Решение по дело №804/2020 на Районен съд - Велико Търново

      Р Е Ш Е Н И Е

    №

                            гр. Велико Търново, 31.08.2020 г.

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

Районен съдия: Димо Колев

 

Секретар Албена Шишманова

като разгледа докладваното от съдията

гр. дело № 804 по описа за 2020 г.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пред. 3 ЗЗД.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че срещу него по заявление на трето за делото лице – ОДМВР В. Търново е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 338/2016г. на ГОРС. Посочва, че въз основа на изпълнителния титул заявителят е образувал при ответното ЧСИ изпълнително дело, по което му е изпратена покана за доброволно плащане на вземанията по заповедта за незабавно изпълнение, както и на сумата от 145, 50 лв. – такси и разноски по ТТРЗЧСИ. Ищецът твърди, че на 11.02.2019г. ЧСИ е наложил запор върху сметката му в „Банка ДСК” ЕАД, клон Г. Оряховица и е удържал сумата от 297, 91 лв., от която 189, 08 лв. е преведена на взискателя, а с остатъка от 108, 83 лв. са покрити таксите и разноските по изп. дело. Ищецът твърди, че към деня на запора последната сума да е била дължима на годно правно основание, което впоследствие е отпаднало, тъй като заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са обезсилени с разпореждане на заповедния съд, влязло в сила на 26.03.2019г. В тази връзка смята, че след отпадане на основанието е налице случай на неоснователно обогатяване и ответният ЧСИ дължи връщане на събраните такси. Ищецът изтъква, че въпреки отправената му покана ответникът не е възстановил процесната сума, поради което иска от съда да го осъди да му заплати сумата от 108, 83 лв. – платени разноски по изп. дело № 1828/2018г. с присъждане на такива за настоящото производство.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Възразява, че като орган на принудителното изпълнение не следва да отговаря за сторените от взискателя респ. от длъжника разноски по конкретно изп. дело. Допълва, че при обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист разноските по изпълнението са за сметка на взискателя по аргумент от чл. 79 ГПК и че същият следва да възстанови на длъжника събраните от него такси и разноски като сочи чл. 245 ал. 3 ГПК. По тези съображения моли за отхвърляне на иска с присъждане на разноски.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Между страните не е налице спор по фактите, а и те се установяват от събраните по делото доказателства. По ч.гр.д. № 338/2016г. на ГОРС в полза на трето за делото лице /ОДМВР В. Търново/ срещу ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземания по договор за охрана на обекти /заповед № 497 за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 417 от 02.03.2016г. и изпълнителен лист от същата дата/. Въз основа на изпълнителния титул заявителят е образувал при ответния ЧСИ изпълнително дело № 1828/2018г., по което е наложен запор върху сметка на ищеца в „Банка ДСК” ЕАД, клон Г. Оряховица. В изпълнение на запора на 11.02.2019г. от сметка на длъжника е удържана сумата от 297, 91 лв., от която 189, 08 лв. е преведена на взискателя, а с остатъка от 108, 83 лв. са покрити таксите и разноските по изп. дело /извлечение от банкова сметка ***.02.2019г. – 13.09.2019г., сметка и фактура от 13.02.2019г., съобщение № 3282/21.01.2020г./. Изпълнителното производство е приключено от ответника с разпореждане № 450/12.02.2019г., поради погасяване изцяло на задължението и разноските /лист 63/. Същото е връчено на взискателя на 15.02.2019г. /листи 68-69/ и влязло в сила на 23.02.2019г.

С определение № 608 от 11.03.2019г. издадено по ч.гр.д. № 338/2016г. на ГОРС заповедният съд е обезсилил изцяло заповедта незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист, тъй като в указания едномесечен срок заявителят не е предявил срещу длъжника установителен иск, след като последният е възразил срещу дължимостта на вземанията в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК. Видно от направеното върху този съдебен акт отбелязване, същият е влязъл в сила на 26.03.2019г. С покана получена от ответника на 21.11.2019г. ищецът го е поканил да му възстанови всички суми удържани такси и разноски, тъй като след обезсилване на заповедта за изпълнение, те се явяват недължимо платени.  

По делото са приложени и други писмени доказателства, които не са необходими за изясняване на релевантните към спора факти и не подлежат на обсъждане от съда.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният кондикционен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пред. 3 ЗЗД е процесуално допустим, което следва от неговия осъдителен характер и от твърденията на ищеца, че е обеднял за сметка на обогатяването на ответника. Съгласно посочената разпоредба на закона полученото на отпаднало основание подлежи на връщане. При този фактически състав на неоснователно обогатяване основанието съществува при получаване на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила.

