РЕШЕНИЕ
№ 1003
гр. Пловдив, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20225300500948 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №166/17.01.2022г. по гр.д.№3881/2021г. по описа на РС-
Пловдив,ХVII гр.с-в,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.439 от
ГПК,вр. с чл.124,ал.1 от ГПК относно недължимост на сумата 1495,14лв.,представляваща
просрочена главница по договор за кредит от 01.04.2004г.,сумата от
11182,65лв.,представляваща предсрочно изискуема главница,сумата от
1194,51лв.,представляваща просрочена лихва,сумата от 286,65лв.,представляваща държавни
такси и сумата 426,65лв.,представляваща юрисконсултско възнаграждение по
изпълнителния лист.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника в
първоинстанционното производство и счита,че първоинстанционното решение е неправилно
и незаконосъобразно и моли същото да се отмени и вместо него да се постанови друго,с
което исковата претенция да се отхвърли.
Въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно и моли същото да се потвърди.
Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства,от
фактическа и правна страна,установи следното:
С изпълнителен лист от 21.02.2006г. по гр.д.№220/2006г. по описа на РС-Видин
ищецът е бил осъден да заплати на „*****“ АД сумата от 14832,30лв.,представляваща
главница по договор за кредит №************г.,от които просрочена главница в размер на
1
1575,14лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 11982,65лв.,както и просрочени
лихви в размер на 1274,51лв. ведно със законната лихва,както и сумата от
296,65лв.,представляваща държавна такса и сумата в размер на 436,65лв. юрисконсултско
възнаграждение.С договор за цесия от 14.11.2016г. вземанията по договора за кредит са
прехвърлени на ответника,като за този договор ищецът е бил уведомен изрично с писмо от
11.04.2017г.С влязло в сила решение по гр.д.№36102/2018г. по описа на СРС е признато за
установено между страните,че ищецът не дължи на ответника сумата от 80лв. частично от
1575,14лв.,представляваща просрочена главница по процесния договор за кредит,сумата от
800лв. частично от 11982,65лв.,представляваща предсрочно изискуема главница,сумата от
80лв. частично от 1274,51лв.,представляваща просрочени лихви,сумата от 10лв. частично от
296,65лв.,представляваща държавни такси и сумата от 10лв. частично от 436,65лв.
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира
решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и следва да го
потвърди поради следното:
Въз основа на горепосоченото решение,влязло в законна сила,настоящата
инстанция е длъжна да се съобрази с приетото от съда и също да приеме,че е изтекла
погасителната давност по отношение на процесните суми,тъй като след като веднъж вече
съд се е произнесъл по въпроса относно факта налице е погасителна давност по отношение
на процесното вземане,дори и частично,то касае вземането в целия му размер.Възраженията
на ответника,че не е изтекла давността не следва да се приемат,тъй като при частично
заведения иск ответникът сам е признал иска и факта,че за вземанията е изтекла
погасителната давност.И тъй като по отношение на останалата част от сумите няма
произнасяне,то едва след завеждане на делото от ищеца се дължи от съда такова
произнасяне,като първоинстанционния съд е приел правилно,че давността е изтекла и
вземанията са се погасили по давност.Ето защо и на основание чл.272 от ГПК настоящата
инстанция счита,че следва да препрати към мотивите на районния съд.
Пред настоящата инстанция не са претендирани разноски и такива не следва да се
присъждат.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №166/17.01.2022г. по гр.д.№3881/2021г. по описа на
РС-Пловдив,ХVII гр.с-в.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата
на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3