№ 58
гр. Видин, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Владимир К. Крумов
при участието на секретаря Галина Арс. Начева
като разгледа докладваното от Владимир К. Крумов Гражданско дело №
20211320101292 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по предявени от „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 против П. Д. П. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Видин, Х.А № ** бл. „К.Ф.№*, вх.*,ет.*,ап.** установителни искове
по реда на чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 138 и сл. от ЗЗД, във
връзка с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД, във връзка с чл.
99 от ЗЗД.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: Ответникът
и „Изи Асет Мениджмънт“ АД са били в облигационни отношения с твърдяното в исковата
молба съдържание, породени от Договор за паричен заем № 3652317 от 09.10.2019 г. На
09.10.2019 г. между ответната страна като потребител и „Файненшъл България“ ЕООД като
поръчител, е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № 3652317, по силата на
който потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи договор за предоставяне
на поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно
с потребителя за изпълнение на всички негови задължения по договора за паричен заем.
Ответната страна не е изпълнила договорното задължение да върне заетата сума, поради
което заемодателят е отправил искане в писмен вид за изпълнение на цЕ.я дълг от
поръчителя. Дружеството-поръчител е заплатило цялата дължима сума по договора за
паричен заем на „Изи Асет Мениджмънт“ АД на 05.05.2020 г. Предвид заплащане на всички
дължими суми, дружеството-поръчител е встъпило в правата на удовлетворения кредитор.
1
На 02.03.2020 г. е сключен Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ и
Приложение № 1 към него от 05.05.2020 г. между ищцовото дружество, като цесионер, и
дружеството поръчител, като цедент, по силата на който вземането е прехвърлено на
ищцовото дружество. Цедентът е уведомил ответника за извършеното прехвърляне.
Ответникът не е изпълнил задължението си по договора за заплащане на дължими суми.
Ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение. Същата е връчена на ответника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника, че към него съществуват следните изискуеми вземания на ищеца:
сумата от 800.00 лева - главница по Договор за паричен заем № 3652317 от 09.10.2019 г.;
сумата от 69.40 лева - договорна лихва, дължима за периода от 16.10.2019 г. – датата на
първата вноска до 04.03.2020 г. – датата на последната вноска; сумата от 42.86 лева –
мораторна лихва за периода от 17.10.2019 г. – датата на допускане на забавата до 27.11.2020
г., както и законната лихва за забава върху главницата, считано от 07.12.2020 г. - датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане.
Претендират се и направените разноски в заповедното и в исковото производство.
От ответника, чрез назначения особен представител, е постъпил писмен отговор.
Оспорва допустимостта и основателността на исковете. Въведени са възражения: Оспорва
активната процесуална легитимация на ищцовото дружество. Не е налице валидно
прехвърляне на права и ищцовото дружество не е носител на вземането, нито е страна по
спорното правоотношение. Рамков договор за прехвърляне парични вземания от 02.03.2020
г. не е произвел действия, тъй като липсва валидно уведомяване на ответника за
прехвърляне на вземането. Рамковия договор от 02.03.2020 г. не установява прехвърляне на
процесното вземане по отношение на ответника. Оспорено е възникването на
облигационното отношение между първоначалния кредитор и ответната страна. Заемната
сума не е получена от ответника. Направено е възражение за нищожност на Договор за
предоставяне на поръчителство № 3652317 от 09.10.2019 г., като противоречащ на закона и
накърняващ добрите нрави. Направено е възражение за погасени по давност претенции.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 2364/2020 г. по
описа на РС - Видин. Назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:
Съгласно сключен договор за паричен заем № 3652317 от 09.10.2019 г. между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД като заемодател и ответника като заемател е отпуснат на същия
паричен заем в размер на 800.00 лева. Съгласно сключения договор и изготвения
погасителен план, ответникът е следвало да погасява в срок като съгласно условията на
договора заплати 21 броя седмични вноски, всяка в размер на 41.40 лева /главница- 800.00
лева и 69.40 лева – договорна лихва/ на обща стойност от 869.40 лева с първа вноска на
16.10.2019 г. и последна вноска на 04.03.2020 г. Съгласно клаузите от договора страните се
съгласяват, че със сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на ответника по
2
Договор за паричен заем 3603266. Страните са направили изрично изявление за прихващане
на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесния договор има сила на разписка.