По делото фактът на обедняване на ищецът е безспорно установен. В изпълнение на наложения запор върху банковата му сметка е удържана сумата от 297, 91 лв. и това е довело до имуществено разместване на блага. С част от нея /189, 08 лв./ е погасено вземането на взискателя по издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 338/2016г. на ГОРС, а с остатъка от 108, 83 лв., съставляващ процесната сума, са покрити дължимите таксите и разноските по принудителното изпълнение. По аргумент от чл. 433 ал. 2 ГПК с изпълнение на задължението и събирането на разноските по изпълнението е приключило изпълнителното производство. Обезсилването на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 338/2016г. по описа на ГОРС, с влязъл в сила на 26.03.2019г. акт на заповедния съд, впоследствие обаче е довело до материална незаконосъобразност на изпълнителния процес, тъй като е отречено съществуването на изпълняемото право. С обратното действие са заличени всички извършени изпълнителни действия, макар и те да са били предприети в пълно съответствие с процесуалния закон. Това лишава от основание имущественото разместване на блага и в полза на длъжника възниква правото да възстанови в патримониума си всички принудително събрани от него суми, включително тези изразходвани за заплащане на такси и разноски. Макар и последните да са получени от ответния ЧСИ, същият не е материалноправно легитимиран да отговаря за връщането им. Разпределянето на отговорността за разноски е въпрос между страните в производството, а не се понася от органа по изпълнението, какъв е съдебния изпълнител /арг. чл. 245 ал. 3 ГПК и чл. 309 ал. 2 ГПК/. Същият може да отговаря само за причинени вреди на страните в изпълнителния процес от незаконосъобразно проведено принудително изпълнение. В случая такова не е налице, а и това не се твърди от ищеца. При отмяна на предварително изпълняемия съдебен акт и отричане на изпълняемото право, задължен да възстанови платените от длъжника такси и разноски е взискателят. Въпреки че сумите за тях не са преминали пряко в имуществената му сфера, за него е налице обогатяване, тъй като е спестил разходи за извършването им. При материална незаконосъобразност на изпълнението е налице неправомерно засягане на правната сфера на длъжника, поради което таксите и разноските за предприетите от съдебния изпълнител действия следва да се понесат от взискателя, доколкото е станал причина за това. В тази връзка законодателят изрично е предвидил в нормата на чл. 245 ал. 3 ГПК, че предмет на обратния изпълнителен лист срещу взискателя е не само полученото от него въз основа на предварителното изпълнение на отменения акт, но и събраните от длъжника такси и разноски в изпълнението. Посочената разпоредба е израз на един от основополагащите принципи в гражданското право - за предотвратяване на неоснователно разместване на блага от имуществената сфера на едно лице в тази на друго. Противно на становището на ищеца, уредената в нея възможност за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на длъжника е приложима и в случаите, когато заявителят изобщо не е предявил иск за установяване на неговото вземане, при подадено възражение по чл. 414 ал. 2 ГПК и дадени указания по чл. 415 ГПК, поради което се е стигнало до обезсилване на изпълнителния лист и заповедта за изпълнение. В този смисъл е Определение № 226/27.04.2011г. на ВКС по ч.гр.д. № 148/2011г. на III г.о. и цитираните в него актове. Поддържаното от ищеца становище за неприложимост на нормата на чл. 245 ал. 3 ГПК в процесния случай не държи сметка и че не може в зависимост от начина на развитие на производството по заявените вземания /приключването му с влязло в сила решение или прекратяването му с друг краен акт/ да е налице различен правен субект, който да отговаря за възстановяване на сумите събрани от длъжника в рамките на проведеното принудително изпълнение.

Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТРС намира, че ответникът не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за връщане на платените от ищеца по изпълненото производство такси и разноски, тъй като не се е обогатил за сметка на обедняването му. Предвид на това предявеният иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пред. 3 ЗЗД за връщане на сумата от 108, 83 лв., като получена на отпаднала основание от него се явява неоснователен и следва да се отхвърли

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК поради изцяло отхвърляне на предявения иск, в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер от 150 лв., представляващи заплатено от ответника адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „АМП-АНДРИАН ПЕТКОВ“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Отец Паисий” № 8 против ЧСИ ВИКТОР ГЕОРГИЕВ, с рег. № 725, с район на действие Окръжен съд В. Търново и адрес гр. В. Търново, ул. „Васил Левски“ № 3, ет. 2, иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пред. 3 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца СУМАТА от 108, 83 лв. /сто и осем лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща получена без основание сума за такси и разноски по изпълнително дело 1828/2018г. по описа на ЧСИ В. Георгиев, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ЕТ „АМП-АНДРИАН ПЕТКОВ“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Отец Паисий” № 8, представлявано от Андриан Михайлов Петков ДА ЗАПЛАТИ на ЧСИ ВИКТОР ГЕОРГИЕВ, с рег. № 725, с район на действие Окръжен съд В. Търново и адрес гр. В. Търново, ул. „Васил Левски“ № 3, ет. 2 СУМАТА от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за платено възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: