са настъпили немаловажни последици за кооперацията, то обвиняемият следва да отговаря за извършеното от него не по чл. 217, ал. 1, а като длъжностно лице извършило горепосочените действия. Правилно първоинстанционния съд е посочил, че следва правилно да бъде определено правното основание от страна на прокуратурата при повдигане и поддържане на обвинението в досъдебното производство, а и по-късно. Въпреки че в жалбата са разгледани различни хипотези за различни престъпления, видно от т. 2 на същата Районна прокуратура С. е заявила, че не може да се произнася по въпроса дали Г. е извършил престъпление по чл. 282 НК или по чл. 219 НК, тъй като делата били компетентни на окръжен съд, а зам. Окръжен прокурор на В. Т. постановил, че няма достатъчно данни за такива престъпления извършени от Г.. В конкретния случай има такова постановление, но то не се ползва със стабилитет,а при настъпване на нови доказателства, които по-пълно изясняват фактическата обстановка отново може да бъде преразгледано това правно основание. Първото е от 01.09.2006 г. на В., а второто от 12.03.2007 г., но Районна прокуратура С. не се е съобразила с още едно постановление, което е постановено по-късно на 10.05.2007 г. на Апелативна прокуратура В. Т., в което постановление компетентно и обосновано апелативен прокурор Аня Димова пише, че следва да бъде насочено вниманието и работата на РП С. първо в образуване на ДП за престъпление по чл. 209 без да е необходимо да се персонифицира неговият извършител на този ранен стадий, едва след като бъдат събрани всички доказателства „в зависимост от събраните доказателства ще подлежи на ново осмисляне и преценката дали извършеното от Г. не представлява все пак длъжностно престъпление по чл. 282, ал. 1 НК, осъществено Ч. превишаване на права”. Видно от материалите по делото Г. е длъжностно лице, при изпълнение на служебните си действия той е постановил моторните превозни средства и зърносушилнята, която била изработена от метал да бъдат нарязани за скраб, които са били собственост на ЗК "З" с. Д. в полза на лицето, което е имало пункт за изкупуване на метали в гр.Д. – свидетелят И. И. т.е той е превишил правата си които има като публичен изпълнител и без да има протокол за брак на тези МПС и метална сграда е разпоредил да бъдат нарязани и предадени като скраб на св.И. в пункта му за изкупуване на метали без да се интересува на кой са платени парите от това му действие въпреки, че е твърдял пред свидетелите, че ще отидат за погасяване на задълженията на кооперацията към АДВ Р. Това последващо осмисляне след събиране на доказателствата не е направено от РП С., същата е повдигнала обвинение на длъжностно лице по чл. 217, който не касае длъжностни лица. Затова правилно районният съд е отменил прекратителното постановление и е постановил връщане на делото за преосмисляне на правното основание за повдигане на обвинение от съответната прокуратура съобразно събраните по делото доказателства, т. е. Районна прокуратура С., ако счита, че обвинението което следва да бъде повдигнато на обвиняемия Г. не е от нейната компетенция, следва да го изпрати на по-горна прокуратура, ако ли не следва да повдигне адекватно обвинение.

Водим от горното Великотърновският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

Потвърждава Определение № 15/19.05.2010 г. по ЧНД № 175/2010 г. Свищовски районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.