След извършеното прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло, а
заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по договора. Съгласно клаузите от
договора заемателят се задължава в 3 дневен срок от усвояване на сумата да предостави на
заемодателя едно от трите обезпечения, посочени в договора, като в тази връзка на
09.10.2019 г. между ответника и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство с № 3652317, по силата на който потребителят възлага, а
поръчителят се задължава да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред „Изи Асет
Мениджмънт“ АД за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали
съгласно договор за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на
задължението по договора за паричен заем. Годишният процент на разходите е фиксиран на
49.10 %. Фиксиран годишен лихвен процент по заема е 40.00 %.
Ищецът твърди отрицателен факт, а именно, че длъжникът – кредитополучател е
допуснал неизпълнение на договорните си задължения като не е извършил плащане на нито
една вноска по кредита. Ответникът нито е навел твърдения, нито е посочил и представил
доказателства за извършени погасителни плащания по процесния Договор за паричен заем.
Предвид допуснатото от длъжника – кредитополучател неизпълнение, на 05.05.2020
г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД е поканило „Файненшъл България“ ЕООД да плати всички
изискуеми задължения на ответника. Вследствие на отправеното искане от страна на
заемодателя, дружеството-поръчител „Файненшъл България“ ЕООД е заплатило дължимата
сума в размер на 922.30 лева, видно от платежно нареждане от 05.05.2020 г., приложено по
делото. След заплащане на дължимите суми по Договор за паричен заем № 3652317 и
съгласно клаузите от Договора за предоставяне на поръчителство дружеството-поръчител е
встъпило в правата на удовлетворения кредитор – „Изи Асет Мениджмънт“ АД и от този
момент за него възниква правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу
заемателя.
С Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 02.03.2020 г. и
Приложение № 1 към него от 05.05.2020 г. между ищеца „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД като цесионер и „Файненшъл България“ ЕООД като цедент, последното
дружество е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за паричен
заем на ищецът - цесионер „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. Към
исковата молба е приложено уведомление до ответника за извършената цесия.
Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, е посочило в
заключението си, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, че
ответникът не е извършвал никакви плащания по процесния договор. Посочило е, че
незаплатената главница за периода от 16.10.2019 г. до 04.03.2020 г. е в размер на 800.00
лева, незаплатената договорна лихва за периода от 16.10.2019 г. до 04.03.2020 г. е в размер
на 69.40 лева и незаплатената мораторна лихва за периода от 17.10.2019 г. до 27.11.2020 г. е
3
в размер на 42.86 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно е установено от приложеното платежно нареждане, че
поръчителят е извършил плащане на обезпечения от него дълг, сторено на 05.05.2020
г. Следователно, въз основа на платените суми за поръчителя е възникнало право на вземане
от длъжника по този дълг.
За да бъде успешно доказването на исковата претенция, ищецът следва да докаже
качеството си на кредитор; наличие на валиден цесионен договор, от който произтича
вземането му; основанието на вземането; фактът, че длъжникът е уведомен за извършената
цесия по надлежен ред, предвиден в закона; наличието на съществуващо валидно
правоотношение между ответника и цедента, породено от договор за предоставяне на
кредит; че праводателят на ищеца е изправна страна по договора, т. е. че е изпълнил точно
задълженията си по предоставяне на услугите, предмет на договора; както и че ответникът
е в забава и периода на забавата.
В случая ищецът доказа своята материална и процесуална легитимация в процеса.
Същият сочи, че активната му легитимация произтича от сключен Рамков договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 02.03.2020 г. и Приложение № 1 към него от
05.05.2020 г. между него и „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който са
прехвърлени вземания, сред които е и процесното вземане. Въз основа на цесионния
договор, ищецът встъпва в правоотношението, породено между цедента и
кредитополучателя и го придобива такова, каквото е към момента на извършване на
цесията. От този момент цесионерът придобива правата и задълженията по кредитния
договор. Този договор има правопораждащо действие спрямо претендираните от ищеца
права по кредитния договор и го легитимира като носител на правото на претенция за
изпълнение на облигационното отношение, сключено с кредитополучателя.
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен
ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно ал. 2 на чл.
99 от ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е
уговорено противното. Съгласно ал. 3 на тази разпоредба, предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне.
Неоснователно е възражението на ответника, че не бил уведомен за извършената
цесия. Вземането е точно индивидуализирано в представеното Приложение към договора за
цесия. Като доказателство в посочения смисъл е и уведомителното писмо за извършената
цесия, като същото е приложено към исковата молба и е достигнало до длъжника с връчване
на препис от исковата молба, поради което съставлява надлежно съобщаване за цесията по
чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя е породила действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
4
Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото. В този
смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК Решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г. на II т. о. и Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о.
Следователно вземането е валидно прехвърлено на ищцовото дружество с договор за цесия,
поради което ищецът е активно легитимиран да предяви настоящия иск.
Следва да се посочи, че длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомление само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор
или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквито твърдения
не са направени в настоящото производство и съответно не са ангажирани доказателства в
тази насока. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба,
длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на
основание липсата на уведомяване /Решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на
ВКС; Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ГПК връчването на представител се смята за
лично връчване. Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата „представител“, без да
разграничава представителната власт на представителя от какво произтича – от
упълномощаване или по силата на закона чрез акт на съда. Осъщественото връчване на
представител е приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая
ответникът лично е уведомен за извършената цесия чрез назначеният му особен
представител.
При данните по делото Съдът счита, че приложеният по делото договор за паричен
заем поражда задължение за връщане на взетата в заем сума. Вземанията по договора са
прехвърлени на ищеца и той има качеството на кредитор за тях. Няма и доказателства, че
след усвояване на сумата по кредита ответникът е изплатил задълженията си по договора,
предмет на исковия процес.
Възражението на ответника, че сумата не била усвоена от длъжника е неоснователно
по следните съображения: Видно от представените доказателства и по точно в чл. 2, ал. 9 от
Договор за паричен заем № 3652317 от 09.10.2019 г. са посочени условията за усвояване на
цялата сума по заема, а именно веднага след сключване на договора. В чл. 3, ал. 1 от същия е
уговорено, че страните се съгласяват да се рефинансира текущия заем на заемателя, като
длъжникът изразява съгласие да погаси изцяло задължението си в размер на 491.75 лева, а
след като бъде извършено прихващането, останалата сума се изплаща на заемателя, като
договорът има силата на разписка. Ответникът е положил подписите си на всяка от
страниците, като с това се е съгласил с условията, които са договорени.
Възражението на ответника за недължимост на мораторната лихва и договорната
лихва е неоснователно по следните съображения: Видно от исковата молба договорната
лихва се претендира в размер на 69.40 лева за цЕ.я период на договора, а именно от
16.10.2019 г. – датата на първата вноска до 04.03.2020 г. – датата на последната вноска. По
задължението няма извършени плащания от страна на длъжника, поради което договорната
5
лихва се дължи в пълен размер, както е предвидено в договора и както е изчислено и от
вещото лице. Мораторната лихва в размер на 42.86 лева е изчислена върху останалата и
непогасена главница, като същата е за периода от 17.10.2019 г. – датата на допускане на
забавата до 27.11.2020 г.
Налице е валиден договор за потребителски кредит, който отговаря на изискванията
на чл. 11 от ЗПК. Договорът е съглашение, което изисква съвпадането на две
противоположни по посока и съвпадащи по съдържание волеизявления. Той е сключен след
постигане на съгласие на насрещните волеизявления на страните по основните му елементи.
Към това разбиране за договора, ЗПК наслагва допълнително съдържание с оглед защита
интереса на икономически слабата страна. В случая сключеният договор за кредит с
ответника напълно отговаря на законовите изисквания и съдържа всички изискуеми
реквизити на ЗПК, относно съдържанието на договора за потребителски кредит и не е
недействителен.
Към момента на подписване на процесния договор за паричен заем от страна на
ответника всички полета са попълнени, в това число и параметрите на кредита, с която
информация длъжникът е бил запознат.
В тази връзка съдът приема, че договорът за паричен заем е сключен в писмена
форма, по ясен и разбираем начин, като размерът на шрифта при обикновен прочит на
приложения договор не се установява да е по - малък от 12. Липсват нарушения на формата
съгласно специалния закон – ЗПК, като при това положение съдът приема, че договорът
отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПК, който е приложим в отношенията между страните,
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично
изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията на усвояването му;
лихвен процент по кредита и условията на прилагането му; годишен процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит; условията за издължаване на кредита от потребителя.
В настоящия случай всички тези изисквания са спазени. В договора, приложен по
делото е посочен общият размер на кредита (869.40 лв.) и условията за усвояването му.
Записани са и условията за издължаването, като е посочен размера на вноските, техният
брой, периодичността на плащанията, падежите на всяка една вноска, фиксираният годишен
лихвен процент, общият размер на дължимата сума и годишен процент на разходите.
При тези съображения се установи валидно действащ, сключен на 09.10.2019 г.
между "Изи Асет Мениджмънт" АД и ответника, договор за паричен заем.
Кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума, съгласил се е с цената
на кредита, така и със сключването на договора, към който момент предварително е бил
наясно с общата сума, която трябва да върне.
Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези,
които са ги сключили. Съгласно кредитния договор потребителят е длъжен да погасява
6
задълженията си като редовно изплаща дължимите месечни потребителски вноски.
В случая клаузите от договора, с които са уговорени фиксиран годишен лихвен
процент от 40.00 % и годишен процент на разходите от 49.10 % не са нищожни, поради
противоречие с добрите нрави и неравноправност.
Лихвите, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, формират годишния
процент на разходите по кредита, който изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи и бъдещи изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит /чл. 19, ал. 1 ЗПК/.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. А
съгласно ал. 5, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
С постановление № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения на МС, в сила от 01.01.2015 г., е определен годишният
размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, на текущата година плюс 10
процентни пункта. Основният лихвен процент на БНБ за този момент е 0, 00 %, а увЕ.чен с
10 пункта се равнява на 10.00 %, при което положение е видно, че уговореният в процесния
договор ГПР от 49.10 % не надвишава пет пъти размера на законната лихва, с оглед на което
клаузата не е нищожна нито поради неравноправност, нито поради противоречие с добрите
нрави. Не е нищожна и клаузата за фиксирания годишен лихвен процент от 40.00 %, тъй
като същата не надвишава пет пъти размера на законната лихва.
Съдът счита възражението на ответника за нищожност на договора за предоставяне
на поръчителство № 3652316 от 09.10.2019 г. поради накърняване на добрите нрави и
противоречащ на закона за неоснователно. В чл. 143 от ЗЗП, в който е транспонирана
Директива 93/13 ЕИО от 05.04.1993 г., конкретно чл. 3, е уредена т.нар. генерална клауза за
неравноправност на уговорките в потребителските договори, вкл. и за потребителския
кредит. Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител представлява всяка
неиндивидуално определена уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Тези положителни материални предпоставки
трябва да са проявени кумулативно. Поръчителят по договора за поръчителство –
„Файненшъл България“ ЕООД е търговско дружество, вписано като финансова институция в
Регистъра на БНБ за финансовите институции, с основен предмет на дейност: предоставяне
на гаранционни сделки по занятие. Твърдението, че договорът за поръчителство е сключен
в противоречие с добрите нрави е неоснователно и поради това, че в българското действащо
право, в отношенията между правните субекти действа принципът на свободно договаряне
/чл. 9 от ЗЗД/. Съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в правни и договорни
връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със съдържанието
7
на създаденото по негова воля правоотношение. Тези три възможности, включени в
понятието свободно договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те
съставляват кръга на т.нар. волева автономия, която се предоставя на индивида за свободна
инициатива. Тази свободна инициатива е ограничена единствено от императивното
изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което изискване в настоящия случай е спазено. Добрите
нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това,
че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с
тях. Добрите нрави са критерии там, където обществените отношения не са уредени с
императивни правни норми. Поради гореизложеното, възражението на ответника в този
смисъл е неоснователно.
От ответницата чрез назначеният й особен представител са наведени възражения и за
изтекла погасителна давност на претенциите, които възражения съдът счита за
неоснователни. Задължението за плащане на вноски по договор за кредит не представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД доколкото по
съществото си са частично изпълнение на недЕ.м дълг за връщане на заетата главница,
поради което се погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност съгласно
чл. 110 от ЗЗД. Началният момент на давността е датата на изискуемост на вземането.
