№ 9660
гр. София, 25.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110133473 по
описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че в правната сфера на „****“ ЕАД съществуват вземания от А. П. И. за
следните суми: за сумата от 1066.38 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2018г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 74, находящ
се в гр. София, на ж. к. „****I“, бл. 341, вх. Г, ет. 2, за сумата от 235.00 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2019г. до 03.12.2021г., за сумата от 2.50 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от 01.06.2019г. до 30.06.2019г. услуга дялово разпределение, както и
за сумата от 0.56 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.07.2019г. до 03.12.2021г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 15.12.2021г. до окончателно изплащане на
задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 71885/2021г. по описа на СРС,
54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „****“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответника в качеството му на собственик на гореописания недвижим имот въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през исковия
период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга
дялово разпределение. Изяснява, че съгласно тези общи условия, в случай че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите му условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 2016г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми в 45- дневен срок след публикуване на фактурата за
1
месечния отчетен период на интернет страницата на продавача, а обезщетение за забава се
дължи единствено върху сумата по общата фактура, обхващаща целия отоплителен сезон, в
случай че сумите по нея не бъдат заплатени в 45- дневен срок от публикуването й на
интернет страницата на дружеството. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените
срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на
основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетения за
забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок ответникът не е подал отговор на исковата
молба по чл. 131 ГПК.
В постъпила на 24.02.2025г.- преди първото по делото открито съдебно заседание,
проведено на 26.02.2025г., процесуалният представител на ответника е заявил искане за
отхвърляне на предявените срещу последния искове поради тяхната недоказаност по
основание и размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по
силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното
жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало
корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на
„****“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи и
предоставянето през исковия период на услугата дялово разпределение.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размера на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал
и съизмеряваща се със законната лихва за периода.
На първо място, следва да се изясни, че макар и своевременно- преди провеждане на
първото по делото открито съдебно заседание, от името на ответника по делото да е
оспорена основателността на предявените срещу него искове, доколкото не е наведен
какъвто и да е конкретен довод или възражение за липса на която и да е материалните
предпоставки за възникване и/или съществуване на материалните предпоставки, включени в
пораждащия спорното материално право фактически състав, в случая се касае за формално,
бланкетно оспорване.
Независимо от това, следва да се изясни, че според настоящия съдебен състав въз
основа представените в хода на производството и надлежно приобщени писмени
доказателства, чиято доказателствена стойност не е оспорена от ответника, се установяват
всички пораждащи спорното материално право предпоставки.
Така, въз основа на приобщените и неоспорени *** за продажба на недвижим имот №
160, том II, рег. № ****, дело № 335/2019г. от 25.06.2019г. и заявление- декларация от
20.01.2009г. до ищеца от ответника за откриване на партида за процесния имот на името на
последния, както и от представените от третото лице- помагач на ищеца изравнителни
сметки, от които се установява, че заявлението на ответника в последния смисъл е уважено
от топлофикационното дружество, открило партида за имота на името на А. П. И., и при
липсата на други данни, а и твърдения в тази насока, следва да се приеме, че през исковия
период, който следва във времето отчуждаването на правото на собственост върху
2
процесното жилище от правната сфера на ответника, последният е бил собственик на
същото и като такъв е бил потребител на доставяната до него топлинна енергия по смисъла
на дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е и материално легитимиран
да отговаря за заплащане на цената й.
От приобщените като писмени доказателства и неоспорени договор за извършване на
услугата дялово разпределение в сградата, в която се намира процесното жилище, и
протокол от общо събрание на етажните собственици в тази сграда се установява, че се касае
за сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.
Реалното предоставяне през исковия период на топлинната енергия и услугата дялово
разпределение, чиято стойност се претендира в настоящия процес, се установява въз основа
на представените от третото лице- помагач на ищеца и неоспорени документи, касаещи
извършваното в имота дялово разпределение, съдържащи данни за действително
потребеното количество топлинна енергия и факта на извършваното по отношение на обекта
„топлинно счетоводство“. С оглед на това и доколкото от името на ответника не е наведен
довод срещу начина на формиране и стойността на топлинния ресурс и услугата по
отчитането и разпределянето му, следва да се приеме, че в правната сфера на ищеца са
възникнали вземания за цената им, възлизащи именно на претендираните суми от общо
1066.38 лева- цена на топлинна енергия, и 2.50 лева- стойност на услугата дялово
разпределение.
С оглед на така установеното и при липсата на доказателства, а и на твърдения за
заплащане на посочените суми след настъпване на изискуемостта им съобразно
предвиденото в приложимите през процесния период общи условия на ищеца за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, в сила от м. 07.2016г., следва да се приеме за
установена и допусната от клиента забава, поради което и съобразно нормата на чл. 86, ал. 1
ЗЗД същият дължи законна мораторна лихва върху всяко от главните вземания за целия
исков период, доколкото началният му момент следва във времето настъпването на забавата
съобразно същите общи условия. Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, с помощта на
електронен калкулатор, размерът на обезщетението върху всяко от вземанията, възлиза
именно на претендираните суми.
При тези мотиви предявените срещу ответника искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат изцяло уважени.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 76.09 лева- разноски за заповедното производство, както и сумата от 556.54 лева-
разноски за исковото производство, включващи заплатени от ищеца държавни такси,
депозит за възнаграждение на вещото лице, както и определените от съда на основание
нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата
за заплащането на правната помощ юрисконсултски възнаграждения в минимален размер с
оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в
правната сфера на „****“ ЕАД, ЕИК ****, съществуват вземания от А. П. И., ЕГН
**********, за следните суми: за сумата от 1066.38 лева, представляваща цена на потребена
в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент № 74, находящ се в гр. София, на ж. к. „****I“, бл. 341, вх. Г, ет. 2, за сумата от
235.00 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната
енергия за времето от 15.09.2019г. до 03.12.2021г., за сумата от 2.50 лева, представляваща
цена на предоставена в периода от 01.06.2019г. до 30.06.2019г. услуга дялово разпределение,
както и за сумата от 0.56 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение за периода от 31.07.2019г. до 03.12.2021г., ведно със
законната лихва върху главните вземания, считано от 15.12.2021г. до окончателно изплащане
на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 71885/2021г. по описа на
СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. П. И., ЕГН **********, да заплати на
„****“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 76.09 лева- разноски за заповедното производство, както
и сумата от 556.54 лева- разноски за настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4