Видно от Погасителния план към договора за паричен заем изискуемостта на последната
погасителна вноска настъпва на 04.03.2020 г. която дата следва да се приеме за начало на
давността, а именно на тази дата вземането на ищцовото дружество е станало изискуемо.
Петгодишният давностен срок изтича на 04.03.2025 г. Заявлението по чл. 410 от ГПК е
депозирано на 07.12.2020 г., т.е. преди изтичане на давностния срок, поради което
възражението на ответника в този смисъл е неоснователно.
Ищецът претендира договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на
69.40 за периода от 16.10.2019 г. до 04.03.2020 г. и 42.86 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 17.10.2019 г. до 27.11.2020 г. Съдът намира, че доколкото не е
налице изпълнение на задължението на ответника за заплащане на главницата, то
последният е в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи обезщетение, отделно от това
дължи и уговорената договорна лихва.
Предвид доказване основанието на иска, следва да се разгледа възражението за
погасяване по давност на посочените вземания. Вземанията за лихви се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. За начало на
давността следва да се приеме датата 16.10.2019 г. – датата на първата вноска, след която
дата е начислена договорната лихва. Тригодишният давностен срок изтича на 16.10.2022 г.
Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 07.12.2020 г., т.е. преди изтичане на
давностния срок, поради което възражението на ответника в този смисъл е неоснователно.
С оглед изложеното исковите претенции за главницата, договорната лихва,
мораторната лихва и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 07.12.2020 г. се явяват
основателни и следва да бъдат уважени.
8
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на делото
ответникът следва да понесе отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство съобразно уважената част от исковете.
Ответникът следва да заплати на ищеца следните разноски, направени в исковото
производство: 25.00 лева – заплатена държавна такса, 300.00 лева – разноски за особен
представител и 150.00 лева – разноски за възнаграждение на вещо лице. Ищецът претендира
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лева. Съдът като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, счита, че на ищеца следва да се присъди сумата
в размер на 200.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.
чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/, във връзка с чл. 37 от ЗПП и
чл. 78, ал. 8 от ГПК, като искането в останалата част се отхвърли като неоснователно.
Ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното
производство по ч. гр. д. № 2364/2020 г. по описа на РС – Видин в общ размер на 90.00 лева
/25.00 лева - за държавна такса и 65.00 лева - юрисконсултско възнаграждение/.
Водим от горното Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Д. П. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Видин, Х.А № ** бл. „К.Ф.№*, вх.*,ет.*,ап.** че „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 има вземане спрямо П. Д. П. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Видин, Х.А № ** бл. „Кольо Фичето“ № 2, вх. Г, ет. 5, ап. 49 за
следните суми: сумата от 800.00 лева - главница по Договор за паричен заем № 3652317 от
09.10.2019 г.; сумата от 69.40 лева - договорна лихва, дължима за периода от 16.10.2019 г. –
датата на първата вноска до 04.03.2020 г. – датата на последната вноска; сумата от 42.86
лева – мораторна лихва за периода от 17.10.2019 г. – датата на допускане на забавата до
27.11.2020 г., както и законната лихва за забава върху главницата, считано от 07.12.2020 г. -
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2364/2020 г. по описа на
РС - Видин до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА П. Д. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, Х.А № ** бл. „Кольо
Фичето“ № 2, вх. Г, ет. 5, ап. 49 да заплати на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1527, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, направени разноски в заповедното производство по
ч.гр.д № 2364/2020 г. по описа на РС - Видин в общ размер на 90.00 лева /25.00 лева - за
държавна такса и 65.00 лева - юрисконсултско възнаграждение/.
ОСЪЖДА П. Д. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, Х.А № ** бл. „Кольо
Фичето“ № 2, вх. Г, ет. 5, ап. 49 да заплати на „Агенция за контрол на просрочени
9
задължения” ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1527, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, направените разноски в исковото производство, а
именно: 25.00 лева – заплатена държавна такса, 300.00 лева – разноски за особен
представител, 150.00 лева – разноски за възнаграждение на вещо лице и 200.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ /НЗПП/, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК,
като искането до пълния му претендиран размер ОТХВЪРЛЯ като неоснователно.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. №
2364/2020 г. по описа на РС - Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
10